29 януари 1993

София, 29 януари 1993 година    
        Брой 20 /807/

Главен редактор: Стефан Господинов


София, 29 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА ПРЕСЦЕНТЪРА НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА ОПИТ ДА СЕ ДЕСТАБИЛИЗИРАТ ФИНАНСОВИ ИНСТИТУЦИИ В СТРАНАТА.


Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ разглежда поредния скандал в Българска народна банка /БНБ/ като част от политическите машинаци и нов опит да се дестабилизират най-сериозните институции в страната. В този смисъл оставката на проф. Тодор Вълчев не е личен, а политически и държавен проблем. Ние сме подкрепяли и ще подкрепяме разумната финансово-кредитна политика на Националната банка и личната позиция на нейния управител г-н Т. Вълчев.

КНСБ настоява парламентът и правителството да проучат кой стои зад създалата се ситуация - крайно време е да се прекратят опитите за разклащането на центровете на икономическата и финансовата власт.

София, 28 януари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 29 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ СЪВЕТ НА СЪЮЗА ЗА ТЪРНОВСКА  КОНСТИТУЦИЯ ПО ПОВОД НА ПУБЛИКАЦИЯ ВЪВ ВЕСТНИЦИТЕ "ДЕМОКРАЦИЯ" И "РАННО УТРО".


Във вестниците "Демокрация" и "Ранно утро" от 27 януари 1993 г. беше публикувана декларация от името на Съюза за Търновска конституция. Без да оспорваме нейният текст, искаме да подчертаем, че авторите й - Партия Либерален конгрес, Партия на свободата и прогреса, Консервативна партия и Българска демократ-конституционна партия - не представляват Съюза за Търновска конституция с решение на Националната конференция на съюза от 16 декември 1992 г. и на Националния политически съвет от 8 януари 1993 година.

София, 27 януари 1993 г.

ПОДПИСАЛИ:
ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА ПАРТИЯ: Димитър Бранков
ЗА БЗНС "ВРАБЧА-1: Йордан Дупаринов
ЗА БЗНС "ВРАБЧА-1" /Димитър Гичев/: Никола Куртоклиев
ЗА БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ ЗА ЕВРОПЕЙСКА ФЕДЕРАЦИЯ: Димитър X. Попов
ЗА ДВИЖЕНИЕ ЗА ОБНОВЛЕНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА: д-р Борис Милошев
ЗА ПАРТИЯ НА ТРУДА: Иван Велков
ЗА ХРИСТИЯНРАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ: Лиляна Петкова

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 29 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМАТА СИНДИКАЛНА ФЕДЕРАЦИЯ НА ТЪРГОВИЯТА, КООПЕРАЦИИТЕ, УСЛУГИТЕ И ТУРИЗМА ПО ПОВОД НА ОПИТИ ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЙНАТА СГРАДА. Документът е адресиран до членовете на Федералния съвет и до средства за масова информация.


След близо петгодишни борби с представителни органи на държавната власт и особено с някои синдикални босове в КНСБ сградата на федерацията на ул. "6-ти септември” N 4 в София на 18 декември 1992 г. най-после беше освободена от чуждо присъствие и с нея, можем да кажем, че разполага федерацията. Собственик и стопанин са вече федерацията с нейните синдикални организации в страната. Сега се обсъждат различни оферти за използването на отделни помещения. Стремежът е да се приемат най-изгодните от тях. Средствата, които ще получим както досега, така и занапред, ще бъдат използвани за попълване и изразходване на социалните фондове на федерацията.

С тези действия най-после се възстановява една справедливост. Справедливост обаче, която федерацията и някои нейни ръководители заплатиха с висока цена.

Видимо, това не дава мира на желаещите да се настанят в сградата ни. Два месеца вече ние отблъскваме напъните на представители на Министерския съвет, на Министерството на финансите и на Министерството на културата да се предостави сградата на други институции.

Във федерацията на 22 декември 1992 г. се състоя отново сблъсък с представители на Министерския съвет за сградата и от тях получихме информация, че тя е включена в уставния фонд на фирма "Софис".

Във федерацията до този ден никой не знаеше за тези нагли претенции.

У нас се оформя мнението, че длъжностни лица в КНСБ отново заговорничат за съдбата на сградата.

Всичко това налага Изпълнителният комитет и Федералният съвет, всяка синдикална организация и всеки синдикален член от нашите сфери да издигнат решителен глас на протест срещу онези сили, които не само сега не градят база и не осигуряват условия за активна синдикална дейност, а обратното! С всевъзможни методи на шантаж, с нови форми на груб натиск и противозаконни действия очертават истинския си облик против интересите на синдикалните членове и съвсем явно, за кой ли пореден път, утвърждават досега несрещан антисиндикализъм.

Изпълнтелният комитет изразява своето възмущение от непрекъснатия морален тормоз, оказван чрез постоянни разговори и посещения в сградата от представители на държавата и от силно амбициозни "ръководители" от КНСБ.

Призоваваме всяко синдикално формирование, всяка синдикална организация, всеки синдикалист и синдикален член от търговията, общественото хранене, хлебопроизводството, кооперациите, услугите, туризма, социалния отдих и другите синдикални структури на федерацията да окажат противодействие срещу длъжностни лица на държавата в лицето на нейната изпълнителна власт. С всички законни средства да отговорим на властимащите и на лицемерите синдикални босове, че ще защитаваме това, което са създали нашите предшественици преди близо 60 години и за него нито държавата, нито грандомани "синдикалисти" нямат никакъв принос.

С тази декларация ние още веднъж информираме синдикалните организации на федерацията за този нов, безпрецедентен поход към нашето собствено имущество.

В последващото развитие на сговора между държава и синдикална централа Изпълнителният комигет ще положи усилия да привлече вниманието и подкрепата на нашата общественост и на съответните международни държавни и профсъюзни институции.

София, 22 декември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 29 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ТЪЖБА ОТ ХРИСТИЯНСКИ СЪЮЗ "СПАСЕНИЕ" ДО ДУХОВНИЯ СЪД - СОФИЯ


УВАЖАЕМИ СЪДИИ,

Дълбоко развълнувани от трагедията на обществото и православната църкава, предизвикана от мракобесието на безбожния комунизъм, ние се обръщаме към Вашата справедливост и човеколюбие и настоятелно Ви молим за обективно разследване и издаването на правилна присъда.

Първото и най-важно престъпление на комунизма като система и идеология е човеконенавистничесткото отхвърляне на вярата в Бога, обявяването, че религията е опиум за народите. Какво по-голямо конщунство и злодеяние от това, да се отречеш от Създателя си, от Твореца на Вселената, да изопачиш истината, че Вселената и материята са създание Божие, да отхвърлиш факта, че имат начало във времето и пространството и да се опиташ да ги увековечиш и обожествиш.

Ние призоваваме за свидетелстване против това духовно престъпление - космологическата теория за възникването на Вселената, за нейния първоначален взрив /Биг-Бенга/ и теорията за еволюцията, които точно съответстват на книга "Битие" от Библията.

Какви са последиците от това страшно идеологическо престъпление?

1. Комунистите отхвърлиха великото изкупително дело и саможертва на богочовека Иисус Христос, убит на кръста на Голгота и възкръснал на третия ден според писанията. С това се разкрива едно гнусно подбудителство към погубване на човешки души и зловещото им хвърляне в прегръдките на ада. Отклоняването им от вечното блаженство в райските селения.

Има ли по-голямо престъпление от това?

От него следват моралното падение на обществото и личността, нарушаването на естествените отношения на обич и уважение към ближния, омраза към родителите /отцеубийство/, гнусни прелюбодействия, разрушаването на семействата поради необуздан разврат, извратеност, отчаяние, водещо до самоубийства /смъртен грях/, и пагубно пиянство, наркомания, нарушаване на държавните закони, анархия и терор, прикрити зад пролетарска диктатура, обезличаване на личността, фалшив колективизъм, поругаване на свещеността на частната собственост, което хвърля хиляди човешки същества под икономическо заробване от червената номенклатура. Превръщането на партията в божество, в идол, пред който се принася в жертва всичко свято и човешко.

2. Но за да се допълни мярката на беззаконието и престъпленията, комунизмът стъпка и поруга СВЕТАТА ЦЪРКВА, бяха унищожени и убити стотици свещеници и още толкова хвърлени в затворите. Разрушени бяха храмове и монастири, отнети и осквернени църковни светилища и имоти, вярващите бяха преследвани, уволнявани, заточавани и оклеветявани. Извършваше се забрана на религиозните ритуали и духовна литература, кощунствено прирарвнявани наравно с порнографията /като повод за забраната й/.

