София, 3 февруари 1994 година
Брой 24 /1069/

София, 3 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА БИВШИЯ МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА ДО МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ ПО ПОВОД НА ПУБЛИКАЦИИ НА ВЕСТНИЦИ ЗА ФИНАНСОВИ НАРУШЕНИЯ НА МОН.

Г-Н АЛЕКСАНДРОВ,

През февруари 1992 г. изпратих официално писмо до Вашия предшественик г-н Иван Костов, в което настоявах Министерството на финансите да извърши цялостна ревизия на ръководеното от мен Министерство на образованието и науката /МОН/, на министерствата, чрез чието обединяване бе създадено МОН, на някои от подведомствените структури. Исках да открия евентуално извършваните дотогава нарушения, да проследя процеса на финансово "сливане" на МНП с Министерството на науката и висшето образование /МНВО/ и да започна работата си "на чисто" - в позиция, позволяваща по-точен контрол върху бъдещото управление на бюджета.

Въпреки многократните напомняния /вкл. два пъти - на заседания на Министерския съвет/ наложи ми се половин година да чакам благоволението на г-н Костов. Когато ревизорите най-накрая пристигнаха, им създадох възможно най-благоприятните условия за работа, приемах ги за разговор винаги, когато те смятаха това за необходимо, наредих на всички свои служители да им оказват пълно съдействие.

Работата им обаче се проточи подозрително дълго. Получих някои сведения, навеждащи ме на подозрението, че господата са дошли в министерството с политическа поръчка - да изровят на всяка цена някаква моя далавера, някакво грубо нарушение, някакъв скандален компромат, чрез който да бъда наказан за антиседесарското си поведение. Осем месеца ровиха. Изровиха единствено разочарованите физиономии на Филип Димитров и Иван Костов.

Оттогава /април 1993 г./ до ден-днешен, г-н Александров, чакам Вашите високоблагородни чиновници да ме открият и да ми предоставят копие от ревизионния акт. От целия ревизионен акт. И без да ме привикват в кабинетчетата си чрез стандартни криминогенни формулярчета! Мисля, че имам право на това - като официален заявител на ревизията; като бивш вицепремиер и министър /носещ отговорност за дейността на цялата сфера в продължение на 14 месеца, независимо дали е пряко обвързан или не с конкретните моменти от тази дейност!/; като настоящ депутат в XXXVI Народно събрание /в чиито правомощия влизат изискването и получаването на тази информация, вкл. и даването на някои допълнителни обяснения в пленарната зала./

Докато аз чакам вече близо десет месеца, г-н министре, нечии услужливи ръце разнасят из България този документ. Мигове след завършването му Таня Пушкова прогърмя: "Нарушения за 6 милиона долара в просветното министерство откри ревизия" /"Дума", бр.91 от 21 април 1993 г /. Изцяло в духа на ревизорската пушилка Стилиян Иванов се направи на удивен: "Чудесии ставали в МОН по времето на Н. Василев" /"Дума", бр. 256 от 2 ноември 1993 г./. Без да добави нещо особено ново към Пушкиното пушкало, чашата на търпението преля Вили Гаврилова: "Министерски чиновници пилеят парите на образованието" /"Дума", бр.23 от 28 януари 1994 г./. Странно, "Демокрация" мълчи. Изпълнението на неизпълнимата политическа поръчка на СДС бе поето от Гутенберговата губерния на г-н Стефан Продадев /който впрочем съвсем наскоро орева Митерановия орталък да го приемели в Социнтерна, понеже бил честен и готин, нов и ляв!/. Почтената му леващина очевидно се проявява единствено в опитите да гризе на босия /не Николай Колев!/ цървулите.

Проблемът е, че преди да се запозная с автентичните текстове на ревизионния акт, преди да съм представил официално и в законния срок своите възражения и опровержения, както и преди съответните инстанции да са взели окончателното решение, аз не знам точно кого ще се наложи да съдя /за злоупотреба със свободата на печата, за разгласяване на недостоверна информация, за клеветнически твърдения, за тенденциозно балканско окепазяване и пр./ - дали Вашите ревизори, дали чиновниците на г-дата Марин Димитров и Марко Тодоров, дали журналистите от "Дума"? Или може би някои други, стоящи зад тях и опитващи се чрез кьорфишещи да укриват истинските далавераджии?

