София, 29 юли 1997 година
Брой 58 (1754)
София, 29 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА АНАСТАСИЯ МОЗЕР - ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ, ЧЛЕН НА КОАЛИЦИЯТА НАРОДЕН СЪЮЗ, ДО ОКРЪЖНИТЕ РЪКОВОДСТВА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА ПО ПОВОД НА ЖЪТВЕНАТА КАМПАНИЯ
ДРАГИ СЪИДЕЙНИЦИ,
Днес България се намира в разгара на жътвената кампания и прибирането на зърното, необходимо за изхранването на народа ни през идната зима. Очертава се добра реколта и от нейното реализиране ще зависи бъдещето на зърнопроизводството у нас.
Както всички ние знаем, нашата организация пое отговорността за управлението на земеделието и реализирането на аграрната реформа в България. Затова и ние, земеделците, сме длъжни да окажем пълна подкрепа и съдействие на младия екип на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа (МЗГАР) за успешно приключване на жътвената кампания. Необходимо е да предотвратим спекулата и ограбването на земеделските производители, като разясняваме политиката на министерството за насърчаване на зърнопроизводството. Нека те не се колебаят, да не задържат зърното, а да го продават на държавните изкупвателни организации по определената изкупна цена.
Никой не трябва да се поддава на провокативни слухове, разпространявани от недобросъвестни търговци. Цената, предложена от МЗГАР, е оптимална и много изгодна, при положение че тя е разчетена при висока норма на печалба за производителя и осигурява достатъчно средства за възпроизводство. Само по този начин могат да бъдат мотивирани земеделските стопани да разширят своето производство и да бъде разрешен зърненият проблем в България.
Призоваваме окръжните и общинските настоятелства на Българския земеделски народен съюз (Народен съюз) да организират активна разяснителна кампания в защита на интересите на частните производители на зърно и в подкрепа на политиката на МЗГАР. Да бъдат обявени открити горещи телефонни линии, на които хората да бъдат информирани за най-актуалната пазарна информация и решенията на министерството.
От успеха на тазгодишната реколта зависи и авторитетът на нашата организация. Сега е моментът да докажем, че прокламираната от БЗНС (Народен съюз) политика на защита и насърчаване на частното земеделие у нас е пътят, по който България ще се измъкне от кризата.
София, 18 юли 1997 г.
Главен секретар:
АНАСТАСИЯ МОЗЕР
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София, 29 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В ИЗВЪНРЕДНИТЕ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ ЗА 38-О НАРОДНО СЪБРАНИЕ МЕЖДУ ОБЕДИНЕНИТЕ ДЕМОКРАТИЧНИ СИЛИ И ДВИЖЕНИЕ ОБЕДИНЕНИ МОНАРХИСТИ. Документът не е публикуван досега и е предоставен специално за Пресслужба "Куриер" от архива на движението.
КАТО ОЦЕНЯВАТ:
- че през периода 1944 - 1989 г. в държавата ни вилнееше противонародна комунистическа диктатура
- че през 1946 г. формата на държавно устройство в България бе променена чрез противоконституционен референдум, осъществен при чуждестранна военна окупация
- че след 1989 г. със своите действия Българската социалистическа партия доведе страната до материална и духовна катастрофа
- че с победата на президентските избори-96 народът ни каза окончателно "не" на комунизма
- че националното възраждане може да се осъществи единствено от Обединените демократични сили и техните идейни привърженици на основата на принципите на демокрацията и пазарната икономика
С Т Р А Н И Т Е С Е С П О Р А З У М Я Х А
1. Да си сътрудничат в парламентарните избори-97 за победа на Обединените демократични сили (ОДС), като мобилизират за изборна активност привържениците на демокрацията и короната.
2. След очакваната изборна победа на ОДС да обединят своите усилия за пълноценно участие в утвърждаване на демократичните процеси в страната.
3. Да си сътрудничат и взаимодействат във всички сфери на обществено-политическия живот.
4. Да намират пътища за привличане на патриотичните усилия, волята, енергията, влиянието и професионализма на цар Симеон и за целите на националното възраждане.
5. Да работят активно за промяна на националните символи на България съгласно нейната история и традиции.
6. Да създадат обществена и институционална нагласа за отмяна на незаконния референдум от 1946 г. и за демократично развитие върху хуманните принципи на Търновската конституция.
София, 14 април 1997 г.
