София, 2 февруари 1995 година
Брой 24 /1325/

София, 2 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЯ НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ И НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ, ПРИЕТИ НА СЪВМЕСТНО ЗАСЕДАНИЕ НА 31 ЯНУАРИ 1995 Г. В СОФИЯ.

I. ПОЛИТИЧЕСКИ:

1. Обръща най-сериозно внимание на ръководствата на Централния предизборен щаб /ЦПЩ/, окръжните, общинските и местните предизборни щабове на Движението за права и свободи /ДПС/ за допуснатите слабости при подготовката и провеждането на изборите.

2. В срок до 1 март 1995 г. Централното оперативно бюро /ЦОБ/ да подготви и внесе за обсъждане в Централния съвет /ЦС/ на ДПС политически отчет за изборните резултати.

3. Като отчита реалната политическа и социално-икономическа обстановка на страната, програмата на ДПС, целите и задачите на партията, в съответствие с предизборната ситуация и изборните резултати от 18 декември 1994 г., ЦС на ДПС и Парламентарната група /ПГ/ на ДПС приемат предложените от СДС и неговата ПГ принципи за взаимоотношения между парламентарно представените опозиционни партии и коалиции като основа за евентуални бъдещи отношения, насочени към запазване и задълбочаване на процесите на демократизация и развитие на икономическите отношения в защита на националните интереси на Република България.

II. ОРГАНИЗАЦИОННИ:

1. Окръжните председатели на ДПС да са на щат или хонорар към ЦС на ДПС, считано от 1 март 1995 г.

2. ЦОБ да осигури финансовото обезпечаване и да определи размера на заплатата или на хонорара.

3. Партийните организации на ДПС на всички нива в срок до 31 март 1995 г. да осигурят клубове на движението.

4. Там, където не функционират местните организации, да бъде възстановена тяхната дейност в срок до 15 март 1995 г.

В същия срок следва да приключи подновяването на членските книжки и пререгистрацията на членовете на ДПС.

5. Местните съвети на ДПС да приемат програма за дейността на местната партийна организация в срок до 15 март 1995 г.

6. В градовете да се изградят квартални организации в срок до 15 март 1995 г.

7. Окръжните и общинските съвети на ДПС да провеждат свои заседания най-малко един път месечно.

8. Народните представители да присъстват на заседания на окръжните съвети в съответните региони, от които са избрани.

9. Окръжните съвети да направят график и да организират посещенията на народните представители по населени места.

10. За райони, откъдето няма избрани народни представители, да бъдат отпределени да отговарят членове на ПГ на ДПС.

11. Всички структури на ДПС да започнат веднага подготовката за местни избори, като в срок до 15 март 1995 г. да информират писмено висшестоящите структури за предприетите конкретни действия.

12. Да се възстанови първичната документация за партийна отчетност по образци, одобрени от ЦС на ДПС.

13. ЦОБ съвместно с ПГ на ДПС периодично да определят приоритетите в работата на ПГ в съответствие с поръченията на избирателите.

14. На съвместни заседания на ЦС и на ПГ на ДПС периодично да се прави оценка за работата на депутатите от ПГ на ДПС.

15. При официални посещения в чужбина членовете на ЦС и на ПГ на ДПС да представят писмени информации за проведените мероприятия и за ефективността от участието в тях.

16. Да се анулира решението на ЦС на ДПС от месец януари 1994 г. и да се пристъпи към изпълнение на решение номер 18 от Националната конференция във връзка с изготвяне на Указания за прилагане на Устава на ДПС.

17. ЦС възлага на ЦОБ да проучи възможността за създаването на Център за стратегически проучвания към ДПС и да направи конкретно предложение на следващо заседание на ЦС на движението.

18. ЦС на ДПС съвместно с ПГ да съдействат за създаването на инициативна група за работа с жените и с младежта.

19. Поради избирането на г-н Гюнер Тахир за заместник-председател на Парламентарната група на ДПС по негова молба бе освободен от длъжността политически директор на в. "Права и свободи". На този пост бе избрана г-жа Шерифе Мустафа.

20. Окръжните съвети се задължават да дават постоянен отчет за абонамента на в. "Права и свободи" - орган на ДПС, като на всеки 10 избиратели следва да има минимум по един абонат.

