София, 3 септември 1992 година
        Брой 173 /703/

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София, 3 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ОФИЦЕРИТЕ И СЕРЖАНТИТЕ ОТ ЗАПАСА ПО ПОВОД НА ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОВОРИТЕЛЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА ПО БЪЛГАРСКО РАДИО НА 31 АВГУСТ 1992 Г.

Централният съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса е обезпокоен от съобщението за отдадена заповед на министъра на отбраната N 332 от 25 август 1992 г. "относно прилагане на Класификатора..., утвърден с постановление на МС N 129/05 юли 1991 г. при назначаване и издигане в длъжност на офицери в Министерството на отбраната (МО) и висшите военни учебни заведения", защото тя засяга единството на командния състав на армията и интересите на хиляди действащи и запасни офицери. Ние оценяваме тази заповед като акт, който цели да разделя и противопоставя една част от офицерския състав на друга част. Тя е опит за реполитизиране на кадровите проблеми и подготвяне на следваща чистка в армията. Тази заповед е юридически некомпетентен документ.

Централният съвет решително възразява срещу пункта в тази заповед, че "не се признава висше образование на завършилите 3-годишния курс на военни училища... независимо от последващото им обучение във военни академии със срок по-малък от 4 години, защото:

Първо, историческите условия в определен етап на развитие са налагали 3-годишен курс на обучение, при който се изучавало всичко необходимо за придобиване на ценз и квалификация, необходими за армията. Десетилетия наред до 1949 г. Военното училище при 3-годишен курс на обучение е давало висше образование.

Второ, по същество не е разбрана същността на Указ 613 от 1965 г., недобросъвестно е пренебрегната т. 2, която категорично определя: "На лицата, завършили пълния курс на военните академии и другите висши учебни заведения у нас, в Съветския съюз и другите социалистически страни, се признава висше образование." Никъде в указа не се определя, че срокът на обучение във военните академии е задължително да бъде най-малко 4 години. В света няма военни академии с курс на обучение четири и повече години. Военните колежи на САЩ са с 2-годишен курс на обучение.

Трето, заповедта води до откъсване на обучението във ВВУЗ от практиката във войските и последващата висша военна квалификация във военната академия. Необмислено се отменя статутът на военната академия и военните училища. Това свидетелства за непознаване особеностите на военната подготовка на кадрите и за некомпетентност при нейното разглеждане от някои съветници и специалисти в МО.

Четвърто, тази заповед и юридически е несъстоятелна, защото с нея се посяга на подзаконов акт - Указ 613 и това води до непризнаване на вече издадени хиляди документи (дипломи) за висше образование на действащи в армията и запасни висококвалифицирани и опитни офицерски кадри. Лишават се от ценз и право да работят като висококвалифицирани специалисти десетки хиляди млади хора, запасни офицери, излезли от Въоръжените сили в работоспособна възраст.

Всичко това неизбежно ще се отрази неблагоприятно на единството на военните кадри и ще накърни националната сигурност на страната.

Централният съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса се обръща към президента на Република България и върховен главнокомандващ, към Комисията по национална сигурност в парламента и към правителството за вземане на неотложни мерки за спиране изпълнението на тази крайно вредна за националната сигурност на страната заповед.

София, 1 септември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 3 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "ДА ЗАЩИТИМ БЪЛГАРИТЕ В МОЛДОВА И В УКРАЙНА" НА НЕЗАВИСИМИЯ ОБЩЕСТВЕН КОМИТЕТ ПО НАЦИОНАЛНИТЕ ПРОБЛЕМИ.

Общоприет принцип, скрепен и с международни договорености, че всяка държава има право да се грижи за своите етнокултурни общности по силата на едни или други обстоятелства, намиращи се извън пределите на страната.

По различни причини, достатъчно добре известни, България по същество лишена от правото да провежда независима външна политика в продължение на десетилетия, малко или почти никак не се интересуваше от съдбата на стотици хиляди българи, живеещи извън отечеството. И днес, в променените вече условия, не без съжаление трябва да отбележим, че старият синдром на недостатъчна заинтересованост като че ли продължава да е жив. Като отчитаме цялата сложност на проблема и противоречивостта на интересите на заинтересованите страни в Приднестровието и Украйна, ние все пак считаме за уместно да припомним, че поведението ни на изчакване и липса на ангажираност освен че допринася за увеличаване страданията на българите, но и по един нелицеприятен начин - поради демонстрираната пасивност от наша страна - ни злепоставя както пред европейските структури, така и пред европейската съвест.