Г-н Александров, позволете ми да Ви попитам:

Първо, аз лично поръчах тази ревизия. Аз лично бях и продължавам да съм заинтересуван от разкриването на обективната истина за управлението на финансите в това министерство преди, по време на и след моето присъствие в министерския кабинет. Ще позволите ли на Вашите чиновници фактически да спомагат /явно или тайно/ за превръщането на един задължителен за всяка цивилизована държава/ но толкова необичаен за българските политически традиции!/ акт във възможност за разгръщане на нецивилизованата политическа простащина?

Второ, колко и кои от моите колеги министри през последните четири години /още повече - при всичките структурни проебразувания, закривания и откривания, разграничавания и сливания в държавния апарат!/ са постъпили като мен? Защо Министерството на финансите не ревизира другите министерства регулярно /каквато е практиката в много държави/? Кога, как и от кого ще бъде направена сериозна цялостна ревизия и на самото Министерство на финансите /или то е абсолютно имунизирано срещу каквито и да било вътрешни "нередности"/?

Трето, кога ще бъде направена ревизия в Националната служба за охрана; най-малкото, за да бъде огласена отдавна чаканата от мен информация - колко е струвал на държавата всеки от последните й министри и премиери /според разходите за шофьори, охрани, мерцедеси, командировъчни за посещавали чужбина делегации и пр./? Не съм популист, нито сиромахомил. Знам, че тези разходи са необходими. Но искам да видя своето "класиране" в тях именно поради целенасочено съсредоточаваната върху мен кампания. И за да получат заслуженото опровержение клеветническите твърдения на един национално известен "морален връх”, че съм бил от най-усилено прахосващите народната пара министри /твърдения, стимулирани не от държавническа загриженост, нито от нравствен перфекционизъм, а от трагичното обстоятелство, че съм бил уволнил свата му от министерството!/.

Четвърто, кога ще получа историческия ревизионен акт - след като всички останали осем и половина милиона български граждани се запознаят с него или малко преди това?

София, 31 януари 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 3 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ НА КОНФЕДЕРАТИВНИЯ СЪВЕТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА "ПОДКРЕПА", ПРИЕТО НА 16 ЯНУАРИ 1994 Г., БЛАГОЕВГРАД.

Във връзка с проявеното желание за среща от страна на БЗНС - Мозер,

Конфедеративният съвет на КТ "Подкрепа”

реши:

1. Дава мандат на Изпълнителния съвет да проведе работна среща с представители на БЗНС - Мозер и евентуално с други некомунистически формации.

2. Препоръчва на Изпълнителния съвет да покани на срещата представители на структури от конфедерацията, които имат отношение по дебатите.

Благоевград, 16 януари 1994 г.

ЗА КОНФЕДЕРАТИВНИЯ СЪВЕТ
НА КТ "ПОДКРЕПА”: д-р К. Тренчев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 3 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ НА КОНФЕДЕРАТИВНИЯ СЪВЕТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА "ПОДКРЕПА", ПРИЕТО НА 16 ЯНУАРИ 1994 Г., БЛАГОЕВГРАД.

Във връзка с проявеното желание за контакти и работна среща с представители на групата на българските индустриалци, известна под името Г-13,

Конфедеративният съвет на КТ "Подкрепа”

реши:

Дава мандат на Изпълнителния съвет да проведе работна среща с представители на групата на Г-13, както и с други организации на работодателите, като му препоръчва в случай, че тематиката е специфична за определен бранш, да кани представители от съответната федерация или синдикат.

Благоевград, 16 януари 1994 г.

ЗА КОНФЕДЕРАТИВНИЯ СЪВЕТ НА КТ
"ПОДКРЕПА”: д-р К. Тренчев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 3 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЕКРЕТАРИАТА НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ПРЕСТЪПНОСТТА В БЪЛГАРИЯ.

