София, 30 май 1994 година
Брой 103 /1148/

София, 30 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМНА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПАРТИЯТА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ, УЧРЕДЕНА НА 8 МАЙ 1994 Г. В СОФИЯ. Конференцията избра Национален съвет и председател на партията - Мехмед Ходжа.

Създаването на Партия на демократичните промени /ПДП/ отговаря на назрелите обективни потребности в българското общество, което е в остра политическа, икономическа, социална и духовна криза. Налице е необходимостта от привеждане на политическото мислене в съответствие с реалната действителност.

Основна цел на ПДП е чрез своята политическа дейност да допринесе за общия просперитет на Република България и за приобщаването й към европейските и световните демократични традиции.

В борбата си за демокрация ПДП ще изхожда от общоприетите демократични принципи, които могат да са жизнеспособни само чрез закона и в рамките на закона. В своето разбиране за свободата като най-висша ценност на демокрацията тя влага следното конкретно съдържание:

1. Простор за частната инициатива в икономическата сфера.

2. Равенство пред закона.

3. Зачитане на основните човешки права и правата на малцинствата.

За нас в сегашната икономическа и политическа ситуация провеждането на лява политика означава задълбочаване на кризата. На практика тя води до запазване на държавната собственост и държавните предприятия, мнозинството от които са неефективни, до недостатъчни постъпления в държавния бюджет, от който се насочват средства в области, при които няма възвращаемост. Лявата политика не води до реално повишаване на жизнения стандарт, а е само козметика за социалните проблеми.

ПДП отстоява възгледа, че дясното в политическото пространство /или система/ е символ на свободата, законността, на висока култура във взаимоотношенията, на признаване на човешките права и най-вече на свещеното право на собственост.

Тя не споделя схващането, че при социално слабо население не може да се води дясна политика. Обедняването на по-голямата част от българския народ през последните години се дължи на факта, че при създадените вече условия за пазарна икономика структурните промени закъсняха, забавиха се приватизацията и аграрната реформа. Съществуващите форми на собственост, монополът на държавата в някои области, неадекватната законова и нормативна уредба спъват инициативата на гражданите, пазарът не може да се саморегулира и се нарушава балансът между потенциалните и действителните възможности и способности на нацията като цяло за икономически просперитет.

В етапа на прехода ПДП вижда намесата на държавата най-вече в планинските и полупланинските райони, в които е необходимо да се създаде алтернативна трудова заетост и осигуряване на необходимите пазари за произведената продукция.

Влагането на достатъчно средства в областта на образованието и здравеопазването е необходимо условие за поддържане на интелектуалния и жизнения дух на нацията, които са неин основен капитал.

Значителното увеличаване на частния сектор и толерирането на лоялната конкуренция са достатъчна гаранция за намаляване на безработицата и задоволяване на пазара с необходимите стоки като количество и качество, за задържане ръста на инфлацията, за пресичане на икономическата емиграция и в крайна сметка за преодоляване на икономическата криза.

Изхода от политическата криза ПДП вижда в създаването на биполярен модел в парламента и подобряване на неговия качествен състав чрез смесена избирателна система 50% към 50%. Присъствието на много самостоятелни партии в него е предпоставка за коалиционен кабинет, а това от своя страна е условие за постоянна заплаха от правителствена и парламентарна криза. А съществуването на трета по големина политическа сила, която всеки момент може да промени парламентарното мнозинство и  да свали кабинета, противоречи на пропорционалния принцип на представителство на народния вот и на практика го подменя без избори.

Едно законно избрано правителство следва да има възможността да изведе докрай своята програма и да осигури стабилност на цялата изпълнителна власт.

Според ПДП сега повече от всякога са необходими политически морал и политическа култура, компромис и консенсус при отстояването на националните интереси от всички демократични сили и висока доза прагматизъм.

Наблюдаваните тенденции към засилване на политическата, религиозната и етническата нетърпимост по наше мнение имат производен характер и могат да бъдат преодолени преди всичко чрез създаване на условия за икономическа и политическа стабилност.

В същото време индивидуалните и колективните човешки права следва да бъдат гарантирани чрез задължително изграждане на конституционни, правни и социални структури, осигуряващи тяхната закрила.

ПДП е за решителна и безкомпромисна борба срещу корупцията и престъпността и ще използва всички позволени от закона средства за тяхното премахване.

