София, 30 април 1993 година
        Брой 83 /870/

Главен редактор: Стефан Господинов

София, 30 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА ПАРТИЯ НОВА БЪЛГАРИЯ ЗА ПРОВЕДЕНА СРЕЩА С БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ, КОНСТИТУЦИОНЕН ФОРУМ ХРИСТИЯНСКО ЖЕНСКО ДВИЖЕНИЕ И ПОЛИТИЧЕСКИ КРЪГ "ЗОРА" ЗА СЪВМЕСТНА РАБОТА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА НОВ ПОЛИТИЧЕСКИ СЪЮЗ.

На 28 април 1993 г. в София бе проведена среща на ръководствата на Партия Нова България /ПНБ/, Българска партия либерали /БПЛ/, Конституционен форум Християнско женско движение /ХЖД/ и Политически кръг "Зора".

Беше обсъдена обществено-политическата и икономическата обстановка в страната и развитието на демократичните процеси в България. Беше констатирано, че политическият живот е изпълнен с партизанщина, деструктивизъм и демагогия, които на фона на задълбочаващата се икономическа криза и на ширещия се националнихилизъм поставят под заплаха както съдбата на реформата и демократичния преход, така и самата идея за демократична промяна в страната ни. Под заплаха е българската държавност и историческите перспективи на българската нация.

В резултат на проведените политически консултации беше единодушно потвърдено необходимостта от създаването на нова политическа сила, с ясно и прогнозируемо дясно политическо мислене и поведение. Общо е мнението, че тази нова политическа сила трябва да се развива в ясните идейни рамки на един либерално-консервативен съюз, адекватен на извършвания в страната десен преход, към гражданско общество, пазарна икономика и демокрация!

Водени от чувството си за политическа и национална отговорност, участниците в срещата декларират своята готовност и желание за активизирането на съвместната си работа за създаването на нов траен и стабилен политически съюз.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 30 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ РЪКОВОДСТВОТО НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ДО РЪКОВОДСТВОТО НА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКИЯ СЪЮЗ НА МАКЕДОНИЯ ПО ПОВОД НА АКТ НА ПРЕНЕБРЕГВАНЕ НА ЧОВЕШКИ ПРАВА.

По повод съобщението за нанесения жесток побой над ръководителя на Партията за човешките права в Македония Илия Илиевски в град Струмица поради обяснението му, че македонската нация е измислица и Гоце Делчев е българин, ръководството на Българската социалдемократическа партия изказва своя категоричен протест срещу този вандалски акт.

Ние, българските социалдемократи, осъждаме юмрученото право и насилието, особено при съдействието от страна на висш полицейски служител, както е и в случая Илия Илиевски. Подобни постъпки тровят възраждащите се близки отношения между българския народ и народа на Македония и не се покриват с декларираните от македонските ръководители желания за добросъседство и сътрудничество. Правото на национално самоопределение е едно от основните човешки права и принцип на Социалистическия интернационал.

София, 28 април 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ:

д-р Петър Дертлиев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 30 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ВЪЗВАНИЕ НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ "135 ГОДИНИ БОЛГРАДСКА ГИМНАЗИЯ" КЪМ СЪНАРОДНИЦИТЕ ЗА ВЪЗРАЖДАНЕТО НА УЧИЛИЩЕТО. Комитетът е учреден на 15 април 1993 г. от видни български интелектуалци и общественици, председател е проф.Николай Генчев.

СКЪПИ СЪНАРОДНИЦИ,

През месец юни 1993 г. се навършват 135 години от създаването на Болградската гимназия - първото модерно българско средно училище на Възрожденска България.

Болградската гимназия изигра изключителната роля на един от основните ориентири за духовното оцеляване, съхраняване и развитие на българската култура, народностно присъствие и запазване на националното самосъзнание. Тя създаде плеяда от светли български умове, които поеха факела на българската култура, наука и образование в името на освобождението на България, в името на духовното развитие на нацията и приобщаването към европейската култура. Творческият гений на мнозина от тях обогати културата на Европа. Част от възпитаниците на гимназията бяха сред видните строители на следосвобожденска България.

Сега, когато съвременна и демократична България преоткрива част от своя народ и история, за които дълго време се мълчеше, отбелязването на тази годишнина има огромно значение. Липсата на яснота около националния въпрос, както и конюнктурното маневриране около него оставиха в забвение стотици хиляди българи по света, включително от Украйна и Молдова. Българската държава, българската национална политика, българската общественост и днес е длъжник на това българско по произхода си население, имащо характер на национално малцинство, което всички ние наричаме бесарабски българи.

Честването на 135-годишнината от създаването на Болградската гимназия трябва да надхвърли символичното си значение и да излезе от рамките на една обикновена културна инициатива.

Назряла е потребността сред общностите на нашите братя в Украйна и Молдова от изграждането на българско национално училище там. Няма нищо по-естествено един от стълбовете на българското оцеляване и култура - Болградската гимназия, да възстанови своя характер на българско национално училище като център за приобщаване към съвременната ни култура и за изучаване на традиционния фолклор. Това е желанието и на бесарабските българи.

Общественият инициативен комитет "135 години Болградска гимназия" ще направи необходимите постъпки пред българското и пред украинското правителство за възраждането на Болградската гимназия като българско средно училище.

За реализирането на тази идея Общественият инициативен комитет обявява създаването на фонд "135 години Болградска гимназия". Ние се обръщаме с призив към българската общественост, държавните институции на Република България, организации и фирми, към всички родолюбиви българи във и извън страната да вземат участие в тази благородна дарителска дейност за създаването на фонда.

Общественият инициативен комитет обявява следните набирателни сметки на Фонд "135 години Болградска гимназия":
ТБ - София АД 421 100 262-7 в лв.
ВТБ АД 621/4297243005 в щ.д.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 30 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ГРАДСКОТО НАСТОЯТЕЛСТВО - ДОБРИЧ, НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ С ГЛАВЕН СЕКРЕТАР АНАСТАСИЯ МОЗЕР ПО ПОВОД НА РЕГИСТРИРАНЕТО НА НОВА ПАРТИЯ СЪС СЪЩОТО ИМЕ.

На свое заседание на 20 април 1993 г. Градското настоятелство обсъди разколническите действия на членовете на Постоянното присъствие /ПП/: Никола Пенчев, доцент Стоян Чакъров и Баязид Саидов и подведените от тях съюзни членове, които с присъщите само на болшевишките емисари йезуитщина и хитрост, се опитаха да внесат разкол в любимата ни организация, регистрирайки тайно /конспиративно/ от Управителния съвет, главния секретар д-р Анастасия Димитрова-Мозер и останалите членове на ПП нова организация /партия/ с името БЗНС.

Сдружени земеделци, идейни другари, пленници на великата земеделска идея от цялата страна, нека дадем заслужен отпор на разколниците!

Нека им докажем, че нашето единство е нерушимо, изстрадано в преизподнята на лагери и затвори и че безплодни ще останат техните усилия за разкол във възстановения БЗНС.

Добрич, 20 април 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 30 април - Следва предоставеният за разпространене пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СИНДИКАТА НА ПОЖАРНИКАРИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРИЕТА НА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА 26 АПРИЛ 1993 Г. Документът е адресиран до Народното събрание, до президента на републиката, до председателя на Министерския съвет, до Министерството на вътрешните работи, до Комисията по националната сигурност и до средства за масово осведомяване.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Синдикатът на пожарникарите в Република България изразява своята загриженост и тревога за бъдещето на противопожарната охрана в страната и за работещите в системата служители.

Отчитайки обществено-икономическото състояние на България и съществуващите нерешени проблеми в противопожарната охрана, настояваме:

1. Подкрепяме исканията в декларацията на Националния синдикален съвет на Националния полицейски синдикат от 19 март 1993 г.

2. Проектът на Закона за пожарната защита да бъде включен в пакета от закони, които Министерският съвет предлага да бъдат приети приоритетно от Народното събрание.

3. Да се разработи стратегия за развитието на противопожарната охрана в България, която да бъде обезпечена с необходимите финансови средства.

4. Министерският съвет да осигури с бюджета за 1993 г. целево средства за купуване на тридесет противопожарни автомобила и за лични защитни и предпазни средства на оперативния състав.

5. Министерският съвет да осигури средства в районните служби за противопожарна охрана по т.З на Решение номер 109 на Министерския съвет от 24 март 1992 г. От 1 януари 1994 г. този състав да бъде включен в щатната численост на МВР.

6. Да се решат проблемите, свързани с организацията, дейността и материално-техническото осигуряване на ведомствената противопожарна охрана.

7. Да се създадат необходимите условия за изпълнение на разпоредбата на чл.78, ал.1 от Закона за МВР, предвиждащ четиридесетчасова работна седмица.

8. Да се създаде комисия за разработването на проект за споразумение съгласно чл.85 от Закона за МВР.

9. Личният състав от противопожарната охрана да се запознае с резултатите от извършената проверка на Националната служба за противопожарна охрана.

София, 26 април 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 30 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
КРИТИКА НА ПРОГРАМАТА НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ "ПЕРСПЕКТИВА ЗА БЪЛГАРИЯ" - ДЕКЛАРАЦИИ И РЕАЛНОСТИ /ЧАСТ ШЕСТА - ПОСЛЕДНА/. Документът е изготвен от експертен екип на Българска партия либерали и огласен на пресконференция на 21 април 1993 г. в София.

2. БСП и духовната култура.

Десетилетия БКП подчиняваше духовната култура на императивите на единствената идеология. Науката, изкуството, образованието трябваше да мобилизират специфичните си средства в името на една и съща цел - "рецитирането" на партийните решения и "претворяването им в дела". Положително е, че сега БСП е загрижена за трудното днес и проблематичното утре на духовната сфера. Далеч не толкова положително е обаче, че подходът на партията-майка още не е напълно преодолян и той прозира в редица постановки:

- селективно отношение към чуждите култури. До вчера американизация беше синоним на "империализъм", днес - на комерсиализация, агресия на културни сурогати, порнография и апология на насилието" /с.9/. Не става въпрос за подменяне на истината с лъжа, а за представяне на една част от истината за цялата истина. Както преди, така и сега американската култура се схваща еднопланово, винаги негативно, а не в нейната същност на богато и противоречиво явление, в съществуването на сурогатите на индустрията за масова култура и автентичните образци на високата култура;

- противопоставяне на националните и чуждите култури. Последните са представени като нашествие, заплаха за националната специфика. Едно либерално схващане за отношението между "универсални" и национални ценности го схваща не като опозиция или подчиняване на едното от другото, а като равностойно взаимодействие;

- придаване твърде етнически характер на националната култура: призовава се за "държавна защита /чрез законови уредби/ на българската култура, на българския език и на славянската писменост". Тази задача би звучала наистина благородно, ако не се забравяше, че със същата законова защита трябва да се ползват и културите на всички етнически малцинства.

Комунистическата идеология е изключително чувствителна към духовната сфера. Последната има значителен потенциал за автономност, независимост, алтернативност. Беше разработена и стриктно прилагана сложна система от мерки - и стимулиращи, и санкциониращи - за "укротяване" на този потенциал. Главното противоречие, което характеризира състоянието на духовната сфера у нас, е, че логиката на обслужващата функция се възпроизвежда в нови форми, а все още недостатъчно се разгръща логиката на автономността:

- функцията на социалното познание не е само да следва и "обосновава" зададени от властта хоризонти, а да разработва и апробира теоретично социални алтернативи;

- изкуството не би трябвало само да пресъздава - нормативно или иронично - социалната действителност, а и да предлага разнообразни форми на чувствителност;

- разнообразието в образователната система не би трябвало да се изчерпва само с алтернативни организационни форми /държавни и частни училища/, а да се допълва с широк спектър от ценности /тези на социализацията, но и тези на спонтанността, активността, риска/;

- средствата за масова информация трябва да различават факт, новина, коментар;

- кадровите и институционалните промени да се решават на основата не на конюнктурни политически съображения, а на дългосрочна перспектива за развитие на съответната сфера и за оптимизиране на връзките й с аудиторията.

Загрижеността на БСП за комерсиализацията и американизацията на духовната култура и за защитата на "истинските" художествени ценности може да бъде приета, ако митичният акт на възникването на една нова партия /без утежняващо я минало и отговорности, вини, без спомени, без памет, без доктрини, без приемственост в електората/ би могло да бъде приложен и към духовната култура. За съжаление, духовната култура не може да се регистрира под ново име /така както партията/. Тя носи в себе си наследството от съществуването чрез чужди модели /преди съветски, сега - американски/ унищожената чрез упорити идеологически усилия национална специфика и идентичност, отчуждението от потребителя на нейния продукт - попечител, зрител, учащ.

Уважението на една политическа сила към духовността би било по-ефективно, ако се изразява не чрез декларация, а чрез максимално оттегляне на собственото политическо внушение /чрез радио, телевизия, преса, пропаганда/ и по такъв начин разширяване полето и силата на въздействието на духовността. Колкото по-големи са словесните и управленски претенции /та дори и свързани със "загриженост"/ на политическа сила, толкова по-малко става влиянието на духовността.

Носталгията по творческите съюзи в областта на културата предизвиква спомени от практиката на една друга партия, която чрез тях се грижеше за "истинските" културни ценности.

Апелът за ненамеса на политическите сили в работата на науката и призивът тя да се ръководи от вътрешни, "обективни" критерии, несвързани с идеи и апели за промени в академичната бюрокрация, в тромавата йерархия, в системата за получаване на степени а звания, създава впечатлението, че се идеализира състоянието в тази сфера преди промените в последните 2-3 години. Лишени от конкретно виждане и механизми за промени, призивите в този раздел остават в жанра на пожеланията, създаване на видимост за уважение и загриженост; представляват реплика и контрапункт на неблагополучия в последните години.

В подобен дух са и разделите за образованието и вероизповеданията. Краткостта на последния раздел е свързана с третирането на религията предимно в институционален план. Категоричната защита на независимостта на Българската православна църква би могла да бъде приета добре, ако бе предшествана и от кратък исторически анализ, от оценка на близкото минало, не само на настоящето. Но тя само изразява по един частен въпрос облика на политическия субект на "Перспективите..." - без памет, без минало, без биография. Липсата на оценка за духовната стойност на православната религия е индикатор за непреодоляното високомерие към една различна духовна форма и старата идеологическа ревност към демиургическия персонаж.

IV. За перспективите на "Перспективите..."

Най-парадоксалният резултат от "Перспектива за България" на БСП е, че в нея липсва именно перспектива:

- апокалиптичният характер на настоящето прави твърде проблематично бъдещето;

- самото бъдеще се "затваря" в тесни национални рамки, не е дори загатната перспективата на Европа и развитите страни по посока на изграждане на информационно общество и защита постиженията на демокрацията, което би представлявало и за нас дългосрочен хоризонт;

- възпроизвежда се старата схема на обществено развитие, доминирано от попечителската роля на държавата;

- не са откроени факторите на бъдещето: иновативността на модерните технологии и форми на организация, динамичността на младото поколение;

- липсват нови ценности, които да предложат алтернатива на предишните: свобода вместо равенство, разнообразие вместо еднообразие, гражданска активност вместо верноподаничество, отговорност вместо изпълнителност.

Партията-опекун отново е помислила за всичко и за всички, но не е оставила място за никого. Тя отново е поела върху себе си нашите функции, обяснила ни е ставащото, класифицирала го е в пригледната опозиция тъмно /синьо/ настояще - светло /розово/ бъдеще. Бъдещето е ясно, назовано, определено, едно. Няма нужда от алтернативи, избор, участие.

Програмата отново е адресирана до изпълнителни партийни членове, а не до активни граждани. Няма отговорност, но няма и перспектива.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 30 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ, ПРИЕТ НА УЧРЕДИТЕЛНА КОНФРЕНЦИЯ НА 24 АПРИЛ 1993 Г. В СОФИЯ

Глава първа
СЪЩНОСТ И ЦЕЛИ

Чл.1. Българският земеделски народен съюз - Александър Стамболийски е обществено-политическа партия, която действа в пълно съответствие с конституцията и законите на Република България.

Чл.2. Българският земеделски народен съюз - Александър Стамболийски осъществява своята дейност на основата на Политическата си програма.

Чл.З. Българският земеделски народен съюз - Александър Стамболийски работи: за благоденствието, нравственото и духовното развитие на българския народ и на всеки гражданин; за икономическия и социалния прогрес на нацията; за развитието на земеделието и на българското село, за пълното използване възможностите на частната, кооперативната и държавната собственост на основата на екологическата политика на държавата.

Чл.4. Българският земеделски народен съюз - Александър Стамболийски е за: мир, хляб, свобода и народовластие; участие на всеки гражданин в управлението на обществото и на държавата; парламентарна република; равни права и задължения на всички граждани; недопустимост на каквито и да е привилегии в обществото и държавата; възраждане, укрепване и развитие на нравствените и моралните добродетели на българския народ и за единението на нацията.

Глава втора
ЧЛЕНСТВО В БЗНС - АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ

Чл.5. Член на БЗНС - Александър Стамболийски може да бъде всеки пълнолетен и дееспособен български гражданин, който приема устава и програмата на съюза и не членува едноременно в други политически партии.

Чл. 6. Всеки член на БЗНС - Александър Стамболийски има право:
а/ да избира и да бъде избиран в съюзните органи на основата на този устав;
б/ да участва в цялостния живот на съюза;
в/ свободно да излага своите виждания и мнения по различни въпроси, да ги поставя на обсъждане и да ги защитава;
г/ да критикува свободно слабостите и грешките в дейността на съюзните органи на всички равнища;
д/ да има достъп до информацията за дейността на всички съюзни органи;

Чл.7. Всеки член на БЗНС - Александър Стамболийски е длъжен:
а/ да работи активно и последователно за постигане целите на програмата на съюза и да спазва неговия устав;
б/ да допринася с дейността и поведението си за издигане на престижа, ролята и мястото на съюза в обществото и в държавата;
в/ да работи за развитието на демокрацията;
г/ да изпълнява решенията на Националната земеделска конференция и на другите съюзни форуми;
д/ да плаща членски внос.

Чл.8. Членовете на БЗНС - Александър Стамболийски имат равни права и задължения във вътрешносъюзния живот.
 
Чл.9. Приемането на нови членове на БЗНС - Александър Стамболийски става на събрание на местната земеделска дружба по тяхна молба и в тяхно присъствие.

Чл.10. Членството в БЗНС - Александър Стамболийски се прекратява по желание на съюзния член или с решение на местната земеделска дружба.

Чл.11. За нарушения на съюзния устав се налагат следните наказания: предупреждение, порицание и изключване.

Наказанията на провинилите се съюзни членове се налагат в тяхно присъствие на събрание на местната земеделска дружба, а за тежки нарушения - и от Управителния съвет на съюза. Решенията за налагане на наказания се вземат с мнозинство от 2/3 от присъстващите.

Глава трета
СТРУКТУРА НА БЗНС - АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ

Чл. 12. Българският земеделски народен съюз се изгражда на териториален принцип съобразно административно-териториалното деление на страната.

Чл. 13. Местната земеделска дружба е основна териториално обособена структурна единица на съюза. Тя не може да има по-малко от 5 членове.

Чл. 14. Събранието на местната земеделска дружба е нейният висш орган.

Чл. 15. Местната земеделска дружба избира:
а/ ръководство на дружбата в състав: председател, заместник-председател, секретар и членове от 2-3 души;
б/ контролна комисия в състав: председател, секретар и член;
в/ делегати за общинските събрания.

Чл. 16. Местните земеделски дружби вземат решенията си с обикновено мнозинство от присъстващите.

Чл. 17. Местните земеделски дружби на територията на една община образуват общинска земеделска дружба. Събранието на общинската земеделска дружба е нейният висш орган. То се провежда най-малко веднъж на две години.

Чл. 18. Общинското събрание избира ръководство на общинската земеделска дружба в състав: председател, заместник-председател, секретар и трима членове.

Чл. 19. Общинското събрание на общинската земеделска дружба:
а/ предлага съюзните дейци, които да бъдат издигнати за кандидати за членове на Управителния съвет на съюза;
б/ избира делегати за Националната земеделска конференция;
в/ издига кандидати за избор в местните органи на власт и управление.

Чл. 20. Националната земеделска конференция е върховен орган на БЗНС - Александър Стамболийски. Тя има следните компетенции:
а/ приема Политическата програма и Устава на съюза или прави поправки, допълнения и изменения в тях;
б/ избира Управителен съвет от 35 членове и Контролен съвет от 15 членове;
в/ изслушва отчети на Управителния и на Контролния съвет.

Чл. 21. Националните земеделски конференции са редовни и извънредни. Редовните конференции се свикват веднъж на четири години. Извънредните конференции се свикват, когато се налага да се вземат важни решения за дейността на съюза.

Националните земеделски конференции се свикват по решение на Управителния съвет, по искане на 1/3 от неговия състав или по искане на 1/3 от общия брой на общинските земеделски дружби.

Чл. 22. Решенията на Националната земеделска конференция се вземат с обикновено мнозинство, освен ако по друг текст от устава не се изисква квалифицирано мнозинство.

Чл. 23. Управителният съвет на БЗНС - Александър Стамболийски:
а/ организира дейността на съюза за постигане на програмните цели и за изпълнение на решенията на националните земеделски конференции;
б/ избира Изпълнителен съвет на съюза от 5 до 11 членове;
в/ избира председател на Управителния съвет на съюза;
г/ утвърждава кандидатурите на сдружени земеделци за депутати и членове на правителството;
д/ приема отчети на парламентарната група на съюза;
е/ взема решения за влизане в коалиция и предизборни съюзи;
ж/ приема отчети на Изпълнителния съвет.

Чл. 24. Управителният съвет се свиква по решение на Изпълнителния съвет или по искане на 2/3 от членовете на Управителния съвет.

Чл. 25. Изпълнителният съвет на БЗНС - Александър Стамболийски:
а/ представлява съюз и осъществява връзките му с други политически сили и с държавните органи;
б/ организира дейността на съюза за изпълнение на решенията на Управителния съвет и на Националната земеделска конференция.

Чл. 26. Изпълнителният съвет е колективен орган и взема решенията си с мнозинство от 2/3 от присъстващите членове. Своята дейност той отчита пред Управителния съвет най-малко веднъж през годината.

В заседанията на Изпълнителния съвет вземат участие със съвещателен глас председателят на Управителния съвет и председателят на Контролния съвет на съюза.

Чл. 27. Контролният съвет на съюза:
а/ избира измежду своите членове ръководство в състав: председател, секретар и до 3 членове;
б/ контролира за точното изпълнение на решенията на Националната земеделска конференция;
в/ дава становища по имуществени правоотношения на съюза и следи за правилното упражняване на финансовата дейност;
г/ произнася се по постъпили жалби и сигнали;
д/ съблюдава спазването на съюзния устав.

 Глава четвърта
 ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 28. Българският земеделски народен съюз - Александър Стамболийски има печат с кръгла форма, с надпис "БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ" и в средата - четирилистна детелина.

Чл. 29. Общинските и местните земеделски дружби имат печат с кръгла форма с надпис наоколо "БЗНС - АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ", седалището на дружбата и в средата - четирилистна детелина.

Чл. 30. Българският земеделски народен съюз - Александър Стамболийски има оранжево знаме с четирилистна детелина в горния ляв ъгъл, а в средата - лика на Александър Стамболийски.

Чл. 31. Знамената на общинските и местните земеделски дружби са оранжеви на цвят с четирилистна детелина в горния ляв ъгъл, в средата - лика на Александър Стамболийски, а отдолу се изписва земеделската дружба и нейното седалище.

Чл. 32. Бюлетината, с която БЗНС - Александър Стамболийски ще кандидатства и ще участва в избори за органите на власт, е с оранжев цвят.

Чл. 33. Българският земеделски народен съюз - Александър Стамболийски е единна юридическа личност със седалище в гр. София, ул. "Гурко" 66.

Чл. 34. Съюзът набира средства за своята дейност от: встъпителни вноски и членски внос; дарения и завещания; доходи от стопанска дейност и субсидии от държавния бюджет.

Чл. 35. Редовни са събранията на всички съюзни органи /на местните и общинските земеделски дружби, управителния съвет, ИС, КС и Националната земеделска конференция/, когато присъстват повече от половината членове или делегати.

Чл. 36. Изпълнителният съвет определя нормата на представителство за общинските събрания и за Националната земеделска конференция.

Всички решения на съюзните органи се вземат с явно или тайно гласуване по решение на съответния форум.

Чл. 37. Българският земеделски народен съюз - Александър Стамболийски може да прекрати съществуването си с решение на Националната земеделска конференция, взето с мнозинство от 2/3 от присъстващите делегати.

Чл. 38. При прекратяване на съюза Националната земеделска конференция със специално решение определя начина за разпореждане с имуществото и финансите му.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Настоящият устав е приет на Учредителното събрание на Българския земеделски народен съюз - Александър Стамболийски, състояло се в гр. София на 24 април 1993 година.

/Пресслужба "Куриер"/

30.04.1993 г.
10:15:00

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                           Любомир Йорданов
Технически изпълнители: Цвета Любомирова
                                           Славка Кочева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!