София, 30 юни 1994 година
Брой 126 /1171/

София, 30 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЛОВО /ЧАСТ ПЪРВА/ НА ПОЧЕТНИЯ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА ОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ Д-Р АТАНАС МОСКОВ, ПРОЧЕТЕНО НА 40-Я КОНГРЕС НА БСДП /17-19 ЮНИ 1994 Г., СОФИЯ/

ДРАГИ ДЕЛЕГАТКИ И ДЕЛЕГАТИ,

Преди две години на XXXIX конгрес, казах "Сбогом"! Не удържах на думата си. Съзнавам, че престарялостта не е за показване пред хора. Но XL юбилеен конгрес на нашата мила партия ме накара да направя всички усилия, за да бъда още веднъж между вас.

Конгресът е юбилеен. Но ако не беше коварният личен режим на монарха, ако не беше жестоката, свирепа диктатура на комунистите, той трябваше да бъде пак юбилеен - 75. По каприз на природата аз съм единственият, останал още жив, който е бил спътник на пет Поколения от най-първите в нашата партия - патриарсите, тези, които подготвиха Бузлуджанския конгрес и които присъстваха на него - Янко Сакъзов, Константин Бозвелиев, Евтим Дабев, Андрея Конов, Сава Мутафов, Георги Пенчев. Тяхното дело беше възприето още в края на миналия век от други видни личности - Кръстю Пастухов, д-р Петър Джидров, Харалампи Христов, Григор Чешмеджиев, Коста Лулчев, Христо Баралиев. На тях и на всички онези - безименни вече, защото малко хора ги помнят по имена и по дело, трябва да бъде посветен този XL конгрес. Нека от ваше име и аз като най старейшина впиша в протоколите, че той е в чест на тези, които ни дадоха възможност днес да бъдем тук, да се радваме и да сме горди, че сме социалдемократи.

Партията ни никога не е била масова. Изобщо в България нямаше масови партии. В добрите времена, в най-добрите за нас години след Първата световна война, сме достигали до 50 000 членове. След това, до разтурването на партията, сме се колебали между 30 и 40 хил. души. Но ние бяхме пример, защото другите партии нямаха такава организация. Дали сме политическо възпитание на българската политическа класа, като сме посочили как ние - социалдемократите, можем да се организираме подобно нашите братя на Запад и как водим организационен и идеен живот.

Развълнуван, немощен, от тяхно име и от името на онези, които ги последваха, аз ви казвам "Добре дошли"!

Но нашата партия с малко членове - 35-40 хиляди души, имаше грамадно политическо влияние в страната. Тя беше начело на движения, които обладаха и дадоха стил на нашето отечество. Най-напред - Свободният работнически съюз с ръководител след Първата световна война Григор Данов - самоук шивач, усвоил френски език, който представляваше българската работническа класа пред Международното бюро на труда. Така се наричаше организацията, която сега продължава да съществува с името Международна организация на труда при ООН. В неговия съюз членуваше елитът на българската работническа класа. На първо място печатарите, типографи се наричаха тогава, с основател на дружеството, вдъхновител и идеолог - една голяма личност, която игра огромна роля в българския обществен живот - Петко Величков. Съюзът на шивашките работници с ръководител Петър Богданов. Съюзът на дърводелските работници с ръководител Евтим Николов - трибуна на Ючбунара и Банишора. Не споменавам много други малки дружества, но не мога да забравя един деятел от Софийската организация - шивач по професия, главен администратор на Софийската организация и на синдикалното движение, Димитър Трендафилов.

