София, 30 март 1995 година
Брой 63 /1364/

София, 30 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКИ АНАЛИЗ /ЧАСТ ПЪРВА/ "ПРЕДИЗБОРНАТА И СЛЕДИЗБОРНАТА СИТУАЦИЯ" НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ АХМЕД ДОГАН, ПРИЕТ НА ЗАСЕДАНИЕ НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ /28 МАРТ 1995 Г., СОФИЯ/.

Три месеца след изборните резултати един политически анализ би бил сравнително по-обективен от гледна точка на дистанцирането от еуфорията, която е неизбежна при всяка предизборна ситуация. Но това не означава, че този анализ би бил и по-ефективен от гледна точка на неговата действеност по всички структури, които бяха ангажирани с изборите на 18 декември 1994 г. Този извод се налага от самото начало, тъй като е налице безспорният факт, а именно: низходящата градация на мястото и ролята на Движението за права и свободи /ДПС/ в политическия живот на страната.

Вече започвам да си самовнушавам, че когато Централният съвет /ЦС/ решава неговият председател да изнесе доклад по тема, която засяга дейността, мястото и ролята на нашата партия в политическия живот, то това в крайна сметка в съзнанието на всеки от нас се визира като форма на измиване на ръцете и прехвърляне на отговорността или размиване на проблема за конкретната вина в общи констатации и обяснителни схеми, от които в крайна сметка или няма ефект, или той е толкова незначителен, че не си заслужава усилията на самия анализ.

В случая ще се опитам да маркирам само някои общи страни и тенденции, свързани с подготовката и провеждането на изборите за 37-о Народно събрание /НС/, както и да предложа някои конкретни формули за преодоляване на негативизмите в нашата обща дейност.

В първо приближение към същността на темата без притеснение мога да твърдя, че за последните парламентарни избори ДПС имаше сравнително добра подготовка както от материално-техническа, така и от финансова страна.

Друг е въпросът, че голяма част от нашите структури, които бяха ангажирани с произвеждане на изборите, се подготвиха за изборите не съобразно със сегашните дадености на електората, с неговите конкретни социални, икономически и битови проблеми, а се съобразяваха с реалностите, които бяха характерни за романтичния период на ДПС, в който биенето по гърдите и свикването с ролята да участват в реалния политически живот бяха достатъчно основание за нашето съществуване.

Структурите на ДПС съществено изостанаха от реалните проблеми на своя електорат.

Това изоставане беше първият сериозен сигнал за отчуждението между нашия избирател, партийните структури, изпълнителната и законодателната власт.

Тъй като смятам, че темата за отчуждението на ДПС от неговия електорат е една очевидна реалност, ще се опитам по-подробно да го разгледам в структурен план.

За изходен пункт бихме могли да ползваме резултатите от изборите за Велико народно събрание /ВНС/, в които се класирахме с 24 спечелени мандата /23 - ДПС плюс 1, който по политически съображения отстъпихме на Партия Либерален конгрес в лицето на г-н Янко Янков/, но ми се струва, че за един действително обективен политически анализ на динамиката на взаимоотношенията между ДПС и неговия електорат е по-подходящо за изходен пункт да се ползват резултатите от октомврийските избори за 36 Народно събрание /НС/ и за представители на местната власт. Какви бяха резултатите?

Октомври 1991 г. ДПС се класира като трета основна политическа сила в страната с 24 депутати, с 28 общински кметове, с 653 селски кметове и 1144 общински съветници. При съществуващата парламентарна конфигурация: 110 депутати на Съюза на демократичните сили /СДС/, 106 - Българска социалистическа партия /БСП/, и 24 на ДПС, близо 3 години общата дейност на законодателната и отчасти на изпълнителната власт не можеше пълноценно да се осъществи без наше участие. Но какво се получи? За да си отговорим на този въпрос и да изградим цялостната причинно-следствена картина на отчуждението на ДПС от собствения си електорат, бих искал да отбележа едно неизбежно обстоятелство. А то е следното: ако сумираме бройката на депутатите, на общинските кметове и на съветниците и селските ни кметове, се получава едно респектиращо число - 1749. С много малки изключения тези над 1700 депутати, кметове и съветници бяха в партийните структури на ДПС в центъра и по места, т.е. те започнаха кариерата си като партийни функционери или като специалисти към съответните партийни структури. Изборите през октомври 1991 г. коренно им промениха социалното положение и социалната роля, но промяната на социалния им статус създаде вакуум за кадри в партийните структури, който едва в последно време започваме реално да запълваме.

