2 март 1994


София, 2 март 1994 година
Брой 43 /1088/


София, 2 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО И НАЦИОНАЛНАТА СТУДЕНТСКА КОНФЕДЕРАЦИЯ, ФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СТУДЕНТСКИ ДРУЖЕСТВА, БЪЛГАРСКИЯ СТУДЕНТСКИ СЪЮЗ ПО ПОВОД НА ИСКАНИЯТА НА СТАЧКУВАЩИТЕ СТУДЕНТИ.


Днес, 1 март 1994 г., в гр. София между Министерството на науката и образованието /МНО/, представлявано от министър Марко Тодоров, от една страна, и представители на протестиращите студенти и на легитимните студентски организации, от друга страна, се сключи настоящото споразумение:

 

I. МНО поема следните ангажименти:

1. Относно въвеждане на система на кредитиране и заплащане на семестриални такси:

1.1. Въвеждането на семестриални такси и система за кредитиране да се осъществи с приемането на пакета от закони, осигуряващи ефективността и нормативното обезпечаване на реформата в сферата на висшето образование. Въвеждането на семестриални такси да се осъществи със закон.

1.2. Да се пристъпи към въвеждане на система за кредитиране, след като МНО изгради механизма и структурите, които ще осигурят нейното ефективно прилагане.

Средствата за фонда за кредитиране и финансиране да бъдат осигурени преди започване плащането на семестриални такси.

2. Относно преференциите и облекченията за висшето образование:

Да се изготви и внесе в Народното събрание проектозакон, с който да се предвиди освобождаването от държавни и местни данъци и такси за средствата, предоставени от юридически лица, ЕТ, граждани, както и собствените средства на ВУЗ, с които се финансира и подпомага учебната дейност и научните изследвания в същите; освобождаването от мита сборове върху стоки, внасяни за учебни цели и научни изследвания, да бъде регламентирано в същия закон.

3. Относно дейността и разходването на средства по линия на "Академика" СОСТ:

До края на настоящата учебна година МНО да направи анализ на дейността на "Академика" СОСТ с оглед подобряването й.

По време на студентския отдих почивните и курортните бази да бъдат използвани в пълния им капацитет от студенти.

4. Относно броя на приеманите студенти по държавна поръчка:

При увеличаване на броя на студентите по държавна поръчка МНО да се съобразява с материлната база на съответния ВУЗ.

Да се предвиждат допълнителни средства, необходими за капиталовложения, за обезпечаване на социалния статус н качеството на учебната подготовка на общия брой студенти.

5. Относно реда и условията за кандидатстване и получаване на студентски стипендии:

5.1. Кандидатстването за получаване на социална стипендия да става в началото на всеки семестър, като за втория семестър се имат предвид доходите на семействата от юли до декември.

5.2. Предварително да бъдат обсъждани със студентските организации евентуални промени в ПМС No 120 /28 ноември 1990 г., като се отдели особено внимание на социалния статус на студентките майки.

6. Относно решаване на проблемите по линия на СОСТ:

6.1. Да бъде изготвена методика, съгласувана със студентските организации, за увеличаване на стойността на студентския купон.

6.2. До началото на учебната 1994/1995 г. МНО да извърши основен преглед на реда и условията, по които са настанени студентите и други лица в студентските общежития.

7. Относно висшите учебни заведения и факултети с неуреден статут:

До 30 юни 1994 г. МНО да извърши цялостна проверка върху дейността на т. нар. ВУЗ, регистрирани по Закона за лицата и семейството, и да предприеме предвидените от закона мерки.


II. Протестиращите студенти при СУ "Св.Климент Охридски" се задължават за срок от 24 часа след подписването на настоящото споразумение да прекратят окупационните протестни действия. При необходимост да съдействат на университетското ръководство за възстановяване на нормалния учебен процес.

Споразумението е подписано в присъствието на представител на Конфедерацията на труда "Подкрепа".

София, 1 март 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 2 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ СТАЧКУВАЩИТЕ ПРЕПОДАВАТЕЛИ И СЛУЖИТЕЛИ НА КОМИТЕТА ЗА ЗАЩИТА НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ".