Повече да мълчим, повече да се бавим, повече да отлагаме решения, постъпки и действия - ние не можем да си позволим, ако искаме да бъдем наистина цивилизована страна, при това страна, държаща да се спазват женевските споразумения за правата на човека.

Нашето голямо безпокойство идва от факта, че в Молдова, Приднестровието и в Украйна живеят компактни маси българи, които днес, в условията на разпадането на бившия СССР, са несигурни за своя живот и имот. Тяхната защита повече не може да се отлага. Тяхната защита е в известен смисъл изпитание както за нашата млада демокрация, така и за нашата национална зрялост.

Особено обезпокоително е, че хиляди наши сънародници са прогонени от гражданската война от своите постоянни поселища. Бежанските кервани се увеличават. Прогнозите са, и то основателни, че ще продължават да се увеличават. Не е никак изключено изселническите вълни да се насочат към България. Трябва да бъдем готови и за тази евентуалност.

Преценяваме, че политическите реалности изискват да се търси глобално решение на проблемите на българите в Молдова, Приднестровието, Украйна и Таджикистан. За това е необходимо да се разработи единна национална стратегия. В инструмент на подобна стратегия може да се превърне един, условно казано, държавен орган за българите извън България.
Необходимостта налага такъв орган да бъде създаден колкото се може по-бързо.

1. Да се създаде държавен орган с обществено участие в системата на изпълнителната власт за българите извън България.

2. България да заяви категорично своето отношение към българските общности, живеещи в отделни райони на Молдова, Украйна и други републики на бившия Съветски съюз, на Балканския полуостров и по света.

3. Да се направят постъпки България да бъде приета за член на Женевския комитет за бежанците.

4. Предвид непредсказуемостта на обстановката в бившите съветски републики, при което не са изключени и етнически стълкновения, България трябва да е готова за посрещане на бежанци.

5. Министерството на правосъдието да се обърне с настойчиво искане към правителството за решаването на конкретните проблеми на евентуалните бежанци, а именно оземляване, настаняване на работа, приемане на бежански заем, ангажиране на държавни органи на местната власт при решаването на възникнали казуси.

6. Да се даде двойно гражданство на българите от Молдова и Украйна, ако те желаят. Да се направят постъпки пред съответните молдовски и украински власти за законодателно регламентиране на двойното гражданство.

7. Българските власти да съдействат на евентуалните бежанци да получат обезщетение за имотите си. Това да бъде регламентирано чрез двустранна спогодба.

8. Да се изработи общонационална програма по националния въпрос, в това число и за българите извън България, която да не зависи от политическата конюнктура и от правителствените промени. В нея да бъде диференцирано фиксирано какво трябва да се прави с българите в различните страни, които живеят компактно или на по-големи и по-малки групи.

София, 1 септември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 3 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО ИЗЯВЛЕНИЕ НА ГОВОРИТЕЛЯ НА ФЕДЕРАЦИЯ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ”. Документът е адресиран до Федеративния съвет на федерацията.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

На 29 август 1992 г. в София се е провел поредният Федеративен съвет на Федерация "Царство България", който предварително бе насрочен за 28 август 1992 г. от 13 часа в Рилския манастир. За моя изненада и съжаление не бях поканен да участвам в съвета в качеството ми на говорител на федерацията. Нито една политическа или културно-просветна организация не пази в тайна заседанията и решенията си от своя говорител. Напротив, той задължително е член на ръководството. След като във Федерация "Царство България" не е така, считам че е невъзможно да изпълнявам задълженията си и не съм й необходим.

Нещо повече - преди около две седмици, използвайки лични връзки, успях да осигуря наемането на помещения за нуждите на организацията в центъра на София. Изпълняващият длъжността "ръководител", т.нар. "координатор”, не се отзова своевременно за подписване на наемен договор. Трябва да се има предвид, че става дума за сгради, които са държавна собственост и са в престижни квартали.

Гореизложените мотиви са достатъчни според мен, за да подам оставката си като говорител на Федерация "Царство България". Оставам с най-добри чувства към вас и съм готов да помагам с каквото мога при нужда, особено на Конституционния съюз.

София, 31 август 1992 г.

