София, 3 юни 1994 година
Брой 107 /1152/

София, 3 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ФИЛИП ДИМИТРОВ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СПАЗВАНЕТО НА КОНСТИТУЦИОННИЯ РЕД В БЪЛГАРИЯ.

На 20 май тази година правителството извърши грубо погазване на конституцията - след вот на недоверие остана на власт. Прокомунистическото парламентарно мнозинство подкрепи това нарушение на конституцията, то продължава и до днес. Съюзът на Демократичните сили /СДС/ и неговата парламентарна група отказаха да съучастничат в нарушаването на конституцията и на конституционния ред. Въпреки това през последните дни в пленарната зала бяха внесени редица законопроекти, които бяха гласувани в традиционния фарсов вид - с гласовете на 70 или в най-добрия случай на 90 депутати, присъстващи в залата, използващи предимно чужди карти. Така бяха гласувани измененията на Закона за приватизацията и разпоредбите в него, чиято ефикасност е твърде съмнителна. По същия начин, в отсъствието на СДС, беше внесен на гласуване и Законът за съдебната система в частта, засягаща Висшия съдебен съвет /ВСС/. Така както и при гласуването на чл. 113 от същия закон - в нарушение на конституцията - бяха въведени изисквания, подобни на тези, които преди бяха гласувани за висшите съдебни магистрати. Тези противоконституционни изисквания бяха въведени и гласувани и за членовете на ВСС. С това нарушенията на конституционния ред в страната продължават. Съюзът на демократичните сили няма да се примири с подобни действия и ще продължи да се противопоставя на нарушенията на конституционния ред - дотогава, докато правилата на демокрацията бъдат възстановени.

Призоваваме гражданите да не остават безразлични към подобни действия, защото те накърняват конституционно установените права на всички и следователно са заплаха за всички тях.

София, 2 юни 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 3 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРИЗИВ НА НАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ "ХРИСТО БОТЕВ" КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЕСТВАНЕТО НА 2 ЮНИ - ДЕН НА БОТЕВ И НА ЗАГИНАЛИТЕ ЗА СВОБОДАТА И НЕЗАВИСИМОСТТА НА БЪЛГАРИЯ.

СКЪПИ СЪНАРОДНИЦИ,

В историята на всеки народ има светли дати, израз на неговия вековен стремеж и борба за свобода и демократично развитие, дати, които се извисяват над ежедневието и неговите конюнктурни капризи.

За цяла патриотична България такъв един ден е 2 юни, който хвърля мост между всички поколения българи, отдали своя живот за духовното освобождаване и единение на нацията, за съхраняване на нейната историческа памет.

Днес този ден придобива нов смисъл за нас живите, тръгнали по пътя на демократичните народи, да отдадем дължимата почит, без цветова украса, към всички загинали за България и споили с кръвта си единството на поколенията - ускорили тяхното обособяване като народ и държава.

По инициатива на Националния комитет в цялата страна започна отбелязването на 2 юни. Продължават тържествата в Коздлодуй, Калофер, Враца, Русе и др. Утре те започват в София с поклонение пред Гарнизонното стрелбище, със сирени за едноминутно мълчание, с митинг-събор и програма на Братската могила в Борисовата градина и поднасяне на цветя пред Паметника на незнайния войн.

Националният комитет поздравява всички българи с Деня на Ботев и загиналите за свободата ни и призовава заедно да отбележим този светъл за България ден.

София, 1 юни 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 3 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НА ЛИБЕРАЛНО-ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ОБСЪДЕНИ ВЪПРОСИ НА ЗАСЕДАНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ СЪВЕТ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА.

На 29 май 1994 г. в София бе проведено шестото поред заседание на Националния политически съвет на Либерално-демократическата партия, на което бяха обсъдени вътрешнополитически въпроси, бе отчетена международната дейност на партията от началото на годината и бе начертан план за следващите месеци.

Като особено успешни бяха определени визитите в Русия и в Ирак. Предстои размяна на официални делегации с "Алианс национале", управляваща партия в Италия, и с Националния фронт на Франция.

Във вътрешнополитически план Либерално-демократическата партия /ЛДП/ смята, че инсценирането на предизборна обстановка е поредният жалък опит на властимащите и политическите сили да поддържат бойния дух на така наричания от тях електорат. Към правителството ЛДП се отнася като към необходимо зло, а бъдещият парламент, ако се стигне До избирането му, ще бъде още по-калпав, корумпиран и калташки.

ЛДП се обявява категорично против изграждането на бежански лагери на което и да е място в България. В този смисъл партията ще подкрепи всички акции срещу подобна идея и ще апелира за гражданско неподчинение. Властимащите и така наречените парламентарни политически сили трябва незабавро да преустановят превръщането на България в кошче за боклук и безплатен крайпътен мотел за имигранти. ЛДП настоява за приемане на национална програма за спиране на притока на незаконно пребиваващите чужденци в страната, както и за премахване на двойното българско гражданство. Необходимо е да се търси национално съгласие за завръщането на бесарабските българи в майка България. Партията смята, че трябва да бъде извършена незабавна промяна на Наказателно-процесуалния кодекс за засилване на борбата срещу организираната престъпност, тероризма и бандитизма. Особено внимание да се обърне върху острите проблеми на българските цигани и българо-мохамеданите.

