София, 31 март 1994 година
Брой 63 /1108/

София, 31 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ПО ВЪПРОСА ЗА ФИНАНСОВОТО СЪСТОЯНИЕ НА СТРАНАТА. Документът е огласен от Иван Костов чрез Българската национална телевизия на 29 март 1994 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

Паниката на българския валутен пазар доказа на всички ни, че правителството на професор Беров и поддържащото го мнозинство на бившите комунисти и техните сателити се провалиха.

Провалът прави техните цели днес напълно непостижими - споразумението с кредиторите и финансовата и валутната стабилизация на страната.

Използвайки провала на правителството, кредиторите поставят нови и нови искания на България, третират ни по начин, който би направил евентуалното споразумение с тях тежко и неприемливо за всички ни. Съюзът на демократичните сили никога не би подкрепил споразумения, надвишаващи възможностите на България, както и да приема фетишизирането им на всяка цена. Ние сме против жертването на вътрешната стабилност днес срещу съмнителни надежди за утре.

Последните данни сочат, че валутният резерв на България е спаднал до критичната точка, гласувана от парламента. Дори да дойде помощ отвън, резервът няма да позволи такива продажби на валута, че да се спре сривът на лева. Така обещанията на кабинета, подкрепян от бившите комунисти и техните сател ити, за икономическа стабилизация се изпариха.

Ще се затварят гишетата на банките, ще се препятства тегленето на пари. В отсъствието на валута много средни и дребни търговци, частни производители ще бъдат принудени да спрат работа. Опашките за насъщни стоки ще се появяват отново. Спестяванията на хората ще се обезценяват рязко. Въвеждането в близките дни на новите цени на горивата, електроенергията и отоплението, както и на данъка върху добавената стойност, само ще завършат мрачната картина, която вече е пред очите ни.

Основната причина за тази икономическа катастрофа е задълбочаващата се криза във властта. Липсва политическо доверие към управляващото прокомунистическо правителство, към способността на бившите комунисти и техните сателити в парламента да намерят друг ход, освен да задълбочат кризата. Ние предупреждаваме, че вече никакви финансови мерки и политически сделки не могат да заместят липсата на доверие.

Ще припомня нещо. На 29 март 1992 г., т.е. на днешния ден преди две години, един долар свободно се купуваше и продаваше на валутния пазар у нас за 23 лева. Днес доларът е три пъти по-скъп, но заплатите не са три пъти по-големи. Българите още повече обедняха.

Както тогава, така и сега Съюзът на демократичните сили е готов да поеме своята отговорност. Пътят за това преминава през оставката на това правителство и предсрочни избори, в които Съюзът на демократичните сили ще поиска от българските избиратели ясно и категорично мнозинство в парламента, за да управлява през следващите четири години. Ще изведем заедно България от кризата, в която ни въвлякоха отново бившите комунисти и техните сателити.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 31 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА РЕПУБЛИКАНСКАТА ПАРТИЯ, ПРИЕТА НА ШЕСТАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ /26 МАРТ 1994 Г., СОФИЯ/.

Шестата национална конференция на Републиканската партия /РП/ констатира, че в резултат на управлението на прокомунистическото правителство на Л. Беров в страната са настъпили остри рекомунизационни процеси, имащи за цел трансформиране на политическата власт в икономическа от бившата комунистическа върхушка. Логичните последици от управлението на едно правителство, зад което не застава открито нито една политическа сила, която да носи отговорност пред обществото за неговата дейност, са видими. Многократните искания на вот на недоверие в парламента от Съюза на демократичните сили /СДС/ демаскира БСП-БКП като истинския собственик на правителството на Л.Беров. Бившите комунисти използваха това правителство като инструмент за постигане на своите интереси, дистанцирайки се официално от него, за да не носят негативните последици от управлението му. Налице е гигантска манипулация на българския избирател в типично комунистически стил. Характерните й черти са липсата на какъвто и да е морал и отговорност за държавата.

В обществото цари пълен стопански хаос, наблюдават се първоначални белези на хиперинфлация и масово обедняване на населението. Правителството е неспособно да се справи с вихрещата се организирана престъпност и изявените вече елементи на разпад на държавните структури. Реформата на обществото във всички сфери е напълно замряла.

Международният престиж на страната е силно накърнен и на практика България е изолирана от демократичния свят. Подмененият народен вот в Народното събрание, извършен под егидата на президента, и размиването на политическата идентичност са направили най-висшата ни институция нежизнеспособна и основна пречка за развитието на демократичния процес. Днес този парламент е опасен за бъдещето на България. Време е виновните за сегашното положение на държавата - президент, парламент, БСП/БКП и отделни личности да понесат своята отговорност.

Излизането от тази остра кризисна обстановка Републиканската партия вижда в провеждането на предсрочни парламентарни избори в най-кратък срок. Победата на СДС в тях и съставянето в резултат на това на силно правителство на СДС е единственият гарант за демократичното бъдеще на родината. Сътрудничеството на всички некомунистически сили със СДС би изиграло решаваща роля за това.

Републиканската партия е стабилен и лоялен партньор в Съюза на демократичните сили в историческия момент на преход и на изграждане на демократична, просперираща България.

София, 26 март 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 31 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПИСАТЕЛИ, ЖУРНАЛИСТИ, ИЗДАТЕЛИ И НА КНИГОРАЗПРОСТРАНИТЕЛИ ВЪВ ВРЪЗКА С ВЪВЕЖДАНЕТО НА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА ОТ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА И ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ,

Чашата на търпението преля. Вашата неразумна законодателна и финансова политика е на път да доведе до гибел българската книга и повечето от българските вестници. Свободата на словото в България става една химера. А без свобода на словото, както вероятно знаете /а може би не знаете?/, няма никаква демокрация. Проявете поне в последния момент остатъци от разум. Не тласкайте българските интелектуалци и вестникари към по-твърди действия.

