София, 31 януари 1995 година
Брой 22 /1323/

София, 31 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ "ПЕТДЕСЕТ ГОДИНИ БЪЛГАРСКА ТРАГЕДИЯ - НАРОДЕН СЪД" НА КОМИТЕТ "СЪЕДИНЕНИЕ", ОГЛАСЕНО НА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ НА 30 ЯНУАРИ 1995 Г.

Половин век вече ни дели от нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г., когато край бомбените ями на Централните софийски гробища бяха разстреляни 100 най-видни български държавни дейци. Това е най-масовото убийство на държавници в световната история, облечено в привидно законна форма чрез т. нар. народен съд. С тази екзекуция започна втората вълна на изтребление на една представителна част на нашия народ, след избиванията без съд и присъда на около 20 000 българи в есента на 1944 г. Двете събития са всъщност два последователни акта на едно и също престъпление, което БКП организира зад гърба на своите съюзници от Отечествения фронт. Истинското име на тази трагедия е престъпен заговор срещу единството на българската нация и планомерно унищожаване на политическите противници.

Крахът на тоталитарния режим в края на 1989 г. откри възможност за обективна оценка и справедливо решение на проблема "народен съд". За съжаление това не стана. Всички предложения за разумно и радикално решаване на тази рана за българското общество среща и досега упорита съпротива от страна на средите на БСП. В резултат десетки хиляди български граждани продължават да носят последиците от жестоките несправедливости на "народния съд". Това поддържа разединение и противоборство в нашето общество и пречи за установяване на граждански мир в страната.

Многобройни са основанията - конституционни, правни, политически и морални, които доказват убедително противозаконния и антихуманен характер на "народния съд". Това се признава и от тези, които го защищават, оправдавайки го с "духа на тогавашното време". Но рецептата, която се предлага от тези хора - преглед на делата по реда на надзора, - е практически неосъществима. Практиката от последните три години доказва това по най-убедителен начин. Ние обръщаме сериозно внимание на обществото, че процедурата - преглед по реда на надзора - нито може да осигури справедливо решение на конкретните случаи, нито спомага за успокояване на страстите. Напротив, тези мъчителни дела изострят общественото напражение, разтварят незаздравели рани, отдалечават ни от така желаните от всички национално помирение и граждански мир.

Ето защо през изтеклите три години българската демократична общественост предприе редица инициативи за радикално решение на проблема по законодателен или по съдебен ред. Дълбоко убедени сме, че единственият начин за преодоляване на тежките проблеми и последствия от "народния съд" е заличаването му от битието и съзнанието на нашия народ и предоставянето му на историята.

Противно на някои песимистични оценки и прогнози мнозина от нас смятаме, че промяната в съотношението на политическите сили в парламента след последните избори и абсолютното мнозинство в него на представителите на БСП и коалиция не само не изключват, но напротив, биха улеснили радикалното решаване на проблема по законодателен ред. Кое ни дава основание за подобно очакване?

ПЪРВО: Изразената готовност на младите в БСП да се разграничат от миналото и необременени от него, да решават проблемите, обърнати към бъдещето. Общият знаменател, който може да ни обедени, са принципите на човечност и общонационално съгласие, изстрадани от човечеството в междунационални и граждански войни, изпълнили целия двадесети век. И двата принципа зоват към отмяна на "народния съд".

ВТОРО: При условията на абсолютно мнозинство в Народното събрание този акт ще бъде положително оценен от българската общественост не като слабост или принуда, а като израз на политическа мъдрост и поставяне на общонационалните интереси над теснопартийни съображения.

Дистанцията на времето - 50 години - и поуките от цялата трагична история на политическо насилие и братоубийства са третия мотив, който зове за такова решение.

Да си припомним и девиза на Народното събрание, наименованието и на нашия комитет - "Съединение"! Дълбоко сме убедени, че отмяната на "народния съд" ще бъде напълно в духа на този девиз и мощен тласък към национален катарзис, помирение и достойно бъдеще за нашия народ.