За Обединените демократични сили:
ЕВГЕНИЙ БАКЪРДЖИЕВ
За Обединените монархисти:
ИВАН ГЕОРГИЕВ
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София, 29 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПЛАТФОРМА НА ДВИЖЕНИЕ ОБЕДИНЕНИ МОНАРХИСТИ, ОГЛАСЕНА НА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ НА 23 ЮЛИ 1997 ГОДИНА
П Р Е А М Б Ю Л
Управлението на Българската социалистическа партия (БСП) през последните две години написа най-тъжните страници в най-новата история на България и доведе страната до състояние на пълна разруха и изолация в световен мащаб. Политическата некомпетентност на лидерите на управляващата БСП, както и демонстрираните болни амбиции за власт, слава и пари показаха недвусмислено на българския народ тяхната неспособност да управляват страната в условията на преход. През този период управлението на България беше в ръцете на хора, които съзнателно работеха срещу националните интереси. Хаосът, който цареше в страната, накара по-голямата част от българските граждани да разберат, че противопоставянето и разделянето на нацията е изкуствено инспирирано от управляващите с цел защита на групови или лични интереси. Масовото обедняване на населението беше съпроводено с типичните за едно посттоталитарно общество явления като безработица, престъпност, духовна нищета, висока инфлация, разбита икономика и пълен нихилизъм. В резултат на тази негативна картина започна едно консолидиране на истинските демократични сили в името на физическото и духовното оцеляване на нацията.
В нарочно писмо от 11 февруари 1997 година, адресирано до представители на монархически организации, Н.В.Симеон II категорично заяви, че би желал едно обединение на монархистите в България с цел да бъде подкрепен основният демократичен вот на промяната на предстоящите парламентарни избори. Следвайки препоръките на царя, на 5 март 1997 г. в София се създаде движение Обединени монархисти (ОМ). След самоволното решение на Федерация "Царство България" (ФЦБ) да напусне ОМ и да се присъедини към Обединение за национално спасение (ОНС) на 17 март 1997 година ОМ решиха да не участват със самостоятелна бюлетина в предстоящите избори за 38-о Народно събрание и да подкрепят основния демократичен вот на промяната в лицето на Обединените демократични сили (ОДС). Решението на ОМ да се подкрепи ОДС е продиктувано от факта, че в настоящия момент Обединените демократични сили са единствената разумна алтернатива и гаранция за осъществяване на жизненоважните реформи, свързани с оцеляване на българската нация. С това решение ОМ доказаха, че вече притежават необходимата политическа зрялост и отговорност за съдбата на Отечеството.
В резултат на проведени в толерантен дух разговори с ръководството на ОДС на 14 април 1997 г. в София се подписа споразумение между ОМ и ОДС за сътрудничество и единодействие преди и след изборите за 38-о Народно събрание. В преамбюла на подписаното споразумение двете страни констатираха:
а) че през периода 1944 - 1989 г. в държавата ни вилнееше противонародна комунистическа диктатура;
б) че през 1946 г. формата на държавно устройство в България бе променена чрез противоконституционен референдум, осъществен при чуждестранна военна окупация;
в) че след 1989 г. със своите действия БСП доведе страната до материална и духовна катастрофа;
г) че с победата на президентските избори-96 народът ни каза окончателно "НЕ" на комунизма;
д) че националното възраждане може да се осъществи единствено от ОДС и техните идейни привърженици на основата на принципите на демокрацията и пазарната икономика.
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ И ПРИОРИТЕТИ В ДЕЙНОСТТА НА ОМ
1. ОМ поставят ударението върху проблеми с общонационален характер (законност, приватизация, духовно възраждане, ориентирана външна политика към Европейския съюз (ЕС) и НАТО, защита на националните интереси, възстановяване на традиционните нравствени ценности) за разлика от теснопартийните програми и концепции на другите политически сили.
2. За ОМ изграждането на просперираща България върху хуманните принципи на Търновската конституция, което е сериозен залог за необратимост на демократичните процеси и гаранция за излизане на страната от дълбоката политическа, икономическа и духовна криза.
3. В толерантен дух и взаимна търпимост със своите опоненти ОМ са длъжни да докажат истинността, актуалността и непреходността на своята кауза, свързана с възстановяване на законността и правовия ред в България.
4. За ОМ единството на нацията е най-важното условие за бъдещия просперитет на страната и предпоставка за водене на разумен диалог с различни по своите убеждения политически сили в името на спасението на България. Основните корени за практическото осъществяване на това единство се крият в духовното израстване на българина, в неговия генетично заложен прагматизъм и в реалната му оценка за конкретната политическа ситуация. Преоткриването на националните идеали в името на един бъдещ интегритет на нацията трябва да стане главната движеща сила на реалната духовна промяна в обществото.
5. ОМ са за създаването на обществена и институционална нагласа за отмяна на незаконния референдум от 1946 г. и за демократичното развитие на България върху хуманните принципи на Търновската конституция. Това е въпрос от изключително важно значение, тъй като в него са синтезирани в органическо единство традиционното начало, историческата приемственост и зрелият прагматизъм. За да се избегне допълнителното разделение на нацията на републиканци и монархисти на основата на принципите на политическата толерантност и взаимния компромис е необходимо да се даде възможност на всеки български гражданин да се произнесе по въпроса за формата на държавно устройство. ОМ осъзнават, че формата на държавно устройство е един от най-важните елементи на държавната конституционна уредба на едно общество, но същевременно смятат,че само и единствено чрез нейното ревизиране не могат да бъдат решени с магическа пръчка сложните проблеми, пред които е изправена нацията.