България трябва да запази активен външнополитически неутралитет.

ЛДП е против това държавният ни кораб да се движи без национален компас и с чужд капитан на мостика.

Националният политически съвет гласува вот на доверие на председателя и на Централното ръководство на партията и прие следните решения:

1. За председател на ЛДП за срок от 4 години преизбра Веселин Кошев.

2. За заместник-председатели на ЛДП за срок от 3 години преизбра Недялко Вълков и Иван Лютаков.

3. Членовете на Централното ръководство преизбира за срок от 2 години. Бе уточнен съставът на членовете на Националния политически съвет, чийто брой е 30, като от тях 12 са представители на местни организации от провинцията.

Към ЛДП бе учреден Съвет за бизнес и Група за стратегически проучвания.

София, 1 юни 1994 г.

ДИРЕКТОР НА ЛДП: Д. Хаджиева

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 3 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПИСМО НА ПРЕЗИДЕНТА НА КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" Д-Р КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКАТА СТОПАНСКА КАМАРА БОЖИДАР ДАНЕВ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРОЕКТА ЗА ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА СТОПАНСКА КАМАРА И НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДАНЕВ,

По повод на съвместния проект за декларация, разработен от Българската стопанска камара /БСК/ и Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/, който Вие сте ни предложили за съгласуване и присъединяване, съм длъжен да Ви уведомя за позицията на Конфедерацията на труда /КТ/ "Подкрепа".

Приемайки за верни болшинството от Вашите констатации и оценки, КТ "Подкрепа" счита, че опитът на правителството, което лансира в някои средства за масова информация идеята за реанимация на Националния съвет за тристранно сътрудничество,/НСТС/ е обречен на провал. След като не успя или по-скоро се уплаши да легитимира някои квазиорганизации, неотговарящи на критериите за представителност в НСТС, желаейки да окаже натиск върху социалните партньори за тяхното връщане в съвета, сега правителството открито изнудва всички нас по повод на своята неадекватна ценова политика, възнамерявайки да обсъжда със социалните партньори повишенията на цените на жп превозите, на телеграфните и телефонните услуги и т.н.

Нещо повече, предстои годишната сесия на Международната организации на труда /МОТ/ в Женева - най-големия форум на трипартизма в световен мащаб. Правителството явно желае необходимата му социална легитимация, нещо, което явно личи и от представената пред парламента "нова” програмна декларация.

В тази връзка КТ "Подкрепа" ще огласи пред българската общественост специална декларация по повод последните действия на правителството и ще запознае участниците в сесията на МОТ с опитите на настоящия кабинет да осъществява социална демагогия под формата на социален диалог.

Мога отново да потвърдя нашата твърда позиция, че КТ "Подкрепа" не приема да бъде параван за провалилата се социална, икономическа и структурна политика на това правителство и не възнамерява да участва и за в бъдеще в работата на Националния съвет за тристранно сътрудничество, тъй като счита, че настоящото правителство е неадекватно на поетите от самото него и облечени в нормативна форма задължения и договорености.

София, 31 май 1994 г.

ПРЕЗИДЕНТ НА КТ "ПОДКРЕПА": д-р Константин Тренчев

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 3 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД /ЧАСТ ТРЕТА/ "БЪЛГАРИЯ ПРЕД ИЗБОР. ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ ЖИВОТ" НА ПРОФ.МИНЧО СЕМОВ, ОГЛАСЕН НА НАУЧЕН СЕМИНАР НА ТЕМА"ПРОБЛЕМИ И ПОСОКИ НА ДЕМОКРАТИЧНИЯ ПРЕХОД В БЪЛГАРИЯ, ОРГАНИЗИРАН ОТ ПАРТИЯ "НОВА БЪЛГАРИЯ", ОТ СТУДЕНТСКА АСОЦИАЦИЯ ЗА ПОЛИТИЧЕСКИ НАУКИ И ОТ КЛУБ "ПАТРОНАТ" /9 И 10 ЮНИ 1993 Г., СОФИЯ/.

4. За силна и демократична държавна власт

Нашето постсоциалистическо общество се намира в период на коренна промяна, на преход към либерално общество. За да се осъществи този революционен по същината си преход, е необходима силна държавна власт. При такива преходи се е стигнало до диктатура - Кромвел в Англия, Наполеон във Франция, Сталин в Русия. Но в нашия случай диктатурата е противопоказна, защото самият преход към либерално общество изисква демократичен политически режим. Той не може да се постигне с тояга в ръцете. Следователно необходима ни е силна, но демократична власт. Възможностите в това отношение са три: монархия, парламентарна или президентска република.

У нас има привърженици на монархията. Те са доста добре организирани и често чуваме възгласа: "Искаме си царя". Монархистите смятат, че на страната е необходима силна и влиятелна политическа фигура, която да обедини народа, да издигне международния авторитет на България и да ни изведе от кризата. Очите им са обърнати към Мадрид. Силна и влиятелна политическа фигура на България наистина е необходима, но това не може да бъде Короната в една конституционна монархия. Защото никой не би могъл да бъде силна и влиятелна фигура в системата на държавната власт, ако не разполага в някаква степен с правото на политическо решение, с правото да решава проблемите на националната човешка общност, организирана като държава, а конституционният монарх тъкмо от това право е лишен изцяло. В Англия правото на политическо решение принадлежи на Камарата на общините, в Дания, Холандия, Белгия, Швеция - на парламентите. Монарх - силна политическа фигура можем да имаме при някаква форма на лична власт, каквато сме имали при Фердинанд и Борис Трети, но такъв режим е опасност за демокрацията и знаем докъде води. В този случай трябва да си припомним предупреждението на Макиавели, че такава наследствена власт рано или късно тръгва по надолнището.

По тази причина монархията не е изход за България. Парламентарната република несъмнено съответства на принципите на либералната демокрация и наистина е върховно постижение като изразител на народния суверенитет и народната воля. Проблемът е в това дали тя съответства на нашия политически опит и дали в конкретноисторическия период от време е подходяща форма на силна и стабилна държавна власт, каквато ни е необходима.

Нашият парламент има повече от 100-годишна история, но в дълги периоди неговите решения са били израз на личната воля на монарха, на политическия партиен водач или на някаква група политици, организирани или не като Политическо бюро. За съжаление нямаме силни парламентарни традиции. Освен това нашите политически партии са все още далеч от нормите на политическо поведение от парламентарен тип. Съгласно тези норми остра, но цивилизована политическа борба се води един път на 4-5 години, когато се провеждат избори. През останалото време върви обикновена, нормална парламентарна работа. В нашия парламент се води постоянно остра, невинаги цивилизована борба, която в голяма степен блокира хода на толкова необходимата законодателна работа. Трудно е да се очаква, че в скоро време ще имаме цивилизовано парламентарно мнозинство, което няма да се стреми да запуши устата на опозицията, опозиция, която да не оспорва правото на мнозинството да управлява и да не се стреми да свали правителството по какъвто и да е начин. Коя да е от нашите партии ще бъде истински доволна само ако има абсолютно парламентарно мнозинство и може да действа както намери за добре. Само че това ще бъде парламентарна форма на еднопартийна политическа власт, която лесно може да се превърне в диктатура. Демокрацията се състои не на последно място във взаимодействието, в постоянния диалог на мнозинството и опозицията, при които всеки признава и уважава правата на другия. Това ние ще възприемем, но ще мине време. За съжаление нашият парламент не показва необходимата ефективност и стабилност, без да отричаме направеното от него. Нихилизъм в случая би бил проява на непочтеност към истината, защото нашият парламент такъв, какъвто е, е главният фактор за мирния напредък по пътя на демокрацията. Необходимо е повече: спокойна, делова, добре обмислена и освободена от партизански страсти законодателна работа, степен на общо съгласие, която да фаворизира държавните интереси над партийните, и т.н. Това не сме постигнали и надали скоро ще постигнем. Да се очаква, че следващият парламент ще бъде много по-различен от сегашния, не е много основателно, а времето изисква наистина действеност, ефективност от цялата система на държавната власт, център и връх на която е именно парламентът. При това положение има основания да се постави на обсъждане въпросът за политическия режим на президентска република. Този модел на организация на държавната власт може да съчетае реално силната и стабилна власт с демокрацията. Пример за това са Съединените щати.

Вариантите са различни, но особено съществени са няколко принципа:
- Законодателната власт принадлежи на парламента.
- Президентът се избира пряко от народа за определен 4-5-годишен мандат и няма право на повече от два мандата.
- Президентът се отчита пред парламента един път в годината.
- Президентът е ръководител на изпълнителната власт, на правителството. Той предлага министрите, парламентът ги одобрява.
- Дейността на президента и на възглавяваното от него правителство се контролира от Конституционния съд и от парламента и в случай на отклоняване от законите влизат в действие процедури на обсъждане и корекции, включително за отстраняване на президента.

По този начин бихме имали парламент, посветен на законодателството, освободен от ежедневната грижа и от опеката за изпълнителната власт, и силна изпълнителна власт, освободена от зависимостта от партизанските страсти и от партийния егоизъм на състава на парламента. Както показва американският опит, президент републиканец може да работи добре и ефикасно с демократическо мнозинство в Конгреса, както и обратното. По този начин ще намалее значението на политическото противопоставяне, ще се даде преимущество на общия интерес и на ефикасните процедури за неговото отстояване.

Съществуват и други варианти, които трябва да се обсъдят. Например френският опит: усилена президентска власт в парламентарната република.

При всички случаи трябва да се предпазим от слабостите на демократическите институции, които показа Четвъртата френска република, и от опасността президентската институция да се превърне в режим на еднолична власт.

Променящата се българска държава има нужда от политически силна и стабилна, демократична и ефективна централна власт и е време някоя от политическите сили да постави този проблем на публично обсъждане.

/Пресслужба "Куриер”/

15:00:00
03.06.1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                    Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнители: Иванка Тодорова
                                           Галина Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!