Освен отделните пролетарски служители ние имахме мощните професионални синдикални организации. На първо място Българския учителски съюз /БУС/, основан по инициатива на Досьо Негенцов, Георги Пенчев - същият, който беше на Бузлуджа, Станчо Баръмов, Иван Пастухов - историкът, Георги П. Минчев - впоследствие виден кооператор в българската действителност. Христо Ганев - по-късно председател на най-мощното кооперативно дружество в България - Българското чиновническо кооперативно застрахователно дружество, чийто имот е целият квартал от Двореца до Военното министерство и площад "Александър Батенберг". Всички зали и онова, което е там, е дело на кооперативното движение. Българският учителски съюз беше любимата организация на българската интелигенция. В него членуваха тъй наречените народни учители - учителите по селата, които бяха труженици за читалища, за кооперации, за синдикални организации и социалдемократически групи. В този съюз членуваха много видни интелектуалци, стоящи начело на българската наука и култура. Да споменем някои и от тях - проф.д-р Христо Негенцов, проф. Михаил Герасков, проф. Иван Батаклиев, проф. Илия Емилов, проф. Иван Иванов и Сетето - любимеца на българската интелигенция и на българския народ - проф. Асен Златаров.

Паралелно с тази мощна организация, която се ръководеше от социалдемократи, без да членува в партията, но симпатизирайки и гласувайки за нея, беше Българският железничарски съюз начело с един кондуктор на влак, който се обучи по теория на кооперацията и на синдикалното движение и се издигна като главен секретар, народен представител на социалдемократическата партия, видният кооператор - Никола Исаев. На трето място е Съюзът на банковите служители с ръководител Александър Панов. Нека и те бъдат вписани между онези, на които се посвещава този конгрес.

Другото крило на партията, на което разчитахме през всичките години, беше българското кооперативно движение. Нямаше село или град, където да не съществува нито една кооперация. Спестяванията бяха в кооперативните банки, популярните банки и селските кредитни кооперации. Кредитът беше в техни ръце. Изчезнаха лихварите, нямаше ги вече и частните банки, които сега са със стотици. Всички бяха ликвидирани чрез силата на взаимопомощта, която беше основа на кооперативното движение.

На първо място това е кооперативната централа "Напред” с главен директор Петър Пенчев и директори Никола Колчев и Стефан Пантев. В ръцете на кооперация "Напред" беше голяма част от разпределението на благата в потребителните кооперации. Тя притежаваше мелници, захарни фабрики, консервна фабрика, оризовата фабрика, монопол на поморийските солници. Изобщо спекулативният търговски капитал се държеше на колене пред мощта на кооперативната централа "Напред". И пред влиянието в областта на парите, на Общия съюз на популярните банки в България, начело на който като основатели и като директори бяха проф.д-р Илия Палазов, д-р Тонко Начев, Иван Иванов - едни от най-преданите служители на Българската социалдемократическа партия.

През 1938 г. в България дойде председателят на потребителните кооперации във Франция професорът по политическа икономика Ернс Поасон. В този момент той беше много нашумял в кооперативните страни и в кооперативния интернационал с книгата си "Кооперативната република". Разведохме го, показахме българското кооперативно движение и на събранието в зала "България" той каза: "Ние във Франция сме република, но сме капиталистическа република. Вие в България сте монархия, но сте една кооперативна република за пример на цяла Европа." С тези неща ние, социалдемократите, трябва винаги да бъдем горди и да ги казваме на всички, с които говорим. С тези хора ние сме създали политическа, икономическа, социална България - България на широкия социализъм на Янко Сакъзов, на общоделството и на реформите.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 30 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА/ НА ПАРТИЯТА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ, ПРИЕТ НА УЧРЕДИТЕЛНО СЪБРАНИЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /28 МАЙ 1994 Г., СОФИЯ/.

       Чл.18. Окръжните съвети на ПДП са колективни ръководни органи на окръжните организации и се състоят от 5 до 13 членове. Председателите на общинските съвети, които не са членове на Окръжния съвет, задължително участват в работата му със съвещателен глас. Решенията му се вземат с обикновено мнозинство от всички членове.

Заседанията на Окръжния съвет са действителни, ако в тях участват най-малко 2/3 от състава му.

