София, 30 юли 1996 година
Брой 99 (1654)

София, 30 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ИЗЯВЛЕНИЕ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ И НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА, ОГЛАСЕНО ПО БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ ОТ ЯНАКИ СТОИЛОВ, ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВС НА БСП, НА 23 ЮЛИ 1996 ГОДИНА, ПО ПОВОД ТЪЛКУВАНЕТО ОТ КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД НА ИЗИСКВАНИЯТА НА ЗАКОНА КЪМ КАНДИДАТ-ПРЕЗИДЕНТИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

Днес Конституционният съд в стремежа си да отстрани най-силния кандидат в предизборната кампания постанови решение, с което дава превратно тълкуване на българското гражданство. По този начин, освен че дискриминира Георги Пирински, той поставя хиляди български граждани, родени в чужбина от смесени бракове и други, в неравностойно положение. Това решение противоречи на принципите на съвременното право, на самата конституция и на европейските стандарти. Вулгарно е току-що чутото обяснение от лидера на опозицията, защото то смесва псевдоюридически и политически твърдения в едно и също изявление.

Конституционният съд не е компетентен да се произнася по конституцията, освен да обявява кои закони противоречат на нея и да дава задължително тълкуване на конституционните норми. Той не може да се произнася по приложимостта на закони, още повече - отменени преди влизането на конституцията в сила. Поради това едва ли у някои има съмнение, че мотивите на това решение са предимно политически. Свидетели сме на опит да се предреши изходът от президентските избори още преди те да са започнали. Решението на Конституционния съд е юридически факт, но неговата политическа насоченост налага то да получи и политически отговор. И той ще бъде даден от Демократичната левица.

София, 23 юли 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 30 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ /СОФИЯ, 24 ЮЛИ 1996 ГОДИНА/ В ПОТВЪРЖДЕНИЕ НА ПОДКРЕПАТА НА КАНДИДАТУРИТЕ НА ГЕОРГИ ПИРИНСКИ И ИВАН МАРАЗОВ ЗА ПРЕЗИДЕНТ И ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРЕДСТОЯЩИТЕ ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ И ПО ВЪПРОСА ЗА РЕШЕНИЕТО НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД ЗА ТЪЛКУВАНЕ НА ЧЛЕН 93, АЛИНЕЯ 2 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

Решението на Конституционния съд за тълкуване на чл. 93, ал. 2 от конституцията е нов съществен фактор в хода на кандидатпрезидентската кампания и в развитието на политическата обстановка в страната. С това решение Конституционният съд по същество надхвърля своите правомощия, като подменя тълкуването на конституционни текстове с позоваване на вече отменени закони. То е прието в разрез с духа на основния закон, пренебрегва прокламираните от чл. 5 и чл. 6 основополагащи принципи за равенство на гражданите, прякото действие и върховенството на конституцията. То е в разрез и със съвременните европейски стандарти. Поставяйки се над основния закон, чиито дух и буква конституционните магистрати са призвани да отстояват, те се нагърбват с политически функции, които са пряка намеса в изборния процес. Именно това политически мотивирано решение засилва напрежението и може да дестабилизира обществото.

Решението на Конституционния съд се приема в момент, когато основните претенденти за президентския пост вече водят активна кампания. То цели да затрудни Демократичната левица й да отстрани Георги Пирински от участие в изборите. Решението е насочено към ограничаване на свободния избор на гражданите по отношение на кандидата на Българската социалистическа партия /БСП/, който по силата на чл. 25, ал. 1 от конституцията е български гражданин по рождение. Същото решение засяга хиляди наши сънародници, като ги изключва от обсега на българското гражданство по рождение.

Висшият съвет на БСП призовава държавните институции да действат в съответствие с принципите на демокрацията и конституционализма. Никоя от тях не бива да се поставя над основния закон, което в пълна сила важи и за Конституционния съд.

Висшият съвет на БСП е убеден, че изборите трябва да са честни и справедливи, че решаващата дума в тях трябва да принадлежи на избирателите.