Преодоляването на духовната криза на българското общество е в тясна връзка с решаването на по-глобалните икономически и политически проблеми. В тази област ПДП в настоящия етап поставя акцент върху два основни момента:

1. Издигане на социалния статус на българската интелигенция и определяне на образованието и науката като приоритетни направления на държавната политика.

2. Борба срещу националния нихилизъм и зачитане на културните традиции и обичаи на различни социални общности, в това число и на съществуващите в страната етнически и религиозни малцинства.

3. Оземляване на безимотните и малоимотните и връщане на частните гори.
ПДП е за политическо партньорство и съюз с всички демократични политически сили, обявили се за некомунистически и категорично отхвърлящи сътрудничество с БСП под каквато и да е форма.

ПДП категорично се разграничава от всякакъв национализъм, фашизъм, фундаментализъм, сепаратизъм и панидеи.

Тя е за запазване на териториалната цялост и унитарния характер на българската държава, за граждански мир и последователна, необременена от миналото мирна политика в международните отношения с балканските, европейските и другите страни в света, като се зачитат принципите на равноправното партньорство и взаимната изгода.

София, 28 май 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 30 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ СЪЮЗ ВЪВ ВРЪЗКА С АГРАРНАТА ПОЛИТИКА В БЪЛГАРИЯ, ПРИЕТА НА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /21 МАЙ 1994 Г., СОФИЯ/.

Аграрният въпрос винаги е бил един от основните въпроси на всяко общество и на всяко време. Сполучливото му решение е водило до обществен стабилитет и бързо икономическо развитие, несполучливото - до социални сътресения и държавна нестабилност.

Днес в България действа един Закон за земята, пълен с противоречия, практически трудно приложим, доминиран от политически пристрастия, който поставя земеделието пред катастрофа.

Този закон на практика постави "извън закона" цялото селячество. Той, и особено правилникът за прилагането му, залага на разрушението, а не на съзиждането. Израз на тази "революционна" философия са ликвидационните съвети.

През българското село премина опустошителен смерч: 80 % от елитния племенен генофонд е унищожен. Разрушени и ограбени са модерно обзаведени кравеферми и овцевъдни комплекси. Изоставени и подложени на разграбване са хидромелиоративни съоръжения, помпени станции, канали, хиляди декари трайни насаждения и селскостопански постройки. Една разрушителна война не би нанесла повече вреди, отколкото досегашната аграрна политика.

Аграрната наука е в агония. Десетки хиляди селскостопански специалисти са безработни и фактически безполезни за стопанското развитие на страната. Оставени без сериозна подкрепа и осъдени на вегетиране са ветеринарното дело, растителната защита, селекционните центрове, борбата с градушките и т. н.

Още в първите години след Освобождението в резултат на аграрната революция България се превърна в страна на средни и дребни собственици. В края на 30-те години обработваемата земя беше разделена на 12 000 000 парчета, обработвани от 884 569 стопанства. Средно на човек се падаха по 6,8 декара земя.

Сега броят на собствениците е многократно увеличен, а парчетата земя още повече. Започналата през 30-те години на XIX век комасация /окрупняване на парцелите/ обхвана незначителен процент от обработваемата земя. Нескончаеми спорове за земя и съдебни дела поглъщат днес енергията на хората и разрушават духовния климат сред близки, родственици и съседи. Отчаянието, или по-лошо - равнодушието, завладя голяма част от собствениците на земя, изправени пред невъзможността да стопанисват разпръснатите в различни местности, често само по един-два декара парцели. Липсата на закон за майоратите /запазване на основната част от стопанството само в ръцете на един от наследниците/ доведе до още по-голямо раздробяване на земята.

В резултат на ретроградни и доктринерски схващания сдруженията за кооперативна обработка на земята са анатемосани. Законът и властта поставят многобройни прегради пред тях. Ако все пак значителна част от плодородните полета са засети, то в голяма степен това се дължи пак на кооперациите и на здравия разум и на привързаността на българина към земята.

Забравя се, че създаването на фермерския тип стопанства е продължителен процес, който зависи от географските особености и исторически формиралите се условия, че и частните стопани се нуждаят от безлихвени кредити, семена, торове, инвентар; че в резултат на миграцията от селата в градовете голяма част от хората загубиха навици, умения и знания.

