София, 29 юни 1995 година
Брой 125 /1426/

София, 29 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРИЗИВ НА СЪЮЗА НА ТРАКИЙСКИТЕ ДРУЖЕСТВА В БЪЛГАРИЯ КЪМ ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ ДА ПОСТАВИ ОФИЦИАЛНО ПРЕД ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ СЮЛЕЙМАН ДЕМИРЕЛ ВЪПРОСА ЗА РЕШАВАНЕТО НА ИМУЩЕСТВЕНИТЕ ПРАВА НА ТРАКИЙСКИТЕ БЕЖАНЦИ ОТ ИЗТОЧНА ТРАКИЯ И МАЛА АЗИЯ.

УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕЗИДЕНТ,

Повече от шестстотин хиляди са тракийските бежанци и техните потомци от Източна и Западна Тракия, прокудени от родни места след неуспели войни и въстания. През 1896 г., по инициатива на Капитан Петко Войвода, те основават своя тракийска организация, ръководена от видни българи тракийци, сред които са академиците Димитър Махалчев и Константин Петканов. Близо 100 години тя развива обществено-патриотична дейност.

Възстановен през 1990 г., Съюзът на тракийските дружества като обществено, непартийно патриотично движение, чрез своите близо 140 тракийски дружества, главно в Хасковски, Пловдивски, Кърджалийски, Смолянски, Варненски, Бургаски, Старозагорски, Ямболски и Софийски регион, подкрепя демократичните промени в страната и с дейността си допринася за доверие и добросъседство на Балканите.

Тракийската организация е ратувала и ратува за справедливо решаване на тракийския въпрос, възникна[л] след злокобния Берлински договор от 1878 г. И до днес този въпрос не е решен. Защото и до днес има откъснати български земи от Родината. Има прогонено българско население от родните места, има асимилиране на българи. Това е главното в тракийския проблем, който е съществен елемент на националния въпрос на България.

Съюзът на тракийските дружества си дава сметка, че в този исторически момент не може и не бива да се проявяват териториални претенции, да се иска промяна на държавните граници. Не конфронтация и войни, а доверие и добросъседство са необходими на Балканския полуостров. Затова и нашата позиция е ясна: широко отваряне на границите за свободно движение на хора и капитали, на бит и култура. Особено между християнските и славянските народи.

Това е тракийското верую. На него е подчинена патриотичната дейност на тракийската организация.

Налице са обаче сериозни проблеми сред тракийските бежанци и техните потомци, главно от социално-политически характер.

С особена острота се открояват трагедията и нейните последици от изгонването на тракийци от Източна Тракия след Балканската война. Това е всеизвестното разорение на тракийските българи през 1913 г., така добре описано от академик Любомир Милетич в едноименния му труд от 1918 г. Тази трагедия се "оформя" от правителството на България и Турция с Ангорския договор от 1925 г. - един от най-несправедливите договори, които България е подписвала. Договор, който тракийската организация не е признавала и няма да признае никога. За съжаление той е в сила и до днес. Но този договор признава правото на собственост на тракийските българи в Източна Тракия, на имоти, възлизащи на близо 1,5 млрд. долара /по оценка на Министерството на финансите и Министерството на външните работи от 1983 г./. Признато от договора е и правото на стопанисване на тези имоти от българи в Източна Тракия. За съжаление и до днес този въпрос не е решен.

Нашата позиция по този проблем е ясна: Когато у нас се обсъждат имуществени и социални въпроси на изселилите се турци от България, на реципрочна основа да се обсъждат и имуществените проблеми на тракийските българи, изгонени от Източна Тракия и от Мала Азия. И след решаването на имуществените въпроси да се върви към подобряване на българо-турските отношения.

Съюзът на тракийските дружества многократно е поставял този проблем пред българските държавници и в Министерството на външните работи. С писмо номер 26-00-30 от 20 юли 1992 г. Министерството на външните работи ни информира, че нашето предложение за преговори с Турция по имуществените проблеми на тракийските бежанци ще бъде поставено за решаване в бъдещи преговори с Турция.

