София, 31 януари 1996 година
Брой 22 /1577/

Завеждащ редакция: Нина Гаврилова

София, 31 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНОТО ДВИЖЕНИЕ "СПОРТ И БЪДЕЩЕ" ПО ПОВОД НА ПРЕДИЗБОРНАТА ПРОГРАМА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО И ИЗБОРА НА АТАНАС ПАПАРИЗОВ И СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ ЗА МИНИСТРИ НА ТЪРГОВИЯТА И ЗЕМЕДЕЛИЕТО.

Националното движение /НД/ "Спорт и бъдеще" с голямо внимание и интерес следи политиката на правителството и нейното съответствие на предизборната програма на Българската социалистическа партия /БСП/. Последните оставки на министри показват, че в правителството съществува критичен дух и воля за изпълнение на обявената програма и всеки, който не е в синхрон с правителствената политика, се чувства задължен да си подаде оставката. Приветстваме извършените промени в правителството и считаме предложените кандидатури за удачни, особено избора на г-н Атанас Папаризов за министър на търговията.

Г-н Папаризов два мандата е депутат в Народното събрание от Шуменския избирателен район. През това време той се изяви като високоерудиран, знаещ и можещ специалист, който е в състояние не само да вижда, но и да решава проблемите. Отличава се с изключително висок интелект и толерантност, което го прави достъпен за гражданите и предизвиква уважение в неговите политически противници.

Ето защо напълно необяснима е позицията на Парламентарната група /ПГ/ на Съюза на демократичните сили /СДС/, която се държи несериозно в парламента и използва политическо поведение, характерно за началото на 90-те години, когато всички се учеха на него.

НД "Спорт и бъдеще" изразява увереността си, че новоназначените министри - господата Папаризов и Шиваров, ще изпълнят поетите ангажименти и ще се представят достойно.

Шумен, 26 януари 1996 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо Христов

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 31 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ВЪЗВАНИЕ НА ПАРТИЙНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ В Ж.К. "СТРЕЛБИЩЕ" - СОФИЯ, КЪМ КОМУНИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ, ПРИЕТО НА ГОДИШНО ОТЧЕТНО СЪБРАНИЕ.

СКЪПИ БОЙНИ ДРУГАРКИ И ДРУГАРИ КОМУНИСТИ,

Партийната организация на Българската комунистическа партия /ПО на БКП/ в жк "Стрелбище" - София, се обръща към Вас, героичната ботевско-благоевско-димитровско-червенковска комунистическа гвардия, която под ръководството на БКП се кали в трите антифашистки въстания - юнското и септемврийското 1923 г. и Деветосептемврийското 1944 г. Под мъдрото ръководство на БКП ние взехме участие в Отечествената война от Деве Баир и Страцин до Берлин. Ние положихме основите на социализма в скъпата ни татковина - България. Чрез референдум ние отхвърлихме монархията. През златния век на социализма ние обновихме родината ни и построихме две нови Българии. Ние построихме заводи, комбинати, фабрики, жп линии, автомагистрали, язовири, каскади, градове и села, кооперативни стопанства. Народът ни благоденстваше. Бяхме извоювали социални придобивки като безплатно медицинско обслужване, евтини лекарства, безплатно образование във всички видове и степени на обучение, курорти със символично заплащане, безплатно лечение в балнеосанаториуми, евтина храна, облекло и обувки, евтин градски и извънградски транспорт. Науката, изкуството и културата бяха във възход. Имахме правов ред, законност и сигурност. Престъпността бе сведена до минимум. Народът ни благоденстваше, а Родината ни цъфтеше.

За съжаление на VI конгрес на БКП през 1954 г. започна разгрома на БКП и на България. Под натиска и диктата на Й. Б. Тито и Н. С. Хрушчов изпитаният марксист-ленинец Вълко Червенков бе сменен с посредствения им ревизионистичен послушник и слуга, полуграмотния Тодор Живков. От 1954 г. до април 1956 г. на няколко пъти идваха в България Н. С. Хрушчов и Суслов, които подготвяха извършването на пълен партиен и държавен преврат, защото Вълко Червенков председателстваше заседанията на Политбюро на ЦК на БКП и бе председател на Министерския съвет на HP България. На 20 конгрес на КПСС в СССР Н. С. Хрушчов извърши партиен, а след това и държавен преврат. Н. С. Хрушчов в тясно сътрудничество с Й. Б. Тито извършиха партийни и държавни преврати във всички социалистически страни, с изключение на Китай, Виетнам, Албания и Румъния. Тази зла участ постигна и България през април 1956 г. Парадоксалното бе, че Тито и Хрушчов бяха делегирали масона Моше Пияде, който взе участие в сесията на Народното събрание при свалянето на Вълко Червенков като председател на МС на НРБ, след като вече на антикомунистическия ревизионистичен Априлски пленум бе извършен партийният преврат. Преди Априлския пленум Тодор Живков с подкрепата на Хрушчов, Суслов и Тито е привиквал един по един членовете на Политбюро в почивната станция на Витоша, където ги е обработвал против В. Червенков. За съжаление не се е намерил сред тях нито един достоен комунист да съобщи на В. Червенков за антикомунистическата вандалщина.

На Априлския пленум 1956 г. беше сложен край на социализма в България и започна постепенното му и поетапно прерастване в държавен капитализъм. Това стана с индустрията и със селското стопанство. ТКЗС-та бяха сложени под похлупака на АПК. БКП беше наводнена от бивши бранници, легионери, ратници, паисиевци и фашисти. Започнаха деформации, извращения, престъпления и грабежи по всички линии и направления. Външноикономическите кадри трупаха пари в чужди банки от комисиони, които получаваха като подкупи за сключвани търговски сделки във вреда на НРБ.

Ревизионистичното ръководство на БКП започна чистка в партията. Комунистите идеалисти, които критикуваха антипартийната и антинародната политика на Т. Живков и на неговите феодално-фашистки велможи в създадените нови окръзи, бяха подвеждани под съдебна отговорност по скалъпени обвинения и бяха най-жестоко инквизирани в затворите и концлагерите. При загадъчни обстоятелства загинаха много ветерани на БКП, между които Стоян Бъчваров, Иван Тодоров - Горуня и други. Полицейщината в БКП сковаваше мислите и разума на комунистите, които се пазеха един от друг, защото от всеки трима един бе доносник. Държавна сигурност /ДС/ бе нещо като комендатура над БКП. ДС зорко следеше и дебнеше всеки комунист. Комунистите-идеалисти бяха почти разгромени. На мода бяха лъжците, доносниците и клеветниците. Кадрите се издигаха по синовна и шуро-баджанашка линия. Правешката династия властваше надлъж и нашир в цялата ни страна. Ето по този начин ревизионистичното ръководство на БКП обезличи партията и напълно я компрометира.

В СССР бе осъществен планът на операцията "Голгота", грижливо подготвена от Ю. Андропов и Буш. Тя бе осъществена от гробокопачите на световния комунизъм Горбачов и Борис Елцин, Ю. Яковлев, Шеварнадзе и др. Техните слуги Петър Младенов, Андрей Луканов, Добри Джуров, Георги Атанасов и др. извършиха у нас Десетоноемврийската империалистическо-фашистка, антикомунистическа контрареволюция. Постепенно предателската ревизионистична кохорта изкуствено създаде седесарската опозиция, което не е нищо друго освен профашистки сговор. Те са едно и също. БСП и СДС водят една и съща политика за пълния разгром на България. БСП и СДС не се различават в политиката си по въпросите за реставрацията на капитализма, реституцията, приватизацията, въвличането на България в Европейския съюз, в НАТО, реставрацията на монархията, шоковата пазарна икономика. Те признават, че за да живее нормално един човек, са му необходими минимум 8000 лева, а дават на пенсионерите от 1200 до 4200 лева. Те плащат по 1900 лева за отопление на апартамент, по 300 лева за осветление, по 12 лева за кубик вода, по 200-300 лева за телефони, а за храна, облекло и обувки и бельо не остава и стотинка. България е доведена до пълна катастрофа, а народът ни - до глад, мизерия, нищета и до ровене в кофите за смет. От друга страна, през 1994 г. 3 % от населението - новата бесепаро-седесарска мафия, са получавали на месец по 250 000 лева. Между тях има над 357 души милиардери, хиляди милионери, бизнесмени, банкери, черноборсаджии и спекуланти.