Българските интелектуалци остро протестират срещу зловещата финансова политика, която заплашва отечественото слово и културата с гибел. И най-беглият исторически преглед показва, че икономическата изостаналост или временни кризи никога не са били оправдание за незачитане на културата. Всички големи имена на световната култура са предхождали икономическия прогрес на своята страна.

Сегашният момент е особено труден за българската духовност, когато отвсякъде нахлува чужда псевдокултура.

Ролята на държавата още от времето на Перикъл, когато той плаща билетите за театър на атиняни, е да развива и брани духовната култура като предпоставка за развитието и оцеляването на нацията. А ние сега виждаме, че днешната българска държава на практика води война срещу българската духовност.

Всяко посегателство срещу българската книга пряко застрашава българския народ и държавата ни.

Творците на родното слово никога не ще се примирят с такова пагубно отношение към българската култура. И ако данъкът убиец не бъде отменен, както е в цивилизованите държави в Европа и в света, ние, българските интелектуалци, ще призовем всички, които милеят за своята култура и изкуство, за свободата на словото, на траурна манифестация на 24 май 1994 г.

София, 30 март 1994 г.

Здравко Чолаков, Иван Сарандев, Минко Бенчев, Атанас Мочуров, Георги Константинов, Никола Радев, Венцеслав Начев, Рашко Стойков, Петър Манолов, Калин Донков, Димитър Яръмов, Тодор Абазов, Петко Братинов, Кирил Гончев, Николай Хайтов, Иван Гранитски, Тончо Жечев, Христо Михов, Черемухин, Христо Ганев, Валери Петров, Васил Сотиров, Георги Ивчев, Георги Анастасов, Светослав Янакиев, Георги Чалъков, Ивайло Цветков, Петър Добрев, Стефан Продев, Иван Матанов, Валери Станков, Иван Маразов, Чавдар Добрев, Павел Матев, Владимир Голев, Надя Попова, Маргарита Петкова, Огнян Сапарев, Христо Радевски, Васил Джерекаров, Богомил Нонев, Велин Георгиев, Драгомир Петров, Емил Петров, Нино Николов, Николай Христозов, Красимира Атанасова, Стефан Гечев, Александър Геров, Радка Александрова, Леда Милева, Красимира Близнакова, проф. Георги Саев, Наташа Манолова, Антон Дончев, Вера Ганчева, Иван Цветков, Иван Спасов, Димитър Танев, Давид Овадия, Дамян Дамянов, Димитър Вълев, Ефрем Каранфилов, Илчо Димитров, Любен Дилов, Петър Караангов, Атанас Мандаджиев, Александър Миланов, Никола Инджов, Александър Ангелов, Благой Димитров, Божидар Томов, Бойко Ламбовски, Андрей Андреев, Георги Марковски, Найден Вълчев, Чавдар Шинов, Атанас Наковски, Борис Гуляшки, Боян Биолчев, Петър Анастасов, Тони Радков, Татяна Рашкова - ИК "ГАЛ-ИКО", Кирил Иванов - Изд. "Книжен тигър", Вера Гьорева, Марта Владова, Цветан Старейшински, Димитър Кирков, Мери Конакчиева, Надежда Станева, Николай Червенков, Стоян Илиев, Анелия Василева, Борислав Геронтиев, Димитър Томов - Университетско издателство, Стефан Дойчинов - ИК "Ведрина", Александър Донев - ИК "Народна култура", Владимир Зарев - ИК "Съвременник", сп. "Съвременник", Галина Рашкова - ИК "ГАЛ-ИКО", Любомир Левчев, Александър Райчев, Богдана Зидарова, Виктор Самуилов, Валентина Радинска, Георги Мишев, Иван Цанев, Илинда Маркова, Иван Голев, Иван Теофилов, Меглена Хараламбова, Начо Христосков - ИК "Христо Г. Данов" - Пловдив, Симеон Хаджикосев, Виктор Пасков, Дико Фучеджиев, Миряна Башева, Екатерина Йосифова, Стоян Каролев, Цветан Марангозов, Ивайло Петров, Невена Стефанова, Анелия Несторова - Изд. "Свят", Николай Василев, Богдана Илиева - ДФ "Пегас", Пловдив, Дора Искидарова - ДФ "Добри Чинтулов", Сливен, проф. д-р Николай Василев, Константина Недкова, проф. Тодор Иванов Живков, Нина Николова, Яко Молхов, Нина Панталеева, Стефан Стоев, Мария Йорданова - ЕТ "Дара" - Русе, Дарина Герова, Ива Николова, Алексей Брезин, Александър Рангелов, Весела Табакова, Стефан Васев, Ели Сярова - БАН, Любомир Христов, Петър Марков - актьор, Ямбол, Янчо Петров - художник, Ямбол, Любомир Котев, писател, Ямбол, Станко Станков - творч. секретар КДК, Ямбол, Владимир Шишков - журналист, Ямбол, Димитър Попов - журналист, Ямбол, Тенко Тенев - поет, Ямбол, Христо Карастоянов - писател, Ямбол, Тодор Стоянов - издател, Веска Караманова - журналист, Ямбол, Стоян Косев - музикант, Ямбол, Пламен Стоименов - Ф. "Пламисто", Силви Гърчева - издател, ИК "Силви-Арт", Емил Симеонов, Любомир Коларов, Мишо Вълков, Барух Шамлиев, Нина Статева - ДФ "Интелект", Паруш Парушев.

/Пресслужба "Куриер"/

 

*  *  *

София, 31 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ НА МИНЬОРИТЕ КЪМ КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА СЪСТОЯНИЕТО НА ВЪГЛЕДОБИВА В БЪЛГАРИЯ.