21. ЦС на ДПС и ПГ на ДПС приеха декларация на Общинския съвет /ОС/ на ДПС - Кърджали, адресирана до президента на Република България, до Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, до посолствата у нас, както и съвместна декларация на ЦС на ДПС във връзка с изявления на министъра на образованието, науката и технологиите г-н Илчо Димитров.

22. ЦС възлага на ЦОБ и ръководството на ПГ на ДПС да изготвят резолюция във връзка с резултатите от изборите.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 2 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ПО ПОВОД НА 50-ГОДИШНИНАТА ОТ ПРОИЗНАСЯНЕ НА ПРИСЪДИТЕ ОТ НАРОДНИЯ СЪД ПРЕЗ 1945 Г.

Точно преди половин век, в първите часове на първи срещу втори февруари 1945 г., в края на алея "Ерусалим" на Софийските гробища под оскъдната светлина на автомобилни фарове, по чекистки, с куршум в тила, бяха разстреляни трима регенти, тридесет и трима министри и царски съветници, шестдесет и седем народни представители от XXV Обикновено народно събрание. Топлите им трупове бяха хвърлени в ями, останали от бомбардировките над столицата, затрупани с влажна, полузамръзнала пръст. И затъпкани.

Това бе кървавият епилог на циничната разправа с ръководителите на българската държава за времето от 1 януари 1941 г. до 9 септември 1944 г., извършена от комунистическия режим.

Последваха подобни процеси в цялата страна. Смъртни присъди получиха 2730 души. Много от тях избити предварително. Защото според чл. 4, ал. III от варварската наредба-закон за съдене от "народния съд" виновниците за въвличане България в световната война срещу съюзените народи и злодеянията, свързани с нея, "смъртта на лице, извършило деяние по този закон, настъпила преди или след възбуждане на обвинението срещу него, не пречи да се започне и привърши преследването и да се издаде присъда..."

Всички убити бяха осъдени противоправно от незаконен извънреден трибунал, създаден по незаконен начин от незаконно правителство и грубо нарушение на тогава действащата Търновска конституция. Те бяха осъдени за деяния, които не бяха престъпления по законите, в сила по време на извършването им. Те бяха осъдени, въпреки че въвличането на страната във войната срещу съюзените народи бе станало явно в положение на крайна необходимост, за да се спаси България от пълно разорение. Въпреки че не допуснаха нито един български войник да отиде на Източния фронт. Въпреки че българските евреи единствени в цяла Източна Европа бяха спасени от изтребление. Въпреки че бяха употребили само законна самоотбрана срещу въоръжени посегателства против установения в страната правов ред. Присъдите на "народния съд" и жестокото им изпълнение не бяха никакво правосъдие. Те бяха обикновени актове на мъст и терор, маскирани като правосъдие.

Днес ние с ужас припомняме онези страшни дни. Мълвим молитвено: "Бог да прости невинните жертви!" И молим техните близки да простят на палачите, защото те самите бяха жертви на една сатанинска система, която целеше да окървави съвестта им, за да ги превърне в свои безропотни слуги.

Днес ние призоваваме за катарзисно покаяние и всеопрощаване. В името на човешкото бъдеще на България!

София, 31 януари 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 2 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИТЕ КЛУБОВЕ ЗА ДЕМОКРАЦИЯ В СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ПО ПОВОД НА СЪСТАВА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО С МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ.

Националните клубове за демокрация в Съюза на демократичните сили /СДС/ се обръщат към нашата общественост, за да изразят тревогата си от състава и характера на правителството на Жан Виденов. През последните пет години Българската комунистическа партия /БКП/ се опита да прикрие истинския си идентитет, като смени името си и с различни словесни формулировки се представи като част от европейската левица. Българската социалистическа партия /БСП/ пледира за национално съгласие, за приобщаване към европейската социална демокрация и отказ от тоталитарното наследство. Нейната истинска същност се изяви веднага в редица прояви. Една от тях е включването в кабинета на лица, носители на "най-добрите" традиции от живковския период. Пример за това е включването в правителството на един от най-изтъкнатите идеолози през живковския период - проф. Илчо Димитров, в частност известен с участието му в т. нар. "възродителен процес". Това е опасен симптом за реставрация и изостряне на междуетническите противоречия, което е в разрез с декларирания стремеж за национално съгласие.

София, 28 януари 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 2 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СИНДИКАЛНИЯ РЕГИОНАЛЕН СЪЮЗ "ПОДКРЕПА" В ЛОВЕЧ ПО ПОВОД НА ПУБЛИКАЦИЯТА "ЛИДЕР НА "ПОДКРЕПА" ПОЛУЧИ УСЛОВНА ПРИСЪДА" ВЪВ ВЕСТНИК "СТАНДАРТ" ОТ 26 ЯНУАРИ 1995 Г.

В Библията е записано: "По делата им ще ги познаете". Да! Председателят на "Подкрепа" получи условна присъда и ще плаща по 5000 лева на тримата от ръководството на "Елма" ЕАД - Троян, но не за репликата без адрес, а защото отстоява интересите на синдикалните членове, получи я с помощта на лидера на КНСБ в дружеството Владимир Зарев, който даваше писмено съгласие за уволнение на членовете на "Подкрепа" /право има единствено председателят на "Подкрепа"/, а като венец на величието си със снизходителна усмивка свидетелства и срещу техния председател.

Да! Състав на Ловешки районен съд /не Троянски/ уважи иска на хората, които са нарушавали закона, които са погазвали правата на личността, които вместо реално заработени заплати изплащат обезщетения на незаконосъобразно уволнени от тях работници и служители от "Подкрепа". Хората на които не се търси отговорност за злоупотребите, констатирани с ревизионен акт на ДФК - Ловеч, от 30 април 1993 г., където се говори за милиони, и то за периода 1 февруари 1991 г.-31 март 1993 г. Актът ни е предаден в прокуратурата, но съдийски състав отказа да го приеме като доказателство, отказа да приеме и другия фактически материал - за 1 година от заведени 38 трудови спора срещу "Елма" ЕАД - Троян, са приключени 18 и всички решения са в полза на уволнените. Изплатените досега обезщетения възлизат на сумата 800 000 лева. Това не са пари, платени от джоба на "обидените" господа Пенчо Адърски, Нанко Неофитов и Найден Стаевски. Чия е вината за тези разходи? На дружеството или са капризите нечии? Списъкът продължава... По делата им ще ги познаете - осъдения и спечелилите делото.

Ловеч, 29 януари 1995 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СРС: Цв.Атанасова

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 2 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКА ДЕКЛАРАЦИЯ /ЧАСТ ШЕСТА/ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПРИЕТА НА ШЕСТНАДЕСЕТИЯ КОНГРЕС НА БКП /5 И 6 НОЕМВРИ 1994 Г., КОВАЧЕВЦИ, СОФИЙСКА ОБЛАСТ/.

Днес в страната по силата на обективните закони на живота вече се оформиха две основни класи - класата на номенклатурната и реституирана буржоазия с около 7 % участие, да прибавим и около 3 % лумпенизирани елементи, или всичко това прави около 10 %. На другият полюс - българският пролетариат, съставен от около един милион безработни, около милиона и половина заети и частично заети в сферата на производството, разгромени селскостопански специалисти и трудещи се, безработна и безпътна младеж, към българския пролетариат трябва да се отнесат и два и половина милиона пенсионери - хора на градивния труд на България.

90 % от населението на страната е потънало в бедност. Това са двете класи. Някога, при условията на социализма, цялата нация беше "средна класа". Рухна "теорията" на лиловци и на БСП за средната класа. 90 % от народа живее в бедност и недояждане. Къде сте, вие от демократичния преход, "не излезе социализъм модерен, май излезе капитализъм мизерен", нали е така, господин Лилов! Пита се върху чия съвест тежи вината и отговорността за хиляди гладни деца, оставени без хляб и облекло, тежи мизерията на умиращите пенсионери, съдбата на безработните, на ограбените! Спите ли спокойно като агенти и предатели. То, че ви купиха, купиха, поне добре ли ви платиха? Не ви ли плашат сънищата? Малко поезия - сурова, червена!