През 1990 г. бе проведен антиуставен референдум за смяна на името на БКП с Българска социалистическа партия /БСП/. В проведения референдум бяха извършени груби фалшификации и мошеничества. Повече от комунистите не се явиха на събранията за провеждане на референдума, а от явилите се на събранията 1/3 гласуваха против смяната на името на БКП с БСП. Ренегатите и предателите хитро и лукаво излъгаха комунистите, че сменят името на БКП с БСП, за да оцелее партията, а това не е вярно. Те не смениха името на БКП, а създадоха нова буржоазна котерия, която нарекоха БСП. Постепенно те се отказаха от марксизма-ленинизма и приеха на въоръжение отново ревизионизма, опортюнизма и пълното предателство.

Членската маса на БСП е все още комунистическа. Ръководството на БСП е подало молба за приемането им в антикомунистическия, проимпериалистически Социалистически интернационал, а по инициатива на БКП беше създаден Новия комунистически интернационал. БСП е проимпериалистическа антикомунистическа партия, а БКП е марксистко-ленинска комунистическа партия. Следователно нецелесъобразно е членството на комунисти в антикомунистическата БСП. Мястото на комунистите е в БКП. Ето защо каним всички комунисти, които досега са на тих пристан в БСП, СДС, ДПС, БББ и в запъртъците, които са създадени от БСП за борба против БКП: Българска комунистическа партия - марксисти, Обновена българска комунистическа партия, Българска единна комунистическа партия, Съюз на комунистите в България, Българска работническо-селска партия, Българска работническа социалдемократическа партия и Българска работническа партия /БКП /м/, ОБКП, БЕКП, СКБ, БРСП, БРСДП, БРП/ и др., да се влеят в БКП.

Няма такъв парадокс в световната практика трудовите хора да гласуват против своите интереси за експлоататорите си. Както това стана на 18 декември 1994 г. и през октомври и ноември 1995 г. Нима все още комунистите не знаят, че на много места се обединиха социалисти и седесари против кандидатите на БКП, каквито бяха случаите в с. Алеко Константиново, Пазарджишко и в гр. Дупница. БСП като антикомунистическа котерия нямаше право на основния символ на БКП - червената бюлетина, но те бяха улеснени от Ж. Желев, тъй като той си е президент на БСП. Проведените избори бяха антиконституционни и антидемократични. В ЦИК, в ОИК и в секционните избирателни комисии бяха назначени само представители на БСП, СДС и ДПС. Масмедийното ефирно време бе разпределено между мафията от БСП, СДС и ДПС в грубо нарушение на Конституцията на Република България, тъй като всички партии, които бяха допуснати за участие в изборите, трябваше да имат еднакви права навсякъде. Мафията не се съобразява с никакви закони. Нима те не знаят, че след разпускането на Народното събрание няма парламентарни и извънпарламентарни партии, а всички партии са равни. Ето по този непочтен и измамнически начин вие, скъпи комунисти, симпатизанти и гладуващи съотечественици, бяхте измамени и излъгани и гласувахте сами против собствените си интереси. Ето защо в следващите избори ви призоваваме да поправите престъплението, което извършихте против себе си. Ето защо бойкотирайте масовата приватизация, напуснете антикомунистическата БСП и възстановете членството си в БКП. От БСП трябва да останат само трите букви. БСП нека си набира членска маса извън БКП.

