София, 29 април 1993 година
        Брой 82 /869/

Главен редактор: Стефан Господинов

София, 29 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ ПО ПОВОД НА ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА ОТСТРАНЯВАНЕ ОТ ДЛЪЖНОСТ НА КМЕТА НА СЕЛО САТОВЧА. Документът е приет на разширено заседание /27 април 1993 г., София/ на Централния съвет, Парламентарната група, местните координатори и кметовете на общини с мандата на ДПС.

Централният съвет /ЦС/ на Движението за права и свободи /ДПС/ на разширено заседание с местните координатори, кметове на общини и членовете на Парламентарната група /ПГ/ със загриженост констатира, че напоследък определени органи на съдебната и изпълнителната власт със своите действия създават обстановка за етническо напрежение в някои райони в страната, водени от определени политически интереси и целящи злепоставянето на ДПС.

Тези действия бяха отразени в масмедиите, като в някои от тях въпросът бе злоумишлено невярно представен и раздут.

Конкретен и пресен пример е Постановлението на окръжния прокурор - Благоевград, под N 689 от 14 април 1993 г. за отстраняването от длъжност на кмета на село Сатовча г-н Юсуф Хасан Джуджо.

Повод за отстраняването на г-н Джуджо са приписваните му три престъпления.

Едното е за подправка на частни документи - молбите за възстановяване на насилствено променените имена. Данните, с които се запозна ЦС на ДПС, сочат, че не се касае до подправка, а съобразяване на написаните на местен диалект имена с литературното им наименование. Така "Алил" е коригиран на "Халил", "Асан" на "Хасан" и други от този характер. Всичко това е станало със знанието и съгласието на молителите.

Останалите две обвинения са още по-абсурдни и се свеждат до създаване на пречки, гражданите в продължение на две години за периода 1991-1992 г. да бъдат възпрепятствани свободно да изповядват своята религия и да постъпват на работа, поради тяхната вяра и народност.

Наивно и необяснимо е как в продължение на две години може да се пречи за свободно изразяване на своята вяра, без това да стане достояние на обществото и без да постъпят оплаквания.

Що се отнася за създаването на пречки за постъпване на работа, следва да се има предвид, че в общинската администрация на с.Сатовча работят 11 служители, изповядващи мюсюлманско вероизповедание, и 23 - с християнско. Съотношението на населението е 95 на сто с мюсюлманско вероизповедание, и 5 на сто с християнско.

Явно е, че причините за отстраняване от длъжност на кмета на с.Сатовча не са извършени от него деяния, представляващи престъпления, а че в нашето общество се зараждат тенденции към целенасочено и съзнателно изкуствено създаване на етническо и верско напрежение.

Тревогата става все по-осезателна, тай като от други райони на страната непрекъснато постъпват сигнали за действия от подобен характер и най-вече с измисленото твърдение за турцизиране на мюсюлманското население от страна на ДПС.

Едва ли би могло да има по-нелепо и арогантно твърдение от това. Движението за права и свободи нееднократно е декларирало и доказвало своята основна и неизменна позиция, че правото за етническо самоопределение и вяра е едно от неотменимите и свещени граждански права, което е в съответствие с международните стандарти и конвенции.

Движението за права и свободи категорично отхвърля подобни твърдения и заявява, че стриктно спазва международните стандарти и конвенции за правата на човека.

Централният съвет на Движението за права и свободи заявява на цялото българско общество, че е лоялна партия, защищаваща правата и свободите на всички граждани независимо от техния етнически произход и вяра, нещо, което е доказала досега и няма да допусне да бъде компрометирана по непристоен начин. Това не може да се тълкува другояче, освен като опит за реставрация на познатия ни до болка и дълбоко изстрадан механизам, наречен "Възродителен процес", опетнил името на страната пред целия свят.

Централният съвет на Движението за права и свободи си запазва правото да информира за тези непристойни действия европейските политически структури и правозащитните организации.

Ние сме дълбоко убедени, че българските граждани и цялата наша общественост няма да се поддадат на провокации, ще осъдят тези действия и ще положат всички усилия за запазване на мира в България.

Събитията в съседна бивша Югославия са нагледен пример докъде може да доведе един заслепен екстремистки национализъм.

София, 27 април 1993 г.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 29 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ ПО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВЕН БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 1993 ГОДИНА.

Българска партия либерали възприема предложения проект за бюджет на Република България за 1993 г. като израз на конкретните действия, които правителството смята да предприеме, за да осъществи декларираните си програмни намерения.