Не стига и това, но подло и вероломно се внедряваха агенти на комунизма и секретните служби в църковната йерархия - според плана на генерал Йонко Панов от 1949 година, Антон Югов и Христозов - шеф на ДС. Задачите на тези псевдодуховници, с които беше извършена подмяната в църквата, беше да отвратят вярващите, да свидетелстват на неистината, че в България има религиозна свобода по време на комунизма. Да спират всяка истинска проява на духовност, да обезличават и съсипят Църквата, да докладват за кръщенията, венчавките и панахидите и да дават данни и сведения за вярващите, участващи в тези ритуали, да изпращат в чужбина шпиони, облечени в раса. С това те се приравниха на Юдо Искариотски. За тези лъжедуховници най напред свидетелстват статиите им в "Църковен вестник", които хвалят комунизма, славославят деветосептемврийския преврат, болшевишката Октомврийска революция и социализма.

Към нашата тъжба ние прилагаме доста документи.

Предвид гореизложеното, МОЛИМ, след като се запознаете обстойно с доказателствата за престъпленията /доколкото може човек спокойно да издържи без изблик на справедлив гняв спрямо тези позорни и човеконенавистнически престъпления/, ДА ИЗДАДЕТЕ СПРАВЕДЛИВА ПРИСЪДА.

ВЯРВАМЕ, ЧЕ БОГ ЩЕ ВИ ОСЕНИ С БОЖЕСТВЕНО ПРОЗРЕНИЕ.

С дълбока почит и пълно доверие.

ЗА РЪКОВОДСТВОТО НА ХС "СПАСЕНИЕ":
        Виолета Милева

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 29 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМОТО ДРУЖЕСТВО ЗА ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА - СЕПТЕМВРИ, ПО ПОВОД НА СЪЗДАВАНЕТО НА СОФИЙСКО РЪКОВОДСТВО. Документът е предоставен за публикуване от архива на организацията.


УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

На всички нас е известно за броженията в нашето дружество. Днес е денят на истината: всички световни движения са имали своя Юда, поставил общочовешките ценности под няколкото сребърника, получаващ ги от управляващите за предателството.

В световната история всички диктатури слизат от политическата сцена с отчаяна съпротива. Ударите на диктатурите, естествено, са насочени срещу твърдите и убедените противници. Такива удари понесе Независимото дружество за защита правата на човека в България.

Ние, като правозащитници, устояхме и отстояваме позициите си и повтаряме: днес е денят пред България и света да потвърдим непреклонността си. За да разрушат Независимото дружество за защита правата на човека в България, управляващите имат два варианта: да го атакуват целокупно - тотално, чрез натиск върху всички членове или да го превземат и оглавят отвътре. Приложени бяха и двата варианта. Първия, всички вие сте го почувствали, но за зловещия втори вариант ще сведем данни.

На 16 януари 1988 г. в дома на г-н Илия Минев в гр.Септември, ул. "Загоре" N 16 бе основано Независимото дружество за защита правата на човека в България. Учредителите са: г-н Илия Минев, г-н Едуард Генов, г-н Цеко Цеков, Божидар и Минка Статеви и др. За председател бе избран г-н Илия Минев. Световната общественост бе запозната с учредяването на дружеството. През пролетта на същата година започват масови репресии срещу членовете му. Г-н Илия Минев и членове на дружеството протестираха категорично със серия от гладни стачки. В подкрепа на д-р Тренчев, г-н Христофор Събев, г-н Николай Колев /Босия/ и г-н Хасан Бялков, като най-ревностният защитник бе г-н Илия Минев.

През 1989 г. по времето на официалното посещение на г-н Митеран, г-н Илия Минев бе под домашен арест от страна на Държавна сигурност. В невъзможност да напусне своя дом, той предаде касета със своя запис за френската преса на г-н Милчо Попов. В София касетата бе предадена на г-н Костадин Георгиев. По-късно тази касета попадна във всички посолства на западните страни в София, но със съвсем друго съдържание. Направен е професионален монтаж с цел дискредитиране на председателя и дружеството. За отговор на тази недостойна интрига призоваваме г-н Румен Воденичаров и г-н Костадин Георгиев. По това време се провежда "избор" за ръководство на софийското дружество - забележете - софийско ръководство.

На 19 август 1989 г., по признание на г-н Воденичаров, той се самоназначил за "председател". На срещата са присъствали г-н Костадин Георгиев, г-н Димитър Томов, Христо Иванов от Троян и представител от Ямбол. Господин Р.Воденичаров обявил пред членовете състава на "новото национално ръководство". А то е г-н Румен Воденичаров, г-н Костадин Георгиев и г-н Димитър Томов. Представителят Христо от Троян и представителят от Ямбол стават и питат: "Какво правите?" и демонстративно напускат съвещанието. Останалите трима поради липса на друга възможност поемат "тежкото бреме на ръководството".

