31 март 1995


София, 31 март 1995 година
Брой 64 /1365/


София, 31 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЛОВО НА НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ ОТ СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ДЯНКО МАРКОВ, ПРОИЗНЕСЕНО НА ОРГАНИЗИРАНАТА ОТ КЛУБА НА ЛЕТЦИТЕ КЪМ СЪЮЗА НА ВЪЗПИТАНИЦИТЕ НА ВОЕННОТО НА НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО УЧИЛИЩА, ШКОЛИТЕ ЗА ЗАПАСНИ ОФИЦЕРИ И РОДОЛЮБИВОТО ЗАПАСНО ВОЙНСТВО ПАНИХИДА ЗА БРАНИТЕЛИТЕ НА БЪЛГАРСКОТО НЕБЕ, ЗА ЖЕРТВИТЕ ОТ СТОЛИЧНОТО ГРАЖДАНСТВО И ЗА ЗАГИНАЛИТЕ ЛЕТЦИ ОТ ВОЕННОВЪЗДУШНИТЕ СИЛИ НА САЩ И ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ ИМ ДЪЛГ ПО ВРЕМЕ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА.


ВАШЕ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО, УВАЖАЕМИ ГОСТИ, СЪОТЕЧЕСТВЕНИЦИ!

Събрани сме в Божия храм, за да си припомним трагичните събития отпреди половин век, когато столицата на България гинеше в пламъци и руини. Събрани сме да почетем паметта на жертвите и на героичните им бранители, които в неравна отчаяна борба пожертваха младия си живот в небесните висини.

Но от дистанцията на времето и с мъдростта на преживените горести и беди ние днес се прекланяме и пред паметта на младежите, които като наши противници намериха гибелта си в небето над София по повеля на своя отечествен дълг. Присъствието на представители на великите държави и народи на САЩ и Великобритания на днешното траурно честване е впечатляващ израз на общата ни воля към свобода, истина и справедливост.

Превратностите на народностната съдба нерядко изправят едни срещу други хора, които по своя воля никога не биха враждували помежду си. И ако трябва да изведем поука от трагичната история на нашия век, изпълнен с насилията на принудителната догматика и на междудържавното съперничество, то тя не може да бъде друга, освен никога вече младостта на народите да не бъде жертва на насилия и войни, които никога не са постигали решение на проблемите, вълнуващи хората навред по света.

Нашето днешно събиране на молитва за упокоение душите на загиналите е израз именно на тоя дух на солидарност и на морал в междудържавните и междуличностните отношения. Този дух на истинност и искреност е най-добрият залог за бъдещ траен и достоен мир в Европа и света, който ще изключи от битието на народите траурни чествания като днешната панихида. И той ще превърне армиите на народите не в инструменти за насилие и унищожение, а във фактори на националната чест и стабилност; във фактори на междудържавна солидарност и дружба между народите при отстояване свободата и правата на човешките общности. Така ще издигнем най-достойния паметник на всички наши предшественици, пожертвали живота си при зова на своите отечества.

МИР НА ПРАХА ИМ!

София, 31 март 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 31 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ ПО ХАРАКТЕРА, ПОВЕДЕНИЕТО И ВЪТРЕШНОТО УСТРОЙСТВО НА ИДЕЙНО ОБЕДИНЕНИЕ "МАРКСИСТКА ПЛАТФОРМА", ПРИЕТИ НА ЧЕТВЪРТАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ОБЕДИНЕНИЕТО /26 МАРТ 1995 Г., СОФИЯ/.


I. ИЗХОДНИ ПОСТАНОВКИ

1. Идейното обединение "Марксистка платформа" съществува в съответствие с член 8 от Устава на Българската социалистическа партия /БСП/.

То се състои от индивидуални членове на БСП, като същевременно обединява отделни идейни течения и движения в БСП с марксистка ориентация. В Идейното обединение могат да се включват и отделни клубове със специфична дейност.

Всички съставни формации в Идейното обединение, както и индивидуалните членове в него действат единно и се ръководят от органите му.

2. Главната цел и насоченост на работата на ИО "Марксистка платформа" е БСП да се обновява като марксистка партия на трудещите се, като основен двигател на развитие на българското общество по пътя на възраждането на социализма и парламентарната демокрация.