Нашата оценка за бюджета не е нито категорично в негова подкрепа, нито напълно отричаща го и причините за това са комплексни.

I. Някои наследени утежняващи условия

1. Неприет отчет за изпълнението на бюджета за 1991 г., който "по силата на действащото законодателство" трябва да се приеме чак сега. Това отдалечава във времето отчитането на положителни и отрицателни резултати, евентуално коригиране на провежданата бюджетна политика, поемането на съответни отговорности.

2. Липсата на осъвременен закон за съставяне и изпълнение на държавния бюджет и закон за Сметна палата и нежеланието на законодателната власт да приеме такива. Това означава, че съставянето на бюджета продължава да се извършва по социалистически методики и липсва контрол върху изпълнението му и върху дейността на Министерството на финансите.

3. Липсата на отчет за изпълнението на държавния бюджет за 1992 г. и заместването му с "някои общи констатации" на практика означава нежелание на правителството да анализира и оповести наследеното състояние на икономиката и финансовата сфера.

Липсва база за сравнение и оценка.

Много разходи, които не са предвидени за миналата година, се прехвърлят върху тазгодишния бюджет - за енергетиката, за несъбираемите кредити и др.

II. Като цяло се забелязва информационна недостатъчност не само по отношение на изпълнението на предишните бюджети, но и като изходна база за съставянето на проектобюджета за 1993 г.

Не е ясно от какви критерии и преценки е изхождано при определяне на конкретните цифри по пера и направления. Липсва разгърната аналитична информация.

III. Формулираните цели - ограничаване спада на производството, овладяване нарастването на инфлацията, създаване условия за постепенно съживяване на икономиката, решаващите фактори и водещите акценти при осъществяването на икономическата политика са посочени като определящи макроикономическата рамка на проектобюджета. Такава обвързаност е актуална и трябва да съществува, само че при липса на достатъчно информация не е много ясно как точно ще се осъществява. В такъв случай нещата звучат като едни добри пожелания, чието изпълнение не е гарантирано.

Правителството декларира, че неговата финансова програма е насочена към "достигане на целите за стабилизация и структурни реформи". То съвършено вярно вижда връзката между двете цели - че е невъзможна трайна стабилизация без напредък в осъществяването на структурните реформи и че в същото време успехът на структурните реформи е невъзможен без наличието на стабилна икономическа среда.

То обаче не отбелязва другата страна на връзката между двете цели. Че в краткосрочен план стабилизацията неминуемо забавя темповете на структурните реформи, както и обратното - че по-бързите рефоми неминуемо разклащат макроикономическото равновесие. С други думи, стабилизация и структурна реформа са не само взаимнодопълващи се в дългосрочен план, но и противоречащи си в краткосрочен план цели. Проблемът е да бъде постигнат баланс в преследването на двете цели така, че те да не си влияят една на друга.

Разпределението на бюджетните средства дава основание да се счита, че правителството не е намерило нужния баланс за постигането на двете цели.

IV. Основен момент при осъществяване на адекватна на изискванията на времето бюджетна и цялостна икономическа политика е провеждането на данъчна реформа, която в настоящия момент у нас се намира в поредното си зацикляне. Това, от една страна, води до несигурност за реализиране на бюджетните приходи /каквато е и картината за преходните две години/, от друга - лишава икономиката от основни регулиращи механизми. За съжаление предложените данъчни законопроекти не биха могли пълноценно да играят такава регулираща роля, тъй като в тях не са заложени такива механизми. Освен това пакетът данъчни законопроекти е непълен - липсват местните данъци, екологични данъци. Дори и да бъдат скоро приети, ще е необходимо време за въвеждането им в действие така, че за тази година няма да са решаващи. А ако се въведат от средата на годината, ще е необходимо актуализиране на бюджета.

V. B бюджетната програма за 1993 г. са споменати основните неблагоприятни моменти при изпълнението й и стремежът към търсене на баланс между условията за постигане на целите, пътищата и цената за реализирането им на макроикономическо равнище. Доколко обаче такъв баланс е постигнат, не е ясно поради липса на достатъчно аналитична информация.

Посочени са някои основни съотношения по бюджетните приходи и разходи спрямо брутния вътрешен продукт, които обаче не дават пълна картина за използваните критерии и подходи, нито за реалността на тези приходи и разходи. Освен това може да се отбележи, че има несъответствие между посочените съотношения и конкретните цифри на тези показатели /така например при данъчните постъпления от данък общ доход, данък върху оборота и акцизи са посочени съответно съотношения спрямо брутния вътрешен продукт 4,4 процента, 3,3 процента и 3,6 процента и като цифри - 7585 млн.лв., 8496 млн.лв. и 11 124,9 млн.лв, при което личи явно несъответствие/.