КОЛЕГИ,

Цял месец вие стачкувате /оставяме настрана въпроса доколко е законна стачката ви, след като нейните организатори не са осигурили стачен фонд и след като никой не е видял прословутия списък с участниците в стачката/ и видяхме, че резултатът е никакъв. В същото време БАН все нещо спечели, другите висши училища си проведоха изпитната сесия и сега уж стачкуват, за да ви дават кураж да продължите погубването на университета. Странното е, че срещу него има общ заговор и му се отмъщава жестоко и ние ви се чудим как не проумявате това просто нещо. Как не проумявате, че ви водят за носа и утре не само ще носите моралната отговорност за гибелта на университета, но ще станете и за присмех в обществото.

Колеги, не се ли убедихте, че стачката е организирана от некадърници в полза на некадърници, проведена е некадърно и сега приключва безславно. Опомнете се, докато е време, и не позволявайте повече да ви залъгват с празни обещания и да ви използват в политическата битка срещу правителството.

И ние сме против това правителство, и ние споделяме онези ваши искания, които са справедливи, но не и популистко-уравнителските/, и ние държим на достойнството на университетския преподавател, но не мислите ли, че ако действахме по-умно и си служехме с цивилизовани форми на действително академичен протест, резултатът би бил друг? БАН например започна структурната си реформа, излезе в символична стачка и постигна резултат. А вие какво направихте? Подлагате на безпрецедентна опасност самото съществуване на Алма матер, предизвиквате и настройвате много студенти, родители, преподаватели, граждани срещу себе си и срещу университета, подронвате фатално в условията на конкуренция и пазарна икономика националния и международния престиж на СУ "Св. Климент Охридски".

Колеги, ние не ви молим, а настояваме днес да сложите край на безсмислените си действия и да се завърнете при студентите си, които очакват да бъдат изпитани и да продължат лекциите си, като същевременно възприемате цивилизовани форми на протест в името на оцеляването на българското висше образование, в името на автентичното обединяване на академичната общност и достойната участ на нашия пръв университет. Тогава ние ще бъдем заедно!

Ние ви призоваваме към разум и мъдрост и не вярвайте повече на нечестивците сред вас.

Комитет за защита на СУ "Св. Климент Охридски":

Проф. Иван Калчев, доц. Васил Цанов, проф. д-р Кирил Нешев, проф. д-р Васил Гюзелев, проф. д-р Тодор К. Николов, проф. Стоян Александров, проф. Любен Десев, доц. Ангел Живков, акад. Георги Близнаков, Иванка Митева, студентка в Юридическия факултет, проф. д-р Райна Сергиенко, Лиана Панделиева, проф. д-р Стефан Елефтеров.

ЗА КОМИТЕТА, ПРЕДСЕДАТЕЛ: проф. Иван Калчев

София, 1 март 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 2 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪВЕТ НА МИННО-ГЕОЛОЖКИЯ УНИВЕРСИТЕТ ЗА ПРЕУСТАНОВЯВАНЕ НА УЧЕБНИТЕ ЗАНЯТИЯ ЗА ЕДНА СЕДМИЦА.


Академичният съвет на Минно-геоложкия университет /МГУ/ на своето извънредно заседание от 25 февруари 1994 г. констатира:

- въпреки многобройните протестни прояви на академичната общност в България в последно време проблемите на финансирането на българското висше образование и наука, както и приемането на приоритетни закони за устройството и организацията на висшето образование и науката, у нас не бяха решени;

- при подготовката на бюджета за 1994 година не са взети предвид исканията на академичната общност, отразени в Меморандума на МГУ от 20 декември 1993 г. и Декларацията на Академичния съвет на МГУ от 28 януари 1994 година;

- неудовлетворяването на нашите минимални искания ни поставя в невъзможност да провеждаме нормално обучение на студентите;

- липсата на средства създава изключителни финансови трудности за функциониране на МГУ, включително и не позволява да бъдат изплатени заплатите на преподавателите и служителите и степендиите на студентите за месец февруари.

Поради тези причини и в съгласие с Декларацията на Академичния съвет на МГУ от 28 януари 1994 г. Академичния съвет реши:

1. Преустановяват се учебните занятия за една седмица, от 28 февруари до 6 март 1994 г., поради финансови затруднения, без да се спира провеждането на изпити.

2. Академичният съвет се солидаризира със справедливите искания на Съвета на ректорите на висшите училища в България от 10 февруари 1994 година.