От друга страна, бившите ни партийни активисти, станали вече депутати, кметове и общински съветници, около 2 години трябваше да свикнат с мисълта, че са субекти на изпълнителната власт, че освен външната протоколна страна са функция на политическа власт на ДПС и реални лостове за реалното решаване на крещящите проблеми на населението. И на първо място - проблемът за безработицата и тенденцията за абсолютното обедняване на българския народ като цяло. Ако към тази проекция на свикването с властта добавим и изключителните права, които получават нашите кметове и общински съветници по Закона за местното самоуправление, ще ни станат ясни многократните разминавания между политическите поръчки, които се задаваха от ДПС като цяло и изпълнителната власт в районите, където ние имаме влияния, както и разминаването между очакванията на електората да бъдат решени неговите икономически, социални и битови проблеми и неадекватното действие на представителите на изпълнителната власт към тези проблеми по места.

Това разминаване на партийните структури на ДПС с представителите на административната власт във всички случаи рикошираше в по-горните структури на ДПС и най-вече в Централния съвет /ЦС/, Централното оперативно бюро /ЦОБ/ и Парламентарната група /ПГ/ на ДПС. Но основното в случая е, че електоратът се отчужди от представителите на изпълнителната власт - кметове и съветници, защото, вместо да се решават проблемите на избирателя, те се отлагаха, което в един момент доведе до мултипликация на нерешените проблеми, а това вече беше сериозен синдром, че сме достигнали до крайния предел на нашата компетентност, което, с други думи, означава, че се е включил опасният механизъм на некомпетентността, който, за да се самосъхрани, ускорено се самовъзпроизвежда като некомпетентност.

Ако първото равнище на отчуждение е между изпълнителната власт и електората, то второто фундаментално равнище на отчуждението е между местните ни партийни структури и представителите ни в изпълнителната власт. Безспорно една от основните причини за липсата на функционално взаимодействие между активистите на ДПС и кметовете ни по места е, както вече казах, получилият се вакуум за кадри в структурите на ДПС. Но за голямо съжаление с това не се изчерпват основанията за отчуждението, а дори и за противопоставянето в някои райони на структурите на ДПС срещу нашите собствени кметове, и обратно, общински и селски кметове, за които сме се борили да ги утвърдим в обществото и да ги вкараме в час, впоследствие започнаха да се възприемат за твърде автономни и прекъснаха всякакви отношения с ДПС. При това положение се създадоха реални условия и предпоставки за третото равнище на отчуждението, а именно: местните ни партийни структури започнаха да се отчуждават от собствения си електорат.

Разбира се, това вече е твърде сериозно и поставя редица въпроси, на които трудно бихме могли да намерил дори и ориентировъчни отговори. Защото е невъзможно като партия да представляваме интересите на нашия електорат, ако не можем да представляваме себе си като партийна организация. Организираността на ДПС в най-добрите му периоди беше следствие от неговата целенасоченост да представлява общата воля и общия интерес на електората. Прекъсне ли се тази връзка с електората, и то не каква да е връзка, не формално отношение, а връзка като ежедневно решаване на горещите проблеми на населението по места, партийната организация започва да преминава в изключително опасната зона на самоотчуждение от собствената си ценностна система, от собствената си програма. Това бих го определил като своеобразно четвърто измерение на отчуждението, в което освен създаването на взаимни интриги и взаимни проблеми между т.нар. млади и стари с оглед на постигането на лични, кариеристични цели и интереси, не се върши нищо друго. С облекчение мога да констатирам, че това четвърто измерение на отчуждението не е доминиращо в структурите на ДПС, но бихме били наивници, ако си затворим очите пред тази реална опасност. Още повече и затова, защото тази форма на отчуждението в по-голямата си част се внася в ДПС от други политически сили и организации. В тази връзка кадрите тепърва ще се актуализират като проблем номер 1 на ДПС във всички структури на властта.

