София, 30 септември 1997 година
Брой 76 (1772)

ДОКУМЕНТИ НА ПАРТИИ И КОАЛИЦИИ, ПРЕДСТАВЕНИ В ПАРЛАМЕНТА

София, 30 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ, ПРИЕТО НА ЗАСЕДАНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПАРТИЕН СЪВЕТ НА 27 СЕПТЕМВРИ 1997 ГОДИНА

1. Радикалдемократическата партия в България (РДП в България) дава много добра оценка на досегашната работа на 38-ото Народно събрание и правителството на Обединените демократични сили (ОДС). Всички усилия за радикални и либерални демократични реформи срещат нашата пълна подкрепа. Ние оценяваме положително дейността на нашите представители в парламента и в правителството на Република България. РДП в България е за ясна и последователна декомунизация на България, като решително се обявява против някои опити за подмяна на демократичните ценности с неприемливи кадрови решения или тенденции към партизанщина и кариеризъм, РДП в България настоява за по-голям дял в управлението на страната на професионалисти от всички поколения, несвързани със структурите и дейността на бившата комунистическа партия и на Държавна сигурност. Ние обръщаме внимание на обстоятелството, че не винаги провежданата кадрова политика отговаря на високите изисквания, заявени от най-висшите форуми на СДС.

На основата на своя либерален устав и програма РДП в България ще работи за пълна реализация на утвърдената от демократичните сили програма за управление до 2001 година.

2. РДП в България приветства сърдечно победата на Изборната коалиция "Солидарност" в Полша, както и успеха на либералния Съюз на свободата. Отношението на полските избиратели от левицата показва, че реални реформи в т.нар. държави в преход могат да бъдат осъществени само и единствено от дясноцентристки и либерални политически формации.

РДП в България изразява тревога и загриженост от опитите на отделни среди в Русия да дестабилизират добрите отношения между нашите две държави и народи, като осъществяват политика на неоправдан натиск върху българското правителство по въпроса за доставките и цената на природен газ. Подобна политика, която за съжаление има много аналози в близкото и в по-далечното минало на взаимоотношенията между двете държави, е чужда на демократичните ценности и не печели приятели и подкрепа. Тя не е политика на равнопоставеност на интересите, а опит за икономически диктат.

РДП в България ще продължи и занапред активно да подкрепя и да съдейства на процеса на интеграция на България в НАТО и в Европейския съюз.

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 30 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКИ АНАЛИЗ (ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА) НА БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ С ГЛАВЕН СЕКРЕТАР ПЕТКО ИЛИЕВ ЗА ПЪРВИТЕ СТО ДНИ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ИВАН КОСТОВ, ОГЛАСЕН НА РЕДОВНО ЗАСЕДАНИЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА (20-21 СЕПТЕМВРИ 1997 Г., СОФИЯ). Документът е предоставен за публикуване изключително на Пресслужба "Куриер" при БТА.

IV. ИКОНОМИКАТА се развиваше положително, спадът намалява и за първи път през 1998 година се очаква прираст на производството от 2-3 процента. Тук положителното е ускорената касова приватизация. Поставено е началото на структурната реформа с продажбата или закриването на губещите предприятия и банки. Прави се необходимото до края на следващата година да се върне земята. Голям успех е гарантирането на зърното. Знаете какви специални грижи, помощи, гарантирани цени, помощ от МВР бяха осигурени, за да се прибере зърното. България вече е осигурена. Правителството се стреми към все по-голяма прозрачност в работата си. Членовете на кабинета са толкова често пред медиите и общуват пряко с населението, колкото никой управляващ през последните години. Отчете се рязко ограничена презгранична контрабандна дейност. Охранителната и застрахователната дейност бяха разделени и техните представители развиват почтен бизнес. Във външната търговия и изобщо в икономическата област беше деклариран ясен стремеж към ЕС. По това има политически консенсус. За първи път от години може да се говори за модерни икономически отношения с Русия, възстановяват се връзките с арабския свят, особено с Кувейт. В страната намират чужда технологична, финансова и друга помощ все повече проекти - строителни, екологични, производствени.

От застоя бяха извадени проектите за отваряне на нови пунктове по границите с Турция и с Гърция. България и Румъния се договориха да търсят общо помощта за развитие на транспорта през Дунава. Нараства интересът на Западна Европа и Япония към връзката между Адриатическо и Черно море (пътя на коприната); японски специалисти чертаят бъдещето на скоростния жп транспорт.