Секретариатът на Централния комитет /ЦК/ на Българската комунистическа партия /БКП/ с особено внимание следи екстремистките изстъпления и масовите гангстерски престрелки и убийства в София и в страната ни. ЦК на БКП отдавна предупреди чрез вестник ”Комунистическо дело”, че е ударил дванадесетият час, когато трябваше министърът на вътрешните работи да се вслуша и да пресече един път завинаги попълзновенията на наркотрафикантските мафии в органите на Министерство на вътрешните работи /МВР/ и в митническите служби, но той не обърна внимание на предупреждението ни. Ако се беше вслушал Виктор Михайлов в правдивото предупреждение на БКП, щяха да се избегнат черните забрадки на майки, баби, съпруги и сестри. Нямаше днес да има толкова вдовици и сирачета. БКП винаги е била, е и ще бъде за силна полиция, силно разузнаване, силно контраразузнаване, силни въоръжени сили, които могат да гарантират сигурността ни в утрешния ден и неприкосновеността на териториалната цялост на Родината ни. За целта МВР трябва да стане министерство, към което трябва да минат на пряко подчинение униформената полиция, разузнаването, контраразузнаването, стопанската полиция, противопожарната охрана, охраната на президентството и на правителството. Ако е необходимо, трябва да се притичат на помощ и вътрешните войски. Мирният и градивен труд и живот на българския народ трябва да бъдат гарантирани.

Министърът на вътрешните работи трябва да бъде военизирано лице. Не може цивилно лице да ръководи военни лица. Същото се отнася и за министъра на отбраната. Крайно време е България да престане да бъде разграден двор и арена на срещи на разните разузнавания: ЦРУ, Интелижънс сървис, КГБ, френското, немското, израелското разузнаване и др. Антибългарската подривна дейност трябва да бъде ликвидирана, независимо каква и на коя друга държава е. БКП е против провеждането на каквато и да било антинародна политика. Време е да се сложи край на Югоембаргото, ако тези, които наложиха тези санкции и натрапиха на България този позорен акт, не изплатят щетите, които ни бяха натрапени от "доброжелателите" ни. БКП е за добросъседски отношения с всички страни, с които граничим, а също така и с останалите страни в света, но не сме съгласни всички да ни експлоатират като сега.

25 януари 1994 г.

ПЪРВИ СЕКРЕТАР: Владимир Спасов

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 3 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА БЪЛГАРСКОТО ДРУЖЕСТВО ЗА ЗАЩИТА НА ПТИЦИТЕ ПО ПОВОД НА ИСКАНЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ НА СРОКА ЗА ЛОВУВАНЕ НА ВОДОПЛАВАЩИ ПТИЦИ. Документът е адресиран до председателя на Министерския съвет на Република България, до председателя на Комитета по горите, до министъра на околнатасреда, до председателя на Съюза на ловците и риболовците в България, до Инициативния комитет на ловци от Бургас и до средства за масова информация.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Българското дружество за защита на птиците /БДЗП/ е една от най-авторитетните реално действащи за опазване на българската природа обществени организации у нас. То е и официалният партньор за България на най-влиятелната международна организация по опазване на птиците и техните местообитания - BirdLife International. Членове на БДЗП са почти всички професионални орнитолози в страната, много от които са известни специалисти и в международен мащаб. Макар да съществува само от 5 години, БДЗП постигна значителни конкретни резултати в опазването на българската природа и биологичното й разнообразие. Достатъчно показателен е дори само фактът, че БДЗП е единствената природозащитна организация в България, спасила от изчезване от страната животински вид /картала, който след десетилетия отсъствие се появи през 1993 г. на гнездене благодарение на специалните мерки, предприети от дружеството/.

Запознахме се с Декларацията на Инициативния комитет на ловци от Бургас, която е претекстът отново да се иска удължаване на сроковете за ловуване на водоплаващи птици. Декларацията е достатъчно показателна за интелектуалното и професионалното равнище на написалите я и за техните истински цели, така че не се нуждае от коментар. Но тя поражда и няколко въпроса:

- Защо се изопачава фактът, че сроковете за ловуване през 1983 г. бяха приведени към европейските на базата на научни факти и по инициатива на изявени специалисти по ловно стопанство, сред които доц. Нино Нинов /сегашният председател на Съюза на ловците и риболовците/, проф. Никола Ботев и др. Те ли са "бившата тоталитарна система", както пишат бургаските ловци? И дали становището на учения доц. Нино Нинов се различава от това на председателя на Съюза на ловците и риболовците в България /СЛРБ/ доц. Нино Нинов?

- Защо се премълчава фактът, че до прецедента със самоволното удължаване на срока през 1993 г. ежегодните искания на ловците за удължаването му бяха отхвърляни със сериозно обосновани отрицателни становища на преобладаващата част от научните институти на Българската академия на науките /БАН/?

- Защо от "сериозни щети на земеделските култури" се оплакват ловците, а не земеделците?