6. ОМ са за привличане на патриотичните усилия, волята, енергията, влиянието и професионализма на Н.В.Симеон II за целите на националното възраждане. Царят е символ, обединяващ всички българи в едно духовно единство, основано на национални традиции, език и историческа памет. Неговото реално присъствие в обществено-политическия живот на България е сериозна гаранция за възраждане на традиционните ценности и норми, съхранили в едно органическо цяло етнос, вяра и култура на българската държава.
7. ОМ подкрепят инициативата на парламентарното мнозинство на ОДС за промяна на националните символи на България съгласно нейната история и традиции. ОМ са за спешно приемане на закон за герба, в който като основни принципи трябва да бъдат заложени историческата приемственост и традиционното начало, характерни за бита и културата на българската държава.
8. Програмата на ОДС е програма на националното съгласие, в която ясно са очертани основните приоритети, свързани с приемането на жизненоважни закони, гарантиращи бъдещия просперитет на България и нейното бързо интегриране в структурите на обединена Европа и НАТО. ОМ като неразделна част от ОДС и от техните идейни привърженици, на основата на принципите на демокрацията и пазарната икономика категорично заявяват, че подкрепят Програмата на ОДС и се задължават да работят за нейното изпълнение.
9. В името на общонационалния характер на целите необходимо и [е?] лидерите на ОМ да си дадат ясна сметка за голямата отговорност, която поемат пред българската нация, и за евентуалните негативни последици от действия, несъвместими с надпартийната кауза, която защитават. Мостовете на взаимно доверие между представените формации в ОМ трябва да се изграждат върху принципите на политическия компромис и пълната равнопоставеност.
10. Единодействието между структурите на отделните формации на ОМ трябва да се осъществява върху принципите на взаимната търпимост, политическата толерантност и разумния диалог. Изграждането на общи структури по места е от изключително важно значение с оглед оптималното функциониране на обединението. Всяка формация, която има най-значимо присъствие в отделен регион на България, трябва да поеме своята политическа отговорност за практическото осъществяване на това единодействие. Само по такъв начин могат да се изградят качествени общи структури на ОМ, които да имат възможността гъвкаво да реагират на всяка конкретно възникнала ситуация.
11. ОМ са за изграждане на единна информационна политика. Информационното взаимодействие между формациите на ОМ е важно условие за формиране на гъвкава информационна политика, която да дава достатъчно гаранции за едно относително точно прогнозиране на политическите явления и процеси.
12. Привличането на българската интелигенция на страната на ОМ е основен приоритет, тъй като в настоящия момент тя е единствената реална сила, която е в състояние да обедини българската нация в името на общонационалните интереси и идеали. Поради ниските си доходи по-голямата част от интелигенцията е принудена да дава своите знания, умения и опит само на тези политически сили, които могат напълно или частично да решат нейните материални проблеми, без да се интересува от заложените цели и принципи в техните програмни документи. Поради това привличането на личности с висок обществен престиж, професионализъм и морал в подкрепа на общонационалната кауза, която защитават ОМ, е важно условие за успешното изпълнение на програмата на ОДС.
13. ОМ заедно с ОДС се ангажират да извършат необходимото за разсекретяване на досиетата. Тази черна страница от миналото на България, свързана с възстановяване на историческата справедливост, трябва да бъде заличена окончателно, за да не се срамуваме някой ден пред нашите деца и внуци, че не сме показали нужната решителност и отговорност за разкриване на лицата, довели страната до поредната национална катастрофа. В този аспект ОМ твърдо ще подкрепят предложения от ОДС проектозакон за отваряне на досиетата.
14. ОМ разбират, че всяка управляваща политическа сила не е застрахована от допускане на грешки при изпълнение на собствената си програма. Именно поради тази причина ОМ ще съдействат на ОДС за своевременно отстраняване на допуснатите грешки и ще подпомагат неговите усилия и действия в приемането на приоритетни закони, които ще ускорят провеждането на жизненоважните реформи в България и ще доближат българското законодателство до европейското.
З А К Л Ю Ч Е Н И Е
На 9 септември 1944 г. беше положено началото на погазване на българския национален суверенитет от сталинския тоталитаризъм. За изминалия период България беше превърната в икономически и политически придатък към сталинската тоталитарна система без свой национален облик и международен престиж. Бе направен и опит за изгубване на националната ни независимост с включването на България в състава на тогавашния Съветски съюз. В настоящия момент българското общество страда от всички пороци на тоталитаризма в политическата, икономическата и духовната сфера. Високата степен на държавен монополизъм в икономиката и настроенията, породени от накърненото национално достойнство, са двете главни препятствия към по-бързото демократизиране на страната. Това са и основните фактори за политическата поляризация и националното разединение, водещи до цялостна дестабилизация на обществения живот. Като следствие от това ценностната система на обществото за цели две поколения българи беше доведена до пълна деградация и влезе в крещящо противоречие с новоизграждащата се ценностна система на отделния индивид. Това е един от основните проблеми, който пречи на по-голямата част от българското население да не може да различава истината от лъжата и да изхожда при формиране на своето мнение от чисто емоционални подбуди. Изложените основни принципи и приоритети в дейността на ОМ показват, че само формации, които защитават общонационални, а не теснопартийни интереси, могат реално да изведат българската нация от пълната разруха и международна изолация. Основните принципи и приоритети на ОМ са един надежден ориентир за всеки български гражданин в сложната политическа ситуация и гаранция за необратимост на демократичните процеси у нас.