Вече на няколко пъти на различни форуми говорим за кадрите като въпрос, без решаването на който всякакви приказки и амбиции за упражняване на власт са наивни. Кадрите не са само визитната картичка и живата емблема на ДПС по места, включително и в централата в София. Същественото в случая е, че ако ние не осъзнаем необходимостта от съвсем друг тип отношения към кадрите и особено към новото попълнение на всички структурни равнища в ДПС, ще влезем в омагьосания кръг на самоотчуждението и самоотрицанието. Обективно погледнато, кадрите, които ни представляват в законодателната, в изпълнителната и съдебната власт, както и в партийните ни структури от местните съвети до Централния съвет, са реалните носители на политическата власт на ДПС в национален мащаб. Технологията на властта предполага подготвени хора във всяко отношение. Ние трябва да създадем необходимите условия за издигането на млади и способни хора, със силно изразена политическа субстанция, които да намерят храна на своите амбиции под слънцето на политическия живот на страната. Но всичко това трябва да стане под контрол със задължително спазване на правилата на играта в политиката и на елементарния морал в човешките взаимоотношения. Това е просто логиката на демократичната форма на управление.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 30 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ И НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА БЪЛГАРСКИ БИЗНЕС БЛОК ПО ВЪПРОСА ЗА ЕДИНСТВОТО НА ГРУПАТА, ПОДПИСАНА ОТ ЖОРЖ ГАНЧЕВ, ВАЛЕНТИН СТОЕВ /С ПЪЛНОМОЩНО/, ГЕОРГИ ДИЛКОВ, ДИМИТЪР ДИЧЕВ, НИКОЛАЙ КИСЬОВ, РУМЕН РУСЕВ, ХРИСТО СТОЯНОВ И ЯШО МИНКОВ.

Днес, 28 март 1995 г., се проведе съвместно заседание на Изпълнителния съвет и на Парламентарната група на Българския бизнес блок от 37-то Народно събрание.

В резултат на направения задълбочен анализ се прие настоящата декларация:

Парламентарната група на Българския бизнес блок остава единна и в бъдеще ще продължава да се ръководи и да изпълнява предизборната програма на БББ за 37-то Народно събрание и да ги изпълнява в интерес на избирателите.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 30 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЕКСПЕРТИ КЪМ КОМИСИИТЕ НА БЪЛГАРСКИ БИЗНЕС БЛОК ПО ВЪПРОСА ЗА ЦЕЛОСТТА НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА БББ.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА ДЕПУТАТИ,

Ние, експертите към комисиите на Български бизнес блок в Народното събрание /БББ в НС/, се надяваме на благоразумие и компромис в името на целостта и авторитета не само на БББ, а и на цялото Народно събрание. Мястото на БББ като парламентарна група е гаранция за работоспособността и ефективността на Народното събрание и гаранция да се реализира законодателната програма, за която БББ пое ангажимент пред своите избиратели.

Веселин Бончев, проф. Стоян Кушлев, проф. Нансен Бехар, Христо Иванов, Евлоги Ризов, Христо Григоров, Светослав Козаров, Величка Рангелова, Здравко Попов и Димитър Стефанов

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 30 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИВО ТРАЙКОВ, ДОНЧО ДИМИТРОВ И ДИЛЯНА ДИМИТРОВА, ЧЛЕНОВЕ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА БЪЛГАРСКИ БИЗНЕС БЛОК, ПО ПОВОД НА РЕШЕНИЕТО ИМ ДА НАПУСНАТ ПГ НА БББ. Документът е внесен в Народното събрание на 23 март 1995 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

Упълномощен съм от група народни представители да прочета декларация за напускане на Парламентарната група на Български бизнес блок /ПГ на БББ/ и за разграничаването ни от позицията и действията на председателя и на бившия заместник-председател на ПГ.

Досега сме се ръководили от програмите на БББ както по време на предизборната борба, така и в досегашната ни работа в 37-то Народно събрание. На практика действията на ПГ, на нейния председател и на част от членовете й не съвпадат с тази програма.

Искаме да ви уверим, че пристъпваме към този акт след консултации с избирателите ни, на които вече 3 месеца не можем да обясним какво става в ПГ на БББ и защо нашите позиции и действия се разминават с предизборните ни ангажименти.