За целта с решение номер 416 на Министерския съвет от 12 октомври 1992 г. бе сформирана междуведомствена работна група начело със заместник-министъра Димитър Икономов /член на групата е и Съюзът на тракийските дружества/, която да подготви необходимите материали за преговорите. За съжаление групата проведе само едно протоколно заседание през 1992 г. и въпреки нашите многократни настоявания и до днес не е подготвила становището на българската страна за евентуални преговори.

Пред министъра на външните работи официално сме поставили въпроса и сме поискали:

- Да се активизира незабавно дейността на междуведомствената група в Министерството на външните работи, която в най-близко време да подготви необходимите документи за преговори с Турция по имуществените въпроси на тракийските бежанци.

- В бъдещи преговори с Турция приоритетно да се подготвят за обсъждане имуществените проблеми на тракийските бежанци от Източна Тракия и Мала Азия.

Г-н Президент,
Във връзка с предстоящото посещение на президента на Република Турция г-н Демирел Съюзът на тракийските дружества в България смята за свой дълг да ви помоли да поставите официално пред турския президент въпроса за решаването чрез преговори между двете страни на имуществените права на тракийските бежанци от Източна Тракия и Мала Азия, произтичащи от Ангорския договор от 1925 г., ратифициран от Турция и България.

Уверени сме, че справедливото и законосъобразно решаване на упоменатите въпроси ще благоприятства за добросъседските отношения между България и Турция.

София, 24 юни 1995 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадин Карамитрев

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 29 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЗИЦИЯ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЕДИНЕНИЕ ЗА РЕПУБЛИКАТА ЗА МАКРОИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, УТВЪРДЕНА НА ВТОРАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ /24-25 ЮНИ 1995 Г., СОФИЯ/. Форумът преизбра Александър Томов за председател на обединението.

Националната конференция на Гражданското обединение за републиката /ГОР/ смята, че опасност от непосредствена рекомунизация в страната не съществува. Съществува опасност от прилагането на административно-бюрократичен режим на така наречения регулиран подход, който ще задържи реформите и преди всичко - структурните промени в икономиката. ГОР смята, че структурните промени в икономиката и създаването на необходимата пазарна инфраструктура са най-важните проблеми на макроикономическата политика.

Именно задържането на тези промени, съхраняването на голям брой губещи предприятия, принуждаването на банките да финансират нерентабилни дейности доведоха до обща финансова стагнация и декапитализация на банките и предприятията. Ние не забелязваме никаква активност, никаква воля от страна на правителството да тръгне по този път.

Тъкмо обратното - сегашното българско правителство предпочете да "стабилизира” икономиката чрез засилване на административния контрол, партийната подмяна на директори по политически съображения, възстановяване на института на държавните поръчки и непосредственото ръководство на най-големите български предприятия от страна на Министерския съвет. Според нас подобен подход ще консервира най-ефективните стопански структури и няма да доведе до раздвижване на икономиката. Нещо повече, налице е голяма опасност този подход да блокира създалото се раздвижване през 1994 година.

Ние не подкрепяме опитите чрез административно-бюрократичен диктат да се прехвърлят средства от добре работещи към слабо работещи предприятия. По този начин могат да бъдат задържани двата отрасъла - металургията и химическата промишленост, които в най-голяма степен способстват за спирането на спада през миналата година и за известно увеличение на производството през тази година.