С УВАЖЕНИЕ: Георги Ифандиев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 3 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРЕДЛОЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНСКИ ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ "МЛАДОСТ" КЪМ СЪЮЗА НА ЧАСТНИТЕ ТЪРГОВЦИ И ПРОИЗВОДИТЕЛИ В БЪЛГАРИЯ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНО И ОБЩИНСКО ИМУЩЕСТВО. Документът е адресиран до президента на Република България, до Министерския съвет, до Народното събрание и националните средства за масова информация.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Основен проблем за развитието на частното предприемачество у нас е осигуряването на свободни терени и подходящи помещения за работа. Този проблем поради остарялата нормативна уредба е практически почти неразрешим. Предметният обхват на Закона за приватизацията касае само юридически лица, които осъществяват стопанска дейност и чийто капитал е държавна или общинска собственост (параграф 1-ви от Допълнителните разпоредби на ЗППДОП). Извън него остава другото общинско имущество, т.е. няма законодателно регламентирано задължение за общините да приватизират своята собственост. Нещо повече - няма законово задължение за тях да учредяват права на ползване върху тази собственост. На практика общинската бюрокрация върши това или срещу огромен по размерите си подкуп, или, налагайки на частните производители и търговци свое дялово участие в съответната дейност. И двете са недопустими, особено второто, защото представлява връщане към старото положение на пряка държавна намеса в икономиката. Считаме за ненормално положението, когато частната собственост върху производствените фондове не може да надхвърли 5 %, а в сферата на заетостта - 15 %. Крайно време е да се осмисли една принципно нова роля на държавата. От плоскостта "държава - икономическа власт" да се премине към отношения "държавата - основен защитник на националния частен бизнес". При сегашното положение никаква пазарна реформа не е възможна. Очевиден е фактът, че всяка стъпка към въвеждане на пазарни механизми потъва в неефективността на бюрократизирания държавен сектор. Една бърза, цивилизовано извършена приватизация трябва да се основе на модерна правна уредба, съобразена със световния опит и националните дадености.

С приемането на Закона за местното самоуправление и местната администрация (обнародван, ДВ, бр. 77 от 17 септември 1991 г.) беше точно конкретизирано какво имущество е държавна или общинска собственост. На тази база би трябвало законодателно да се разширят разпоредбите на чл. 1 от Закона за преобразуване и приватизация. Считаме за съвсем уместно преминаването в частни ръце например на:

- незастроени парцели и имоти в селищните територии, предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и комунални предприятия и т.н.;
- обществените паркинги;
- обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване;
- мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната, инженерно-защитната система, които обслужват съответната община и не са включени в уставния фонд на търговски дружества.

Систематичното място на този текст е или в чл. 1 от ЗППДОП, който очертава предметния обхват на закона, или в 1-ви параграф на Допълнителните разпоредби на същия закон, който дава дефиниция на понятията "държавно и общинско предприятие”.

В подкрепа на гореизложеното бихме могли да посочим следния факт - по информация от средствата за масово осведомяване в ресора на Министерство на промишлеността има незавършено строителство за над 17 милиарда лева. Самото министерство няма нито средства, нито интерес от използването му. Но по ЗППДОП в сегашния му вид то може да бъде приватизирано само заедно със самото предприятие или обособена негова част, която може самостоятелно да осъществява стопанска дейност, или в най-добрия случай при ликвидация поради несъстоятелност. Като резултат в момента няма къде да се започне бизнес, а, от друга страна, въпросните обекти не носят приходи в държавния бюджет. Същевременно безработицата достигна 500 000 души с тенденция да надхвърли критичната граница от 20 % от активното население. Инфлацията задушава пазара, а спадът в производството е катастрофален. Положението е нетърпимо.

Друга голяма празнота в ЗППДОП е липсата на преференциални условия при закупуване на дялове или акции от държавни и общински предприятия от досегашните или бъдещи ползватели. В чл. 5, ал. 2 са предвидени такива условия само за една категория лица - бивши или настоящи членове на съответния трудов колектив. А наемателите и арендаторите на държавна и общинска собственост просто са забравени. На практика те са инвестирали в съответните обекти много средства, труд и нерви, а ще трябва да закупуват сътвореното от собствения им труд наравно с всички останали. Приватизацията ще бъде продължителен във времето процес и липсата на преференции при закупуването възпира частните предприемачи от инвестиции в ползваното от тях държавно и общинско имущество. Нещо повече - точно поради липсата на перспектива те не желаят да наемат занемарената собственост. Това води до забавяне въвеждането на нови технологии и нова техника, и в крайна сметка рефлектира върху потребителя, върху цялата икономика.

