София, 29 януари 1996 година
Брой 20 /1575/
Завеждащ редакция: Нина Гаврилова
София, 29 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ НА ВМРО - СЪЮЗ НА МАКЕДОНСКИТЕ ДРУЖЕСТВА ПО ПОВОД НА ЗДРАВОСЛОВНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВМРО - ТАТКОВИНСКА ПАРТИЯ В МАКЕДОНИЯ Д-Р ДИМИТЪР ЦЪРНОМАРОВ.
Вчера, 23 януари 1996 г. /вторник/ в болницата в Битоля в тежко състояние вследствие на инфаркт постъпи д-р Димитър Църномаров. 43-годишният председател на ВМРО - Татковинска партия никога не е крил българското си самосъзнание, поради което е обявен от властите за "българофил" и "човек на София". От създаването на ВМРО - Демократична партия за македонско национално единство /ДПМНЕ/ е неин първи подпредседател, като през 1993 г., я напуска заради обвинение в симпатии към България, и заедно с други свои съмишленици създават ВМРО-Татковинска. След атентата срещу Киро Глигоров през октомври 1995 г., използван от властите в Скопие като повод за разправа с опозиционно и пробългарски настроените граждани на Македония, е арестуван и незаконно държан четири денонощия, без да му е предявено официално обвинение. В полицията е подложен на физически тормоз и не му е позволявано да спи.
В дома му и в централата на партията бе направен обиск и са иззети всички документи, архиви и печат на законно регистрираната ВМРО-Татковинска, както и задграничният паспорт на д-р Църномаров.
След освобождаването му е забранено да напуска град Битоля и е заставен всеки ден да се явява на разпит. Според съпругата му Марина Църномарова постоянният тормоз от страна на полицията е причина за инфаркта.
С дълбока загриженост за здравословното състояние на д-р Църномаров и безпокойство от положението на сънародниците ни в Република Македония, ВМРО-СМД за пореден път алармира българската общественост и държавните органи, като настоява чрез адекватни мерки да им се осигури обществена защита и морална подкрепа.
София, 24 януари 1996 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 29 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ "ОПРАВДАВА ЛИ ИМЕТО СИ ПАРЛАМЕНТАРНАТА НИ ОПОЗИЦИЯ" НА БЪЛГАРСКА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЗА ЕВРОПЕЙСКИ И СВЕТОВНИ ЩАТИ ПО ВЪПРОСА ЗА ПРЕДСТАВЯНЕТО НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Само няколко партии, някои от които са в коалиции, са представени в днешното Народно събрание - Българската социалистическа партия, Съюзът на демократичните сили, Движението за права и свободи, Народен съюз и Български Бизнес Блок /БСП, СДС, ДПС, НС и БББ/. Има и няколко "независими" депутати, но те са излезлите от БББ.
Други политически организации не са представени.
Причините? Те са няколко, но една е главната - хитро направеният избирателен закон, който ощетява едни за сметка фаворизирането на други партии. Иначе разположението на силите в парламента би било по-различно, но и по-справедливо, а самият той - с много повече възможности, което означава и по-полезен за България.
В 37-о Обикновено народно събрание депутатите на БСП и коалиционните му партньори БЗНС "Александър Стамболийски" и ПК "Екогласност" съставляват "мнозинството". С него обикновено гласуват и депутатите на БББ. То може да прави каквото си иска. И го прави.
Депутатите от СДС, ДПС, НС и "независимите" пък са "опозицията". Мнозинството не зачита нейния глас и нищо нейно не "минава" в парламента.
Оправдава ли името и същността си със своето поведение, с действията и бездействията си парламентарната опозиция? Очевидно не!
При това положение опозицията има само две възможности. Ако е истинска опозиция, както шумно се афишира и наистина защитава правата, свободите и интересите на българските граждани, при пълното й неглижиране от страна на мнозинството, ще трябва да напусне веднъж завинаги това Народно събрание. Ако пък остане, тя няма да бъде нищо повече от параван, от демократичен декор на управляващите. Тогава и българските граждани, и външният свят ще знаят кой точно управлява България и кой трябва да носи отговорността за евентуалните неблагополучия.