От сериозно преструктуриране се нуждае и банковият сектор. Депутатите на ГОР в 36-то Народно събрание първи повдигнаха този въпрос и информираха за това кабинета на Беров и отговорните за това парламентарни комисии. За съжаление и в тази сфера правителството не пое пътя на смелите и бързи решения. Опитът да се намали планината от лоши кредити чрез административно-бюрократичен министерски контрол върху работата на банките и чрез подмяната на техните лидери е обречен на неуспех. Много съмнително е дали по този начин ще бъдат намалени лошите кредити за губещи предприятия, но със сигурност може да се каже, че международното доверие в българската банкова система ще спадне. ГОР разполага с модел за преструктуриране на банковата система в единство с преструктуриране на индустрията и ускоряване на процеса на приватизация.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 29 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД НА ДОЦЕНТ БОЯН МОМЧИЛОВ - ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪЮЗА НА ЦЪРКОВНИТЕ НАСТОЯТЕЛИ В БЪЛГАРИЯ, ИЗНЕСЕН НА НАЦИОНАЛНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ /24 ЮНЙ 1995 Г., СОФИЯ/. На форума бе избран инициативен комитет от 9 души с председател доц. Боян Момчилов.

БРАТЯ И СЕСТРИ ВО ХРИСТЕ,

Проблемът, поради който се провежда настоящата конференция, е:

Нормализирането на живота в Българската православна църква /БПЦ/ и участието и ролята на миряните - църковни настоятели в разрешаване на този проблем.

Известно е плачевното състояние на Българската православна църква. Църковният живот е абсолютно замрял. Голяма част от духовенството е забравило своята пастирска роля на духовен водач на народа ни. С всички свои действия такива духовници разединяват и обезверяват народа ни и дават широко пространство за разпространяване на различни секти и чужди на българския народ вероизповедания. Част от висшия клир е в непрекъснато дребни ежби, средновековна закостенялост, корупция и борба за власт и пълно безразличие към интересите на народа. От своя страна част от свещенството е пропито от стремеж за лично обогатяване и се интересува само от т. нар. треби /сватби, кръщавки, панихиди и пр./. Радостно е все пак, че има съзнателни и верни на своето призвание свещеници, истински пастири на енориашите си.

При така стеклите се обстоятелства изминалите три години доказват, че висшето духовенство не може само да излезе от това състояние. Но какво трябва да се направи и предприеме, за да може да се нормализира и обнови църковният живот в БПЦ и отново духовенството да поеме своята историческа роля на духовен водач и обединяващ фактор на народа ни?

Разрешение на тези наболели проблеми е провеждането на Църковно-народен събор!

Какво е значението на този събор и какво разрешение може да даде той?

Първо. Както в държавата, така и в Църквата законодателната и изпълнителната власт, а също така и съдебната са напълно разделени. В БПЦ законодателната власт е представена от Църковно-народния събор, а изпълнителната от Светия синод. Съгласно Устава на Българската православна църква /УБПЦ/ съществува и т. нар. Духовен съд, който разглежда всички нарушения в каноните на БПЦ. След 1953 г. по примера на комунистическата власт висшите духовници, респективно двамата патриарси Кирил и Максим, пренебрегвайки грубо УБПЦ, са слели всичките тези власти. Според устава събор трябва да се провежда на всеки четири години, но след последния такъв през 1953 г. досега нов не е провеждан.

Второ. На събора би трябвало да бъдат разрешени много въпроси на вътрешноцърковния живот и отношението на БПЦ към въжделенията на народа ни. Известно е, че УБПЦ е вече един анахронизъм. Създаден преди 45 години /на 31 декември 1950 г. е утвърден съгласно разпоредбите на Закона за вероизповеданията/, той обслужва интересите на бившата комунистическа власт. Уставът трябва да се актуализира и да се вземат предвид нуждите и въжделенията на паството съобразно настъпилите обществено-политически и икономически промени след 10 ноември 1980 г. в нашата страна. Уставът трябва да отчете и националните и международни демократични принципи.