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София, 29 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" ЗА ВНЕСЕНИЯ ОТ ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЗАЩИТА ПРИ БЕЗРАБОТИЦА И НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА И ЗА ВНЕСЕНИЯ ОТ ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА ПРОЕКТОЗАКОН ЗА ОСИГУРЯВАНЕ ПРИ БЕЗРАБОТИЦА, НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА И ПРОФЕСИОНАЛНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ
Конфедерацията на труда (КТ) "Подкрепа" безспорно е удовлетворена от разработените и представени за становище два варианта на проектозакони за защита при безработица и насърчаване на заетостта. И двата проектозакона са плод на натрупания опит през изминалите седем години както от страна на Министерството на труда и социалната политика, pecпективно Националния съвет по заетостта (НСЗ), така и от работата на синдикатите в тази област.
Преди това като основна база е използван и съгласуваният проект за закон в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), който по неизвестни за нас причини не беше одобрен и приет тогава от Българската социалистическа партия (БСП), а сега изцяло използван от тях с популистки цели.
И в двата законопроекта са очертани кръгът от най-важните въпроси, касаещи безработните, тяхната квалификация и преквалификация и посредничеството по информирането и наемането на работа както на български граждани в чужбина, така и на чуждестранни граждани в Р.България. В законопроектите са застъпени и проблемите, които ще предизвикат масовите съкращения в резултат на структурните реформи в реалния сектор и очакваните съкращения в бюджетната сфера. От тази гледна точка са предвидени и специални програми за увеличаване на заетостта и възможността за осигуряване на работа на продължително безработни лица.
В законопроектите в различна степен са очертани ролята и функциите на държавните институции и участието на синдикатите и организациите на работодателите в управлението на процесите. Предлага се и обособяването на целеви самостоятелен фонд ПКБ за осигуряване при безработица и финансиране на мероприятията по насърчаване на заетостта, както и създаването на НСЗ за управлението на фонда на основата на трипартизма, което е изключително характерно и в контекста на европейското трудово законодателство.
Предвид на всичко изложено тук КТ "Подкрепа" счита, че приемането на закон, регулиращ проблемите на заетостта и безработицата, е крайно необходим и навременен. Така българското трудово законодателство ще се доближи до принципите и нормите на тези страни от Европейския съюз. В тази връзка считаме за необходимо да направим следните предложения:
1. От гледна точка на по-доброто структуриране и по-голямата яснота в нормите и текстовете предлагаме като основен текст да бъде обсъждан и приет в Народното събрание законопроектът на Закон за защита при безработица и насърчаване на заетостта, внесен от Светлана Дянкова и група народни представители от Съюза на демократичните сили.
2. От законопроекта на Закон за осигуряване при безработица, насърчаване на заетостта и професионалната квалификация, внесен от Георги Първанов и група народни представители от Българската социалистическа партия, да бъдат взаимствани и допълнени текстовете, включени в:
A. чл.27 - да се включи "...и сираци" в заглавието на подраздела;
Б. Да се взаимства текстът от чл. 36 за работници и служители, получили предизвестие за уволнение от работа по чл.328, ал.1, т.1, 2 и 3 от Кодекса на труда (КТ);
B. Да се взаимста текстът от чл. 46, включващ признаването на трудов стаж на времето, през което лицата са получавали обезщетения при безработица, а осигуряването за пенсия и здравното осигуряване да бъде за сметка на фонд ПКБ;
Г. Да се взаимства текстът от чл. 54, в който са предвидени семейни помощи за безработни с деца до 16-годишна възраст;
Д. Да се взаимстват текстовете от чл. 26, 27 и 28, в които възрастовата граница на лицата е определена 30 години;
Е. Да се взаимства от чл. 46, ал.1 таблицата за трудовия стаж и продължителността за изплащане на обезщетение.
3. В законопроекта на СДС да бъдат заличени текстовете от:
- чл.7, ал.2 "...регионални служби по заетостта..."
- чл.8, ал.1 всичко след "...както и на един изявен учен..."
- чл. 10 - думата "отдели" да се замени със "звена"
- т.2 от нормата на чл.56, ал.1.
4. В закона да намерят място и прецизират постановки, отнасящи се до:
- защитата на заетостта при смяна на собствеността, съгласно чл.123, ал.3 от КТ;
Като примерен текст на норма в закона предлагаме следния вариант:
* Ако предприятието или част от предприятието премине върху друг притежател, той встъпва в правата и задълженията по трудовите отношения, съществуващи към момента на преминаването.
