София, 29 август 1994 година
Брой 168 /1213/

София, 29 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ И ДЕПУТАТИТЕ СОЦИАЛИСТИ ПО ПОВОД НА ЧЕСТВАНЕТО НА ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ.

Петдесетте години, които ни делят от Девети септември 1944 г., дават възможност за обективна оценка на това голямо събитие в историята на България. Тази дата е кулминация на антифашистката борба на българския народ, начало на народнодемократичната революция, която въпреки последвалата подмяна на нейния характер, доведе до ускорено модернизиране на страната ни. Девети септември рязко преориентира българската държава от съюзник на нацистка Германия към участник в антихитлеристката коалиция. Този исторически поврат бе подготвен и заплатен с много човешки жертви, с продължителна организирана борба на най-широки слоеве от българския народ, приобщи ни към европейската антифашистка съпротива и запази достойното място на суверенна и неделима България в следвоенния свят.

Такива исторически събития би трябвало да бъдат повод за обединяване, а не за разделяне на българското общество. Обяснимо е отделни групи и личности да имат отрицателно отношение към 9 септември. Недопустимо е обаче държавният глава, който по конституция олицетворява единството на нацията, да става изразител тъкмо на такива ограничени негативни оценки и да смесва значението на 9 септември с последвали го чужди на народната революция явления. Положителен факт е, че президентът на България отиде да почете с участието си честването на аналогично събитие в друга държава. Но същият президент не се посвени да охули Девети септември в България. Така той още веднъж проявява своя национален нихилизъм, неспособността си да бъде обединяваща фигура и продължава да вреди на международния авторитет на страната. С тези свои изявления той отдалечава България от демократична Европа.

Висшият съвет на Българската социалистическа партия и депутатите социалисти подкрепят инициативите на Общонационалния комитет за честване на 50 години от 9 септември и отхвърлят всички опити да се използва годишнината за поредна вълна на омраза и разединение.

София, 27 август 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 29 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА НАЦИОНАЛНИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СИНДИКАТ ПО ПОВОД НА ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО ЗА РЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМИТЕ В НАЦИОНАЛНАТА ПОЛИЦИЯ НА ФОНА НА НАРАСТВАЩАТА ПРЕСТЪПНОСТ В БЪЛГАРИЯ.

Изпълнителното бюро на Националния полицейски синдикат /ИБ на НПС/ е силно разтревожено от протичащата на практика икономическа чистка в Националната полиция на фона на галопиращата и излязла извън всякакъв контрол престъпност. Престъпността нараства, а силите, които трябва да й противодействат, реално намаляват. Докато полицията продължава кадрово да се обезкръвява, безпристрастната статистика сочи, че средно на ден се извършват 554 престъпления, от които 476 кражби, 15 грабежа, 2 изнасилвания, 1 убийство. Щетите от икономическите престъпления възлизат на милиарди левове. Независимо от голямата безработица в страната в полицията има вакантни места, а 20 процента от служителите са с трудов стаж до 1,5 години.

Кой би се наел да гарантира, че полицията в бъдеще ще изпълнява успешно поставените й отговорни задачи, при положение че данните от извършеното социологическо проучване сочат:
- 20% от полицейските служители с трудов стаж от 5 до 15 години са с формирана трайна нагласа за напускане на институцията;
- 39% от полицейския състав смятат, че биха могли да се реализират по-добре извън системата на МВР.

Шокираща е убедеността на голямата част от състава, че трябва да търси собствен просперитет извън системата на МВР. На първо място сред причините за неудовлетвореността на полицейските служители от професионалния им статус, формиращи нагласата за търсене на работа извън системата на МВР, са не рисковите ситуации, заплашващи живота, а ниското заплащане. Дори несемейните служители преценяват сегашните си заплати като недостатъчни за удовлетворяване на техните потребности. Вече има случаи, когато полицаи слагат край на живота си поради материалната безизходица, в която са попаднали. Обезпокояваща е и другата крайност, когато някои полицейски служители правят опити да набавят липсващите им средства по престъпен начин.

