30 август 1994


София, 30 август 1994 година
Брой 169 /1214/


София, 30 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЖАН ВИДЕНОВ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ПРОФ. КРЪСТЬО ПЕТКОВ ПО ВЪПРОСА ЗА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКОТО ПОЛОЖЕНИЕ В СТРАНАТА.


УВАЖАЕМИ ПРОФЕСОР ПЕТКОВ,

Запознах се със съдържанието на отвореното Ви писмо, в което споделяте загрижеността и тревогите си от социално-икономическото положение в страната. Тъй като в личните си политически контакти ние с Вас възприехме подход на искреност, прямота и взаимно доверие, Ви отговарям именно в този дух.

Напълно споделям критиката Ви към провежданата през последните 6 месеца от правителството на проф. Беров икономическа и социална политика. Верни са констатациите Ви за по-нататъшното обедняване на населението, растежа на цените, високата инфлация и широката спекула. Впрочем тези изводи се съдържат в редица решения на Висшия съвет на БСП от пролетта, които бяха потвърдени от 41-я конгрес и от новоизбраното партийно ръководство, и от депутатите социалисти.

Затова категорично отхвърлям като неверни и тенденциозни твърденията Ви, че това правителство провежда политиката си "под въздействието и с подкрепата на БСП". Вие отлично знаете, че в основата на жестоката икономическа разруха и хаос стои политиката на СДС и неговият "икономически блок", съставен от наистина "диви, цинични и неграмотни монетаристи". Вината на проф. Беров е в това, че не пресече тази политика и не отстрани нейните проводници от своето правителство.

Но, професор Петков, на нашата общественост е широко известно, че твърде често Вие подкрепяхте носителите на тази икономическа стратегия на СДС, че през 1991 г. те дойдоха на власт благодарение и на Вас. Нееднократно се обявявахте за десен или десноцентристки икономически преход. През ноември миналата година официално декларирахте подкрепа за натрапваната от Международния валутен фонд /МВФ/ антиинфлационна политика, дори първи лансирахте така критикуваната днес от Вас "рестрикция на доходите" и "замразяване на цените". Сега с лека ръка стоварвате тази вина върху нашите глави, без каквато и да е истинска аргументация.

Правителството на проф. Беров не е било, не е и не може да бъде правителство на БСП - нито по кадровия си състав, нито по своята линия, нито по политически фактори, на които робува. С открита и конструктивна парламентарна работа БСП коригира значително политиката му, но не можеше по никой начин да я промени напълно без нов народен вот и ясен обществен мандат - за друга социално-икономическа политика, която да осигури:

1. Спиране на разрушителните тенденции в икономиката, особено в селското стопанство.

2. Създаване на правни и икономически условия за възстановяване на националното стопанство и за оживление на производството.

3. Осъществяване на приватизацията, съобразно с трайните икономически интереси на страната, със стопанската политика на държавата и с участие на създателите на националното богатство.

4. Борба против обедняването, ограничаване на безработицата, предотвратяването на срива в здравеопазването, образованието, науката и културата.

Пътят към това минава през оттеглянето на Министерския съвет още в началото на есента, последвано от предсрочни парламентарни избори, които ще дадат възможност за нов парламент, нова изпълнителна власт, друга формула на прехода, на икономическите и социалните реформи.

Този девиз бе изписан и на синдикалното знаме, под което се организира майската генерална стачка. Сега за мен е абсолютно необяснимо и неприемливо заменянето му с последната Ви идея за "правителство в рамките на сегашния парламент". Смятам я за безсмислена, нещо повече - за вредна и не виждам причини да бъде подкрепяна от сериозен политик, синдикалист или държавник.

Струва ми се абсурдна и заплахата за организиран бойкот на предсрочните парламентарни избори. Тя е равносилна на подигравка с волята на преобладаващата част от българския народ да поеме съдбата си в свои ръце и да осъществи промяна; цинична и срамна политическа еквилибристика в интерес единствено на вече дискредитирани политически формации и лидери.

Що се отнася до БСП, ние не се боим от народния вот. Ще предложим на българския избирател не лъжи и демагогия, а сериозна и честна програма за излизане от кризата и за социално ориентиран преход. Ако народът ни гласува доверие, ще я осъществяваме в сътрудничество с всички националноотговорни политически и обществени сили.

