София, 30 март 1992 година
        Брой 62 /592/

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София, 30 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ НА ЦЕНТРАЛНИЯ СТАЧЕН КОМИТЕТ ПРИ СИНДИКАЛНАТА МИНЬОРСКА ФЕДЕРАЦИЯ "ПОДКРЕПА", ПРИЕТО НА ЗАСЕДАНИЕ НА 29 МАРТ 1992 Г. ПО ПОВОД НА МИНЬОРСКАТА СТАЧКА.

Централният стачен комитет /ЦСК/ на свое заседание разгледа предложението на Министерския съвет за разрешаване на стачните искания и одобрява постигнатото в двудневните преговори с Министерския съвет и представители на ЦСК Изпълнителния съвет на Синдикалната миньорска федерация /СМФ/ "Подкрепа”.

Същевременно с това ЦСК констатира:

1. Самите разговори и резултатите от тях доказаха, че проблемите са били решими, и то в съответните срокове, но злонамерено по "нечия" вина съзнателно отлагани във времето, за да провокират миньорското недоволство.

2. Предлаганият вариант за решаване на всички останали проблеми, включително и бъдещата дейност на рудниците, е свързан с така нареченото "преструктуриране" на рудодобива и уранодобива чрез Правителствена комисия, която да даде своите окончателни заключения в 15-дневен срок, считаме за некоректен, тъй като не е уточнен статутът на тази комисия и тежестта на решенията, които ще взема.

3. След като за седем месеца Министерството на индустрията и търговията не предостави програма за развитието на отрасъла /включително и социална такава/, намираме за неуместно да се твърди, че нещо подобно може да стане ДОБРА РАЗРАБОТКА в рамките на двуседмичния срок, с което се цели да се отложат проблемите във времето, без те да бъдат решени.

С оглед на злополучния опит, който имаме от Националната миньорска стачка през м. август 1991 г.,

З А Я В Я В А М Е

Повече не желаем и не ще допуснем да бъдем мамени. Ние няма да сложим подписите си срещу тези на загубилите нашето доверие и доказали престъпната си некомпетентност ресорни ръководители.

Централният стачен комитет на своето заседание единодушно реши: продължаваме националните стачни действия до удовлетворяването на нашите искания, фиксирани в рамковото и браншовото споразумение и в депозираната към настоящото решение декларация.

Мадан, 29 март 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 30 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА НЕЯВЯВАНЕТО НА СТАЧНИЯ КОМИТЕТ НА СИНДИКАЛНАТА МИНЬОРСКА ФЕДЕРАЦИЯ "ПОДКРЕПА" ЗА РАЗГОВОРИ.

Изразяваме дълбоката си загриженост от неявяване на стачния комитет на Синдикалната миньорска федерация /СМФ/ "Подкрепа" за разговори. Одобрението на стачния комитет за предложенията на правителството е недостатъчно.

С дадените до началото на тази година 946 милиона лева като поет дълг, временна финансова помощ и гаранции по кредити са напълно изчерпани законните възможности за подпомагане на рудодобива и уранодобива. Затова сега изплащането на заплатите е възможно само при преструктуриране на производството. Законът забранява това да стане в условията на стачни действия. Продължаването на стачката пречи на правителството да започне незабавното осигуряване на нужните суми.

Ако стачката продължи след понеделник, 30 март, ще спре и производственият цикъл в цветната металургия. Това ще доведе до значителни загуби и нови дългове за фирмите. Те много скоро отново няма да изплащат заплати и това пак е във вреда на миньорите и на работещите в този отрасъл.

При положение, че стачният комитет не започне незабавно работа по представените от правителството програми, ще пострадат интересите на миньорите. Съмненията в ефективността на правителствената комисия са безсмислени, щом й се пречи да започне работа.

Смятаме, че е необходимо най-късно в понеделник сутринта да се уточнят процедурите по работата върху социалните програми, да започнат обсъжданията върху спорните обекти на затваряне и да се прекрати стачката, за да могат да се изплатят заплатите на миньорите.

Не могат да бъдат обект на разговорите искания за оставки на правителството, за промени в начина на упражняване на политическата власт и други политически искания. Тяхното поставяне, както и подготовката за общонационални стачни действия, не решава проблемите на миньорите, ще увеличи социалното напрежение и противоречи на интересите на нацията.