Още от самото начало ръководството на ПГ на БББ започна да осъществява свои лични цели, което е несъвместимо с работата на ПГ. Смятахме, че е още рано за реакция и че нещата ще си дойдат на място, отчитахме, че групата е без опит и с течение на времето ще заработи както трябва. Но уви, негативните тенденции започнаха да се задълбочават и да придават отрицателен облик за ПГ и за нейните членове.

Недоразуменията започнаха още с "раздаването" на длъжности, на комисиите: да, господа, при нас беше точно раздаване. Нямаше обсъждане, нямаше гласуване, картите се раздаваха под масата, а играчите бяха двама: председател и заместник-председател. Оттам насетне нещата бяха ясни: с две думи, група от председател и заместник-председател, които забравиха, че с тях има и други.

Всички знаете за проблемите, с които скандализирахме цялото Народно събрание с евтини лозунги и аргументи. Вместо да се заемем със законодателна дейност, уреждахме лични сметки.

Ръководството на ПГ на БББ водеше преговори с политическа сила, кореспондираше от името на ПГ на БББ, а останалите депутати не знаеха за какво става въпрос. Решенията от името на групата се вземаха еднолично. Отстояваха се позиции, които се разминаваха с тези на групата като цяло, в разрез с принципите на демокрацията.

Не искаме да бъдем повече съпричастни към демагогията, която цари в ПГ на БББ.

С подписите си за напускане на ПГ на БББ ние декларираме своята независимост.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 30 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ШЕСТАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА НОВА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ /25 И 26 МАРТ 1995 Г., СОФИЯ/, ПОДПИСАНА ОТ ИЗБРАНИЯ ОТ ОТЦЕПИЛИТЕ СЕ ЧЛЕНОВЕ НА ПАРТИЯТА ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ПУХТЕВ И ОРГАНИЗАЦИОНЕН СЕКРЕТАР ХРИСТО ВЕЛЕВ.

Шестата национална конференция на Нова социалдемократическа партия /НСДП/ заявява, че НСДП е и ще бъде лоялен коалиционен партньор на всички партии и организации в СДС. Националната конференция на НСДП твърдо подкрепя решенията на НКС за отваряне на коалицията към симпатизантите и е за запазване на коалиционния принцип.

Конференцията на партията смята, че подготовката на предстоящите избори за местни органи на властта е първостепенна задача на НСДП и коалицията СДС.

Шестата национална конференция възлага на политическото си ръководство да положи всички усилия за осъществяване на така поставените си цели и активно да участва в новите структури на СДС.

Конференцията не направи промени в устава си. Избрано бе ръководство в следния състав:

1. Председател на НСДП - Красимир Пухтев

2. Организационен секретар на НСДП - Христо Велев

3. Петнадесетчленен политически съвет

4. Петчленна ревизионна комисия.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 30 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕЗОЛЮЦИЯ, ПРИЕТА НА ЧЕТВЪРТАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ИДЕЙНО ОБЕДИНЕНИЕ "МАРКСИСТКА ПЛАТФОРМА" В БЪЛГАРСКА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ /26 МАРТ 1995 Г., СОФИЯ/, ЗА ОРГАНИЗАЦИОННОТО СЪСТОЯНИЕ НА ОБЕДИНЕНИЕТО И ЗА ПРЕДСТОЯЩИТЕ СЪБИТИЯ В СТРАНАТА.

След обстойно обсъждане на обстановката в страната и състоянието на партията Четвъртата национална конференция на Идейно обединение /ИО/ "Марксистка платформа" в Българската социалистическа партия /БСП/

РЕШИ:

1. Одобрява анализа и приема изводите от доклада на Оперативното бюро на Националния съвет /ОБ на НС/ на ИО "Марксистка платформа" и от реферата по организационното състояние на обединението.

2. С оглед на предстоящите важни събития в страната и в живота на партията:
а/ да бъде оптимизирана работата на Националния съвет и на неговото Оперативно бюро, като за това бъдат гласувани съответните правила за тяхната дейност;
б/ да продължи ускореното създаване на дискусионни клубове за обсъждане на общотеоретични теми и проблеми на текущата политика в национален и местен мащаб;
в/ активите на "Марксистка платформа" по места да подпомагат Общинските партийни съвети /ОбПС/ при създаването на нови клубове по интереси към предприятията и учрежденията;
г/ да пропагандира идеите на марксизма и да привлича нови привърженици на ИО "Марксистка платформа".