София, 24 януари 1996 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Веселинов
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 29 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА РОКПЕВЕЦА ДОБРИН ВЕКИЛОВ - ДОНИ, ДО БЪЛГАРСКАТА ОБЩЕСТВЕНОСТ ПО ВЪПРОСА ЗА ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ НА ПРЕСТЪПНОСТТА В БЪЛГАРИЯ. На 23 януари 1996 г. на пресконференция бе обявено за сформирането на Национално движение за борба срещу новите форми на престъпност у нас.
ДАМИ И ГОСПОДА,
Случката, която ме накара да се замисля - и нещо повече - да преосмисля собствения си живот, която е и повод да занимая всички ви с това, е, че станах случаен свидетел на детска игра. Разликата с игрите от моето детство беше в смяната на полюсите. Едно време /но не много отдавна/ играехме на добри и лоши. Никой не искаше да бъде лошият. Сега децата играят на борци. По-силните тероризираха по-малките и по-слабите, имаха подобни прически, караха на ужким джипове, притежаваха мини-бухалки и прякори, подобни на героите, звездите, идолите на нашето време - борците. Запитах се, щом децата знаят имената им, щом аз, щом всички ние знаем имената и легенди за деянията им, щом всеки един от нас е чувал или е присъствал на случка, в която главните действащи лица са те - господарите на пътя, бара и бизнеса, те - негласно узаконените от властта и политиката, а вероятно и от историята, те - терористите, които безнаказано безчинстват навсякъде около нас - та щом всеки знае техните имена, вие, господа властващи, господа от небесата, глухи и слепи ли сте и ако сте такива, с какво право управлявате? Вие, господа от опозицията, чели ли сте "Гераците" и ако да, вместо да делите нещо помежду си, чувствайте се и вие отговорни за онова, което става около вас и нас. Защото най-сериозният проблем на нацията е големият страх. Страхът, който витае навсякъде, страхът от безчелите, самозабравили се /или всъщност никога неопомняли се/ индивиди и глутници от такива. Сигурно и преди повече от век по-голямата част от нацията я е владеело подобно чувство и повечето са предпочитали да се хвалят с познанството си с този или онзи ага, за да им е мирна главата. Сега, няколко поколения по-късно, се страхуваме отново по подобен начин. Крушата ли? Тя не падала по-далеч от дървото. Въпросът е не да оберем крушите /защото на следващата година дървото пак ще роди/, а кой посади дървото, дами и господа? Г-н президент, г-н министър-председател, г-н председател на Народното събрание, г-да народни представители, хора - кой е отговорен за нашия страх? Говоря, пиша и мисля като човек, на когото нищо не му липсва. Можех и да не си задавам тези въпроси на глас, можех да премълча. Но искам и аз някой ден да имам деца и тези деца да си играят в един спокоен свят и героите на тяхното време да са други /колкото и наивно да звучи в днешно време/ - онези като Левски и Ботев. Защото сега кой помни имената на всичките онези аги, всяващи страх в ония времена.
Хора, знам, че имате живот, работа, дом и деца - ако мислите за тези деца, помислете какви ще станат, щом техните герои са бандитите, оставени на свобода от някой, чиито интереси вероятно обслужват /може би държани и чрез зависимост от наркотични средства - чували сте и това/. А тези някои създадоха системата. Зная за вашия оправдан страх, хора. Ако все пак искате някога това да свърши, нека си помогнем сами. Пратете вашите подписи /а ако желаете, и имена/ до вестниците, които четете. Ако видите, че тези подписи не бъдат публикувани и не бъде съобщавана своевременно нарастващата им, надявам се, бройка всяка седмица, помислете дали да четете тези вестници и чии интереси обслужват те. Нека поискаме имената, деянията и строги наказания за всички престъпници и истината за това кой ги създаде от всички политици, управляващи и управлявали в близките години.