Чл.19. Общинските конференции са ръководни органи на общинските организации на ПДП и се свикват най-малко веднъж годишно. Делегатите се избират по пропорционален и по териториален принцип. Конференцията избира ръководни и контролни органи на ПДП на територията на общината - Общински съвет от 5 до 9 души, Контролно-ревизионна комисия, техните председатели и делегати за окръжната конференция. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите.

Конференцията е редовна, ако на нея присъстват най-малко 2/3 от делегатите.

Чл.20. Общинските съвети на ПДП са колективни ръководни органи на общинските организации. В тяхната работа с право на съвещателен глас участват председатели на местни съвети, които не са членове на Общинския съвет.

Решенията на общинските съвети се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите. Заседанията са редовни, ако на тях участват най-малко 2/3 от състава им.

Чл.21. Общото събрание на местната организация се състои от всички нейни членове. Минималният брой членове за сформиране на местна организация е 5 души. То може да се свика по всяко време по решение на местния съвет или по искане на 1/3 от членовете на организацията.

Чл.22. Местните съвети на ПДП са изпълнителни органи на Общото събрание на местната организация. Те ръководят дейността на партията по места и участват в решаването на местни проблеми от политическо, социално, икономическо и културно значение. Местните съвети се избират от общите събрания и се състоят от 3 до 5 души, от които се избира председател.

Чл.23. Ръководните органи на ПДП се избират за периода между две отчетно-изборни събрания, конференции или конгреси.

Чл.24. Контролни органи на ПДП са:

1. Контролно-ревизионни комисии по всички колективни ръководни органи. Те работят по предварително изготвена програма за финансовото състояние на ПДП, контролират паричните постъпления, целесъобразността и законосъобразността на изразходването им и се отчитат за своята дейност пред съответните общи събрания, конференции или конгреси.

2. Комисия по етика. Тя изготвя мнения или предложения, свързани с нарушаване на устава и на програмата на ПДП. Тя има право да се произнася за наложени наказания, включително изключване от партията. За своята дейност Комисията по етика се отчита пред конгреса.

IV. ИМУЩЕСТВО НА ПАРТИЯТА

Чл.25. Източници на средства на партията са:
1. встъпителен и членски внос;
2. дарения и завещания;
3. доходи от стопанска дейност;
4. субсидии от държавния бюджет.

Чл.26. Членският внос, редът за събирането и разпределението му се определя от Националния съвет на ПДП.

Чл.27. ПДП прекратява своята дейност при:
1. сливане със или вливане в друга партия;
2. разделяне на две или повече партии;
3. саморазпускане съгласно устава;
4. разпускане по решение на Върховния съд.

Решението за прекратяване дейността на партията се взема с квалифицирано мнозинство от 2/3 от избраните делегати на конгреса.

V. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл.28. ПДП е юридическо лице със седалище гр. София.

Чл.29. Председателят на партията я представлява пред всички държавни, обществени, стопански, административни и др. учреждения и институти, органи, организации, юридически и физически лица както в страната, така и в чужбина.

При отсъствие на председателя или когато той е в невъзможност да изпълни определено действие, той се замества от заместник-председател.

Председателят на партията може да упълномощи за конкретен случай тя да бъде представлявана от друг член на централен или окръжен ръководен орган.

Чл.30. При поемане на имуществени задължения, при сключване на сделки и трудови договори ПДП се представлява от председателя или определено от него лице и от още един член на Националния съвет.

Сключването на заеми и сделки с недвижими имоти се извършва с решение на Националния съвет.

Чл.31. Символът на партията е абревиатурата ПДП, изпълнена в тъмнозелено, разположена в кръг с лъчи /слънце/ на розов фон.

Чл.32. Знамето на партията е правоъгълно, с розов цвят, в средата на което е изобразен символът на партията.