София, 25 януари 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 31 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА СЕКЦИЯ НА ПИСАТЕЛИТЕ КРИМИНАЛИСТИ ПРИ СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ ПО ВЪПРОСА ЗА ПРЕСТЪПНОСТТА В БЪЛГАРИЯ.

Ние, българските писатели - криминалисти от AIEP, Международната асоциация на писателите криминалисти, следим с възмущение и тревога растящата престъпност, която залива Родината ни. Знаем добре, че причините за тази престъпност са много и сериозни и че тя не може да бъде обуздана бързо. Но смятаме, че престъпността у нас вече излиза извън контрола на обществото.

Фактите са очевидни!

Нищожен процент от престъпниците получават заслужено наказание. Нещо повече! Насилници, грабители, контрабандисти, рекетьори нагло се разхождат между нас и извършват все нови престъпления. Което означава, че у нас на практика има отказ от правораздаване.

Обикновеният българин данъкоплатец вече не е сигурен за живота, имота и честта - своите и на своите близки. Което означава, че държавата не изпълнява едно свое елементарно задължение към този данъкоплатец.

Престъпни групировки безнаказано действат и се срастват с държавни и обществени структури под различни форми. Което означава, че се сриват морални ценности, които българският народ е изграждал с векове, че е застрашена нашата държавност и самото ни съществуване като нация.

И нашето търпение вече се изчерпа! Ударил е дванайсетият час за действия, ако искаме да живеем достойно, да запазим държавата си, нашите бащини огнища и децата си от престъпната паплач.

Ето защо ние, българските писатели криминалисти, които винаги чрез творчеството си сме се борили срещу престъпността, като заставаме изцяло зад посланието на певеца Дони и зад призивите на AIEP, в която членуват над 30 страни от Европа и Америка, за още по-твърди законови мерки срещу тежката престъпност,

ПРИЗОВАВАМЕ

Президента на Република България, председателя на Народното събрание и депутатите, министър-председателя и министрите незабавно да предприемат конкретни действия по обръщението към тях от прокурора Борислав Йотов, член на СБП, и на нашата секция, отправено на 7 декември 1995 г., и по-специално:

1. Да се отмени мораториумът върху смъртното наказание. То се прилага обаче единствено за тежки престъпления към лица, загубили човешкия си образ.

2. Народното събрание да приеме в най-кратки срокове Закона срещу престъпността.

3. Да се пристъпи тоз час към изменения в Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс /НК и НПК/, които да правят невъзможно освобождаването на уличени в убийства, изнасилвания, рекет, грабежи, наркобизнес, финансови измами, контрабанда и други тежки правонарушения.

Ние, писателите криминалисти, добре съзнаваме, че за съжаление само с подписки, шествия и други чисто емоционални действия едва ли могат да се постигнат конкретни резултати. Тъкмо затова отново и отново настояваме държавните институции, към които се обръща прокурорът Борислав Йотов, да излязат от позицията си на безотговорно мълчание и безучастно наблюдаване на престъпността у нас!

София, 25 януари 1996 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА AIEP - БЪЛГАРСКА
СЕКЦИЯ: Атанас Мандаджиев

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Атанас Наковски

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
д-р Светослав Славчев

СЕКРЕТАР:
Николай Арабаджийски

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 31 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ /ЧАСТ ОСМА/ "ХУМАНИЗЪМ НА НОВОТО ВРЕМЕ" НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА СОЦИАЛЕН ХУМАНИЗЪМ, ИДЕЙНО ТЕЧЕНИЕ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ОГЛАСЕНО ОТ НЕГОВИЯ ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН РАДОСЛАВОВ НА ВТОРАТА НАЦИОНАЛНА СРЕЩА /23 ДЕКЕМВРИ 1995 Г., СОФИЯ/.