В последните години е налице тенденция на намаляване на добива на въглища както за енергийни нужди, така и за стоковия фонд. Това намаление в по-голяма степен се отнася за добива на въглища по подземен начин. То е свързано с ликвидиране на производствени мощности и със закриване на работни места с всички произтичащи отрицателни икономически и социални последици. Едновременно с това се увеличава нерегламентираният внос на въглища, създава се нелоялна конкуренция за сметка на местното производство.

В прехода към пазарна икономика се налага да се регламентират взаимоотношенията между държавата и отделните въглищни предприятия на базата на дългосрочна национална енергийна политика, Основана на принципите за енергийна независимост на страната.

В световен мащаб всички страни се ориентират към енергийна стратегия, включваща принципите на енергийната независимост, базирана на собствени енергийни ресурси. За условията на нашата страна въглищата се очертават практически единствен собствен енергоизточник, достатъчен в дългосрочна перспектива да осигури относителна енергийна независимост на националната ни икономика.

В това отношение може да се отчете опитът на редица най-високоразвити страни в Европа, които се стремят да задържат в оптимални граници добива на собствени въглища. И в условията на силно развита пазарна икономика те продължават да субсидират този добив.

Приоритетът на въглищата в енергийния ни баланс се обуславя и от някои специфични особености у нас, а именно:

- Засега практически няма собствени алтернативни на въглищата енергоизточници като нефт и газ.
- Водните енергийни ресурси са незначителни.

- Проблемите с използването на атомната електроцентрала /АЕЦ/ поради:
- необходимостта от поддържане на приемливо ниво на ядрената безопасност;
- предстоящото ликвидиране на два от 440-мегаватовите реактора;
- потенциалното увеличаване на себестойността на електроенергията от АЕЦ вследствие на допълнителни разходи за съхраняване на отработеното гориво, ликвидиране на излезлите от експлоатация реактори и др.;
- прекратяване на добива на уран в страната.

- Въглищните находища са разработени и са създадени производствени мощности, определящи икономическата структура на цели региони. При това топлоелектрическите централи /ТЕЦ/ са изградени в районите на въгледобива при минимални в повечето случаи транспортни разходи.

- Ликвидирането на съществуващи въгледобивни предприятия и на дълготрайните им активи е свързано с големи и безвъзвратни загуби. За самата ликвидация са необходими допълнителни средства.

В случай на необходимост създаването на нови мощности е един продължителен процес, свързан с големи инвестиции.

- В отрасъла работят около 38 хил. души с различна етническа принадлежност, които осигуряват издръжката на над 180 хиляди души. Намаляването на добива и съкращаването на работни места ще доведе до социален взрив с непредвидими последици, особено в райони, където въгледобивът е единствен поминък. В отделни случаи са обречени на загиване цели селища.

Като има предвид състоянието на отрасъла, Федерацията на независимите синдикати на миньорите поставя следните

ИСКАНИЯ:

1. Министерският съвет да разработи и да внесе в Народното събрание дългосрочна енергийна стратегия, която да осигурява максимално използване на собствения природен енергиен ресурс - въглищата.

Преструктурирането на въгледобива и закриването на отделни участъци и рудници да не става преди приемането на тази стратегия.

2. Да се създаде Министерство на енергетиката, което да осъществява държавните функции в тази изключително важна сфера. В неговите функции да бъдат съставянето на националния енергиен баланс и контролът по енергийната ефективност. Такава е практиката в редица развити страни.

3. Да се извършат структурни промени в отрасъла:

Първи вариант - Да се създадат акционерни дружества до краен продукт, обединяващи въглищните предприятия и ТЕЦ. Такива дружества има в някои развити страни.

Втори вариант- Да се създаде национална въглищна компания, която за разлика от съществуващия Холдинг да има ясни и конкретни функции.

4. Да се приемат мерки на протекционизъм спрямо добива на местни въглища. Такива мерки вземат и други страни, производители на въглища.

Да се забрани вносът на въглища за централите, проектирани за местни горива.

5. Да се преразгледа необоснованото решение на Комитета по енергетика за намаляване на местното производство на брикети и въглища, предназначени за населението, което води до увеличаване на дефицита от 300 на около 750 хиляди тона.

Увеличаването на дефицита води до нарастване на съществуващата спекулация с продажбата на твърдо гориво за населението.

6. Реализацията на въглищата и на брикетите за стоковия фонд от предприятията производители да става по цени на едро.

7. Системният недостиг на финансови средства доведе до грубо неспазване на изискванията за нормални производствени и безопасни условия на труд. Това поставя под угроза здравето и живота на миньорите. Злополуките със смъртен изход непрекъснато нарастват. Наложително е да се осигурят в пълен размер разчетените субсидии за подпомагане на производството.

8. До преодоляване на кризата в електропотреблението да се регулира електропроизводството, като се осигури приоритетно натоварване на ТЕЦ на местно гориво. В полза на това е и непрекъснатото нарастване на цената на долара.

9. Да се ускори проектирането и осигури финансирането на реконструкцията на ТЕЦ "Сливен" за поемане на въглищата от мини "Балканбас" АД и на ТЕЦ "Бобовдол" за поемане на въглищата от Софийския минен басейн.

10. Да се осигурят необходимите инвестиции за въвеждане в действие на изградените мощности на рудник "Черно море 2" и на мини "Бобовдол" АД. По този начин ще се увеличи добивът на кафяви въглища, чиито потребности непрекъснато нарастват.

11. Да се ускори проектирането и осигуряването на инвестиции за изграждане на заместващите мощности на ТЕЦ "Марица-Изток 1" и осигуряване на технологична пара за Брикетна фабрика.