Като положителен момент при изработването на проектобюджета може да се отбележи предвиждането на средства за плащания по външния дълг.

VI. Предвиденият начин на финансиране на бюджетния дефицит крие инфлационен момент - 50 процента чрез преки кредити от БНБ и 50 процента чрез емисии от държавни ценни книжа, които се реализират трудно на пазара и се купуват основно от банките /които са държавни/. За съжаление обаче при икономическата нестабилност на стопанските субекти не може да се разчита на друг по-ефективен начин. За излизане от порочния кръг са необходими действени мерки, стабилизиращи производството и реализацията.

VII. Доста чувствителни суми са предвидени за субсидиране на някои структуроопределящи дейности и отрасли - енергетика, селско стопанство, транспорт, рудодобив, мобилизационни и държавни запаси и др., като същевременно се предвижда поетапно либерализиране на цените в тези отрасли, с което се цели тяхното оздравяване и стабилизиране. Част от тези средства ще се предоставят директно, друга част са за покриване на лихвени разлики по преференциално кредитиране или са опростени - данъчни плащания, какъвто е случаят със селското стопанстнво. За жалост обаче липсва пряка целева обвързаност между предоставените средства и желаните резултати, липсва механизъм за осъществяване на такава обвързаност. В такъв случай и резултатите не са гарантирани. /Типичен пример в това отношение е селското стопанство: въпреки предоставените данъчни облекчения - освобождаване от ДОД, това само по себе си не доведе до положителни резултати. Няма механизъм, гарантиращ, че освободените средства ще се използват за производство и инвестиции. Нито пък са осигурени другите предпоставки за успешно осъществяване на цялостна аграрна реформа./

Преоформянето в държавен дълг на несъбираемите задължения към банките на държавни фирми и ЕООД, без ясни критерии, няма да допринесе за икономическото им стабилизиране и оздравяване. Така много от тях ще продължат своето неефективно съществуване.

VIII. Въпреки декларираното желание на правителството да се заеме сериозно с приватизацията, явно липсва такава готовност, тъй като няма предвидени разчети за някакви приходи от нея, освен като най-общо споменаване, че такива приходи ще се внасят в извънбюджетна сметка. Приватизационната програма предстои да се разглежда и одобрява от Народното събрание.

IX. По отношение на бюджетните взаимоотношения на правителството с общините може да се каже, че са формулирани основни принципи за преминаване към самоуправление и икономическа самостоятелност на общините и преминаване към принципа на целево субсидиране. Друг въпрос е, че при общия недостиг на средства и липсата на гаранции за бюджетните постъпления, нещата отново опират до стабилизиране на стопанските единици, което зависи от комплекс мероприятия, а не само от бюджета.

X. При така посочените общи цифри за разпределението на разходите по министерства, ведомства и дейности, не е ясно доколко те са реални, за какво точно са предназначени, на каква база са получени, което по-нататък неминуемо ще доведе до натиск за преоценката им или до затрудняване дейността на някои ведомства. Така може да се продължи съществуването на някои неефективни структури и да има недостиг за жизненоважни нужди.

Бюджетните средства са разпределени по сега съществуващите структури чрез просто умножение на техния миналогодишен бюджет с коефициента на очакваната инфлация. Например разпределението на разходите на бюджета по функции за наука, образование и здравеопазване е както следва: 1178,3 млн.лв.; 5475,3 млн.лв; 4407,9 млн.лв. Умножените с коефициента на очакваната инфлация цифри от миналогодишния бюджет са както следва: 1406,9 млн.лв.; 5572 млн.л; 4626,1 млн.лв. Вижда се, че формирането на новия бюджет е чрез почти механичното умножаване на миналогодишния бюджет с коефициента на очакваната инфлация.

Този начин на разпределение на бюджетните разходи означава запазване на статуквото на съществуващите структури.

Направеният по-горе анализ на проектобюджета дава основания за една песимистична прогноза за неговата реализация и осъществяване на поставените макроикономически цели, както и за общия ход на икономическата реформа.

София, 28 април 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 29 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ЖИТЕЛИТЕ НА "СЕЛИЩЕТО НА ЧЕСТТА", ОРГАНИЗИРАНО ПО ИНИЦИАТИВА НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ С ГЛАВЕН СЕКРЕТАР АНАСТАТИЯ МОЗЕР, КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД.