* Новият собственик няма право неаргументирано и без съгласието на синдикатите, страна по колективното трудово договаряне, да съкращава работни места.
* За неправомерно съкратени работни места се предвиждат санкции в размер...
* За разкриване на нови работни места новият собственик се насърчава с предоставени средства от фонд ПКБ в размер на..."
- специална защита на някои специфични групи безработни лица като: самотни майки, майки с деца до 6-годишна възраст, бременни жени и продължително безработни лица и други;
- действащ механизъм за защита на наетите при неплатежоспособност и фалит на предприятието;
- диференциация на режима и продължителността на изплащане на парични обезщетения при безработица, като допълнително да бъдат съобразени с величината на странични доходи и семейното положение на безработните;
- конкретизиране функциите на Надзорния съвет в частта му за избор на ръководител на НСЗ, като се регламентират неговият статут и мандат.
София, 14 юли 1997 г.
Президент на КТ "Подкрепа":
д-р КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София, 29 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА СЪЮЗА НА ПЕНСИОНЕРИТЕ В БЪЛГАРИЯ ПО ВЪПРОСА ЗА ОСЪВРЕМЕНЯВАНЕТО НА ПЕНСИИТЕ
От 7 юли 1997 г. пенсионерите получават своите "нови", осъвременени пенсии. Вместо очакваното от управляващите фактори задоволство, разочарование обхвана пенсионерите от получените осъвременени пенсии. Почти всички роптаят, недоволстват, спорят, доказват, с една дума - единодушни са, че и сега няма да се облекчи техният живот, към потребителската им кошница няма да се прибавят макар и малко повече хранителни продукти.
Правителството, отхвърляйки предложението на Съюза на пенсионерите в България (СПБ), избра най-неприемливия, най-ощетяващия пенсионерите период - първото тримесечие на 1997 г., за база на осъвременяването на пенсиите със средна месечна брутна заплата 64 420 лева. Само за месец април тя вече е 122 908 лева, или двойно по-голяма от взетата за база, и продължи да расте до края на шестмесечието.
Да се доказва, че пенсионерите са много сериозно ощетени от така проведеното осъвременяване е безполезно, както и да се твърди, че то е добронамерено към пенсионерите и полага грижи за повишаване на техния жизнен стандарт на живот.
Смехотворно е осъвременяването, защото пенсионерите получиха "новите" си пенсии средно с 11-14%. А известно е, че при средните проценти при пенсиите това означава недояждане и мизерен живот за немалко от тях. При всички случаи на фона на твърдението на Конфедерацията на независимите синдикати в България, че издръжката на живота на един човек, дори силно ограничена, възлиза месечно на 192 000 лева, пенсионерите биха мечтали за първото шестмесечие на 1997 г. да получават и нейната половина.
Пенсионерите с осъвременяването на пенсиите и с предвиденото в бюджета за 1997 г. окончателно попълниха армията на крайните бедняци в Република България.
СПБ отдавна молеше, настояваше, включително и с провеждането на граждански протести в столицата и страната, да се вземе за база осъвременяването оня период, който действително ще има за резултата възможно най-плътното им приближаване към средната брутна работна заплата за страната към 1 юли 1997 г. Пол[уч]и се на практика, не по вина на СПБ и пенсионерите, точно обратното. Определлена беше възможно най-неблагоприятната за пенсионерите база. Най-ощетяващата ги - около 2 пъти!
СПБ проглуши страната с искането си да се обуздае най-после спекулативният търговски и банков капитал, който жестоко, безмилостно ограбва производителите и потребителите на стоките. Нещо реално и полезно да е направено?
Не може дори и с "осъвременени" пенсии да се реши основният проблем на пенсионерите - тяхното съхранение, оцеляване, без да се намали до минимум разривът, ножицата между цените на стоките и услугите и доходите на пенсионерите. Напразно някои очакваха промяна на политиката на доходите. За жалост тя облагодетелства само онези, които грабят производителите и потребителите, висшата бюрокрация и верноподанниците на изпълнителната власт.
Този разрив остава открит, защото изразява същността на провежданата сега социална политика.
Пенсионерите и обществеността се обработват от средствата за масово осведомяване, че краят на мъките им наближава със свиването на инфлацията до месечен едноцифров процент и възлагат надеждите си на паричния съвет. Жалка, тровеща съзнанието на хората демагогия! Реалностите на цените на пазара и услугите и доходите на пенсионерите я опровергават с абсолютна категоричност, неумолима и жестока.
Агонията на пенсионерите за тяхното оцеляване ще продължи и засили, защото продължава ръстът на цените на много от основните хранителни стоки: олио, захар, месо и неговите производни, енергоносителите, топлата и студена вода, парното и много други. Лекарствата продължават да бъдат трудно покупаеми от пенсионерите и социално слабите гражданите, а жп и междуселищният транспорт са лукс за тях, както и посещенията на кина, театри, купуването на научна и художествена литература. Стопирано е желанието им да поддържатдуховните си потребности. Оставени са като плячка на електронните медии и на журналистите, доколкото могат да си купят някои от вестниците. Далечен, мил и изпълнен с емоции е летният им отдих на планина и по Черноморието.
Измъчени и материално потиснати са пенсионерите и социално слабите граждани. Душите им се пълнят с огорчение и надеждата за подобряване на хала им ги напуска.
Просто непонятен е, да не говорим как би се реализирал, съветът на премиера Иван Костов към пенсионерите и социално слабите граждани в интервюто му от 23 юни 1997 г., че хората трябва да се готвят за предстоящите тежки плащания на тока и парното: "Няма кой да им помогне, ако отсега не се организират за зимните месеци." А какво значи да се организират за зимата, ако пенсионерите не спестяват от мизерните си пенсии и доходи отсега и през следващите месеци? Недоимъкът, нищетата и мизерията морят пенсионерите и огромната част от гражданите на България. Грижата да оцелеят днес е главният им кахър. каквото и да правят, те нямат шанс да заделят от залъка си за зимните плащания, за тъмните и студени зимни дни и месеци.
Трудно за разбиране е твърдението на премиера в същото интервю, че може и да няма митинги пред Министерския съвет като израз на социалното недоволство. А какво остава на пенсионерите и социално слабите граждани, доведени до ръба на физическото им оцеляване, освен да излязат на граждански протест в защита на социалните си интереси и права като граждани съгласно Конституцията! В интервюто си премиерът прави опит да насочи социалното недоволство в друга насока. "Срещу кого ще скандират? Срещу Българската народна банка, срещу борда? Откъде да искаме? Кой да ни даде? С ограничения суверенитет върху нещата" - пита Костов.
На политика и държавника Иван Костов ли пенсионерите трябва да разясняват, че за следващите четири години след 19 април 1997 г. кой носи пълната отговорност за управлението на страната и не към някой друг, а към него ще бъдат отправени всички добри думи или укори!
СПБ не е за и не води политика на създаване на социално напрежение. То се създава от водената неправилна икономическа и социална политика. Това е аксиома и всеки средно културен човек разбра това.
СПБ споделя мнението на г-н Добрин Спасов, изразено във в. "Дума", че трябва да се предотврати "стремглавото движение на нашето общество към социален взрив, зареден от все по-непоносимите условия на живот".
А не са ли условията, в които пенсионерите и социално слабите граждани изпаднаха след освобождаването на цените на стоките и услугите и увеличаването на цените на тока, парното, водата, транспорта и пр. от края на февруари и началото на март 1997 г., непоносими? Нима някой би могъл да отрече очевидния факт, че никога досега пенсионерите не са изпадали в условия на живот, по-тежки от условията, създадени в края на февруари тази година и досега! Това е истинска социална катастрофа, водеща ги бавно, изтощително, но неминуемо към съкращаване на старините на хората от третата възраст и на социално слабите граждани в страната.
Правителството не прояви добронамереност към пенсионерите при осъвременяването на пенсиите им. То не проявява такава добронамереност и сега. То не реагира на предложението на СПБ за ежемесечно индексиране на пенсиите с ръста на инфлацията. Пенсионерите нямат право на индексация за второто тримесечие. Само за юни 1997 г. инфлацията е 8%. И месец юли си отива, а правитлството мълчи, забравило пенсионерите и предложението на организацията им - СПБ!
СПБ не е любител на организирането на митинги и граждански протести. СПБ има една основна, най-важна задача - да защитава социалните интереси на пенсионерите, и това си задължение и отговорност пред хората от третата възраст изпълнява.
СПБ ще бъде принуден, ако изпълнителната власт не се вслуша в неговите справедливи и реални искания и социалното положение на пенсионерите се влошава, в края на август 1997 г. да призове своите членове, пенсионерите и социално слабите граждани на повсеместни граждански протести в страната.
СПБ се надява, че пенсионерите ще бъдат подкрепени от синдикатите, младежите, неправителствените, непартийните организации и всички граждани.
Да защитим социалните си интереси от задаващата се нова ценова вълна срещу тях!
София, 23 юли 1997 г.
Председател: ТОДОР КОЛЕВ
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София, 29 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪЮЗА НА ТРАКИЙСКИТЕ ДРУЖЕСТВА В БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С НАМЕРЕНИЕ НА ЮНЕСКО ДА СЕ ПРИСЪЕДИНИ КЪМ ЧЕСТВАНЕТО ПРЕЗ 1999 ГОДИНА НА 700-ГОДИШНИНАТА ОТ ОСНОВАВАНЕТО НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ
Османската империя е олицетворение на поробителството, геноцида и тоталното отрицание на много държави и народности.
Световните медии съобщават, че по предложение на своя генерален директор ЮНЕСКО обсъжда присъединяването си към честването през 1999 г. на седемстотингодишнината от основаването на Османската империя.
Длъжни сме да заявим, че приобщаването към това честване на една организация за образование, наука и култура, каквато е ЮНЕСКО, в голяма степен означава отказ от нейните собствени хуманистични идеали, от международната уравновесеност на нейните инициативи. Защото за много държави и народи на Балканите, в Близкия и Средния изток Османската империя е олицетворение на поробителството, геноцида и тоталното отрицание на националната същност, на религиозната им принадлежност и специално в нашия регион - отрицание на европейското културно съзнание. На безпощаден геноцид бяха подложени българският, гръцкият, арменският и други народи.
Османската робия прекъсна с пет столетия демографския растеж на българската нация, на европейското по своя характер политическо, социално-икономическо и културно развитие на България - една от най-старите държави в Европа. Османската империя унищожи у нас книжовните центрове и духовността, породени от славянската писменост - дело на българските просветители. Бяха подложени на поругаване манастири и църкви, символи на православното християнство. Многохилядни народни маси в Родопския и в други райони на българските земи бяха насилствено ислямизирани. С нечовешкия "кръвен данък" десетки хиляди български деца бяха насилствено отнемани от родителите им и превръщани в еничери - войници на империята, палачи на своя народ, без родов корен и родова памет. Поради това историята на османското насилие над българщината трудно може да се свърже с твърденията, че ще се чества "една велика цивилизация", в която "редът е съществувал ведно с търпимостта".
Варварските жестокости на османските поробители над българския народ при потушаването на Априлското въстание през 1876 г. бяха осъдени от най-светлите умове, от бележити държавници, политически и културни дейци в Европа и Америка. Виктор Юго издигна високо глас на протест: "Избива се един народ. Къде? В Европа. Този факт има ли свидетели? Само един свидетел - целият свят." Уилям Гладстоун публикува протестните си брошури "Ужасите в България" и "Уроци по клане". "Където минеха - писа той за османските поробители - пътека от кръв бележеше техните следи и докъдето се простираха владенията им, цивилизацията изчезваше от погледа." Джузепе Гарибалди се провикна: "Но къде се намираме? Не се ли свършват още тия завоевания на ятагана, на кола, на горилището, на безчестието от всякакъв вид?" Юджийн Скайлър, генерален консул и секретар на американската легация в Цариград, ръководител на анкетна мисия за установяване истината по извършените жестокости над българите, писа в доклада си до държавния секретар и до президента на САЩ: "Гледката на Батак е достатъчна да удостовери всичко. Аз видях това три месеца след клането. На всички страни бяха разпилени човешки кости, черепи, ребра, глави на момичета, все още украсени с плитки от дълги коси, кости на деца, скелети, още покрити с дрехи. Тук беше едно училище, в което двеста жени и деца, потърсили убежище, били живи изгорени. Тук видях и църквата и църковния двор, където още можеха да се видят около хиляда полуизгнили трупа..."
Насилията продължиха и след Освобождението на България през 1878 г. в българските земи, останали под османска робия. При жестокото потушаване на Илинденско-Преображенското въстание на българите в Македония и Одринско през 1903 г. за отхвърляне на тази робия бяха опожарени стотици селища, хиляди българи бяха избити, десетки хиляди принудително изселени. 1913 г. бе годината на османския геноцид над източнотракийските българи. Това бе годината на пълното обезбългъряване на Източна Тракия.
Ето защо Съюзът на тракийските дружества в България протестира срещу намерението на ЮНЕСКО да впише в своя културен план решение за честване на Османската империя и призовава всички, от които зависи вземането на това решение, да се противопоставят. Същевременно ние изразяваме своята подкрепа на политиката на Република България да развива отношения на добросъседство и сътрудничество с Република Турция при взаимно зачитане на независимостта, суверенитета и невмешателството във вътрешните работи.
София 22 юли 1997 г.
Председател:
КОСТАДИН КАРАМИТРЕВ
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София, 29 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
МЕМОРАНДУМ (ЧАСТ ШЕСТА) НА МАКЕДОНСКИЯ НАУЧЕН ИНСТИТУТ - СОФИЯ, ЗА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ И ПО ПОВОД НА ЕЗИКОВИЯ СПОР. Документът е адресиран до средства за масово осведомяване.
От време на време сред наукообразните митологически писания в Скопие проблясват и искри на освестяване, сочат се т.нар. Б (български) комплекси на най-достойните мъже, тачени в републиката.
Показателно в това отношение е самопризнанието на Гане Тодоровски от 8 февруари 1991 г.: "През македонския XIX в.се създава литература - пише той - от петдесетина или повече души, които са закърмени с пробългарска ориентация в национален смисъл... Така е при Джинот, Милодиновци, Пърличев, Цепенков, Шапкарев, Динков, Жинзифов, Спространов, Чернодрински. Какво да се прави с това наследство? Какви са били и какви са? Разполагам с ръкопис "История на македонската литература през XIX в.", но нещо непрестанно ми пречи да го поднеса на обществеността. Кои са пречките? Та преди известно време Блаже Ристовски по време на един обществен дебат щастливо го формулира. Това е политическата бариера, или по-добре казано - бариерата на политическия предразсъдък. С други думи, образно казано, става дума за македонския "Б комплекс" (българщината като изява на нашите първи хора от XIX в.).
