29 април 1992

София, 29 април 1992 година
        Брой 83 (613)

Ръководител Пресслужба "Куриер" 

Стефан Господинов


София, 29 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕЗОЛЮЦИЯ НА ПЪРВИЯ КОНГРЕС НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ "ПОДКРЕПА" (28-29 МАРТ 1992 Г., РУСЕ) ПО ВЪПРОСА ЗА ВЗАИМНОТО ПРИЗНАВАНЕ МЕЖДУ СИНДИКАТИТЕ И РАБОТОДАТЕЛИТЕ В СТРАНАТА.


На фона на политическата ситуация в България през последните три години се очерта двуполюсен синдикален модел. Двете големи синдикални централи наложиха монопол върху отношенията с правителството и работодателите с претенцията, че изчерпват всички социални, политически и синдикални тежнения на наемните работници в България. В последно време двете централи все повече и повече защитават този модел. Повече от ясно е, че те вече имат общия интерес да не допуснат други синдикални централи в сферата на представителните за страната синдикати. Показателно за това е, че двата синдиката се съгласиха, че минималната квота да бъде един синдикат представителен, е наличие на 200 000 членове. Подобна позиция е в ущърб не само на синдикалното движение в страната и на синдикалния плурализъм, но и противоречи на международната практика на Международната конфедерация на свободните профсъюзи (МКСПС), в която членува и КТ "Подкрепа”. В чл. II на нейния устав се предвижда делегатска квота за участие в конгрес на МКСПС само на национални синдикати, имащи до 100 000 членове.

Националният професионален съюз (НПС) "Подкрепа” ще продължи да отстоява идеите на синдикалния плурализъм и зачитане на правото на сдружаване на наемните трудещи се, заложени още в програмата на Независимото сдружение на интелектуалци "Подкрепа" от есента на 1989 година. Тези идеи изключват монополизма и приемането на тезата, че синдикалният модел е завършен и не търпи развитие. Ние сме на обратното мнение и смятаме, че приемането на основните закони, гарантиращи смяната на собствеността, ще започне прегрупирането на синдикалното движение в страната. С появата на конкуренция между различните видове собственост ще се диференцират значително интересите на наемните трудещи се. В тази връзка ние считаме, че прегрупирването на синдикатите ще стане именно на тази основа, а не благодарение на едно или друго политическо течение, на едно или друго виждане за устройство и начини на партниране.

НПС "Подкрепа" настоява пред правителството да извърши публичен акт на признаване на новата синдикална формация и да обсъди с нейни представители проблемите, изложени в резолюциите на конгреса ни. Делегатите на Първия редовен конгрес на НПС "Подкрепа" очакват това признаване за всички наемни работници, които членуват в това синдикално обединение. Заедно с това те заявяват, че ще отстояват последователно и твърдо синдикалния плурализъм и правото си да бъдат зачитани от работодателите и от правителството. Това свое право те ще отстояват както пред държавни, така и пред международни институции, използвайки всички средства и форми, предвидени в Конституцията и от законодателството на Република България.

Русе, 29 март 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 29 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕЗОЛЮЦИЯ ПО РЕШЕНИЕТО НА ПРАВИТЕЛСТВОТО ЗА ЛИБЕРАЛИЗИРАНЕ НА ЦЕНИТЕ И ЗА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ЗАЩИТА И ПОМОЩ НА СОЦИАЛНО СЛАБИТЕ ГРАЖДАНИ, ПРИЕТА НА ЗАСЕДАНИЕ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ И ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ НА 18 АПРИЛ 1992 Г.


Българската социалистическа партия отстоява и ще отстоява твърдо принципа за разумна социална цена на икономическата реформа и равномерното разпределение на социалното бреме в този тежък период. Ето защо тя е за държавното участие в регулирането на доходите и цените на стоките и услугите при прехода към пазарни отношения. Депутатите социалисти смятат, че изменението и допълнението на Указа за стопанската дейност за фиксирани и пределни цени, за минимални изкупни и прогнозни цени са основателни.

В същото време с действията си Министерският съвет доказва, че приетият държавен бюджет не отговаря на промените на икономическите условия.

Населението се поставя в обстановка на втори ценови шок. Рязко спадат реалните доходи на гражданите; реалната стойност на минималната работна заплата се намалява с около 1/3.

