София, 30 януари 1992 година
        Брой 21 (551)

Ръководител Пресслужба Куриер”

Стефан Господинов

София, 30 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ ТРУДОВИТЕ ХОРА НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА СИНДИКАТА НА ТРУДОВИЯ НАРОД (ЦК на СТН) ПО ПОВОД НА СЪЗДАВАНЕТО НА ОРГАНИЗАЦИЯТА.

УВАЖАЕМИ ТРУДОВИ ХОРА,

Историческото време определи синдикатите КНСБ, КТ "Покрепа”, "Единство", легия "Раковски" и други като незаинтересувани да решат проблемите на безработицата, на глада и униженията, на геноцида, на които е подложен нашият народ.

Историческото време роди нов синдикат. Това е Синдикатът на трудовия народ.

Безработни и гладни, този синдикат е ваш. Той ще работи в защита на вашите интереси, за които нехаят господата от кожените кресла.

Всички вие, които имате нужда от нас, влезте в синдиката, чиято основна задача е да отстоява вашите права и интереси.

София, 25 януари 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЦК НА СТН: Радко Фръгов

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РК НА СТН: Славчо Марковски

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 30 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕЧ НА НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО СИМЕОН II, ПРОИЗНЕСЕНА НА МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ В ГР. ВАЛЯДОЛИД, ИСПАНИЯ, НА 23 ЯНУАРИ 1992 ГОДИНА.

ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

За някои от вас, а и за повечето хора България е една малка страна, някъде там, на другия край на Европа. Известна е с розите си, от които се извлича прочутото розово масло за козметичната промишленост, и от някои отрицателни за нея отзиви, като например атентата срещу Папата.

Причината за моето присъствие днес тук е желанието ми да поправя и допълня този образ и да докажа, че измежду страните от Източна Европа, възвърнали си свободата, България има обещаващо бъдеще, и то не в някаква перспектива, а в най-близко време, стига, естествено, нейните ръководители да съумеят да мислят творчески и новаторски.

Няма да се впускам в обширни статистически подробности. За тях има специализирани издания. Но преди да премина към перспективите на утрешния ден, считам, че ще е от полза да разгледаме страната в днешния контекст. България се освободи от петвековното османско робство през 1878 г. с помощта на Русия. За разлика от западноевропейските страни тя бе лишена от богатия Ренесансов период, толкова важен за културното развитие на един народ. Първият владетел след Освобождението бе княз Александър Батемберг (чичо на доня Виктория Еухения и братовчед на руския цар Александър ІІ). Българите го наричаме "Цар освободител" и неговата статуя на кон в центъра на София продължава да напомня за подкрепата, оказала православна Русия на своите братя по вяра. Съществува и друга статуя на Александър II, намираща се на площада пред Парламента в Хелзинки, тъй като той е бил управител, и то много популярен, на руската провинция Карелия, която след това стана Финландия.

Но да се върнем на България. След известни разногласия със Санкт Петербург, Александър Батемберг е принуден да се откаже от престола и българският Парламент изпраща делегация във Виена, която да моли княз Фердинанд Сакс-Кобургски да приеме българската корона. Бива избран заради своята интелигентност и голяма култура, заради роднинските му връзки с повечето властващи тогава кралски дворове. Майка му Клементина Орлеанска, дъщеря на конституционния крал Луи-Филип на Франция, помага на младия престол, предоставяйки необходимите средства от собственото състояние. Дядо ми, който идва в България на 26-годишна възраст, царува от 1887 година до 1918 година. Сред успехите му трябвада споменем постигнатото изумително развитие и най-висок икономически възход, отбелязан в нашата история, както и приноса му за националното обединение. Днешна България е била разделена на две турски провинции - Румелия и България. За да бъда обективен, през трийсетте години на царуването на Фердинанд I имаше и някои конюнктурни неудачи, по-конкретно Балканските войни и участието на България на страната на победените в Първата световна война. След абдикацията на моя дядо баща ми, Борис III, царува в продължение на четвърт век - до 1943 година, един особено тежък период, оставяйки след себе си ореол на голяма популярност, която комунистическият режим между впрочем не успя да изкорени, въпреки четиридесетилетното безмилостно охулване. Две от големите заслуги на моя баща са това, че той не обяви война на СССР, въпреки участието на страната ми в Оста - и фактът, че България попречи да бъдат депортирани българските евреи.