Истината за парите, с които легализираха бизнеса си, имената и законова инициатива за присъдите - ще ни я дадат вашите подписи, а ако решите - и имена. Изпращам копия до г-н президента, г-н министър-председателя, г-н председателя на Народното събрание и всички председатели на парламентарните групи, както и копия до всички медии.
Приканвам всички работници, безработни, интелектуалци, бизнесмени, журналисти и спортисти - противодействайте!
Не ме е страх, защото "земята не сме я получили даром от родителите си, а сме я взели назаем от децата си".
Вярвам!
София, 5 януари 1996 г.
ДОНИ
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 29 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА ДЕПУТАТИ ОТ СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ПО ПОВОД НА ПИСМОТО НА РОКПЕВЕЦА ДОНИ ДО БЪЛГАРСКАТА ОБЩЕСТВЕНОСТ ЗА ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ НА ПРЕСТЪПНОСТТА.
ДОНИ,
Вашият искрен протест срещу уличната престъпност среща у нас пълното разбиране и подкрепа.
Но ние знаем, че дръзките насилия на борците не се дължат на тяхната сила, а на това, че са част, инструмент на организираната престъпност. Самата организирана престъпност е арогантен работодател на дребните престъпници, защото разчита на покровители в правителството и на висшите държавни институции, защото се е превърнала в мафия.
Срещу тази престъпност трябва да се подеме широка, добре организирана борба от всички държавни институции.
Народното събрание трябва да приеме в най-скоро време внесените законопроекти за застрахователната дейност, за регламентиране дейността на охранителните фирми. Необходими са, разбира се, и промени в Наказателния кодекс и в Наказателно-процесуалния кодекс. Но най-важно е да се мобилизира цялата общественост, като се разобличават връзките на престъпността с някои среди от държавната власт и от Българската социалистическа партия.
Ние като народни представители винаги сме поемали законодателната инициатива за засилване на борбата с престъпността. За съжаление те не всякога са намирали достатъчна подкрепа от мнозинството. Уверяваме българската общественост, че и в бъдеще ще действаме твърдо в тази посока.
София, 23 януари 1996 г.
/Пресслужба "Куриер”/
* * *
София, 29 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА КОМИТЕТА ЗА МЛАДЕЖТА И ДЕЦАТА ПРИ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ПО ПОВОД НА ОТВОРЕНОТО ПИСМО НА РОКПЕВЕЦА ДОНИ ДО БЪЛГАРСКАТА ОБЩЕСТВЕНОСТ ЗА ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ НА ПРЕСТЪПНОСТТА.
Ръководството и целият екип на Комитета за младежта и децата /КМД/ изразява безусловната си и категорична подкрепа на призива, отправен в обръщението на Дони.
Съзнавайки отговорността си като орган на изпълнителната власт, не само като служители, но и като граждани, носещи последствията от вълната на престъпността, ние заявяваме:
Демокрацията е възможна единствено при силно гражданско общество. Такова общество предполага активна гражданска позиция и обществена нетърпимост към своеволията, беззаконията и към престъпленията, жертви на които са преди всичко деца и младежи, чийто живот угасва, преди да е започнал истинският.
Държавните институции могат да постигнат успех в борбата с беззаконието само със силна обществена подкрепа. Пасивността и страхът могат да ни направят активни съучастници в разграждането на нашата духовност и държавност.
Борбата и особено превенцията на противозаконните деяния е сред приоритетите в дейността на КМД от самото му създаване. Това ни дава основание да заявим решимостта си с всички средства според нашите прерогативи и възможности да подкрепим с конкретни практически действия всяка инициатива в това направление.