Трето. Българската православна църква трябва категорично да поеме своето призвание на духовен водач на народа ни! Тя трябва да има ясна позиция по отношение създаването и изграждането на истински християнски ценности и морал не само в подрастващото поколение, но и в целия обществен и политически живот! БПЦ трябва да има ясна позиция по отношение развихрилата се в страната престъпност, наркоепидемия и проституция сред младежта. Социалните проблеми на инвалидите и социално слабите също така са извън обсега на БПЦ. По отношение вероучението в училищата се правят само плахи безрезултатни опити. И досега БПЦ не е дала мнение и становище по отношение на смъртната присъда; оправдана ли е тя като мярка за наказание срещу организираната престъпност, изнасилвания и проявен садизъм при умишлени убийства.

Но най-важният въпрос, поради който е свикана нашата конференция, е: ролята на миряните - църковни настоятели, при провеждането на Църковно-народния събор.

От досега развилите се събития е ясно, че духовенството няма сили само да подобри, нормализира и обнови църковния живот в БПЦ.

Според Конституцията на Република България църквата е отделена от държавата, т.е. от нейната изпълнителна власт. Това обаче не означава, че духовенството е едно затворено общество само за себе си, абсолютно незаангажирано с националните интереси и въжделения.

В хилядолетната история на българския народ православната ни църква е играла огромна роля на обединител за цялата нация.

Още с покръстването през IX век Православната църква е обединила българския със славянския и другите етноси.

По-късно през тежкото отоманско иго църквата е поддържала националното ни самосъзнание, съхранила е народната памет и е била огнище на националната ни култура и език. Ролята на църквата е била не само духовна, но и национална. Духовенството е имало безспорно голямо значение, но главната движеща сила е била скромният мирянин, който със своята безгранична любов към Отечеството си е допринесъл не само за запазване на Българската православна църква, но и за народностните традиции и самосъзнанието.

Традициите и значението на миряните са особено ярко изразени в нашето Възраждане, в борбата за независимостта на БПЦ и освобождаването ни от духовното гръцко поробване на Фенер. Редица наши видни общественици-интелектуалци като П. Р. Славейков, Гавр. Кръстевич, д-р Чомаков и др. начело с Иларион Макариополски са извоювали през 1870 г. независимостта на БПЦ.

Мирският елемент е зачетен още от Святата Апостолска църква както и през вековете по-късно.

В сега действуващия УБПЦ е залегнала позицията, че миряните са тези, които при нужда избират своя енорийски свещеник. /гл.Х, чл.85-87/.

В каноните на църквата е залегнало съборното начало. Него го намираме и в Символа на вярата. То е извисено до догмата, т.е. мирският елемент има право и задължение да участва в живота и управлението на църквата.

УБПЦ може да бъде променен или допълнен само на Църковно-народния събор, провеждан на всеки четири години /Гл.ІІ, чл. 14-23, гл. IV, чл.чл. 29-35 вкл./. Такъв събор не е провеждан, както споменах вече, от 1953 г. Известно е, от друга страна, че в ръководството на БПЦ съществува правова и обществена нелегитимност, т. е. то не е редовно регистрирано и избрано съгласно устава, поради което провеждането на събор е не само крайно наложително, но и задължително.

Отричането и възпрепятстването на провеждането на този събор е национално предателство! Всеки, който пречи и отлага провеждането му, може да се сметне, че или служи на чужди интереси, или е народен враг и върви срещу интересите на собствения си народ.

През последните 50 години голяма част от висшия клир със своята пасивност и угодничество към комунистическата власт нанесе немалко духовни щети на народа ни, поради което той трябва публично да се покае пред народа, така, както това направи румънският патриарх, който има доблестта да се покае пред румънския народ и да се оттегли от поста си. Румънският народ - миряните, му простиха и отново го върнаха на патриаршеския престол.

Не само църковните настоятели, които са единствената легитимна институция в БПЦ, избрани на редовни избори през 1992 г., но и всички миряни трябва да изиграят своята историческа роля при провеждането на предстоящия Църковно-народен събор. Провеждането на събора ще играе обединяваща роля не само в БПЦ, но и за всички смутени и разочаровани миряни.