"Изгрее ли петолъчното съзвездие,
        и мъртвите ще станат за възмездие!"

Все повече и повече хората разбират, че единствената реална сила, способна, длъжна и отговорна да сложи бариера на диващината, да спре реставрацията на капитализма и да изведе страната, народа и нацията на спасителния социалистически път, е народът, под ръководството на Българската комунистическа партия!

Виновни и престъпно отговорни за разрухата на България са парламентът, президентът и четирите правителствени състава.

Парламентът като законодателен орган прекара времето си в излишно, вредно и скъпоплатено празнословие. Неговата законодателна дейност срина страната. Нито един закон в името на народа. Цялата му дейност беше в дребни процедурни въпроси, политически речи и реплики, заканителни декларации и празнословия. С право хората наричаха парламента "зверилник", който съсипа страната. Въпросът е кой определи неговия състав като кандидат депутати. Как можаха да попаднат там цяла плеяда отявлени фашисти начело със сина на главоплатежния министър - бащата на Стефан Савов.

Президентът д-р Желю Желев носи главната вина за разгрома. Той се оказа диригент на разгромаджиите. Той не повдигна глас пред поредицата от престъпни дела на "синия тайфун". Селото е без добитък, земята е тревясала. Материалната база на промишлеността и селското стопанство е разграбена и срината. Той се оказа не само автор на книгата "Фашизмът" - книга деликатно замислена, от кого ли е написана, но сигурно е влизала и в разработките на Бжежински, където докторът с такава циничност сравнява фашизма и комунизма. В тринадесетвековната история на България такава политическа трагична фигура не сме имали. Всичко у него е реставрация на капитализма, еснафщината и престъпността. Той разби армията, разузнаването, науката, културата, където и да отиде, все разгражда комунизма. С право може да се каже: "Да стане Гьобелс да го види, горкият ще му завиди." След всяко негово изявление скачат дузина говорители, да уяснят какво е казал президентът или какво всъщност е искал да каже. Това дали се дължи на дълбока философия, която ние, простолюдието, не разбираме, или се дължи на интелектуална ограниченост и ниска култура.

В историята на дебелоочието ще остане последното негово изявление за деветосептемврийската революция, която той, на път да присъства на тържествата в Словакия по случай антифашисткото въстание в тази страна, нарече нашето антифашистко въстание "преврат срещу едно демократично правителство, това на Муравиев...". Това му изявление хвърли допълнителна обилна светлина върху неговия морално-политически и нравствен облик. То предизвика всенародно възмущение и протест. Ние като комунисти, решително осъждаме това негово антинародно поведение и считаме, че престоят му като президент уронва престижа на нацията и на президентството като институция. Неговият избор за президент е сериозен урок за народа, нека да види какво е избрал с изводи и поуки.

Определена вина за националната катастрофа носят и четирите правителства на страната след поврата. Правителството на Андрей Луканов беше правителство на предателството.

"Народът власт и доверие ти даде,
        ти взема, че го предаде!"

Животът и времето ще уточнят подробностите.

Правителството на Димитър Попов беше правителство на наивността, еснафщината и безразличието. "За бога не купувайте!" - провикна се премиерът. Това всъщност беше неговата икономическа политика и хукна да прави църкви и ремонт на манастири.

Правителството на Филип Димитров беше правителство на решаващия погром. Да припомним думите на Велко Вълканов, който похвално заяви, че от хан Аспарух до наши дни по-грабителско правителство от това на Филип Димитров не е имало. За него може да се каже така: "Ще мине суровата зима, но милост няма да има!" Подробностите ще оставим да се уточняват от състава на народния съд.

Правителството на проф. Любен Беров беше правителство на Движението за права и свободи /ДПС/, под диктат на БСП и програмата на СДС - коментарите са излишни. Това всъщност беше правителство на "вот на недоверие", правителство на скритата приватизация и национален грабеж, правителство на тихия упадък.