В Програмната декларация от 6-7 май 1995 г. се казва:

...II. СОЦИАЛНИЯТ ХУМАНИЗЪМ В ДЕЙСТВИЕ - НОВИЯТ ПЪТ НА БСДП"

Реализирането на идеите на социалния хуманизъм изисква осъществяването на следните стъпки.

1. Категоричен отказ от аморфната и безплодна "ляво-дясна" политика и определяне на БСДП като лява формация.

2. Напускане на ДАР и изявяване на БСДП като самостоятелен политически субект.

3. Превръщане на БСДП в обединител на социалдемокрацията в интерес на България и на хората на труда.

Консолидирането на социалдемократическите сили в България трябва да бъде подчинено на строго определени и предварително изяснени критерии:
- съобразяване със суверенитета на всички участници. Отношенията между БСДП и другите социалдемократически формации трябва да се осъществяват единствено на базата на равноправеността, самостоятелността и отхвърлянето на всяка възможност за намеса във вътрешнопартийните работи на другата страна;
- отчитане и съчетаване на взаимните интереси, уточнени с подписани между тях споразумения;
- пълна гласност на действията и осветеност на отношенията за обществеността у нас и в света.

4. Използване на всяка възможност за осъществяване в живота на социалдемократическите идеи и програма.

Задължителен елемент на активна политика на БСДП е пълноценната ни подготовка и ефективното ни участие в:
- местните избори през 1995 г.
- президентските избори през 1997 г.
- парламентарните избори през 1998 г.

На изборите за общински съветници и кметове през 1995 г. местните организации на БСДП да предлагат конкретни социалдемократически програми за решаване проблемите на съответния регион /населено място/, политически концепции за управлението и екипи, включващи хора, които отговарят на интересите на населеното място и се съобразяват с политиката на социалдемокрацията в България.

На президентските избори 1997 г. БСДП да посочи свой кандидат.

На парламентарните избори 1998 г. - БСДП да се яви по начин, който най-добре ще защити нейните интереси и ще й даде възможност да осъществи целите си чрез държавното управление.

БСДП да предложи и да отстоява приемането на нов демократичен избирателен закон.

5. Разширяване на социално-политическата база на социалдемокрацията чрез решаването на конкретни проблеми на хората - социален хуманизъм в действие."

Правилността на нашите предложения се потвърждава напълно от безпринципната и объркана политика, която води ръководството на БСДП след 41-я извънреден конгрес.

41-ят извънреден конгрес на БСДП реши партията да с яви на местните избори през октомври 1995 г. с коалицията ДАР. На 8 август 1995 г. БСДП напусна ДАР, с което ръководството призна правилността на нашето предложение, но... наруши решението на Конгреса, което само наложи. 41-ят конгрес на БСДП реши, че "новата тактика" на БСДП трябва да внесе качествена промяна в ролята й за активизиране дейността на Българския социалдемократичен съюз и за привличане на други самостоятелни социалдемократически формации в него". Ръководството на БСДП през юли проведе една среща семинар и една научна пресконференция на БСДП и с други формации, на които обяви, че ще регистрира БСДС в съда, но вместо това на 31 август 1995 г. подписа споразумения за предизборно сътрудничество на БСДП с... СДС, въпреки, че такива решения Конгресът не е взимал.

Като се спира на Движението за социален хуманизъм, д-р Дертлиев в едно интервю заявява, че "програмата им бе тотално отхвърлена от цялата партия", /в-к "Новини-плюс", 2-8 септември 1995 г./. Ето че дойде време той тотално да наруши решенията на 41-я извънреден конгрес на БСДП, за които толкова много се беше потрудил. Новата "априлска" демаркационна линия на д-р Дертлиев най-после доведе БСДП до задънена улица. Всичко това доказва, че политиката, предложена от Движението за социален хуманизъм, няма алтернатива.

Но д-р Дертлиев "никога не се предава".