Новата вълна от повишение на цените ще доведе до задълбочаване на негативните тенденции в реалната икономика. Силното ограничаване на вътрешния пазар ще увеличи спада на производството и ще увеличи броя на безработните. Ще се увеличи бюджетният дефицит. Ще се развихри спекулата със стоки от първа необходимост, въпреки прилаганите досега прогнозни цени.

Правителството не предлага нужните компенсации на поскъпването на живота. Безцеремонно се пренебрегват синдикатите като социални партньори и се игнорира тяхната роля за запазване на социалния мир. Не се отчита препоръката на Международния валутен фонд за запазването на реалните доходи на населението на равнището им в края на 1991 година.

В тази обстановка правителството трябва да приеме конкретни мерки за:

- гарантиране на жизнения минимум на социално застрашените слоеве и бедстващи граждани;
- провеждане на постоянен диалог със синдикатите на национално равнище;
- системен контрол на цените на стоките от първа необходимост и предотвратяване на спекулативното им повишаване;
- създаване на нормални икономически условия за съживяване на производството.

Висшият съвет на БСП и депутатите социалисти настояват:

1. Да бъдат разработени и огласени програми за преструктурирането на производството с разчети за подлежащите на закриване работни места и мерките за трудоустрояване на безработните, за разкриването на нови работни места и за преквалификацията на освободените от работа и за създаването на осигурителен фонд за безработицата.

2. Да се предвидят икономически стимули за осигуряването на по-висока трудова заетост на младите хора, за започване на работа след завършване на образованието им и нормативно уредено преференциално кредитиране при закупуване на жилища от новобрачните семейства.

3. Незабавно да бъдат осъвременени пенсиите и да бъде внесен в Народното събрание нов проектозакон за социалното осигуряване или да започне обсъждането на задържаните от парламентарното мнозинство социални законопроекти на ПССД.

4. Да бъдат утвърдени обективни критерии за жизнен минимум и разделение на гражданите по имотно и доходно положение, актуализиране на нормативните актове за социално подпомагане и предвиждане на необходимите средства за парични помощи, осигуряващи минимума за съществуването на бедстващите хора и хората без доходи.

5. Да бъдат запазени и възстановени прекратените поради неразумната и некомпетентна финансова, данъчна и кредитна политика нормативно-икономически условия за организация на труда на инвалидите.

ВС на БСП и депутатите социалисти призовават партийните съвети и организации, членовете и симпатизантите на БСП да проявяват човешка солидарност спрямо хората, нуждаещи се от обществена поддръжка, да подпомогнат тяхното самоорганизиране и взаимопомощ и да подкрепят справедливите им искания.

София, 18 април 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 29 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ НА НАЦИОНАЛНАТА СЛУЖБА ЗА СИГУРНОСТ С ИСКАНЕ ЗА ОСТАВКА НА МИНИСТЪР СОКОЛОВ И НА РЪКОВОДСТВОТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, ПРИЕТА НА СЪБРАНИЕ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ НА 21 АПРИЛ 1992 Г. Документът е адресиран до президента на Република България, председателя на Народното събрание, председателя на Министерския съвет, Комисията по Националната сигурност на Народното събрание, председателя на Върховния съд, Конфедерацията на труда "Подкрепа", Конфедерацията на независимите синдикати в България, Федерацията на професионалните организации на служителите от Министерството на вътрешните работи, Българската офицерска легия "Раковски", Националния полицейски синдикат, Синдикат на волнонаемните служители от органите на вътрешните работи, Съюза на следствените работници и до средства за масово осведомяване.


Ние, служителите на Националната служба за сигурност (НСС), събрани по повод предприетите от ръководството на Министерството на вътрешните работи (МВР) масови уволнения на високоподготвени професионалисти, заявяваме:

С масовите, необосновани и незаконосъобразни уволнения се реставрира добре познатият от близкото минало политически подход и грубо се нарушава Законът за деполитизацията на МВР. Създава се изключително опасен прецедент, който ще превърне службите за сигурност в постоянен заложник на политическите страсти.

Оценяваме подобни действия не само като антидемократични, но и като противодържавни, тъй като последиците ще рефлектират пряко върху състоянието на националната сигурност. В настоящия период, когато защитата на държавните интереси изисква повишаване на ефективността от работата на НСС, блокирането на цели нейни направления на дейност е недопустимо.