Ние като комунисти трябва да вземем отношение към определени обвинения, свързани със създаването на Съюза на левите сили и по-точно, че ние сме пречили на този съюз. Тези обвинения идват преди всичко от страна на БСП и нейните сателити и спътници. Още Георги Димитров разви теоретически въпроса за единния фронт и той беше осъществен в редица страни, включително и у нас, под формата на спасителния за България Отечествен фронт. Тук въпросът стои по иначе. За авангард на левите сили се мъчи да се натрапи БСП - планирано и целенасочено да отклони левите сили от правилния път и да изпълни своята лъжедемокрация. Анализирайки работата на БСП - нейната идеологическа неустойчивост, класовото предателство, резкия завой на дясно, отказа от комунистическата идеология и формирането й като партия на партийния и национален погром и предателство, като се анализират нейните фалшиви и лъжливи лозунги на мазна и празна фразеология, става ясно, че БСП не само, че не може да бъде в авангард на левите сили, напротив, тя изобщо не може да бъде в такъв ляв фронт, защото ще играе разколническа и подривна роля. Не може една партия с дясна идеология и лява фразеология, усвоила до тънкост фалша и лицемерието на увяхналата социалдемокрация, да бъде лява сила. Да анализираме нейните лозунги: "Нови времена" - напротив, тя и нейните скрити режисьори и скрита коалиция водят България с цял век надире - към дървеното рало, глада, мизерията и болестите. "Нова България" - по-правилно ще бъде да се каже "Разгромена България" - пред прага на един позорен национален фалит и затриване. "Нова БСП" - колкото и да е парадоксално, досега в света няма започнат и построен социализъм като общество от социалистическа партия. Социалистическите партии са вечен ратай, глашатай и лечител на болнавия капитализъм. По правилно би било да се каже - нова БСП на старото предателство.

При горното положение трябва недвусмислено да се каже, леви ли са натрапващите се леви сили? Не са леви и БКП не може да прави съюз с реставраторите на капитализма, експлоатацията, глада, мизерията и нищетата. Ние открито заявяваме, че единствен авангард на Съюза на левите сили може да бъде само БКП, с ясна стратегия и тактика - възстановяване и укрепване на социалистическото общество в страната. 90 % от българското население по своето социално класово положение може да бъде истински боеви участник в Съюза на левите сили, способен да помете мракобесните парвенюта, да ги изправи на съд пред народа и да възстанови в кратки срокове с пълната мобилизация на народа народното стопанство и отново нашата страна да бъде едно социално справедливо общество. В съюза на левите сили е мястото на българската работническа класа, която трябва и ще заеме своето законно място в политическия живот на страната. Тук е мястото на безработните, на младежта, на разнебитеното село, на два и половина загиващи от глад пенсионери. Това е решителна и внушителна сила, която трябва да скъса завинаги с цялото лицемерие на мракобесието, да му даде гръб и го свали от политическата сцена.

Отношението на БКП към другите "комунистически" формирования е такова, каквото са заслужили. Тези, "комунистически" формирования по безспорен начин доказаха своята принадлежност към БСП и както се изразява академик Николай Ирибаджаков, те са дело на ЦРУ. Декларацията на тези формирования, постоянното им преструктуриране, яростните нападки по адрес на БКП доказват техния характер, същност и предназначение. В прословутата декларация, отпечатана във в. "Трибуна" става едно откровено саморазобличаване. Там БКП се нарича "... някакво си БКП" - да, това, в което до вчера членуваха и тези ренегати. Законен наследник на БКП тези разколници считат БСП. Не може една антимарксическа и антикомунистическа партия да бъде наследник на БКП. И накрая, с цялото дебелоочие сателитните БКП-та най-цинично заявяват, че червената бюлетина принадлежи само на БСП. Едно трябва да се знае - червената бюлетина исторически и по принцип, закон и съвест винаги е принадлежала на работническите и комунистически партии. Тя не може да принадлежи на предатели, ренегати, изменници, антикомунисти и лицемери. Червената бюлетина принадлежи на БКП - напоена с кръвта на хиляди знайни и незнайни жертви, паднали в името на комунизма! Всичко друго ще бъде кощунство спрямо тяхната памет и голямо политическо и нравствено престъпление на ония, които цинично биха отнели това право.

/Пресслужба "Куриер"/

12:30:00
02.02.1995 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                    Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнител: Маргарита Анева
                                         Галина Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!