София, 22 януари 1996 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 29 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЧЕТИРИНАДЕСЕТ ЖУРНАЛИСТИ ОТ ПЪРВИ ЕКИП НА НОВИНАРСКАТА ЕМИСИЯ "КАЛЕНДАР" НА НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ ПО ПОВОД НА ПИСМОТО НА РОКПЕВЕЦА ДОНИ ДО БЪЛГАРСКАТА ОБЩЕСТВЕНОСТ ЗА ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ НА ПРЕСТЪПНОСТТА.
ДОНИ,
Ние, журналистите от първи екип на новинарската емисия "Календар" на Нова телевизия, заставаме зад твоя протест. Смятаме, че освен да се накажат престъпниците, които тероризират ежедневно всички ни, много важно е да се освободи от страха психиката на обикновения човек. За това можем да помогнем всички и особено ние - работещите в телевизията, радиото, пресата. Защото и най-добрата инициатива, и най-смелото възвание би било напразно, ако не му се даде трибуна. Съзнаваме вината си като журналисти за превръщането на борци и мафиоти в герои на нашето време. Убедени сме, че обективната информация трябва да служи на справедливи каузи, а не да се възползва от евтини сензации за печелене на читатели, слушатели и зрители. Ние сме с теб!
София, 22 януари 1996 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 29 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ /ЧАСТ ШЕСТА/ "ХУМАНИЗЪМ НА НОВОТО ВРЕМЕ" НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА СОЦИАЛЕН ХУМАНИЗЪМ, ИДЕЙНО ТЕЧЕНИЕ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ОГЛАСЕНО ОТ НЕГОВИЯ ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН РАДОСЛАВОВ НА ВТОРАТА НАЦИОНАЛНА СРЕЩА /23 ДЕКЕМВРИ 1995 Г., СОФИЯ/.
Основното условие на информационното производство е постоянното намаление на работното време, което на свой ред заедно с нарастването на дохода повишава качеството на живота, а то - производителността на труда и ефективността на производството. Информационният продукт по природа е социално явление. Той може да бъде разменян чрез покупко-продажба, но винаги остава у своя собственик и може да бъде предоставен безплатно - в зависимост от неговата воля. Характерът на информационния продукт, на знанието позволява той да стане колективна собственост, ако държавата като най-висш представител на обществото го закупи от собственика срещу заплащане и го предостави за общо ползване. Природата на самия информационен продукт съдържа и изисква социализация на производството не от съображения за хуманност, а по силата на технологичната необходимост и икономическата ефективност. Знанието се развива толкова повече, колкото повече става достояние на всички. На тази основа в информационното общество възникват и се развиват и нови икономически закономерности. В информационната икономика достъпът до благата се осигурява от достъпа до средствата за комуникация и управление. Участието в обмяната на информация и във вземането на ръководни решения става задължително условия за функциониране на производствения процес и за разпределението на доходите. Икономическата демокрация и самоуправлението на производствено-стопанските колективи стават необходим елемент на цялостния възпроизводствен процес. Удовлетворяването на потребностите на хората постепенно измества стремежа към печалба. Вместо капиталът да наема хората, хората наемат капитала.
Вместо да разпределя оскъдицата - заключава Жак Атали, обществото се заема с осигуряването на ново изобилие.
Това развитие на обществото имаше предвид д-р Атанас Москов, който считаше, че вместо модели за ново разпределение на доходите както досега, социалдемокрацията трябва да предложи нов модел за разпределение на труда. Информационната революция това й прави, но задачата на социалдемокрацията е да внесе съзнателна организираност в този процес на естествена еволюция на обществото. "Моята надежда - казва д-р Атанас Москов - е, че през новия век, новото хилядолетие, капиталистическата система ще слиза и ще се установява социално-общочовешка система на разпределение на труда, на защита на живота... Глобалните интереси - за запазване на живота на земята, на труда, на разпределението на труда. Туй е големият въпрос - социалният въпрос на бъдещето е разпределението на труда" /"Социалната държава на бъдещето", в. "Дума", 1 август 1992 г./.