През август 1943 година трябваше да наследя баща си на трона, но през септември следващата година се извърши комунистическият държавен преврат, улеснен от нашествието, наречено освобождение, на съветската армия. Искам да отворя скоба за един любопитен факт. Куба е единствената страна, в която марксистката доктрина успя да се наложи - и да се задържи - без нашествието на Червената армия, бившата Червена армия. В Китай се намесиха подобни фактори и там също бе налице въоръжена интервенция.

След две години съветска окупация и след провеждането на антиконституционен референдум, грубо манипулиран, монархията бе свалена с 94 % от гласовете. Изглежда, меко казано, странно един природно мъдър и инстинктивно благоразумен народ, какъвто е моят, да е гласувал така спонтанно за една непозната нему форма на управление при положение, че сме били монархия в продължение на тринайсет века, пет от тях като част от Османската империя. Въпреки че е излишно да обяснявам, след мен бе установена една република, наложена от самия Сталин, чиято легитимност днес е повече от спорна, въпреки президентските избори от миналата седмица.

Страхувам се, че ще ви отегча, ако ви говоря за 42-те години комунистически тоталитаризъм, период, който не заслужава даже да бъде споменат, поради липсата на постижения. И ако все пак го цитирам, то е заради неизброимите идеологически, религиозни и икономически жертви на този строй.

Панорамата понастоящем, дами и господа, е толкова отчайваща, колкото и обнадеждаваща. Българското общество излиза от една капсула като от някакъв роман от научната фантастика. Идваме от друга галактика, в която човешките права не се познаваха, в която съществуваха единствено два вида хора - господари и слуги, в която икономиката приличаше на играта "Монопол" в гигантски мащаб, а сателитите произвеждаха за Слънцето - Съветския съюз. Как тогава можем да очакваме, че само за 26 месеца българският народ може да се преустрои и да започне отведнъж да мисли и да действа по западному? Икономиката е действително опустошена и като връх на всичко Слънцето експлодира и сега се разпада. Вездесъщата и оскотяваща марксистко-ленинска теория е във фалит, оставяйки след себе си глад, опустошение и един опасен душевен вакуум.

Вие ще се запитате как би могло да има нещо обнадеждаващо сред подобна разруха? Да, има го въпреки всичко! Моята страна е малка и еднородна, с благоприятни географски очертания и един традиционно трудолюбив, честен и пестелив народ. В световен мащаб има лек за нашите проблеми и в това ни най-малко не се съмнявам. Това, което трябва да направим, е да излезем от сегашното състояние с нови идеи, неконвенционални, с въображение, но и без да губим чувството за реализъм. При определени обстоятелства ще трябва да се абстрахираме от миналото, обладало натрапчиво сънародниците ми, и да се заложи на бъдещето със средствата, които водещите технологии поставят на наше разположение. Необходимо е едно солидно познаване на националното и международното равновесие, а такова не ми липсва. Налага се прилагането на една широкомащабна политическа стратегия, а не някакво дребнаво политиканство, с поглед към третото хилядолетие, като се установят отношения на сътрудничество, наред с другите и с държавите от Общността на независимите държави.

Ще кажете, че съм някакъв мечтател. Не, не съм. Считам се за убеден прагматик, с достатъчно гъвкаво мислене, за да вярвам в силата на добре координираните средства. Противно на много български новополитици, за мен България не е центърът на света, въпреки че би ми се искало да е така. Става ми смешно, като чуя някои да твърдят съвсем сериозно, че Симеон не познава добре действителността в страната, поради това, че не е живял в нея. Следя я и я анализирам от много години насам. Познавам я в най-малки подробности, с всичките й слабости, пороци и величествени моменти. Следях я още от времето, когато някои от новоизлюпените демократи все още маршируваха по къси панталони с високо вдигнат юмрук. На тях именно и на още някои люде липсват познания поради това, че са непосветени и се влияят от res publica!