Отстраняването на държавни служители, непристъпили клетвата си и доказали своята лоялност към демокрацията с конкретна работа, създава тревога и несигурност и сред колегите ни, незасегнати засега от уволненията. В крайна сметка, това ще парализира работата на службата като цяло.

Наред с лавинообразното нарастване на криминалната и стопанска престъпност се създават предпоставки за неконтролирани процеси и явления, обективно насочени към разрушаване на националната сигурност. Значително нараства опасността за безнаказани посегателства към конституционния строй в Република България.

Като професионалисти, ние реално оценяваме степента на подобна опасност и не само нашата лична драма на изкупителна жертва на конюнктурни политически страсти и борби мотивира протеста ни и искането за оставка на министър Соколов и на ръководството на министерството.

Обръщаме се към Вас, д-р Желев, г-н Савов, г-н Димитров, както и към политическите дейци в парламента и извън него, като настояваме незабавно да бъдат отменени тези пряко увреждащи държавните интереси действия.

Заявяваме, че ще отстояваме тези наши искания с всички законни средства.

Призоваваме Конфедерация на труда "Подкрепа", Конфедерацията на независимите синдикати в България, Федерацията на професионалните организации на служителите от Министерството на вътрешните работи, Българската офицерска легия "Раковски", Националния полицейски синдикат, Синидката на волнонаемните служители от МВР, Съюза на следствените работници и българската общественост да подкрепят нашите справедливи искания.

Ще използваме правото си да запознаем с текста на тази декларация международната демократична общественост и да потърсим нейната защита и подкрепа.

София, 21 април 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 29 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПЕТИЦИЯ ДО МИНИСТЪРА НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТ ВЪРХОВНИЯ МЛАДЕЖКИ СЪЮЗЕН СЪВЕТ НА ЗЕМЕДЕЛСКИЯ МЛАДЕЖКИ СЪЮЗ - "НИКОЛА ПЕТКОВ" ЗА РАЗПУСКАНЕ НА ВЪТРЕШНИ ВОЙСКИ НА МИНИСТЕРСТВОТО.


Земеделски младежки съюз (ЗМС) - "Никола Петков" изразява своето становище за ненужността на структурите на Вътрешни войски. Тяхното участие във възродителния процес и настоящата корупция в някои поделения налага незабавно да се разпусне съставът на Вътрешни войски на МВР.

П р е д л а г а м е:

1. Да се съставят структури от свръхсрочнослужещи на пряко подчинение на регионалните директори за осъществяване на дейности по охрана на обществения ред.

2. Според нас охраната на посолствата по същество е представителна, затова предлагаме тя да се поеме от гвардейските части или новосъздадени структури към регионалните дирекции.

ОРГАНИЗАЦИОНЕН СЕКРЕТАР НА ВЪРХОВНИЯ МЛАДЕЖКИ СЪЮЗЕН СЪВЕТ:
Станислав Богданов

София, 23 април 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 29 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СДРУЖЕНИЕ "ХЕЛЗИНКСКИ НАБЛЮДАТЕЛ - БЪЛГАРИЯ" ПО ПОВОД НА ПОТЪПКВАНЕ НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ОСНОВНИТЕ СВОБОДИ НА ГРАЖДАНИ НА РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ.


Сдружение "Хелзинкски наблюдател - България" изразява тревогата си от потъпкването на правата на човека и основните свободи на определена част от гражданите на Република Турция. На особено жестока дискриминация, насилие и асимилация е подложено там многомилионното кюрдско население, на което се отрича правото да изявява своята национална и културна идентичност, да изучава своя език, като фактически му се отнема свободата на словото и мисълта. Това е грубо нарушение на основните положения на Заключителния акт на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ), на Международния пакт за гражданските и политически права и на парижката Харта за нова Европа, по които страна е и Турция.

През последните седмици отново десетки кюрди бяха убити, а други ранени в предприетите срещу тях репресии от страна на турската армия и полиция. Самолети на турската военна авиация хвърляха бомби срещу невинно гражданско население. Всичко това предизвиква реакция на недоволство и възмущение от страна на правителства и политически сили в различните европейски и други страни, включително и съюзни на Турция. Много български граждани се обръщат към "Хелзинкски наблюдател" с въпрос защо нашето правителство, политическите партии и парламентарни групи, Комитетът по правата на човека и др. не осъдиха публично, в унисон с европейското обществено мнение насилието срещу кюрдите в Турция. Необходимо е всички държави, в т.ч. и Република Турция, да прилагат еднакви критерии и стандарти в областта на правата на човека и лицата, принадлежащи към малцинства, там където ги има. Нашата общественост очаква от правителството и от президента на България да настояват енергично за това на всички срещи с държавници от европейски страни и от самата Турция, в това число и по време на предстоящото посещение на г-н Тургут Йозал, както и на международните форуми по правата на човека.

В парижката Харта за нова Европа държавите, чиито ръководители сложиха подписите си под нея, провъзгласиха, че техните отношения ще се основават върху общата им привързаност към демократичните ценности и човешките права. Те категорично декларираха, че за укрепването на мира и сигурността между тях са абсолютно необходими развитието на демокрацията и зачитането и ефективното упражняване правата на човека. От тази гледна точка съвършено оправдано е да се задейства механизмът за човешкото измерение на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа и да се проведе на място в Турция разследване от чужди експерти на нарушенията на правата на човека и на лицата, принадлежащи към малцинства, в частност положението на кюрдите. Комитетът "Хелзинкски наблюдател" счита, че българското правителство следва да подкрепи всяко предложение в този смисъл.

София, 19 април 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Воденичаров

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 29 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА АКАДЕМИЧЕН СЪЮЗ "МЛАДА ДЕМОКРАЦИЯ" ПРИ ПОЛУВИСШИЯ ИНСТИТУТ - ЯМБОЛ, ПО ПОВОД НА СОЦИАЛНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА СТУДЕНТИТЕ. Документът е адресиран до Министерството на образованието и науката, до Министерството на труда и социалните грижи, до Координационния център на Националната студентска конфедерация и до средства за масово осведомяване.


ДАМИ И ГОСПОДА,

Имайки предвид незавидното социално положение на студентите и допуснатите слабости при обективното решаване на въпросите за социалното им подпомагане в нормативните документи, действащи в момента,

Н А С Т О Я В А М Е:

1. Социалната помощ да се отпуска въз основа на успеха от предходната учебна година.
2. Стипендията за успех да се отпуска на базата на успеха от всеки семестър, като се изплати такава за втори семестър на учебната 1991/1992 г.
3. Поради факта, че няма юридическа формулировка на категорията "полусираци", а се водят "сираци", изискваме студентите без един родител съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 да получават 60 % от минималната работна заплата.
4. Да се актуализират стипендиите поради повишаване на наемите в общежитията и покачването на цените.

Исканията ни са напълно основателни и справедливи и очакваме да бъдат разгледани и удовлетворени.

Апелираме всички студентски организации да подкрепят декларацията ни.

Ямбол, 21 април 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА АКАДЕМИЧЕН СЪЮЗ
"МЛАДА ДЕМОКРАЦИЯ": Хр. Птухин

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 29 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНАТА ПАРТИЯ НА ТРУДА, ЧАСТНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ, ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ И ТВОРЦИТЕ, ПО ПОВОД НА ИЗРАЗЕНАТА ОТ ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПОДКРЕПА НА ЧАСТНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ И ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ.


Националната партия на труда, частните собственици, производителите и творците след обсъждане и разисквания във всички наши структури декларира, че застава зад постановката на президента г-н Желю Желев да бъде гарант на частните собственици и производители. Ние одобряваме и приветстваме такава държавническа и гражданска позиция и приканваме всички да проявят дълбоко разбиране.
Считаме, че тази явна позиция на президента е навременна и нужна, за да може да се утвърждават някои от новите форми, а крехките ни частни собственици и производители да намерят най-после своето място в националното ни стопанство и живот.

Ние смятаме, че все още не е направено и дадено всичко и приканваме към по радикални мерки и президента, и правителството.

Националната партия на труда, частните собственици, производителите и творците (НПТЧСПТ) и за в бъдеще ще подкрепя всички подобни конструктивни и реални инициативи на президента и държавата.

София, 24 април 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 29 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ (ЧАСТ ТРЕТА - ПОСЛЕДНА) НА СИНДИКАТА НА ТРУДОВИЯ НАРОД, ПРИЕТ НА ПЪРВИЯ КОНГРЕС НА СИНДИКАТА (25 ЯНУАРИ 1992 ГОДИНА, СОФИЯ).


III. ОРГАНИЗАЦИОНЕН СТРОЕЖ НА СИНДИКАТА НА ТРУДОВИЯ НАРОД, ВЪТРЕШНОПАРТИЙНА ДЕМОКРАЦИЯ

Чл.18. Синдикални съюзи на трудовия народ се изграждат върху принципа на демократичния централизъм, което означава:

а) Изборност на всички ръководни синдикални органи.
б) Периодична отчетност на синдикалните органи пред организациите и пред висшестоящите органи.
в) Задължителност на решенията на висшестоящите синдикални органи за низшестоящите и за всички синдикални членове.
г) Синдикалните организации решават всички въпроси на синдикалната работа съобразно Устава на Синдиката на трудовия народ и с решенията на висшестоящите синдикални органи: решенията се приемат с мнозинство, малцинството се подчинява на мнозинството и е задължено да изпълнява взетите решения.

Чл.19. Синдикалните органи и организации са самостоятелни при решаване на всички въпроси, доколкото взетите решения не противоречат на Устава и на решенията на висшестоящите синдикални органи.

Чл. 20. Синдикалните съюзи изграждат върху основата производствените принципи. Работниците и служещите от едно предприятие, фирма или офис членуват в съответна синдикална организация. Отделният синдикален съюз обединява трудовия народ, зает на работа в един или в няколко отрасъла, сектора на обществена дейност или ведомства.

Чл. 21. Висш ръководен орган на първичната организация е събранието, на Общинската организация - конференцията, на Централният комитет - пленумът и конгресът. Събранието, конференцията, пленумите и конгресите избира съответен орган, който организира и направлява дейността на организацията до следващото му свикване.

Чл. 22. Събранието, конференцията, пленумът, конгресът са редовни, когато на тях присъстват повече от половината от членовете на синдикалната организация, от делегатите или от членовете на синдикалния орган.

Решенията на ръководните органи - събранието, конференцията, пленума, конгреса - се вземат от обикновено мнозинство - повече от половината от присъстващите.

Чл. 23. Членовете на ръководните органи на синдикалните съюзи, включително и на синдикалните комитети и на групите, и делегатите за Общинските комитети и за конгресите на Централния комитет се избират с явно или с тайно гласуване.

За избрани се смятат онези, за които са гласували повече от половината от присъстващите на събранието или конференцията и на конгреса. При обсъждането на съставите на ръководните органи всички членове на синдикатите или делегатите имат право да се изказват по политическите и по деловите качества на кандидатите, да критикуват всеки от тях, да правят отводи и нови предложения.

Броят на членовете на ръководните органи и на ревизионните комисии се определя от събранието, конференцията, пленума, конгреса.

В централните и общинските органи може да се избират членове и кандидат-членове.

Чл. 24. Когато член или кандидат-член на Синдиката на трудовия народ не оправдае оказаното му доверие, може да бъде изваден от състава на съответния орган, преди да е изтекъл мандатът му. Този въпрос се решава от пленума на синдиката. Решението се смята за прието, ако за него са гласували не по-малко от две трети от присъстващите членове на съответния синдикален орган или организация.

При освобождаване на членове от състава на Централния комитет тяхното място се попълва от средата на кандидат-членовете. За общинските комитети - също от кандидат-членовете на Общинския комитет.

Освобождаването на член на ревизионна комисия, неоправдал оказаното му доверие, се решава на заседание на комисията, а за ревизионните комисии на първичните синдикати - на събрание на организацията. Решението се смята за прието, ако за него са гласували две трети от присъстващите членове на комисията или на организацията.

Чл. 25. Извънреден конгрес на Синдиката на трудовия народ може да бъде свикан по решение на Централния комитет или по искане на две трети от броя на членовете на синдиката.

Чл. 26. Колективността е висш принцип в работата и в ръководството на Синдиката на трудовия народ. Колективността в ръководството се съчетава с личната отговорност на отделния деец за изпълнението на възложената му работа.

Чл. 27. Синдикалните органи са длъжни строго да спазват Устава и да работят за неговото разясняване и спазване от синдикалните членове, да създават условия за развитие и за спазване на синдикалната демокрация, за разгръщане на критиката и самокритиката, постоянно да разширяват и да укрепват връзките си с трудовия народ, да развиват самодейността и инициативността си, да прилагат научност в организацията на синдикалната дейност, да внасят във всекидневната си работа конкретност, деловитост и чувство на висока лична и обществена отговорност при изпълнението на задачите и предоставените им права, да укрепват синдикалната дисциплина и политика.


IV. ВИСШИ РЪКОВОДНИ ОРГАНИ НА СИНДИКАТА НА ТРУДОВИЯ НАРОД

Чл. 28. Върховен ръководен орган на Синдиката на трудовия народ е конгресът, който се свиква веднъж на пет години. Свикването и предложението за дневния ред на конгреса се обявяват най-малко два месеца преди провеждането му.

Нормите за представителство на делегатите на конгреса на Синдиката на трудовия народ и начинът на избирането им се определят от Централния комитет.

Членовете и кандидат-членовете на Централния комитет и членовете на Централната ревизионна комисия, неизбрани за делегати на конгреса, участват с право на съвещателен глас.

Чл. 29. Конгресът:

а) Изслушва и утвърждава отчетите на Централния комитет и на Централната ревизионна комисия и взима по тях решение.
б) Утвърждава, изменя и допълва Устава на Синдиката на трудовия народ.
в) Определя основните задачи на СТН, произтичащи от инфлационните процеси и от наложената безработица, набелязва мероприятия за участието на СТН в борбата за изпълнение на плановете за социално-икономическото развитие на страната, за комплексно задоволяване на нарастващите материални и духовни потребности на трудещите се, за издигане на тяхната социалистическа съзнателност.
г) Определя задачите на СТН и международното синдикално движение.
д) Избира Централен комитет и Централна ревизионна комисия.

Чл. 30. Между конгресите цялата дейност на синдиката на трудовия народ се ръководи от Централен комитет, който конкретизира техните решения и организира изпълнението им.

Централният комитет:

а) Конкретизира задачите на СТН, произтичащи от държавната политика, мобилизира трудовия народ за осъществяването им.
б) Участва в разработването на прогнози и планове за обществено-икономическо развитие на страната.
в) Непосредствено ръководи и отчита постигнатите добри резултати в производството, съвместно с Министерския съвет и с другите държавни и обществени органи, определя критериите, показателите и условията, по които се организира и отчита.
г) Съвместно с държавните, стопанските органи и ръководствата на обществените организации разгръща научно-техническото творчество, рационализаторската и изобретателската дейност, осъществява мероприятията за активно участие на трудовия народ в решаването на въпросите за ускоряване на научно-техническия прогрес, за изучаването, разпространяването и масовото внедряване на челния наш и чуждестранен опит.
д) Насочва и подпомага дейността на синдикалните органи и организации на трудовия народ в управлението на производството и обществото.
е) Разработва и предлага проекти за закони, укази, постановления, правилници и наредби, свързани с труда и бита на трудовия народ, организацията, нормирането и заплащането на труда, държавно-общественото осигуряване, курорта и лечението, контролира спазването на нормативните актове по тези въпроси, дава указания по приложението на трудовото законодателство.
ж) Ръководи дейността по краткосрочното държавно обществено осигуряване и осъществява обществен контрол за пенсиониране и пенсионно обслужване на трудовия ни народ, упражнява цялостен контрол по охраната на труда.
з) Изслушва отчети от синдикалните органи и доклади от ръководители на министерства и на централни ведомства, свързани с производството, условията на труда, културното, битовото, медицинското и пенсионното обслужване, разглежда и приема отчетите за дейността на Бюрото на Централния комитет.
и) Има печатен орган, вестник "Трудов народ", база за подготовка на своите кадри и издателство.
к) Ръководи отдиха и курортното лечение на трудовия народ, изгражда и поддържа почивни домове и санаториуми, организира почивката и летуването на децата на синдикалните членове.
л) Определя общата структура на синдиката, решава въпросите за създаване на нови, както и за обединяване и разделяне на отделни синдикални организации и определя дейността им, регулира взаимоотношенията на синдикалните органи, утвърждава щата, бюджета на СТН, бюджета на ДОО, нормативи и лимити за изграждане бюджета на ЦК на СТН и на Общинските комитети на СТН и организира тяхното изпълнение.
м) Представлява СТН пред международното синдикално движение и от тяхно име в международни синдикални и други организации, ръководи цялостната международна дейност на СТН.
н) Редовно информира синдикалните организации за своята работа.

Чл. 31. Пленумът на Централния комитет се свиква най-малко един път в годината. Кандидат-членовете на Централния комитет и членовете на Централната ревизионна комисия участват в работата на пленумите с право на съвещателен глас.

Чл. 32. Централният комитет избира:

Бюро - за ръководене работата на СТН между пленумите в състав председател, заместник-председатели и членове.

Председателство за ръководене на текущата работа от организационно-изпълнителски характер.

Чл. 33. Централната ревизионна комисия избира от своя състав бюро, председател и заместник-председател.

Председателят на Централната ревизионна комисия участва в работата на Бюрото на ЦК на СТН с права на съвещателен глас. Това важи и за общинските ревизионни комисии, и за тези на низовите организации.

Централната ревизионна комисия контролира финансово-стопанската дейност на ЦК на СТН и на неговите звена и поделения на пряк отчет, а така също проверява и работата на ЦК на СТН с молбите, заявленията, предложенията, сигналите и жалбите на трудовия народ.


V. СРЕДСТВА НА СИНДИКАТА НА ТРУДОВИЯ НАРОД

Чл. 34. Средствата на Синдиката на трудовия народ се събират от месечния членски внос, от културно-просветни, спортни прояви и други постъпления.

Чл. 35. Членският внос е едно на сто от получаваната чиста заплата.

Чл. 36. Средствата, събрани от членски внос, се разпределят както следва: за първичните организации - 20 %, за Общинските комитети - 30 %, и за Централния комитет - 50 %.

Чл. 37. Ръководните органи на Синдиката на трудовия народ защитават в съдебните и в другите държавни учреждения правата, предоставени на синдикатите и на техните членове, установени в трудовите закони и в други нормативни актове.

Уставът на Синдиката на трудовия народ е приет на Първия му конгрес, състоял се на 25 януари 1992 година.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ
РЕГИСТЪР НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ


038. КЛУБ НА РЕПРЕСИРАНИТЕ СЛЕД 1945 ГОДИНА

Идеята за създаването на клуба възниква още през юни 1989 г. Сред инициаторите са Йордан Чукански, Тихомир Крайнин, Тончо Тонев и Димитър Баталов. Учредителното събрание с представители от всички бивши окръзи в страната се провежда през септември 1989 г. в Пловдив. На 26 декември чрез чуждите радиостанции обществеността в страната се информира за създаването на Клуба на репресираните след 1945 година. Официално организацията е регистрирана от Софийски градски съд през м.април 1990 г. Клубът е един от съучредителите на националното движение Съюз на демократичните сили.

Клубът обединява всички физически и морално репресирани по политически причини земеделци, социалисти, демократи, независими интелектуалци и безпартийни, техните братя, сестри и потомци, освен ония, които имат отявлена фашистка дейност и профашистки намерения. Противник е на социалното озлобление и прояви на мъст, обявява се против опитите човешкият живот да бъде вместван в идеологически и политически догми, против преследването на другояче мислещите в обществото. Бори се за пълна, безусловна, юридическа реабилитация на всички репресирани по политически причини след 1945 година; политическият плурализъм да се превърне в гаранция за демократизацията; съдебната власт да бъде независима и контролирана от останалите две власти.

В изборите за Велико народно събрание през юни 1990 г. успява да спечели шест депутатски места. След изборите за Народно събрание на 13 октомври 1991 г. не е представена в парламента.

На 8 август 1992 г. след среща на ръководствата на Клуба на репресираните след 1945 година и на Съюза на репресираните след 9 септември 1944 година в България се изясни, че двете организации нямат различие в целите и задачите и се прие становището, че съществува един Съюз на репресираните в България със седалище в София. Това решение предстои да бъде подписано на заседание на Националния съвет на 15 май 1992 г. в някогашния концлагер Куциян, край Перник.

Ръководен орган на клуба е Национален координационен съвет. Негов председател е Димитър Баталов.

Адрес за контакти:
гр.Пловдив, ул. "Райко Даскалов" N 44, тел.: 23-91-89; 22-70-71.

/Пресслужба "Куриер"/


11:34:26
29.04.1992 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                           Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!