Като потвърждава своята подкрепа за кандидатурите на Георги Пирински и Иван Маршов, Висшият съвет на БСП призовава гражданите да ги подкрепят в името на основния девиз на кампанията "Заедно за България" за обединяване на нацията, за укрепване на държавността и за преодоляване на тежката социално-икономическа криза.

София, 24 юли 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 30 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ИЗЯВЛЕНИЕ НА ФИЛИП БОКОВ, РЪКОВОДИТЕЛ НА ПРЕДИЗБОРНИЯ ЦЕНТЪР НА КАНДИДАТА ЗА ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ, ИЗДИГНАТ ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА, ОГЛАСЕНО ПО БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ НА 24 ЮЛИ 1996 ГОДИНА.

Вчера видяхме релефно какво ни се предлага като "ново начало" и "ново лице" в кампанията за президент - старо вино в нови мехове. Лидерът на Съюза на демократичните сили /СДС/ разруши доста успешно образа, който неговият кандидат за президент се опитва да си изгражда. Той прочете предварително записана декларация, в която атакува Българската социалистическа партия /БСП/ за непризнаване на Конституционния съд, още преди БСП да се е произнесла по въпроса. А личните нападки срещу Георги Пирински биха накарали и д-р Васил Михайлов, когото всички познаваме, да поруменее.

Имаме основание да направим няколко извода:

Първо, г-н Иван Костов е писал декларацията си паралелно с подготовката на мотивите на Конституционния съд; вероятно и двата документа или най-малкото техните чернови са съставени на "Раковски" 134.

Второ, потвърждава се впечатлението, че решението на Конституционния съд, за което се твърди, че няма нищо общо с кандидата на БСП, е замислено и осъществено именно с цел да се отстрани Георги Пирински от предизборната надпревара и да се лишат тези, които го подкрепят, от право на избор.

Трето, само с политическата поръчка на г-н Костов и приближените му може да се обясни фактът, че Конституционният съд пренебрегна духа и буквата на конституцията, нейното универсално действие и наруши принципа на равенство на гражданите пред закона. Вместо това той се зарови в тълкуване на отдавна умрели закони.

Четвърто, че кандидатът на СДС става забележителен най-вече с липсата на каквото и да било политическо и лично достойнство, след като се опитва да дисквалифицира противника си, използвайки като маша Конституционния съд.

Хората в България имат право да знаят защо става така? Отговорът е един - защото г-н Костов и приятелите му са парализирани от страх, че могат да се изправят срешу кандидатурите на Георги Пирински и Иван Маразов. Те са в паника от тяхната идея, че бъдещият президент може да постигне успех в името на национални цели и стремежи. Те знаят, че в такава ситуация СДС губи почва под краката си, смалява се и се маргинализира. Както преди, така и сега те усещат, че могат да разчитат на някакъв шанс единствено ако обществото е разделено и затова не се скъпят на черната боя.

Дали наистина Георги Пирински е удобният кандидат за противник на СДС, както храбро твърди г-н Костов? Дали така смята и г-н Петър Стоянов? Ако това е вярно, защо господата се крият зад гърба на Конституционния съд? Защо се свиват зад ъглите и принуждават съда да нарушава конституцията? Защо не излязат на светло и не водят честна и достойна предизборна борба? Защо не искат да предоставят на хората сами да направят избора си?

Господин Стоянов, ако имате чест и достойнство, изправете се срешу Георги Пирински на изборите!

Господин Костов, ако толкова ви е удобен Пирински и ако решението на Конституционния съд няма отношение към него, заявете още отсега, че няма да блокирате кандидатурата му в Централната избирателна комисия и Върховния съд и че ще признаете резултатите от изборите, който и да ги спечели!

Впрочем защо ли ви призовавам... Хората вече достатъчно добре познават хватките на СДС Те винаги имат за цел да хванат противника под пояса!