3. Да бъдат отбелязани на централно, а там, където това е възможно, и на местно равнище следните кръгли годишнини:
- 125 години от рождението на В.И. Ленин
- 50 години от победата над фашизма
- 60 години от VII конгрес на Коминтерна
- 100 години от смъртта на Фр. Енгелс.

4. Привържениците на ИО "Марксистка платформа" да участват най-активно в отчетно-изборната кампания на партията и да спомогнат за избирането на най-подходящи делегати за Националната партийна конференция и новите ръководства на ОбПС.

5. Привържениците на ИО "Марксистка платформа" да се включат най-дейно в кампанията по изборите за местна власт през есента.

6. Активистите на Идейното обединение да вземат най-активно участие във всички научно-теоретически мероприятия на БСП на централно и местно равнище. Да се търсят начини за популяризирането на обединението чрез средствата за масова информация.

7. Да се окаже решителна творческа и финансова помощ на в. "Мисъл", за да се популяризира и укрепи той като трибуна на цялата обединена марксистка левица в БСП.

8. Оперативното бюро на Националния съвет да организира кръгла маса с останалите идейни течения в БСП по проблемите, третирани в "Бялата книга".

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 30 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ /ЧАСТ ПЪРВА/ "ЧЕРВЕНА КНИГА ЗА ЗАСТРАШЕНИЯ ОТ ИЗЧЕЗВАНЕ БЪЛГАРСКИ РОД" НА ЗЕМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛЕН КОНГРЕС ТОШО ПЕЙКОВ.
Документът е огласен на пресконференция на партията на 28 март 1995 г.

Днес България заема последно място сред страните в преход към пазарна икономика и гражданско общество.

Причините за това са геополитически, вътрешнополитически и икономически.

Свързани са с националната история, народопсихологията, бита, религията и културата на българския народ, демографията и възрастовата структура на населението.

Ще разделим причините условно на:

ДОНОВОИСТОРИЧЕСКИ /от шестдесетте години до 1989 г./.

НОВОИСТОРИЧЕСКИ /след 1989 г./.

В началото на своя мандат социалистическото правителство се сблъска с всички натрупани проблеми. Като състави "Бяла книга" за положението в страната, то се опита да очертае границите на своите отговорности. Оценките на кабинета са направени от партийни позиции и докато повечето от статистическите данни са правдоподобни, изводите в по-голямата си част са неверни. Те въвеждат в нови заблуждения.

Нашата цел е да посочим истинските причини за провала на прехода. Геополитическите и вътрешнополитическите цели.

I. ДОНОВОИСТОРИЧЕСКИ ПРИЧИНИ ЗА НЕУСПЕШНИЯ ПРЕХОД НА БЪЛГАРИЯ КЪМ ПАЗАРНА ИКОНОМИКА И ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО.

1. Общополитичеси причини. Геополитически причини.

1.1. Тесни връзки на пълна политическа, икономическа и военна зависимост от бившия Съветски съюз, Съвета за икономическа взаимопомощ и Варшавския договор. Геополитически интереси на великите сили на Балканите.

1.2. Еднолична диктатура на основата на всесилна комунистическа власт при конституционно закрепена ръководна роля на БКП.

1.3. Дълбоко ешелонирани в българското общество казионни профсъюзи и сателитни на комунистическата партия организации.

1.4. Мощни репресивни органи, тясно свързани със съветските.

1.5. Слаби опозиционни политически сили. Неразвити граждански движения.

1.6. Слаби антиправителствени синдикални организации.

2. Други причини от общ характер.

2.1. Застаряващо население с отрицателен прираст. Намалена активна част от населението. Висока смъртност.

2.2. Дълбоко вкоренен традиционализъм в начина на живот. Връзки с натуралното стопанство и със селския бит.
Пролетаризирано население.

2.3. Комунизирана, възпитана в атеизъм интелигенция.

3. Икономически причини според доклада на премиера Андрей Луканов пред XVI сесия на 9-то Народно събрание от 29 март 1990 г.

- Тежка икономическа и валутна криза в периода 1981-1989 г.

- Развивана е индустрия в отрасли, силно зависими от внос по второ направление, чиято силно валутоемка продукция се изнася предимно за СССР.