- Защо не се оплакват хората от Добруджа, където по нашите ежезимни преброявания през последните 17 години зимуват всяка година около 100 000 гъски, докато в района на Бургас същите рядко надхвърлят 5000 екземпляра, а тази година специално са около 800 екземпляра?

В декларацията не се посочват никакви обективни факти /от преброявания на птиците, от провеждане на експерименти за определяне на щетите и т.н./, поради което повечето от "аргументите" в нея ние приемаме за напълно несъстоятелни. Нелепо е твърдението, че "агресията им /на гъските, б.м./ ще обхване и други райони в страната", тъй като там, където има условия за гъски, те си се срещат, и обратно - нищо не може да ги задържи там, където условията не отговарят на екологичните им изисквания. Авторите на декларацията приписват своето неуважение към законите и на "селскостопанските кооператори", допускайки, че последните също така лесно ще вземат "да използват отровни вещества", както лесно бургаските ловци бракониерстват /виж в. "Стандарт" от 20 януари 1994 г./ Тук му е мястото да изразим категоричното си убеждение, че декларацията далеч не е мнението дори на повечето от бургаските ловци. При нашата работа там ние сме се срещали неведнъж и с ловци, които милеят за природата и чиято интелигентност беше несравнимо по-висока от демонстрираната в декларацията. И които бяха недоволни не от гъските и дори не от сроковете за ловуване, а от международния ловен туризъм, който се прави по начин, разбиващ зимовищата и лишаващ местните ловци от възможност за ловуване. И би било хубаво именно в това отношение СЛРБ да се погрижи за членовете си. На основата на посоченото и на някои други съображения.

Българското дружество за защита на птиците категорично възразява срещу промяна на сега съществуващите срокове за лов на водоплаващи птици. Другите ни аргументи за това становище се базират също на становищата на повечето от експертите на БДЗП, на 18-годишни ежезимни преброявания на водолюбивите птици в почти всички по-значителни водоеми в България и се състоят в следното:

а/ общата численост на дивите гъски в страната през 1994 г. не се отличава съществено от тази през предишните години /100 000 - 150 000 екземпляра/, няма съществена разлика и в местата, където птиците се концентрират /поради липсата на промяна в емкостта на местообитанията/;

б/ зимниците в момента са в много добро състояние поради топлата зима и падналите валежи. Растенията са добре вкоренени, братили са в по-голямата си част и щетите, които водоплаващите птици могат да им нанесат оттук нататък, са нищожни;

в/ практиката в Западна Европа категорично доказва, че отстрелът в никакъв случай, не може да бъде ефективно средство за разрешаване на проблема с щетите, които гъските нанасят на посевите, напротив, той ги разсейва и птиците нанасят щети на повече стопани;

г/ масовото бракониерство /ловуване нощем, влизане с плавателни съдове в самите нощувки, използване на звукови примамки, ловуване в защитени територии, отстрелване на защитени видове и на повече птици от допустимото и т.н./ досега да е разрешило проблема с щетите, ако предлаганият от бургаските ловци начин се приеме за ефективен;

д/ още през февруари повечето от водоплаващите птици сформират брачните си двойки /виж Cramp, Simmons, 1977. The Birds of the Western Palearctic, V.I, Oxford, 1-722/ и започват да се разсъсредоточават, с което намалява шанса им да образуват повторно двойки при убиване на един от партньорите. Без съмнение ловуването през февруари и март ще нанесе сериозни щети на гнездовите им популации, включително и на тези в България;

е/ действащите понастоящем в България срокове на ловуване са в съответствие с тези в развитите европейски страни. Държавите около България, където сроковете се различават от общоевропейските, не могат да бъдат пример за нас ако държим да бъдем цивилизована страна;

ж/ безцеремонното игнориране мнението на учените и самоволното удължаване от Комитета по горите /КГ/ на сроковете на ловуване през януари 1993 г. предизвикаха еднозначна отрицателна реакция в чужбина. Протести бяха изпратени лично до г-н министър-председателя. Въпреки коректния им тон в тях има текстове, които не звучат добре за България и за международния й престиж.

В проеброяването на водолюбивите птици през януари 1994 г. освен членове на БДЗП взеха участие и 12 експерти от Великобритания, както и двама наблюдатели на Европейската общност, които не само имат данните за точното състояние с гъските в момента, но и бяха свидетели и събраха данни за шокиращи случаи на бракониерство, което обещава много остра международна реакция, ако се стигне до такава, а това е неизбежно при удължаване на срока.