ЗА АКАДЕМИЧНИЯ СЪВЕТ: проф. к.т.н. К. Ковачев, ректор на МГУ

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 2 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪВЕТ НА ВИСШИЯ ИНСТИТУТ ПО АРХИТЕКТУРА И СТРОИТЕЛСТВО. Документът е адресиран до председателя на Народното събрание.


Във връзка с последните обсъждания в Народното събрание на държавния бюджет Академичният съвет на Висшия институт по архитектура и строителство /ВИАС/ свика на 25 февруари 1994 г. извънредно заседание, на което решително протестира пред ангажираните държавни институции срещу:

- подценяването на приоритетното значение на висшето образование и науката за бъдещето на нацията;

- неотстъпчивата позиция при приемането на държавния бюджет по отношение на средствата, необходими за тяхното оцеляване;

- безразличието и пренебрежението към множество обръщения, декларации и искания по този повод, включително и тези на всички висши технически училища.

Академичният съвет е загрижен за това, че логиката на аргументите и толерантните форми на протест на цялата академична общност не се възприемат досега с внимание. Синдикалните протести - също. Агресивно се посрещат стачните действия в СУ ”Св. Климент Охридски".

Затова, със съзнание за цялата си отговорност, като законна форма на протест Академичният съвет на ВИАС

Р Е Ш И:

Прекратява учебните занятия с редовни студенти във ВИАС за една седмица, считано от 28 февруари 1994 г.

Същевременно Академичният съвет изразява надежда, че Народното събрание ще направи стъпки за решаване на проблемите. В противен случаи прекратяването на учебния процес за по-продължително време ще се окаже неизбежно в скоро време за много от висшите училища.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София 2 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА КООРДИНАЦИОННИЯ СЪВЕТ НА АСОЦИАЦИЯТА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИНДИКАТИ, ОГЛАСЕНА НА МИТИНГ НА СТАЧКУВАЩИТЕ СТУДЕНТИ И ПРЕПОДАВАТЕЛИ НА26 ФЕВРУАРИ 1994 Г. В СОФИЯ.


Безотговорната, антисоциална политика, провеждана от правителството на Любен Беров в продължение на повече от една година, засегна особено тежко висшето образование и науката и ги изправи пред непосредствена заплаха от унищожение. Месеци наред академичната общност, Съветът на ректорите, академичните съвети и синдикалните организации настойчиво и търпеливо се опитват да убедят държавните институции в необходимостта от спешни мерки за спасяването на най-ценния капитал на нацията - образованието и науката, които биха могли да извадят България от катастрофата. Министерството на науката и образованието, правителството, парламентът и президентът мълчат.

Близо месец продължават стачките на студентите и преподавателите от Софийския университет "Св. Климент Охридски". Към техния протест се присъединиха научните работници от Българската академия на науките, студенти от Югозападния университет "Неофит Рилски" - Благоевград, и Висшия селскостопански институт в Пловдив. От понеделник прекратяват учебните занятия други пет столични висши учебни заведения - Техническият университет, Висшият институт по архитектура и строителство, Висшият минно-геоложки инстиут, Висшият химико-технологичен институт и Висшият лесотехнически институт. Очаква се към протеста да се присъединят и други висши и полувисши училища.

Многобройните срещи и разговори между представители на академичната общност, Министерството на науката и образованието и парламентарните групи не дадоха никакви резултати и показват единствено, че министър Марко Тодоров не желае и не може да реши съществуващите критични проблеми. Ново мнозинство съзнателно обрече на гибел българското висше образование и наука. Предвидените в бюджета средства означават спирането на учебната и изследователската работа в лабораториите, учебните практики, издаването на учебници и учебни помагала, набавянето на научна литература в библиотеките и края на международното сътрудничество. Спира се не само изграждането на нова материална база, но става невъзможно и поддържането на съществуващата сега.

Като имаме предвид всичко изброено, КС на АДС настоява за:
- оставка на правителството на Беров;
- разпускане на безплодния и опасен за България парламент;
- най-скорошно провеждане на избори.

Във връзка с апела на 65-те народни представители, в т.ч. Пушкаров, Луджев, Мичковски, Томов, Кюранов, Боков, Дърева, Доган, Октай и др., КС на АДС заявява, че своето отношение към тях той определя от техните действия и гласуване в парламента. Според нас голословните им декларации целят да заблудят обществеността и няма да намерят подкрепа сред членовете на АДС.

КС на АДС взе решение да предостави целия си наличен стачен фонд на стачкуващата академична общност в Софийския университет и призовава всички свои структури, както и всички организации и граждани, на които не е безразлично ще има ли в България наука и висше образование, да окажат според възможностите си материална помощ на тези, които първи и решително се вдигнаха на борба.

Координационният съвет на АДС призовава за масово участие през следващата седмица във всекидневните протестни бдения пред централния вход на Софийския университет от 17 до 19 часа.

Нашата сила е в нашата солидарност!

София, 26 февруари 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 2 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "ПОМОГНЕТЕ ДА ЗАПАЗИМ СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА КНИГАТА И НА КНИЖАРНИЦИТЕ" НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ КНИГОИЗДАТЕЛИ.


Книгоиздаването все още осигурява работа на стотици хиляди хора: автори, преводачи, художници, редактори, коректори, технически редактори, печатари, търговци, книжари, библиотекари...

Книгоиздаването е сред малкото дейности в националната индустрия, които в момента произвеждат.

Но българското книгоиздаване е заплашено да изчезне.

Най-високите преки и косвени данъци върху книгата в Европа, непрестанно нарастващите цени на хартията, авторските права и полиграфските услуги, липсата на реален пазар са на път да го съсипят. Още по-трагично ще стане, когато данъкът върху добавената стойност /ДДС/ бъде въведен спрямо книгата така, както е замислен.

Икономическата и културната вреда от ДДС върху книгата ще е огромна, защото:

- Продажбите на книги неминуемо ще намалеят, поради поскъпването им.

- Тиражите на книгите ще спаднат. Ще нараснат производствените разходи. Книгите ще станат още по-недостъпни за хората, отколкото са днес.

- Десетки хиляди ще изгубят работата си.

- Щетите за националната ни култура, наука и образование ще са неизчислими. Не е ли редно държавата да стимулира четенето, вместо да го облага с данък? Нима трябва да бъде обречено българското население на неграмотност и безкултурие?

- Всяка книга добавя стойност към качеството на живота. Дори само защото поддържа навика за четене и активното отношение към културата. Предложението за данъчно облекчаване на някои книги или само на книгите от български автори няма да промени нищо. Привилегировани могат да се окажат бездарни или пошли произведения или компилации от чуждестранни творби, подписани с български имена. Нима България, която е така загрижена за международния си престиж, ще обърне гръб на световната култура и наука? А за да издават български книги, издателствата трябва преди всичко да не загинат.

- ДДС върху книгата би донесъл нищожни приходи в държавния бюджет, които по никакъв начин не могат да компенсират огромните материални и културни загуби и закритите работни места.

Освен без издателства България вече е на път да остане и държава без книжарници.

Много книжарници бяха закрити, други почти не продават книги. Книгата е изхвърлена на улицата, изложена на капризите на времето. Настояваме при започналата приватизация книжарниците да бъдат приватизирани при специален режим и при изричното условие да останат магазини, в които се продават книги, а не канцеларски принадлежности, мебели и козметика...

АБК беше създадена, за да защити по всичките й достъпни начини - чрез средствата за информация, чрез алармирането на общественото мнение и на международните институции - интересите на книгата в България, на българското книгоиздаване и на националната ни култура.

За разлика от други културни институции българското книгоиздаване не иска помощи от бюджета и държавата. То иска само да бъде оставено да съществува и да извършва своята необходима за всяка цивилизована страна дейност.

Затова призоваваме политиците, институциите, културните дейци, учените, студентите, учениците, всички четящи хора: Помогнете да спасим книгата и книжарниците! Граждани, искайте от вашите народни избраници да не ви лишават от правото да четете и да се образовате.

София, 25 февруари 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 2 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ И НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА АДВОКАТИТЕ, ПРЕДСТАВЕНИ ОТ ДЕЛЕГАТИ, ПО ВЪПРОСИ НА СЪДЕБНАТА СИСТЕМА.


Свидетели сме на системна и целенасочена дейност от страна на определена политическа сила в страната за дестабилизиране на независимата и деполитизирана съдебна система.

С приемането на чл. 113 от Закона за съдебната власт се цели пълно възстановяване на послушната магистратура в ръководните структури на съдебната система от времето на тоталитарния режим до 10 ноември 1989 г., която стриктно изпълняваше директивите на Българската комунистическа партия.

И за най-непредубедения е ясно, че с изискването за 5 г. стаж за определена длъжност - съдии и прокурори, се цели да не бъдат допуснати във висшата съдебна магистратура квалифицирани и ерудирани юристи - професори, научни работници, юрисконсулти, адвокати и други.

Не е необичаен страхът на авторите на закона от участието на адвокати в съдебната система. Това е страх от свободния и независим дух на българския адвокат, проявен при всички политически режими.

С приетия закон се нарушава прогласеното с Хартата за човешките права равенство пред закона.

Непризнаването на адвокатския и юрисконсултскня стаж за заемане на съдийска и прокурорска длъжност противоречи и на изричната разпоредба на конституцията, която приравнява юридическия стаж, независимо в коя област на правото е осъществен.

Законът противоречи и на традицията, установена от българската съдебна система, и на международната практика, която в много случаи задължава за висши съдебни магистрати да бъдат издигани изтъкнати и с доказан професионален опит и морал адвокати, какъвто е случаят със съдиите в Британския върховен съд и в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Българските адвокати не могат да останат безучастни към този открит акт на дискриминация на адвокатската професия, продиктуван от конюнктурни политически съображения и заявяваме, че ще се борим за неговата отмяна с всички средства, предвидени в конституцията и законите.

София, 28 февруари 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 2 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
КОНЦЕПЦИЯ /ЧАСТ ВТОРА/ ПО НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ.


ІІ. ОСНОВНИ КОМПОНЕНТИ НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ
  ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКА СФЕРА

Обществено-политическите явления и процеси имат определящо значение за състоянието на цялата оперативна система за национална сигурност. Доколкото у нас още дълги години ще се спори върху основните характеристики на гражданското общество, което нацията като цяло би искала да изгради, а системата за национална сигурност се нуждае от институционализиране и стабилност, то необходимо е да се намери баланс между динамичните и стабилизиращите фактори в името на непреходните национални интереси.

Следните принципи биха могли да бъдат възприети като основа за поведение на различните обществено-политически субекти в контекста на системата за национална сигурност:

1. Създаване на правно-институционална основа на системата за национална сигурност:

а/ постигане на взаимодействие на законова основа между законодателната, изпълнителната власт и президента на Републиката по всички въпроси на националната сигурност, като се възприеме правилото за взаимно уравновесяване и за национален консенсус, при отчитане на върховенството на националния интерес. Във връзка с това да се предвиди съответстващата на конституцията авторитетна роля на президента на Републиката в областта
на националната сигурност и на външната политика, регламентирана по законодателен ред;

б/ придаване на цялостност и завършеност на законовата база на системата за сигурност.

С приемането на концепция за националната сигурност, на външнополитическа доктрина и на военна доктрина Народното събрание не приключва, а активизира дейността си в областта на националната сигурност и в приоритетен порядък изпълва законовия вакуум и ликвидира евентуални нормативни противоречия. Законопроектите за национална сигурност, за въоръжените сили, за специализираните органи на сигурността, за полицията, за националната дипломатическа служба, за държавния служител и т.н. трябва да имат органична, системна връзка с конституцията и цялото законодателство, включително международните договори на страната, за да се създаде цялостна юридическа основа на националната сигурност;

в/ определяне на състава, на пълномощията, на функциите и на взаимодействието между държавните институции и органи, натоварени да се занимават с проблемите на националната сигурност:

Висши управленски органи на държавната власт в областта на националната сигурност:
- Народно събрание
- президент на Републиката
- Министерски съвет.

Оперативни органи на държавната власт в областта на националната сигурност:
- национална дипломатическа служба
- въоръжени сили
- специални органи на сигурността
- национална полиция
- гражданска защита
- следствено-съдебни органи
- национална митническа служба
- национална данъчна служба
- други държавни контролно-превантивни органи.

Особено място сред институциите заема Консултативният съвет за национална сигурност, разполагащ с информационно-аналитични, консултативни и координиращи функции;

г/ разработване на система за междуведомствена координация - правила за документооборота; обем и достъп до информация, отнасяща се до националната сигурност; унифициране и регламентиране на поведението на представители на държавните органи; създаване на единна система за водене и за отчитане на преговори и консултации с чужди държави и т.н;

д/ дефиниране и изграждане на научно-информационна и експертна база на системата за национална сигурност.

2. Изключителността на проблема за сигурността и институционализирането на държавната част от системата за национална сигурност в никакъв случай не бива да се тълкуват като възвръщане на ведомствените подходи и опека на бюрократите.

В съвременния си прочит и от гледна точка на дългосрочните национални интереси концепцията за сигурност поставя акцент върху невоенните и неинституционализираните устои на националната сигурност. Предлаганият държавен механизъм представлява оптимален вариант, присъщ на всички демократични и цивилизовани държави. Веднъж създаден, той трябва да функционира при стриктна дисциплина и да е в състояние да внуши авторитет и уважение в името на обществото и националните цели.

3. Концепцията за национална сигурност и за съответните държавни институции ще остане само добър замисъл, ако политическите сили не се издигнат на висотата на отговорностите си към нацията. Обществото е в правото си да иска от политическия елит на страната безукорна преданост, твърдост и висок професионализъм по цялата проблематика на националната сигурност и да реагира адекватно, съобразно конституцията, когато бъде установено безволие или неумение да се отстояват жизнените национални интереси.

4. Системата за национална сигурност създава условия и поддържа жива т.нар. обществена дискусия по проблемите на националната сигурност. От страна на обществото в нея се очаква да участват обществени формации, средства за масова информация, местното самоуправление и отделни граждани, като всички те трябва да имат достъп, регламентиран по нормативен път до определен обем от информация, отнасяща се до националната сигурност, както и право на мнение и на контрол над държавните институции по установен ред.

5. С оглед на обществения ред и законност физическата сигурност на гражданите и неприкосновеността на частната собственост приоритетно да се взимат мерки срещу престъпността и политическата и стопанската корупция. Повишаване на материалния и социалния статут на полицията и контролните органи, както и приемането на усъвършенствани закони в тази област, са основни насоки за приоритетно действие.

Първостепенна задача на националната сигурност е възвръщане на професионализма в разузнавателните и контраразузнавателните служби, значителното им кадрово и финансово укрепване и преструктурирането им в съответствие с новите геостратегически, външнополитически, икономически и социални условия.

Необходимо е разработването и приемането като интегрална част от концепция за националната сигурност на Директива или Правилник /поверителен/ за географската и предметната насоченост на проучването и на анализа, на принципите за провеждане на специализирани мероприятия /реципрочност, средства, методи и т.н./ и рамките на оперативна свобода на съответните звена.

Продължава да стои открит въпросът за намиране на най-целесъобразна административно-управленска "шапка" на специалните служби - Президентската институция или Министерския съвет.

При предвижданата разгърната, професионализирана оперативна система за национална сигурност нашето предпочитание е те да се ръководят от президента на Републиката.


ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА

Фундаментален принцип в концепцията за национална сигурност е активизирането на потенциала на невоенните фактори за нейното укрепване. В този контекст на икономическия компонент се възлага най-важна роля, първо, като източник на ресурси за осъществяване на програми в други основни сфери на системата за сигурност - военна, социална, културологична, екологическа и т.н., второ, като инструмент на политиката за сигурност.

Тази втора функция на икономическия фактор произтича от анализа на заплахите и на рисковете за сигурността на страната и от насочеността към сътрудничество в политиката ни за сигурност на глобално, европейско и балканско равнище.

Заплахите за националната сигурност на България се проявяват предимно като вътрешнополитически и с невоенен характер; тези с външен произход действат като обществено проявени, т.е. обществото вече е проникнато от тях, а доколкото съществуват и военни заплахи, засега те са ненасочени и потенциални. Следователно необходимата корективна и превантивна политика би могла да се опре на функционалните механизми на икономическото развитие и на международното икономическо сътрудничество с цел създаване на нови обществени и международни условия за трайно решаване на заплахи като ерозия на националните ценности, етнически екстремизъм, ислямски фундаментализъм, регионални военни и военно-структурни дебаланси и т.н.

/Пресслужба "Куриер"/
 


15:00:00
02.03.1994 г.


Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред
                    Цанка Стойчева
Технически изпълнители: Траянка Каличкова
                                           Галина Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!