СКЪПИ СЪНАРОДНИЦИ,

Сегашното парламентарно мнозинство и поддържаното от него правителство се канят да извършат чудовищно потъпкване на гарантираното ви от конституцията свещено и неприкосновено право на собственост върху вашите унаследени и придобити в реални граници земеделски земи, гори и пасища. Приемането на исканата от тях поправка в закона за връщане на земята в идеални, а не в реални граници, ще позволи на престъпните жестоки общности не само да заграбят от вас най-плодородните и напоявани земи, но и завинаги да си узаконят това грабителсво. Тази поредна зловеща гавра с великите принципи на справедливостта, свободата и демокрацията ще има тежки последици не само за вас, но и за вашите поколения.

Милиони законни собственици в течение на няколко десетилетия насилствено бяха лишавани от правата си да стопанисват, владеят и се разпореждат свободно с придобитите си и унаследени земеделски земи, гори и пасища. Нито един парламент, нито едно правителсво досега не посмя да отнеме собствеността ви върху тези имоти, чиито реални граници са фиксирани не само в юридически неоспоримите и досега нотариални актове. Позовавайки се на Примерния устав на ТКЗС, собствениците на земеделски земи и инвентар бяха в правото си не само доброволно да влизат, но и да излизат от ТКЗС по своя воля и желание заедно с имота и инвентара си. Нарушаването на принципа за доброволно участие в ТКЗС обаче не е правно основание за лишаването ви от собственост. Нещо повече, ТКЗС вече не съществуват. Поземлените комисии, ликвидационните съвети и съдът са онези държавни органи, които трябва да бъдат принудени да изпълняват задълженията си относно споровете при възстановяване на реалните граници на вашите земи.

Възстановяването на правата на собствениците да стопанисват, владеят и се разпореждат свободно със своите имоти е част от историческата отговорност на нацията пред бъдните поколения. Но това е и една изключително трудна задача защото, онези, които безотговорно съсипаха страната, сега са способни на всичко, за да станат нейни собственици. В битката за ХЛЯБ, СПРАВЕДЛИВОСТ, СВОБОДА И ЧОВЕШКО ДОТОЙНСТВО обаче няма място за пасивност, страх и отчаяние. Особено сега, когато сме изправени пред опасността да провалим и бъдещето си, ако останем пленници на своите илюзии, невежество и равнодушие.

СКЪПИ СЪНАРОДНИЦИ,
Вслушайте се в гласа на истината, въпреки информационното затъмнение на националните масмедии, издържани с вашите пари като данъкоплатци!

Независимо от политическата си принадлежност, формирайте убежденията си по пътя на разума и аргументите на логиката!

Не се прекланяйте пред бруталността и цинизма на поробителите си, а солидарно подготвяйте триумфа на историческата необходимост пред разклатените устои на нацията!

От вашата активна гражданска позиция, от вашата способност солидарно да защитавате интересите си, зависи дали нашият изстрадал народ ще изпие до дъно горчивата си драма на падението, както неведнъж се е случвало в поучителната ни история.

Не позволявайте на арогантни политически лилипути и престъпници да издевателстват над националните и лични интереси, идеали и достойнство!

Кажете своето категорично "НЕ" на хаоса, беззаконието и престъпността, преди да е станало късно!

БОГ ДА ПАЗИ БЪЛГАРИЯ!

София, 25 април 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 29 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА РЕГИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА БЕЗПАРТИЙНИТЕ - СОФИЯ, ПО ПОВОД НА 100-ТЕ ДНИ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ПРОФ.БЕРОВ. Документът е адресиран до средства за масова информация.

Регионалният съвет на Съюза на безпартийните декларира, че правителството на Беров обрича огромни маси от работници и селяни на неминуемо и прогресивно обедняване. То узаконява комунистическата мафия от сегашни банкери, мултимилионери и милионери, без изключение служители на бившата Държавна сигурност. То позволи на тази мафия да сложи ръка чрез Тренчев върху износа на вино, производството и търговията с нефт, оръжие и електроенергия и да заложи земята на селяните в нейните банки. То предлага и бюджет, който легитимира именно дейностите на същата тази комунистическа мафия.

Президентът, правителството и парламентът станаха заложници на реставрационната политика на бившите комунисти и сляпо изпълняват политическите им поръчки за хиляди уволнения и възстановявания на служители от държавната администрация, армията и полицията. Извършва се безпрецедентно престъпление спрямо българския народ.