3. На всички структурни равнища в БСП - Основни партийни организации /ОПО/, Общински партийни организации /ОбПС/ и Висш съвет /ВС/, ИО "Марксистка платформа" работи със свои активи, които функционират като вътрешни съставки на партийни формирования. Привържениците на ИО "Марксистка платформа" са задължени да бъдат активни вътрешно-партийни радетели за силата, единството, целостта и обновяването на БСП; те не се стремят да заемат самоцелни, привилегировани позиции във властовите структури на БСП или да изместват и да превземат легитимните партийни органи.

4. Поведението на активистите на "Марксистка платформа" в живота на организациите и органите на БСП се осъществява само в съответствие с изискванията на устава, а така също и с решенията на ръководните органи на Идейното обединение чрез творческо развитие и конкретно приложение на принципите, нормите и стила на партийната организация и цялостната дейност на БСП.

5. Основен подход на ИО "Марксистка платформа" в живота на БСП е активното включване на нейните привърженици в партийните органи и организации за по-ефективно осъществяване на тяхната дейност.

6. ИО "Марксистка платформа" взаимодейства на всички равнища с различните идейни течения и обединения в БСП в името на организационното укрепване на партията и всестранното повишаване на нейната роля в обществото.

7. По поръчение или със съгласието на съответните общопартийни органи ИО "Марксистка платформа" може да влиза във взаимодействие с различни политически сили и граждански обединения, при което се осигурява провеждането на партийната линия с присъщите за Идейното обединение области и обекти на дейност.

8. "Марксистка платформа" насочва своята главна дейност към:
а/ разработване и развитие на марксистката теория и метод във философията, икономическите науки и политологията;
б/ разработва най-актуалните проблеми на българското общество с цел възраждането на социализма в България;
в/ действа като ляв коректив на водената от висшето ръководство на партията политика.

9. ИО "Марксистка платформа" съдейства на Висшия съвет на Българската социалистическа партия /ВС на БСП/ при разработването на концепции и програми за перспективното и краткосрочно развитие на страната с оглед да осигури тактически и стратегически водещото положение на БСП в живота на българското общество за възраждане на социализма.


II. ВЪТРЕШНО УСТРОЙСТВО НА ОБЕДИНЕНИЕТО

1. За да изпълнява оптимално своите задачи, ИО "Марксистка платформа" създава активи от свои привърженици, както и дискусионни клубове, на които се обсъждат както проблемите на теорията и методът на марксизма, така и на текущата политическа обстановка.

Редовността на сбирките, съдържанието на дискусиите и организацията на работата на клубовете се определят от техните членове на общо събрание.

Клубовете и активите на Идейното обединение редовно информират Националния съвет за своята дейност и за всички свои решения.

2. ИО "Марксистка платформа" не създава паралелни на Основните партийни организации /ОПО/ или Общинските партийни организации /ОбПО/ структури, нито отклонява средства от членския внос на своите привърженици. То финансира своята дейност чрез дарения, и то само от партийни структури и източници или от отделни членове на БСП. Идейното обединение не събира парични средства извън тези източници.

3. Висш орган на ИО "Марксистка платформа" е Националната конференция, която се свиква веднъж годишно. Делегатите се излъчват по определена от самите местни активи и клубове норма на представителство, съобразявайки се с важността и спецификата на региона.

4. Националната конференция решава най-важните въпроси, свързани с дейността на Идейното обединение. Анализира обстановката в партията и обществото и определя по-нататъшната му дейност.

Националната конференция избира Национален съвет на обединението, чиято бройка и състав се определя от конференцията, като се спазва принципът на равнопоставеност на регионите от страната. Националният съвет се събира веднъж на три месеца, ако обстоятелствата не налагат по-честото му свикване.

5. Националният съвет на Идейното обединение избира свой председател и Оперативно бюро като свой работен орган за текущо ръководство на обединението между пленумите на Националния съвет.

Оперативното бюро избира от собствения си състав заместник-председатели и секретари, отговарящи за отделните направления на работата.

Оперативното бюро представлява в рамките на своя мандат ИО "Марксистка платформа" пред всички органи на БСП, пред другите идейни течения и пред външни организации, сдружения, партии и пр.

6. Колективността е задължителен метод на работа при обсъждането на всички проблеми и тяхното решаване.

Решенията на всички ръководни, работни и помощни органи се приемат с вишегласие при минимален кворум 50+ 1% членове от техния състав.