- Поради привличането на значителни кредити отвън използваният национален доход превишава произведения. Засегнати са електрониката, биохимията, машиностроенето и базовите отрасли. Провалено е технологичното обновление и са загубени позиции на световния пазар.

- Нарастване броя на губещите и нискоефективните предприятия при бързо увеличаване на тяхната кредитна задлъжнялост, държавно субсидиране и подкрепа.

- Допълнително прахосване на средства в незавършено строителство, което в края на 1989. г. е за 14 млрд.лв. /През 1992 г. - 52 млрд. лв. в стойностно изражение/. Строителството на резиденции, комитети, съвети, площади и други видове престижно строителство за пред дипломатическия корпус.

- Рязко увеличаване на външния дълг, който от 3 млрд. долара в края на 1984 г. достигна близо 11 млрд. долара през 1989 г.

- Упадък на земеделието и на българското село. Намаляване броя на селскостопанските животни и обработваемата земя. Вносът на зърно, месо, млечни продукти и др. след 1985 г. е за около 1 млрд.долара.

"От отрасъл, който носеше валута, се превърна в отрасъл, който харчи валута." /А.Луканов/.

- Валутните постъпления от износ на стоки и услуги към 1989 г. са едва 2 млрд. долара.

- "Валутни разходи без разумно обяснение" са наречени нефтените проучвания в Либия, строителството на заводите в Радомир, Бургас.

- Потребителският пазар е доведен до критична фаза. Липсват стоки за над 2 млрд.лв. Отложените покупки увеличават вътрешния дълг с около 26 млрд.лв. спестявания поради стоковия дефицит. "Немалка част от населението живее около и под социалния минимум"... "България сега е бедна и изостанала страна." /Из Декларацията за политическите искания на БСП, публ. на 21 февруари 1990 г./

"През последните години, чувствайки нарастващата обществено-политическа криза, режимът на едноличната власт провеждаше линията на "след мен и потоп". Съвършено съзнателно налагаше политика на вътрешно и външно задължняване, чрез която режимът искаше да гарантира собствената си стабилност." "Нашата стопанска криза е криза на един икономически модел, построен върху утопични основи. Животът показва, че пазарната икономика няма алтернатива." Всичките цитати са от Доклада на Луканов и наглед са заявка за прилагане на либерален модел на икономически реформи. Но веднага следва уговорка за социална справедливост.

Днес може ли да назовем виновниците за тежката политическа и икономическа криза, настъпила в България през 1989 г., предизвикана от управлението на комунистическата партия. Отговорни за миналите и за сегашните страдания на българския народ са:
- Генералният секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет Тодор Живков.
- Членовете и кандидат-членовете на Политбюро на ЦК на БКП.
- Народните представители от комунистическите Народни събрания.
- Членовете на комунистическите правителства.
- Шефовете на казионните организации, съюзи и комитети - поддръжници на режима.
- Шефовете на БТА, Българското радио, Българската телевизия, главните редактори на възхвалявалите режима вестници и списания.
- Съдебните магистрати, служили на режима.

В горещите дни на декември 1989 г. Огнян Дойнов, бивш член на Политбюро на ЦК на БКП, казва: "Всички трябва да си отидем. Предлагам Г. Атанасов и А. Луканов да си подадат сега оставката от всички заемани постове и длъжности. А.Луканов е главен виновник за главоломното нарастване на външните дългове. Кой ръководеше валутната комисия? Привилегировани и приближени: Тодор Живков, Андрей Луканов, Гриша Филипов, Геори Атанасов. Неизменно ако не като председател, то като неин оперативен ръководител беше Андрей Луканов. Идеологът на Указ 56, отнасящ се до чуждите инвестиции."

Подобни признания можеха да се чуят само в края на 1989 г., когато беше в сила твърдението на Джон Кенеди: "Който пречи на една мирна революция, прави неизбежна насилствената."

След като революцията беше институционализирана, дойдоха признанията на младите управляващи социалисти: "Реформите в икономическата и в социалната област от дълго време са практически блокирани. Ресурсите на обществото са почти изчерпани /от кого? - б.а./ По спад на производството България отбеляза печални рекорди."

/Пресслужба "Куриер"/

13:00:00
30.03.1995 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Валентина Игнова
Технически изпълнители: Мария Иванова
                                           Маргарита Анева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!