За съжаление съществуват висши духовници, които отричат ролята на мирския елемент и апелират за провеждането само на църковен събор, което означава, че в него ще участват само духовници. Те не само желаят провеждането на чисто клирикален събор, но не желаят абсолютно никакви опоненти в лицето на миряните. Това е един класически тоталитарен принцип, отречен от целия демократичен свят. С това грубо се погазва УБПЦ и е едно обидно и пренебрежително отношение на такива духовници към миряните, към цялото паство, към българския народ.

Братя и сестри, да извършим нашия родолюбив дълг и с общи усилия да убедим и заставим нежелаещите да определят датата за провеждането на тъй желания от всички ни Църковно-народен събор.

Предлагам на тази наша конференция да изготвим "ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ ПРАВОСЛАВЕН НАРОД" и да изберем един инициативен комитет, който да допринесе за провеждането на събора заедно с оправомощените от устава миряни.

Крайно време е цялото духовенство, висшият клир и свещенството да поемат своя пастирски дълг към народа и да настъпи тъй желаният от всички ни мир и обновление в Българската православна църква!

Бог да пази България!

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 29 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ПЕТА/ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПРИЕТ НА 39-Я КОНГРЕС /ЮНИ 1992 Г./, ИЗМЕНЕН И ДОПЪЛНЕН ОТ 40-Я КОНГРЕС /ЮНИ 1994 Г./ И ОТ 41-Я КОНГРЕС НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /14-16 АПРИЛ 1995 Г., СОФИЯ/.

    Общински организации

Чл. 22. Общинската организация се изгражда на територията на общината и включва всички местни организации, регистрирани в НК на територията на общината.

Чл. 23. Общинската организация е автономна по отношение решаване проблемите на общината. Тя издига кандидатури за общински органи на властта въз основата на предложенията на местните организации и осъществява контакти с органите на властта на територията на общината. Общинската организация има право на печат, знаме и банкова сметка след регистриране в НК. Издръжката на общинската организация става посредством отчисления от местните организации.

Чл. 24. Ръководен орган на общинската организация е общото събрание. При невъзможност за свикването му неговите функции се изпълняват от делегатското събрание.

Чл. 25. Решенията на общинската организация по въпроси, касаещи цялата община, са задължителни за местните организации. Общинската организация може да решава проблеми, възникнали между отделните местни организации, но няма право да отменя решения на местните организации, когато те са от тяхната компетентност, включително кандидатури за партийно ръководство или органи на властта на територията на съответната местна организация.

Чл. 26. Общото /делегатското/ събрание избира ръководство на общинската организация /Общински комитет /ОбК/, състоящ се от председател, заместник-председател /заместник-председатели/, секретар и при необходимост касиер. В ръководството на общинската организация влизат по право всички председатели на местните организации. Общото събрание избира и Общинска контролно-ревизионна комисия /ОбКРК/ в състав от трима души.

Чл. 27. Седалището на общинската организация е в общинския център, освен ако общото събрание не реши друго.

Чл. 28. Общинският комитет е задължен да изготви подробна картотека на членовете на общинската организация, да поддържа постоянен контакт с местните организации и да съдейства за създаване на местни организации в селищата, където няма такива. Заседанията на общинския комитет се провеждат не по-рядко от един път месечно и са законни, когато на тях присъстват 50 процента плюс 1 от членовете му. Решенията се вземат с мнозинство 50 процента плюс 1 от присъстващите.

Чл. 29. Общото събрание на общинската организация се провежда по решение на Общинския комитет или на 1/2 от местните организации, но не по-рядко от един път на три месеца.

Чл. 30. Мандатът на ОбК и ОбКРК съвпада с междуконгресния. Всеки избран може да бъде отстранен предсрочно само по реда, по който е бил избран.

/Пресслужба "Куриер"/

13:30:00
29.06.1995 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                    Валентина Игнова: деж. ред.
Технически изпълнители: Славка Кочева
                                           Цвета Любомирова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!