София, 24 юли 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 30 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ, ОГЛАСЕНА ПО БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ НА 23 ЮЛИ 1996 Г. ОТ ИВАН КОСТОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СДС, ПО ПОВОД ТЪЛКУВАНЕТО ОТ КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД НА ИЗИСКВАНИЯТА НА ЗАКОНА КЪМ КАНДИДАТ-ПРЕЗИДЕНТИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

Разтревожени сме от конфронтацията на управляващите с държавните институции. Така те се мъчат да отвлекат вниманието от бедственото положение на хората.

Ние сме категорично против това нашите провалили се управници да превръщат върховните държавни институции в бойни мишени.

Българската социалистическа партия /БСП/ забърква в своите вътрешнопартийни проблеми Конституционния съд на България и с това не се държи като национално отговорна политическа сила. Социалистите създадоха политическо напрежение, защото издигнаха кандидат за президент, в чието българско гражданство те самите и той самият предварително се съмняваха.

Ако беше загрижена за стабилността на обществото, БСП нямаше първо да издига съмнителен кандидат, а след това да се конфронтира с решението на Конституционния съд. Тя първо трябваше да попита дали Пирински отговаря на изискванията на конституцията на страната, а след това да определи кандидат-президент.

Съюзът на демократичните сили /СДС/ поиска Конституционният съд да се произнесе как се определя кой е български гражданин по рождение, за да спести понататъшното изостряне на институционалната криза. С това искаме да попречим на БСП да избяга от истински политически избори. С дефектен кандидат да се отклони от отговорността за ужасното си управление. Да избяга от властта, която упражнява, като се оправдае с уж политически решения на върховните институции на страната.

С отговора на Конституционния съд ние не решаваме свой политически проблем, защото за нас няма по-удобен социалистически кандидат от Георги Пирински.

Ние искаме такъв противник - привилегировано дете на македонстващ родоотстъпник, човек от старата комунистическа олигархия, отклонил се от военна служба, 100-процентов комунист от улица "Секвоя", отговорен за задлъжняването ни с милиарди долари по времето на Тодор Живков, близък другар и заместник на Андрей Луканов, отговорен министър в настоящото правителство на БСП, което разгроми за 18 месеца напълно страната ни и доведе до бедствено положение нашия народ.

На нас ни е нужен такъв противник - символизиращ БСП.

СДС не иска опозицията просто да спечели президентските избори. Ние искаме да разгромим на тези избори БСП заради безотговорното й отношение към съдбата на хората, зарад и безпътицата и мизерията, заради насилията, кражбите и убийствата на сраснатата с управляващите организирана престъпност.

Ние ще спечелим тези избои, за да я има България.

София, 23 юли 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 30 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ПО ПОВОД НА ПРИЕТИЯ ОТ 37-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ГЕРБ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ОГЛАСЕНА ПО БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ НА 25 ЮЛИ 1996 ГОДИНА ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА СДС ЙОРДАН СОКОЛОВ.

Вместо да се занимава със страшната зърнена и хлебна криза, Народното събрание с по-малко от половината от гласовете, и то само на депутати от демократичната левица, прие герб на Република България, който е обида за българския народ и българската държавност.

Послушното мнозинство отхвърли предложението на Съюза на демократичните сили /СДС/ да постъпим като другите посткомунистически държави - Руската федерация, Полша, Унгария, Чехия, които възстановиха своите стари гербове. България е същата държава, възстановена след своето освобождение през 1878, независимо че нормалното й развитие беше прекъснато от установената комунистическа диктатура в продължение на 45 години; тя има своя държавен герб, създаден от възрожденските ни дейци, революционери и просветители и приет единодушно от нашия народ.

Парламентарната група на СДС не можеше да приеме да участва в един парламентарен фарс, затова напусна заседанието на Народното събрание и призова и останалите опозиционни парламентарни сили да сторят това. Ние не можем да приемем гербът на Република България да не е израз на нейната държавност, да не олицетворява достойнството и суверенитета на българския народ. Съюзът на демократичните сили счита, че въпросът за държавния герб трябва да бъде решен с консенсус, а когато такъв няма, че това трябва да стане чрез общонароден референдум. Своето мнение за герба на нашата страна трябва да имат възможност да изложат всички нейни граждани, а не само парламентарно представените политически сили. С днешното гласуване Българската социалистическа партия /БСП/ наложи силово един герб, изразяващ нейното партийно виждане и противоречащ на традициите на българската държава и българския народ.