Критиките в икономическата област са:

Рестриктивният бюджет се съчетава с тежко данъчно и друго законодателство, което спъва инициативата. Производителите все още са пасивни. Структурната реформа все още не дава видими резултати. Забавя се приватизацията, предприятията всячески се стремят да не се закрият, има обвинения в неоправдани подмени на ръководни кадри. Цените вече достигнаха в много случаи равнището от ЕС, но това не е насърчително все още. Стига се до парадокса цените на много хранителни и други стоки да са по-високи  от западноевропейските и американските. Например едно яйце в САЩ е 3 цента сега, а у нас е 8-10 цента на пазара. Икономическата престъпност няма данни да е пречупена. Кампанията срещу прекупвачите по принцип е правилна, но в много случаи се стига до грешни крайности. Няма икономика без предприемачи и прекупвачи. Грешно е да се иска всички производители да станат търговци. Всеки трябва да си гледа работата. Явно държавата трябва да се намеси по-сериозно, но не с административни, а с икономически средства. Неизползвани са възможностите на децентрализацията в управлението, в данъците и таксите. Нежеланото поскъпване на храните предизвика тревога, подготвящите се такси за отопление - също.

Обявеният за приоритетен отрасъл - туризмът - остана с много добрата посетеност на морските летни курорти от граждани на бившия СССР. Приватизацията, чуждите инвестиции заглъхнаха. Все още не се чувства наплив на западни туристи, чакат се големите инвеститори. Хубавото е, че на големите туристически и други борси рейтингът на България започва да се повишава и това в бъдеще не може да не даде резултати.

Друг изтъкван недостатък е, че все още липсва видим голям резултат от борбата с организираната престъпност. Сам министър-председателят говори по този въпрос няколко пъти. Акции като "Комар" могат да се приемат само като начало. Остава неразкрита и връзката на престъпността с властта, която не може да не съществува толкова години.

Ние от Българския земеделски народен съюз (БЗНС) по понятни причини болеем особено за земеделието. Тук пострадаха от уволнение наши членове. Министерството положи определени усилия, но не можем да не се спрем и на допуснати слабости.

На първо място липсва яснота за бъдещото развитие на отрасъла. Провеждането на организационната (особено на поземлената) реформа не е достатъчно, защото потребителските нужди не чакат. Те са най-важното всекидневие. Не може да не се забележи, че има непоследователност при отчитане на националните стокови финанси и реалностите на страната. Така например още при служебното правителство се изнесоха големи количества олио, а сега се отчита, че цената на слънчогледа е слаба и цената му трябва да се увеличи. Изобщо стабилният ръст на земеделските продукти се превърна в най-големия проблем на правителството. Това навреме бе видяно и почувствано от министър-председателя и в много случаи като при прибирането на зърното той лично се зае с провеждане на правителствената политика. Голямо улеснение за производителите бе решението на гарантирани изкупни цени на зърното. Правителството се зае и с осигуряването на техника и организирането на жътвата за прибиране на зърното. На моменти държавата създаваше впечатлението, че се върви към ненужен за пазарното стопанство централизъм. Дойдоха дъждовете, очакваните мафиотски групи не се появиха открито, но в крайна сметка досега значителна част от зърното не е изкупена по държавните и от частните силози. Голямото внимание на нас, земеделците, към зърното е понятно, но подобни грижи не се наблюдават за другите земеделски отрасли. И досега остава нерешен механизмът на ценообразуването. В крайната цена на пазара на дребно началната изкупна цена на земеделския продукт - суровина заема малък дял. Например в момента при цена на сините сливи при изкупуване за 80-140 лв, на пазара те се продават до 500 лева за килограм. Същото е с млякото и със зеленчуците. А българинът очаква и тази година да издържи зимните трудности благодарение на приготвената зимнина. Тук държавата липсва. Няма субсидии, да не говорим, че липсва регионална политика. Снабдяването на големите градове, развитието на полупланинското и планинското земеделие са оставени на самотек. Разделянето на земеделието от хранителната промишленост е управленска грешка, която не може да не дава вече своето отражение. В началото на годината се допусна износ на животни, не се насърчи отглеждането на млекодайните животни. И когато млечността в края на лятото започна да спада, сиренето и кашкавалът поскъпнаха рязко.

Друг проблем е, че в желанието за бързо връщане на земята съществува опасността да се подминат доста грешки и пропуски на досегашната реформа. Стараем се в Нардоното събрание това да не го допуснем, особено в законодателната дейност. Но болният въпрос с продажбата на земеделските земи на чужди граждани и решението на парламента е това да става само чрез смесени дружества с преимуществено българско участие. Тук нещата са ни познати от доклада на Експертния съвет, който беше изнесен на предишния Управителен съвет в град Пазарджик на 13 юни тази година. Ще настояваме за повече помощи при предстоящата сеитба, но за съжаление нашето кадрово присъствие в Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа засега още не е голямо, за да влияем.