Отчитайки горните обстоятелства, Изпълнителното бюро на Националния полицейски синдикат, които си е поставил за цел да съдейства според възможностите си за превръщането на българската полиция в съвременна и демократична, способна, ефективно да изпълнява поставените й отговорни задачи; с оглед на решаването на тежкия кадрови проблем чрез задържането на останалия все още опитен и обучен състав, и като взе предвид, че реалната инфлация за първите шест месеца на годината достигна 60 процента,

ИЗРАЗЯВА

Несъгласие със 148 Постановление на Министерския съвет /ПМС/ от 1 август 1994 г., с което се премахва индексацията на работните заплати за второто и четвъртото тримесечие на 1994 г.; тъй като необходимите средства са предвидени в бюджетните сметки на МВР съгласно Закона за държавния бюджет за 1994 г.

Несъгласие с възприетия от Министерския съвет подход към индексирането на работните заплати в съответствие с инфлацията, при който най-ниско заплатените служители получават най-малко увеличение на работните си заплати и обратно.

НАСТОЯВА

Правителството да индексира работните заплати в МВР в съответствие с реалната инфлация за 1994 г. така, както бе обещало в 71 ПМС от 8 април 1994 г.

Бюджетът на Националната полиция за 1995 г. да бъде самостоятелно обособена част от бюджета на МВР. Минималната полицейска заплата, заложена в проектобюджета за 1995 година, да бъде минимум 10 хиляди лева, имайки предвид реалната, а не прогнозната инфлация.

Да започне процедурата по подписване на споразумение между правителствената комисия и синдикалните организации в МВР, съгласно чл.85 от Закона за МВР.

ПРЕДЛАГА

Сътрудничеството си при решаването на гореизложените проблеми.

ПРЕДУПРЕЖДАВА,

Че икономиите в сферата на националната сигурност са опасни и с дълготрайни, непредвидими последици, отговорността за които ще носите вие, господа!

София, 22 август 1994 г.

/Пресслужба "Куриер”/

* * *

София, 29 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОЕКТ ЗА ПРОГРАМА /ЧАСТ ДЕВЕТА/ "НОВИ ВРЕМЕНА, НОВА БЪЛГАРИЯ, НОВА БСП" НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ. Документът ще бъде гласуван на референдум от 15 септември до 15 октомври 1994 г. от членовете на партията и от нейните симпатизанти.

ВТОРА ЧАСТ
БЪЛГАРИЯ ДНЕС И В НАЧАЛОТО НА XXI ВЕК
ПРЕХОД КЪМ ПРАВОВА ДЪРЖАВА И ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО СЪС СОЦИАЛНО ПАЗАРНО СТОПАНСТВО

Колкото и да е тежко сегашното положение на страната, социалистите смятат за напълно реално както преодоляването на кризата, така и модернизирането на България. Опирайки се на солидни анализи, ние предлагаме път и политика за това.

Българската социалистическа партия вижда днешния и утрешния ден на България като преодоляване на вътрешното разделение, конфронтация и нестабилност и утвърждаване на национално единение, спокойствие и стабилност. Това може да се постигне с мъдра политическа стратегия и с добра практическа политика. Ние, социалистите, предлагаме стратегия на мирен преход и национално съгласие. Ние предлагаме политика на демократични реформи и толерантност.

Българската социалистическа партия смята, че определящи за модернизирането и просперитета на България са създаването на правова държава и преходът към гражданско общество със социално и екологически ориентирано пазарно стопанство.

Правовата държава гарантира реализирането и защитата на правата на личността, широкото участие в представителната и в пряката демокрация, строгото спазване на законите Ние виждаме България като демократична държава с ред, спокойствие и сигурност в нея и ще направим всичко, за да стане такава.

Гражданското общество създава условия за утвърждаване на свободата и демокрацията. Социалистите са за пълноценно гражданско общество от модерен европейски тип с нарастваща роля на личността в него и във формирането на държавната политика. Ние сме за свобода на словото, на идеите и на организациите, за плурализъм във всички сфери на обществения живот.