"Отрекохме класовата борба - казва той и се изправихме през безмилостното класово разслоение." И като че ли съжалява. "Национално единение може да има само в ограничени рамки по няколко въпроса, например националната сигурност, /в-к "Труд", 15 август 1995 г./.

Човекът, който провъзгласи хартата за национално разбирателство и етнически мир в България, стигна до... класовата борба".

Кой е новият "класов враг" по мнението на д-р Дертлиев, личи от неговите изявления в печата след 41-я извънреден конгрес на БСДП, състоял се в средата на април 1995 г.

Това са: "ясно оформящи се мафиотски среди". /"Отрекохме класовата борба и се изправихме пред безмилостно класово разслоение", в-к "Труд", 15 август 1995 г./

Също: "Една партия, която може да стане "трайният икономически господар на страната". /"Масовата приватизация ще има само морален ефект", в-к "Пари" 28 август 1995 г./ Или: "цяла прослойка от свръхбогати хора", "бившата номенклатура и дейци на Държавна сигурност", които "се превърнаха в новата капиталистическа класа". /България бе брулена, но не обрулена страна", в-к "Труд", 9 септември 1995 г./

И накрая: "икономическият октопод", симбиозата между БСП и банковия елит". /"Трябва да спасим София от икономическия октопод", в-к "Труд", 6 октомври 1995 г./

Зад целия този "тюрлю гювеч" от определения се крие опитът на д-р Дертлиев да прикрие отстъплението на социалдемокрацията от интересите на нейната традиционна социална база и прехода от политика на социално партньорство и демократически реформизъм към политика на "класова борба", този път срещу "червената" буржоазия.

Известно е, че БСДП определи своята социална база, интересите, които изразява и защитава в предходното общество, и своята стратегическа задача още на 39-я конгрес, 12-14 юни 1992 г.

"БСДП - се казва в приетата от конгреса програма "Третият път", е партия с ясно изразен социален облик. По своята социалноикономическа база БСДП е преди всичко партия на хората на физическия и на интелектуалния труд:
- на тези, които изкарват прехраната си само с наемен труд;
- на тези, които нямат, но искат да създадат сами или заедно с други своя частна собственост;
- на тези, които имат своя частна собственост и желаят да я развиват сами или в сътрудничество с други.

БСДП изразява и отстоява в политиката си водещата икономическа тенденция в развитието на обществото. Тенденция, която дава възможност на наемния работник да стане съсобственик и участник в управлението на предприятието и разпределението на печалбата; на работещия собственик да бъде по-богат и на всички - да живеят достойно и сигурно.

БСДП е за партньорство между труда и капитала в условията на социалното пазарно стопанство - поле за състезание и сътрудничество между производителя, потребителя и защитения от обществото човек.

Частната собственост е не само право на личността, но и отговорност пред обществото. БСДП е за частната собственост и творческия капитал. Тя е против спекулативния и паразитен капитал.

БСДП не е класова или сектантска партия. Тя е широко отворена към всички социални групи, към всеки отделен човек, който приема ценностите на социалната демокрация. БСДП е истинска национална партия. По своето място на българската политическа сцена БСДП е умерена лявоцентристка, реформистка политическа сила. Нашата партия е обърната към всички демократични и социално мислещи хора, които желаят чрез реформи да постигнат едно по-справедливо и достойно за човека общество. БСДП е естествен носител на идеите и ценностите на умерената демократична европейска левица, които отдавна са намерили своето трайно място в основите на съвременната демокрация".

В политическата резолюция на Петата национална конференция на БСДП, 1-2 май 1993 г. социалната база на социалдемокрацията е уточнена така:

"Ние ще защитаваме интересите на:
- безимотните граждани;
- социално слабите, учащи се и пенсионери;
- наемните работници;
- дребните и средни собственици в града и селото;
- предприемачеството;
- интелигенцията."

Докато в платформата "Третият път" социалната база на БСДП е показана в развитие, в политическата резолюция на Петата национална конференция тя е дадена такава, каквато е днес.

В политическия доклад пред 40-я конгрес на БСДП 17-19 юни 1994 г. на основата на тези решения беше направен изводът, че "От социалната база на социалдемокрацията са изключени само от онези слоеве, които са носители на паразитизма" - на бюрократично-спекулантския и рентиерски капитал." /"Бъдещето на България и социалдемократическата алтернатива". Политически доклад на 40-я конгрес на БСДП, издание на БСДП, София 1994 г. стр. 35./

Няма никакви причини, които да налагат БСДП да се откаже от своята социална база, от интересите, които изразява и защитава, и от своята стратегическа задача.

Една от особеностите на българския път към гражданско общество се състои в това, че нашето многострадално отечество през годините на прехода се сдоби с две буржоазии - нова и стара, "червена" и "синя". През периода 1989 г. - 1994 г. демократичният преход у нас се развиваше в условията на така наречената "скрита" самоприватизация и реституция - двете съвременни постоталитарни форми на първоначално натрупване на частни капитали. Класовият компромис, разбира се, беше свързан и с противоборството между политическите представители на новата и старата буржоазия за преразпределение на икономическата власт, което се водеше с променлив успех. В тази борба "синята" буржоазия беше победена и от края на 1994 г., след изборите за 37-о Народно събрание, започна нов период на прехода, който се развива в условията на класово превъзходство на новата "червена" буржоазия.

Такова според нас е историческото съдържание на пътя на България към демокрация и пазарна икономика през 1989 г. - 1995 г.

Възниква въпросът: защо е необходимо БСДП да се съюзява с едната - "синята" срещу другата - "червената" буржоазия? Не е ли ясно, че единствената принципна позиция на БСДП може да бъде само една - да се бори срещу всички паразитни прослойки на нашето общество, независимо от техния произход и от политическите им предпочитания?

От тази позиция привържениците на Движението за социален хуманизъм предложиха на 41-я извънреден конгрес на БСДП новата стратегия и тактика на социалдемокрацията и тази позиция те отстояват и до днес. Борбата срещу паразитизма, според нас, трябва да се води в интерес на предприемачеството и на наемните работници и служители, заети в държавния и частния сектор на икономиката и с тяхната решителна подкрепа. Те са основните съставки на бъдещата прогресивна "средна класа", единствено способна да доведе прехода към демокрация и социална пазарна икономика докрай. Икономическите реформи в България трябва да накарат националния капитал да служи на човека и прогреса - със силата на цялото гражданско общество и на неговата нова демократична държава. Никаква друга сила не може да противостои на монополните икономически групировки, които застрашават социалния характер на нашата икономика.

За това е необходимо БСДП да престане да прави безплодни коалиции и да излезе самостоятелно на политическата сцена, за да съсредоточи усилията на всички демократични и прогресивни сили в нашето общество към изграждането на един съвременен социален капитализъм. Само с такава политика БСДП ще привлече нови привърженици от всички обществени среди и преди всичко от националния бизнес, от работничеството и от интелигенцията. Само по този начин социалдемокрацията ще утвърди характера си на прогресивна политическа сила и ще запази своята почтеност.

Новата политическа линия на социалдемокрацията изисква историческа смелост - отказ от догматиката на демократичния социализъм и възприемането на учението за социален хуманизъм като идейна основа на нейната политика; отказ от политиката на вечно опозиционерство, дребнаво интригантство и колаборационализъм и преминаване към самостоятелна и активна политика, насочена открито към цялото общество. Краткият исторически опит, който натрупахме през годините на демокрацията, доказа правилността на нашите изводи.

/Пресслужба "Куриер"/

14:00:00
31.01.1996 г.

Редактор: Лилия Томова - деж. ред.
Технически изпълнители: Галина Дамянова
                                           Цветанка Любомирова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1996 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!