София, 29 април 1994 година
Брой 84 /1129/

София, 29 април - Следва предоставеният за разпространение пълен-текст на:
ПИСМО НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ПРОФ. КРЪСТЬО ПЕТКОВ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ПРОФ. ЛЮБЕН БЕРОВ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРЕДЛОЖЕНИТЕ ОТ СИНДИКАТА ДОКУМЕНТИ ЗА НЕОТЛОЖНИ И ИЗВЪНРЕДНИ МЕРКИ ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ НА СТАЧНИТЕ ИСКАНИЯ НА КНСБ.

УВАЖАЕМИ Г-Н БЕРОВ,

Във връзка с утрешната среща Ви изпращам пакет от "Неотложни и извънредни мерки за реализиране на стачните искания на Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ и за овладяване на дестабилизацията на финансовата система, на доходите и на производството". Документът има предварителен характер и подлежи на одобрение от Изпълнителния комитет на КНСБ, който ще заседава на 29 април 1994 г.

Решението на Координационния съвет за протестните действия, за национална предупредителна и за генерална стачка връчих своевременно на и.д. премиер г-н Матинчев.

Редно е след връчване на стачните искания, в съответствие със закона и трипартитната практика, правителството да даде насрещни предложения. За съжаление досега това не стана.

Надявам се да оцените факта, че изпращайки Ви пакета от неотложни и извънредни мерки, КНСБ прави жест на конструктивен социален партньор и организация, чувстваща се отговорна за бъдещето на националната икономика.

Нещо повече, по раздели I и II КНСБ има готовност с конкретни разчети и прогнози, отнасящи се до края на годината, да подпомогне правителствените експерти при една евентуална проверка по повод на извънредната ситуация и стачните искания. В допълнение към всичко това КНСБ е осигурила експерти от Европейската конфедерация на профсъюзите с опит от работата им в Източна Германия, специалисти по проблемите на ликвидацията, санирането и приватизацията на предприятията, както и специалист от Общата федерация на труда в Белгия по проблемите на дестабилизацията на валутния пазар. Тези експерти ще пристигнат в началото на май и могат да бъдат ползвани от правителството. Що се отнася до мерките по раздел III на пакета, те имат непълен характер и целят само налагане на стабилизиран и разумен старт на структурната реформа. Ние изхождаме от разбирането, че ускорена, радикална, структурна и приватизационна политика може да се приложи само от правителство, имащо ясни и категорични парламентарен вот и ангажимент. Ако това е така, КНСБ би подкрепила националната структурна реформа и би съдействала за възстановяване на тристранния механизъм за съгласуване на интересите. В противен случай трябва да се търсят други пътища за излизане от кризата.

Като има предвид, че Народното събрание започва дебати по дейността на правителството, неговия състав и програмните намерения, КНСБ връчва настоящия пакет и на основните парламентарни групи.

София, 27 април 1994 г.

С УВАЖЕНИЕ: проф.Кръстьо Петков

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 29 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
НЕОТЛОЖНИ И ИЗВЪНРЕДНИ МЕРКИ ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ НА СТАЧНИТЕ ИСКАНИЯ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ И ЗА ОВЛАДЯВАНЕ НА ДЕСТАБИЛИЗАЦИЯТА НА ФИНАНСОВАТА СИСТЕМА, НА ДОХОДИТЕ И НА ПРОИЗВОДСТВОТО, ПРЕДЛОЖЕНИ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.

Изходни параметри за прогнозите и разчетите, залегнали в настоящия пакет от неотложни и извънредни мерки:

Годишна инфлация:

Вместо правителствената прогноза от 30 процента годишната инфлация ще бъде:

а/ оптимистичен вариант - 60 процента;

б/ среден вариант - 70-80 процента;

в/ песимистичен вариант - 80-90 процента.

Спад на производството - 4-5 процента.

Безработица - 850-900 хиляди души в края на 1994 г.