7. Всички спорни въпроси от общопартийно значение, възникнали в дейността на ИО "Марксистка платформа", се отнасят към Общопартийната контролна комисия /ОПКК/ на БСП.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 31 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКА ДЕМОКРАТИЧНА МЛАДЕЖ ЗА ПРОВЕДЕНИЯ ЧЕТВЪРТИ РЕДОВЕН КОНГРЕС /25 И 26 МАРТ, ВИТОША/ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА.


На 25 и 26 март 1995 г. /събота и неделя/ на Витоша се проведе Четвърти редовен конгрес на Българска демократична младеж /БДМ/, в който взеха участие 118 делегати от общински организации и студентски клубове от цялата страна.

Конгресът прие нов устав, с който определя Българска демократична младеж като самостоятелна, национална, гражданска, неправителствена организация на свободни млади хора, която: защитава техните права; отстоява техните потребности и интереси; генерира идеи и отстоява с демократични средства създаването на условия, които гарантират правото на младия човек на свободна, социална, гражданска, иконимическа и културна изява в обществото от позицията на общочовешките ценности, неделимостта и универсалността на човешките права, свободата, солидарността, толерантността, социалната справедливост и националните интереси.

Конгресът избра Национален съвет в състав от 30 души и Национална контролна комисия от 9 души.

За председател на организаията бе избран Калин Василев Анастасов - студент II курс в Университета за национално и световно стопанство - София.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 31 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ОБЩОНАРОДНО ДВИЖЕНИЕ "ДА СИ ПОМОГНЕМ САМИ!", ПРИЕТА НА УЧРЕДИТЕЛНО СЪБРАНИЕ НА 14 МАРТ 1995 Г. В СОФИЯ.


Ние, учредителите на Общонародно движение "Да си помогнем сами!", събрани по своя воля и обединени от вярата и мъдростта и изключителните способности на българския народ, независимо от своите личностни, политически и религиозни различия,

ДЕКЛАРИРАМЕ

Своята непоколебима убеденост като граждани на Република България да градим мостове на разбирателство и взаимопомощ между инакомислещи, но отговорни пред народните интереси нейни граждани, за да изградим с общи усилия проспериращо гражданско общество.

Изразяваме категорично своята убеденост, че днес на гражданите на България не са им нужни чужди милости и благоволения, а приятелски протегната помежду им ръка от по-силния към по-слабия, за да могат всички заедно да създават блага и да ги потребяват с достойнството на свободни хора.

Единството и взаимната зависимост между личната свобода и отговорността пред обществото, между свободата и закона в най-широк смисъл е един от основните принципи на съвременната демокрация, за които ратуваме.

Умереният консерватизъм, като изразител на народностните традиции и на социалната нагласа на най-широки кръгове на обществото ни, според нас е неотменима гаранция за разкрепостяване на личността и реализиране на творческия потенциал на нацията.

С помощта на българската интелигенция, подкрепена от индустриалците и предприемачите, наследили възрожденските традиции на своите предци и подпомогнати от традиционните за страната ни религиозни институции, преди всичко от Българската православна църква, ще реализираме и ще възродим различните форми на благодеятелност и взаимопомощ за решаване на неотложни и насъщни общочовешки, социални и духовни потреби на хората в селата и в градовете на Отечеството.

Общите ни усилия ще бъдат насочени срещу всяка форма на национален нихилизъм и пренебрежение на изконни морални и духовни достояния на българския народ, прокламирани и насаждани в бита и възприятията на обществото от чужди на народностната ни традиция религиозни секти и движения.

Ние искаме да дадем шанс на социално силните и можещи членове на обществото да подпомогнат социално слабите и немощните негови граждани, за да положат заедно стабилна основа на гражданското общество.

В своята дейност ще се стремим да превърнем в мяра за гражданско достойнство благодеятелността, взаимопомощта и грижата към пострадалите при изпълнение на служебния си дълг общински и държавни служители, служители на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи, граждани, пострадали при предотвратяване на обществено опасни деяния, аварии и катастрофи, репресирани по политически причини лица независимо от политическата конюнктура.

Със законови средства ще настояваме държавата да изгради система за данъчни преференции на дарители и спомосъществователи от частния сектор на икономиката, дали своята лепта за развитие на българската наука, изкуство, здравеопазване, социална сфера, строителство и реставрация на храмове на българската духовност, култура и спорт.