Предимства при раздържавяването за ползвателите трябва да се предвидят или в чл. 5, или в Глава шеста "ПРОДАЖБА НА ДЪРЖАВНИ И ОБЩИНСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ ИЛИ ОБОСОБЕНИ ТЕХНИ ЧАСТИ" от ЗППДОП.

Предвид гореизложеното настояваме при предстоящите изменения и допълнения на ЗППДОП нашите предложения да бъдат включени за разглеждане в съответния законопроект. Грижата за частния предприемач трябва да стане основна. По този начин единствено може да се съчетае стабилизационната политика с дългосрочната пазарна и структурна реформа. Създаването на една свободна класа от собственици ще бъде гаранция за демокрацията в България.

София, 18 август 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЧТПБ: инж. Георги Тодоров

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 3 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ (ЧАСТ ПЪРВА) НА ФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ ОТ ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ПРИЕТ НА ИЗВЪНРЕДНИЯ ТРИНАДЕСЕТИ КОНГРЕС НА 17 И 18 АПРИЛ 1992 Г. В СОФИЯ.

I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Федерацията на независимите синдикати от земеделието (ФНСЗ) е доброволно обединение на самостоятелни и равноправни синдикални производствени и териториални организации в земеделието и обслужващите го подотрасли и дейности, на професионални, професионално-творчески и други организации със синдикална насоченост и отделни членове, които приемат този устав.

Чл. 2. Федерацията е юридическо лице с идеална цел с наименование "Федерация на независимите синдикати от земеделието" и седалище в гр. София. Тя има свое знаме, печат, щемпел и знак, утвърдени от Координационния съвет, и се представлява от нейния председател или заместник-председател.

Чл. 3. ФНСЗ осъществява дейността си в съответствие с Конституцията и своя устав.

Чл. 4.(1) В дейността си ФНСЗ се ръководи единствено от волята на своите членове и не допуска под каквато и да е форма външна намеса.
(2) Федерацията е независима от работодателите, от държавните органи и структури, от политическите партии и организации и другите обществени организации и сдружения.

Чл. 5. Принципите, върху които ФНСЗ е изградена и функционира, са:

1. Доброволност на членството (на участието).
2. Свобода на синдикалното обединяване без разлика на политически убеждения, националност, етническа принадлежност, раса, пол и религия.
3. Организационна и финансова самостоятелност на членовете.
4. Изборност и мандатност на ръководните длъжности.
5. Прилагане на делегатското начало.
6. Синдикална солидарност и единство в действията за осъществяване на общи цели, интереси и задачи.

Чл. 6. Федерацията сътрудничи с демократични синдикални централи и неправителствени организации от страната и чужбина, участва в работата на международни синдикални обединения и форуми с цел укрепване на световното синдикално движение. Членува в международни синдикални организации със сходни цели и задачи.

ІІ. ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ

Чл. 7.(1) Основната цел на ФНСЗ е представителството и непосредствената защита на правата и интересите на синдикалните си членове за реализиране на техните професионални, икономически, правни, социални, просветни и културни потребности.

(2) ФНСЗ отстоява:

1. Правото на труд, образование, професионални права, осигуряване на заетост и подпомагане на безработните.
2. Възраждането и развитието на частното и кооперативното земеделие, занаятите и професиите от отраслите на земеделието.
3. Справедливото заплащане на труда и защита престижа на всички професии, представени във федерацията.
4. Правото на необходим минимум за доходите на членовете си и тяхното гарантиране при пазарните условия.
5. Развитието и модернизирането на всички отрасли на земеделието, преработващата промишленост, частното земеделие, земеделските кооперации и фирми.
6. Правото на здравословни и безопасни условия на труд.
7. Подкрепата на всяко демократично управление, което осъществява програма и политика в интерес на земеделските стопани, занаятчиите, специалистите и творческата интелигенция от земеделието.

Чл. 8. ФНСЗ координира общите действия на членуващите в нея организации и индивидуални членове, подпомага взаимодействието между тях при осъществяването на техните общи цели и задачи, съгласува, представлява и отстоява интересите им пред правителството, Министерството на земеделието и пред работодателите.