Просперитетът на България и благосъстоянието на българските граждани могат да бъдат икономически осигурени от създаването на социална пазарна икономика, в която ще съществуват всички форми на собственост и ще си взаимодействат конкуренцията и държавното регулиране. Пазарът, както и демокрацията, са постижение на човешката цивилизация. Социалистите не са против пазара. Но ние сме за социално пазарно стопанство, което осигурява справедливост и благоденствие за всички.

Политическата реформа трябва да има като резултат демократични по своята природа, успешно функциониращи и способни да решават проблемите на обществото и на гражданите законодателна, изпълнителна и съдебна власт. Политическата реформа трябва да доведе до установяване на свободно и демократично гражданско общество. Сега е особено важно да се утвърдят политическата култура и принципите на демокрацията, които трябва да ръководят както гражданите, така и държавните, политическите и обществените структури. България днес се нуждае от демократична, но силна държавна власт, от демократично, но стабилно общество. Хаотичното състояние трябва да бъде преодоляно не чрез рецидиви на "силната ръка", а чрез безкомпромисно прилагане на закона и правилата на демокрацията.

Особено важна, а в много отношения решаваща роля за превръщането на днешна и утрешна България в просперираща страна има успешното осъществяване на икономическата реформа. Целта на реформата е да се създаде социално пазарно стопанство у нас. То съчетава икономическата ефективност с гаранции за социална сигурност на всеки човек.

Социалното пазарно стопанство - това е смесена икономика, при която частната и държавната собственост функционират при еднакви правно-икономически условия и са относително равностойни в създаването на брутния вътрешен продукт.

При социалното пазарно стопанство държавата осъществява активни регулативни функции чрез фиксална, монетарна, инвестиционна политика, чрез политика на доходите и заетостта, чрез социална политика. Държавата, без да нарушава принципите на свободната инициатива и конкуренцията, провежда политика, която гарантира социалната сигурност на обществото и на личността.

Социалното пазарно стопанство изисква икономическо овластяване на широки слоеве от населението, развити и регулирани от държавата пазари на стоки и услуги, на капитали и работна сила и цивилизовано партньорство между основните субекти на стопанските отношения.

Собствеността дава възможност на своите притежатели да получават доходи и да са независими от държавата. Българската социалистическа партия е за социализация на собствеността, т.е. за нейното разпределяне между множество субекти, за развитие на акционерната, кооперативната и други форми на собственост. По този начин се ограничава социалната поляризация, нараства солидарността между хората и се укрепва демокрацията.

Социалното пазарно стопанство е отворено към световната икономика. Държавата стимулира участието в международното разделение на труда, както и притока на чужд капитал при определени условия. Заедно с това българските социалисти държат тя да защитава интересите на националните производители чрез умерен и избирателен протекционизъм.

За Българската социалистическа партия съобразяването със законите на пазара не изчерпва ангажиментите на обществото и на държавата, когато става дума за осигуряване на самите условия на живот на човека /околна среда, здравеопазване, жилища/ и за формиране на личността /отглеждане и възпитание на подрастващите, образование, електронни медии/.

От този момент нататък социално-икономическият преход според неговите цели, задачи и според времето, необходимо за тяхното осъществяване, може да се раздели на три периода:

* краткосрочен, до 1-2 години, който се характеризира със стопанско възстановяване, с прекъсване на икономическия спад и със стабилизация, с начало на структурната реформа, с избирателно възвръщане на част от традиционните ни пазари и с равнище на реалните доходи, които правят прехода поносим;

* средносрочен, до 5-6 години, когато настъпва икономическо оживление, технологическо обновление, разширяване на пазарите, повишаване на заетостта, нова пропорция между производството и обслужващата сфера, между отрасли и браншове, между обществена и частна собственост, нова система на социално осигуряване и повишаване на жизненото равнище на населението;

* дългосрочен, до 15-20 години, когато са налице всички институции и функционални механизми на социалното пазарно стопанство. България участва равностойно в международното разделение на труда и жизненото равнище на българина достига показателите за средноразвитите страни.