Ще защитаваме съсловните интереси на националното предприемачество, които са близки и разбираеми за гражданите на свободна практика, занаятчиите, националната интелигенция и съвпадат с интересите на обществото.

Всеки опит за разрушаване на българската държавност в угода на политическата конюнктура е несъвместим с разбирането ни на граждани за патриотизъм и национална отговорност. Ние сме за силна държавна власт, гарантираща конституционните и гражданските права и свободи, за здрав обществен ред и нерушимост на националния суверенитет.

Ще си сътрудничим и взаимодействаме с всички институции, партии и обществени формирования, които са готови да работят за обединяване на таланта и на усилията на българските граждани за изграждане на модерна и независима национална икономика, при гарантирани от държавата различни и равнопоставени форми на собственост, за възраждане на предприемаческия дух, благодеятелност и инициативност на българина.

Убедени сме и ще отстояваме позицията си, че външната политика на България не е място за междупартийни и котерийни интереси. Тя трябва да се ръководи от националния идеал и да гарантира мирния труд на хората.

Като свободни граждани на Родината събираме и ще събираме волята и способностите на своите съотечественици, за да се изпълни с реално съдържание първата строфа от националния химн "Мила Родино, ти си земен рай".

В навечерието на новото хилядолетие, днес, именно днес повече от всякога е необходимо "Да си помогнем сами!", за да ни има на света и с гордост да се наричаме българи.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 31 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА СЪЮЗА НА ЮРИСТИТЕ ДЕМОКРАТИ В БЪЛГАРИЯ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СТОЛИЧЕН ОБЩИНСКИ СЪВЕТ ПЕТЪР СТАНКОВ ПО ПОВОД НА РЕШЕНИЕТО ЗА ПОВИШАВАНЕ НА ЦЕНАТА НА БИЛЕТИТЕ ЗА ГРАДСКИЯ ТРАНСПОРТ.


ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,
    
Уведомяваме Ви, че на 27 март 1995 г. чрез областния управител на София сме завели в Софийски градски съД жалба с искане за отмяна като незаконосъобразно решение N 4 от 22 март 1995 г., протокол N 63/22 март 1995 г. на Столичния общински съвет за повишаване на цената за единичното пътуване с масовия градски транспорт от 1 април 1995 г.

Съгласно чл.23 на Закона за административното производство /ЗАП/ жалбата ни спира изпълнението на решение N 4 от 22 март 1995 г. на Столичния общински съвет до отменянето му от областния управител на София или произнасянето на съда, за което следва да уведомите и кмета на Столичната голяма община, който е изпълнител на решенията на Столичния общински съвет.

София, 27 март 1995 г.

                                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янко Янков

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 31 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКИ АНАЛИЗ /ЧАСТ ВТОРА/ "ПРЕДИЗБОРНАТА И СЛЕДИЗБОРНАТА СИТУАЦИЯ" НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ АХМЕД ДОГАН, ПРИЕТ НА ЗАСЕДАНИЕ НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ /28 МАРТ 1995 Г., СОФИЯ/.


Само апропо бих искал да отбележа, че демокрацията само на пръв поглед изглежда елементарна форма на самоорганизация на обществото. И всяка партия, включително и ДПС, ако иска да се развива, трябва да осъзнае принципите, които издигат партийната организация на равнището на самоорганизиращата се система, и то по такъв начин, че партийната структура да не съществува като нещо вън от обществото, а да бъде в синхрон и хармония със структуроопределящите принципи на демократичното общество. От тази гледна точка отчетността в структурите на ДПС е именно такъв самоорганизиращ се принцип на партийната организация и едновременно с това е форма на дисциплината и отговорността в хоризонталната и вертикалната структура на ДПС.

Логично е в тази връзка да се спра и на още един самоорганизиращ се принцип, само че в по-глобален аспект. Става дума за правата и за обратната връзка по цялата вертикална и хоризонтална структура на ДПС. Т.е. има ли жива и функционална връзка между ЦС и местните съвети по села и квартали? И обратно, как се осъществява връзката между местните съвети през общинските и окръжните съвети с ЦС?

Трябва да си признаем, че правата и обратната връзка са алфата и омегата на всяка една организация и ако такава връзка липсва, организацията започва да линее и започва да си играе със собствената опашка.