Чл. 9. ФНСЗ постига основната си цел и задача, като:

1. Разработва свои позиции, платформи, програми и искания при формирането на държавната политика в земеделието.
2. Представлява своите членове пред работодателите, пред органите на държавната администрация, политическите, обществените и другите организации.
3. Участва в преговори с държавни органи и с работодателите за сключване на споразумения и колективни трудови договори.
4. Учредява и организира взаимоспомогателни каси и кредитни фондове в помощ на членовете си.
5. Организира и ръководи солидарни и протестни действия, включително и стачки.
6. Осъществява информационна дейност чрез бюлетин, вестник, списание и професионална литература.
7. Осъществява собствена социална, консултативна, стопанска, финансова, просветна и друга дейност.
8. Оказва специализирана материална, морална и друга помощ на своите членове и организации.
9. Установява контакти и взаимопомощ с други синдикални организации.

ІІІ. ЧЛЕНСТВО, ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Чл. 10. Членството във ФНСЗ е колективно и индивидуално. Колективните членове могат да бъдат основни и асоциирани.

Чл. 11.(1) Основни колективни членове на федерацията са всички браншови синдикати и синдикални организации, които приемат този устав.
(2) Браншовите синдикати са доброволни обединения на самостоятелни и равноправни синдикални организации в производствени единици от отделни подотрасли и дейности в земеделието.
(3) Синдикалните организации са доброволни сдружения на синдикални членове в отделна производствена единица или населено място.

Чл. 12. Всеки основен колективен член на ФНСЗ има право:

1. Да представлява и защитава специфичните интереси на своите членове пред работодателите, органите на държавната власт, пред федерацията и другите синдикални организации.
2. Да избира и отзовава свои представители в колективните органи на федерацията.
3. Да избира свободно начина и формата на своето организационно изграждане и функциониране.
4. Да получава методическа, информационна и консултативна помощ от звената и експертите на федерацията.
5. Да получава от и предлага на други членове на федерацията съвместни и солидарни действия.

Чл. 13. Основните колективни членове на ФНСЗ са задължени:

1. Да спазват разпоредбите на този устав.
2. Да провеждат общата политика на федерацията, изработена от нейните колективни органи, да организират и подпомагат изпълнението на нейните решения.
3. Да отчитат членския внос по реда и размера, утвърден с този устав.
4. Да не провеждат синдикални или други действия, които уронват престижа на ФНСЗ и КНСБ или затрудняват изпълнението на техните решения.
5. Да не членуват в други синдикални организации в страната.

Чл. 14.(1) Асоциирани колективни членове на ФНСЗ могат да бъдат всички професионални и професионално-творчески организации и съюзи, които осъществяват и синдикални дейности или функции, с изключение на организации със статут на политически партии, коалиции и движения.
(2) Взаимоотношенията си с федерацията уреждат с двустранни договори.

Чл. 15. Всеки колективен асоцииран член на федерацията има право:

1. Да участва в работата на Координационния съвет със свои представители, с право на съвещателен глас.
2. Да получава консултация, методическа и друга помощ от федерацията.
3. Да получава от и да предлага на останалите членове на федерацията солидарни действия.
4. Да не подкрепя активни действия на ФНСЗ, които противоречат на неговите цели.

Чл. 16. Асоциираните колективни членове на ФНСЗ са задължени:

1. Да спазват договореностите си с федерацията.
2. Да провеждат онези направления от политиката на ФНСЗ, които не противоречат на техните специфични цели.
3. Да не предприемат действия и изявления, които дискредитират федерацията, отделни нейни членове или затрудняват изпълнението на техните решения.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

ПРИЛОЖЕНИЕ - МЕЖДУНАРОДНИ ДОКУМЕНТИ

София, 3 септември - Следва пълният текст на:
 

АМЕРИКАНСКА ДЕКЛАРАЦИЯ (ЧАСТ ПЪРВА) ЗА ПРАВАТА И ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ЧОВЕКА.

Резолюция XXX на Организацията на американските държави, приета на Деветата международна конференция на американските държави - Богота, 1948 г.

КАТО СЕ ИМА ПРЕДВИД, ЧЕ

Американските народи зачитат достойнството на личността, а в националните им конституции се признава, че правните и политически институции, регулиращи живота в човешкото общество, имат за своя основна цел защитата на същностните права на човека и създаването на условия, които ще му позволят да постигне духовен и материален напредък и щастие.

Американските държави нееднократно са признавали, че същностните права на човека не произтичат от това, че той е гражданин на дадена държава, а се основават на свойства на човешката му личност.

Международната защита на правата на човека следва да бъде основно направление в развитието на американското право.

Признаването на същностните права на човека от страна на американските държави заедно с гаранциите за тези права, дадени от вътрешното устройство на самите държави, образуват първоначалната система за защита, която американските държави считат за подходяща при съществуващите социални и правни условия, като при това признават, че с появата на по-благоприятни условия трябва да укрепват все повече тази система в международната област.

Деветата международна конференция на американските държави

СЕ ДОГОВАРЯ

да приеме следната

       АМЕРИКАНСКА ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ПРАВАТА И ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ЧОВЕКА

Преамбюл

Всички хора се раждат свободни и равни по отношение на собственото им достойнство и права, и тъй като са надарени от природата с разум и съвест, следва да се отнасят помежду си като братя.

Спазването на личните задължения е предпоставка за общите права. Правата и задълженията са взаимосвързани във всяка обществена и политическа дейност на човека. Но докато правата възвеличават личната свобода, задълженията изразяват високата стойност на тази свобода.

Задълженията от правно естество предполагат и други - от морално естество, които са тяхната основа.

Дотолкова, доколкото духовното развитие е висша цел на човешкото съществуване и негова върховна изява, всеки човек е длъжен да служи на тази цел с всичките си сили и възможности.

Тъй като културата е висшият обществен и исторически израз на това духовно развитие, всеки човек е длъжен да съхранява, осъществява и укрепва културата с всички средства, с които разполага.

И тъй като моралното поведение представлява най-благородната и висша проява на културата, всеки човек е длъжен винаги да го почита.

Г Л А В А  I
ПРАВА

Член 1

Всяко човешко същество има право на живот, свобода и лична сигурност.

Член 2

Всички хора са равни пред закона и имат установените в настоящата декларация права и задължения независимо от тяхната раса, пол, език, вяра или който и да е друг фактор.

Член 3

Всеки човек има право да изповядва свободно религиозна вяра, а така също да я проявява и практикува както в обществото, така и насаме.

Член 4

Всеки човек има право на свободно мнение, както и свободно, с всякакви средства да търси, изразява и разпространява идеи.

Член 5

Всеки човек има право на защита от страна на закона от злонамерени посегателства срещу личната му чест, репутацията му, личния и семейния му живот.

Член 6

Всеки човек има право да създаде семейство - основен елемент на обществото, - което да се ползва със закрила.

Член 7

Всички жени по време на бременност и при отглеждането на децата, а също така и всички деца имат право на специална закрила, грижа и помощ.

Член 8

Всеки човек има право да определи сам местожителството си на територията на държавата, на която е гражданин, да се движи свободно на тази територия и да не я напуска освен по собствено желание.

Член 9

Всеки човек има право на неприкосновеност на жилището му.

Член 10

Всеки човек има право на неприкосновеност и получаване на кореспонденцията.

Член 11

Всеки човек има право на здравеопазване посредством санитарни и социални мерки, отнасящи се до прехраната, облеклото, жилището и медицинските грижи, до равнището, което позволяват ресурсите на държавата и обществото.

Член 12

Всеки човек има право на образование, което да се основава на принципите на свободата, нравствеността и човешката солидарност.

Всеки човек също така има право на образование, което ще го подготви да постигне прилично жизнено равнище, да повишава жизнения си стандарт и да е полезен член на обществото.

Правото на образование включва правото на всеки на равни възможности да се използват - в съответствие с естествените заложби, заслуги и личното желание - ресурсите, които държавата или обществеността са в състояние да предоставят.

Всеки човек има право да получи безплатно поне начално образование.

Член 13

Всеки човек има право да участва в културния живот на обществото, да се наслаждава на изкуствата, а така също да се ползва от постиженията на духовния напредък, най-вече от научните открития.

Съответно той има право на защита на моралните и материалните си интереси, що се отнася до собствените му изобретения или до създадените от него творби на литературата, науката и изкуството.

Член 14

Всеки човек има право на труд при подходящи условия, както и на свободен избор на професия, доколкото позволяват съществуващите условия.

Всеки, който се труди, има правото да получава заплащане, съразмерно на работоспособността и уменията му, което да му осигури жизнен стандарт, подходящ за самия него и за семейството му.

Член 15

Всеки човек има право на свободно време, на отдих за пълно възстановяване на силите и на възможността да използва пълноценно свободното си време за свое благо в духовно, културно и физическо отношение.

/Пресслужба "Куриер"/

10:26:36    
03.09.1992 г.    

Редактори: Нина Гаврилова
                    Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер”, 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!