Да се разгледа въпросът за доизграждане на започнатите топлофикационни централи в градовете.

12. Спешно да се разгледа въпросът за разплащане на Националната електрическа кампания /НЕК/ към въгледобивните дружества с оглед подобряване на условията за нормалната им производствена дейност. Към момента тези задължения надхвърлят 1,3 милиарда лева.

Несвоевременното решаване на проблемите на енергетиката и въгледобива би довело до сериозни затруднения в излизането на страната от икономическата криза. Това ще задълбочи дестабилизацията и социалното напрежение.

София, 27 март 1994 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. Токмакчиев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 31 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ /ЧАСТ ТРЕТА/ "ХРОНИКА НА ЕДНО ПОЛИТИЧЕСКО МАРОДЕРСТВО" ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ "ВРАБЧА-1" /ДИМИТЪР ГИЧЕВ/ НИКОЛА КУРТОКЛИЕВ И ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪЮЗА ЗА ТЪРНОВСКА КОНСТИТУЦИЯ ДИМИТЪР х.ПОПОВ.

"За периода 1945-1947 г. в страната - в ограничени рамки и степен - се осъществяваше демократичен политически живот." /?!/ Боже, каква мерзост! Демократичен политически живот с Наредбата-закон за народен съд! С новосъздадените концентрационни лагери! С убийствата без съд и присъда! С ужаса при Черната скала и с живоизгаряните мъченици в Бутан, край Горна Оряховица и Добринище! С гаврата върху Димитър Гичев, Константин Муравиев, Никола Мушанов, Атанас Буров! С разстрела на цяло едно народно събрание!

Бихме могли да спрем и дотук, защото и на най-предубедения читател би трябвало да стане ясно, че политическата дейност на близнаците просто вони!

Но изобилието от "творчески" изяви на братята-близнаци ни задължава да проследим и по-нататъшните им "подвизи". Ето какво четем в специалното приложение "Регистър на политическите партии в България 018. Партия на труда /ПТ/" от 31 март 1992 г.: "В състава на Християнсоциалния съюз ПТ се включва в предизборната многопартийна коалиция за Търновска конституция "Свобода", но я напуска /к.н./, разочарована от съглашателската политика на БКП, СДС и БЗНС /казионен/." И по-нататък: "ПТ бойкотира парламентарните избори през 1990 и 1991 г."

Някои могат да поставят под съмнение цитирания от нас документ "Регистър на политическите партии в България 018". Ето защо ние ще продължим с кратки извадки от собствените декларации на близнаците. Защото противно на всякаква обективна логика те продължават да вървят през просото.

В декларация на ПТ от 31 май 1990 г. относно "състоянието и условията за провеждането на свободни избори за Велико народно събрание на 10 и 17 юни 1990 г. в България " /бр. 106 /124/ на Пресслужба "Куриер" се казва: "В нарушение на чл.15 на Закона за партиите, с изключение на БКП, БЗНС и СДС, за политическите партии не е осигурена равнопоставеност...” и понататък: "На тази основа политическият изпълнителен съвет на партията на труда в България счита и обявява, че няма да участва в изборите за Велико народно събрание на 10 и 17 юни 1990 г. и ще се стреми и ще работи за тяхното отлагане. В случай че изборите бъдат проведени, Партията на труда ще ги бойкотира.”

Нека прескочим девет месеца напред и се спрем на следващата фундаментална декларация на ПТ, сиреч на братята-близнаци, от 27 февруари е 1991 г., и отново в бюлетина на Пресслужба ”Куриер”, бр.41, стр.4: ”Изпълнителният политически съвет на Партията на труда заявява, че напуска /?!/ Коалицията за Търновска конституция "Свобода”. Основните съображения за това наше решение и действие се основават на обстоятелството, че се нарушават основните принципи /?!/ на сключеното политическо споразумение между съюзите и партиите, образували коалицията." И буквално в следващия ред братята-близнаци правят смайващото изявление: "Преди всичко е необходимо да се изтъкне: Партията на труда няма да участва в предварително подготвения сценарий и нов изборен фалшификат на трипартийната комунистическа коалиция - БКП/БСП, СДС и БЗНС /казионен/. Това е още един опит отново да се измами българският народ и световната демократична общественост /?!/, което ще попречи да се възстановят конституционната парламентарна демокрация и свещената Търновска конституция в България." И по-нататък /моля, внимание, господа от СДС!/: "Основната наша задача е да се попречи на осъществяването на зловещите цели на червено-синята комунистическа конспирация и да се премахне доминацията на отечественофронтовските партии в политическия живот: комунисти, земеделци, "пладнари", "широки" социалисти и радикали...." И пак в същата декларация /стр.6/"...Няма демокрация в доминиран от комунистите политически живот. Законна е само тази власт, която се основава на избора на свободни и независими граждани. Участваха ли свободни хора в референдума за държавно устройство /1946 г./, в изборите за Велико народно събрание /1946 г./ и в изборите за Велико народно събрание /1990 г./? Законни ли са превратът на 9 септември 1944 г. и тези избори?"

Може би някои наши читатели ще се замислят какво наистина става с тези хора. Дали става въпрос за мародерство, или налице е нещо много по-разпространено в посткомунистическа България: пробив в политическата среда на психопати.

Или както казва българинът за подобни случаи, "дъската им хлопа".

Всеки може да си мисли каквото си иска, но нашата задача е да покажем по недвусмислен начин противоречията в политическото поведение на братята-близнаци Велкови, и то с техните собствени изявления. Благодарни сме, че като дългогодишни абонати на Пресслужба "Куриер" имаме богата възможност да черпим информация за тяхното повратливо /или извратливо/ движение в политическите среди след 1989 г.