V. В СОЦИАЛНАТА И В ДРУГИТЕ СФЕРИ на управлението правителството досега умело се старае да съсредоточи ограничените ресурси (заплати, помощи) само за най-нуждаещите се, като за целта се предлага да се изясни кой в действителност е беден у нас. Установява се, че доста от заявяващите, че са бедни (по парични доходи), всъщност имат значителна материална собственост, особено по селата, която не използват. Получените досега добри стопански резултати показват според социалния министър, че може да се извърши увеличение на пенсиите и на заплатите на държавните служители. Очакваме резултатите от поредната окуражаваща визита на мадам Ан Макгърк. В областта на тристранното партньорство досега правителството се радва на удивителен социален мир. Ясно е, че работодателите, синдикатите и обикновените хора му дават своето доверие с надеждата най-после в страната да се отбележи оттласкване от дъното, в което сме. За целта ние ще настояваме специално внимание да се обърне на родния малък бизнес, на дребните собственици. Правителството се сблъска с много напластявани с годините проблеми: на демографския, довел и до затваряне на около 150 училища, на занемарената система за охрана на труда, което пролича при трагедиите в мините, при свлачищата край морето, в продължаващото обгазяване на някои дунавски градове. Днес България е на последно място в Европа по раждаемост и на едно бебе изпращаме по двама покойници. По този начин се предполага, че само след 10-15 години ще бъдем около 7 милиона.

VI. ВЪНШНИТЕ ОТНОШЕНИЯ на страната винаги са били решаващи за нейното бъдеще. Тук обаче бе постигнато през стоте дни най-много, особено по утвърждаване на общото разбиране от нуждата за членство в НАТО и в Евросъюза. Въпреки че кандидатурата ни за НАТО беше отхвърлена на този етап, пристигналите западни политици от най-висок ранг (американският секретар по отбраната, западни министри и други), както и постигнатото от нашите дипломати в чужбина говори, че политически България вече е готова да бъде приета в голямото европейско семейство. Въпрос на време е да бъдем готови и икономически. България се дава на Запада като пример за политическа и икономическа стабилност. Тук вече беше министър-председателят на Белгия заради приватизационни сделка. Да се надяваме и на други подобни визити. Нуждаем се от пари, от технологии, от пазари. Освен западното направление голям прогрес беше постигнат в отношенията с Русия. Сега те са на една нормална за демократичните страни основа. Имаме общи интереси, включително и заради големите хранителни пазари там. България сега се радва на най-голям авторитет на Балканите. Отношенията с всички са на най-високо равнище. По-различно стоят нещата със Сърбия и с Македония, но българските позиции все повече укрепват. Гръцкото мнение за българския произход на македонците, провежданата под закрилата на президента помощ за албанските българи, международният интерес към българите в Западните покрайнини са безспорни външнополитически успехи.

Тук не можем да не отбележим и посещенията на български политици, включително и на президента, в страни от бившия СССР, където живеят компактни маси българи. Многолюдното посещение на нашия президент в Кувейт също допринесе да се съживи едно ценно за страната ни направление - арабското, и то по начин, по който да не накърним известното на всички сътрудничество с приятелски Израел.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: БЗНС смята, че е изразил една приблизително обща оценка и смята първите сто дни на правителството за успешни.

Постигнато е едно добро начало. Изтъкнахме и редица слабости, за чието преодоляване настояваме да участваме и ние. Българското общество, включително икономиката, политическите отношения в страната и зад граница сега са далеч от напрежението от зимата. Чака се по-бърза и по-активна работа, особено по борбата с престъпността на всички равнища, при прозрачността в ценообразуването, при приватизацията (касова и масова).

Ние досега имахме най-конструктивната позиция в ОДС. БЗНС и занапред ще стои като стълб и опора в развитието на демократична България.

(Пресслужба "Куриер")

* * *

ДОКУМЕНТИ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ПО РЕЛИГИОЗНИ И ЕТНИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ

София, 30 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ (ЧАСТ ПЪРВА) НА СДРУЖЕНИЕ "ХЕЛЗИНКСКИ НАБЛЮДАТЕЛ - БЪЛГАРИЯ" ПО ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ КЪМ РАМКОВАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ МАЛЦИНСТВА. Документът, подготвен от Милко Бояджиев - секретар на сдружението, е предоставен за публикуване изключително на Пресслужба "Куриер" при БТА; с материала са запознати народни представители.