В едно интервю на френски журналисти с тиранина г-н Т.Живков по Българската телевизия на въпроса: "Има ли опозиция в България?", той отговори: "Не!" Последва въпрос: "А Независимото дружество за защита правата на човека в България какво е?!" Тиранинът изпадна в безконтролен гняв и каза: "Ще ги оправя аз!" Малко по-късно западните радиостанции на базата на съобщение от г-н Димитър Томов съобщиха, че е избрано ново национално ръководство. Питам г-н Р.Воденичаров, който не е член на Независимото дружество за защита правата на човека, и г-н Димитър Томов, и г-н Костадин Георгиев, как фалшифицираха подписи на ветерани на движението и извършиха този узурпаторски акт и под чие ръководство? Изсипана бе огромна мътилка и кал върху Независимото дружество и председателя му г-н Илия Минев, в частност и върху някои лидери на СДС. Каква е връзката, ще запитате, със СДС? В брой 3 от 17 февруари 1990 г. на в."Демокрация" четем: "Рождената дата на независимото дружество е 16 януари 1988 г. в гр. София". По-нататък статията продължава: "Възниква спор за преместването на седалището от гр.Септември в гр.София." Много противоречия и "безобидни" грешки откриваме в статията на Анелия Христова. Дали това е от незнание... На 15 декември 1989 г. г-н Р.Воденичаров се среща с г-н Андрей Луканов и г-н Александър Лилов, които между другото казват на г-н Воденичаров: "Приятелю, на 29 декември 1989 г. ще се състои пленум на ЦК на БКП, ще излезем с решение за възстановяване имената на мохамеданите в България." Предоставям на вас да тълкувате последвалите събития и чия е отговорността за тях. Преди конференцията за опазване на околната среда г-н Мечев, присъствал като български емигрант в Радио "Свободна Европа", където чул следния разговор: "Ще бъдат преведени 10 000 долара в помощ на Независимото дружество за защита правата на човека в България". Призоваваме г-н Воденичаров да даде отчет.

Във в."Старт", бр.973, излиза статия, в която г-н Румен Воденичаров е интервюиран от г-н Емил Янев. Г-н Воденичаров там назовава сам себе си председател на дружеството, като казва по-нататък: "През 1989 г. обществеността в България дремеше. Полша и Унгария тръгнаха решително по пътя на преустройството." Ето защо той се обърна към дружеството, за да създаде необходимите условия за промените. И за да потвърди горното, разказва как се срещнал в кулоарите на Народното събрание с г-н Андрей Луканов, съученик от руската гимназия. И как са прехвърляли "баскетболната топка". Разголвайки мисълта му, читателят не може да не разбере, че понастоящем той разиграва същия баскетбол, като за топка счита Независимото дружество за защита правата на човека в България и СДС. Що се отнася до алпинизма, кой алпинист ще прекосява осем пъти държавата Непал надлъж и нашир, граничеща със СССР, Китай и Индия? Очевидно целта на това многократно прекосяване подлежи на съмнение. Кощунства и с паметта на световноизвестния алпинист Проданов, загинал герочино под връх Монт Еверест. Как да си обясним версията, че през 1984 г. г-н Т.Живков кани семейството му на едномесечна почивка в Евксиноград. Не са ли противоречие думите му, че през 1989 г. обществото в България дремело. А в същото време светът вече знаеше две години преди това за Независимото дружество, основано и учредено в дома на Илия Минев, като последният дава идеята за основаването съвместно с г-н Едуард Генов, г-н Цеко Цеков, Божидар и Минка Статеви. Това не е ли аналогия на твърдението на ония журналисти от края на 1988-1989 г., които твърдяха най-безотговорно, че ученикът от първи гимназиален курс Илия Минев, ненавършил още 14 години, е главен съветник на посланика на Германия. В такъв случай народът казва: "О, свещена простота."

ДАМИ И ГОСПОДА,
Независимото дружество за защита правата на човека в България не може да бъде слуга на БКП и Държавна сигурност. То е следствие на десетилетия упорита съпротива от страна на достойни политически мъченици. Затова предлагаме: след като вземе думата за отговор, г-н Воденичаров да напусне "сцената". Да бъде заклеймен и бъдат запознати всички средства за масова информация, както и задграничните масмедии. Силата е да сме сплотени около ръководството, известно у нас и в целия свят, начело с най-големия поборник за човешки правдини г-н Илия Минев.