В повечето от районите, господа, цари хаос или има състояние, или положението, което клони към хаос. Избирателят не знае лидерите на ДПС по общини, а понякога и по села. При това положение, ако продължаваме да се правим на интересни и да се пъчим, че сме някакви фактори в един или друг район, без да решаваме проблемите на населението, вълната на политическия живот ще ни отхвърли в задния си двор и ще ни актуализира само когато има нужда от етнически баланс и мир в страната. Но в хода на т.нар. нормално развитие на обществото, където приоритети стават социално-икономическите проблеми, ДПС няма да има особено съществена роля.

Понякога се учудвам на наивитета на някои наши колеги от последните няколко години да постигнат нещо извън ДПС и без ДПС.

Други, по-хитри, много добре осъзнават, че докато ДПС има дори и най-малка политическа роля в нашия живот, трудно могат да се наложат извън периметъра на ДПС в положителен или в негативен смисъл. Не са случайни усилията за създаване на партии, които външно много наподобяват на ДПС. В случая е излишно да споменавам имена, защото треските на реалната история много бързо се отнасят от реката на времето. В конкретен план някои фантомни организации станаха достояние на масмедиите именно като някакви си алтернативи на ДПС, дори и бяха регистрирани да участват в изборите. Естествено, това се съчетаваше със задължителната процедура някой някъде да се обяви против Доган или срещу неговия екип. Всъщност тук има няколко интересни варианта, но всички те без изключение целят да постигнат един и същ резултат - дискредитиране на централното ръководство и отваряне на път за други тенденции в ДПС, а именно - да се постави ДПС в подчинение на някаква сила, без значение вътрешна или външна. С други думи, целта е да превърнат ДПС в послушник, а впоследствие и да го унищожат като партийна организация. Тези две тенденции обикновено имат две форми.

Едната от тях очертава Доган като херувимче, който въпреки богатия си жизнен опит е изцяло обладан от наивност и лековерие и всеки може да му внуши каквото си иска. Щом е така, манипулацията се насочва не срещу личността на Доган, а срещу неговия екип. Целта тук е ясна - да наложат друго обкръжение, но основната отговорност да бъде поета от Доган.

Вероятно вече ме познавате по характер, аз съм поемал и ще поемам отговорности само ако работя с екип, който аз определям. Искам това да е ясно и директно казано, за да не се яви като гореща точка за разпалване на различни амбиции.

Другата форма е по-груба и е насочена директно срещу Доган: в рамките на тази форма Доган е всичко онова, което е свързано със злото начало у човека: мошеник, агент на ДС, на КГБ, на националната разузнавателна служба /МИТ/ на Турция, бохем и женкар, който с народни пари си е построил огромен апартамент и е купил голяма вила, и т.п. глупости. И тези характеристики, с някои от които съм, разбира се, съгласен, се превърнаха в предизборна платформа на някои наши приятели.

Дами и господа, от никого не съм крил моето самочувствие и нямам намерение да го крия. Защото осъзнавам, че съм направил неща реално за тази страна. Естествено, с това на много хора не съм удобен, но това по принцип изобщо не ме интересува. Не съм от онези, които веднъж, като са се посветили да служат на една обща кауза, започват да се възприемат като апостоли и светци. Напротив, смятам, че съм жив човек от плът и кръв и нищо човешко не ми е чуждо. Българският гражданин е свикнал да вижда своите политици през нравствената призма на Апостола на свободата: по тази схема на електората не му е много приятно, че някой от нас се е замогнал и е скочил над средното равнище на стандарта на живот.

Без много усилия тук може да открием все още силното действие на социалистическата дискета в съзнанието на нашия електорат.

Тези определения, които изрично ги отбелязвам, не са периферни хрумвания, а много важни елементи от цялостната атака на различните политически сили и на масмедиите срещу ДПС по време на предизборната кампания. И ние трябва съвсем обективно да ги анализираме и да изберем адекватната стратегия за работа с електората при сегашните политически и социални дадености. На всеки от нас в тази зала е ясно, че по време на предизборната кампания ние бяхме подложени на тройна преса: отляво, отдясно и от вътрешната опозиция. Това, което постигнахме при тази сложна предизборна ситуация, не може да се каже, че е малко. Въпреки че разместването на политическите пластове от третото място ни номерира на четвърто място като основна политическа сила. Но от гледна точка на тези 137 000 реални избиратели, които не гласуваха за ДПС, изборите през декември 1994 година аз считам за провал на ДПС.

За мен основна причина за този провал е отчуждението на ДПС от собствения си електорат.

Без преувеличение мога да твърдя, че неадекватното поведение на редица кандидат-депутати също е в орбитата на отчуждението от проблемите на електората. Зная случаи за непознаване на предизборната платформа от кандидат-депутати. В съществената си част ДПС проведе предизборната си кампания, преигравайки с лаврите от близкото си минало. На всекиго му е ясно какво сме направили и за стабилността на страната, и за признаването на реалните права и свободи на човека и на малцинствата в страната. Безспорно е, че приоритет на ДПС бяха и си остават индивидуалните и колективните права на човека и човешките общности. Но точна в една такава ситуация да си затваряме очите пред безработицата и абсолютното обедняване на българските граждани и да не предложим алтернативи за работа и надежда за по-добро бъдеще, значи сме си останали на равнището от 1990-1991 г. Изрично искам да отбележа, че ДПС от местните си партийни структури до парламентарната си група продължава да бъде жертва на инерционния момент, който е придобит - 1991-1992 г. И ако не се стреснем и не предприемем адекватна стратегия по отношение на новите приоритети на ДПС в социално-икономическата област, ще си останем на равнището на една етническа партия от национален тип, партия, която е направила опит да реши частните въпроси на един електорат чрез решаването на някои общонационални проблеми, но не е могла да се настрои да решава проблеми, които касаят физическото съществуване от гледна точка на безработицата, обедняването и търсенето на поминък за населението.

Понеже вече стана въпрос за социално-икономическото състояние на нашия електорат, бих искал да кажа още няколко думи, за да не се връщам на този пункт.

Вече едва на този етап ДПС има възможност да говори за социално-икономическия модел за решаване на проблемите за безработицата и обедняването на електората. Съвсем схематично тези приоритети са следните: търсене на възможност за вътрешно и външно инвестиране на животновъдството; производството на тютюн и заемането на позиции за разпределяне на печалбата и от крайните продукти на тютюна; зеленчукопроизводство и строителство. Или още по-схематично: млякото, тютюнът, зеленчуците, билките и строителството.

Всеки анализ задължително предполага 2 страни. Първата страна е свързана с очертаването на обективната картина на състоянието на ДПС на този етап. Втората страна е свързана с обяснителната схема на първата страна. Ако първата страна е свързана с въпроса "какво е положението", втората страна е свързана с въпроса "защо се е достигнало до това положение".

За голямо съжаление повечето от заседанията на ЦС се провеждат само в рамките на първата част на какъв да е анализ на сегашното положение на ДПС, т.е. започваме и свършваме с констатации. Уверено мога да ви кажа, че въз основа на констатации без политическо и социално-икономическо обяснение на тези констатации в никакъв случай не могат да се намерят общи форми за преодоляване на определена критична ситуация или на критичното състояние на организацията. Ако се възползвам от медицинска терминология, политическата диагностика задължително предполага констатации и обяснения и едва следващият етап е, така да се каже, на политическата терапия, в който може да се постави въпросът както за личната вина, така и да се търсят нови стратегии, програми и форми за корекции на наличното състояние на ДПС. А не да се изпъчим един срещу друг и да започнем взаимно да се обвиняваме и взаимно да си прехвърляме топката на отговорността. Персонификацията на вината е краен, а не начален етап на анализа.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 31 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ /ЧАСТ ВТОРА/ "ЧЕРВЕНА КНИГА ЗА ЗАСТРАШЕНИЯ ОТ ИЗЧЕЗВАНЕ БЪЛГАРСКИ РОД" НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛЕН КОНГРЕС ТОШО ПЕЙКОВ. Документът е огласен на пресконференция на партията на 28 март 1995 г.


II. НОВОИСТОРИЧЕСКИ ПРИЧИНИ ЗА НЕУСПЕШНИЯ ПРЕХОД НА БЪЛГАРИЯ КЪМ ПАЗАРНА ИКОНОМИКА И ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО.

1. Общополитически причини. Геополитически причини.

1.1. България и Балканският полуостров станаха след 1989 г. арена на геополитическите интереси на САЩ, на страните от Западна Европа и на страните от ислямския свят. Бившият Съветски съюз и Русия правеха и правят всичко възможно да запазят влиянието си на Балканите. Моделът на политическите реформи в България беше в пряка зависимост от постигнатия компромис между свръхсилите на остров Малта.

1.2. Мощната сянка на съветската империя даде своето голямо отражение върху българската политическа реформа, определена в конституционната рамка на основния закон от юли 1991 г. като република с парламентарно управление.

1.3. Конкретният модел беше вътрешен компромис, сключен между водачите на идеологическото и прагматическото крило на най-силната партия на прехода БКП - БСП. Опитите за политически реформи започнаха отгоре, като следваха вътрешните интереси на основните крила на БСП.

Съвсем не спонтанно, а организирано по метода "план-модел" започна формирането на втория компонент на модела - опозицията. Комунистическата партия потърси и намери в себе си един вътрешен свой ресурс, който тя изведе навън и огради себе си със защитния пояс СДС. /Дори в правителството на СДС тя имаше своя вътрешен политически буфер -Алтернативната социаллиберална партия /АСП/.

1.4. Организационните, политическите и идеологическите борби вътре в СДС не оказаха особено влияние върху избора на модела, предрешен предварително, макар че за публиката беше организирана дискусия на Националната кръгла маса и във Великото народно събрание.

1.5. Избраната парламентарна система на управление с непрецизирани от конституцията процедури създаде условия за нестабилност на изпълнителната власт, за забавянето на промените, залегнали дори в скромните правителствени намерения.

1.6. Слабостта на политическите партии /с изключение на БСП/ е другата причина за нестабилността на парламента и на промените.

За да бъде променено съотношението на силите в българския политически модел, трябва:

В противовес на все още мощната социалистическа партия да бъде изградена една истинска либерална партия на здрава социална основа.

Буферната политическа организация на неуспешния преход СДС да се саморазпусне. Здравите политически зърна да се отсеят от плявата и каквото остане, то ще продължи самостоятелния си живот и по-нататък ще набере сили.

Буферната социална база на БСП /Г-13, Съюзът за стопанска инициатива на гражданите /ССИГ/, Патриотичен съюз и др. под./ да се прекрати. Здравите икономически зърна да се отсеят от престъпните. Само тогава може да има честен бизнес.

Национално единение около реформите може да се постигне само ако бъде отслабена БСП, като се отнемат нейните защити.


2. Неуспешният избор на икономическа идеология - причина за провалянето на пазарната реформа.

Вече казахме, че политическият модел на прехода беше определен от силната в момента партия - БСП. Еволюцията на нейната политическа и икономическа идеология определи характера на конституцията. В преамбюла е записано, че България е демократична социална държава. И още, че икономиката се основава на свободната стопанска инциатива. И че частната собственост е неприкосновена. Така е записано, но само за пред света. Политическите и практическите действия на тая партия обаче бяха постоянно насочени срещу частната собственост и срещу свободната инициатива.

Като най-овластена партия на прехода БСП носи главната вина за агонията на българската икономика. Тя е отговорна и за действията на овластените от нея или чрез нея в неин интерес политици, буферни организации и коалиции.

Социалистическата партия беше фактически на власт през 1990, 1991, 1992 /чрез АСП/, 1993, 1994 г. и днес.

2.1. Хаосът в икономиката беше предизвикан от нежеланието на управляващите и на управляваните да приложат от начало до край последователно един определен икономически модел. Това не означава, че нашата реформа няма модел. Моделът на разграбването и хаосът е избран напълно съзнателно от силните в силната партия.

След абсолютната победа на парламентарните избори през 1990 г. парламентарното мнозинство на социалистите изобрази успешно имитация на реформа. Като идеологическо доказателство за сериозност на намеренията си правителството на Луканов използва един проект на американски икономисти, съставен под ръководството на вицепрезидента на Търговската камара на САЩ д-р Ричард Ран. Наричат го още Проект за смяна на икономическата система, Проект за икономически растеж и преход към пазарна икономика или просто Програма Ран-Ът. Несъмнено социалистите съзнаваха, че изпълнението на подобен проект означава:

- Светкавична приватизация на повече от 2200 държавни и селскострпански предприятия и хиляди малки работилници /като в Чехия/.

- Основна парична реформа, последвана от свободна конвертируемост на лева. /Подобна на проведената от Л.Ерхард през 1948 г. в Германия./

- Пълна либерализация - премахване на контрола над цените и заплатите. Отказ от индексация на доходите.

- Въвеждане на либерална данъчна система.

- Пълна банкова реформа, приватизация на търговските банки и освобождаване на лихвения процент.

Проектът Ран-Ът е изработен по поръчка на правителстврто, а в пригаждането му към българските условия са участвали и наши икономисти, между които икономическите експерти на СДС Костов и Пушкаров. Програмата е вдъхновена изцяло от принципите на неокласицизма и монетаризма. Според в."Дума" от октомври 1990 г. "Окончателният вариант на програмата на правителството на Луканов и според двете страни отговаря на духа на предложенията на американските експерти". Проектът въпреки голямото кокетиране с него и отляво и отдясно, не беше изпълнен нито от социалистическото, нито от коалиционното правителство, нито от това на СДС. Останаха само взаимните обвинения и обидното "монетарист с монетарист!"
 
Цялата 1990 г. беше загубена за икономиката. Първият опит на президента Желев да въвлече слабата опозиция в коалиционен кабинет с БСП не успя. Тогава Луканов състави еднопартийно правителство и представи пред Великото народно събрание "Програмата за по-нататъшна демократизация и ускорен преход към пазарна икономика". Програмата не защитаваше ясна икономическа идеология, имаше общ и неконкретен характер и не съдържаше никакви намерения за реформа. "План-графикът" на Луканов по десетдневки съвсем пропадна след слабата национална стачка на "Подкрепа", защото, уговорил вече формулата на коалиционния кабинет с буферната опозиция СДС, премиерът подаде оставка в най-удобния момент за БСП. Така вторият опит на президента успя и без да имат парламентарно мнозинство, експериментаторите от СДС и БЗНС седнаха в кабинета на безпартийния съдия Димитър Попов, подкрепяни от лявото мнозинство.

Коалиционното правителство, притиснато от международните финансови институции, се осмели да извърши най-смелата политическа стъпка за последните пет години. То либерализира цените, лихвите и заплатите, но не успя да запали гражданството по икономическата реформа. Шокът при монополното положение на търговци и производители беше зашеметяващ. Защото докато идеолозите пишеха програмите, старите елити преобразуваха фирми, приватизираха банки и пазарни позиции. Всъщност това беше една странна реформа, която днешните управляващи заклеймяват като погрешна. Но те и през 1991 г. управляваха същата грешна монетарна реформа. Оттогава се запомни само премиерският сиромахомилски призив: "За бога, братя, не купувайте!" Изглежда, толкова му бяха силите.

Известна е апостолската роля, с която се е нагърбил бащата на "немското икономическо чудо" Лудвиг Ерхард и е пропагандирал успешно на немския народ националните цели на реформата от 1948-1960 г. Недоволен от резултатите в България, представителят на Световната банка Джон Уилтън наскоро възкликна: "Това, което ме удиви в Чехия, е силното усещане за посока - накъде се отива. Защото не е толкова важно каква е целта, важно е тя да се каже ясно на хората и те да знаят накъде ги водиш." Това е така, когато самите реформатори виждат посоката. Но когато слепец слепци води, се получава български модел на реформа.

От групата икономически експерти около Ж. Желев на Кръглата маса се заеха да реформират българската икономика почти всички. Но така се случи, че на Иван Костов беше отредена ролята на главен изпълнител и идеолог на несъстоялата се пазарна реформа. След голямото разочарование от последните години през юли 1994 г. той оцени сам ролята си на политик така: "Всичко, каквото съм започнал, съм загубил." Но през 1990 г. той виждаше най-далеко. Тогава избра принципите на консервативния либерализъм "Лесе-фер".

"Остави го да стане, остави го да отмине." Издига в догма ненамесата на държавата в икономиката.

"Преходът към пазарна икономика трябва да бъде осъществен като антисоциофеодална революция под лозунга "Лесе-фер", която веднага трябва да бъде последвана от друга революция, вдъхновена от идеите на новия курс на Франклин Д. Рузвелт", пише вдъхновено Костов през октомври 1990 г., осем дни след като социалистите представят своята безидейна програма в парламента. Сигурно още тогава е предусещал гласуваното му след два месеца доверие да стане бащата на българската реформа, щом като е казал: "Радикалните преобразувания не се нуждаят от "стабилизация", а от доверието на народа, политическата воля и решимост, висок професионализъм на самата програма, т.е. от компетентни икономисти."

/Пресслужба "Куриер"/


13:30:00
31.03.1995 г.


Редактори:  Нина Гаврилова
                     Валентина Игнова - деж. ред.
Технически изпълнители: Славка Кочева
                                           Галина Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!