И така, Партията на труда с лява фразеология прави остър десен завой в политическото си поведение. Тя бойкотира изборите за Велико народно събрание през 1990 г. и върви уверено към бойкот на изборите за 36-то Обикновено народно събрание. Тя тръгва от постановката за разработване на нова конституция, а по-късно възприема идеята за възстановяването на Търновската конституция. Тя декларира привързаността си към идеята на Васил Левски за "чиста и свята република", а както ще видим след малко, издига лозунга "Бог, Цар, Отечество". Партията на труда /разбирайте братята-близнаци Велкови/ твърдеше, че през периода 1945-1947 г. в страната, макар и ограничено, се "осъществяваше демократичен политически живот", за да каже една година по-късно /27 феувруари 1991 г. Пресслужба "Куриер", бр.41/, че се бори, "за да се възстанови политическото положение към 2-8 септември 1944 г., когато беше спряна демокрацията и когато в нашата страна със сила се установи съветската окупация". Когато революционните настроения всред българската младеж бяха достигнали своята връхна точка по време и веднага след паметния 14 декември 1989 г., Партията на труда /братята-близнаци Велкови/ призоваваше за "братство, помирение, милосърдие".

София, 3 март 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 31 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ /ЧАСТ ЧЕТВЪРТА/ "СОЦИАЛНА ДИАГНОСТИКА НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СТРУКТУРИ /ОТКРИТИ И ЗАКРИТИ/ И ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ" НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИБЕРАЛНА ПАРТИЯ ВЪЛКАН ВЕРГИЕВ - НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ В 36-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ОТ ПАРЛАМЕНТАРНИЯ СЪЮЗ ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ. Докладът е написан през месец май 1992 г.

Правителствата след 10 ноември 1989 г. заедно с политическата власт искаха да получат и подарък "от диктатурата на пролетариата" - неговата собственост. Ръководителите на тези правителства са политици. Не им трябва тази собственост, но им трябва силата й и обезсилването на онези, от които я отнемат, и доверието на третите, на които ще я подарят. НА ТОВА У НАС МУ КАЗВАТ "ПРИВАТИЗАЦИЯ".

Извод първи: 1. Всъщност смяната на собствеността вече е извършена, държавата, която нямаше нищо, сега има всичко.

2. Бившата буржоазия се завърна и връща частната собственост.

3. За две години могат да наваксат всичко пропуснато в "мрачните 45 години робство". Реваншът ще бъде пълен. Разгромът на икономиката също.

Извод втори: Смяната на собствеността и присвояването й от държавата има собствен формационен смисъл - преминаване от одържавен социализъм към държавен капитализъм. Изходната точка за преход към икономическата система на западните демокрации е намерена.

Която и партия да дойде на власт, няма да издържи на изкушението и ще го продължи. Суперполитизираният държавен - частен капитал, който освен в игрите на "черно", в други игри не може да бъде ефективен, ще трябва да се деполитизира /изпере/ и персонализира като "нормален" частен капитал. Всички партии и групи, свързани с тях, ще спечелят от създаването на своя средна класа от частници. Както се изразяват някои политици, "живеем в подло време", имайки предвид политиката. В икономиката нещата стоят по-зле.

Трети извод: 1. Историческата отговорност за политическата смяна на собственика носи БСП, защото тя можеше да направи същото, само че в обратна посока. Тогава нещата щяха да бъдат на чисто. Трябваше държавата да откаже да изпълнява повече тази функция като чисто политическо решение. Нека собственикът /народът/ реши какво да прави по-нататък. Друг е въпросът как чисто практически трябваше да се направи това. БСП трябваше да намери политическото мъжество да се откаже от специфично груповите си интереси на организирана политическа сила.

2. Тя дължеше това решение цели 45 години на собствения си народ. Наложи този модел и не извинения от екрана за моралната й вина може да го стоплят. От десет години в България е известно, че се подготвя приватизация под ръководството на БКП от "китайски тип", а по-късно - от либерален тип.

Единственото й оправдание бе, че никоя бивша комунистическа партия не можела да направи това. Бореха се докрай за комунизма, но за социализма не пожелаха.

Четвърти извод: Техническата победа на политическата система в борбата за икономическата власт в страната показва, че колективната собственост щеше да се защитава вече от самите колективи по места - там, където позициите на политическата власт са слаби, а обособеният като трудов колектив собственик - силен. Икономиката като цяло щеше да се постарае да блокира правителството и да му покаже, че ролята му на собственик е само едно правителствено украшение. Деполитизацията на икономическите партньори бе неизбежна.

Допускам поява на нов политически синдикат, който ще привлече недоволните от безволевото поведение на досегашните синдикати по този проблем. Възможна е поява на обществено движение с искане държавата да върне откраднатата собственост на хората. В самите научни среди има разработени достатъчно варианти за справедливо преразпределение на социалистическото наследство, което да стимулира масовата икономическа активност.

Извод пети: Ключов момент в механизма за превземане на собствеността от политическите структури на държавата беше отстраняването на БКП от реалната власт, тъй като тя бе политическият представител на собственика в системата за управление на собствеността, упражняващ контрола на собственика над владеенето.

Политическите играчи на върха на държавата или отиващите към него знаеха, че цената на свободата на икономиката от политическото попечителство ще струва загубата на собствеността от колективния собственик. Политическият банкрут на БКП ще се превърне в икономическо разорение за колективния собственик и той ще стане наемник чрез отнемане на собствеността му. Така държавата /политическата система/, отстранявайки контрола на БКП, присвои и контрола над собствеността /притежанието/, което заедно с владеенето означава пълното присвояване на цялата колективна собственост. Оставаше само това да се оформи и да се убеди народът, че нищо особено не се е случило и че държавната собственост е същото като общонародната - чужда собственост.