        СЕКРЕТАР: Огнян Цеков

София, 27 януари 1990 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 29 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКА И СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКА ПРОГРАМА /ЧАСТ ЧЕТВЪРТА/ НА КОАЛИЦИЯ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ" /КОНСТИТУЦИОНЕН СЪЮЗ СЪС СЕДАЛИЩЕ ГР.ПЛОВДИВ И КОНСЕРВАТИВНА ПАРТИЯ/.


VI. ПРИВАТИЗАЦИОННА ПОЛИТИКА

Поддържане на висок лихвен процент без наличие на определени преференции е средство, което на практика понижава пазарната цена на голяма част от българските фирми, които до този момент са били на пълни или частични дотации. Това обстоятелство създава условия за възникване на един лавинообразен процес на закриване или частично функциониране на основни производствени мощности в българската икономика. Друг е въпросът, дали приетия в този вид закон за приватизация може да изиграе ролята на спасителен фактор в условията на все по-голямата стагнация на производството. В този закон е нарушен един основен принцип, свързан с обстоятелството, че всички български граждани не могат реално да участват в приватизационния процес. Този факт е налице независимо, че по-голямата част от българските граждани са участвали в създаването и възпроизвеждането на наличната държавна собственост, т.е. наред със законните собственици и с техните наследници и те са в качеството си на потенциални собственици и не трябва да бъдат лишавани от своето право също да станат реални собственици. Холдинговият начин на приватизация чрез въвеждане на чекова система или приватизационни бонове е задължителен в нашите условия, тъй като всички граждани могат да участват в дяловата собственост независимо от своето материално благосъстояние. Това твърдение се поражда от факта, че държавата е била и продължава да бъде единственият собственик на националното богатство, създадено с усилията на целия български народ. Друг основен принцип, който е нарушен при приемането на закона за приватизацията, е липсата на пълна публичност и гласност. Разработените в закона принципи, критерии и механизми, въз основа на които трябва да се определят както фирмите, в които държавата ще съхрани мажоритарното си дялово участие, така и конкретните правила за преминаване на собствеността в ръцете на отделни граждани, бяха приети в условията на пълна информационна "затъмненост". А това е именно най-важният закон, който практически ще оформи новата социална структура на обществото. В приетия закон за приватизацията не е посочено ясно по какъв начин ще се набират фондовете на приватизираните предприятия, т.к. е очевидно, че по-голямата част от тези предприятия ще фалират още преди реално да се появят на свободния пазар. Коалиция "Царство България" предлага следните начини за набиране на фондове:

1. Отпускане на кредити с нисък лихвен процент от финансовите институции на приватизираните предприятия.

2. Създаване на частна конкурентоспособна застрахователна дейност за инвестиране в акциите на приватизираните предприятия.

3. Създаване на съвместни фондове между чуждестранни фирми и наши приватизирани предприятия, които издават акции срещу различни видове полици.

4. Създаване на система от частни банки за финансиране на текущия кредит и нуждите от инвестиции.

5. Създаване на международни фондове за инвестиране в разнообразни ценни книжа, собственост на приватизираните предприятия в нашата страна.

Законът, приет в този вид, лишава от възможността големи социални групи от населението реално да участват в приватизационния процес, което от своя страна създава възможност обществото сериозно да се поляризира по отношение на своите доходи. Този закон за приватизацията е насочен преди всичко срещу формирането на "средна” класа в България и практически създава условия индивиди, които са натрупали своите състояния по спекулативен начин, да могат в близките години да оказват сериозно влияние, както при формирането на общественото мнение, така и при контролирането и управлението на политическите процеси у нас. Друго важно обстоятелство, което не е отчетено в приетия закон за приватизацията, е т.н. "национален капитал" и носителите му като социални субекти. В момента десетки хиляди българи от т.нар. "средна класа" са социално "денивелирани". А те са носителите на нови идеи и на интелектуалния потенциал на нацията. Връщането на незаконно изнесените капитали в чужбина от българските дипломатически служби, както и свободните капитали на българската емиграция в САЩ, Австралия, Западна Европа и Южна Америка, т.нар. "реституционен капитал", който все още не е върнат на собствениците, всичко на обща стойност около 10 млрд.долара, ще осигури така нужните на страната финансови средства, както и ще формира една бъдеща средна класа, социална основа на една истинска демократична власт.

/Пресслужба "Куриер"/


10.15.00  
29.01.1993 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                           Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнители: Славка Кочева
                                           Галина Дамянова
Комплексна обработка Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!