От време на време се старая да се затворя, образно казано, в една стерилна лаборатория, с бяла престилка, шапка и всичко останало, в която проблемите се анализират в научна обстановка и в истинските им измерения, без пристрастия и субективни подтици. Нека разгледаме заедно някои образи, излъчени от една такава лаборатория. След изчезването на Съветския съюз, на вече новата карта на света България изведнъж се появява в преимуществена позиция. Бисмарк беше казал, че от всички исторически константи географията е най-трайната. България се намира по средата на пътя по права линия между Москва и източния бряг на Средиземно море, между Киев и Близкия изток. Украйна между впрочем ще бъде един от икономическите великани на утрешния ден. Ние, българите, сме европейци, но разбираме специфичния руски манталитет, както и турския.

По мое виждане, след няколко години Турция несъмнено ще се превърне в друг промишлен гигант. Нашето минало и културното ни наследство ни дава възможност да се разбираме с всички и с всеки един от нашите съседи при условие, че търсим обединяващото, а не това, което би могло да ни разделя. Както вече споменах, ние сме малка страна. Следователно ние никого не безпокоим, но, от друга страна, разполагаме с висококвалифицирани човешки ресурси и то на изгодна цена, все още за няколко години напред. Притежаваме многообещаващ агроикономически потенциал и то на две крачки от Близкия изток, район с добри икономически възможности и нуждаещ се от нашите стоки. Фактът, че 10 % от населението ни е мюсюлманско, единствено подсилва близостта с югоизточния средиземноморски бряг. От гледна точка на промишлеността, би следвало да се извърши една бърза конверсия с нови алтернативи, за да се даде тласък на спестяванията и на частната собственост в българското общество.

Политическият преход в България се осъществява сравнително добре, безкръвно, без крайности и истерично препускане. Проявява се една похвална разсъдливост, стабилна и успокояваща. По един толкова щекотлив въпрос, например като положението в съседна Югославия и по-конкретно с Република Македония, България зае една благоразумна и конструктивна позиция, като предварително поиска да бъдат изпратени наблюдатели на ООН по нашите граници, за да се избегне всякаква провокация от едната и другата страна. По отношение на признаването нанезависимостта на Македония и на останалите републики от бившата Югославия, обявено миналата седмица, смятам, че беше прибързано. Щеше да е по-подходящо да се последват решенията на Европейската общност, като се придържаме към един по-широк международен контекст. От друга страна, България наскоро получи статут на наблюдател в Съюза на франкофоните - още една крачка към международната интеграция. Положително е и предложението на нашето правителство София да бъде домакин на следващите срещи на Близкоизточната мирна конференция. Всякакво сътрудничество по пътя към една велика Европа ме изпълва с удовлетворение и оптимизъм.

Нека продължим да разглеждаме обстановката в споменатите лабораторни условия. Икономическите проблеми на България са огромни, както всеки би могъл да се досети. Един икономист с чувство за хумор ми каза веднъж, че разрешението на тези трудности било толкова лесно, както да възстановиш цели яйцата от един омлет! Въпреки това, ако България реши да си създаде име на сериозен партньор, със закони, приети ад хок както за приватизацията, така и за тъй жизнено необходимите чуждестранни инвестиции, подплатено всичко това с едно явно желание за упорит труд, биха се получили високи и стимулиращи резултати.
Предпочитаме Западът да ни предоставя риболовните принадлежности, вместо да ни подарява на готово рибата. Не трябва да се разчита само на външни помощи, на помощи от Съединените щати, от Европейската обност или от Япония. Те ще дойдат от само себе си при условие, че са налице политическа стабилност, предприемаческа етика и социален мир. След две поколения мързел, поощряван от зловреден марксистки мит за осигуреното работно място, опасността България да се превърне в условията на новата социално-икономическа действителност в едно общество на просяци е относително голяма, за съжаление особено ако правителството не ускори политическите реформи. Ако от мен зависеше, едно такова бъдеще нито пожелавам на моите сънародници, нито, искрено казано, предвиждам. Тук бих искал да се спра на някои въпроси, които като участник в тях, не бих могъл да засегна така обективно както предишните.

ДАМИ И ГОСПОДА,
Понастоящем, като разчитаме на страните, които съставляваха Съветския съюз и тези от така наречения Източен блок, лично аз бих предпочел термина Източна Европа; всички те са около трийсет и всичките осиромашели. Нима има достатъчно капитали в развития свят, за да изправят на крака толкова агонизиращи икономики? Едни страни са по-големи от други. Някои имат могъщо лоби в САЩ като Полша, Украйна или прибалтийските републики. Едни са по-облагодетелствани откъм природни ресурси, други по-малко дарени от природата. Измежду всички тези страни България не се радва на особени международни симпатии. Тя е православна страна, което в известна степен ни отдалечава както от католическия свят, така и от англосаксонския например. А отгоре на всичко множество "специалисти" и прекалено много информационни средства ни направиха не дотам добрата услуга да ни изградят образ на"реформатори от втора категория", може би поради липсата на сензационност в събитията, свързани с прехода, с отхвърлянето на комунизма от българското общество не са били много отразявани досега.

И така, България би могла да излезе на първите страници на световната преса, като се провъзгласи за конституционна монархия, една гаранция за истинска реформа. Най-простото би било връщането на Търновската конституция, приета преди век и вдъхновена от белгийската (споменавам това за онези, които биха се усъмнили в нейния либерален дух), и осъвременена в съзвучие с деветдесетте години. Какво по-голямо доказателство от това за желанието на България да скъса с компроментираното си минало! Какво удовлетворение би било за младите, които най-много мечтаят за моето завръщане. И то не от някаква носталгия, а ръководени от желанието за една обединяваща фигура и за дълбока промяна, от нуждата да вярват в една сигурна система, опираща се на моралните ценности, липсвали на предишната. Какво по-ярко доказателство от това, че България се отърсва от тоталитарното си минало и се стреми да закрачи наравно с останалите демократични страни? Докато сегашните ръководители рискуват да бъдат обвинени или оклеветени за сътрудничество със стария режим и с ненавистната политическа полиция, аз съм една от малкото личности, които с нищо не са компрометирани. Досиетата са един дамоклев меч за нашата политическа класа, което нито външните министерства, нито международните финансови среди трябва да забравят. Известно е освен това, че всяка революция, колкото и мирна да е тя, изяжда своите собствени създания... Нека не забравяме, че след 40-годишна комунистическа диктатура, се е създал не само един политически и морален вакуум, но и един недостиг на подготвени управленчески кадри иоще по-малко на държавници от висока класа.

Един преход със съсипана икономика и с гладна психоза, към което, ако прибавим и известно разочарование от неотдавна извоюваната демокрация, за това, че не е намерила незабавно разрешение на всички проблеми, крие многобройни рискове. В такъв исторически момент, на балансиращата фигура се пада да играе една определена роля, ако щете дори и неизбежна. Моят девиз винаги е бил и е: България на първо място! Ожесточената републиканщина на някои старци, вчепкани в нескончаеми идеологически борби, би трябвало да отстъпи пред практицизма, който може да доближи бъдещето, без да забавя темпа на промяната. А това е и желанието на болшинството. Емпирични примери, като този с Испания или Камбоджа и други монархии, които олицетворяват прогреса и социалното благополучие, би трябвало да убедят онези, които все още се съмняват. Споделям все по-застъпваното становище, че сегашната република, с нейните мимолетни личности, нестабилна по рождение, принадлежи на миналото.
"Монархията е най-малко лошата измежду системите”, казваше Чърчил, но е най-многовалентната и пригодна към нашата политическа панорама, особено след годините на догматична и мъртвешка скованост. Не подхожда индивидуалистичната партокрация, нито диктатурата на евентуални "спасители на нацията". Нуждаем се от отговорни политически партии в рамките на един демократичен и плуралистичен парламентаризъм. Тук трябва да направя една уговорка, че по исторически причини представата за демокрация на Балканите не е така вкоренена, като например във Великобритания. Опасността от една прекомерна президентщина е реална, като се вземат предвид социално-икономическите обстоятелства и непопулярните реформи, които правителството е принудено да наложи. Политически рисковано е да бъдем сравнявани вече със западните страни, да се мерим по същите критерии. Прибързано е.

На всички е известно, че основното правило за икономическото развитие на една страна е политическата стабилност. Една конституционна монархия би могла да я гарантира отсега, докато републиката в България не престава да бъде един експеримент, който трябва да се утвърждава в страната и навън. Едно изоставане в ритъма на реформата води фатално до забавяне на възстановяването на страната.

Това бяха някои идеи, които, надявам се, са били интересни за вас. В заключение бих добавил, че моето благоразумие по отношение на събитията в страната ми, моето умишлено дистанциране от ежедневните борби не са признак нито на незаинтересованост, нито на умора. Плод са на спокойствието, което вътрешно изпитвам по отношение на съвестта си, следствие на дългогодишна неуморна патриотична и благотворителна дейност. Тъй като не страдам от политически амбиции, а и поради това, че Бог ме е дарил с успехи в други области и с един изпълнен с радости семеен живот, това, което ме кара да се посветя изцяло на България, е любовта към родината и отговорността, която нося пред историята. Ако от този момент и в рамките на един ограничен период от време моят народ и по-специално политическата класа, не съумеят да оценят жертвоготовността ми, както и уникалната възможност, която им предлагам, ще се считам тогава свободен да разполагам със себе си. И тъй, възможността за избор е налице и картите са открити.

Забележка на Пресслужба "Куриер": Текстът се публикува по превод от испански език, предоставен от г-н Рафаел Алварадо.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 30 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ НА СЪЮЗА НА РЕПРЕСИРАНИТЕ СЛЕД 9 СЕПТЕМВРИ 1944 ГОДИНА, УЧРЕДЕН НА 7 СЕПТЕМВРИ 1991 ГОДИНА.

Г Л А В А   I

ХАРАКТЕР, ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ

Чл. 1. Съюзът на репресираните в България след 9 септември 1944 год. е демократична, независима организация, която ратува за мир и социален прогрес, отрича всички форми на насилие и привилегии и активно съдейства за установяване на демокрацията в страната ни.

Чл. 2. Съюзът участва със своя програма в обществено-политическия, социалния и духовния живот на България, като си служи само с конституционни и демократични средства.

Чл. 3. За реализиране на основните си цели и задачи съюзът:

1. Събира, систематизира и съхранява всички данни и сведения относно живота и делата на своите членове.
2. Подпомага репресираните и техните наследници при набавяне на необходимите документи, събиране на сведения и др.
3. Картотекира и пази тези данни за репресираните по категории въз основа на архивите на МВР, регионалните органи на МВР, съдилищата и по свидетелствата на техните наследници и близки.
4. Стреми се да оказва ефективна помощ за всестранно подпомагане на изпадналите в крайно тежко материално, духовно и здравословно състояние, репресирани чрез безвъзмездна помощ и надлежни постъпки пред съответните държавни и обществени органи и организации.
5. Тачи паметта на загиналите чрез организиране и провеждане на подходящи тържества и прояви.
6. Съгласно всеобща декларация за правата на човека отстоява правата на всички граждани срещу посегателства, от където и да изхождат те.
7. Установява и поддържа непрекъснат контакт с всички репресирани чрез своите поделения - общински и околийски клубове.
8. Организира свои периодични издания - вестници, списания, спомени, дневници, лични архиви и др.
9. Установява и поддържа трайни връзки със сродни вътрешни и международни организации, както и с клубове на репресирани българи, живеещи в чужбина.

Г Л А В А   II

ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЧЛЕНОВЕТЕ

Чл. 4. Членове на Съюза на репресираните в България след 9 септември 1944 г. могат да бъдат всички български граждани и техните наследници, пострадали от действията на комунистическата власт, включително и намиращите се извън пределите на страната, без разлика на пол, социално положение и вероизповедание, а именно лишените от свобода по политически причини, малтретираните, изселените, изключените от университетите, собственици на експроприирани имоти.

Приемането на членовете се осъществява с решение на общинските събрания, на съюзните организации.

Чл. 5. Не могат да членуват в съюза на репресираните привърженици на тоталитарни методи и хора с екстремистки виждания и действия.

Чл. 6. Всеки член има равни права и равни възможности при избор на ръководството на съюза.

Чл. 7. На общо събрание на членовете на общински клуб може да се предложи отстраняване на членове, които грубо нарушават устава и споведението си уронват неговия морален престиж с действия, несъвместими с принципите и целите на съюза.

Изключване на членове от съюза се постановява с квалифицирано мнозинство от 2/3 от членовете на събранието на общинската организация. Това решение може да се обжалва пред Околийската организация на съюза в срок от тридесет дни след връчването му на изключения.

Г Л А В А   III

ОРГАНИЗАЦИОНЕН СТРОЕЖ И ОРГАНИ

Чл. 8. Основната организационна единица на съюза е общинската организация (клуб).

Във всяка община, където има най-малко десет репресирани (включително техните наследници), може да се учреди организация (клуб), която си избира ръководство с мандат от две години.

Ако общият брой на репресираните в общината е под десет човека, то тогава няколко съседни общини изграждат един клуб.

На същите събрания се избира и ревизионна комисия от трима членове.

Чл. 9. Околийските организации се изграждат на територията на околията с ръководство, избрано от конференцията на делегатите на Общинските организации. Те избират по един делегат на всеки двадесет членове с мандат от две години.

Чл. 10. Върховен орган на съюза е конгресът.

Конгресът:

- утвърждава дневния ред;
- избира конгресни органи и комисии;
- обсъжда и приема отчетния доклад и бюджета;
- обсъжда и приема измененията на устава;
- обсъжда и приема програмата;
- избира председател с мандат две години;
- избира оперативно бюро.

На конгреса се избира Национален съвет от петдесет и един човека, избрани с тайно гласуване, като в него председателите на околийските организации (или посочени от тях представители) участват по право със съвещателен глас. Той:

- организира и координира дейността на изпълнителните органи на съюза;
- изисква отчет от оперативното бюро;
- осъществява сътрудничество със средствата за масово осведомяване.

Председателят на съюза се избира от конгреса чрез тайно гласуване при алтернативни кандидатури със срок от две години. Същият не може да бъде избиран за повече от два последователни мандата. Той:

- ръководи и координира дейността на оперативното бюро;
- представлява навсякъде съюза;

Дейността на съюза между конгресите се ръководи от оперативно бюро със състав от 7 до 11 човека, избрани между членовете на Националния съвет. То:

- организира изпълнението на решенията на конгреса и на националния съвет;
- осъществява международните връзки на съюза;
- упражнява бюджета на съюза.

На конгреса се избира и централна ревизионна комисия в състав от пет човека, избрани между членовете на Националния съвет с тайно гласуване, с мандат от две години. Тя:

- контролира изпълнението на решенията на конгреса, Националния съвет и бюрото;
- контролира спазването на устава и изпълнението на програмата;
- контролира правилното стопанисване на съюзното имущество;
- осъществява методическа помощ на Околийските и на Общинските ревизионни комисии към клубовете.

Чл. 11. Конгресът се свиква от оперативното бюро на Националния съвет и се провежда редовно на всеки две години, а при необходимост извънредно по инициатива на Националния съвет или по искане на 1/3 от Общинските организации. В него участват по 1 делегат на двадесет членове на Общинските организации по право и оторизирани членове на Околийските ръководства (със съвещателен глас), както и членовете на Националния съвет.

Конгресът взема решение по предварително обявен дневен ред с обикновено мнозинство, а при изменение и допълнение на устава и при прекратяване дейността на съюза се изисква квалифицирано мнозинство от2/3 от присъстващите делегати.

Конгресът има кворум, ако присъстват повече от половината делегати.

Конгресът приема отчетния доклад на Националния съвет, доклада на ревизионната комисия, освобождава от отговорност стария национален съвет, избира нови ръководни органи, приема програма и набелязва непосредствените задачи за следващия отчетен период.

Г Л А В А   IV

ФИНАНСОВА И СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ

Чл. 12. Приходите на съюза се набират от членски внос, помощи, дарения, стопанска дейност, приходи от културни мероприятия, печатни издания и др.

Националният съвет определя с инструкция размера на членския внос.

От членския внос общинските организации превеждат на националния съвет 30 % и на околийските организации 20 %.

Бюджетът на съюза и клубовете му се одобрява в началото на всяка година: за съюза - от Националния съвет, а за клуба - от общото събрание на клуба.

Г Л А В А   V

СЪТРУДНИЦИ И ИЗДАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ

Чл. 13. Изборните длъжности в организацията се заемат на обществени начала.

При необходимост и съответни възможности могат да се назначават и платени изпълнители и сътрудници, като назначаването и определянето на възнаграждението им става по споразумение между сътрудника и даденото ръководство.

Съюзът защитава своята програма и схващания чрез декларации и заемане на обществена позиция по конкретни общонародни проблеми в пресата, радиото, телевизията, чрез собствени издания, както и (по негово поръчение) с изказвания на народни представители - членове на Съюза нарепресираните.

Г Л А В А   VI

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 14. Съюзът е юридическо лице със седалище в гр. София.

В него имат право да членуват всички съществуващи регионални клубове на репресираните със свои представители, избрани по съответния ред.

Чл. 15. Съюзът на репресираните след 9 септември 1944 г. има печат с кръгла форма и надпис: Съюз на репресираните след 9 септември 1944 г.,гр. София и символ: две ръце с разкъсани вериги, държащи слънце.

Печатът на клубовете е същият като този на съюза, но вместо "Съюз" се пише "Клуб" и вместо "София" - съответното селище - село, град или околия.

Чл. 16. Съюзът може да прекрати дейността си след постигане на целите, за които е създаден.

За прекратяване дейността на съюза се изисква квалифицирано мнозинство от две трети на присъстващите делегати на конгреса.

На конгреса се назначава ликвидационна комисия от трима членове и се определя срокът за ликвидацията.

Имуществото и архивите се ликвидират съгласно нормативните разпоредби.

Чл. 17. Уставът се приема, изменя и допълва от конгреса.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Настоящият Устав на Съюза е приет на учредителна конференция, състояла се на 7 септември 1991 г. в София.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 30 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ (ЧАСТ ПЪРВА) НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ВОЕННИТЕ СЪЮЗИ (ЕВРОМИЛ). Организацията е основана през 1972 година.

ПРЕАМБЮЛ

Всички европейски нации поддържат сили за отбрана. Тези сили за отбрана са съставени от военнослужещи, които възприемат за своя задача осигуряването на мира и свободата в Европа. Като "граждани в униформа" на различни европейски нации, те имат сходни интереси и проблеми. Поради това е уместно, упражнявайки една и съща професия, да се обменяпит както по отношение на идейните, така и на материалните въпроси.

За проблемите, надхвърлящи рамките на националните интереси, е целесъобразно интересите на присъединилите се военни съюзи да се застъпват от една демократична ръководна организация пред наднационалните инстанции и организации. Въодушевени от тази идея, между ръководствата на много национални съюзи се проведоха разговори за установяване на контакти, както и писмена размяна на мисли.

През 1972 г. съюзите от пет западноевропейски държави основаха Европейската организация на военните съюзи (ЕВРОМИЛ). Всички свободнии демократични професионални съюзи на военнослужещите и на войниците от европейските страни могат да членуват в тази организация.

С помощта на постоянно дружеско сътрудничество трябва да се разискват и да се решават проблемите на военнослужещите в Европа.

Параграф I. Название и седалище

(1) Организацията се нарича Европейска организация на военните съюзи, регистрирано дружество (ЕВРОМИЛ).

(2) Организацията е със седалище в тази страна и в това населено място, в които се намира секретариатът. Сега секретариатът е в Бон и следователно и седалището на организацията е Бон.

Параграф 2. Цели и задачи

(1) ЕВРОМИЛ е обединение от свободни демократични военни съюзи.

(2) Военните съюзи са професионални съюзи, които застъпват интересите на военнослужещите на действителна служба, на бившите военнослужещи и на членовете на семействата им.

"Военнослужещите са работещи в областта на отбраната граждани на държавата".

(3) Целта на организацията е:

а) да застъпва общите идейни, социални и професионални интереси на военнослужещите, на роднините им и на близките на починали военнослужещи;
б) да застъпва интересите на членуващите в нея съюзи пред наднационалните организации и инстанции;
в) да поддържа редовната обмяна на опит между съюзите, членуващи в организацията;
г) да развива разбирателството и дружбата между съюзите;
д) да застъпва основните права и свободи във въоръжените сили на всички страни-членки на Европейския съвет;
е) да допринася в рамките на процеса за сигурност и сътрудничество в Европа за укрепване на доверието;
ж) да си сътрудничи с други международни организации и профсъюзи.

(4) Изпълнявайки своите задачи, ЕВРОМИЛ се придържа към следните принципи:

а) запазване на вероизповедната и партийнополитическата независимост;
б) ненамеса във вътрешните работи на членуващите съюзи;
в) ненамеса във въпросите на военната субординация.

Параграф 3. Членство

(1) Членството е доброволно. Всеки военен съюз на една свободна, демократична, нетоталитарна, правова държава, който застъпва интересите на военнослужещите, може да стане член на ЕВРОМИЛ, ако отговаря на изискванията на параграф 2 (1).

(2) Приемането става чрез подаване на писмено заявление за приемане, което между другото трябва да е подписано от президента на съответния военен съюз. Към заявлението за приемане трябва да се прибави уставът на оригиналния език и в превод, който отговаря на юрисдикцията на ЕВРОМИЛ.

(3) Приемането се решава от президиума чрез мнозинство на гласовете. При отрицателен отговор е възможно обжалване след 8 седмици пред събранието на членовете. Решение се взема от следващото събрание.

(4) Всички членуващи военни съюзи се задължават да застъпват да работят за целите и интересите на организацията (ЕВРОМИЛ).

(5) Членуването приключва:

а) при разформируване на членуващия военен съюз;
б) при излизане - излизането трябва да се обяви писмено пред президиума и това може да става само в края на календарната година, като спазва срок на оповестяване от 6 месеца;
в) при изключване - изключването се извършва от президиума по предложение на членуващ съюз, когато даден военен съюз действа противно на интересите или на статута на ЕВРОМИЛ, уронва престижа на организацията или не изпълнява задължението си по плащането в срок,по-продължителен от 12 месеца, въпреки предупреждението. Решението за изключването се взема от президиума с две трети от гласовете. Съответният съюз, член на организацията, трябва преди вземането на решението да се изслуша.

Известието за изключването се съобщава на съответния съюз от президиума писмено с мотивировка на причините. Обжалване на това решение е допустимо до събранието на членовете в срок от 8 седмици след обявяването му. Обжалването няма отлагащо действие. То трябва да се връчи със съответна мотивировка на следващото събрание за окончателно решение.

/Пресслужба "Куриер"/

10:30:27
30.01.1992 г.

Редактори: Нина Гаврилова   
                           Любомир Йорданов

Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Сopyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!