Българската социалистическа партия смята, че дългосрочната цел е да се създаде социално пазарно стопанство, съобразено с българските условия. Непосредствената цел на стопанската политика в началния период на прехода е да се блокира задълбочаването на кризата и да се създадат условия и стимули за икономическо оживление.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 29 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКА ДОКТРИНА /ЧАСТ ПЪРВА/ НА ГРАЖДАНСКО ОБЕДИНЕНИЕ ЗА РЕПУБЛИКАТА, ПРИЕТА НА ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /23, 24 ОКТОМВРИ 1994 Г., СОФИЯ/.

Политическата доктрина, която обсъди Националната конференция на Гражданско обединение за републиката /ГОР/ на 23, 24 октомври 1993 г., произтича изцяло от ориентацията на Обединенията като динамично и отворено политическо движение. Ние се ръководим от желанието да предложим на българската общественост една модерна, прагматично ориентирана доктрина, произтичаща непосредствено от постиженията на световната политическа мисъл и съобразена с потребностите на съвременна България.

ОТВЪД ТРАДИЦИОННИТЕ ПРЕДСТАВИ

Ние не искаме нито да вървим зад историята, нито да тичаме пред нея. Затова политическата доктрина на ГОР произтича както от развитието на националната икономика и политическите процеси, така и от глобалните промени в съвременния свят.

Държим сметка за обстоятелството, че се разделяме с XX век, в началото на който светът се разпадна на две противоречиви класови групировки и на две световни системи. В едната част на света се установиха отношения на класово господство, частна собственост и пазарна размяна и властваха идеите на буржоазния либерализъм, които бяха още наречени капиталистически обществени отношения. До средата на XX век в света на капитализма имаше и експлоатация, и насилнически колониални войни, и мащабна престъпност, и пробиващ си път войнстващ империализъм.

В другата част на света, постепенно обхванала Русия, Източна Европа, Китай и някои по-малки страни, се наложи идеята, че чрез тотално одържавяване и премахване на частната собственост може да се отстрани експлоатацията и заедно с това да се възцари царство на благоденствие и справедливост. Разочаровани и пренебрегнати от света на капитала и неговата икономическа империя, стотици милиони хора повярваха в тази идея и възможността тя да разреши световните противоречия. Обратно на надеждите, в системата на социализма, а след това и на т.нар. развит социализъм /като първа фаза на обявеното за връх в човешкото развитие комунистическо общество/, се възцариха насилие и безконтролно управление на партийно-държавната бюрокрация. Постепенно това доведе до намаляване на икономическия потенциал на обявените за комунистически общества, до непрекъснато увеличаваща се демотивация за труд и обезсмисляне на регулираните от партията-държава стопански и културни механизми. Тоталното одържавяване на обществения живот в бившите социалистически държави постави в рамки ролята на науката и изкуството и в крайна сметка ограничи творческия потенциал на съответните народи.

В особено сложно положение тоталитарните системи от бившите социалистически страни изпаднаха през 70-те и 80-те години, когато започна нова технологична революция. Технологиите на тази революция задълбочиха демонополизацията и демасофикацията, ускориха отварянето на държавите едни към други. Това влезе в пряко противоречие с фундаменталните структури и на т.нар. социалистическа система, до банкрута на държавната планирана икономика. Опитите за частични промени само задълбочиха кризата, без да решат основните й противоречия. Това доведе до обезсмисляне на т.нар. социалистическо развитие дотолкова, доколкото то беше свързано с политически нарасналото одържавяване. Неслучайно глобалните промени в света започнаха с разпадането на източноевропейските тоталитарни режими. И това в идеен план трябва да се каже съвършено открито.

Същевременно бихме направили груба грешка, ако смятаме, че промените в съвременния свят са свързани само с колапса на световния комунизъм и т.нар. развит социализъм. Нашата прогноза е, че разпадането на тоталитарните източноевропейски режими ще бъде последвано от мащабни геоиолитически и идейно-културни промени в останалата част на света, включително и в най-развитите държави. Кризата е обща и тя праща както комунистическите, така и традиционните капиталистически общества в миналото. Тяхната взаимо-обвързаност и неадекватност на настъпващите социални и технологични промени ги прави еднакво несъстоятелни и ограничени.