Днес шансът да се спрат конфронтацията, дестабилизацията и хаосът не е в ръцете само на една или друга партия. Историческият шанс, категорично потвърден от тенденциите в цяла Източна Европа, е във формирането на левоцентристко единство, което да спечели изборите и да управлява страната в съответствие с декларираните си позиции.

Абсолютно съм убеден, че в това социалистите и синдикалистите ще бъдат заедно. Освен за "откритите писма” да мислим и за открити стъпки към предизборно сътрудничество и следизборно социално партньорство в духа на досегашния ни постоянен градивен диалог.

София, 26 август 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 30 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА ПРЕСЦЕНТЪРА НА ПОЛИТИЧЕСКИ КЛУБ "ЕКОГЛАСНОСТ" И НА СЕКРЕТАРИАТА НА СЪЮЗА ЗА ОТЕЧЕСТВОТО ПО ПОВОД НА ПОДГОТОВКАТА НА ДОГОВАРЯНЕ ЗА ОБЕДИНЕНИЕ НА ДЕМОКРАТИЧНИ ФОРМАЦИИ И ЛИЧНОСТИ.


На 29 август 1994 г. се проведе среща между ръководствата на Съюз за отечеството и Политически клуб /ПК/ "Екогласност".

Двете страни изложиха своите виждания и оценки за състоянието на страната и за нейните перспективи.

Те смятат, че демократичният процес е необратим. Но заедно с това констатират, че промените са сериозно забавени и деформирани от националното и общественото разединение, от крайното политическо противопоставяне и нетърпимостта.

Досегашният икономически подход е неефективен и неприемлив. Той доведе до влошаване на положението на по-голяма част от гражданите.

Принципите и духът на конституционализма и на парламентаризма не се следват от органите на властта, те не работят в интерес на всички социални слоеве. Съществуващите отчуждение и недоверие във възможностите на държавните институции рискуват да компрометират демократичните завоевания.

Състоянието на страната и кризата в дейността на институциите изискват да се потърси гласа на народа за нов обществено-политически и икономически път в демократичното развитие. Това може да стане само чраз нови избори, произведени по демократичен и справедлив закон, който да допусне до властта различните и реално съществуващи в обществото тенденции.

Двете страни приеха съвместна декларация. Те ще работят заедно за събиране и обединяване на демократични формации и личности, които са готови да потиснат теснопартийните сметки в името на националните интереси.

Допълнително ще се договорят конкретни форми на сътрудничество.

София, 29 август 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 30 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ СИНДИКАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА НАЦИОНАЛЕН СИНДИКАЛЕН БЛОК.


Днес, 29 август 1994 г. в град София се състоя работно заседание за създаване на Национален синдикален блок с учредители:

1/ Национален синдикат на докери, портови моряци и корабостроители /НСДПМК/, представляван от изпълнителния председател Живко Георгиев Бобоцов.

2/ Национална синдикална федерация /НСФ/ "Миньор”, представлявана от президента Димитър Нешев Димов.

3/ Учителски синдикат /УС/ "9-ти юни 1994 г"., представляван от президента Константин Любенов Димитров.

4/ Националния професионален съюз /НПС/, представляван от президента Пламен Иванов Даракчиев.


Целите на Националния синдикален блок са:

1. Премахване на съществуващата синдикална дискриминация в страната и децентрализиране на системата за социално партньорство.

2. Реално представителство и ефективна защита на икономическите и социалните интереси на хората на наемния труд.

3. Действителна икономическа реформа, оптимизиране на управлението на държавните сектори, приватизация и изграждане на свободно пазарно стопанство.

4. Ограничаване на безработицата, разкриване на нови работни места в хода на структурната реформа и създаване на условия за алтернативна заетост.

5. Реформа в системата на социалното осигуряване във всичките й аспекти.

6. Реформа в образователната система и здравеопазването.

7. Подкрепа на демократичните процеси в страната.


Участниците в националния синдикален блок приемат, че конкретните програми на синдикалните организации - учредители, са неразделна част от настоящото споразумение.