София, 29 март 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 30 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОТОКОЛ ЗА ПРОВЕДЕНИ РАЗГОВОРИ МЕЖДУ ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО И ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА НАЦИОНАЛНИТЕ СТАЧНИ КОМИТЕТИ НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ НА МИНЬОРИТЕ И НА РАБОТЕЩИТЕ В УРАНОДОБИВА.

Днес, 28 март 1992 г., се проведоха разговори между представители на правителството и председателите на националните стачни комитети на Независимите синдикати на миньорите и на работещите в уранодобива.

От страна на правителството в разговорите взеха участие: Александър Александров - министър на транспорта, и Векил Ванов - министър на труда и социалните грижи, и представителят на Министерството на индустрията и търговията /МИТ/ Григорий Вазов - началник управление. От страна на националните стачни комитети на Независимите синдикати на миньорите и работещите в уранодобива взеха участие господата: Пенчо Токмакчиев - председател на Национален стачен комитет на Независимия синдикат на миньорите, Драйчо Цолов - председател на Националния стачен комитет на Независимия синдикат на работещите в уранодобива, и Александър Кънев - председател на Националния стачен комитет на Федерацията на независимите синдикати на миньорите, металурзите, енергетиците и геологопроучвателите.

В хода на разговорите се уточни:

1. Правителството ще осигури до 3 април 1992 г. необходимите средства за неплатените работни заплати на работещите от уранодобива и рудодобива под формата на временна финансова помощ от извънбюджетната сметка, създадена с чл. 1, ал.2 на Постановление нр. 27 на Министерския съвет от 1992 г.

2. Правителството обявява, че от 30 март 1992 г. започва работа комисия за разглеждане на проектите за развитие на рудодобива и уранодобива, в която се поканват за участие експерти и от синдикатите. До 15 април 1992 г. правителството ще обяви окончателно решение по преструктуриране на рудодобива и уранодобива, включително и социалната програма по него.

До 31 март 1992 г. е наложително комисията приоритетно да се произнесе по отношение на работещите в уранодобива, които до тази дата са били в принудителен престой.

3. Министерският съвет и националните стачни комитети на Независимите синдикати на миньорите и на работещите в уранодобива смятат, че е необходимо да се ускори работата по установяване на механизма за договаряне на работната заплата за 1992 г. Във връзка с това синдикатите настояват за взаимноприемливо решение до 15 април 1992 г.

4. Правителството и националните стачни комитети на Независимите синдикати на миньорите и на работещите в уранодобива приемат, че при провеждане на мениджърските конкурси водещ фактор ще бъде професионализмът на кандидатите.

5. Националните стачни комитети на работещите в рудодобива и в уранодобива поемат ангажимент да обсъдят направените предложения и във възможния най-кратък срок да вземат решение по хода на стачните действия.

София, 28 март 1992 г.

Александър Александров    
Векил Ванов    
Григорий Вазов
Пенчо Токмакчиев    
Драйчо Цолов    
Александър Кънев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 30 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЦЕНТРАЛНИЯ СТАЧЕН КОМИТЕТ НА СИНДИКАЛНАТА МИНЬОРСКА ФЕДЕРАЦИЯ "ПОДКРЕПА" ПО ПОВОД НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО НА ОБЩАТА НАЦИОНАЛНА СТАЧКА НА МИНЬОРИТЕ.

БРАТЯ БЪЛГАРИ,

По време на вчерашната среща на Синдикална миньорска федерация /СМФ/ "Подкрепа" с правителството и в исканията на Централния стачен комитет не е ставало и дума за повишаване на миньорските заплати. Въз основа на рамковото споразумение беше подписано браншово споразумение и миньорските заплати бяха договорени още през месец октомври 1991 година. Въпросът за заплатите бе решен още миналата година.

Финансово ние, българските миньори, поставихме като искане договорените заплати да ни бъдат изплатени.

Определени сили се опитват да представят конфликта в невярна светлина, като твърдят, че българските миньори искат повишаване на заплатите, което е груба провокация, с цел да се настроят останалите социални групи срещу тях.

СМФ "Подкрепа" не защитава губещи производства и не е противник на пазарната икономика, както се опитват да манипулират обществеността. Тя като основен представител на миньорите в България от месец март 1991 година не престава да поставя следните въпроси пред Министерството на индустрията и търговията /МИТ/ и Министерския съвет /МС/:

1. Изчерпани ли са икономическите предпоставки за закриване на оловното производство в България?