Бюджетен дефицит - около 10 на сто от брутния вътрешен продукт /БВП/.

        I. Мерки за постигане на пазарно равновесие и овладяване на ценовата спекула:

1. Замразяване до края на 1994 г. на цените на стоките и на услугите произвеждани от монополисти - отопление, осветление, градски транспорт, пощенски и телефонни услуги, транспортни тарифи по железниците и междуградския транспорт.

2. Поддържане до края на 1994 г. на режим на наблюдавани цени по новия разширен списък от 23 стоки и услуги за всекидневно потребление.

3. Въвеждане от 1 юли 1994 до края на 1994 г. на разрешителен режим за ограничен брой стоки и на мерки за компенсиране на загубите на производителите.

4. Провеждане на системен национален и общински контрол от специализираните органи по цените и избирателни проверки за доказване на структурата на цените. За целта до края на май 1994 г. да се утвърдят подходяща структура и състав на специалистите от органите за ценови контрол.

5. От 15 май 1994 г. да се организират проверки от независими експерти на мрежата от посреднически звена по веригата на производството и реализацията на най-важните селскостопански и промишлени продукти, за да се пресече започналата масова приватизация на печалбите на държавните фирми.

*  *  *

II. Мерки за защита на реалните доходи и спестявания, за предотвратяване на ново, драстично обедняване на населението.

6. До 15 май 1994 г. да се договорят еднократни допълнителни компенсации за ценовия шок през периода 20 март - 30 април 1994 г. по следната примерна схема:

- за хората с доходи под жизнения минимум - 105 процента.

- за хората с доходи на и близо над жизнения минимум - 100 процента;

- за хората с доходи над социалния минимум - 95 процента.

7. До 10 юни 1994 г. да се договорят, а от 1 юли 1994 г. да се въведат нови диференцирани компенсации по фактическата инфлация. В същия срок да се въведат нови размери на минималната заплата, на базовия минимален доход за социално подпомагане, на социалната пенсия, на обезщетенията на безработните, на стипендиите и на другите социални плащания. До края на 1994 г. да се прилагат системи на компенсации по фактическата инфлация за всяко тримесечие.

8. От 1 юли 1994 г. да се въведе свободно договаряне на работните заплати в предприятията от материалната сфера според икономическите и финансовите резултати. Списъкът на тези предприятия да се съгласува със синдикатите и с работодателите.

9. До края на 1994 г. да се замразят заплатите на заетите във висшето държавно управление /в случаите, когато основните месечни заплати са по високи от шест минимални заплати за страната/.

10. До 31 май 1994 г. да се съгласува със социалните партньори и правителството официално да въведе нова методика за отчитане на тримесечната и на годишната инфлация, за определяне на социалния и екзистенц-минимум - средно и диференцирано за работещи, пенсионери и деца.

11. Да се компенсира обезценяването на спестяванията, като за целта:

- влоговете до 50 хиляди лева на човек да се индексират с разликата между процента на инфлацията и средната номинална лихва по депозитите /ако се окаже, че реалната лихва е отрицателна/;

- да се запази положителен лихвен процент по депозитите на гражданите.

*  *  *

ІІІ. Мерки за деблокиране на структурната реформа и приватизацията, за защита на местното българско производство.

12. До 15 юли 1994 г.да се обсъди със социалните партньори процедура за закриване на обявените за неефективни държавни предприятия. В процедурата да се предвидят:

- предприятията да се закриват само при наличие на закон за фалитите и за предпазния конкордат;

- преди обявяването на фалит в предприятието да се подготви програма за неговото саниране;

- обявяването на фалит да се предхожда от предложение за приватизация по цени, които да мотивират евентуалните купувачи и да привличат инвестиции. Ако работещите в дадена фирма са склонни да поемат риска, те да им се продават по минимална /символична/ цена.

13. До 30 септември 1994 г. да се договорят между социалните партньори условията /процедурата/ за закриване на предприятията от разширения списък, предложен от Министерство на промишлеността. В същия срок да се разработят и финансово да се осигурят програми за пренасочване, преквалификация и ранно пенсиониране на предстоящия за освобождаване персонал на тези предприятия.

14. До 30 май 1994 г. да се утвърдят програмата за ускорена приватизация и списъците на предприятията въз основа на приети от парламента поправки в Закона за приватизация. В програмата за ускорена приватизация да се предвиди:

- приоритет на мениджърската приватизация, съчетана с работническо участие в собствеността;

- ограничаване на дела на чисто пазарната приватизация, като цените на обектите се съобразяват с реалното търсене, а не със стойността им;

- умерен дял на масовата /ваучерна/ приватизация;

- приоритет на инвестициите, а не на парите в брой, които биха могли да се получат за дадени предприятия;

- прекратяване на опитите чрез отдаване под наем да се предрешават приватизационни сделки в полза на един или друг потенциален собственик. Предимство при отдаване под наем могат да имат само мениджмънтът и работещите, а решение за това да могат да взимат само специално оторизираните органи;

- да се осигурят средства за саниране на перспективни и необходими за България фирми. Санирането да изпреварва взимането на решение за приватизация;

- създаване на специализирана национална кредитна институция за подпомагане на участието на мениджмънта и персонала в приватизацията.

15. До 1 юли 1994 г. да се разработи схема за регионални компенсационни фондове, от които да се покриват специалните разходи и плащания за персонала, освобождаван вследствие на фалитите и на приватизацията на държавните предприятия. Правителството да съгласува със Световната банка финансирането на тези фондове. Социалните компенсационни фондове да се управляват на трипартитен принцип.

16. Крупните държавни фирми с национално значение като Нефтохим, Вазовски машиностроителен завод /ВМЗ/, Арсенал и др. да преминат на директно подчинение на Министерския съвет /МС/.

17. Да се повишат вносните мита до възможния максимум в съответствие с поетите от България задължения пред Европейския съюз. Новите мита да се отнасят:

а/ за луксозни стоки за екстравагантно потребление;

б/ за земеделски и хранителни продукти, за текстилни и други подобни стоки.

18. Да се повиши акцизът с цел дву- или трикратно оскъпяване на вносните луксозни стоки.

19. Да се намалят до възможния минимум митата за инвестиционни стоки, които биха ускорили техническото или структурно обновление и оживлението на българското земеделие.

20. Да се приложи следният принцип: внасяните суровини, енерговносители и други стоки, които не са обработени или са с ниска степен на обработка, да се облагат с минимални мита. С повишаване на степента на обработката на внасяните стоки да растат митата с изключение на инвестиционните стоки. За целта да се прегледа съществуващата митническа тарифа и да се направят налагащите се промени в съответствие с този принцип.

София, 27 април 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 29 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОТЕСТ НА КООРДИНАЦИОННИЯ СЪВЕТ НА АСОЦИАЦИЯТА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИНДИКАТИ ПО ПОВОД НА НЕПРИЕМАНЕТО НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА ПО ВЪПРОСА ЗА ТРИСТРАННОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО И КОЛЕКТИВНОТО ТРУДОВО ДОГОВАРЯНЕ. Документът е адресиран до Народното събрание, до президента на Републиката, до Министерския съвет, до Главна прокуратура, до Конституционния съд и до средствата за масово осведомяване.

ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Уведомяваме Ви, че редица разпоредби на сега действащия Кодекс на труда създават условия за погазване на основни синдикални права. Фактически са отнети правата на Асоциацията на демократичните синдикати /АДС/ да защитава своите членове. Противозаконно се извършва дискриминация на основание членуване в синдикални организации. Създават се привилегии за членовете на КНСБ и КТ "Подкрепа" и ограничения за членуващите в АДС. Несъвършенството на Кодекса на труда дава възможност правителството и работодателите да прилагат двоен аршин към синдикатите. Координационният съвет /КС/ на АДС нееднократно сигнализира органите на държавната власт за дискриминацията, синдикалното изнудване, отнемане правото на наши представители да участват в преговори и в колективното договаряне на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона. Всичко това практически води до ограничаване на свободата на синдикалното сдружаване, което е в нарушение на Конституцията на Република България, на духа на самия Кодекс на труда и на международните пактове и конвенциите на Международната организация на труда /МОТ/, по които България е страна.

София, 24 април 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 29 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА ФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ ОТ ЛЕКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ ПО ПОВОД НА КОНФЛИКТА В ПРЕДПРИЯТИЕ "РОДОПИ - Н". Документът е адресиран до Народното събрание, до Министерския съвет, до Министерството на промишлеността и до средства за масово осведомяване.

ГОСПОДА,

Трудовият конфликт в предприятие "Родопи - Н" - гр.Неделено, започна през месец септември 1993 г. След ефективни стачни действия и щафетна гладна стачка от март 1994 г. до момента напрежението ескалира.

В резултат на забавянето, отлагането и нерешаването на социално-икономическите искания на колектива от страна на Министерството на промишлеността от 26 април същият е преминал към гражданско неподчинение и прекъсва за часове единствената пътна връзка към населеното място. От днес, 28 април 1994 г., връзката е прекъсната целодневно. На улицата са всички работници от предприятието и малки деца.

Органите на МВР не могат да овладеят ситуацията. Възможни са всякакви неконтролируеми действия.

ГОСПОДА,

Федерацията на независимите синдикални организации от леката промишленост настоява незабавно да бъде решен въпросът и да удовлетворят справедливите социално-икономически искания, както и незабавното отстраняване на досегашния управител Огнян Бабачев и да бъде назначен Данчо Любомиров.

София, 27 април 1994 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Йордан Василев

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 29 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НОВ СЪЮЗ ЗА ДЕМОКРАЦИЯ ПО ПОВОД НА ПРЕДСТОЯЩИТЕ СТРУКТУРНИ И ПЕРСОНАЛНИ ПРОМЕНИ В ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ПРОФ.ЛЮБЕН БЕРОВ.

Декларацията за намеренията на проф.Беров, последвалите ултимативни заявления от страна на Българската социалистическа партия /БСП/, опитите да се наложат под натиск определени структурни и персонални промени в правителството, да се прехвърли вината на отделни негови членове и предимно на вицепремиера В.Карабашев показват само политически амбиции за реализиране на тясно партийни интереси.

Парламентарната група Нов съюз за демокрация няма да участва в преговори за структурни и персонални промени в правителството, но ще продължава да търси в разговори с политическите сили в парламента изход от общата и в частност правителствена криза.

София, 28 април 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 29 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЯ НА ПЕТИЯ КОНГРЕС НА СЪЮЗА ЗА СТОПАНСКА ИНИЦИАТИВА НА ГРАЖДАНИТЕ /22 АПРИЛ 1994 Г., СОФИЯ/.

1. Избира Валентин Моллов за почетен председател на Съюза за стопанска инициатива на гражданите /ССИГ/.

2. Да се създаде Съвет за работа с браншовите съюзи към ССИГ.

3. Да продължат усилията на съюза за решаването на следните проблеми:

а/ ускоряване на малката и общинската приватизация;

б/ активизиране на общинските тристранни комисии;

в/ компенсиране на загубите на частните фирми от югоембаргото;

г/ приемане на проекта на ССИГ за закон за малките предприятия;

д/ започване на дейността на частния пенсионен фонд.

4. Да се набележат конкретни мерки за укрепване и за развитие на Българската търговска камара.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 29 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД /ЧАСТ ПЪРВА/ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - ОРАНЖЕВ, ДОЦ. СТОЯН ЧАКЪРОВ, ПРОИЗНЕСЕН НА ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /26 ФЕВРУАРИ 1994 Г., ВАРНА/.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
ДРАГИ СЪМИШЛЕНИЦИ, ОРАНЖЕВИ ЗЕМЕДЕЛЦИ,

Надявам се, че с право се обръщам към вас така, защото вярвам, че всички тук ни е довела една обща мисъл и грижа - да помогнем на нацията да се изправи на крака и на държавата да укрепне и се организира, за да може страната ни най-накрая наистина да тръгне по пътя на демократичните реформи. За всички ни е ясно, че такава тежка задача може да изпълни само политическа организация, изградена на принципите на демократичност, народност, висок политически морал и отговорност.

Мисля, че Оранжевият земеделски съюз, който днес учредяваме, е тъкмо тази организация, която е в състояние да извършва това. Нашата основна идея е това да бъде едновременно и стара, и нова организация. Стара, доколкото ще се яви наследник и продължител на най-добрите идеи от близо стогодишното съществуване на организираното земеделско движение в България. Стара, доколкото една съществена част от нейните учредители бяха членове на Земеделския съюз през тежкия и мрачен тоталитарен период и преживяха стоически жестоките сътресения, предизвикани от несполучливите опити за псевдообединения под опеката на натрапени лидери. Нова, доколкото ще направи всичко възможно за осъвременяване на земеделските идеи, за да докаже, че идеалът на земеделското движение е жив и може да служи на нацията и в края на XX век. Нова, доколкото в редиците на нейните учредители вече се виждат достатъчно млади хора, а и много други се очаква да влеят свежите си сили в новосъздаващите се структури на съюза.

Едва ли някой се съмнява, че високите цели и амбициозните задачи могат да се осъществяват от политическа сила, останала извън структурите на властта. Участието в тях на всяко ниво е ключът към директното изпълнение на посочените цели и задачи и то ще бъде директното направление и усилие на съюза.

Днес неминуемо трябва да отговорим на въпроса нужен ли е нашият Оранжев съюз, защо и на кого. Сегашната политическа практика на твърдо противопоставяне на две крайни тенденции, защитавани от двете големи политически сили, водеща до блокиране на реформите и на цялостното икономическо развитие на страната, засилваща по този начин международната ни изолация, определено доказва необходимостта от съществуването на такава политическа сила. Балансът между тези две тенденции, поддържан от една малка етническа партия, с неясна политическа програма и неизвестни далечни цели, също сочи към такава необходимост.

Естествен е въпросът, при наличието на толкова много земеделски организации, каква ще е ролята и значението на Оранжевия съюз. Отговорът не е труден. Стремейки се да запазят сегашния двуполюсен модел, да укрепят властта си, да определят ясно сферите си на влияние, двете големи политически сили се погрижиха своевременно да си създадат земеделски организации - сателити. Така се повтори старият тоталитарен модел на мнимо и безлично съществуване на земеделска организация, под егидата на по-голяма и мощна политическа партия. Такава сателитна роля играе Българският земеделски народен съюз /БЗНС/ "Никола Петков" в Съюза на демократичните сили /СДС/ в синята коалиция, а БЗНС "Александър Стамболийски" към бившата комунистическа партия. Плахите надежди, че обсебилият името БЗНС съюз на Мозер поне ще води самостоятелна политика, не се оправдаха и това ясно се доказа от последните му политически изяви. При всичката трудност на самостоятелната политика, при цялата тежест, която трябва да се понесе от нея, трябва да има един земеделски съюз, изграден от доблестни и смели хора, който да се нагърби с осъществяването на тази дейност. Твърдо вярвам, че такава организация може да стане Оранжевият земеделски съюз, който днес учредяваме.

В действителност днес ние поставяме едно начало, но то едновременно ще бъде и край на една тежка и мъчителна борба за съществуване и самоопределяне. В тази зала може би няма човек, който да не знае защо и как се води тази борба и по какъв начин се стигна до нейните резултати. Аз няма да напомням юридическите перипетии на борбата за името БЗНС, нито специално да се спирам на политическите решения на Върховния съд, загърбил правовия ред, който е призван да защитава и да утвърждава. Все пак се налага да напомня изходните позиции.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 29 арил - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА /ЧАСТ ТРЕТА/ "НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА БЪЛГАРИЯ - НАШЕ ОБЩО ДЕЛО" НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПРИЕТА НА ЧЕТВЪРТАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /25-27 МАРТ 1994 Г., СОФИЯ/.

ІІ. ОСНОВИ НА ПОЛИТИКАТА НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ
ПОНЯТИЕТО "НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ" И НЕГОВИТЕ АСПЕКТИ

Под "национална сигурност" се разбира такова устойчиво състояние на обществото и държавата, което осигурява тяхното нормално функциониране и развитие и свежда риска от разстройване и разрушаване на жизненоважните обществени и държавни механизми до възможния минимум.

Националната сигурност е свързана със съхраняването на държавния суверенитет, с ненакърнимостта на границите на държавата, с териториалната й цялост, с невъзможността да попадне под икономическа принуда или политически натиск под въздействието на вътрешни и /или външни сили.

Не съществува състояние на пълна /абсолютна/ национална сигурност, защото това би означавало статично състояние на пълно отсъствие на всякаква вътрешна и външна заплаха за държавата. Реалната национална сигурност е динамично състояние, което се поддържа с целенасочените усилия на институциите и структурите, чието задължение е нейното постигане и съхраняване.

Националната сигурност се включва в по-широките рамки на системите за регионална и глобална сигурност. Затова дейността по нейното поддържане, укрепване, планиране и управление трябва да се съобразява с техния характер, степен на развитие и промени /например прехода от двуполюсен към еднополюсен свят, създаването на Европейската система за сигурност и др./.

Целенасочените усилия на държавните органи на всички равнища /общодържавно, териториално-административно, по отделни ресори и пр./ по осигуряване и съхраняване на националната сигурност на страната оформят съдържанието на държавната политика по националната сигурност.

С понятието "система за национална сигурност" се обозначава комплексът от взаимносвързани елементи и компоненти, които поотделно или съвместно определят състоянието на държавата с оглед на нейната сигурност.

С понятието "национална система за сигурност" се обозначава съвкупността от институции, структури и механизми в държавата, които осигуряват постигането и запазването на онова желано състояние, което наричаме "национална сигурност".

СРЕДСТВА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ

С понятието "стратегическа доктрина за национална сигурност" се обозначава концепцията, формулираща най-общите рамки и основните принципи, съгласно които се гради цялостната държавна политика по осигуряване на националната сигурност.

Програмата за национална сигурност операционализира доктрината за национална сигурност, т. е. предлага обвързан и синхронизиран в структурно и функционално отношение план от конкретни мероприятия с дългосрочен, средносрочен и краткосрочен /оперативен/ характер за реализация на идеите и принципите, заложени в стратегическата доктрина за национална сигурност. Осъществяването на този план влиза в правомощията на съответните органи на изпълнителната власт. Затова меродавни на държавно равнище са официално приетите и реализиращи се в дейността на официалните държавни институции доктрина за национална сигурност и програма за национална сигурност.

Програмите /общи и по отделни направления/ са относително променлив и гъвкав елемент в системата на планиране и управление на сигурността. Общата програма за национална сигурност също се операционализира в множество конкретни програми за решаване на конкретни проблеми, свързани с обезпечаването на сигурността.

ФАКТОРИ НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ

Факторите, оказващи въздействие върху системата на националната сигурност, могат да бъдат класифицирани по цял набор от признаци с оглед на въздействието им върху националната сигурност като характер на въздействието /рискови и сдържащи/, степен на въздействие /важни и маловажни/, начин на въздействието /силови и несилови/, произход и направление на въздействието /вътрешни и външни/, пространствено-времеви характер /постоянни и променливи/, вида на връзката /случайни и систематични/ и пр. Така например природогеографските и климатичните условия са постоянен фактор, но в зависимост от конкретната ситуация те могат да имат напълно различно въздействие върху сигурността на страната. Планинският релеф и суровият климат са неблагоприятни фактори за стопанското развитие на една страна, но същевременно са фактори, благоприятстващи нейната отбрана.

БАЛАНС НА ФАКТОРИТЕ НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ

Националната сигурност е комплексен обект, отворена система и нейното обезпечаване се гради върху динамичното равновесие на голям брой вътрешни и външни фактори. Затова едно от най-важните понятия, с които се описва и характеризира системата на националната сигурност, е "балансът на сигурността". Този баланс се измерва на базата на сумарното отчитане на характера, вида, интензивността и посоката на въздействие на целия комплекс от фактори, влияещи в дадения момент върху националната сигурност.

ВИДОВЕ БАЛАНС И МЯРА МЕЖДУ ФАКТОРИТЕ

а/ Общ баланс между рисковите и сдържащите фактори. Възможен е и частичен баланс само между главните фактори, например баланс на силовите /военните/ фактори. Според това как е постигнат, балансът може да бъде симетричен или асиметричен. При симетричния баланс страните противопоставят еднакви /сходни/ по вид и значимост на въздействието фактори. При асиметричния баланс отсъствието или недостигът на някакъв фактор се компенсира от друг по вид фактор. За обезпечаване на националната сигурност не е необходим пълен баланс. Задължително е обаче постигането на необходим минимален баланс, отвъд който рискът за националната сигурност става прекалено голям.

Наличието на баланс на факторите само по себе си е сдържащ фактор. Обратно, дисбалансът е рисков фактор.

б/ Баланс между сдържащите фактори. Трябва да има баланс не само между рискови и сдържащи фактори, но и между самите сдържащи фактори. Това означава балансираност в структурно-функционално отношение на националната система за сигурност. С други думи, жизненоважно е осигуряването и поддържането на пропорционалност между всички фактори и компоненти на националната система за сигурност. Например дългото или прекомерно поддържане на военно превъзходство /или дори военно равновесие/ незбежно изтощава страните с по-слаба икономика /съвсем пресен е примерът с бившия СССР/. По този начин непропорционалната военна мощ от сдържащ фактор /в краткосрочен и средносрочен план/ в по-дълъг период от време може да се превърне в дестабилизиращ страната в социално-икономическо отношение фактор.

в/ Критичен праг на въздействие на факторите. Балансът е в зависимост от интензивността на факторите и от степента на отклонение на равновесието. Но във всички случаи става въпрос за мяра, която тук приема формата на критичен праг. Долният критичен праг е количествената характеристика на даден фактор, под който той престава да действа. За нас е особено важно да определим долния критичен праг на националната система за сигурност, под който тя не може вече да изпълнява своите задачи!

Наред с баланса на материалните фактори важна роля играят и нематериалните, т.е. факторите от културен, духовен, морален, патриотичен и пр. характер. Така например демонстрирането на непредотвратимостта и решителността на ответните действия е не по-малък сдържащ фактор от баланса на материалните ефективи. Високият боен дух, неподправеният патриотизъм и твърдата решимост на обикновения български човек да защити святата кауза на Обединението на България, както и добрата подготовка, високата дисциплина и жертвоготовност на шепата млади български офицери /с най-висок чин капитан/ бяха основните фактори за разгрома на агресора по време на Сръбско-българската война от 1885 г., въпреки превеса на рисковите за нас други фактори.

/Пресслужба "Куриер"/

29.04.1994 г.
13:30:00

Редактори: Нина Гаврилова
                    Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнители: Маргарита Анева
                                           Иванка Тодорова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!