С тези мисли и с тази надежда ние свикахме днешната пресконференция. Апелираме към журналистите от всички средства за масова информация, а чрез тях и към всички общественици и политически дейци да дадат своя принос за преодоляване на неизживяната трагедия, наречена "народен съд". За да турим край на едно минало, което продължава да гнети настоящето, а и бъдещето на нашия народ.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 31 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛЕН КОНГРЕС ЯНКО ЯНКОВ ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА, ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ, ДО ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР, ДО ВЪРХОВНИЯ СЪД И ДО СРЕДСТВА ЗА МАСОВО ОСВЕДОМЯВАНЕ ПО ПОВОД НА ПРОВЕДЕНИТЕ ИЗБОРИ ЗА 37-О НАРОДНО СЪБРАНИЕ.

Обръщам се към вас като органи по чл.150 от конституцията, оправомощени да сезирате валидно Конституционния съд да се произнесе за законността на изборите за Народно събрание, произведени на 18 декември 1994 г.

Изборните резултати бяха обявени от Централната избирателна комисия /ЦИК/ на 27 декември 1994 г. с решение номер 500 и обнародвани в "Държавен вестник", брой 107 от 30 декември 1994 г. Съгласно чл.94, ал.1 от Закона за избиране на народни представители и съгласно определение от 8 февруари 1994 г. на Конституционния съд по к. д. номер 22/1993 г. срокът за оспорването на законността на изборите е едномесечен. Ние се обръщаме към вас в рамките на посочения законов срок и считаме, че вие сте длъжни да сезирате Конституционния съд да се произнесе по въпроса за законността на изборите.

Конкретните факти и обстоятелства, които дават основание да се смята, че изборите са незаконни, са нарушенията на гарантираните от конституцията избирателни права и нарушенията в избирателния процес, които нарушения са извършени от Върховния съд, действащ като втора инстанция след ЦИК.

Докаазателсвата за това нарушение се намират в материалите, предоставени в ЦИК, в Трето гражданско отделение на Върховния съд и петчленния надзорен състав на Върховния съд /който все още не се е произнесъл по направеното сезиране от нашата партия, макар че вече е разгледал подобни искания на други партии/.

I. По молба от Партия Либерален конгрес до ЦИК, подадена на 8 ноември 1994 г. в съответствие с изискванията на закона и указанията на ЦИК, Централната избирателна комисия издаде решение номер 212 от 14 ноември 1994 г., с което Партия Либерален конгрес бе регистрирана за участие в изборите за народни представители на 18 декември 1994 г.

Това решение е оспорено пред Трето гражданско отделение на Върховния съд от активно нелегитимирани за това лица, нямащи никакви представителни пълномощия за Партия Либерален конгрес. Във фирменото отделение на Софийския градски съд се намира ф.д. номер 2139 от 1990 г., в което са отразени всичките изискуеми от закона и устава факти и обстоятелства, засягащи съществуването и функционирането на Партия Либерален конгрес, и там, както и в представените в ЦИК документи, изрично е посочено, че представителни права има само и единствено председателят на партията. Решението на ЦИК е оспорено от бивши членове на партията, отстранени заради доказани връзки с бившия Шести отдел на Шесто управление на Държавна сигурност, действащ днес като мултимафия с гражданското наименование "Мултигруп". Тези лица не са активно легитимирани за Партия Либерален конгрес и по същество са били подставени лица на мафията и Трето гражданско отделение на Върховния съд просто не е трябвало да дава ход на безумните им брътвежи. В решението си Върховният съд ги определя като представители на Изпълнителното бюро на партията, докато всъщност те не са такива, защото отдавна са изключени от партията, но дори и да бяха такива, те нямат никаква активна легитимация /представителна власт съгласно устава/ и Върховният съд абсолютно противоправно ги е конституирал като страна по измисления спор.

Следващото брутално нарушение на избирателния процес, извършено от Трето гражданско отделение на Върховния съд, е, че с безумно овъртяната си псевдоаргументация съдът е приел, че Партия Либерален конгрес трябва да бъде отстранена от участие в изборите, защото не е представила в ЦИК документ, какъвто въобще не се изисква от закона, какъвто ЦИК въобще не е искала да й бъде представян от нашата партия, какъвто документ въобще не е искан за представяне от нито една друга партия и какъвто документ, естествено, нито една друга партия не е представяла. Такава ситуация няма дори и в получилите класическа известност видения на Джордж Оруел! И всичкото това е направено, за да се угоди на бившия Шести отдел на Шесто управление на Държавна сигурност, действащ днес като държавно-политически неконтролируема и финансово неограничена мафия! С това Върховният съд се прояви за пореден път като раболепен слуга на тайните служби, на мафията и на определени политически сили.

В нашите аргументации пред Трето гражданско отделение на Върховния съд и пред петчленния надзорен състав на Върховния съд сме посочили и други съпътстващи нарушения на закона, извършени от Трето гражданско отделение на Върховния съд, довели до брутално нарушение на конституционно гарантираните избирателни права и до порочност и незаконност на произведените на 18 декември 1994 г. избори за Народно събрание.

Посоченото брутално нарушение на правото на Партия Либерален конгрес да участва в изборите за Народно събрание на 18 декември 1994 г. е силно впечатлило дори вестник "Дума" и в брой 287 от 13 декември 1994 г. е поместена статия. Специалистите смятат, че тази статия е само една изключително виртуозна презастраховка поради факта, че всъщност мафията и политическата сила, въздействала върху Върховния съд, са само добре познати на обществото ни творения именно на политическата сила, чийто печатен орган е вестник "Дума". Така или иначе нарушенията на правата на Партия Либерален конгрес са конкретен правен факт, водещ до незаконност на изборите, произведени на 18 декември 1994 г. Ваше задължение като органи по чл. 150 от конституцията е да сезирате Конституционния съд, за да се произнесе по въпроса за законността на произведените избори.

София, 24 януари 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 31 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМНА ДЕКЛАРАЦИЯ /ЧАСТ ЧЕТВЪРТА/ НА КАНДИДАТА ЗА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ОГЛАСЕНА ПРЕД 37-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 25 ЯНУАРИ 1995 Г.

9. Закрила на българската култура

Правителството ще провежда национална културна политика, в която държавата не бяга от отговорността си, но ще търси и оптималния принос на частната инициатива. Ще се повишава делът на средствата за култура в държавния бюджет. Ще се предоставят по-големи права на местната власт за разгръщане на културни дейности и ще се повишат нейните отговорности за качеството на културния живот по места. Ще се заделят повече средства за финансово подпомагане при издаване на български книги и на книги от чуждестранната класика. Ще се разширят възможностите за извънбюджетно финансиране в културната сфера. Ще се оптимизира използването на материалната база на културата при активна координация с творческите обединения и съюзи.

Без отлагане ще се въведе мораториум върху прилагането на реституцията върху сгради, паметници и ценности от национално културно и историческо значение. Ще се организира ефикасен контрол върху най-строгото прилагане на Закона за авторското право и върху плащането на данъци за продукти на културата. След широка консултация със заинтересуваните институции ще бъдат въведени защитни квоти за българското изкуство и култура в националния ефир.

10. Интегриране на България в Европа, достойна външна политика

Наша основна цел ще бъде външнополитическото осигуряване на националната сигурност, икономическите интереси на страната и утвърждаването на демократичните процеси. За нас европейската ориентация на България е основен приоритет и ние ще положим усилия за ускоряване на интегрирането на България в съответните европейски структури - политически, икономически, военни, културни.

Правителството ще се стреми към активизиране на двустранните отношения с основните европейски държави, с всички страни - членки на ЕС и асоциираните към него. Бихме искали да активизираме постоянния диалог и сътрудничеството със САЩ в политическата, във военната и особено в икономическата област. Ще предприемем енергични усилия за възстановяване и развитие на най-активни отношения с Русия и с други страни от ОНД. Ще продължим ангажирането на България в "Партньорство за мир", сближаването ни със съществуващите евроатлантически системи за сигурност - успоредно с процеса на трансформирането им в системи за колективна сигурност с конструктивното участие на всички европейски държави.

Правителството ще следва политика на стабилизиране на Балканите, която ще се основава на следните принципи: отказ от териториални претенции и неприкосновеност на границите; уважение на суверенитета и ненамеса във вътрешните работи; равнопоставеност на отношенията с всички съседни страни. Опитите за формиране на "оси" "блокове" и "сфери на влияние" биха противопоставили балканските държави. Ще търсим нови интеграционни форми на общобалканско сътрудничество. Ще съдействаме за активизиране на инициативите за премахване военните дисбаланси в региона.

Няма да допуснем отклонения от принципа за неучастие на България под никаква форма, пряко или косвено, включително под егидата на международни организации, във военни действия на Балканите. Няма да предоставяме своя територия за подпомагане на такива действия. Смятаме постепенната отмяна на югоембаргото за неотложна политическа и икономическа необходимост. Ще използваме всички възможности и ще излезем с нови инициативи за облекчаване на икономическите трудности и загуби на страната от санкциите на ООН срещу Югославия и други страни.

11. Гарантиране на националната сигурност

Главните рискове за сигурността на България днес са регионалната нестабилност, дисбалансът във въоръженията на Балканите, липсата на контролни механизми на територията на бивша Югославия, етнорелигиозните конфликти, вълните от емигранти, тежката икономическа криза и престъпността в страната, целенасочената политика на обезсилване на армията, полицията, разузнавателните и контраразузнавателните органи.

Основните усилия на правителството за неутрализиране на тези рискове ще бъдат насочени към включването на България в новата европейска архитектура на сигурността и няма да засягат законните интереси на която и да е държава. Ще работим за укрепване на структурите на вътрешната сигурност, преодоляване на пораженията от политизираните кадрови чистки в силовите министерства. Ще предприемем действени мерки за възстановяване и укрепване на разузнавателните и контраразузнавателните органи.

Необходимо е привеждане на организационната структура, комплектуването, дислокацията, въоръжението, подготовката на въоръжените сили в съответствие с оперативно-стратегическите им задачи, с развитието на военното дело, оценката на конкретните рискове за националната сигурност и критериите за достатъчност на отбраната, както и осигуряването на необходимите за това ресурси.

Ще укрепваме военната промишленост и външнополитическите и икономическите връзки, способсващи за материално-техническо осигуряване и превъоръжаване на Българската армия. Ще гарантираме приоритетно снабдяване на всички институции за сигурност с продукция местно производство въз основата на държавни поръчки.

12. Укрепване на реда и сигурността в страната, борба с престъпността

Държавата е длъжна да гарантира неприкосновеността на личността, живота, свободата и имуществото на гражданите. Поставяме си за цел да превърнем България в демократична и правова държава, в която върховенството на закона е общоприет, обществен приоритет. И тръгваме към тази цел с ясното съзнание, че властта е длъжник на обикновения гражданин.

Нашето правителство получава тежко наследство. Вълната от незапомнена престъпност залива страната вече четвърта година. Тя достигна най-високото си равнище за целия период от началото на века. Ежегодно се регистрират близо 250 хил. престъпления, като тежките деяния - грабежи и убийства, нарастват с 10 на сто годишно.

Тези тревожни изменения в състоянието и структурата на престъпността се съпътстват с рязкото намаляване на противодействието на контролната и правозащитната система. Бяха ликвидирани почти всички контролни органи, разбита бе структурата на МВР, обезкръвена бе съдебната система. Резултатите са повече от очевидни: разкриваемостта на престъпленията едва надхвърля 35 на сто, а "ножицата" между разкрити и наказани престъпления непрекъснато се разтваря.

Ние твърдо сме решили да пречупим гръбнака на престъпността. Да преустановим разрастването на организираната престъпност и да разкрием проявите на корупция. Да спрем уличното насилие и да върнем спокойствието на гражданите.

Резултатната държавна политика за борба с престъпността обаче е възможна само ако са ангажирани в еднопосочно усилие законодателната, изпълнителната и съдебната власт, средствата за масово осведомяване и широката общественост. Предвиждаме значително да се усъвършенства организацията и взаимодействието между специлизираните органи в борбата с престъпността.

Наред с усъвършенстване на системата за противодействие ще предложим и адекватни промени в наказателното законодателство. Ще формулираме общите принципи, категориите престъпления, съответните видове наказания за всяка от тях, процедурата за налагане на видовете наказания, адекватния начин за тяхното изтърпяване.

Ще предложим промени в Наказателно-процесуалния кодекс, които да осигурят: засилени гаранции за предварително задържане на извършителите на тежки умишлени престъпления и срещу освобождаването под гаранция на обвиняемите за убийства, изнасилвания, грабежи, както и на лица с по няколко висящи дела и рецидивисти; приключване на предварителното следствие в законовите срокове и ускоряване на съдебните процедури чрез премахване на възможностите за многократно и необосновано връщане на делата за доразследване; опростяване и ускоряване на разглеждането на дела, които не представляват фактическа или правна сложност; подобряване на взаимодействието между полицейските и следствените органи.

Предвиждаме промени в Наказателния кодекс, с които ще се въведат специализирани престъпни състави за укриване на данъци, тежки случаи на изнудване, злаупотреба с монополно положение и нелоялна конкуренция, привидни фалити, валутни нарушения в големи размери, както и за други нови форми на престъпна дейност.

Правителствената програма за борба с престъпността ще бъде доразработена и конкретизирана. Органите на МВР ще бъдат кадрово и материално обезпечени. Ще продължи активното международно сътрудничество на Министерството на вътрешните работи и другите компетентни ведомства с международните организации и със специализираните органи за борба с престъпността на други страни.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 31 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКА ДЕКЛАРАЦИЯ /ЧАСТ ЧЕТВЪРТА/ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПРИЕТА НА ШЕСТНАДЕСЕТИЯ КОНГРЕС /5 И 6 НОЕМВРИ 1994 Г., КОВАЧЕВЦИ, СОФИЙСКА ОБЛАСТ/.

И ако живковисткият етап с право може да се нарече "очернителен", то вторият етап има характера на "разгромителен". Грубият и тотален диктат на живковизма сега беше сменен с лукава, мазна, празна и лицемерна фразеология. Под формата да се спаси партията започна нейният разгром. Защо се вършеше всичко това? Защото вражето мракобесие добре знаеше силата, ролята и мъжеството на комунистите. Трябваше да се доубие бойният дух на БКП, революцията трябваше да се проведе "нежно", без жертви и кръв, никак не му се мре на мракобесието. Узурпаторите - лиловци, лукановци, кюрановци, започнаха с преименуване на партията. Отречена беше нейната ръководна роля, лишена беше от свещените за комуниста символи, извърши се гавра с тленните останки на Георги Димитров - гордост за международното работническо и комунистическо движение и за българския народ. Започна масова гавра на фашизирани и лумпенизирани елементи над паметниците на изтъкнати наши антифашисти. България стана република, но не народна, а република на буржоазията с тенденция да се превърне отново в монархофашистка диктатура. Народната милиция стана полиция, народната армия стана армия и всичко народно беше изтласкано от наследниците на кървавите главорези и експлоататори.

Беше направен опит БКП да стане социалистическа. Отречен беше марксизмът-ленинизмът. Проведеният референдум за преименуване на БКП се провеждаше при упоритата съпротива на честните комунисти. Извършени бяха поредица от фалшификации и насилие. Получи се дълбоко социално класово разслоение в БКП. Елитът на Тодор Живков се огъна, стопи се гузен и засрамен. Този елит беше отдавна подготвен за политическото предателство. Вместо да вдигне масите на решителен отпор на контрареволюцията, този елит се хвърли в бизнеса и перейки мръсни и съмнителни пари, които животът и времето непременно ще открият кои са кредиторите и финансовите източници. И така, от продажния елит на живковизма се формира номенклатурната буржоазия, която заедно с реституционната такава оформиха експлоататорски буржоазен елит, главен виновник за разгрома на страната. За един кратък период от време бързо се извърши разслояването на БКП. Живковисткият елит измени. Една част от партията остана в БСП - излъгана, объркана и изплашена. В БСП остана и част от непостигнали кариерата си кариеристи, останаха хора с "ръждиво" минало, приети в БКП след Априлския пленум, след който пленум силно бе принизен социално-класовият подход за приема в партията. Там се настаниха и така наречените "чисти комунисти", за които може смело да се каже:

Политически е много "чист", биографията му бял лист!

За втори път живковистката камарила и елит отвратиха хиляди честни трудови хора, но тоя път отвориха очите на много от тях.