Забравя се, че кооперациите са удобни именно за страни с дребно и разпокъсано земеделие, каквото е в България. Умишлено се пренебрегва фактът, че кооперативното земеделие не е изобретение на социализма. Кооперативната идея се заражда още през 40-те години на XIX век в Англия и се разпространява от Огнена земя до Индия. Днес кооперациите по света са повече от 120 типа и обединяват шестстотин милиона души. Според условията в отделните страни те са различни - от кооперативната обработка на земята до сдруженията за преработка на селскостопанската продукция, снабдяване с инвентар и семена и пласмента на селскостопанската продукция на пазара. Различните кооперативни форми владеят 60 % от селскостопанското производство в Европейската икономическа общност /ЕИО/, 80 % от скандинавските страни, 90 % в Япония, 35 % в Англия и САЩ.

Кооперацията е велик социален експеримент. Тя смекчава най-грубите черти на капитализма, внася повече култура в селата, дава много повече възможности за прилагане на аграрната наука и на машинното земеделие.

В тази обстановка Отечественият съюз, като отхвърля решително извращенията и принудата в практиката на масовата колективизация, енергично ще отстоява и подкрепя:

1. Законодателна дейност, която да даде простор за развитие както на различните видове кооперативни сдружения, така и на фермерски тип стопанства. Премахване на административната опека над свободната воля на собствениците.

2. Подкрепа на усилията на правителството за ускоряване на връщането на земята на нейните собственици и изработването на земеразделителните планове. Въвеждане във владение на земята с временен характер, която да позволи обработването на всички земи.

3. Решителни мерки за запазване поне на това, което още е оцеляло от имуществото, сградите и инвентара на бившите ТКЗС. Съдебно преследване на виновниците за злоупотреби и за разпиляване на кооперативното имущество.

4. Безлихвени или нисколихвени кредити както за частните стопанства, така и за кооперациите.

5. Подкрепа за аграрната наука и социална защита на хилядите селскостопански специалисти.

6. Аграрна реформа и политика, съобразена с българските национални особености, а не със съмнителни чужди рецепти.

7. Подкрепа на движението за защита на земята, съучредител на което е и Отечественият съюз. Движението си поставя за главна цел "да защитава земята, земеделския труд, селскостопанската наука и образование, правата на селскостопанските производители и на земеделското производство от дискриминация и унищожение".

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 30 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ ЛЕКАРСКИ СЪЮЗ ВЪВ ВРЪЗКА С ТЕКСТА НА "ХИПОКРАТОВАТА КЛЕТВА", ПРЕДЛОЖЕН ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО.

Управителният съвет на Българския лекарски съюз /УС на БЛС/ оценява опитите на Министерството на здравеопазването за създаване на актуализиран вариант на "Хипократовата клетва" като некомпетентни и несъстоятелни. Оригиналната клетва медицинската общественост цени като традиция, завещана от признатия за баща на съвременната медицина Хипократ. Що се касае до нейната актуалност, Световната медицинска асоциация още през 1948 г. направи необходимото за нейното осъвременяване. При наличието на оригиналния текст и на актуализирания му вариант всякакви опити за ново творчество изглеждат повече от смешни. Още по-неприятен е фактът, че министър Гугалов се опитва да декретира подобни текстове като нормативен документ напълно в стила на 45-годишната тоталитарна традиция.

УС на БЛС държи да се узнае от всички, че лекарят не може да бъде заклеван с правителствени актове. Неговите професионални обязаности и етика са въпрос на личен обет, даден пред себе си свободно и за който той се задължава с честта си. Затова и единствената организация, която има правото да внася някакви актуализации в текстовете на този обет е професионално-съсловната организация на медицинските специалисти.

София, 26 май 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 30 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД /ЧАСТ ПЪРВА/ "В ТЪРСЕНЕ НА ИЗГУБЕНОТО ВРЕМЕ" НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ЦЕНТЪРА ЗА НОВА ПОЛИТИКА ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ, ОГЛАСЕН НА ВТОРАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /11 И 12 ДЕКЕМВРИ 1993 Г., СОФИЯ/. На този форум бе решено формацията да се регистрира по Закона за политическите партии с името Център за нова политика.

Преди близо четири години новородената българска антикомунистическа опозиция, обединена в Съюза на демократичните сили /СДС/, гордо заяви: "Времето е наше". Днес е очевидно, че вятърът на промените е стихнал, реформите са спрели, времето е ничие. На езика на политиката това означава, че България се намира в състояние на дълбока криза, която навлиза в критична фаза. Развръзката ще означава избор чрез избори; избор на политически модел за развитие на държавата за влизане в определена посока на координатната система на времето в края на XX век.

Центърът за нова политика разпространи в серия документи своите разбирания за нова политика - Меморандум’92, Апел за демокрация, Сборник материали под наслов "Краят на илюзиите" и пр. Парадоксално, но почти няма постановка, която да не звучи актуално - като че времето е спряло. Няма да повтарям казаното в тях, а ще се опитам да отмеря времето и да предложа отговор на въпроса накъде и как...?

Най-страшното, което виждаме в България след четири бурни години, е връщането към един до болка познат стандарт на живота - спасявай се кой както може! Стандарт на отчуждението, неверието, празнотата, зейнала пред българина след толкова провали "в червено" и "в синьо", стандарт, продиктуван от себичното отношение към народ и държава, демонстрирано от днешния политически "елит" и институциите на властта.

Преходът към демокрация и пазарна икономика е преход към професионална политическа класа. Неведнъж съм повтарял думите на Джефри Сакс, че най-голямото предизвикателство за новите източноевропейски демокрации е отсъствието на добър политически и държавен мениджмънт. В България след две изборни вълни във висшите органи на държавната власт в новия политически "елит" попаднаха множество неподготвени, случайни хора, водени от користни и партизански амбиции. Оставям настрана Голямата партия.

Всички, които сме участвали в промените със синьото знаме на СДС, носим в себе си паметта за великото време, усещането за шанса, който ни е дала историята като генерация, и горчивината за несбъднали се очаквания, чувството за вина и отговорност за пропуснатото. Написахме чудесни програми и песни, разпалихме вярата у хората в новото, но излязохме наивни в своята надежда, че след изборната победа над комунистическата партия нещата ще се подредят. Направихме традиционни в историята грешки - подценихме човешката природа, манталитета, начина на мислене на твърде много хора. Манталитетът на нетърпимост, на делене на хората на свои и на чужди; на отрицание правото на другия да бъде различен и независим; склонност към насилие, конфронтация, омраза... Манталитет - наследство от комунизма и отвъд.

Видяхме този манталитет у тези, които заграбиха ръководството на СДС и бяха обладани от съзнанието, че са победили с малко, но завинаги. Тотална война на всички, които не желаят да приемат авторитарния модел на коалиционно отношение, съсредоточаване на цялата власт в тесен кръг властници и техните "сиви" кардинали. В парламентарната група вееше страх. Хиляди кадърни хора трябваше да напуснат администрацията и стопанското ръководство, за да отворят място на партизани на координационните съвети. Вместо изпълнение на програмата на СДС, компетентно управление и реформи, държавата попадна под ударите на нова партизанщина, жадна за постове и привилегии; на уличен екстремизъм за дестабилизация на демократичните институции.

Най-тъжното бе, че с всеки изминал ден претърпелите поражение социалисти придобиваха все повече самочувствие. Антидемократизмът, дивият антикомунизъм, некомпетентността на ръководната тогава върхушка на СДС легитимираха Българската комунистическа партия /БКП/ като политическа алтернатива с бъдеще.

През 1990-1991 г. най-голямата грешка на умереното, демократично крило, на професионално-експертното направление бе, че допусна СДС да бъде овладян от авторитарните амбиции на шепа хора горе и от "новите демократи" с лакти долу. Ние подценихме политическата подкрепа за реформите и скъпо платихе за това.

Това е основният въпрос днес - как да бъде осигурена политическа подкрепа, политическа сила, годна да управлява и да реализира радикални реформи.

От юни 1992 г. Центърът за нова политика се разви в търсене на алтернатива на създалата се ситуация. Той даде гласност на демократичното мислене в СДС; формулира необходимите промени в коалицията и нейната политика; подкрепи депутатите от Б-12 и всички други, обявили се срещу пагубния курс на тогавашното ръководство. Националните интереси изискваха този курс да бъде спрян и това доведе до подкрепа на правителството на Л.Беров. Ирония на съдбата е да слушаме днес от някои именити тогавашни опоненти почти дословно да повтарят казаното и написаното от нас.

Центърът за нова политика заяви, че установилият се двуполюсен партизански модел на разделение на народа е опасен за обществото, блокира реформите, ерозира държавната власт, укрепва позициите на "твърдите" в БСП и в СДС. В контекста на този модел посочихме /и това се оправда/, че идеята за политически център е фикция. В отпора, който даваме срещу опитите на БСП, на партизански синдикални и икономически интереси да заемат и ползват користни позиции във властта, Центърът бе подложен на множество атаки. Това затвърди у нас убеждението, че трябва да се развиваме като независима организация, ясно да отхвърлим популизма в полза на открита защита на сурови, но нужни на страната реформи с либерален характер, да предпочетем да работим за политическа алтернатива утре, вместо за текущи изгоди от властта; политическа алтернатива, която може да бъде само нова национална сила - единствен шанс за нас да реализираме своите идеи за нова политика и нова България.

За да си отговорим как и какво да стане, е необходимо да се покажат важни страни от ситуацията в днешна България.

Най-общо казано, днешната конструкция на политическата власт в България не работи. Народното събрание е блокирано от перманентната конфронтация на двата парламентарни "мастодонта" БСП и СДС, загрижени да демонстрират "мисли" и благозвучна за ухото на твърдия си електорат фразеология. Отношението към държавата е цинично. Двете организации не желаят избори, нито отговорност за реформите и се стремят да утвърдят двупартийната система, изгодното статукво. Техните стратегии са сходни. БСП разчита на време, на издръжливостта на своите структури, докато агонията на държавата и корупцията свършат своето. Тогава БСП ще тръгне на избори под ръка с някои "леви" другарски партии и свенливо ще каже: "Ето на, управляваха ни тъмносини, светлосини, експерти, всякакви, но нещата стават все по-зле - ние трябва да оправяме положението". Дясната алтернатива се провали. Идва лявата. Разбира се, БСП не е единна, като по-прагматична фракция се изявява Обединението за социална демокрация /ОСД/, но ...в БСП.

Логиката на стратегията на СДС - Филип Димитров, е още по-традиционна, типично опозиционна. Да помогнем на това правителство да се издъни, да му лепнем етикета "червено", дори ако може БСП да поеме властта, и после - на избори върху "бял кон" /нищо, че този кон няма да донесе повече от 20 процента/. Хардлайнерите манкират, че търсят партньори. Към Движението за права и свободи /ДПС/ са резервирани, тъй като много им се иска да използват националистическата карта като себеподобните в БСП. Сега в СДС има нова умерена групировка и...нови отлюспвания. Трудно ми е да повярвам, че умерените ще успеят в тази коалиционна конструкция, където просперират агресивни верноподаници. За всичко се иска освен ум и дупе, както казва Буров.

Нов съюз за демокрация /НСД/ - много надежди и малки перспективи. И все пак голяма част от депутатите в НСД искрено се стремят да бъдат позитивни и конструктивни, в съгласие с независимите. Това е полезно в сегашното Народно събрание, но крайно недостатъчно. Центърът следва своя политика в Парламентарната група /ПГ/ на НСД.

Извън парламента така наречените центристи се похабиха в безкрайни комбинации и имат слабо влияние във властта.

Президентът изигра изключителна роля за мирния и демократичен преход в страната и вярваме, че той е сред тези, които вярват в невъзможното и ще правят невъзможното.

Основният синдром на властта днес е синдромът на "копанята". За голям брой депутати, министри, висши администратори, синдикалисти и финансисти държавата е "златна крава” по израза на Кауцки. Те не желаят избори и силна изпълнителна власт. Особено в СДС, където комисарите директно заплашват със зачеркване.

Синдромът на "копанята”, неработещият парламент и слабото правителство са пряк резултат от сегашния конституционен ред. Прекаленото съсредоточаване на власт в парламента е свързано с желанието да се запази повече власт в ръцете на влиятелните парламентарни партии, респективно на техните ръководства. Дори тези, които не подписаха конституцията, днес я намират за удобна. Поради същата егоистична нагласа БСП и СДС не проявяват желание за промяна в Избирателния закон с неговите партийни листи, цветни бюлетини и други преференции; дори мислят да запазят Народното събрание по време на служебно правителство.