Това, което всички наивници очакваха - БКП и държавата да си отидат заедно с икономиката, не се случи. Държавната власт остана насаме с народа и му показа "кое на кого е".

Малко обобщение: След време, когато човечеството ще се занимава с нашия опит, то ще бъде удивено как малки социални групи в обществото на "пълното равенство" благодарение на политическата си активност са заграбили политическата власт, което няма да е най-изумителното. Най-изумителното ще бъде, че те ще са успели да присвоят и цялата икономика на народите от Изтока. Аз се питам как политиците ще приемат тази теза?

Държавата няма нищо освен големи дългове. За какво им е власт в такава държава, която не може да им плати заплатите? Държавата продължава да консумира от създаденото през последните 45 години, този път като яде направо от създаденото материално богатство, което става на пари, като го продадеш. Наистина черен политически бизнес. Всъщност това е същата паразитна психология на хората, които ни доведоха дотук.

Същият почерк. Няма вече съвкупен принаден продукт, който да изхранва с предимство, но има натрупано богатство и те нападнаха него, като елиминираха собственика му. Ето защо трябваше да бъде "убит" социализмът и отляво, отдясно. Често се питам: "Поучителна история... или заговор срещу Историята?"

Следователно истинската победа на демокрацията у нас е стабилизиране на политическата власт. Премахване на дуализма между икономическата и политическата власт. На обществото бяха иззети всички материални ресурси и поставени под контрола на държавата, която вече е техен пълен собственик, а не само неговата основна форма за политическа организираност, т.е. за упражняване на масова политическа власт.

Държавата частен собственик, т.е. сливане на политическата с икономическата власт е най-новото в нашето обществено битие. Живеем в такава абсолютна политическа монархия, където обществото е напълно одържавено, този път в капиталистическа /частна/ форма. Този, който доминира политически, ще господства и икономически, т.е. намираме се в режим на политическа олигархия, която използва и двата властни ресурса за диктат в обществото. Никакви политически партии не могат да съществуват и да работят нормално при тези условия освен управляващата.

Държавата вече като частен собственик има частни заеми към международните финансови центрове. Режимът, който тя управлява, няма достатъчна вътрешна подкрепа и е абсолютна марионетка заради финансовите инжекции отвън. В същото време външният благодетел става "плашилото", с което държавата /правителството/, т.е. управляващите доказват своята незаменимост в управлението и изискват подчинение в ефрейторски стил. Все пак вътрешна подкрепа те имат и това е частният спекулативен бизнес и прочистената държавна бюрокрация, т.е. това, което е сродно по душа с върха.

РЕПРОДУКТИВНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ НА МОДЕЛА И НА ОБЩЕСТВОТО

Трябва да се отличават:

1. Политическата криза като изходно начало за трансформация на един социален модел, наложен в едно общество.

2. Репродуктивните възможности на първоначалния модел сам по себе си за трансформации.

3. Възможностите на самото общество да формулира свой собствен алгоритъм, който да се превърне в програма за развитие, т.е. само да си изработи модел, второ истинско сърце за собствения си живот.

При първия случай /1/, както е у нас, при криза за властта възможностите за прилагане на модели изглеждат безкрайни /имам предвид всичко, станало около и след 10 ноември 1989 г./. Обществото е подложено на най-големи рискове. Всичко е възможно, който надделее! Така навремето се появи фашизмът в Европа. Илюзията на политическите актьори е, че минало, настояще и бъдеще се събират в едно. С участието си в политиката те поемат известна отговорност и смятат, че правят история. Истината е, че политическата система работи в пълна изолация, преднамерено или не.

Вторият случай /2/ е въпрос на познаване, анализ и оценка на модела за репродукция с цел да се достигне до състояние, описано в случай 3. Аз казах вече какво мисля за това как постъпихме ние - невежо и безотговорно, в състояние на масов емоционален стрес от динамиката на политическото развитие на двете конкуриращи се политически алтернативи.

Моето мнение е, че точно това ни доведе от позиция /2/ към позиция /1/, в което сме, но както вече казах, формационната /по Маркс/ смяна на системата е направена. И това е най-голямата загуба за нашето общество, което се намира в позиция три /3/, защото то не може да работи самостоятелно за изграждане на собствена система или, образно казано, да търси своето истинско сърце, а не да му присаждат.

Очевидно е, че дистанцията между /1/ и /3/ е най-голяма, следователно ние сме се отдалечили от целта максимално, ако целта ни е промяна на обществото от самото него. Нещо повече, аз казах, че е заложен нов формационен модел, към който обществото показа враждебност и неприемливост. Днешните властници искат да го наложат със сила. Определени социални групи също залагат на него като последен шанс за проспериране - сега или никога. Знаем какъв е резултатът от присажданията на органи в такива случаи на несъвместимост - печален край и за органа, и за пациента. Следователно ние сме на по-голяма дистанция от позиция /1/.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 31 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОЕКТ ЗА ПРОГРАМА /ЧАСТ ТРИНАДЕСЕТА - ПОСЛЕДНА/ "НОВИ ВРЕМЕНА, НОВА БЪЛГАРИЯ, НОВА БСП" НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ИЗГОТВЕН ОТ ЦЕНТЪРА ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ПОД РЪКОВОДСТВОТО НА АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ, ОТГОВОРНИК ЗА ПЪРВАТА ЧАСТ, И ЗАМЕСТНИК-РЪКОВОДИТЕЛИ ЯНАКИ СТОИЛОВ, ОТГОВОРНИК ЗА ВТОРАТА ЧАСТ, АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ, ОТГОВОРНИК ЗА ТРЕТАТА ЧАСТ.