С пълна категоричност заявяваме, че ако се поставят съмнителните подбуди и интереси на шепа хора над интересите на Република България и нейната природа, ще предприемем всички законни мерки за търсене на персонална отговорност на лицата, допринесли за това.

Предлагаме Комитетът по горите да организира национална среща по проблема за щетите от водоплаващите птици върху посевите, на която да бъдат обсъдени отделните страни на проблема и пътищата за тяхното разрешаване. Не е професионално за една държавна инстанция да действа спонтанно и да взема прибързани решения, пък ако ще и под диктата на страшните дула на огладнелите бургаски ловци!

София, 26 февруари 1994 г.

ДИРЕКТОР ПО ПРИРОДОЗАЩИТАТА: Петър Янков, к.б.н.

/Пресслужба "Куриер"/

 

[реклама]

*  *  *

СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ

ДОКЛАД /ЧАСТ ПЪРВА/ ЗА БЪЛГАРИЯ НА "ХЕЛЗИНКСКАТА КОМИСИЯ" НА КОНГРЕСА НА САЩ /МЕСЕЦ СЕПТЕМВРИ 1993 Г./, ПРЕДОСТАВЕН НА РЕДАКЦИЯТА ОТ ЗЕЛЕНАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ.

УВОД И РЕЗЮМЕ

Последният подробен доклад на Хелзинкската комисия за прилагането в България на решенията на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа /СССЕ/ беше публикуван през 1988 г. /Комисията публикува и един доклад през 1991 г. по проблема за турското малцинство/. По това време България нарушаваше много от решенията на СССЕ. Тя беше сред страните - членки на СССЕ, които в най-малка степен спазват човешките права. Очевидно е, че оттогава много неща са се променили.

След падането на комунистическия режим през 1989 г. България предприе впечатляващи стъпки, за да се превърне в демократична правова държава. В резултат на провеждането на няколко многопартийни избори страната се управлява от президент, избран от народа, и от парламент. Демокрацията пуска дълбоки корени. В исторически контекст България предприе бързи мерки за прилагане на политически и икономически реформи, сходни с тези в страните от Централна Европа.

Отношението към малцинствата и най-вече към етническите турци се подобри значително, като по такъв начин страната отхвърли един от най-абсурдните остатъци от комунистическото минало - насилствената асимилация на турското малцинство. Други етнически проблеми обаче, например непоносимостта към циганите, все още са на дневен ред.

Основните човешки права се зачитат и гражданите имат право на свободна изява. През юли 1991 г. бе приета нова конституция. Въпреки че не е перфектна, тя ясно показва, че България е поела по пътя на изграждането на посткомунистическо общество. Накратко, България постигна значителен напредък в изпълнението на своите задължения, като член на СССЕ.

Посткомунистическият преход в България е мирен и сравнително стабилен, особено на фона на нейните балкански съседи. В България няма политическо или етническо насилие. Но пътят към демокрацията и свободния пазар е осеян с трудности и вероятно ще остане неравен. От 1989 г. България е имала петима министър-председатели. Страната преживява и силни политически борби. Всъщност политическата ситуация в България си остава непостоянна. Въпреки това обаче не е имало никакви социални експлозии и за разлика от много от съседните страни - сравнително малко изблици на краен национализъм. Решенията относно бъдещето на страната се вземаха вътре в управляващите структури, а не се налагаха с насилие по улиците. Но процесът на демокрация и преходът към пазарна икономика продължават да се забавят. Това засилва тревогите за възможна рекомунизация, както и за възможно забавяне на политическите и икономическите реформи.

ПОЛИТИЧЕСКА СИТУАЦИЯ

По време на публикуването на доклада на "Хелзинкската комисия" през 1988 г. България беше комунистическа страна, където човешките права и особено правата на малцинствата бяха непрекъснато нарушавани. Въпреки че в края на 80-те години бяха направени опити за политически и икономически реформи, повечето от тях бяха отхвърлени от Тодор Живков, дългогодишния праволинеен комунистически лидер на страната. В късната пролет и лятото на 1989 г. България стана обект на наблюдение и критики от страна на международната общност, тъй като стотици хиляди потискани етнически турци бяха прогонени или напуснаха България и се заселиха в Турция. През октомври 1989 г. СССЕ проведе среща по проблемите на околната среда в София, в която "Хелзинкската комисия" изигра активна роля. Членовете на американската делегация се обявиха в защита на безпрецедентна проява на обществено недоволство срещу комунистическия режим, като по този начин подействаха като катализатор за отстраняването на Живков няколко дни след приключване на срещата.

ПОЛИТИЧЕСКО РАЗВИТИЕ СЛЕД ПАДАНЕТО НА ЖИВКОВ

След принудителната оставка на Живков през 1989 г., който управляваше страната от 1954 г., реформаторски настроени комунисти под натиска на демонстранти, които настояваха за демократични промени, предприеха политически и икономически реформи и взеха мерки за поправяне на някои от най-абсурдните нарушения на човешките права.

През юни 1990 г. в България се проведоха първите многопартийни избори след повече от 40 години. Българската социалистическа партия /БСП/ - реформираната бивша комунистическа партия, спечели 211 от 400 места в законодателния орган - Великото народно събрание. Съюзът на демократичните сили /СДС/ спечели 144 места. Това бяха първите български свободни и много оспорвани избори през последните 40 години. Въпреки че имаше нередности и случаи на сплашване на населението, българските партии признаха резултатите. По думите на един опозиционен лидер, изборите са били "свободни и демократични, но не напълно честни".

Въпреки че БСП получи мандат да управлява страната, опозицията и особено СДС отхвърли предложението на социалистите за създаване на национална коалиция. През август 1990 г. Великото народно събрание избра за президент Желю Желев, лидер на СДС. През есента на 1990 г., при правителството начело със социалиста Андрей Луканов, икономическата ситуация се влоши.

През декември 1990 г. беше сформирано многопартийно правителство, ръководено от Димитър Попов, което не беше обвързано с нито една партия. То продължи да прилага реформите. През юли 1991 г. Великото народно събрание прие конституция, въпреки че много членове на СДС отказаха да я подпишат и напуснаха парламента. България стана първата страна от бившия Варшавски договор, която прие нова конституция.

Скоро след това, през октомври 1991 г. България избра нов парламент. В изборите от 13 октомври за 240-местния парламент СДС спечели минимална победа, като получи 34% от гласовете, а БСП /бившата компартия/ - 33%. Движението за права и свободи, в което членуват предимно етнически турци, спечели 7,5% от гласовете. Тези избори бяха свободни и честни. Според делегация от международни наблюдатели, съставена от Международния републикански институт и Националния демократически институт за международни отношения, "изборите през октомври представляваха още една стъпка в невероятния преход от еднопартиен тоталитарен режим към многопартийна демокрация, която зачита човешките права, а свободните избори служат като основа за избор на лидери на всички нива на управление".

През ноември 1991 г. българският парламент одобри първото правителство от 47 години насам, в което не членуваха комунисти. То бе оглавено от Филип Димитров.

През януари 1992 г. се проведоха първите всенародни президентски избори. Президентът Желю Желев, подкрепян от СДС, спечели с минимална преднина във втория тур - 53% от гласовете срещу 47% за кандидата на социалистите.

През по-голямата част на 1992 г. България преживя един дълъг период на парламентарна стагнация, чиято кулминационна точка беше падането на правителството на Филип Димитров. През декември 1992 г. един неформален съюз между депутатите на БСП и ДПС издигна на власт непартийно правителство, оглавено от икономиста от центъра Любен Беров. Правителството на Беров декларира, че е правителство на експерти без партийни пристрастия, въпреки че някои от министрите доскоро бяха свързани със СДС.

На икономическия фронт България, както и други централно- и източноевропейски страни, преживява преход от централизирана към пазарна икономика. Тя провежда систематични промени при неблагоприятни икономически условия и постигна значителен напредък по пътя на икономическите реформи. Сега има много по-голяма икономическа свобода на избор за отделния човек, а потребителските стоки се намират много по-лесно, въпреки че приватизацията на държавните фирми и разпускането на кооперативите не се осъществява толкова бързо, колкото се очакваше. Инфлацията е все още голям проблем /очаква се да достигне 60% през 1993 г./, а промишленото производство е на много ниско ниво. България либерализира контрола върху чуждите инвестиции и икономическата активност, но все още е изправена пред предизвикателството да привлече повече чужди инвестиции и да преструктурира външния си дълг. Освен това българската икономика изнемогва от ембаргото, наложено на бивша Югославия.

/Пресслужба "Куриер"/

15:00:00
03.02.1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Цанка Стойчева
Технически изпълнители: Славка Кочева
                                           Маргарита Анева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!