Но реалността усложнява живота на двата мастодонта, тромави и непохватни, родени в други времена, с други цели. Бремето на миналото у БСП и примитивният антикомунизъм у СДС отблъскват образованата, активна част от населението и разгромената интелигенция и правят двете организации пленници на твърдия си, доста възрастен електорат, който впрочем не е малък.

В цивилизования свят няма подобни демократични политически образувания със строга партийна йерархия и дисциплина. Трябва да е ясно, че двата мастодонта и по тази причина са изключително бедни. Никой не може да издържа такива организации в бедна България.

Парите на новите финансови групировки, на относително слабия местен бизнес стигат само да финансират частично отделни групи и фигури в СДС и в БСП, в други политически и синдикални организаии, които се смятат за влиятелни и с бъдеще. Националният капитал, и особено новото предприемачество, не желае да си обвързва името с наследниците на БКП, а в същото време изпита жилото на новите демократи през 1992 г. Националният капитал не желае силно идеологизиране, йерархична структура - да вземат властта и да му стъпят на врата с политически и административни средства, както често става на много места. Той би искал да партнира, според практическите наблюдения на Центъра, с граждански и политически структури с изявен управленски капацитет, способни да наложат и да работят в съвременни правила на играта. В този смисъл двуполюсният модел - по български - е пречка за изява на плуралистични интереси и установяване на ред, сигурност и благодатен климат за развитие. Държавата няма полза, ако капиталът продължава да решава своите проблеми чрез покупко-продажба на властници.

Независимият печат усети същата заплаха, когато мнозинството в Народното събрание отказа да последва европейския пример за по-нисък процент данък върху добавената стойност на печатните издания като протекция за свободното слово и гражданското общество.

Очевиден е процесът на износване на сегашния политически "елит". Неспособност да се решават проблемите, мързел и некомпетентност, нарастваща корупция, серия гафове с банки, фирмички и т.н., демонстративно пренебрежение към насъщните нужди на хората. Рейтингът на институциите и политическите фигури пада. Расте броят на хората, които, искат да видят в управлението нови, добре подготвени и почтени личности. Такива в България има и от тях зависи много.

Към всичко казано се дабавя клопката с това правителство. Центърът смяташе, че правителство, съставено в мнозинството си от прагматични професионалисти, а не политикани, ще поеме кръста да промени двйжението на страната в посока на ускорени реформи. Нарекохме го правителство на необходимостта: необходимост да се управлява цивилизовано и да се правят реформи въпреки липсата на силна или поне достатъчна политическа подкрепа. Програмата, с която то стартира, почти изцяло отговаряше на изискванията за нова политика, посочени в Меморандум’92.

Правителството свърши значителна работа и има своите постижения. Но неговият ръководен екип предпочете доброволно да се постави в зависимост от партийни, синдикални, групови и прочие интреси; предпочете да търси баланс, вместо да прояви собствена воля. Ако при правителството на Филип Димитров една тясна група от свои хора предоставяха услуги срещу конкретни "благини" за себе си и засилване на влиянието на своя кръжец, днес се създаде далеч по-сложна и хаотична система за обслужване на конкретни интереси на всички етажи на властта за сметка на...националните.

Това доведе до задълбочаване на процеса на деморализация и разпад на българската държавност в посткомунистическата епоха. Държавната администрация е сбор от чиновници, останали от времето на Тато, хората на СДС и на БСП и независими експерти от по-ново време. Те са солидарно отговорни и все пак парламент и правителства създадоха атмосферата на несигурност, в която множество служители и държавни мениджъри са принудени да станат клиенти на партии, синдикати, финансови босове, за да си осигурят протекция и "бели пари за черни дни".

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 30 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ВСТЪПИТЕЛНО СЛОВО /ЧАСТ ТРЕТА - ПОСЛЕДНА/ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЖАН ВИДЕНОВ, ПРОИЗНЕСЕНО НА СЪВМЕСТНО ЗАСЕДАНИЕ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА ПАРТИЯТА И НА ДЕПУТАТИТЕ СОЦИАЛИСТИ /19 МАЙ 1994 Г.,СОФИЯ/.

ЗА ВАРИАНТИТЕ ЗА РАЗВИТИЕ НА КРИЗАТА

Те се определят от няколко основни политически факта:

1. Беров смята, че е изпълнил всички претенции на парламента, ангажирал се е лично и съзнателно с предложенията си и очевидно няма да отстъпи от тях дори с цената на оставка.