При обсъждането в Организацията на обединените нации, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Европейския съюз и Съвета на Европа на въпроси, отнасящи се до малцинствени проблеми, държавите с преобладаващи функции в световните дела неизменно са се стремяли - особено по време на блоковото противопоставяне, към налагане на изгодни за тях политически решения. Хуманитарната същност на тези проблеми е била, а и сега е подчинена на политиката на дългосрочните им стратегически интереси, различаващи се твърде често и дори противоречащи на високоблагородните общочовешки идеали.

Пример в това отношение е отхвърленото от Общото събрание на ООН предложение на съветския представител за включване в Хартата на световната организация на положение за признаване на еднакви права на всеки народ в една държава и гарантиращо на националните малцинства езикови и културни права, което бе насочено срещу западните многонационални имперски формации. Възприетото тогава от Общото събрание становище бе, че след като в съществуващия правен порядък се акцентира главно на необходимостта от спазване на основните права на всяка една човешка личност, е излишно да се осигурява закрила по какъвто и да е друг начин на интересите на малцинствените групи или по-точно на лицата, принадлежащи към такива групи. По-късно, през 1961 година, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа предложи приемането на подобен на съветския проект текст. През 1973 година обаче се е достигнало до извода, че от правна гледна точка не съществува конкретна необходимост правата на малцинствата да са предмет на допълнителни договорености. След присъединяването на повечето централно- и източноевропейски държави към Съвета на Европа през 1992 година бе възложено разработването на фокусирани към тези страни конкретни правни норми за защита на националните малцинства. Парламентарната асамблея одобри текст на конвенция, който впоследствие бе отхвърлен от Комитета на министрите на Съвета на Европа. Явната причина бе както в наличието на някои противоречащи на утвърдените стандарти по човешките права уредби, така и на еднозначното им прилагане от всички - оказващо се неприемливо за западни страни-членки. И така в световната общност се наложи признанието, че проблемът за малцинствата не трябва да се разглежда като политически. В този смисъл може да се отбележи, че за разлика от Съвета на Европа, разискванията по този въпрос в Общото събрание на ООН са ставали винаги в социалните, хуманитарните и културните комитети, а не в политическия комитет на организацията.

Подчертаната насоченост на придаване значимост на малцинствените проблеми към страните от Източна и от Централна Европа е основан на териториалните промени след Първата световна война - образуването на Полша и на Чехословакия и уголемяването на сръбското, румънското и гръцкото кралство. Така населението на тези държави включи голям брой хора - различаващи се етнически и езиково от населението, към което бяха придадени. Утвърди се опасението, че влезлите в новите граници малцинства заплашват тяхната стабилност, създавайки състояние на непрекъснато напрежение и очакване на външна помощ от народите със същия език и етнически особености. Нищо не е в състояние да наруши мира в света толкова много, твърди през 1919 година президентът Уилсън, колкото насоченото при определени обстоятелства отношение срещу малцинствата.

Приложението на системата от идентични договори, сключени във Версай, Сен-Жармен-Трианон, Севър, показва, че международната закрила на малцинствата не е била възприета като основополагащо начало на междудържавното право. Тя е използвана само като начин на провеждане на дискриминация, а не като изява за едно общоважащо нормативно правило по проблема на човешките отношения. Положението на малцинствените групи в Централна и в Източна Европа доказва решаващото влияние на историческите обстоятелства за създаването на малцинствените групи, което без съмнение се ограничава само в този регион.

(Пресслужба "Куриер")

* * *

СИНДИКАЛЕН ОТЗВУК

София, 30 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТКРИТО ПИСМО ОТ ФЕДЕРАЦИЯТА НА УЧЕНИТЕ-СОЦИАЛИСТИ ОТ ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА 38-ОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ, КАКТО И ДО ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ГРУПИ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СИЛИ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ПОВОД ИСКАНЕТО НА ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКАТА ЗА СНЕМАНЕ НА ДЕПУТАТСКИЯ ИМУНИТЕТ НА НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ ОТ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА КРЪСТЮ ТРЕНДАФИЛОВ

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Молим Ви да запознаете народните представители от 38-ото Народно събрание със становището ни относно искането на главния прокурор на Република България за снемане на депутатския имунитет на народния представител Кръстю Трендафилов.

Главната прокуратура повдига обвинение срещу г-н Трендафилов, че в качеството си на областен управител на област Монтана не е разпоредил изземване на незаконно придобито имущество от ЕТ "Веска Тихомирова” в село Георги Дамяново. Като областен управител обаче г-н Трендафилов е направил всичко възможно да установи кои ще са лицата, които ще приемат за съхранение това имущество. Такива не са се явили. След г-н Трендафилов (от 1995 г. досега) област Монтана е имала още трима областни управители. Нито един от тях не е предприел предписаните от прокуратурата действия за конфискация на незаконно придобитото имущество. Странно е, че главният прокурор не повдига никакви обвинения спрямо тях, въпреки че те могат да се приемат за също така "виновни" като г-н Трендафилов. Нещо повече. След направените през май 1995 г. поправки в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) (параграф 11, ал.2) задължи областните управители да отменят незаконните търгове за земеделско имущество. Единственият областен управител обаче, който досега е използвал даденото му правомощие, е г-н Трендафилов. В качеството си на областен управител той е разпоредил отмяната на 14 такива търга.

Очевидно на определени политически сили е необходимо да се хвърли петно върху Трендафилов, за да се обезцени неговия принос в аграрния сектор в качеството му на министър на земеделието и хранителната промишленост в правителството на Демократичната левица през 1996-1997 г. През този период аграрното министерство успя да се справи в условията на изключително тежка финансова обстановка с навременното прибиране и изкупуване на земеделската продукция и успешното провеждане на есенната сеитба. За първи път от осем години бяха засети над 15 млн. дка с есенни култури. Извършена бе дълбока оран на 10 млн.дка. Осигурени бяха 15 млн. щ.д. за доотглеждане на есенниците. Поради изключителната настойчивост на г-н Трендафилов през лятото на 1996 г. изкупната цена на пшеницата достигна 140 щ.д./тон, което е с над 10% над международната изкупна цена. Благодарение на адекватната аграрна политика, провеждана от министър Трендафилов, тази година правителството на г-н Костов има за прибиране повече от достатъчно зърно.

Обръщаме се към Вас, народните представители от 38-ото Народно събрание, когато се постави въпросът за гласуване отнемането на имунитета на народния представител Кръстю Трендафилов, да се абстрахирате от политическата принадлежност на г-н Трендафилов и да не допуснете изпълнението на политическата поръчка, възложена в случая на главния прокурор на Република България.

София, 23 септември 1997 г.

Председател: ст.н.с. д.ик.н. РУМЕН ПОПОВ

(Пресслужба "Куриер")

* * *

ДРУГИ ДОКУМЕНТИ

София, 30 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА КОНТРАРАЗУЗНАВАЧИ И РАЗУЗНАВАЧИ ЗА ЗАКОНА ЗА ДОСТЪП ДО ДОКУМЕНТИТЕ НА БИВШАТА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ. Документът е адресиран до Конституционния съд на Република България, до българската общественост и до средствата за масово осведомяване.

Ние, завършилите първия двегодишен контраразузнавателен курс на Висшата школа "Георги Димитров", живущи в София, прослужили по 30-40 години в контраразузнаването и разузнаването, обладаващи огромен професионален опит,

К А Т О   С Ъ З Н А В А М Е,  Ч Е:

- Ще настъпят крайно отрицателни последици от приложението на т.нар. Закон за отваряне на досиетата;

- Ще се взриви отново затихналото подозрение, омраза и ненавист в междуличностните отношения на много граждани;

- Ще се дестабилизират устоите и ще се разклати доверието в контраразузнаването и разузнаването на Република България;

- Подбудите за създаването и приемането на този закон са повече авантюристично-емоционални и по-малко - политически, а инициаторите са любители-аматьори, лишени от професионално познаване на проблема,

Д Е К Л А Р И Р А М Е

дълбокото си убеждение и надежда, че почитаемият Конституционен съд ще прояви своя висок правен професионализъм, гражданско-държавническа зрелост, разум и безпристрастие и ще уважи искането за отмяна на казания закон изцяло, като противоречащ на Конституцията на Република България.

София, 17 септември 1997 година

ПОДПИСАЛИ ЗА КУРСА:

о.з. полк. АНГЕЛ Г. СТОИЧКОВ;

о.з. полк. ПЕТЪР СТ. ОСЕНСКИ

(Пресслужба "Куриер")

-----------------------------------------------------------------------
Бюлетинът е приключен редакционно на 29 септември 1997 година.

БЪЛГАРСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ
Ръководител на екип "Справочна информация": Марта Иванова
Дежурен редактор: Нина Гаврилова
Репортери: Валентина Игнова, Лилия Томова
Комплексна обработка: Издателски комплекс - БТА

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1997 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително.