София, 2 август 1994 година
Брой 149 /1194/

София, 2 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ПО ПОВОД НА ЗАВЪРШИЛИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ СЕЗОН.

Завърши един труден и мъчителен политически сезон на България. Хората в страната бяха подложени на унищожително съществуване. Бяха блокирани всички аспекти на реформата. На повечето беше отнет шансът за проява на инициатива. Огромната част от нацията обедня неудържимо. В същото време правителството и парламентарното мнозинство даваха "зелена улица" на престъпността и корупцията.

Извършени бяха и поредица противоконституционни действия и българският парламент не само обезсмисли своето по-нататъшно съществуване, но и дискредитира самата представа за парламентарна демокрация.

В тази обстановка Съюзът на демократичните сили /СДС/ единствен се опита да защити интересите и достойнството на българските граждани. Това беше изключително трудно в такова Народно събрание и при такова правителство. Все пак СДС постигна известен успех, като запази очевидността на политическата криза в България и с това възможността за предсрочни избори. А само чрез тях нещо може да се оправи.

Цената, която Съюзът на демократичните сили плати, беше висока - противниците ни успяха да прехвърлят отчасти политическата криза в съюза. Все пак СДС може да се справи с тази вътрешна криза и вече го прави. При това ние вярваме, че изключителната толерантност, която СДС прояви към част от Парламентарната група, ще даде възможност на мнозинството от депутатите още в началото на септември по-ясно да схванат какъв избор стои пред тях и да заемат ясна и категорична позиция по централния въпрос:

Дали да бъде запазено правителството на Любен Беров, респективно да бъде съставено ново правителство в рамките на този парламент, или да се върви към предсрочни избори.

Съюзът на демократичните сили вижда в предсрочните избори единственото средство за промяна на управлението в страната, за спиране трагичното обедняване на хората и за осъществяване на основните цели на съюза:
- борба с организираната престъпност, мафията и корупцията;
- стабилизиране на българската икономика;
- възстановяване на всяка собственост и приватизация като единствените способи за осигуряване на поминък, работни места и нормален живот за хората в България.

София, 1 август 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 2 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ПРЕДИЗБОРНА КОАЛИЦИЯ.

Политическата обстановка в страната навлиза в период на особена активност. Двуполюсният модел на Българска социалистическа партия /БСП/ - Съюз на демократичните сили /СДС/, развил се като вреден за страната и нейните интереси двуполюсен монопол, вече проявява всички признаци на изтощение и обреченост. Едновременно с това нараства отговорността на всички трезвомислещи и отговорни за съдбините на България политически сили да обединят своите усилия за намиране на изход от това положение. Тази отговорност придобива изключително значение на фона на коренно променената национална конюнктура и при тревожно растящата апатия и отвращение на хората от целокупния политически живот. Времето на идеологическите заклинания отмина, настъпва часът на националноотговорната политика, призвана да донесе най-после икономическа и политическа стабилност. Пътят към нея е пътят на алтернативата на двуполюсния монопол. Както никога досега Българската социалдемократическа партия /БСДП/ е изправена пред задачата да направи първата и най-отговорна крачка към такава алтернатива чрез създаването на нова коалиционна политическа сила. Във връзка с това Националният комитет

РЕШИ

1. Одобрява пакета от документи /Ценностна система на БСДП, Принципи и критерии и Програмна декларация на БСДП за създаване на политическа коалиция/, предложени от Изпълнителното бюро /ИБ/ на БСДП като позиция за водене на политически диалог и създаване на политическа и предизборна коалиция.

2. Възлага на Изпълнителното бюро на БСДП да проведе серия от предварителни разговори с представители на основните /парламентарни и извънпарламентарни/ политически сили за пълноценно изясняване на всички обстоятелства около текущия политически живот и опитите за преструктуриране на политическото пространство, включително в парламента.

3. Въз основа на резултатите от тези разговори ИБ на БСДП да създаде политическа и предизборна коалиция на основата на политическия съюз Българска социалдемократическа партия /БСДП/ - Гражданско обединение за републиката /ГОР/ - Зелена партия и чрез привличане и на други формации със социална и социаллиберална насоченост - Алтернативната социаллиберална партия /АСП/, Българска партия Либерали /БПЛ/ и други.

4. След оформянето на така структурирания модел за политическа коалиция ИБ на БСДП да свика Националната конференция на БСДП за окончателна ратификация и утвърждаване на коалицията като предизборна формация.

Габрово, 30 юли 1994 г.

ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА БСДП: Ст. Радославов

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 2 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПОЛИТИЧЕСКА КОАЛИЦИЯ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ" И СЪЮЗ НА МОНАРХИЧЕСКИТЕ СИЛИ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ" ПО ПОВОД НА СКЛЮЧЕНО ПОЛИТИЧЕСКО СПОРАЗУМЕНИЕ.

Днес, 30 юли 1994 г., в София между Политическа коалиция /ПК/ "Царство България" в състав: Конституционен съюз, Консервативна партия и роялистки клуб "Антим 1" и Съюз на монархическите сили /СМС/ "Царство България", представляван от упълномощените съпредседатели на Националния съвет за коронована демокрация Димитър Тодоров /Партия на собствениците/, Иван Калчев /Съюз на свободните демократи/ и Антон Сираков /Естествена монархическа партия/, бе сключено политическо споразумение за:

1. На предстоящите парламентарни избори двете формации ще излязат с обща листа независимо от датата на тяхното провеждане.

2. Същите се задължават да направят необходимото за привличане и на останалите обществени организации, споделящи необходимостта от възстановяване на правното действие на Търновската конституция.

3. Двете формации декларират, че преди 15 октомври 1994 г. ще извършат структурно, кадрово и програмно обединение в съответствие с Избирателния закон и със Закона за политическите партии /ЗПП/.

4. Настоящото споразумение е валидно до обявяване на резултатите в изборите, като страните си запазват правото за неговото разширение при избор на нови политически партньори, след като стане известна датата, на която ще бъдат проведени парламентарните избори.

ЗА ПК "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ"

СЪПРЕДСЕДАТЕЛИ:
Иван Едисонов
Филип Бучков
Елена Кръстева

ЗА CMC "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ"

СЪПРЕДСЕДАТЕЛИ:
Димитър Тодоров
Иван Калчев
Антон Сираков

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 2 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛЕН КОНГРЕС ЗА ПРОВЕДЕНО ЗАСЕДАНИЕ НА КООРДИНАЦИОННИЯ СЪВЕТ НА 30 ЮЛИ 1994 Г. В СОФИЯ.

На 30 юли 1994 г. под председателството на г-н Янко Янков и при участието на депутата от Партия Либерален конгрес г-н Тошо Пейков в София се проведе заседание на Координационния съвет - ръководен орган на Партия Либерален конгрес.

Беше направен анализ на политическата обстановка в страната и организационното състояние на ПЛК.

15 октомври 1994 г. беше определен за дата на редовния партиен конгрес.

Координационният съвет констатира, че либералната политика на ПЛК печели все повече поддръжници. Политическите прогнози на ръководството на партията и на нейния председател г-н Янко Янков се потвърдиха от развитието на българския политически живот. Противниците на демокрацията поставиха съзнателно ПЛК в пълна информационна изолация.

Не само това. С парите на мафиоти и комунисти беше организирано противоуставно сборище през месец юни в НДК. Целта на организаторите беше да заглушат напълно гласа на ПЛК и на нейния председател.

Чрез своя редовен конгрес ПЛК ще затвърди мястото си в политическия живот на страната, като ще приеме отчет на ръководството и политическа декларация.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПЛК: Янко Янков                            СЕКРЕТАР: Петър Манков

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 2 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
МЕМОРАНДУМ НА ФРОНТА НА ПРОГРЕСИВНИТЕ СИЛИ В БЪЛГАРИЯ, АДРЕСИРАН ДО НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА, ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ, ДО ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ, ПРЕДСТАВЕНИ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, И ДО СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ.

ГОСПОДА,

Това, което вършите, се нарича национално предателство!

Изключителната некомпетентност на сменящите се едно след друго правителства, бутафорните прояви на президентската власт, безотговорността на представителите на котерийните групировки, обявяващи себе си за политически сили в парламента, последователно и неотклонно тласкат страната към морална и икономическа разруха.

Щетите, нанесени от заелите се да управляват държавата, вече достигат критичната точка, след която процесът на възстановяване ще бъде изключително труден, дори невъзможен. На практика това ще доведе до разпад на българската държавност.

Ратификацията на споразумението по външния дълг, осъществена от парламента, е акт на капитулация на българската държава пред външни икономически групировки. Отнема се възможността за съживяване на икономиката на страната, създават се предпоставки за нарушаване на националния суверенитет. Настоящото и следващите български правителства ще трябва да изпълняват решения на чуждестранни съдебни инстанции по имуществени претенции към българската държава във връзка с дълга. Това споразумение може да се окаже ключът за превръщане на България в географско понятие.

Особено опасен е моментът, свързан с избора на най-добрите български предприятия за размяна срещу външния дълг от страна на чуждестранните кредитори, което на практика означава не развитие, а блокиране на националната икономика.

Фронтът смята, че подобни решения могат да се вземат само след пълно огласяване пред целия български народ на списъка на банките кредиторки, законосъобразността и целесъобразността на договорите за кредитиране, пълномощията на длъжностните лица, сключили договорите за кредити от името и за сметка на българската държава, каква част от тях е влязла в страната ни, къде, кога и за какви цели са инвестирани и изразходвани средствата.

Българският народ има право да знае на кого и за какво ще плаща!

За това, че ипотекирате България, осъждате собствения си народ на геноцид, блокирате възможностите за развитие на българската наука и образование, обричате на мизерия социално слабите и продавате натрупаното от всички нас национално богатство, ще ви бъде потърсена отговорност!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ФПСБ: инж. Игнат Игнатов

София, 28 юли 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 2 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЗА ПРОВЕДЕН ПЛЕНУМ.

Централният комитет на Българската комунистическа партия /ЦК на БКП/ и Националният комитет на Българската работническо-селска партия /НК на БРСП/ организираха и проведоха съвместен митинг-честване на 103-та годишнина от създаването на партията на българските комунисти. Митингът беше открит и ръководен от др. Огнян Лечев, член на Политбюро на ЦК на БКП и първи секретар на областния комитет на БКП в гр. Пловдив. Вълнуващо слово произнесе членът на Политбюро на ЦК на БКП и първи секретар на Варненския областен комитет на БКП.

От 15 часа в Казанлък беше проведен пленум на ЦК на БКП при дневен ред:
1. Доклад на тема "Ето, това е повелята на времето, в което живеем”.
2. Организационни въпроси.
3. Предстоящи задачи.

По първа точка от дневния ред доклад изнесе др. Владимир Спасов, генерален секретар на ЦК на БКП.

По втора точка докладва др. Косьо Терзиев, секретар по административно-кадровата политика на ЦК на БКП.

За членове на ЦК на БКП бяха избрани другарите: Захари Кирилов Василев, Васил Костадинов Коцов, Димитър Харалампиев Иванов, Ганчо Александров, Ангелина Борисова Нечева, Владимир Цонев Тасев, Богомил Владимиров.

За секретари на ЦК на БКП бяха избрани Вене Евтимов Стойчев, Димитър Харалампиев Илиев и Захари Кирилов Василев.

По предложение на секретаря на ЦК на БКП Вене Евтимов Стойчев длъжността първи секретар на ЦК на БКП беше преобразувана в генерален секретар на ЦК на БКП.

За член на ЦКРК на БКП беше избран др. Захари Ценков Шиндарски.

По трета точка бяха поставени задачи във връзка с подготовката на XVI конгрес на БКП и евентуалното провеждане на предсрочни избори.

ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР: Владимир Спасов

София, 1 август 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 2 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
МЕМОРАНДУМ /ЧАСТ ПЪРВА/ НА ПРОЕКТ "ПРАВА НА ЧОВЕКА", ПРИЕТ НА 15 АПРИЛ 1994 Г., СОФИЯ.

Главна цел на Проекта "Права на човека” е да наблюдава нарушенията на гражданските права на ромите в България и да преследва възстановяването на справедливостта чрез съда и други институции. За разлика от други сходни организации ние не само установяваме фактите, свързани с нарушаването на човешките права, а предприемаме и правна защита на пострадалите. Съществената част от нашата работа обикновено започва от момента, в който повечето от останалите групи за граждански права считат своята работа за приключена. Като имаме предвид цялостното състояние на човешките права в страната и засилената враждебност към ромското малцинство, ние подбираме случаи на сериозни нарушения на правата на ромите в България. След това правим гражданско разследване, независимо от това на официалните власти. Едва след пълното и безпристрастно проучване и документиране на всички факти ние пристъпваме към правна защита.

Поради факта, че в българското общество още няма изградена култура на човешките права, а в юридическите среди не съществува дискусия на тази тема, нашата най-трудна задача е привличането на професионални адвокати за работа по отделните случаи. Адвокатите, които работят по наши случаи, се наемат да изминат целия труден път през институциите за правна зашита до прилагането на член 8 от Всеобщата декларация за правата на човека, според който "всеки гражданин има право на ефективна защита от компетентен съд в своята страна в случай на нарушаване на основните права, гарантирани му от конституцията или закона на съответната държава". /Вж. също и Международния пакт за граждански и политически права, член 3./

Проект "Права на човека" изразява загриженост по повод на една тенденция, която определяме като етнически мотивирано насилие срещу циганите в България. Ние не говорим за насилието в обществото изобщо: това е обширна тема, която несъмнено заслужава обсъждане. Ние се обявяваме против едностранчивостта при подобно обсъждане. Защото сме убедени, че циганите са не само субект, но и обект на насилие. Натрупали сме горчиви и фрустриращи факти на насилие, мотивирано от етнически предразсъдъци, т. е. от исторически изградени в съзнанието на големи групи хора от българското общество образи на етническата група, в нашия случай - на циганите. И тези образи стават фактор за малтретирането на отделни индивиди от ромски произход, а нерядко и на цели ромски общности. В процеса на нашата работа от август 1992 година до сега сме констатирали десетки случаи на етнически мотивирано насилие. Предприехме правна защита в една малка част от документираните от нас случаи, които на свой ред са само една малка част от случаите, за които сме чували, например:
- полицейската наказателна акция в циганската махала на Пазарджик през юли 1992 година;
- побоя от полицаи над четиринадесетгодишния Антон Стефанов от Шумен през септември 1992 година;
- нанесеният от полицаи побой над Лазар Георгиев от Стара Загора през февруари 1993 година;
- осакатяването при полицейски побой на Христо Христов от Стара Загора през март 1993 година;
- масовия нощен арест в циганската махала на Нови Пазар през април 1993 година;
- съмнителния фатален случай на скочилия от третия етаж на полицейското управление Захари Стефанов от Дъбово през юни 1993 година;
- побоя от служители на реда над деветимата роми от Мъглиж през юни 1993 година;
- стрелбата срещу четирите ромски деца от Велинград през юли 1993 година;
- погрома в циганската махала на Черганово през октомври 1993 година;
- публичното линчуване на роми в Глушник през ноември 1993 година;
- погрома и убийството в Малорад през декември 1993 година;
- убийството в столичния квартал "Христо Ботев" през февруари 1994 година.

В нито един от изброените случаи жертвите или техните семейства не са получили правосъдие. Ние констатираме, че в немалка степен ескалацията на етнически мотивираното насилие е резултат от факта, че у нас системата на криминалното правосъдие поражда дискриминационни ефекти. В немалко случаи прокуратурата отказва да предаде на съд извършители на очевидни престъпления. А отделният гражданин има много слаба процесуална възможност да потърси наказателна отговорност по частен път, особено когато трябва да бъде осъден служител на реда.

В хода на нашата работа се наложи да си дадем ясна сметка и за ролята на полицията за ескалацията на етнически мотивираното насилие. В нашето общество често се чуват критични гласове срещу полицията; упрекват я в липса на твърдост и решимост да се разправи с нарушителите. Смятаме, че това е само едната страна на медала. Но има и друга страна, за която българската общественост не е достатъчно добре осведомена: има и много свидетелства, че полицията бие, изтезава и брутално демонстрира силата си, когато я прилага по отношение на роми. Във всеки от изброените от нас по-горе случаи полицията носи определена отговорност, която може да се квалифицира по един от следните три начина:

1/ случаи, в които полицията пряко нарушава гражданските права на роми - физическо насилие, побой по време на задържане, употреба на прекомерна сила, наказателни акции, заплахи, обиди на етническа основа и други форми на физическа и морална бруталност /такъв е например случаят с наказателната акция в Пазарджик/.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 2 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ВТОРА/ НА ФОНДАЦИЯ "ДОВЕРИЕ И ЗАКРИЛА", ПРИЕТ ОТ УЧРЕДИТЕЛИТЕ НА 27 ЮЛИ 1993 Г.

Органи на управление

Чл. 8 /1/ Органите за управление на фондацията са Съветът на дарителите и Управителният съвет. Ежедневната дейност на фондацията се извършва и ръководи от изпълнителен директор.
/2/ Управителният съвет се избира от Съвета на дарителите, които избират един от тях за председател. Председателят на Управителния съвет е председател и на фондацията.
/3/ По решение на Съвета на дарителите могат да бъдат образувани помощни органи - експертни съвети, научен съвет, конкурсни комисии, спортно-състезателни комисии и други подобни според потребностите.
/4/ Не може да бъде член на Управителния съвет лице, което: е осъждано за умишлено престъпление от общ характер; лице, което няма право да заема отчетническа длъжност; лице, срещу което има висящо изпълнително производство; служител на дружество, контролирано от фондацията.

Съвет на дарителите

Чл. 9 /1/ Съветът на дарителите се състои от учредителите. В Съвета на дарителите влизат по право и лица, респ. техни представители, които са направили значителни пожертвувания в полза на фондацията.
/2/ Освен лицата по предходната алинея Съветът на дарителите може да включи в състава си /да кооптира/ представители на български и чуждестранни организации, които имат цели, сходни с целите на фондацията, както и видни общественици, учени и културни деятели.
/3/ Член на Съвета на дарителите, които е представител на юридическо лице, може да бъде заместен от друго лице, определено от управителния орган на юридическото лице.
/4/ В случай, че за член на Съвета на дарителите по предходната алинея възникнат лични пречки за участие в работата /заседанията/ на Съвета на дарителите, той се замества от лице, определено от управителния орган на юридическото лице.
/5/ Всеки член на Съвета на дарителите може да го напусне с писмено уведомление, отправено до председателя на фондацията.

Заседания на Съвета на дарителите

Чл. 10 /1/ Съветът на дарителите се свиква на заседание от председателя на фондацията най-малко веднъж годишно.
/2/ Извънредно заседание на Съвета на дарителите се свиква при всяко извънредно обстоятелство, което сериозно засяга дейността на фондацията, както и в случай, че бъдат реализирани загуби, надвишаващи 33 /тридесет и три/ на сто от стойността на имуществото, или възникне друга опасност за икономическата стабилност на фондацията.
/3/ Съветът на дарителите се свиква чрез писмени покани, включващи проект на дневния ред, изпратени чрез препоръчана поща най-малко един месец преди деня на заседанието. Когато обстоятелствата налагат или предпоставят това, Съветът на дарителите може да бъде свикан и по друг подходящ начин.
/4/ Заседанията на Съвета на дарителите могат да се проведат, ако всички членове са надлежно поканени и присъстват не по-малко от 1/2 + 1 /една втора плюс един/ от тях. Ако няма кворум, заседанието се провежда в същия ден и на същото място един час по-късно.

Компетентност на Съвета на дарителите

Чл. 11 /1/ Съветът на дарителите е длъжен да насочва дейността на фондацията в съответствие с целите й и да осигури запазване и увеличаване на нейното имущество.
/2/ Съветът на дарителите:
     1. приема правилник за устройството и за дейността на фондацията;
     2. определя основните насоки в дейността на фондацията, приема програми, перспективни планове и отделни задачи и взема решение за организиране и участие на фондацията във важни спортни, научни и други обществени прояви с оглед целите на фондацията;
     3. приема годишния финансов отчет на фондацията;
     4. избира за срок до 5 /пет/ години и освобождава членовете на Управителния съвет и определя правомощията и възнагражденията им;
     5. взема решение за членуване на фондацията и прекратяване на членството в национални и в чуждестранни организации със сходни или други цели;
     6. одобрява годишния доклад на председателя на фондацията по състоянието на имуществото и инвестиционната политика на фондацията и взема мерки по възникналите проблеми;
     7. кооптира членове на Съвета на дарителите в съответствие с устава;
     8. освобождава членовете на Управителния съвет и председателя от отговорност;
     9. взема решения за начина на разпореждане с имуществото на фондацията с оглед неговото опазване и увеличаване и възлага на съпредседателите извършване на съответните сделки, включително учредяване, закриване, придобиване и прекратяване на участия в дружества;
    10. решава други въпроси, предвидени в устава.
/3/ Решенията на Съвета на дарителите се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите.
/4/ Решението за прекратяване на фондацията се взема с мнозинство 3/4 /три четвърти/ от всички дарители.

/Пресслужба "Куриер"/

14:40:00
02.08.1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Цанка Стойчева
Технически изпълнители: Цвета Иванова
                                           Галина Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!