София, 3 февруари 1995 година
Брой 25 /1326/

София, 3 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ, ВРЪЧЕНА НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ НА 2 ФЕВРУАРИ 1995 Г.

Движението за права и свободи /ДПС/ е независима, обществено-политическа организация, създадена да допринесе за единството на българските граждани с цел спазване правата на всички етнокултурни и религиозни общности в страната въз основа на законите и Конституцията на Република България, Международната харта за правата на човека и всички международни договорености.

Централният съвет /ЦС/ на Движението за права и свободи е обезпокоен от факта, че министър на образованието, науката и технологиите е бивш министър на Живковия режим и един от идеолозите и архитектите на позорния т.нар. възродителен процес.

Демокрацията е в опасност!

Това е опит за реставрация на миналото.

Г-н Илчо Димитров е един злокобен знак, чиято личност като министър е една провокация към демокрацията. Това е изпитание за цялата българска демократична общественост. Това е дръзко посегателство върху международния авторитет на България - мирния оазис на Балканите и Европа.

Свидетели сме на безпрецедентен факт. Като официално длъжностно лице г-н Илчо Димитров си позволи публични обвинения в антиконституционност на Движението за права и свободи. Изглежда, времето за г-н Илчо Димитров е безвъзвратно спряло. Същият е в пълно противоречие като историк с най-новата история на България, където Движението за права и свободи гради активно и съзидателно демократичния процес. Движението за права и свободи участва във Великото народно събрание с 23 народни представители, в 36-то Обикновено народно събрание с 24 народни представители. В периода 1992-1994 г. в Република България управлява правителството на проф. Любен Беров с мандат на Движението за права и свободи. В 37-то Народно събрание движението участва с 15 народни представители.

Като пълноправен субект на българската политическа действителност Движението за права и свободи активно допринася за мира и сигурността, за суверенитета на България. То е гарант за необратимостта на демократичните преобразувания.

Централният съвет на Движението за права и свободи окачествява направените публични изявление на министър Илчо Димитров като явен обществен скандал и сериозен политически гаф на току-що сформираното правителство на Българската социалистическа партия и коалиция.

Централният съвет на Движението за права и свободи призовава цялата демократична общественост в защита на демокрацията в родината ни РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

София, 31 януари 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 3 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ ПО ВЪПРОСА ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО НА БЪЛГАРИТЕ В ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ.

Изпълнителното бюро на Българска партия либерали /ИБ на БПЛ/ изразява удовлетворението си, че констатациите на специалния пратеник на комисията на ООН по правата на човека относно положението на българите в Западните покрайнини потвърждават принципната позиция на Република България по този въпрос. В тази връзка за пореден път категорично настояваме за спазване на гражданските права и свободи на нашите сънародници в Съюзна република Югославия.

БПЛ винаги е отдавала необходимото значение на развитието на българско-сръбските отношения в контекста на цялостната балканска политика на нашата страна, основана на взаимното зачитане на интересите, прагматизма и откритостта. Взимайки повод от посещението на г-жа Мира Маркович и някои нейни смущаващи и неприемливи твърдения, изразяваме и недоумението си от реакциите на някои обществени и политически среди у нас. Защото, отстоявайки категорично и на висок глас националните си интереси, не бива да допускаме с емоции и необмислени действия да създаваме нови прегради между балканските народи.

Отношенията между България и Съюзна република /СР/ Югославия не бива да се разглеждат единствено през призмата на босненския конфликт и натрупаните през изминалите десетилетия негативи, а от позицията на съседни държави, които разполагат с достатъчно възможности и потенциал за ползотворно икономическо сътрудничество и културен обмен. В тази насока Западните покрайнини могат и трябва да бъдат не зона на противоречия, а свързващо звено межу България и СР Югославия. За това е необходимо да се създадат всички условия за пълноценна обществена и гражданска изява на българите там и съъхраняване на тяхната национална идентичност.

София, 2 февруари 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 3 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЕЖАНЦИ ОТ БЕЛОМОРСКА ТРАКИЯ И ЕГЕЙСКА МАКЕДОНИЯ И НА ТЕХНИ ПОТОМЦИ ПО ВЪПРОСА ЗА ОТМЕНЯНЕ НА ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НОМЕР 327 ОТ 30 ДЕКЕМВРИ 1994 Г. ЗА ИЗПЛАЩАНЕ НА ОБЛИГАЦИИТЕ ПО СПОГОДБАТА МОЛЛОВ-КАФАНДАРИС.

За срам и позор на българската власт служебното правителство на г-жа Инджова грубо наруши както нашите закони, така и международните спогодби, жестоко унижи около 900 000 българи бежанци и техните наследници, като издаде упоменатото по-горе постановление за реда и условията за откупуване на облигациите от Българския държавен шестпроцентен заем от 1923 г., уреждащ изплащането на имотите на тракийските и македонските бежанци поради принудителното им изселване.

Според член 2 на това постановление откупването на облигациите трябва да се извърши след редукция на номиналната стойност с коефициент 0,066 лева или за облигация с номинална стойност 1000 лева се изплащат само 66 лева.

Регистрираните облигации в срока и при условията, съгласно решение 202 на Министерския съвет /МС/ от 1994 г, по номинална стойност възлизат на 447,6 милиона лева и лихвите по неизплатените към тях купони още 217,6 милиона лева, или общо 665,2 милиона лева, а освен това за времето от последния лихвен купон /от възстановяването им отново като ценни книжа/ до изплащането им вече ще изтекат 40 години, за което време държавата също ще трябва да изплаща лихви и тогава сумата ще бъде още по голяма.

Постановление номер 327 на правителството на г-жа Инджова уронва престижа на държавата, тъй като с нищожната сума от 30 мил. лева урежда задължение, възлизащо на над 800 млн. лева, а по този начин ограбва част от поданиците си и то най-изстрадалите, най-онеправданите - бежанците от Тракия и Македония.

Не може едно служебно правителство, и то назначено за период от 2-3 месеца да бъде така безотговорно към миналото и бъдещето на своите поданици - бежанци, и да реши проблемите им натрупани отпреди 70 години с необмислени и дребнави хитрости.

Горецитираното постановление е в явно противоречие със Закона за задълженията и договорите, респективно договора за заем. На облигациите е записано "Български държавен шестпроцентен заем", а щом е заем с 6% годишна лихва, то означава, че това, което е получено в заем, ще трябва да се върне в същия вид, количество и качество и със съответната лихва по уговорения процент, отбелязан на облигацията и издадените лихвени купони. Не се спазва и Законът за изплащане на облигациите, по който облигациите се изплащаха до 1950 г. /законът не е отменен/.

Постановлението е в нарушение на Закона за бюджета на България за 1994 г., тъй като гласуваните 30 млн.лева са за започване на изплащането на облигациите за бюджетната година, а не за изплащането на цялата стойност по всички облигации.

Върху самите облигации на български и френски език е написано, че облигациите и купоните се освобождават от всякакви данъци, такси и налози, както и от тежести сегашни и бъдещи в България.

Имайки предвид всичко казано дотук, ние, притежателите на облигации, настояваме:

1. Незабавно да бъде отменено Постановление номер 327/30 декември 1994 г., като незаконно, уронващо престижа на България и нарушаващо човешките права.

2. Централните ръководства незабавно да предложат на 37-то Народно събрание проект за цялостно и справедливо решаване на имуществените проблеми на бежанците от Тракия и Македония.

3. Централните ръководства при необходимост незабавно да отнесат въпроса за облигациите във Върховния съд и в международните институции на ООН, под чиято егида са давани облигациите.

4. Призоваваме тракийските и македонски бежанци и техните наследници да не представят облигациите си в Държавна спестовна каса /ДСК/, за да получат мизерната сума от 66 лева за 1000 лева облигация.

Пловдив, 20 януари 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 3 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ НА МИНЬОРИТЕ КЪМ КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА ПРОБЛЕМИ НА ДОБИВНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ. Документът е адресиран до председателя на Министерския съвет Жан Виденов.

ГОСПОДИН ВИДЕНОВ,

Федерацията на независимите синдикати на миньорите се обръща към Вас с настоятелното искане за вземане на бързи мерки за решаване от правителството на съществуващите остри и неотложни проблеми в добивната промишленост. Част от тях са резултат от специфичния характер на отрасъла и по-трудното му адаптиране към пазарни условия. Други се дължат на бюрократично отношение, несъгласуваност в дейността на съответните ведомства, липсата на нормативни решения или неизпълнение на вече приети документи.

Дълбоката икономическа криза, в която се намира добивната промишленост, непрекъснато поражда социални конфликти в отделните търговски дружества. Израз на тези конфликти бе общата миньорска стачка в края на 1993 г.

По-важните проблеми, които трябва неотложно да се решат, са:

I. В подземния рудодобив

1. Авансово отпускане на средства за подпомагане на производството от извънбюджетни сметки в размер на 1/12 от разчетените за 1995 г. средства. Въпросът нормативно е решен с Постановление на Министерския  съвет /ПМС/ номер 235 от 1993 г. Поради мудност от страна на Министерството на промишлеността се закъсня с изготвянето на разчетите и утвърждаването им от правителството. Размерът на авансово необходимите средства за първото тримесечие възлиза на 138 млн. лв. Без тези средства над 13 000 миньори от подземния рудодобив отново ще останат без работни заплати.

2. Приемане изменение и допълнение на ПМС номер 140 от 1992 г. за преструктурирането на рудодобива и постепенно закриване на неефективни производствени мощности. Проект за изменение и допълнение на посоченото постановление е внесен в Министерския съвет от бившия министър на промишлеността г-н В. Еленков. До края на мандата си служебното правителство не обсъди и не реши въпроса.

С изменение на ПМС номер 140 /1992 г./ допълнено и изменено с ПМС номер 235 /1993 г./ ще се създаде възможност за запазване на част от рудниците и работните места, предвидени за закриване. Преизчисляване на запасите от руди и трайно подобряващата се пазарна конюнктура на цените на цветни и благородни метали, подобреното, управление на производството позволи някои от рудниците, предвидени за закриване, да повишат своята ефективност.

Неприемане на предложение за изменение на ПМС номер 140 от 1992 г. /ПМС номер 235 от 1993 г./ би довело до освобождаване само в "Горубсо" АД на над 2000 миньори още в началото на 1995 г. Подобно е положението и в "Чипровец" ООД - Чипровци, "Бургаски медни мини" ООД, "Устрем" ООД - Тополовград, и др. По този начин ще се увеличи безработицата в обширни региони, където единственият поминък е рудодобивът. Задълженията, произтичащи от посочените постановления за разработването на програми за алтернативна заетост в тези райони, останаха само едно празно пожелание.

Внесените в правителството проектопостановления по т. т. 1 и 2 трябва да бъдат разгледани още в първите седмици на работата на кабинета.

3. Уреждане на задълженията на търговските дружества по Решение номер 415 от 1991 г. на Министерския съвет. С посоченото решение за финансово подпомагане на търговските дружества в рудодобивната промишленост бяха отпуснати кредити в размер на 108,4 милиона лева. Гарант по кредита е държавата в лицето на Министерството на финансите. Поради финансови затруднения кредитът не е издължен и не е възможно обслужването на задълженията по него, които /заедно с лихвите/ възлизат на около 426 млн. лева.

Бившият министър на финансите г-н Ст. Алексиев с писмо номер 17-00-06 82 от 29 септември 1994 г. до Обединена българска банка счита, че въпросът за кредита и лихвите по него трябва да се реши от Министерския съвет. Посочени са и вариантните решения на проблема. Въпреки всичко той и досега стои нерешен.

4. Уреждане на задълженията на търговските дружества от подземния рудодобив към бюджета. Поради тежкото финансово състояние дружествата имат неизплатени значителни задължения към бюджета /ДОО, ДОД и ПКБ/. Тези задължения са преди всичко от минали години - до излизане на ПМС номер 77 от 1994 г. Споразумението, сключено между Националния стачен комитет и правителството на проф. Л. Беров за разглеждане на проблема в Министерския съвет не бе изпълнено. Практически тези задължения са несъбираеми и е наложително тяхното уреждане по нормативен път. По този начин ще се създаде възможност за справяне с текущите финансови проблеми и стабилизиране на производството в подземния рудодобив.

II. В добива на въглища

1. Увеличаване на цените на въглищата предназначени за енергийни нужди. Търговските дружества продават въглищата за енергийни нужди по фиксирани цени. Налице е фрапиращо несъответствие - поради високата инфлация непрекъснато растат цените на материалните и трудови разходи, свързани с добива на въглища, а цените, по които те се продават, остават постоянни. Неколкократното отлагане на увеличението на цените на въглищата води до увеличаване на непокритата загуба на въгледобивните дружества с всички произтичащи от това отрицателни последици.

2. Осигуряване с бюджета за 1995 г. субсидии за въгледобив, съответващи на реалните разчети. За 1994 г. преведените субсидии за въгледобива са само около 60 на сто от разчетените. В резултат на това непокритата загуба до края на 1994 г. възлиза на 2 395 683 лв. Поради недостиг на средства дружествата не са в състояние да осигуряват най-необходимите им суровини и материали за технологични нужди, ремонтни и възстановителни работи, транспорт, безопасни условия на труд. Всичко това създава предпоставките за аварии и масови злополуки с много човешки жертви. Само в мини "Балкански басейн" АД през 1994 г. загинаха 11 миньори. Търговските дружества от въгледобива поради недостиг на финансови средства са пред спиране на добива на въглища, което ще породи огромни технологически, икономически, социални и екологични проблеми не само за отрасъла, но и за страната като цяло.

3. Уреждане на отсрочените задължения към бюджета на държавата от 1994 г. Поради нереално определените субсидии и нередовното разплащане от консуматорите на въглища през 1994 г. бяха отсрочени плащанията към бюджета за ДОО, ДОД и ПКБ, които възлизат на над 2 млрд. лева. По този начин бяха осигурени средства за заплати, чието изплащане се извършва с голямо закъснение.

Отложените от 1994 г. задължения към бюджета е предвидено да се изплатят през 1995 г. За тази цел трябва още сега, преди приемането на бюджета, да се предвидят допълнително необходимите средства.

4. Решаване на проблема за Данък върху добавената стойност /ДДС/ върху субсидиите, предоставени от бюджета. Необходима е спешната намеса на правителството за правилното тълкуване и приложение от страна на Министерството на финансите на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ по отношение на субсидиите във въгледобива. Искането на данъчните органи търговските дружества от въгледобива да внасят ДДС върху получаваните субсидии от бюджета е нито законосъобразно, нито целесъобразно.

5. Приемане на постановление за преструктурирането на въгледобива. Наложително е правителството да определи своето отношение /политика/ за развитието на производството и използването на местните енергийни ресурси и по-конкретно на местните въглища. В основата на тази политика следва да бъде енергийната независимост на страната. Въглищата са единственият енергиен ресурс, с който страната разполага за един продължителен период от време. Чрез постановлението е необходимо да се създадат предпоставки за постепенно и без шокови сътресения закриване на неефективни производствени мощности, да се разработят и осъществят програми за алтернативна заетост и да се осигурят условия за развитие на въгледобива като цяло. Проект за подобно постановление е вече разработен. Необходимо е да се възложи на Комитета по енергетика неговото актуализиране и да се внесе за обсъждане и приемане от правителството във възможните най-кратки срокове.

6. Приемане на механизъм, гарантиращ редовното плащане на консумираните въглища. Националната електрическа компания, топлофикационните централи и други основни потребители на въглища системно не изплащат консумираните от тях въглища. Недостигът на субсидии и неполучаване на приходите от реализирана продукция изправят въгледобивните търговски дружества пред финансов банкрут. Всички опити за решаване на този проблем в рамките и с усилията на Комитета по енергетика не дават резултат. Задълженията към въгледобива се поддържат в размер на 2,0 - 2,5 милиарда лева. Наложителна е намесата на правителството.

7. Решаване на въпроса за Брикетна фабрика. След освобождаването на цените на брикетите от 1 октомври 1994 г е блокирано производството на брикети в страната. Създаде се абсолютно неприемливо съотношение между цените на енергията и цените на твърдо гориво за населението. Проблемът за производството на брикети засяга не само единствената в страната Брикетна фабрика, но и "Мини Марица-Изток" АД като цяло. Въпросите на Брикетна фабрика следва да се решават на фона на общия недостиг на твърдо гориво за населението. Не само производителите на брикети, но и обществото като цяло е заинтересувано от решаването на този въпрос.

Господин Виденов,
Всяко забавяне или отлагане решаването на посочените проблеми ще взриви социалното напрежение в миньорските колективи и социалния мир в страната. Това напрежение сега е изключително високо. Нерешените икономически и социални проблеми на миньорите и несигурността за насъщния им хляб са изчерпали тяхното търпение, което може да доведе отново до остри социални конфликти. Исканията на миньорите са справедливи и основателни и Федерацията на независимите синдикати на миньорите ще отстоява тяхното решаване с всички позволени от закона средства.

Федерацията изразява своята надежда и увереност, че оглавяването от Вас правителство правилно ще оцени проблемите на добивната ни промишленост и ще предприеме мерки за тяхното спешно решаване. Такива са надеждите и очакванията и на всички миньори.

София, 31 януари 1995 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. Токмакчиев

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 3 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКА ДЕКЛАРАЦИЯ /ЧАСТ СЕДМА/ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПРИЕТА НА ШЕСТНАДЕСЕТИЯ КОНГРЕС НА БКП /5 И 6 НОЕМВРИ 1994 Г., КОВАЧЕВЦИ, СОФИЙСКА ОБЛАСТ/.

- Ние, комунистите сме сериозно разтревожени от известни своеволия на отделни държавни институции, от действията и бездействията на политическите сили по отношение на обвързването на страната към военния блок НАТО и предоставяна за коридори и плацдарм на чужди военни формирования, имащи агресивни намерения към съседни нам страни. Тези своеволия са израз на фалшива демокрация и поемане на лична отговорност за национални нещастия и трагедия. Близката история е наситена с престъпни действия от подобен характер и последиците имат териториален, национален и престъпен характер. Ние открито заявяваме - не се нуждаем от никакви военни блокове, към всички съседни нам страни имаме добросъседски отношения и стремеж за пълно разбирателство и всестранно икономическо сътрудничество. Ние няма да правим пушечно месо своите деца за интересите на задокеански и предокеански интереси. В интерес на истината трябва да се каже, че известни сини властници, узурпирали властта безотговорно, тласкаха страната към нови военни конфликти. Те се страхуват не толкова от външна агресия, колкото от всенародно възмездие.

Ние като комунисти сериозно сме загрижени от опитите на фашистките и монархически наследници, от определени реакционни кръгове и от външни подбудители, поели кампания за фашизиране и монархизиране на страната. Същите искат да докажат, че фашизъм в България не е имало, и оспорват легитимността на Народния съд и произнесените от него присъди. Ние открито заявяваме - в България е имало фашизъм в границите на садизъм. Колкото и жалко да е, първите жертви фашизмът взема в нашата страна. Когато фашизмът се зараждаше в Италия, когато в Германия правеше наченки, в България кървавият професор Александър Цанков "кла българина, така, както и турчин не бе го клал" през паметните дни на септември 1923 г. В своята 50-годишна кървава борба с фашизма българският народ, БКП и БЗНС дадоха над сто хиляди жертви. Това не е ли фашизъм! Днес в страната вилнее фашизъм. Той е придобил нов облик и форми на човекоунищожение. Погазена е паметта на загиналите в антифашистката борба, разгромява се всичко построено при народната власт, оставени са без работа хиляди граждани на страната. Селото е разгромено, добитъкът е унищожен, земята е потънала в бурени. Два и половина милиона пенсионери живеят при условията на лагерниците от Бухенвалд и Освиенцим с пенсия, подхвърлена като милостиня, колкото за една закуска. В наказателно-съдебната практика има едно понятие "причинена смърт по особено жесток начин", т.е. да оставиш хората да умират от глад, да ги ограбиш и разориш, това не е ли своего рода фашизъм!

Ние се обявяваме против опитите на отделни монархофашистки елементи да възстановят овехтялата, кървава и фашистка монархия. Поради стекли се исторически обстоятелства у нас фашизмът и монархизмът са двете страни на медала. На монархията и на фашизма тежат тежки политически, морални и стопански престъпления. Три национални катастрофи, и то все за Кайзерова и хитлеристка Германия. Тежки териториални осакатявания на страната, хиляди жертви за ненужни нам войни, стопанско и материално ограбване и опустошаване на България, заплащане на непосилни репарации. Всичко това тежи на монархията и фашизма.

Народът е дал вот на Република България. Всякакви коментари са излишни. Монархията е символ на консерватизъм и гавра с човешко достойнство. Приказката за царете революцията ги помете! Ако Симеон Кобургготски иска наследствено своя трон, то ние бихме го посъветвали да дойде и застане наследствено отговорен за всичко това, което дядо му и баща му нанесоха на българския народ. Той ще отговаря за катастрофите, за хилядите жертви и пролятата невинна кръв. От негово име, като "цар на българите", са подписани десетки смъртни присъди на антифашисти. И като някога е бил малолетен за отговорност, сега ще я понесе като пълнолетен.

Ние решително протестираме против най-голямото престъпление спрямо нацията - това е приватизацията. В близко време на позорния съдебен стълб ще бъдат изправени законовносители, одобрители, продавачите и купувачите на народното имущество. По силата на никакви обстоятелства никой не може да разпродава националното богатство на българския трудов народ!

Ние, комунистите, изразяваме нашето становище по Възродителния процес всред гражданите от турска, ромска и други етнически групи. Тези групи, както и целият български народ преди социалистическата революция в страната имаха една съдба - невежество, мизерия, глад с всичките социални последици. Възродителният процес обхвана целия български народ, който за период по-малко от половин столетие изведе страната на престижно положение във всички направления. През този период за тези етнически групи действително беше възраждане. Тези хора станаха активни строители на социализма и на собствения си живот. Прероди се целият Родопски край, работа за всички, рязко подобрен живот, култура и образование, здравеопазване и социална защита.

Тези етнически групи обаче бяха сериозно влезли в идеологическата диверсия на международното мракобесие. Използвайки лъжи и шантаж, подкупи и дребни временни облаги, исляма и Аллаха, това население попадна в изкуствено създадената атмосфера, подета от продажни за него нечистоплътни политически субекти, рожба и дело на истинския възродителен процес. Те тласнаха това население на страната по неверни и опасни пътища, направиха го маша и слуга на пантюркизма, идеология и илюзия отдавна погребана от историята. В годините на разгрома то беше излъгано от догановци и тем подобни продажни персони, които фактически извършиха разгромителния процес и сведоха тези хора до пълна разруха. Сега пред изборите продажните и престъпни елементи отново са пуснали в ход лъжите, исляма, мракобесието, национализма с оглед отново да го заблудят и през следващите години да го разгромят.

Вярно е, че битието сериозно отвори очите на тези хора. Ние, комунистите, се обръщаме към тези честни хора с призива: Другарки и другари, пазете се от злодеите, от тези, които Ви оставиха без работа, без пари, без храна и всякаква социална грижа. Единствената реална сила, която може да спре разгрома, бедността, болестите, враждите, верския опиум - това сте вие, това е трудовият български народ. Единствената организация, която е вашата опора, това е Българската комунистическа партия - това е вашата политическа партия, която ще върне нормалния човешки живот и престижа ви като хора. За пролетариата национални граници няма!

Ние, като комунисти, трябва ясно да изразим нашето отношение, вина и насоки за работа с младежта. В историята на човешкото общество младото поколение винаги е било носител на новите обществени идеи и тенденции. Така беше и у нас. Прогресивната българска младеж изнесе основната част от съпротивата, тя даде хиляди жертви. Младежта беше в първите редици на социалистическото строителство. За съжаление през повратните дни на контрареволюцията за пръв път в човешката история младежта застана на страната на мракобесието и нещо повече, тя стана главната ударна сила на контрареволюцията, тя беше по сините митинги, тя беше електоратът на престъпния замисъл, която така лъсна само за броени години и разкри целия си морален облик на падение, лицемерие и поквара. Младежта беше в разработките на Бжежински, тя беше планувана и разгромена от живковизма, тя беше организационно и морално разбита от лиловизма, голяма част от младежта носи покварата и ако иска човек да я види, да я потърси в поведението на депутатите, в поведението на хората от държавните институции, от средствата за масова информация, в поведението на милионери, магазинери, бизнесмени, банкери, мафиоти, спекуланти и др.

Младежта беше в разработките до поврата, след това тя беше изоставена от господата и подложена на безработица, икономическа емиграция, като челна работна сила на чужденците. Беше подложена на унижение като наемна ръка на бизнесмените, остана безпарична, гладна, безпътна. Въпреки всичко тя е отново подложена на нечувана идейна обработка, само че тоя път от лицемерните божи служители от сектите със съмнителни проекти, въвлича се в социална престъпност, покварява се. Целта е да се обърка, да стане безидейна и пасивна.

Вина за младежта носим и ние като комунисти. Това е въпрос на обширна тема. Сега задачата е след пълното разкриване на истинския облик на мракобесието и безизходицата главното внимание на БКП трябва да се насочи към идейното и организационно формиране на честната и трудова българска младеж, да се разкрият пред нея истината за разгрома, да я извадим от лапите и духовната пустош и да я направим решаваща социална сила, застанала твърдо, неотстъпно и жертвоготовно на барикадата на човешкия прогрес.

/Пресслужба "Куриер"/

13:00:00    
03.02.1995 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                    Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнители: Маргарита Анева
                                           Павлина Стефанова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!