Националният синдикален блок е отворен за сродни свободни синдикални организации.

София, 29 август 1994 г.

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НСДПМК: Живко Бобоцов

ПРЕЗИДЕНТ НА НСФ "МИНЬОР": Димитър Димов

ПРЕЗИДЕНТ НА УЧИТЕЛСКИ СИНДИКАТ "9 ЮНИ": Константин Димитров

ПРЕЗИДЕНТ НА НПС: Пламен Даракчиев

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 30 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" ЗА СРЕЩА С ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА СЪЮЗА НА МОНАРХИЧЕСКИТЕ СИЛИ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ" С ЦЕЛ ОБЩИ ДЕЙСТВИЯ СРЕЩУ ПРАВИТЕЛСТВОТО.


Днес, 26 август 1994 г., се проведе среща между конфедералния секретар на КТ "Подкрепа” г-н Венцеслав Медарски и председателя на Движението за връщане на Негово величество Цар Симеон II и съпредседател на Съюза на монархическите сили "Царство България" Владимир Никифоров. И двете страни стигнаха до извода, че България се намира в много тежко икономическо, социално и политическо положение, че има фрагментация и разпад на политическите сили, апатия и съпротива към съществуващите политически формации, изразена в резултатите на проведените частични избори за местна власт, растящата корупция по всички нива на управление, ясно забележими симптоми на зейнала пропаст между народ и държавност. Необходима е една радикална, истинска промяна, която ще настъпи с появата на нова обединяваща политическа сила на всички демократични некомунистически организации.

Представителите на монархическите организации изразиха готовност за подкрепа на евентуалните протестни действия на КТ "Подкрепа" в реакция срещу антинародната политика, водена от правителството.

София, 26 август 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 30 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОЕКТ ЗА ПРОГРАМА /ЧАСТ ДЕСЕТА/ "НОВИ ВРЕМЕНА, НОВА БЪЛГАРИЯ, НОВА БСП" НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ. Документът ще бъде гласуван на референдум от 15 септември до 15 октомври 1994 г. от членовете на партията и от нейните симпатизанти.


ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА НА ПРЕХОДА

България се нуждае от икономическа политика на прехода, която да се развива в няколко взаимносвързани направления.

За Българската социалистическа партия в центъра на реформата следва да се постави производстаото на стоки и услуги. Сами по себе си финансовите мерки не могат да решат икономическите и социалните задачи на прехода. Ние възприемаме финансовата система като средство. Паричната, фискалната и подоходната политика следва да обслужват производството, а не обратното.

Българската социалистическа партия е убедена, че индустриалната инвестиционна политика е "моторът" на промяната и главният фактор за стопанско оживление. В световната стопанска практика не е известен случай на преодоляване на икономическа криза без преструктуриране, технологическо обновление и нарастване на стоковото производство.

Успешното реализиране на пазарната реформа при съществено променените вътрешни и външни икономически условия, според БСП, изисква структурна политика, обвързана със системата от национални приоритети. Като отчита изискванията на пазарната среда, даденостите на страната и стратегическите й интереси, държавата е призвана да определи ключовите отрасли и производствените приоритети. Съобразно с финансовото състояние на фирмите и с бюджетните възможности при съответни условия и срок трябва да се приложат стимули за тяхното "оздравяване". Към тези стимули се отнасят кредити, отпускани при преференциални условия, разсрочване или опрощаване на "лоши дългове", данъчни облекчения, държавни поръчки, целеви дотации и други. Само такъв подход може да направи възможно преструктурирането на националното стопанство и съхраняването на най-доброто от индустриалния ни потенциал и на част от селскостопанските ни производства.

Промените на собствеността в процеса на приватизацията са съществена страна на структурната политика. Българската социалистическа партия е за съчетаване на приватизационните подходи. Пазарният и социалният път за приватизация не бива да се противопоставят. Стопанският потенциал на страната е изграждан с усилията на цялото общество и затова БСП отстоява правото на българските граждани да участват, включително и безвъзмездно, в преразпределянето на националния капитал.

Ние защитаваме масовата приватизация, защото тя е път за икономическо овластяване на широки слоеве от населението и компенсира недостига на приватизационен капитал.

От своя страна пазарната приватизация осигурява бюджетни приходи и отслабва инфлационното напрежение. Неоправдано е обаче държавната собственост да се продава на каквато и да е цена. Приватизацията "на парче" и по чисто търговски признак може да осигури еднократни приходи, но с цената на значителни загуби за обществото в средносрочен и дългосрочен период. Приватизацията трябва да се ръководи от действителното състояние на държавните фирми и да бъде съобразена с националната стопанска политика.

Българската социалистическа партия вижда в участието на чуждестранни инвеститори в приватизационните процеси източник на валутни ресурси, възможност за технологически трансфер и за разкриване на пазари. По правило чуждестранните инвеститори трябва да бъдат поставени в равностойни условия спрямо българските купувачи.

Социалистите са за гарантиране на българските интереси при осъществяване на приватизацията. Те включват осигуряване на определена заетост, последващи инвестиции, запазване на българската марка, когато тя е утвърдена, и предотвратяване на монополизацията на пазара. При определени условия държавата може да предоставя нисколихвени кредити за стимулиране на българското участие в приватизацията. За някои стратегически производства е оправдано да се определят граници за размера на чуждестранното участие, каквато е практиката в други страни.

От начина, по който се извършва приватизацията, зависят бъдещата структура на собствеността и характерът на отношенията между труда и капитала. Затова социалистите настояват да се установява произходът на влагания в приватизацията капитал. Българската социалистическа партия си дава сметка за положителната роля на градивния национален капитал в пазарната икономика и като лява партия ще се стреми той да обслужва не само частните интереси, а развитието на цялото общество.

Българската социалистическа партия предлага аграрна политика, която има за цел в кратки срокове да преодолее разрухата на село, а по-нататък да изгради конкурентоспособно селско стопанство. Аграрната реформа следва да стане основен елемент ка структурната политика.

Непосредствена задача е преодоляването на деградационните процеси. Това изисква:
* да приключи възстановяването на правото на собственост върху земеделските земи;
* да се създадат правно-икономически условия за изграждане на нови стопански структури /кооперации, семейни стопанства, различни сдружения и други/ при тяхната равнопоставеност;
* да се отдели специално внимание на земеделските кооперации като най-подходяща форма на селскостопанско производство при сегашните български условия;
* да се положат усилия за възстановяване на традиционните за нашата селскостопанска продукция на външни пазари.

Наред с това е необходимо:
* утвърждаването на нормативна база за регулиране на поземлените отношения и процесите на изграждане на формите на земеползване, т.е. закони за пазара на земята и арендата, защитаващи правата преди всичко на производителя;
* формирането на държавна система за икономическо регулиране на земеделското производство чрез адекватна данъчна финансово-кредитна, ценова и експортно-импортна политика;
* създаването на пазарна инфраструктура - агроборси, тържища, агрообслужване, специализирани земеделски кредитни институции, мениджърска и маркетингова консултантска система и други;
* приватизация на обслужващите дейности и на преработващата промишленост при привилегировани условия за земеделските производители.

В по-далечна перспектива ще се работи за:
* развитието на инфраструктурата в селските области - комунално стопанство, съобщения, здравеопазване, образование и др.;
* диверсификацията на производството в земеделските райони чрез развитие на промишленост, селски туризъм, почивно дело, лов и риболов и др.;
* изграждането на екологически комплекси - земеделие, горско и водно стопанство - за производство на висококачествени екологично чисти продукти;
* интеграция на селскостопанските производители в цялостния социален живот на страната.

Реализацията на такава аграрна политика ще осигури подем и конкурентоспособност на българското земеделие.

Социалистите настояват държавата да се ангажира с подкрепата на аграрния сектор, като се предвидят нисколихвени заеми, преки и косвени дотации, експортни стимули, като се възстановява и подобрява инфраструктурата на селскостопанското производство. Специално внимание заслужават традиционните производства, които могат не само да задоволяват по-голямата част от вътрешното търсене, но и да донесат значителни приходи от износа. От защита и по-добри условия за творческо развитие се нуждаят и учените аграрници, българската Селскостопанска академия.

Българската социалистическа партия е за преосмисляне на досегашната фискална и парична политика.

Абсурдно е да се очаква стопанско оживление при тотални рестрикции, изразяващи се в "скъпи пари" /високи лихви по кредитите/, твърде тежко данъчно бреме, силно ограничаване на реалните доходи и други. Някои от тези рестрикции са необходими, но в досега прилаганата комбинация противоречат на логиката на растежа. Убедени сме, че спадът на производството, а не евентуално по-ниските лихви са инфлационнообразуващ фактор. Сега йената на кредитите прави ефективно ползването им само за кратък срок, т.е. в сферата на търговията. Търсенето им от производствените фирми е близо до нулата, тъй като скъпите финансови ресурси изключват постигането на ценова конкурентоспособност. Инвестиционните кредити с производствено предназначение трябва и могат да бъдат преференциални, независимо от формите на собствеността.

Българската социалистическа партия е за умерено висока и диференцирана скала на данъчното облагане, която да не задушава инвестирането и нарастването на производството. Чрез преразпределителните функции на данъчната политика може да се стимулира растежът и да се осигурят повече средства за социалните фондове.

Социалистите държат основната данъчна тежест да се поема от приходите на стопанските субекти, а не от доходите на гражданите и домакинствата. При определяне на общото данъчно натоварване на гражданите е необходимо да се поддържа социално обоснован баланс между данъчните плащания и социалноосигурителните вноски.

Българската социалистическа партия е за промяна на досега провежданата прекалено пасивна, с подчертано фискални функции, бюджетна политика. Приходната и разходната част на бюджета не са достатъчно обвързани. Делът на несъбраните данъци е голям. Правителството не би могло да стабилизира бюджета в средносрочен и дългосрочен период, без да преструктурира бюджетните разходи. Дори с цената на по-голям краткосрочен дефицит държавата би трябвало да отдели повече финансови ресурси за преки инвестиции за поддържане на преференциални лихвени проценти и за въздействие върху пазарното търсене на стоки с инвестиционно предназначение. Наложителна е преориентация към перспективни научни и инженерингови организации, които притежават потенциал за технологическо обновяване на капитала.

Българската социалистическа партия поддържа статуса на Българската народна банка като институция, подчинена на парламента. Организационно-финансовата самостоятелност на централната банка не изключва, а предполага търсенето на синхрон с действията на правителството като предпоставка за успешна стопанска политика. Съществена е ролята на БНБ за недопускане на силни сътресения във финансовата система. БСП е за изграждане и развитие на система от популярни банки.

Българската социалистическа партия е за активна регионална политика като елемент на общодържавната социално-икономическа политика, която осигурява приблизително равномерно, балансирано и устойчиво развитие на територията на страната и води до подобряване на условията на живот в регионите. В нея важно място заемат приоритетите на различните територии, регионалните инфраструктурни системи, зоните за промишлена концентрация и предприемачество.

Ние ще въведем система за стимулиране на регионалното развитие, която ще включва избирателно субсидиране, насочващо инвестиционния процес на държавата; диференцирана данъчна политика; облекчен кредитен режим по територии. За управление на процесите на децентрализация и деконцентрация на производствени мощности и опазване на природната среда ще се прилагат и мерки с ограничителен характер.

БСП смята, че важна и активна форма за провеждане на регионалната политика е практиката на регионалното програмиране. Ние ще възстановим разработването на програми за развитие на планинските, полупланинските, граничните, крайбрежните, слаборазвитите, с висока степен на безработица и други райони със специфични проблеми.

Българската социалистическа партия е за активна, съобразена с реалностите и с националните интереси външнотърговска политика. От успеха на тази политика до голяма степен зависят намаляването на безработицата и поддържането на националната стабилност.

Загубата на пазари в източноевропейските страни, главно Русия и ОНД, съпроводена с прибързано и политизирано оттегляне на България от тях, задълбочава социално-икономическата криза. Избирателното възстановяване и интензификация на предишните връзки, включително със страни от Близкия изток, и установяването на икономически връзки и контакти със страни от Далечния изток би довело до намаляване на неизбежните загуби от постепенната преориентация на външноикономическите ни отношения и би повишило икономическите ни възможности.

Подписването на търговски споразумения с Европейския съюз и с Европейската асоциация за свободна търговия изразява приоритета на българската външна политика и разкрива перспективни възможности за пренасочване на външната ни търговия към страните с развита пазарна икономика. Засега обаче ефектът от това пренасочване на икономическите ни връзки е недостатъчен. Действащите несиметрични преференции запазват неблагоприятната за нас стокова структура на вноса и износа и търговския ни дефицит както с ЕС, така и с ЕАСТ.

Българската социалистическа партия смята, че в сътрудничеството с международните финансови институции трябва да се отстояват по-ефикасно интересите на страната. Членството в Международния валутен фонд, в Световната банка и в други международни финансово-икономически и търговски организации включва България в световната финансова система и осигурява по-лесен достъп до световния пазар. Предоставените кредити спомагат за стабилизация на финансовата ни система, особено на платежния ни баланс, и за изпълнение на някои проекти в индустрията, екологията и инфраструктурата. Ние обаче не крием от българската общественост, че някои от препоръките на тези организации и налаганите изисквания се разминават с нашите интереси. Недопустимо е изискването делът на бюджетния дефицит в брутния вътрешен продукт да бъде по-нисък от средните показатели за Европейския съюз и други високоразвити страни. Неприемливи са и препоръките за фокусиране на икономическата политика към финансовата стабилизация вместо към националното производство. Твърде голяма е ножицата между нарастването на външния ни дълг в резултат на новите ни заеми и влошаването на общото състояние на стопанството както в индустриалния, така и в аграрния сектор. Освен това размерът на предоставените кредити не отговаря на високите изисквания към стопанската ни политика. Ние сме за разширяване на сътрудничеството с международните финансови и други институции, но на взаимноизгодна основа, съобразено с икономическите ни възможности и при запазване на перспективите за развитие на националната икономика.

В социалното пазарно стопанство съществена роля има политиката за осигуряване на трудовата заетост. Българската социалистическа партия е за висока и икономически рационална заетост.

Държавната политика за управление на трудовата заетост изисква специална организация, която да включва изграждане на национална и регионални трудови борси и посреднически бюра за работна сила. Необходима е национална информационна система за търсене и предлагане на работа.

Регулирането на трудовата заетост налага използването на данъчни и кредитни облекчения при запазване на съществуващи и разкриване на нови работни места, включително и за млади хора, инвалиди и трудоустроени. Обвързването на инвестиционната, отрасловата и регионалната политика помежду им и с програмите за закриване на губещи предприятия, за приватизация, за стабилизация и за пренасочване на работната сила създава възможности за преодоляване на базработицата и за повишаване равнището на заетостта. Социалистите са за защита на националния пазар на труда чрез гъвкава вносно-износна митническа политика, чрез възлагане на държавни поръчки на местни предприятия и чрез въвеждане в съответствие с международните норми на трудови визи за чуждестранни работници. Тежестта на безработицата може да бъде намалена чрез сключване на двустранни договори "за износ” на български работници и специалисти за работа в чужбина.

Започването на структурната реформа и очертаването на професионално-квалификационните потребности на страната налагат да се създадат национална, отраслови, регионални и фирмени организации за професионално ориентиране, квалификация и преквалификация. Пазарното стопанство диктува преразпределяне на ролите на държавата, на работодателите и на гражданите в професионалното обучение на работниците и специалистите.

Българската социалистическа партия е за регулиране на доходите и цените.

Самите доходи - от труд, предприемачество, социални плащания, лихви и рента, следва да се формират в съответствие с пазара. Средствата за работни заплати както на ръководителите, така и на работниците в държавните и общинските предприятия трябва да се обвързват с производствено-икономическите резултати.

Българската социалистическа партия съзнава, че социалното разслоение е неизбежно в условията на пазара, но тя отстоява политика, която ограничава бедността и не допуска личното богатство да се увеличава чрез ограбване на наемния труд и на обществото. Тя залага на данъчно регулиране на възнагражденията от наемен труд и свободни професии, на доходите на еднолични търговци и търговски дружества, което води до справедливо преразпределяне на средствата в обществото.

Наложително е доближаване на равнищата на заплащане в бюджетната сфера и в материалното производство, а в перспектива и постигане на европейски стандарти в заплащането на интелектуалния труд.

Социалистите са за регулиране на цените чрез защитни минимални и субсидирани изкупни цени на селскостопанската продукция и за пределни продажни цени за монополни стоки.

Отварянето на българската икономика води към изравняване на вътрешните с международните цени. Това налага съответно повишаване на заплатите, съобразено с производителността на труда, покупателната сила на лева и икономическите възможности на стопанските организации и държавата.

Българската социалистическа партия е за такова съотношение между цените и заплатите, пенсиите, семейните добавки, стипендиите, което да предпазва от срив реалните доходи на населението. Това налага да се прилагат механизми за индексиране на заплатите, пенсиите и помощите в съответствие с растежа на инфлацията.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 30 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКА ДОКТРИНА /ЧАСТ ВТОРА/ НА ГРАЖДАНСКО ОБЕДИНЕНИЕ ЗА РЕПУБЛИКАТА, ПРИЕТА НА ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /23 и 24 ОКТОМВРИ 1993 Г., СОФИЯ/.


УСТОЙЧИВО И РАВНОВЕСНО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО

Няма съмнение, че XX век беше век на най-големите световни конфликти, най-големите и кървави войни в цялата история на човечеството. Тези мащабни конфликти бяха идейно подготвени и оцветени. През целия XX век човечеството живя под въздействието на двете основни идейни доктрини - либерализма и марксизма, свързани с капитализма и комунизма, а също и под влиянието на различни междинни и компромисни доктрини. Капиталистическите либерални концепции доведоха до огромно социално неравенство и разделяне на обществото на противостоящи класи. Марксизмът-ленинизмът даде път на насилието, на отчуждението на хората от собствеността, на нихилизма и пълното отричане на политическата демокрация. Редица концепции, особено в периода след Втората световна война, се опитаха да примирят крайностите, да прокарат мостове между обособилите се на идеологическа основа две световни системи.

В сферата на либералните доктрини беше направен опит за известно приближаване към социален реформизъм. Допуснаха се известни социални гаранции, възприеха се за естествени някои социални функции на държавата. От друга страна, световната социалдемокрация направи значим и изключително полезен опит за съвместяване на демократичното начало, на плурализма и частната собственост с развитието на социалните функции на държавата.

През 70-те и 80-те години на века започнаха да протичат процеси, които задълбочиха дефицита от идеи. От една страна, глобалната интернационализация на обществения живот ограничи и все повече ще ограничава ролята на държавата за сметка на отваряне на страната към други страни и народи. Нито една държава в света не прави изключение от това правило. Още по-специфична е ситуацията в нашата страна, която според своите размери и общоприета необходимост да се вгради в европейските структури не може да не се съобрази с подобно положение.

От друга страна, електрониката и другите съвременни комуникации предизвикаха и продължават да налагат децентрализация и демасофикация при вземането на решения. Обективните граници, в които може да се въздейства върху структурата на обществото, се ограничават и изменят. Тези две обстоятелства правят несъстоятелни не само концепциите за държавния социализъм, но и ред други концепции, гравитиращи около тях. В сложна идейна криза е западната социалдемокрация. Отхвърлени са концепциите за комунистическия или неокомунистическия тип промяна.

Кризата на концепциите, свързана със социалното държавно регулиране, е очевидна. Но би било груба грешка, ако възприемем тази криза като доминация на либерализма и либералния дух. Либералните концепции създадоха и продължават да създават огромно неравновесие в света, те също имат нужда от коректив.

Случайно ли е, че днес интензивно се търси отговор на въпроса "какво следва след разпадането на двете системи и края на тоталитарните политически доктрини?" Вярно е, че това търсене ще продължи, че съвременният свят не може да очаква изобретяването на някакви вечни и завършени идейни политически концепции. Никой сериозен политик не може да приеме както теориите за края на историята, така и теориите за завършеното общество, за предопределени политически формации. Всичко това противоречи и на демокрацията, и на непосредствените задачи на човешкия прогрес.

Явно е, че е настъпил историческият момент за синтез на най-доброто, което дадоха на човечеството социалдемократичните доктрини, и най-доброто от това, което дадоха либералните концепции. Но синтез не механичен, не като компромис, а раждащ нещо ново и непосредствено свързано с практиката.

В духа на тези търсения Гражданското обединение за републиката /ГОР/ възприема като своя основна идейна политическа платформа концепцията за равновесното развитие.

Ние нямаме претенции за авторство на тази концепция и в най-добрия случай можем да бъдем част от тези, които търсят нейните съвременни измерения. Тя има своя международен еквивалент в една от най-модерните световни концепции за устойчивото /sustainable development/ развитие. Тя има своята неразривна връзка с най-новите политически доктрини, реализирани и в практиката на сегашната американска администрация, в Япония, и от някои западноевропейски правителства.

Смятаме, че концепцията за равновесното развитие най-добре отразява нуждите на съвременна България и нейната ориентация за бъдещето, защото съчетава глобалните тенденции в развитието на света с тази прагматична политика, която днес е особено нужна на страната.

Концепцията за равновесното развитие отрича граденето на "светлото бъдеще" и налагането на следващите поколения на измислени общества. Тя не приема също така завършеността на развитието, а дава приоритет на динамиката и непрекъснатата връзка между икономически, културни и политически промени. Най-същественият елемент в концепцията за равновесното развитие е в постоянното търсене на баланс между основните елементи на обществения организъм, между националното и интернационалното, между миналото и бъдещето, между политика, икономика и култура.

Една от важните бъдещи задачи на ГОР е да продължи разработването и развитието на концепцията за равновесното развитие. Чрез научни конференции и работни срещи с теоретици и политици от много страни още сега можем да посочим нейните основни характеристики.

Преди всичко това е самото разбиране за света след разпадането на неговата биполярна структура. Под чадърите на двете суперсили за половин век човечеството създаде не само блага, но и огромни щети и неравновесия. Днес една част от човечеството живее в охолство, а друга тъне в мизерия и гладна смърт. Светът разполага с огромни производствени мощности, но унищожи 1/4 от горите и наруши екологичното равновесие в обкръжаващата го атмосфера. Докато всяка минута едно дете някъде в света умира от глад или болести, свързани с глада, съвкупният военен бюджет надхвърли един трилион долара.

Живеем в свят на огромни диспропорции, на неподреденост и даже на хаос, на хуманизъм и заедно с това на нещастие.

В такава обстановка ние сме категорични: ГОР е против възстановяването на каквато и да е форма на старата биполярна структура и на конфронтационни световни модели. ГОР е също така против моноцентричната организация на света чрез една, две или три суперсили. Ние смятаме, че постепенно следва да се стигне до полицентрично световно устройство, което чрез система от многостранни съглашения да изгради нови равновесни баланси в международните финанси, разпределението на производствените мощности и благата, екологията и т.н.

Особено важна черта на такъв тип устройство е неговата мултикултурност или, с други думи, уважението към всички култури и религии, търсенето на мостове между тях, използването на хуманния им потенциал за сметка на антагонизмите и насилието.

Второ. Концепцията за равновесното развитие предполага тьрсене на постоянен баланс между държавата и гражданското общество. Ние смятаме това съотношение за динамично и отричаме теориите както за нарастващото одържавяване, така и за вечните и непроменените й рамки, за вечната и неизменна роля на бюрокрацията в обществения живот.

Несъмнено е, че държавата и занапред ще играе съществена роля в нашата страна. Но все повече трябва да се ориентираме към изграждането на този тип държавна организация, която не пречи, а стимулира гражданската самостоятелност, която не гарантира хората априорно, а ги стимулира самостоятелно да се асоциират и произвеждат материални блага. Колкото повече е развито гражданското общество, колкото по-силна и ефективна е свободната "хоризонтална" асоциация между хората, толкова свити следва да бъдат функциите на държавата.

/Пресслужба "Куриер"/


10:30:00
30.09[08].1994 г.


Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Цанка Стойчева
Технически изпълнител: Галина Дамянова
Техническа обработка: Издателски комплекс БТА

 


Copyright © Пресслужба "Куриер”, 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!