Веднъж завинаги трябва открито да се каже, че сърбоманите в Македония в течение на тези 45 години свобода, защитени от Колишевски и югославския унитаризъм, блокираха македонската литературна наука с тежки предразсъдъци... Науката не трябваше да се подчини на злободневната политика, но й се подчини."
Тези истини, изречени от Гане Тодоровски и Блаже Ристовски - едни от най-изтъкнатите македонисти, разкриват цялата картина на обществено-политическата действителност в Р. Македония през изминалия тоталитарен половин век.
Затова е непонятен воят, който "Нова Македония" нададе по повод на лаконичното изречение на българския президент. Петър Стоянов в Страсбург, че "Македония е част от българската история, и то нейната най-романтична част".
Гане Тодоровски е пълномощен министър на Р. Македония в Москва, Бл. Ристовски е автор на обемни книги с неизпълними, непосилни задачи: да обосноват македонизма там, където го няма. Но ето, притиснати от фактите, те са признали истината. Тази истина, гласно съобщена или не, се знае от всеки гражданин на републиката. Знае я и авторът на памфлета срещу нашия президент, скопският журналист Д. Чулев, произхождащ от стар български революционен род.
От всичко казано досега, се вижда, че проблемите за взаимоотношенията между Р.България и Р. Македония съставят цял комплекс от въпроси, които трябва да бъдат строго разграничавани, за да не бъдат смесвани помежду им, тъй като нямат еднозначно решение. Това са въпросите, отнасящи се до държавата, нацията и езика.
1. Проблемът за държавата. България извървя своя път към сближение с новата държава, като първа в света я призна. Признаването е институция на международното публично право. То урежда правното положение на нововъзникнали субекти на самото межуданордно право. Признаването дава възможност на признатия нов международен субект да навлезе в международния живот.
Многовековната практика е абсолютно категорична: признават се държави и правителства. Не подлежат на признаване формации, групировки. Няма прецедент в межународното право да са били признавани народностни групи, национални дадености, нации. Още по-абсурдно е твърдението за призанаване на езика. Договорите могат да бъдат подписвани на международни езици, чужди на страните, които се договарят помежду си.
България е най-приятелски настроена към Р.Македония държава в света: 1) първа призна наейната държавност; 2) спаси икономиката й (без подписани договори) по време на двойното икономическо ембарго от север и юг; бе единственият й прозорец към света; 3) не се съгласи на дележ на територията й с Гърция; 4) отблъсна подобно предложение от Югославия; 5) ходатайства за признаването й от Русия; и още много др.
Достойнството на нейното поведение се изразява и във факта, че тя с години не отговаря на непрекъснатите (хиляди) нападки, които ежедневно се сипят без повод и с повод в пресата, радиото и телевизията и преди всичко в специализирания орган по държавен антибългаризъм - официоза "Нова Македония", който заедно с лошата услуга, която извършва към нашата страна, създава впечатление у населението на републиката, че не е забравено и че към него непрекъснато се проявява жив интерес. Всъщност българската "пропаганда" в Р. Македония, независимо каква е тя, се прави от самите медии на тази държава.
Напразни са усилията и средствата, които харчи малката република за поддържане на т.нар. македонистична организация ОМО "Илинден" в Пиринския край - творение, създадено не без помощта на бившето югославско посолство в София. Това проличава и от думите на аташето по печата и културните въпроси М.Кнежевич: "С ОМО "Илинден" сме контактували като с легална организация."
След това възникнаха смесените и еднолични фирми за прикриване на осигуряваните финанси отвън (напр. "Кукуш-1913" с ръководител Ат. Киряков, издаваща няколко броя на антибългарски вестници), финансовите афери и скандалната борба за разделяне на средствата между ръководителите й разцепиха "организацията" на крилца, която и без това се състоеше "от един файтон хора".
2. Проблемът за нацията. Нешколуваните политици, журналисти и графомани от двете страни на Огражден некомпетентно поставят знак за равенство между държава и нация, без да осъзнават, че като политическа категория държавата има временен характер (срвн. Австро-Унгария, СССР, Югославия), а нацията, изградена на етническа основа, е с дълготраен характер.
Твърденията за създаване на "съветска", "югославска", "източногерманска" и т.н. нации в близкото минало се оказаха несериозни.
Изграждането на българската нация (XVIII-XIX в.) въз основа на многовековната българска народност от IX в. в Мизия, Тракия и Македония е завършен процес в съзвучие с промените, които стават на Европейския континент.
(Пресслужба "Куриер")
-------------------------------------------------------------------------------------------
Бюлетинът е приключен редакционно на 28 юли 1997 година.
Редактори: Валентина Игнова - деж. ред., Нина Гаврилова, Лилия Томова
Комплексна обработка: Издателски комплекс - БТА
БТА - Редакция "Справочна информация"
Copyright © Пресслужба "Куриер", 1997 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително.
Twitter
Facebook