2. Движението за права и свободи /ДПС/, Гражданското обединение за републиката /ГОР/, Новият съюз за демокрация /НСД/ официално предявяват претенция за монопол върху кабинета, нещо повече - отричат на Българската социалистическа партия /БСП/ правото да участва градивно в реформите дори с решаващото си парламентарно представителство и явно ще продължат да залагат на тактиката на протакането.

3. Нито един от политическите субекти /с изключение на президента/ няма да предприеме целенасочени, решителни и отиващи докрай действия за сваляне на Беров тъкмо сега.

Оттук се очертават няколко варианта за развитие на кризата по-нататък:

1. Всичко продължава в неизменен вид - вотовете на недоверие се отхвърлят, но парламентът практически не работи, а Беров го залъгват с безкрайни отлагания и консултации в очакване на прословутите вече "есенни преструктурирания на политическото пространство”.

2. Беров подава оставка, губи вот на доверие или е свален с вот на недоверие. Най-вероятният резултат са пак избори наесен. Тук е важен преходният период, в който могат да действат "дълъг служебен” или "междинен" кабинет - без всякакво съмнение крайно репресивни спрямо БСП.

3. Правителственото мнозинство се разпада, но правителството на Беров остава до служебното - чрез договорка между основните политически сили /БСП и Съюза на демократичните сили /СДС/ обезателно/ за подготовка на изборите, най-необходимите закони и правителствени актове.

4. Предложенията на Беров да бъдат все пак подкрепени и мнозинството да потърси път за изпълнение на ултимативните му изисквания в законодателството.

За да заложим на един от вариантите, трябва да се съобразим с ред съображения с императивен характер:

1. Членовете, симпатизантите, избирателите повече не желаят да носим отговорността за едно все по-слабо управление, без да имаме възможност да му влияем, напротив - отхвърляни от него по най-безцеремонен начин.

2. В партията е пуснала здрави корени неизвестно как изкованата формула за избори в ранна есен и това вероятно ще бъде потвърдено категорично на 41-я конгрес.

3. Няма да имаме успех в избори през никой сезон, ако не успеем да закрепим в закони и в реалности резултата от политическите си усилия за две и половина години, които сме предплатили с висока политическа цена - като партия, още по-висока социална цена - като народ.

4. Можем и въобще да не стигнем до избори, ако не дадем някои допълнителни гаранции за конституционализма, правовия ред, мирния преход.

Изхождайки от тези съображения, би трябвало да положим усилия да подкрепим премиера, да закрепим мнозинството й да постигнем конструктивно, истински ефективно взаимодействие на законодателната и изпълнителната власт. При сегашната позиция на НСД и на ДПС това е трудно реализуемо, но си струва да се опита. В случай на провал на тези усилия след празниците предлагам да се ориентираме към варианта да търсим договореност за свободни, демократични и честни избори наесен, при запазване на сегашния кабинет до създаването на служебен. Разбира се, с доста ограничени амбиции за реални резултати - и в законодателната, и в изпълнителната власт. За жалост с такива институции могат да се раздадат малко социални помощи, но не и да се прави масова приватизация, земеразделяне или сделка по дълга.

Другите варианти смятам за неприемливи или за нежелани за партията и предлагам да ги избягваме.

Това на практика означава:

1. Да бъде отхвърлен опитът на СДС да решава собствените си проблеми чрез дестабилизация на институциите чрез вотове. Но този път пред тази отговорност да се изправят сами, очи в очи, господата от НСД и ДПС, за да не се крият повече зад широкия гръб на БСП.

2. Да бъде официално, публично и категорично отхвърлена постановката на НСД и ДПС за тяхно правителство с наши отрицателни дивиденти от блокирането му. Да им предложим да се доверят този път на Беров, за да им се доверим изцяло ние в предстоящия най-труден законодателен период. Иначе няма мнозинство - нито динамично, нито друго.

3. В този най-лош случай да дадем срок до конгреса за удовлетворяване на справедливите искания на синдикатите и в противен случай да оттеглим подкрепата от Беров и да започнем преговори за избори.

/Пресслужба "Куриер"/

14.00:00    
30.05.1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Цанка Стойчева
Технически изпълнители: Иванка Тодорова
                                           Павлина Стефанова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!