ОТНОШЕНИЕТО НА БСП КЪМ ЖЕНИТЕ И ЖЕНСКИТЕ ДВИЖЕНИЯ

Българската социалистическа партия преосмисли цялостното си отношение към жените в съответствие с радикалните промени, които внася извършващата се в напредналите страни женска революция. Ние, социалистите, сме за издигане ролята на жената в общественото развитие, за осъществяване на нейния специфичен обществен, хуманистичен и творчески потенциал, за защита на нейните свободи и права. Въпросът не е само в това да не се накърняват свободата, достойнството, правата и индивидуалната реализация на жената за сметка на мъжа или обратно, да не се продължава изживялата времето си полова дискриминация, а да се постигне по-висока степен на хармонизиране на отношенията на мъжете и жените и да се създават предпоставки и условия за равностойното им развитие и осъществяване.

Този световен проблем има особено остри аспекти в съвременна България.

Високата цена на българския преход оказва драматично въздействие върху личностния, семейния и обществения статус на жените у нас. Те са сред най-засегнатите от безработицата, от деформирания пазар на труда и бавната еволюция на социалното осигуряване. Това крие опасности за професионална и личностна деградация, за ограничаване на социалните контакти, за стесняване на духовния кръгозор на жената. Тя загуби спокойствието си по отношение на обществения ред и сигурност, неприкосновеността на личността а имуществото.

Българската социалистическа партия отхвърля всяка дискриминация на жената като антиконституционна, антидемократична и антихуманна. Социалистите ще защитават свободния личен избор на всяка жена на труд, професия, образование, политическа и обществена изява, религия, място и начин на живот. В парламента БСП ще предлага и отстоява законопроекти, които гарантират нейната свобода, социална защита и осигуряване, справедлива обществена оценка.

В интерес на обществото е да бъде оползотворен натрупаният икономически и духовен потенциал у жените, за което са изразходвани значителни обществени и лични средства и са вложени много човешки усилия.

Българската социалистическа партия ще полага усилия за усъвършенстване на нормативната и финансовата основа на държавните и обществените грижи за майчинството и детството. Тя е за съхраняване на социалните придобивки, които стимулират и подпомагат личностното развитие на жените, осъществяването на неповторимата им роля да дават живот на нови поколения. Това е не само хуманен мотив, но и важен елемент на националното съгласие и една от опорните точки на перспективната национална стратегия.

Като защитава правото на труд на жените, БСП отхвърля икономическата принуда за пълна заетост, упражняването предимно на нискоквалифицирани и слабо заплащани дейности, приемането на условия за работа, вредни за здравето и репродуктивните възможности на жената. Българската социалистическа партия е за нов модел на женска заетост, за отчитане участието й в неформалните сектори и отглеждането на младите генерации, с което да се придвижим по-напред в преодоляване на противоречието между майчинството, трудовата и други социални изяви на жената.

Българската социалистическа партия ще се противопоставя на възраждането на ретроградни виждания за положението на жената в семейството и обществото, за нейното принудително връщане единствено в рамките на семейните и домакинските й задължения. Това би означавало връщане и задържане на образователното и професионалното равнище на жените у нас, стесняване на социалните контакти, съживяване на консервативни схващания и прояви по отношение на жената.

Българската социалистическа партия се обявява за държавна и обществена закрила на семейството и неговите ценности, за ефективно съдействие при решаването на такива проблеми като намиране на работа, придобиване на жилище, отглеждане на децата, развитие на частен семеен бизнес, получаване на квалификация и преквалификация, почивка и възстановяване.

Тези проблеми, свързани с мястото на жените в обществото, както и много други негови проблеми могат да бъдат решени само с най-енергичната обществена активност на самите жени. Българската социалистическа партия ще поддържа тясно и конструктивно сътрудничество с всички женски организации, които работят за защита интересите на българските жени, на децата и на семейството. Същевременно ще бъдат създадени подходящи организационни и материални условия за формиране на обществени структури на жените, членуващи и симпатизиращи на БСП.

БСП отдава нарастващо значение на науката, образованието и културата и е за силни професионално-творчески организации на интелигенцията

Българската социалистическа партия съзнава голямата роля на науката, образованието и културата и на интелигенцията в демократичните и реформаторските процеси днес и централната им роля утре в създаването на модерна слединдустриална България.

Процесът на демократизация и на преход в новите времена е невъзможен без интелигенцията, без постигането на нова, по-висока степен в образованието, квалификацията и културата на българските граждани.

За съжаление българската наука, образование и култура и българската интелигенция са поставени днес в крайно тежки условия: материална и финансова мизерия, грубо политизиране, стихийна комерсиализация, намалено държавно и обществено внимание, нахлуване на чуждоземна квазикултура, опасност за съхраняване на българските културни постижения, традиции и особености.

Като се има предвид всичко това,

БСП се противопоставя на:

- подценяването и опасното неразбиране от страна на държавните институции на ролята на науката, образованието и културата в условията на новите реалности и предизвикателства;

- рязкото намаляване на дела от националния доход за наука, образование и култура;

- стихийната комерсиализация на духовната сфера;

- тежкото и унизителното материално положение, в което се намира голяма част от българската интелигенция;

- новото политизиране и идеологизиране на творческата дейност и на отношението към творците.

Тези явления и тенденции са несъвместими с усилията да бъде създадено ново демократично, цивилизовано и проспериращо общество в България.

БСП е за:

- свобода и демократизъм в творческите дейности и в духовната култура;

- отвореност към света и същевременно съхраняване на националните културни традиции, особености и постижения;

- рязко повишаване на дела от националния доход за развитието на науката, образованието и културата;

- данъчни облекчения за частни лица, фирми и фондации, които влагат средства в развитието на духовната сфера;

- приемане на закони за държавна защита и уредба на научната, образователната и културната дейност.