Чл.33. Печатът на партията отразява нейния символ с указание за съответната партийна организация или орган.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 30 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ТРЕТА/ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОДЕН ПЕНСИОНЕРСКИ СЪЮЗ, ПРИЕТ НА УЧРЕДИТЕЛЕН КОНГРЕС НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /9 ЮЛИ 1993 Г., БАНСКО/, ИЗМЕНЕН И ДОПЪЛНЕН НА ОБЩО СЪБРАНИЕ НА УЧРЕДИТЕЛИТЕ /19 ФЕВРУАРИ 1994 Г., БАНСКО/

Избраният Организационен комитет /ОК/ на БНПС е в състав от шестима членове.
1. Крум Борисов Захариев - председател
2. Георги Йорданов Захаринов - заместник-председател
3. Петър Лазаров Дурчев - заместник-председател
4. Вергил Стоянов Велинов - заместник-председател
5. Илиян Борисов Манчев - заместник-председател
6. Александър Петров Стоянов - член

Чл.26. ОК ръководи оперативно изпълнението на решенията на конгреса и на Общинския съюзен комитет /ОСК/ от общинските комитети, общинските съюзи и дружествени комитети.
Ал.1. По решение на ОСК се свикват конгреси, конференции, заседания на ОСК.
Ал.2. Подготвя концепции, разработва правилници, оперативни задачи, директивни писма, инструкции, предизборни кампании, програми.
Ал.3. Изгражда и ръководи помощни органи, експертни комисии, акционни щабове и предлага утвърждаването им от ОСК.
Ал.4. Взема решения за назначаване на сътрудници, ръководители по направления, главни редактори, ръководители на стопански дейности, главен счетоводетел и други длъжностни лица. Решенията ОК взема с квалифицирано мнозинство /две трети от присъстващите членове на заседанието/.
Ал.5. Организационният комитет провежда свои редовни заседания най-малко по едно на всеки три месеца. То е редовно, ако на него присъстват най-малко две трети от членовете му.
Ал.6. Разработва проекта за финансовия план, бюджета и щатно разписание, размера на членския внос, изграждане на временни или постоянни структури, които предлага на ОСК за вземане на решение.
Ал.7. Изготвя информации, отчети за своята дейност, изслушва информации и отчети за изпълнение на решения и задачи от Общинските комитети /ОбК/ и ръководителите на различните направления на БНПС.
Ал.8. Развива обществена дейност, установява контакти и изготвя споразумения за сътрудничество с други сродни български и международни организации и партии по различни проблеми.
Ал.9. Подготвя дневен ред за заседанията на ОСК, за вземане на решения за провеждане на конгрес и за неговия дневен ред.
Ал.10. При особени случаи ОК изготвя предложение до ОСК за вземане на решение за свикване на извънреден конгрес или общосъюзна конференция.
Ал.11. Организационният комитет взема свои решения, ако за тях са гласували петдесет на сто плюс един от присъстващите членове на заседанието.

Чл.27. Финансово-ревизионната комисия /ФРК/ се избира от Общия съюзен комитет с мандат от четири години. Съставът й е от трима до петима членове.
Ал.1. Финансово-ревизионната комисия отчита своята дейност пред редовния конгрес, а между конгресите пред Общия съюзен комитет на БНПС.
Ал.2. ФРК работи за изпълнение на решенията на конгреса и нормативните актове и документи на държавните финансови контролни органи, както и решенията на ОСК.
Ал.3. ФРК провежда свои заседания минимум едно на всеки два месеца.
Ал.4. Извършва имуществени и финансови проверки, за които информира ОСК и ОК на БНПС.

Чл.28. Председателят на ФРК се избира от редовен конгрес. Той е и председател на контролния финансов стопански съвет /КФСС/.

Чл.29. Председателят на ФРК и на КФСС ръководи цялостната дейност на двата органа през периода между конгресите и отговаря за тяхната дейност.
Ал.1. Председателят на ФРК и КФСС отчита дейността на двата органа периодично пред ОСК и цялостно пред конгреса.
Ал.2. Председателят на ФРК и на КФСС може да бъде освободен от изборната длъжност само от редовен конгрес, ако няма извършени груби нарушения, престъпления или по естествени причини.
Ал.3. Легитимността на председателя на ФРК и КФСС се осъществява с удостоверение /служебна карта/, надлежно подпечатано с печата на БНПС и подписано от председателя на БНПС.