Разгромът на организационния живот в страната продължаваше. Разгромен беше Отечественият фронт, оная боева и патриотична организация, обединила антифашистките сили у нас, която изнесе на плещите си антифашисткото въоръжено въстание и отпочна строителството на социализма и се превърна в обединител на нацията, решаваща редица въпроси от политически, икономически и социално-нравствен характер. Сега в обществото съществуват враждата за междата, егоизмът, себичността, които често пъти свършват до побоища и убийства. Девизът е стар и изпитан - разделяй и владей!

Разгромени са организациите на Комсомола. Сега младежта е оставена на уличното възпитание, на политическите вражди, на холивудската телевизия, на престъпността, бизнеса и, разбира се, на глада, безработицата, господарското унижение и семейната безпътица.

Разгромена е българската работническа класа, трудово-производствено, организационно и социално класово. Тя планирано бе поета от продажните синдикати, синдикално и професионално разпокъсана и деликатно извадена от политическата сцена, плашейки се и знаейки нейната социална и политическа сила. По този начин беше нанесен удар и по социалната основа на БКП.

Разгромени бяха редица други социални и професионални организации, редица от тях преименувани и с подменени реакционни ръководства.

Разгромен беше и Съюзът на активните борци против фашизма, капитализма и империализма. Под формата на "голямата грижа" към тези революционни кадри те бяха пенсионирани твърде прибързано още при живковизма, разделени по привилегии на групи, извадени бяха от политическото и държавно управление, с разпокъсани сили, доказващи заслугите си, тези хора се превърнаха в пречка за властниците и една празна говорилня. Разгромът на Съюза на бойците стана от лиловизма, който разби организацията, преименува я, даде й друга политическа насока и я направи сателит на продажната БСП.

Започна усилена реставрация на капитализма. Очерняше се всичко, сътворено при народната власт. Започна яростен фашистки терор. Събаряха се паметници на антифашисти, прекръстваха се села и градове, събаряха паметниците на Червената армия и тя се наричаше армия заробителка. Извърши се чистка в държавния апарат, армията и милицията. Започна разграбването на държавните предприятия, ограбено и опустошено беше селското стопанство, проведена беше реституция. На улицата бяха изхвърлени хиляди работници и служители. Страната стигна до днешния разгром. Дотук разработките на Бжежински вървяха по ноти, но изведнъж машината изхърка, забуксува и спря. Оказа се, че не са предвидени много неща, дали от привързаност, интелектуална ограниченост или от социална злоба - това ще каже животът. Мракобесието се оказа див и недресируем звяр, изтърван от клетката, той се оказа неуправляем. Капитализмът още по-жадно впи нокти и зъби в снагата на българския народ и кръвожадно започна да смуче жизнените му сокове.

Какво не бяха предвидрли в разработките господата. На първо време - демографското движение на населението и големите социални, материални, демократични постижения на цялата нация.

Кои са главните отговорни и виновно престъпни фактори за пълния и тотален разгром на народа, нацията и страната? Това първо, и второ - ако този разгром продължава, какво ни очаква утре! И трето, има ли политическа и обществена, сила, която да спре разгрома и да изведе страната на спасителния път. Главният виновник за разгрома е международното мракобесие, оглавено от американския империализъм и цялата международна империалистическа общност.

На второ място - от локално заначение главен отговорник и виновник за разгрома на страната е продажната живковска камарила, а в момента тази роля на разгром изпълнява БСП - партия от нов тип, отдавна влязла в разработките на международното мракобесие. Постановките бяха - разгром на комунистическите партии от продажни групировки вътре в самата партия. Рисковано беше тази задача да се поставя на съществуващите социалистически и социалдемократически партии - отдавна анемични, безавторитетни и компрометирани. Така че БСП, колкото и да е чудно за много наивници, се оказа партията на разгрома, партия на гешевизма, на живковизма, на лиловизма. Тя се оказа партия на контрареволюцията, на ренегатството, на предателството, реставратор на капитализма, партия на лицемерието и на недоверието, паритя на демагогията и фразеологията, на лъжата и измамата. Тя измени на работническата класа, натрапи й пак експлоатационния грабеж, остави я без работа и препитание.

/Пресслужба "Куриер"/

31.01.1995 г.
14:00:00

Редактори: Нина Гаврилова
                    Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнители: Иванка Тошева
                                           Павлина Стефанова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!