В тази обстановка в най-развитите западни страни интелектуалният свят все повече поглежда отвъд нормите на традиционалния капитализъм. Новата ориентация в търсенето на най-продуктивките умове на човечеството се обуславя и от обективните икономически процеси, и от промените в духовното развитие. Масовата дифузия на големите монополистични собствености, гибелта на хиляди семейни концерни и замяната им от големи дружества, масовизирането на акционерното начало, нарастващата роля на пенсионни и други инвестиционни акционерни фондове - всичко това съдейства за превръщане на традицион-ното капиталистическо общество в нещо друго, което можем да наречем с пълно основание постиндустриално и некапиталистическо. Подобни са процесите и в Япония, където трудно може да се открои типична буржоазна класа.

Ето защо с пълно основание можем да кажем, че нито традиционният социализъм или полусоциализъм, нито традиционните капиталистически буржоазно-либерални доктрини могат да отговарят на очертаващите се нови тенденции в развитието на човечеството. Необходима е нова широта, обвързване на политическото мислене с новите тенденции и процеси в световното развитие, политическа адекватност на огромните технологични и духовни промени в развитието на човечеството.

Резонен е въпросът: възможно ли е България да се насочи непосредствено към обществени отношения, отговарящи на най-развитите страни в света? Не е ли необходимо да се извърви традиционният път на капиталистическо натрупване с всички произтичащи класови разслоения и след това да се премине към нови постиндустриални форми?

Отговорът на тези въпроси зависи от оценката на потенциала, с който разполага сега България и от възможностите, които предлага този потенциал.

Очевидно е, че трудно можем да избегнем социално-груповите разслоения, породени от прехода към пазарна икономика. Същевременно трябва да се отбележи, че най-малко три фактора дават принципната възможност този процес да бъде безболезнен и относително кратък.

ПЪРВИЯТ от тези фактори е свързан със социално-класовата структура, унаследена от тоталитарното минало. Съществена част от българите през този период придобиха черти и имуществени характеристики на една неикономическа средна класа. Колкото и да е специфичен характерът на тази "средна класа", тя е психологически подготвена именно за балансиран, равновесен път на развитие. Високото образователно равнище, особено на младите българи, голямата им и неизползвана в миналото социална енергия, мащабното развитие на креативните способности на нашите граждани в сферата на изкуството и културата говорят за друг тип социално структуриране, много по-близък до новите постиндустриални структури на Запада, отколкото до 1939 година. Преразпределението на одържавената собственост може съвсем реално да се извърши така, че да се избегнат драстичните разслоения, неравенствата в българското общество да стимулират развитието, а не да предизвикат конфликти.

ВТОРИЯТ фактор е свързан със специфичната спирала на развитие на най-напредналите страни. Днес и САЩ, и Западна Европа, и Япония все повече търсят хоризонтална и максимално социализирана хармония. След като преминаха през фазата на "дивия капитализъм" и монополизма, най-развитите страни се "връщат" към демонополизирани структури и в това виждат измеренията на прогреса. За нас тази перспектива има възлово значение. Тя е постижима и е много по-ефективна от връщането ни към довоенната епоха.

ТРЕТИЯТ фактор е свързан с огромната интернационализация на световния стопански и духовен живот. Новите световни комуникации, чуждите инвестиции, средства за пренасяне и обработка на информацията правят възможно и необходимо използването на съвременните форми на организация на човешкия живот. Ние или ще станем носители на новото в света, или ще ни принудят да напрвим това, но като ни отредят ролята на прислужници.

Предвид всичко това ГОР смята, че изборът на България не трябва да се ограничава в кръга на концепциите: или капитализъм /либерално стопанство плюс класово разслоение/, или социализъм /изцяло или частично одържавяване плюс икономически необосновани социални гаранции/. Нито една от двете концепции не е в състояние да отговори на глобалните промени в съвременния свят и в частност в нашата страна.

/Пресслужба "Куриер"/

15:00:00
29.08.1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Цанка Стойчева
Технически изпълнител: Галина Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер”, 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!