Чл.30. Общосъюзна конференция или извънреден конгрес се свиква при извънредни обстоятелства по решение на ОСК, взето на заседание с квалифицирано мнозинство /най-малко две трети от присъстващите на пленарното заседание /с тайно или явно гласуване/.

Чл.31. Извънредният конгрес /националната конференция/ се свиква от ОК по решение на ОСК или по искане на една трета от редовно отчетните членове на БНПС пред ОСК. За свикване на извънреден конгрес /общосъюзна конференция/ по искане на членовете на БНПС се представя списък с подписите на членовете, изявили искане за провеждане на форума, отчет за редовно отчетения членски внос от членовете на общинския съюз, протоколи на общинските комитети за постъпилите предложения от дружествата за свикване на форума.

Чл.32. Извънредният конгрес се свиква от Организационния комитет, който обявява решението на ОСК, дневния ред и проблемите, които налагат провеждането на извънредния конгрес или общосъюзната конференция. Поканите и делегатските карти се изпращат най-малко петнадесет дни преди откриването му.
Ал.1. Делегатите на извънредния конгрес /общосъюзната конференция/ се избират на проведени извънредни конференции на общинските съюзи на БНПС. Броят на делегатите и на представителството на общинските съюзи се определят от ОСК по реда за свикване на редовен конгрес.

Чл.33. Извънредният конгрес /общосъюзната конференция/ са законни, ако на тях присъстват най-малко две трети от избраните делегати. Редът за провеждане на извънредния конгрес е както при провеждане на редовния конгрес, но само ако е осигурено квалифицирано мнозинство.

Чл.34. Извънредният конгрес /общосъюзната конференция/ обсъжда и взема решения само по конкретни проблеми. Същите нямат правата на редовния конгрес. Не могат да вземат решения за промени на основни уставни положения, принципи и промяна на ръководните органи. Решенията, взети от извънредния конгрес /общосъюзната конференция/ стават задължителни за всички членове на БНПС.

Оценка за проведения извънреден конгрес или общосъюзна конференция се прави на редовен конгрес.

Чл.35. Общински органи на БНПС
Ал.1. Висш ръководен орган на общинския съюз е общинската редовна отчетно-изборна конференция, която се провежда на всеки две години.
Ал.2. Общински комитет на общинския съюз на БНПС се избира от редовната общинска отчетно-изборна конференция с мандат за две години в състав, определен от общинската отчетно-изборна конференция, в зависимост от броя на дружествата и редовно отчетените членове.
Ал.3. Председателят на общинския съюз на БНПС се избира от редовната отчетно-изборна конференция на ОбС с тайно или явно гласуване пряко от делегатите на конференцията, с мандат за две години.
Ал.4. Общински организационен комитет на БНПС - съставът му се определя от редовната отчетно-изборна конференция с мандат за две години. Поименно се избира от общинския комитет на първото редовно заседание на ОбК. Членовете му се избират индивидуално.

За избран се счита кандидат, за когото са гласували петдесет на сто плюс един от делегатите на конференцията.

Чл.36. Общинската финансово-ревизионна комисия се избира на редовна общинска отчетно-изборна конференция. Съставът й се определя от три до пет членове.

Чл.37. Председател на общинската финансово-ревизионна комисия се избира на редовната отчетно-изборна конференция с пряко тайно или явно гласуване. За избран се счита кандидатът, получил най-малко две трети от гласовете. Ако няма необходимото болшинство, изборът се повтаря. Кандидатът е избран, ако за него са гласували петдесет на сто плюс един от делегатите, присъстващи на конференцията.
Ал.1. Председателят на общинската финансово-ревизионна комисия се избира с мандат от две години.
Ал.2. Председателят на общинската ФРК по право е член на ФРК. Той е и председател на финансово-стопанския съвет и негов член.

/Пресслужба "Куриер"/

15:00:00
30.06.1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                    Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнител: Галина Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!