Икономиката на информационното общество за първи път в историята на цивилизацията ще създаде възможност човекът да стане цел на общественото производство, а капиталът - негово оръдие на труда. Социалният хуманизъм иска да осъществи тази възможност и да я направи битие на всички хора. "Демокрацията - казва д-р Москов - се налага в момента като либерална. Свободата на личността, равенство пред законите, свобода на мислене, говорене, писане и организиране. Това е демокрацията, парламентарната. Обаче тя е вече недостатъчна за половината човечество. Предстои да решим въпроса за труда... Двадесет и първи век, новото хилядолетие ще бъде хилядолетие на социалния хуманизъм. Поставя се въпросът за грижата на личността като същност на една планетна солидарност. На каквато степен да е развитието на даден народ, в сегашната му степен той има нужда от някаква социална справедливост. Различни са степените. Хуманизмът има различен пълнеж в различните периоди на човешката история. Сега е дошло дотам положението на човечеството, че се касае да се запази най-напред видът човек, да се запази животът на планетата, да се раздели трудът... Именно за този социален хуманизъм трябва да мислим като социалисти /"За социалния хуманизъм", в. "Дума", 7 април 1993 г./.
Както виждаме, д-р Москов извежда победата на социалния хуманизъм от назрелите исторически потребности на обществото, които имат своите икономически и своите технико-организационни предпоставки.
Най-добрият съюзник на социалния хуманизъм е самият научно-технически прогрес. Ще се сбъдне пророчеството на великия Аристотел: "Само тогава, когато плугът започне сам да оре, а хурката сама да преде, човекът ще стане истински свободен."
Съществени промени се очакват и в политическия живот на обществото. В информационното общество няма да има "мнозинство" и "малцинство". Бъдещата демокрация няма да бъде власт на мнозинството, а власт на организираните малцинства - групите по интереси и гражданските движения са кълнове на новите форми на политическа самоорганизация на обществото. Политическата партия като класическа форма на класова самоорганизация от епохата на индустриализма постепенно се преобразува в политическа самоорганизация за утвърждаване на отделни аспекти в развитието на обществото и затова по необходимост става "партия на целия народ". Другояче не би могло да бъде в общество, в което "средната класа" преобладава, а политическият плурализъм се запазва хато механизъм на функциониране на идейното и програмно разнообразие - източник на всяко ново развитие. По същество това вече не е класова партия, а гражданско движение с организация на политическа партия.
Класацията "ляво-център-дясно" е разпределение на политическите сили в демократичното общество от индустриалната епоха. Категориите "дясно" или "либерално" и "ляво" или "социално" постепенно се изживяват. В съвременното постиндустриално общество всяко "ляво" има свой либерализъм и всяко "дясно" - свой социализъм. Процесът на своеобразната "хибридизация" на политическите сили отразява прехода от индустриално към информационно общество, в което либералният хуманизъм прераства в социален хуманизъм. В бъдещото общество класификацията "ляво-център-дясно" ще отпадне не защото е една "предизборна манипулация", както мисли д-р Дертлиев, а защото изживява времето си. Тя ще отстъпи място на една нова координатна система на политическото пространство, в което формациите ще се делят на "прогресивни - консервативни - регресивни" в зависимост от тенденциите в развитието на обществото, които защитават. Победата на социалния хуманизъм ще наложи тази класификация, защото в бъдещото общество политическите сили могат да бъдат повече или по-малко хуманни, но никога вече антихуманни. Д-р А. Москов не говореше за "леви", а за социални и прогресивни политически сили, като подчертаваше не толкова техния формално-функционален, колкото техния съдържателно-исторически, еволюционен характер. "Много бих искал - казва той - да е друга политическата обстановка в България, за да не делим народа на леви и десни, а на прогресивни и консервативни. За нещастие развитието на нещата в СДС, оформянето на дясно крило в него под името СДС-движение налага някак да се върнем крачка назад и да приемем, че действително извън прогресивните и консервативните сили има и крайнодесни, бих казал, реакционерски сили /"Идва векът на социалната демокрация", в."Дума", 4 март 1992 г./.
В информационното общество все по-широко ще се утвърждава и пряката демокрация. В общество, в което всеки дом разполага с компютър, законите могат да се гласуват от всички. Ще се промени характерът на публичната власт - общественото съгласие ще се утвърждава все повече и повече като единствено основание на правомощията на държавата и на нейните инструкции. Институциите на представителната демокрация - парламент, президент, правителство и т.н., ще променят своето съдържание, а някои може и да изчезнат, ако станат излишни.
Д-р А. Москов считаше, че съществена промяна ще настъпи в самия суверенитет на държавата, за сметка на който ще се усили нейната социална регулираща функция. "Ние вече сме свидетели на нещо много голямо в историята: всички държави са обединени около общата задача да запазят човечеството. Затова трябва да отговорим на научната революция: по-малък работен ден, по-високи заплати, по-висок жизнен минимум... Противно на това, което Енгелс казваше, държавата не отмира, а ще се превърне в съставна част на една наддържавна организация. Т.е. отпада вековният принцип за абсолютния суверенитет на държавата...Суверенитетът е вече нешо относително, ограничава се от задачите, които има държавата - членка на ООН" /в. "Стандарт", 2 февруари 1995 г./.
В променящия се свят се променя не само философията, но и социалната база на социалдемокрацията. Към бъдещия век социалдемокрацията тръгва с нова идеология и с нови привърженици. Нейната нова идеология е учението за социален хуманизъм, а нейните нови привърженици - обществените слоеве, носители на научно-техническия прогрес, осъществяващи промяната на Третата вълна - информационната революция, а у нас прехода от тоталитаризъм към демокрация и социална пазарна икономика. Това са все същите "производителни слоеве" на Янко Сакъзов, но с ново съдържание, определено от новите обществени условия. Това е новата "средна класа" - класата на работещите и работливите собственици, производители на блага за себе си и за другите, майсторите на човешкото щастие.
Социалният хуманизъм възниква на пресечната точка на прехода от индустриално към информационно общество и на прехода от тоталитаризъм към демокрация и социална пазарна икономика и затова е обществено явление от ново качество. Социалният хуманизъм е нов синтез на либерализма и на социализма, който отразява заличаването на разликата между личен труд и частна собственост /капитал/ в бъдещото информационно общество. Социалният хуманизъм е новата философия и програма за действие на движението към нарастваща свобода на човека в нашето преобразуващо се общество - нова мяра на отношенията между човека и обществото във всички области на живота, наследник и продължител на великото дело на социалдемокрацията от XIX и XX век.
"Може да не се наричаме вече социалисти след сто години, нещо друго да се измисли дотогаз... - казва д-р А. Москов. - Но...тия са проблемите, които стоят пред хората на прогреса" /в. "Дума", 7 април 1993 г./.
Един от ораторите на 41-я конгрес на БСДП, който яростно осъждаше нашите идеи, започваше всяко свое изречение с думите "нашите прогресисти...". Какво пък, може би той ще се окаже прав. Това, което за него беше израз на укор, за нас е основание за гордост. Близък е денят, когато ще кажем: "Ние сме социални хуманисти, защото сме прогресисти, и ние сме прогресисти, защото сме социални хуманисти."
Социалдемокрацията не умира. Вечна като живота, тя се преобразува. Нейната съдба наподобява промяната, настъпила с "грозното патенце" от знаменитата детска приказка на Андерсен. Един ден то се превърнало в чуден бял лебед и тогава тези, които го отбягвали и хулели, се надпреварвали да му се радват.
/Пресслужба "Куриер"/
16:00:00
29.01.1994 г.
Редактор: Лилия Томова - деж. ред.
Технически изпълнители: Павлина Стефанова
Иванка Тодорова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА
Copyright © Пресслужба "Куриер", 1996 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!