Българската социалистическа партия настоява да се запазят и развиват собствените творчески организации на интелигенцията и да се повиши тяхната роля в обществото и в защита на професионалните интереси на учените, учителите, художествените творци и културните деятели. Ние сме за постоянен диалог между държавните институции и творческите съюзи, за даване статут на последните на равноправни партньори в този диалог.

Българската социалистическа партия ще продължи да се отнася с голямо уважение и признание към цялата българска интелигенция.

На лявоориентираната интелигенция, на членовете и симпатизантите на БСП сред нея ние, социалистите, отреждаме предно място в дейността и обновлението на партията.

        БСП и синдикатите.
Трипартитната система и организациите на работодателите

Българската социалистическа партия признава независимостта и непартийността на синдикатите, стреми се към конструктивно сътрудничество с всички синдикати в интерес на трудовите хора.

За Българската социалистическа партия отстояването на синдикалната независимост и правата на синдикатите е една от най-важните гаранции за по-нататъшното развитие на демократичните процеси в страната и за ефективната защита на социално-икономическите интереси на трудещите се.

Поради естествената за една социалистическа партия лява социална насоченост на нейните законодателни инициативи БСП намира за естествено сътрудничеството със синдикатите при подготовката и общественото обсъждане на законите, гарантиращи социално-икономическите права на гражданите.

Въпреки сегашните трудности БСП ще проявява естествен афинитет към синдикалните организации, в които членува преобладаващата част от членовете й. Отношението й към тях ще бъде открито, коректно.

Българската социалистическа партия оценява като важно постижение и ще полага усилия за укрепване на системата за тристранно партньорство между синдикатите, работодателите и държавата. Присъствието и ролята на държавата в трипартизма при регулирането на трудово-осигурителните отношения, при преговори във връзка с трудови конфликти би следвало да се оценява и от гледна точка на измененията в структурата на собствеността, технологиите, пазарите и продуктите, решаването на екологични проблеми. Тристранното партньорство и отговорното поведение на всички участници в него ще имат съществено значение за защитата на интересите на трудещите се с цивилизовани и мирни средства, за постигане на общоприемлив обществен договор в сложните и трудни условия на прехода в нашата страна.

Българската социалистическа партия е открита за диалог с организациите на работодателите от държавния и частния сектор. Той следва да бъде осъществяван на основата на принципите на националното съгласие за провеждане на икономически реформи на поносима социална цена. Българската социалистическа партия неизменно ще се стреми да подкрепя отговорния, градивен национален капитал, но ще отстоява своите принципни позиции в защита на социалния профил на прехода и на интересите на наемните и другите трудови слоеве. Партията ще работи за постигане и ще подкрепя взаимната готовност на работници и работодатели за разумни компромиси при преодоляването на противоречията между икономическата печалба и социалните изисквания.

БСП и съвременното кооперативно движение

Българската социалистическа партия традиционно е свързана с кооперативното движение. Ние виждаме в кооперацията ефикасна икономическа и социална форма, оценяваме големите й възможности в прехода и ще направим всичко, зависещо от нас, за нейната защита, укрепване и модернизиране. Днешна България повече от всякога се нуждае от модерни кооперативни сдружения, от гъвкаво съвременно кооперативно движение.

Българската социалистическа партия се обявява за законодателни и управленски мерки, които да гарантират свободното сдружаване на частните собственици, както и държавната подкрепа на такива доброволни сдружения. Модерното коопериране за производствена, търговска, кредитна, културна и др. дейности, изобщо асоциирането със стопанска цел, е един от пътищата за изход от кризата. Това е не само шанс и поле за изява на дребните и средните собственици, но и възможност за професионална реализация на висококвалифицирани български работници и специалисти. Негативизмът към кооперативното движение или посегателствата срещу него БСП оценява като антиконституционна тенденция на ограничаване правата на частните собственици и на икономическата демокрация.

Българската социалистическа партия призовава своите членове, симпатизанти и избиратели да бъдат сред най-активните участници в кооперациите и в кооперативното движение.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

С тази програма Българската социалистическа партия решава проблема за своята идейна и социална идентификация, за своите дългосрочни и непосредствени цели и за пътищата на тяхното постигане.

Ние сме модерна лява социалистическа партия. Ние сме партия на българската, европейската и световната левица. Ние сме партия на обновяващия се демократичен социализъм, на социализма на XXI век.

Българската социалистическа партия се бори за извеждане на страната от кризата при защита интересите на бедните и средните социални слоеве: за демократизиране, общо благоденствие и модернизация на България; за реализиране идеите и ценностите на социализма в едно мирно, свободно, демократично, справедливо и хуманно общество у нас, в Европа и света.

Ние ще вървим към своите цели по демократични пътища и ще ги постигаме чрез демократични средства.

Българската социалистическа партия се обновява, трансформира се в нов тип социалистическа партия, за да бъде в крак с новите времена и в съзвучие с най-модерните леви тенденции в европейското и световното развитие. Така тя става силна, жизнена и способна да провежда нова, модернизираща страната практическа политика.

Силата на БСП е в продължаване на нейната модернизация и в запазване на нейното единство, в нейните дълбоки стогодишни корени и в нейната обърнатост към настоящето и бъдещето.

Социалисти, симпатизанти и избиратели на БСП!

Усмихнете се в тези сурови дни!

Допрете раменете си още по-здраво!

Ние идваме от много далеч и ще бъдем съвременници на бъдещето!

Защото работим за България и за социалистическите идеи, които ще пребъдат!

/Пресслужба "Куриер"/

16:30:00
31.03.1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                    Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнители: Павлина Стефанова
                                           Иванка Тошева
                                           Траянка Каличкова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!