2. Ако са, какво е виждането на МИТ и МС за развитието на тези райони и отрасли, което пряко касае това закриване? Има ли подготвени социални програми за пренасочваен на работната ръка, която ще се окаже освободена? Защото ние твърдим, че към днешна дата такива няма.

3. Обосновано ли е икономически цялостното закриване на уранодобива и какви са намеренията на Правителството за социалното осигуряване и преквалификацията на работещите в този отрасъл?

БРАТЯ, ето това са основните въпроси, на които СМФ "Подкрепа" настоява да получи отговор вече 12 месеца пред двете правителства. За разрешаването им тя води национална стачка, която трансформира в символична, в резултат на рамковото споразумение. До този момент правителствата на Попов и Димитров не отговориха на нито един от тях. Вместо това българските миньори бяха обвинени в седем смъртни гряха срещу демокрацията, като опит за преврат и връщане на комунизма, умишлено бавене на пазарната реформа и т.н.

С тези обвинения всеизвестните господа отново искат да предадат политически, а не икономически и социален нюанс на конфликта, какъвто е всъщност. С тези груби фалшификации се опитват да прикрият най-важното: не се изпълнява повече от седем месеца рамковото споразумение, по което правителството е гарант.

Ето защо СМФ "Подкрепа" и българските миньори се обръщат към своите братя от страната и света с призив за подкрепа в справедливите им искания.

Централният стачен комитет на СМФ "Подкрепа" възобновява Общата национална стачка на миньорите в България от трета смяна на 26 март 1992 г. до решаването на основните права на миньорите - на труд и на живот.

БОГ Е С НАС!

Мадан, 26 март 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 30 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД (ЧАСТ ПЕТА), ИЗНЕСЕН ОТ СЕКРЕТАРЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - ЕДИНЕН ЦЕНКО БАРЕВ НА ИЗВЪНРЕДНИЯ КОНГРЕС, СЪСТОЯЛ СЕ НА 21-22 МАРТ 1992 Г. В СОФИЯ.

Правителството, което ги замести след 13 октомври 1990 г., дойде в името на големи реформи за разграждане на наследената държавна и икономическа система, провеждане демократизация в обществено-политическия живот и най-важното - решаване на стопанските и социалните неправди, нанесени така дълбоко и безпощадно от комунистическата власт.

Като демократична и крайно толерантна политическа организация БЗНС (е) смята за свой национален дълг да приеме тези уверения и тези декларации за искрени и достоверни. Затова още със съставяне на новото правителство Постоянното присъствие реши да не пречи с нищо в дейността му. Стоте дни бяха достатъчно време, за да се извърши една спокойна, обективна и честна равносметка. И тази равносметка за съжаление е негативна, отрицателна, за да не кажем и пагубна за българската демокрация, за икономическото излизане от кризата и за самия ни национален облик, гледани отвън, от чужбина. Пред нас стои едно правителство без политическо становище по общите държавни работи, то управлява без конкретна програма, не взима почти никакви сериозни мерки, от които да се вижда, че чувства и разбира своите задължения и отговорности. Неговото законодателство се състои в това да ретушира някои закони, гласувани в т.нар. Велико Народно събрание и то вместо да ги подобри в полза на населението, върши обратното. Такива са случаите със Закона за земята, Закона за кооперациите, данъчната система и пр. Все още не са видели бял свят Законът за чуждите инвестиции, за здравеопазването, за образованието и пр., и пр.

С една дума, хетерогенната и безцветна коалиция не можеше да даде друго правителство на страната. Настанило се в леговището, което му приготвиха предшествениците, неговата първа задача, изглежда, бе вместо да демократизира, да започне словесна атака и законодателни мерки срещу борците и носителите на демократични идеи. Законът за конфискация на имуществата, в частта му за БЗНС (е), е жив пример как върху комунистически структури и методи на управление се изгражда новият авторитаризъм, на който могат само да се радват от другия свят Александър Цанков, Кимон Георгиев и Борис III. Вътрешните вражди в правителството и коалицията се пренасят и в държавата, което задоволява Комунистическата партия, бие по авторитета и стабилността на републиката и по-специално по институцията Република, за която българският народ е казал два пъти вече думата си. Искам да отбележа, че както по Закона за имуществата на партиите върху БЗНС (е) се извършва политически терор, така и по републиканската форма на управление се действа срещу върховните интереси на българската нация. Българският земеделски народен съюз - скъпото чедо на Александър Стамболийски, сдружените земеделци не ще позволят на което и да е реставраторско правителство да посегне на демокрацията, националното единство и републиканския суверенитет на държавата.

Мудността, с която се действа, неадекватният стил и отсъствие на реални реформи усложниха и задълбочиха социалната криза. Десеторното повишение на цените на стоки от първа необходимост засегна двумилионната армия от пенсионери, чиновници и изхвърли на улицата стотици хиляди безработни от фабрики и канцеларии, без никаква надежда за утрешния ден, тъй като поне досега от пет години насам не е направена никаква инвестиция в никой сектор на стопанството ни.

Майсторите на предизборните лозунги ни уверяваха, че ще приложат т.нар. "шокова терапия”, с която ще решават ефикасно и рентабилно въпросите в стопанския и финансовия живот на страната. Шоковата терапия щяла да ни позволи да разрушим съградения държавен капитализъм и неговия стопанин в лицето на комунистическия режим, за да минем към "свободния пазар" и демократизацията.

СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ,

Между лозунгите от пл. "Александър Невски" и реалностите на живота лежи огромна пропаст. Нито едно от двете последни правителства не я приложи. Първото кърпеше стари кръпки по наследената система, а второто още не е започнало да глозга по нея. Забравиха за шоковата терапия, защото или не я разбират, или нямат куража да я разберат. Нито един световен изследователски институт, нито един социолог, икономист, политолог, държавен мъж, банкер и капиталист не е мислил и разработил схема и план за този неочакван от тях факт - сгромолясване на една система и режим като съветската, под своите собствени грешки и престъпления във всички области на обществения, социалния и стопанския живот. Това е един нов процес, за който историята тепърва ще си каже думата. Но що се отнася до решаването на нашите задачи в нашата страна, те трябва да държат сметка единствено за нашите специфични условия и въз основа на тях да се предприемат мерки за излизане от кризата и катастрофата. Нещо, което по всичко изглежда, ни е чуждо досега. Както ни е чуждо и фиксирането, и провеждането на една външна политика, която да има пълен национален консенсус днес, когато се сгромолясва старата версайска система и многонационалните държави след Втората световна война, когато е на път да се прекроява под една или друга форма картата на Балканите, Европа и планетата. Такова отсъствие на една национална външна политика, ясно дефинирана върху широките интереси на българската нация, идва да ни подскаже, че и по този въпрос (ние сме на път да повторим грешките на миналите антинародни и антинационални режими на монархията и Комунистическата партия. Сегашната политика на правителството е продължение на тази на предшестващото го, което при създадената обстановка от 10 ноември) установи връзки и проведе разговори със западните демократични държави, различни от тези на комунистическите правителства. Бяха установени дипломатически контакти там, където не съществуваха, и се подготвиха няколко договора за сътрудничество. Всичко това е нормално, желателно и полезно. Оказа се обаче, че често желанията се смесват и объркват с реалностите. Политическият туризъм, който се провежда в последно време, и дезинформацията, която ни се поднася, не служат на българската кауза. Днес повече от всеки друг път се налага една широка и динамична външна политика, в която централно място трябва да заемат всестранните интереси на българите и държавата ни. Впечатлението на наши и чужди наблюдатели е, че нашият чисто български проблем започва да излиза от ръцете ни. По този въпрос и по въпросите за отношенията ни с балканските съседи, по европейското и извъневропейското сътрудничество Българският земеделски народен съюз - единен ще се изкаже в близко време, тъй като Постоянното присъствие има убеждението, че външната ни политика е един от важните фактори за гарантиране националния суверенитет и сигурност, както и за мястото на България в реструктурирането на света, особено нейното геополитическо положение с нейните, чисто български искания и интереси.

Наближаваме края на нашето сравнително дълго изложение, драги делегати и приятели.

Все пак се налага да засегнем и още няколко въпроса, пряко свързани с нашата организация и вижданията ни по бъдещето.

Знаете, че в последно време на политическата сцена се появиха "наши" и чужди "новатори", "модернисти", "подмладените" с бели коси като нас, които обвиниха Постоянното присъствие и Земеделския съюз, че сме искали да натрапваме стара доктринерска доживотна програма на БЗНС, и хора, които са излезнали от колосека на реалното сегашно време.

Излезнаха също чрез средствата за информация и благоразположените им поръчители да ни научат, че модерното време се нуждае от тях като ръководители, без обаче да ни подшушнат какво знаят и какво могат.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 30 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НА ЛИБЕРАЛНО-ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ В ГЪРЦИЯ.

От 9 до 13 март 1992 г. по покана на ръководството на "Нова демокрация" в Гърция бе тричленна делегация на Либерално-демократическата партия (ЛДП), водена от председателя на партията г-н Веселин Кошев.

По време на посещението бяха проведени разговори с г-н Сгарделис, генерален директор на гръцката партия, с председателя на парламентарната й група г-н Стефанидис, с депутати от "Нова демокрация", както и с г-жа Дора Бакоянис, главен съветник на министър-председателя по балканските проблеми. По време на престоя си българската делегация бе съпровождана от г-жа Катерина Папанастасиу, завеждащ международния отдел на "Нова демокрация", и г-н Христос Бурсалас, вицепрезидент на гръцко-българското дружество за приятелство и сътрудничество.

При разговорите бяха разменени становища за вътрешното положение в двете страни, междупартийните контакти и сложната обстановка на Балканите. Беше подчертано гледището, че задълбочаването на политическите, икономическите и културните връзки между България и Гърция е от изключително значение за тях, за световния мир и за региона. Изразено бе взаимното желание на двете партии да работят заедно в тази насока. Либерализмът и консерватизмът могат да се превърнат в своеобразен гарант срещу разпалването на балканските страсти. Във връзка с проблемите около признаването на държавата Македония бе потвърдено естественото право на всеки народ за самоопределение, но заедно с това и наличието на едно важно условие - да не се предявяват каквито и да е териториални претенции.

Новосформираните държави трябва не само да получат, но и да демонстрират уважение към националните чувства и традиции на другите страни и особено на техните съседи.

Либарално-демократическата партия и "Нова демокрация" подписаха комюнике за водените разговори и приеха съвместна декларация, което бе отразено по достойнство в гръцкия ежедневен печат.

Изключително ползотворна бе срещата с ръководството на Гръцко-българското дружество за приятелство и сътрудничество, на която бяха набелязани конкретни мерки за оказване на хуманитарна помощ за България под координацията на ЛДП.

От 12 до 13 март делегацията на ЛДП гостува на градското ръководство на "Нова демокрация" в Солун. На водените преговори бе уговорена размяна на групи на младежките организации, както и провеждането на политически семинар в Солун в близките седмици. Набелязаха се конкретни стъпки за побратимяването на градските организации на двете партии от Солун и София.

Посещението на ръководството на ЛДП в Гърция бе част от един политически маратон на партията на Балканите. В началото на април предстоят официални разговори и преговори в Македония и Сърбия.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 30 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕЗОЛЮЦИЯ НА НАЦИОНАЛНОТО СЪВЕЩАНИЕ НА ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА СИНДИКАЛНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ, ЧЛЕНОВЕ НА ПРОФСЪЮЗА НА РАБОТЕЩИТЕ В МУЗЕИТЕ И В ХУДОЖЕСТВЕНИТЕ ГАЛЕРИИ В БЪЛГАРИЯ, СЪСТОЯЛО СЕ НА 24 МАРТ 1992 Г. ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО.

1. Профсъюзът на работещите в музеите и в художествените галерии в България (ПСРМХГБ) СТОИ НА СТАНОВИЩЕТО, че независимо от тежкото икономическо положение на страната грижата за опазването на паметниците на културата и на българските музеи и художествени галерии е национално-приоритетна и следва да бъде ефективна.

2. ПСРМХГБ ПРИЕМА за несъстоятелни всички опити да се политизира миналото и сегашното състояние на опазването на паметниците на културата и настоява техните проблеми да се разрешават в интерес на националните и собствените им задачи.

3. ПСРМХГБ СМЯТА досегашните действия на Министерството на културата в областта на музейното дело за недостатъчно ефективни, компетентни и перспективни. Приема неучастието на Министерството на културата в разработването на Закона за реституцията, Закона за земята и другите разглеждани в Народното събрание закони за грешка с последици за българското културно-историческо наследство, която следва да се преодолее по законов път.

4. ПСРМХГБ НАСТОЯВА Министерството на културата да защитава според своите законови права музеите в страната и техните структури срещу посегателствата върху музейните сгради, срещу закриването на музеи и срещу драстични структурни промени.

5. ПСРМХГБ НАСТОЯВА Министерството на културата да създаде незабавно две браншови комисии с участието на синдикатите: за колективни трудови споразумения и за съгласуване на интересите. ПСРМХГБ предлага на Министерство на културата да доизгради структурата на Националния музеен център в най-кратки срокове.

6. ПСРМХГБ ЗАЯВЯВА, че при всички опити за връщане на предадените за ползване от музеите сгради на бивши собственици извън закона за реституцията ще настоява за съдебни искове за плащане по сегашни реални цени и за извършените подобрения и реставрационни работи. Събраните суми следва да се използват за развитие на българското музейно дело. ПСРМХГБ настоява напускането на заеманите музейни сгради да става само при осигурени средства за това.

7. ПСРМХГБ СМЯТА за оскърбително за вложения интелектуализъм плащането на труда на музейните работници и специалисти, което заедно с другите представители на културата е най-ниско за страната. Предлагаме средната брутна работна заплата на музейните специалисти да не бъде по малко от 2000 лева при сегашните цени и стандарт в Република България.

8. ПСРМХГБ НАСТОЯВА Министерството на културата - респективно Националният музеен център, да проявяват по-голяма оперативност при решаването на проблемите на музейното дело в България.

Велико Търново, 24 март 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 30 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ (ЧАСТ ПЪРВА) НА ПАРТИЯ "НАЦИОНАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ", ПРИЕМНИК НА ОБЩОНАРОДНИЯ КОМИТЕТ ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ (ОКЗНИ) С ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР АРНАУДОВ.

I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ:

1. Партия "Национална демокрация" (ПНД) е политическа организация с ЛИБЕРАЛНО-ДЕМОКРАТИЧНА платформа и практика.

Нейните програмни цели и задачи имат национална и социална насоченост. Спецификата им се свързва с изграждането на:

- хуманна европейска държавна система върху държавническия опит на човечеството в създаването на свободни, правови и силни икономически държави, пренесен към специфичните български условия и държавнически традиции, при която се защитава правото на българския народ чрез културния и държавническия си исторически опит винаги при пълна свобода да определя своя вътрешен и външен политически статус, без външна намеса в политическото, икономическото и културното му развитие;

- общество от свободни, образовани и икономически независими хора, стремящи се към осмисляне и възпроизводство на общочовешките ценности и идеали, при толериране на личностната изява и просперитет като условие за движение към обединеното човечество, регулирано върху достойнствата на човешкия род;

- национална демократична система, без политическото абсолютизиране на миналото и настоящето, за възраждане на европейската ни същност чрез норми и принципи на политическо мислене и действие, непротиворечащи на европейските представи за национално самочувствие и достойнство.

2. Политическите и програмните цели на Партия "Национална демокрация" се реализират само и с всички демократични законни средства, в съответствие с приетата от Великото народно събрание Конституция на Република България и действащото законодателство.

3. Партия "Национална демокрация" развива своята обществено-политическа дейност за формиране и изразяване на политическата воля на българските граждани самостоятелно или в съюз с други политически партии, обществени организации и движения, чийто организационен и политически статут не влизат в противоречие с нормите на чл. 11 от Конституцията на Република България.

4. Партия "Национална демокрация" ще поддържа връзки и отношения и ще членува във всички международни организаци с либерално-демократична насоченост, с демократична и хуманна идейна платформа.

II. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ:

1. Равни права и възможности за участие в партийния живот по условията на настоящия устав на всички членове и автономни организации със съответните им структури.

2. Гласност и публичност на действията и решенията на всички организационни нива.

3. Отчетност на всички изборни изпълнителски и ръководни органи и контрол върху дейността им по ред, упоменат в настоящия устав.

4. Изборност чрез ТАЙНО ГЛАСУВАНЕ при спазване условията на състезателност, алтернативност и мандатност (не повече от три последователни мандата) за заемане на съществуващите по този устав ръководни партийни длъжности.

5. Не се допуска едновременното заемане на ръководен партиен пост и отговорен пост в държавната изпълнителска власт, повече от една партийна изборна длъжност или изборна и друга платена партийна.

6. Политически разисквания, отстояване на собствено мнение при обсъждания на общонационални и вътрешнопартийни въпроси на всички организационни нива като основа за творческото развитие и реалистично прилагане в обществено-политическата практика на идейната платформа.

7. Членовете на Партия "Национална демокрация" не могат да бъдат санкционирани за критика и участие в различни идейни платформи, обединения и течения в рамките на ПНД.

8. Спазване на общоприетите норми за етика - зачитане на свободомислието и достойноството на личността, правото на личен живот и предпочитания, на личен избор и мнения по всички въпроси, засягащи партийния живот, недопускане на авторитаризъм и догматичен централизъм и невъзможност за преследване при различие в становищата.

III. ЧЛЕНСТВО - ПРАВА И ОТГОВОРНОСТИ:

1. Член на Партия "Национална демокрация" може да бъде всеки пълнолетен, дееспособен български гражданин, който не е лишен от граждански права, не е поставен под запрещение, не членува в друга партия и политическа организация, приема устава и програмата на ПНД и е готов със своите мисли и действия да съдейства за развитието и практическото прилагане на идейната платформа и политическата програма.

2. В Партия "Национална демокрация" се постъпва със следните документи:

а) лично подписано стандартно писмено заявление до съответната местна организация, в което задължително е отразено съдържанието на чл. 1 от гл. III от устава.
б) попълване на стандартен личен картон с биографични данни.

Приемането става след личното представяне и обсъждане на кандидата на Общото събрание на местната организация и положителен глас при гласуването на повече от 50 % от членовете на организацията.

Приетият за редовен член внася встъпителна първоначална вноска в размер на 5 % от месечното му трудово възнаграждение и ежемесечен членски внос в размер на 25 лв., отразяван във връчената след приемането му членска книжка.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ
РЕГИСТЪР НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ

017. НОВА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ /НСДП/

Идеята за създаването й се заражда през ноември - декември 1989 година сред членовете на Независимия социалдемократически клуб. На 9 януари 1990 г. 9-то общо събрание на клуба прераства в Учредителна конференция на нова СДП. От месец април 1990 г. партията е приета в Съюза на демократичните сили, но след изборите за Велико народно събрание през юни същата година членството й е замразено. След година отново става редовен член на СДС. В изборите за Народно събрание спечели едно депутатско място в парламента - председателя на Нова СДП. Партията има свои представители в изпълнителната власт.

Идейната основа на партийната политика е социаллиберализмът. По отношение на отечествената социалдемокрация Нова СДП смята за отживели времето си широканските и общоделските позиции на БСДП, които по същество са социалистически и съдържат много елементи на архаичност и утопичност. Като модерна лява партия от небузлуджански тип смятат, че пътят за развитие на България е социалдемокрацията.

В уникалното развитие от комунистическа формация към капиталистическо общество основният въпрос за Нова СДП е въпросът за собствеността - частната собственост, като кооперативната е част от нея. Това е различието с БСДП, която е за кооперативна като път към частната.

Според Новата СДП в посткомунистическия период смяната на системата трябва да се извърши под административен контрол, а не да се оставя на хаоса, стихийността или манипулации.

Партията не признава БСП, която е наследник на БКП - организация, предала България в полза на имперските интереси на Русия и после на СССР.

Нова СДП смята, че декомунизацията ще е многоетапен и продължителен период, сравним с денацизацията в Германия след Втората световна война.

През март - април 1991 г. клубовете "Програмна алтернатива" от БСДП преминават в Нова СДП, като в тях са и членове, и симпатизанти на партията.

Печатен орган е в. "Реформа", който след 13-ти брой не излиза поради поскъпването на хартията. В скоро време ще бъде възобновено издаването му.

Ръководен орган е Националният координационен съвет. Председател на Нова СДП е д-р Васил Михайлов.

Адрес на Нова социалдемократическа партия:
София, бул. "Янко Забунов" нр.20 тел. 38-26-93

/Пресслужба "Куриер"/

11:17:34    
30.03.1992 г.    

Редактори: Нина Гаврилова   
                    Любомир Йорданов
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!