Марионетното правителство на Беров работи срещу интересите на нашата страна и я обрича на международна политическа и икономическа изолация. Истинска катастрофа за България би било, ако БКП/к/ дойде отново и официално на власт, затова нейните стратези, които съзнават отлично това, инспирираха създаването на добре платените "нови демокрации", "центрове" и "съюзи", с които да управляват заедно, след неизбежното падане на правителството на Беров. Създаденият у нас обществен, политически и икономически абсурд вече е печален факт.

Отчитайки всичко това, Регионалният съвет на Съюза на безпартийните счита за свой морален дълг да призове, чрез настоящата декларация депутатите на Съюза на демократичните сили /СДС/ да напуснат незабавно парламента в името на спасяването на България. Бсеки изминал ден е загубен за истинската демокрация и за бъдещата предизборна дейност на СДС. Нашето общество е изправено пред необходимостта от преоценка на ценностите. То е объркано от демагогията и неавтентичността на внушенията от печата, радиото и телевизията. То е жертва на безмилостна манипулация от страна на БСП/к/ и "новите демократи". Депутатите на СДС трябва да се превърнат в апостоли на истината, да обиколят всички кътчета на нашата страна, да се срещнат с хората и на разбираем за тях език да им обяснят защо отиваме към фатална катастрофа, кой ни води към нея и защо изборите са неизбежни. Да обяснят на селяните кои са техните истински съюзници, кой мисли и се бори за тяхното бъдеще и какво точно може да направи СДС заедно с останалите антикомунистически сили за тях.

Регионалният съвет на Съюза на безпартийните счита, че излизането на депутатите на най-голямата политическа сила от този опорочен парламент ще има и силен международен отзвук, заклеймяващ нечестните политически игри и комбинации. Всички ще разберат, че напускат депутатите на демократичната антикомунистическа сила, спечелила преди това изборите в България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ на PC на СБ - СОФИЯ:

инж.Ангел Йорданов

София, 27 април 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 29 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪЮЗА ЗА ТЪРНОВСКА КОНСТИТУЦИЯ ПО ПОВОД НА ИЗКАЗВАНЕ НА ПРЕЗИДЕНТА НА БИВШАТА ЮГОСЛАВСКА РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ КИРО ГЛИГОРОВ В ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ.

Наскоро от трибуната на ООН президентът на бившата югославска република Македония г-н Киро Глигоров демонстира и бившо мислене от титовистки тип. Той си позволи да изрече исторически нелепици, че славяните са се християнизирали и са получили писменост благодарение на македонците. В същия смисъл прокомунистическият печат в Скопие започна да му приглася и в напразни опити да убеди българския народ в Македония започна традиционните си нападки срещу България.

Съюзът за Търновска конституция неведнъж е заявявал, че всеки народ има право на самоопределение, на майчин език, на традиции, вяра и историческа памет.

Напразни са опитите на каквито и да са денационализатори на българската нация да прекрояват историята и истината. Делото на светите братя Кирил и Методий е неразривно свързано с християнска България, с великата мисия и памет на св.Княз Борис I, на св.Климент Охридски, на св.Наум, на св.Горазд, на св.Ангеларий и другите безсмъртни българи, утвърдили етноса на племето ни в Мизия, Тракия и Македония.

Едва ли има семейство на българи в днешните граници на отечеството, в което да няма кръв от Македония.

Никой не може да отнеме от паметта ни славата на Самуила, саможертвата на Паисий, величието на Левски, на братя Миладинови, на Гоце, Даме, Дрангов, Яворов, Тодор Александров, Ванче Михайлов и на десетките хиляди знайни и незнайни борци, сложили кости за свободата на НАШАТА МАКЕДОНИЯ.

Нека припомним на денационализаторите от Скопие завета на народния ни поет Иван Вазов:

"Не даваме я! Не! Земята мила,
земята на светите ни отци!
Не даваме прахът на Самуила,
ни славата на двамата светци!"

Ще минат във времето и историята едно-две поколения. Обединена Европа ще стане реалност и за нас на Балканите. Ще паднат митническите бариери, границите ще станат условни, а комунистите ще бъдат забравени. И тогава отново българският етнос от Мизия, Тракия и Македония ще намери своето духовно, културно и икономическо обединение. Защото не се гаси туй, що не гасне!

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Димитър Х.Попов

София, 27 април 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 29 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО "ПРОШЕНИЕ ДО НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА СПИРАНЕ НА АТОМНОТО ЗАРОБВАНЕ И ЗАГРОБВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ” НА НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ "ЕКОГЛАСНОСТ" ПО ВЪПРОСА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА АТОМНИТЕ РЕАКТОРИ.

Долуподписаните организации, партии и лица, осъзнавайки, че всички атомни реактори са огромна угроза за сигурността на цялата страна и Европа, настояват Народното събрание на Република България да упражни цялата си сила и власт за възможно най-бързо спиране на тези реактори и за отхвърляне на политика, която не е насочена към извеждането им от експлоатация.

Морално остарялото, износено и несигурно оборудване, недостатъчната проектна и експлоатационна сигурност, невъзможното прогнозиране и предотвратяване на рисковите събития са всепризнати проблеми за всички стари модели. Официални представители на ядрената индустрия и институциите по безопасността признават, че тези стари електроцентрали не могат да се модернизират до стандартните изисквания, независимо от степента на разходите, което ги прави неприемливо опасни за обещството.

Долуподписаните напомнят на Народното събрание, че работещите ядрени реактори могат да бъдат превърнати в ядрени бомби чрез обикновени оръжия дори в извънвоенно време. Напомнят също, че седем години след Чернобилската катастрофа виновниците за жестоките последствия над българския народ още не са получили заслужено наказание.

Долуподписаните молят Народното събрание да не допуска овладяване на ръководството на енергийния сектор от българското ядрено лоби.

Долуподписаните напомнят на Народното събрание, че съществуват алтернативи, които не само отстраняват ядрения риск, но са по-евтини и по-бързо реализируеми. Те осигуряват повече работни места, по-ефективна икономика и така допринасят за социално стабилизиране.

Долуподписаните молят Народното събрание да упражни цялото си влияние върху Българска народна банка и останалите институции за спиране на инвестирането в ядрената индустрия и за промени в инвестиционната политика, които да включват:

- въздържане от вътрешни и външни заеми за модернизация на остарелите реактори. Под предлог за подобряване на безопасността такива инвестиции продължават опасностите и субсидират разклатената западна ядрена индустрия, отделни лица и групировки;

- въздържане от заеми за строителство или развитие на нови атомни централи, дори ако са приспособени към западните стандарти за сигурност;

- пренасочване на инвестиционната политика към алтернативни програми /ефективно енергопотребление, ефективно енергопроизводство, в т.ч. комбинирани газови централи, възобновяеми източници, замяна на енергийните носители и т.н./.

Долуподписаните напомнят на Народното събрание, че най-приемливите екологични решения са и най-изгодни от икономически и социален аспект и трябва да получат приоритет пред ядрената индустрия.

НД "Екогласност"

Дружество "Екоенергетика"

София, 27 април 1993 г.

Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 29 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ /ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА/ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ С ГЛАВЕН СЕКРЕТАР АНАСТАСИЯ МОЗЕР ПО ПОВОД НА СТОТЕ ДНИ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ПРОФ. ЛЮБЕН БЕРОВ

2. Земеделие

Може би в никоя друга област завареното положение не налагаше така много вземане на бързи и ефективни мерки. Още в началото целият народ беше изненадан от оптимистичното изявление на министъра на земеделието, че земята ще бъде върната до края на март. Не беше необходимо човек да е специалист по поземлената реформа, за да разбере цялата несериозност на това изявление. Впоследствие министърът многократно се оправдаваше за проявената от него несериозност, всеки път все по-неубедително, като най-накрая се опита да твърди, че това било обещало правителството на Ф.Димитров, което е явна неистина. За съжаление това несериозно изявление на министъра не беше единствената беда. Наистина бяха взети мерки за активизиране на службите на Министерството на земеделието и на общинските поземлени комисии, но наред с това започнаха да се проявяват в намеренията на правителството и съвсем обратни тенденции. На срещата на представители на ръководството на БЗНС с министър-председателя явно проличаха неговите симпатии към производствените земеделски коперации, създадени преди реалното връщане на земята. Очевидно тези симпатии бяха съобщени своевременно на БСП, ако ли и не бяха продиктувани от нея, тъй като нейните активисти започнаха да създават масово такива кооперации и възобновиха саботажа си срещу работата на ликвидационните съвети и общинските поземлени комисии. Правителството осъществи редица смени на областни и заместник-областни управители и членове на поземлени комисии, при които бяха уволнени хора, проявили се като ревностни сторонници на поземлената реформа така, както е уредена в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. На 17 април 1993 г. след намеса на президента, след внушителния митинг на БЗНС на 13 април 1993 г. и създаването на "Селище на честта", министър-председателят заяви с половин уста, че бил за връщане на земята в реални граници. Той обаче не пропусна случая за втори път да обвини БЗНС, макар и без да го назовава поименно, че истинската му цел била да предизвика нови избори, защото не участвал в парламента. На срещата си с представители на ръководството на БЗНС министър-председателят категорично отказа да осигури бюджетни средства за Селскостопанската кредитна централа, както и да обмисли въпроса за преобразуване на лошите кредити на ТКЗС в държавни, В това отношение напоследък той извърши още нещо, което трудно може да бъде окачествено. Заяви, въпреки огромния наплив на желаещи да получат нисколихвени кредити от Селскостопанската кредитна централа и обстоятелството че поради ограничените си ресурси тя може да задоволи само десет процента от желаещите, че желаещи за такива кредити нямало.

Трябва да се посочи също така, че както правителството, така и Министерството на земеделието нямат ясна и последователна политика относно животновъдството, както и че си затварят очите пред разрухата на напоителните системи, разпадането на организацията на ветеринарното дело, високите цени за ползване на поливни площи и за торове и препарати, за липсата на ефективни регионални държавни органи за ръководство на земеделието.

Очертаното положение в земеделието обяснява непрекъснатото повишаване цените на хранителните продукти, от което страдат най-вече хората с ниски доходи, а те са огромната част от населението.

3. Социална област

Не трябва да се омаловажава обстоятелството, че правителството възстанови социалния диалог със синдикатите и осигури определена индексация на пенсиите и заплатите в бюджетната сфера. Наред с това обаче неговите действия разкриха и сериозни недостатъци. Поради участието на лобито на "Подкрепа" в правителството и наложените от него кадрови промени отношенията му с КНСБ се влошиха твърде силно. Пренебрегват се новосъздадени синдикални организации, което намалява ефективното действие на създадения съвместен орган за социално сътрудничество. Въпреки индексациите на заплатите редица важни професии като тези на здравните служители и учителите останаха с твърде ниски заплати. Много лошо е положението в полицията и следствените органи, където заплатите не стимулират привличането на необходимите кадри.

Особено тревожно явление е продължаващото нарастване на безработицата. Не се организираха на основата на бюджетни средства нови предприятия /предимно за износ/ и инфраструктурни строежи, които да поемат част от осбождаваната работна ръка. Понастоящем безработните надхвърлят 600 хил.души, като увеличаването им за първото тримесечие на 1993 г. е с 6,44 процента. След приемането на бюджета, като се имат предвид съкращенията, които той предвижда с обратна сила /към 1 януари 1993 г./, броя на безработните ще нарасне скокообразно.

Като ярко антисоциален трябва да се окачестви новият режим на безплатните лекарства. Премахването на безплатните лекарства за децата ще доведе до лекуването им при простудни заболявания с традиционни средства вместо със скъпи антибиотици и други съвременни лекарства, а това ще възстанови почти изчезналите ревматични заболявания с последващите от тях усложнения.

4. Престъпността

Въпреки дадените обещания в програмната декларация и в програмата престъпността продължава да расте заплашително и да придобива все по-опасни форми. Промените в кадрите в МВР в най-добрия случай се обуславят от вътрешни боричкания на различни групировки там, а в най-лошия са насочени към възстановяване на хора, доказали верността си към комунистите. Разбира се, "заслуги" за неефективността на борбата срещу престъпността имат също така Народното събрание, на което трябваха седем месеца, за да приеме измененията в Наказателно-процесуалния кодекс, както и заварената в голямата си част от комунистическия режим система на съда, прокуратурата и следствието.

V. Равносметката

Независимо от тежкото си наследство правителството не може да бъде оневинено за слабата си работа. Недостатъците в дейността му започнаха още от неговата програмна декларация. Или неговите членове не са познавали действителното положение, или пък съзнателно са заблуждавали, но така или иначе те дадоха неизпълними обещания. Въпреки че определи приоритетите си, правителството в практическата си дейност не се съобразява с тях. Неговите действия са хаотични, често пъти противоречиви, без определена линия и вземани или под външен, или поради подмолен натиск особено в кадровата област. Причини за това са не само слабата компетентност на редица министри, но преди всичко хетерогенният характер на подкрепящите го сили и стремежът му да угажда на много господари. Явно е, че такова правителство не може да разреши извънредно сериозните проблеми, които стоят пред страната.

Разбира се, не трябва да се подценява и ролята на парламента. В сегашната му конфигурация той се превърна в арена на политическа демагогия и боричкания на лобита на различни користни групировки и не е в състояние нито да осигури необходимите закони, нито да излъчи сериозно правителство. Затова радикално решаване на проблемите, пред които е изправена страната, може да се постигне само след едни нови избори.

София, 26 април 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 29 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
КРИТИКА НА ПРОГРАМАТА НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ "ПЕРСПЕКТИВА ЗА БЪЛГАРИЯ" - ДЕКЛАРАЦИИ И РЕАЛНОСТИ /ЧАСТ ПЕТА/. Документът е изготвен от експертен екип на Българска партия либерали и огласен на пресконференция на 21 април 1993 г. в София.

III. Проблеми на нацията, културата, духовността

1. БСП и националната политика

Има две концепции за националната идентичност. Едната схваща връзката на индивида с нацията като избор, другата - като принадлежност. В първата индивидът принадлежи на нацията, но той избира на коя да принадлежи, при втората, независимо дали човек остава в своята общност, или емигрира в друга, той е неизменно, органично свързан с общността на своето раждане и произход. Първият тип концепция се определя като граждански, вторият - като етнически.

Националната доктрина на БСП изцяло се вписва в "етническото" разбиране за национална принадлежност, затова тя набляга на:
- обективните дадености /произход, историческа съдба, обща територия/. Техен "говорител" става държавата, чиято позиция придобива "онтологична" тежест.
- приоритета на държавната политика над самоопределението: първата е призвана да коригира второто.
- мерките на ограничаване и забрана /на чужди радиостанции на българска територия, на изучаване на турски език от българомохамеданите/ повече, отколкото на мерките за интеграция и стимулиране.

Най-съществената слабост на това разбиране е отсъствието на гражданския аспект. А именно той изгражда нишките между юридическите контури на една национална общност и чувството за принадлежност, между индивидуалното етническо и религиозно самоопределение и идентичността с националната общност.

Етнополитическата ситуация в България и на Балканите е описана реалистично като "сложна", изпълнена с "напрежение", "противопоставяне" и пр. Причините, създали тази ситуация, са потърсени предимно в наследството от войните и в използването на междуетническите напрежения от СДС и ДПС за получаване на политически дивиденти. Спомената е мимоходом и вината на пределно безличния и неразчленим политически /поне както е представен в "Перспективите..."/ феномен "тоталитарния режим".

Тази тенденция да не се визира конкретна политическа отговорност за наличното състояние /освен в лицето на СДС и ДПС/ ясно личи в тезата "Националните и етническите конфликти поддържат политическо и военно напрежение в различни части на полуострова". Тук безличната даденост "конфликти" е посочена като причина за политическо и военно напрежение. Не е предложен коректен анализ относно отговорността, вината на политическите елити, на военните фактори не само за поддържане, но и за пораждане /чрез идеологическа манипулация - пропаганда, медии, инсинуации и пр./ на тези етнически конфликти. Периодът 1984-1989 г. в България показа ясно не само взаимовръзката, но и определящата роля на управляващия елит за издигане на етническите различия от личностно-битово равнище /което до този период се движеше по-скоро към интеграция с българското/ до етнополитическо и международно ниво.

Като следствие от горното не напълно вярна е и тезата, че голяма част от българските мюсюлмани имат "турско етническо самосъзнание вследствие на представата за произхода си". Това "турско етническо самосъзнание", което в периода на спокойно съвместно съжителство с българите бе размито и избледняло чрез издигане, уеднаквяване на значими битови стандарти, бе активирано, събудено, болезнено стимулирано към идентификация чрез политиката на "възродителния процес".

Тази теоретическа неточност и политическа некоректност в анализа на причините и отговорностите за наличното състояние хвърля сянка на силно съмнение относно конструктивността и искреността на пожелателно декларативната част на този раздел. В нея е нарисувана мирната и пасторална картина на "уважение", "разбиране", "зачитане", "овладяване", "загриженост" на всички общности от всички общности и най-вече от държавата. Всяка политическа сила, която се опита да наруши този хармоничен етнически пейзаж, ще получи "отпор" от БСП. Не законовите гаранции, не балансираното политическо пространство, не независимостта на масмедиите от управляващия елит, а именно предоставената ключова роля на държавата и от само себе си се разбира - на единствената неотговорна /според "Преспективите..."/ за наличното състояние сила - БСП.

Но както показва историята и съвременната ситуация на Балканите, никой политически елит не е пропуснал да се възползва от създаване на етническо напрежение и дори война, ако то ще запази, удължи или интензифицира неговата власт. Електронните масмедии, тяхната зависимост от политическите сили, се оказват незаменимо средство за постигането на подобни цели; за издигане на противоречията на идеологическо, епично равнище. Вместо подобен анализ и гаранции в това отношение БСП предлага лозунги и декларации.

/Пресслужба "Куриер”/

10:20:00    
29.04.1993 г.    

Редактори: Нина Гаврилова
                           Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнител: Цвета Любомирова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!