Този герб няма да бъде приет от мнозинството от българския народ. Вместо да пребъде във вековете, той ще съществува само до следващия парламент, защото хилядолетната българска държава и българският народ заслужават герб, достоен за нашата героична история и вековни традиции.

София, 25 юли 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 30 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ "БЪЛГАРИЯ ОТНОВО НА СЪДБОВЕН КРЪСТОПЪТ - НАКЪДЕ ЩЕ ВЪРВИМ В КРАЯ НА ДВАДЕСЕТОТО СТОЛЕТИЕ?" /ЧАСТ ВТОРА/ НА ЧЛЕНА НА РЪКОВОДСТВОТО НА ПАРТИЯТА НА ТРУДА ЙОРДАН ВЕЛКОВ.

Второ, За прикритие и избягване на отговорността през април 1990 г. комунистическата партия извърши мръсна кражба и присвои името на съществуващата Българска социалистическа партия. Да напомним нещо важно - ортодоксалните комунисти винаги са считали социалистите за свой най-опасен политически враг. Например Сталин навремето определя Руската социалистическа революционна партия - така наречените есери - като политическа организация на най-откровената и злостна контрареволюция. Най-значителното различие на социалистическата партия в сравнение с комунистическата е, че тя е християнска, демократична политическа организация. Социалистическата политическа идея принадлежи на християнската цивилизация и се основава на християнските ценности и добродетели. Докато комунистите, в т. ч. и българските, изпитват яростна ненавист към християнството, към християнските църкви. Те са за унищожение на всяко религиозно чувство. Комунистите извършиха неизброими престъпления към християните, разрушиха безчет християнски религиозни храмове. Тези страшни злодейства и издевателства спрямо християните в комунистическите страни ще бъдат техният вечен позор!

Друга важна отлика е, че социалистическите партии управляват винаги в рамката на легитимното дьржавно устройство и са поддръжници на парламентарната политическа демокрация, на неприкосновеността на частната собственост и на социалната пазарна икономика. Комунистическата политическа практика се характеризира с прилагането на масови насилия, жесток терор и силово заграбване на властта. Комунистическите режими, без никакво изключение, установяват тоталитарна политическа система и военноорганизирана икономика. Комунистическата икономика е иреална, всичко се свежда до комунистическата идеология, най-точно - тя е неикономика.

В съвременния свят социалистическите партии в цялост имат като своя основна цел постигането по еволюционен път на социализация на собствеността, на политическа демокрация и в приемлива степен на социална справедливост. Правителства, оглавявани от социалисти в страни като Англия, Норвегия, Холандия, Белгия, Дания, Япония, Португалия, франция, Австрия, Испания, Израел и други, повечето от тях с монархическо държавно устройство - са постигнали големи успехи в тази посока. Обратното, в комунистическите страни, за съжаление цари безправие, бедност, насилие и унижение на човешката личност.

Всичко това обобщено показва, че комунистическата партия не може при никакви условия да съществува и да функционира като "социалистическа", т. е. - тя е противосоциалистическа.

Трето, Необходимостта налага да се изясни и обстоятелството комунистическата /лъжесоциалистическата/ партия у нас може ли да съответства и да се вмества във възприетото понятие за "партия"? Партия от парламентарен демократичен тип ли е тя наистина? Класическото определение за партия от демократичен парламентарен тип е: доброволно, свободно обединение на единомишленици по убеждение, които споделят общи идеали. Силата на партиите от парламентарен демократичен тип се състои в откригостта на целите, в хуманността на избраните идеали и човешките християнски ценности и в свободата на убеждението на техните членове. Не може да не направи впечатление, че при определяне същността на комунистическата партия нещата са точно в противоположна посока. Комунистическите партии, сред които е и комунистическата /лъжесоциалистическа/ партия у нас, са затворени общества. Всъщност комунистическата партия се олицетворява от партийния апарат, изграден на вътрешен йерархичен /номенклатурен/ принцип, т. е. от вътрешната партия. Партийният комунистически апарат /номенклатура/ се основава на кланов криминално-мафиотски принцип. Силата на комунистическата партия винаги се е опирала на диктатурата на партийния апарат и на институциите на държавата, слети в едно цяло - "партия-дьржава". Тя възприема като своя доктрина комунистическия идеал и се поддържа от фанатични членове и съмишленици.

Комунистическият идеал цели построяването на безкласово "справедливо" общество независимо от цената и броя на жертвите. Възприетата днешна ферма на комунистическата партия като "социалистическа" е условно относителна и представлява една мимикрия за приспособяване към новите обществени реалности и условия. От тази гледна точка съвсем логично е да се приеме, че комунистическата политическа организация е военноорганизирана формация, която в никакъв случай не може да се вмести в понятието "партия" в парламентарния демократичен смисъл.

Разкриването на истинската същност на комунистическата /нарекла се "социалистическа"/ партия у нас показва като на длан, че основната причина за днешната тотална обществена катастрофа се корени в 52-годишното престъпно комунистическо управление. Всяко комунистическо управление в света - не само у нас - завършва с катастрофални резултати. Това просто е детерминирано в съдържанието на комунистическите режими. Впрочем след като комунистическата /лъжесоциалистическата/ партия е главният катастрофичен фактор за българската държава, следователно тя не трябва повече да управлява страната. Още повече че тази партия в настоящия момент се раздира от тежки вътрешни борби и противоречия.

Отново се връщаме на основния въпрос: Как да се изведе България от катастрофата?

В настоящия момент страната навлиза в нов, още по-тежък етап на катастрофалната обществена спирала. В съвременните условия крайна граница за нарастването на катастрофичния потенциал за съжаление няма. Следдесетоноемврийското ново комунистическо управление: правителствата на Луканов, Попов, Беров и Виденов, доведоха до нова катастрофа в катастрофата.

В днешната изключително тежка ситуация от полумрака на зловещото минало отново се появиха "спасители" от старото комунистическо котило. Обади се от Бояна и зловещият комунистически вампир Тодор Живков, и той в ролята на национален ментор и "спасител". В циничното си обръщение към българските граждани, един от главните виновници за катастрофалното състояние на държавата, без никой да го пита, дава съвети, отново демагогства и злостори!

Позицията на правителствени комунистически среди е, че чрез структурната реформа, като не уточняват какво точно тя представлява, ще се отстранят и ще се преодолеят негативните процеси в развитието на обществото. От друга страна, некомунистическите парламентарни политически сили смятат, че е необходима структурна реформа, като определят точно нейната същност и етапите на нейното провеждане. Те споделят становището, че комунистическата /социалистическа/ партия не е в състояние да извърши успешно реформите.

Едновременно с това всички парламентарно представени политически сили изграждат своите представи за провеждането на структурната реформа в рамките на съществуващата следдесетоноемврийска обществена система. Ясно е, че не се държи сметка, че тя е изчерпала своя потенциал, ако изобщо е имала такъв, и че тя е главната пречка за постигане на положително развитие на страната.

Основното, което се налага сега за преодоляването на изключително тежкото състояние на българското общество, са смелите действия и вземането на кардинални решения за постигането на решителен обществен поврат в България. Всеки може да си даде сметка, че за да се постигне всичко това, най-напред е необходимо да бъдат премахнати причините и факторите за възникването на днешната национална катастрофа. Нека се опитаме да ги изясним, като оценяваме развитието на обществения процес:

1. Решаващият фактор за възникването и развитието на катастрофалното положение в страната е в съществуването на комунистическата обществена система, на комунистическия държавен строй, чийто главен крепигел е комунистическата /лъжесоциалистическата/ партия. Без съмнение днешната следдесетоноемврийска обществена структура трябва да бъде премахната и да се извърши декомунизация на страната. На нейно място трябва да се възобновят легитимното държавно устройство и легитимната демократична политическа система /държавен строй/, унищожени с незаконния деветосептемврийски отечественофронтовски комунистически преврат през 1944 г. За постигането на това трябва да се възстанови Търновската конституция с всички конституционно-правни и политически последици. Същевременно следва да се извърши и нейното осъвременяване и подобряване при спазването на легитимните конституционни условия.

2. Декомунизацията трябва да започне най-напред от политическата област. Възможностите за практическо осъществяване на декомунизацията са или ново начало за противокомунистическата революция, или по парламентарен политически път. Основното е премахването на отечественофронтовската комунистическа доминация. Още веднъж бе потвърдено в политическата практика, че комунистическата /лъжесоциалистическа/ партия и нейните стари и нови отечественофронтовски съюзници, независимо от техните значими различия, са симетрични политически явления със зловеща роля в българския обществен живот.

След 10 ноември 1989 г., както и на 9 септември 1944 г., не бяха възстановени българските традиционни масови демократични партии. Политическият живот у нас беше зает от старите комунистически съюзници - отечественофронтовските партии, както и от нови политически организации, повечето изфабрикувани в шпионските и диверсионните централи на комунистическата партия. Много трудно е, но се налага всички вътрешни български масови демократични партии от миналото да се възстановят и да им се дадат възможности и условия за пълноценно участие в политическия живот. Политиката на силово изтласкване на комунистическата партия и на другите отечественофронтовски партии ще има само привидно недемократичен характер, но по своята същност тази политика ще носи дълбоко демократично и екзистенциално предназначение. При провеждането й задължително следва да се направи едно важно уточнение: тези ограничителни мерки не трябва да бъдат насочени и да засягат стотиците хиляди обикновени партийни членове на комунистическата партия и на другите отечественофронтовски партии и организации, тъй като тe също са били заложници на престъпното комунистическо управление, както и останалата част от българския народ. Нещо повече, трябва да се направи всичко, за да бъдат привлечени тези хора към идеите на демокрацията и те да могат да се приспособят успешно към бъдещото устройство и към гражданското общество в нашата страна.

Конкретно политиката на декомунизация ще се осъществи чрез закон за декомунизацията, закон за съдене на извършителите на национално предателство и престъпления срещу човечеството, закон за пълната национализация на незаконно придобитите имущества от комунистическата /лъжесоциалистическата/ партия, закон за цялостната конфискация на богатствата, натрупани or отделни физически лица чрез криминално комунистическо заграбване и за тяхното съдебно преследване, държавен акт за отмяна на всички стари и нови комунистически закони.

3. Едновременно с осъществяването на политическите решения по отношение на промяната на държавното устройство и премахването на следдесетоноемврийската нова комунистическа система следва да се пристъпи към изграждането на реална ефективна пазарна икономика в страната. Тук за пореден път на преден план възниква въпросът за структурната икономическа реформа. Какво представлява този процес? Кога и как трябва да се извърши? Какви са начините и подходите, за да се постави националното стопанство на релсите на социалната пазарна икономика?

Трябва да се започне, като се определи главната цел - осъществяването не на псевдо, а на действителна ефективна социална пазарна икономика.

Характерът на следдесетоноемврийската икономическа структура е такъв: тя произлиза при своеобразните политически условия като ново продължение на старата военизирана комунистическа /не/ икономика. Именно в тази характеристика се открива и определя формулата за бъдещото развитие на българската икономика: революционно премахване на всички установили се форми на комунистическата военноорганизирана комунистическа икономика, а не структурна реформа; изграждането на модерна следкапиталистическа пазарна икономика, а не комунистически корпоративен "капитализъм".

София, 15 юли 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/

-------------------------------------------------------------------------------------------------
Бюлетинът е приключен редакционно на 25 юли 1996 година

Главен редактор: Любомир Йорданов
Заместник-главни редактори: Емилия Димитрова и Йорданка Ненова
Редактори: Лилия Томова - деж. ред., Нина Гаврилова
Комплексна обработка: Издателски комплекс - БТА

БТА - Редакция "Справочна информация"

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1996 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително.