София, 29 ноември 1997 година
Брой 93 (1789)
ПАРЛАМЕНТАРНО ПРЕДСТАВЕНИ ПОЛИТИЧЕСКИ СИЛИ
София, 29 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА ЗА ПОПРАВКИТЕ В ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО РАДИО И БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ, ОГЛАСЕНИ НА ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ НА 38-ОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 25 НОЕМВРИ 1997 Г. ОТ ИВО АТАНАСОВ - ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА КОМИСИЯ ПО КУЛТУРАТА И МЕДИИТЕ, ДЕПУТАТ ОТ ПГДЛ. Документът е предоставен за публикуване в пълен текст изключително на Пресслужба "Куриер" и чрез БТА - на средствата за масово осведомяване.
Поправките в Закона за радиото и телевизията са вече факт.
Преди да вземем отношение по тях си струва да потърсим отговора на няколко основни въпроса.
Какви са резултатите от работата на националните медии в тези повече от 100 дни след промяната в ръководствата им? Станаха ли те по-български, по-национални; дали тяхната програмна философия се съобрази с националните приоритети; успяха ли с многобройните промени управляващите да сложат ред и да гарантират на журналистите, които работят в тях, необходимата свобода на словото и професионална независимост?
Уви, отговорът на всички тези въпроси е категорично не!
Нашите опасения отпреди сто дни се оправдаха (за съжаление) - работещо, силно, професионално ръководство на националните медии така и не се получи.
След като повече от половин година управляващото мнозинство залъгваше обществото и журналистическата колегия, че разполага с ясна философия и прагматична концепция за законодателно решаване на проблемите в БНР и БНТ, след като Конституционният съд категорично отхвърли неправомерните решения за смяната на ръководствата на двете медии от месец юли т.г., днес за пореден път силово бяха наложени поправки в сега действащия Закон за медиите. Целта е твърде прозрачна - единствено да се легитимира изборът на генерални директори на БНТ и БНР и окончателно да се узакони политическият контрол над тях, да се осигури абсолютен медиен комфорт на мнозинството.
Това действие явно има и съответна икономическа мотивация, а именно - да се създаде удобна за управляващите основа за приватизация на ефира.
Кой губи времето на парламента - тези, които за четири месеца за втори път ни занимават с този въпрос; вие, които не се поучихте от първия опит, и сега се явихте толкова неподготвени, че се питаме - докога ще действате по метода на пробата и грешката?
На вас, уважаеми господа отдясно, не ви трябва Национален съвет за телевизия и радио като работещ орган. Нужен ви е един безличен фон, един управленски апендикс и затова дори лишавате Съвета от естествените права да избира програмните и управителни съвети.
С това решение Националният съвет за радио и телевизия от обществен орган бе превърнат в инструмент на изпълнителната власт и управляващото мнозинство.
Ограничаването на правомощията на Националния съвет за радио и телевизия демонстрира истинските цели на управляващите - решаването на един частен въпрос с конюнктурни, временни решения. НСРТ ще бъде формален орган, чиято цел е да легитимира кадровите решения на Съюза на демократичните сили (СДС) в националните медии и толкова! Затова е отказът от бюджетно финансиране - за да няма дейност, затова се заговори дори за работа на обществени начала - за да не се носи отговорност и ангажименти. Повече от ясно е, че с този начин на решаване на проблема приемането на цялостен нов закон за медиите става напълно излишен за управляващите.
В стремежа си да обслужи това свое намерение, дясното мнозинство доведе нещата до правен абсурд - като заличи изцяло глава Пета, която визира частните медии - лицензиране, приемане на програмни схеми и пр. Трябва да е напълно ясно, че това ще блокира работата на частните радио и телевизионни организации за дълго време! На много от тях издадените през 1992 г. лицензии изтичат до края на декември. Те или ще продължат да работят незаконно, или ще спрат. От няколко месеца имаме вече подобни случаи, например TV "Скат" - Бургас. Междувременно в страната тръгнаха десетки радиостанции, предимно пиратски.
Искам изрично да подчертая, че както и в други случаи, така и сега мнозинство се опита да приложи познатата си тактика на имитация на консултации. Когато след продължителни маньоври те все пак се състояха в предложения от нас ден и час, се оказа, че представителите на СДС нямат мандат да обсъждат предложения вън от направените от тях самите. И трябва да се разбере от всички, че управляващото мнозинство и сега силово налага взетите предварително на "Раковски" 134 решения.
В крайна сметка гласуваният днес закон е в грубо несъответствие с решението на Конституционния съд, регламентиращо политическия неутралитет на Националния съвет за радио и телевизия. Обещанията на мнозинството, че това решение има временен характер и ще действа до приемането на цялостен нов закон през февруари 1998 година са несериозни и илюзорни.
Демократичната левица остро протестира срещу диктата на мнозинството, срещу узаконяването на политическия контрол над националните медии и вероятно ще предприеме необходимите стъпки за сезиране на Конституционния съд.
Единствено нов медиен закон, изработен съвместно, с участието на експерти от всички парламентарни групи, на основата на препоръките на Съвета на Европа, може да бъде изход от задълбочаващия се хаос в националните средства за масова информация.
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София, 29 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ И НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА ПО ПОВОД ПРОВЕДЕНА НА 26 НОЕМВРИ 1996 ГОДИНА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ ОТНОСНО ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НОТАРИУСИТЕ. Документът е адресиран до председателя на парламента Йордан Соколов и до Пресцентъра на 38-ото Народно събрание на Република България; предоставен е за публикуване изключително на Пресслужба "Куриер" и чрез БТА - на средствата за масово осведомяване.
Пресцентърът на Висшия съвет (ВС) на Българската социалистическа партия (БСП) и Парламентарната група на Демократичната левица (ПГДЛ) е упълномощен да заяви острия протест на представители на парламентарната група по повод проведената на 26 ноември 1997 г. пресконференция с министъра на правосъдието и правната евроинтеграция Васил Гоцев относно законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нотариусите.
Официално Пресцентърът на Народното събрание бе поканил вносителите на законопроекта и представители на ПГДЛ за участие в пресконференцията. Оказа се обаче, че поканата е била повече от формална, тъй като народните представители от Демократичната левица не бяха допуснати да изложат своята позиция пред присъстващите журналисти.
Днешният случай е поредното доказателство за усилията на управляващото мнозинство гласът на опозицията да бъде заглушаван. Очевидно е желанието мнозинството да формира управителни и контролни органи от приближени и послушни фигуранти, както и да проведе дирижирани конкурси за избор на нотариуси, като се пренебрегват доказани професионалисти. Всичко това, без съмнение, е свързано със задаващата се втора вълна на реституция и масово раздържавяване и избора на длъжностни лица, които трябва да узаконяват тази разпродажба. Към това се прибавя и фактът, че министър Гоцев не присъства в пленарна зала, въпреки поканата да изложи становището си, а предпочете безконфликтната монологична форма по време на пресконференцията.
От името на ПГДЛ декларираме, че народните представители ще бранят и занапред законността и интересите на гражданите на Република България.
София, 26 ноември 1997 г.
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София, 29 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКА ПРОГРАМА (ЧАСТ ПЕТА) "СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА АЛТЕРНАТИВА: БЪЛГАРИЯ И НОВИЯТ СВЯТ, ДОСТОЕН ЖИВОТ ЗА ДОСТОЕН НАРОД" НА БЪЛГАРСКАТА ЕВРОЛЕВИЦА, ПРЕДСТАВЕНА НА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ В СОФИЯ НА 10 НОЕМВРИ 1997 Г. Документът е предоставен за публикуване в пълен текст изключително на Пресслужба "Куриер" при БТА.
РЕФОРМАТА НА СОЦИАЛНАТА ДЪРЖАВА
В недалечното минало българинът имаше осигурен жизнен стандарт, макар и на невисоко равнище в сравнение с развитите западни страни. Той живееше в един сигурен и устойчив свят, но лишен от граждански и политически права. За изминалите години неговият жизнен стандарт се срина наполовина. Той се оказа захвърлен в един несигурен свят, без ясна житейска перспектива, без възможности да гради своите лични планове на трайна основа. В свят, завладян от престъпност и корупция.
Ние стигнахме до критична граница, при която не просто се сви потреблението, а се деформира самият начин на живот на хората. Сведоха се до минимум комуникациите, общуването, мобилността. Рухнаха всички здравни стандарти на хранене и физическо движение.
Няма да е пресилено, ако кажем, че българското общество изживява процес на демодернизация, в най-широкия смисъл на думата. Това породи носталгичната вълна по миналото.
Можеше ли да се избегне този социален срив, от какво бе предизвикан той?
Нашият категоричен отговор е: можеше да бъде избегнат. Той бе предизвикан не от осъществяването на реформите, а от тяхното забавяне и блокиране.
Не бе намерен баланс, не бе видяна органичната взаимовръзка между икономическите и социалните аспекти на реформите, които да отговарят на тежките условия на прехода, но и да преследват по-дългосрочни цели. Не бе открит път към синтеза на икономическа рационалност и социална справедливост.
Методът на компенсациите, непрекъснато изоставащи от инфлационните процеси, доведе до драстичен спад на реалните доходи и постави под угроза физическия и интелектуалния потенциал на нацията.
Нужен бе обществен компромис между труда, държавата и капитала за справедливо разпределение на цената и неизбежните жертви в името на икономическия растеж. Този компромис трябваше да намери израз в данъчната система, в непрекъснатия диалог със синдикатите, в използването на ресурсите и структурите на гражданското общество. Структури, които да подпомагат солидарността между хората.
Държавата не може да абдикира от грижата за бедните. Тя е длъжна да гарантира пълноценен живот на българите, извън опасната черта на жизнения минимум.
Евролевицата категорично отхвърля преразпределителния, остатъчен принцип на финансиране на социалните дейности от държавния бюджет. Заедно с това ние категорично отхвърляме и принципа: "Делото на давещите се е в техните ръце!". Тези подходи са неадекватни на новите икономически реалности.
Само въз основа на икономическа стабилизация и възприемането на линията на устойчив икономически растеж можеше да започне постепенното решаване на наболелите социални проблеми.
Ядрото на социалната реформа е преобразуването на предишните системи на социално, пенсионно, здравно осигуряване в нов тип системи, съобразени с принципите на пазарната икономика и гражданското общество.
Трябва да се разбере, че тяхната ефективност е част от съвременния капиталов пазар, от механизма на инвестиционния процес и икономическия растеж. Това означава, че на социалната сигурност трябва да се гледа не като на "разход", а като на елемент от нормалното функциониране на икономиката и обществото.
Нашето разбиране за социалната политика е една от основните линии (наред със социализацията на собствеността и регулирания растеж), които ни разграничават принципно както от класическия либерален мироглед, така и от крайно левите разбирания, носещи привкуса на тоталитаризма и авторитаризма.
Философията на нашата политика тук е преходът от държавно-преразпределителния механизъм на социално осигуряване от близкото минало към автономни, макар и подпомагани от държавата, фондове в самото гражданско общество.
Колкото повече гражданското общество се ангажира с непосредствено социалното, колкото повече социалната политика се осъществява чрез независими и изградени на законова основа социални фондове, толкова повече тя няма да бъде конюнктурно зависима от политиката на едно или друго правителство.
Ние се обявяваме за радикална реформа в социалната политика, която включва:
* Поетапното отделяне на социалните фондове от бюджета, превръщането им в институт на гражданското общество и гарантирането им със съответните застрахователни механизми;
* Превръщането на пенсионните фондове в мощни акционерни финансови предприятия, стопанисващи средства от доброволно осигуряване, от приватизация и управление на предоставена им държавна собственост;
* Поетапно отделяне на фондовете на здравеопазване от бюджета и ангажиране на всички стопански субекти и работодатели във финансиране на здравеопазването.
Трябва да се отчита, че всички тези проблеми засягат в различна степен отделните поколения. При сегашното заварено положение вече пенсионираните би трябвало да получават своите обезщетения директно от бюджета. Новопостъпващите биха могли да бъдат осигурени изцяло въз основа на една съвременна фондова система. От специфично решение се нуждаят проблемите на средното поколение. Тук е необходимо прилагането на смесена система (държавно-частна), съчетаваща бюджетно финансиране и фондов принцип, бюджетни постъпления и диференцирани вноски в зависимост от трудовия стаж, интересите на съответните възрастови и социални групи.
Всички граждани следва дабъдат гарантирани здравно от държавата, работодателите и синдикатите чрез държавни и частни болнични заведения, а също така чрез създаване на мрежа от здравноосигурителни фондове.
До днес 98 процента от необходимите средства за здравеопазването идваха от държавния бюджет. Евролевицата подкрепя реформата във финансирането на здравеопазването чрез въвеждането на здравноосигурителната система.
Успоредно с натрупването на здравноосигурителните фондове държавата трябва да продължи прякото си участие във финансирането на здравеопазването. В тази връзка от особено внимание се нуждаят следните въпроси:
* Създаване на гарантирана от държавата "кошница" от здравни услуги, приемане на Национална програма за борба със социално значимите заболявания;
* Поемане от държавата на решаващ дял във финансирането на така наречените "дейности с неделим ефект" - националните програми за борба с диабета, сърдечно-съдовите и раковите заболявания, спешната медицина, хемодиализата, медицинското образование и пр.;
* Свободен и гарантиран достъп до медицинско обслужване на уязвимите и социално слабите слоеве и рисковите контингенти;
* Профилактика и възстановяване на здравето на хората от наемния труд от модерен европейски тип, основани на принципите на Международната организация на труда;
* Достъп до здравна информация на всички заинтересовани по определен със закон ред;
* Обществен контрол върху ценообразуването на лекарствените средства;
* Свободно развитие на всички форми на собственост върху здравните заведения;
* Отваряне на българската фармацевтична промишленост към външни инвестиции от водещи в световен мащаб производители.
Евролевицата е за цялостно прилагане на принципите на пазарната икономика в здравеопазването. Това предполага на първо място свободен пазар на медицинския труд. На второ място - административни и икономическа самостоятелност на здравните заведения, които остават държавна собственост. Приватизацията в здравеопазването не трябва да нарушава функционалните връзки между отделните негови компоненти.
Евролевицата е за приемане на специално законодателство и активна политика за охрана на труда, заетостта и защита от безработица. Нужна е не само да се лекуват последиците, но и активно да се въздейства върху разширяването на заетостта и търсенето на работна сила. На базата на изяснени национални приоритети в икономиката и на програми за регионално развитие да се постигат съдържателни промени в структурата на професионалната подготовка. Нужно е също така да се провежда умерен протекционизъм към фирмите, разкриващи нови работни места и реализиращи програми за трудова заетост на лица с увреждания, млади хора, представители на етнически групи, както и в някои райони, подложени на риск от обезлюдяване. В крайна сметка стратегически важното е формирането на реален пазар на труда.
В световен мащаб се заражда все повече икономика, способна да се учи на екология. Твърде романтична е обаче представата, че пазарната икономика е готова спонтанно да се учи на екология. Екологическата култура ще се развива все повече чрез целенасочените усилия на държавата, чрез политически средства и с политическа воля.
Предлаганата от Евролевицата икономическа и социапна политика е насочена към устойчивото развитие на обществото, към понижаване на рисковете за околната среда и човешкото здраве.
Ние се обявяваме за сключване на споразумения, които да позволяват част от външния дълг да се използва за възстановяване на българската природна среда със съдействието на нашите кредитори; за строг финансов контрол и санкции, ефективно действащи срещу замърсителите на околната среда и завишени изисквания при охраната й. Подкрепяме реализацията на комплексни национални и международни програми за екологията на Черно море, река Дунав и някои градове и селища със сериозни екологични проблеми.
НАШИТЕ ЦЕЛИ В КУЛТУРАТА
Най-тежки са пораженията на кризата в културата. Живеем във време на "преоценка на всички ценности", на дълбок преход преди всичко в ценностите.
Второто раждане на капитализма в България по своеобразен начин възпроизведе чертите от периода след Освобождението до Втората световна война, като ги свърза със специфичната ситуация след рухването на централизираната планова икономика.
У нас либерализмът няма корени и традиции. Повече или по-малко са просперирали колективистичната психология и поведение. Буржоазна България е била слабо модернизирана, с типични сраствания на икономика и държава. Българската икономика е била и е икономика на длъжници, а стопанското оживление е зависило от външните заеми.
Социалистическият период, макар че коренно промени икономическата и политическата ситуация, в голяма степен се опираше тъкмо на патриархалния морал. Патриархалните нагласи обаче прераснаха в социалистически колективистични нагласи, традиционно силното държавно участие - във всеобхватен държавен патернализъм.
Същевременно след 60-те години, заедно с навлизането и разпространяването на новите световни комуникации и медии, започна да протича процес на глобализация на световната култура, който не можеше да не се отрази и на българското общество. Тази култура произвежда общосветовни критерии и ценности и преодолява националните религиозни и културни различия. Тя е елемент от новата цивилизация, която настъпва с идващия Двадесет и първи век.
Сателитната телевизия, опасването на света с комуникационни, телевизионни, информационни и транспортни мрежи прескача границите и националните различия. Но и създава шансове локалните културни феномени да станат достояние на човечеството.
С една дума - живеем не в света на "или", а на "И". Това не означава, че в обозримо бъдеще нациите ще загубят своята идентичност, че настъпва идиличната картина на етническо и национално разбирателство и мир. Виждаме как в редица региони междуетническите и националните конфликти критично се изострят. И то тъкмо поради разпадането на предишните разделителни линии и глобализационните ефекти.
Националните общности са изправени пред неподозираните предизвикателства да се съхраняват и утвърждават по нов начин. Не чрез самоизолация и агресия, не оставяйки в плен на своите комплекси, а по пътя на тяхното преодоляване чрез формирането на нов тип отношения на толерантност към Другия - независимо дали става дума за политически, културни, религиозни или етнически различия.
Ражда се ново глобално съзнание, отричащо старите разделителни линии, конфронтиращите се господстващи идеологии. Ражда се нова глобална култура или мултикултура, която не претопява отделните култури, а подчертава, удържа различието като момент на своето собствено богатство. В този синтез мястото на всеки се определя от способността му да отговори на новите предизвикателства.
Централният момент на нашата криза е адаптацията към това ново състояние, освобождаването ни от собствените ни национални комплекси. Невъзможно е да се спре настъплението на Кока-кола и Макдоналдс с целия риск, който възниква за един капсулиран досега свят. Ние сме изправени пред това предизвикателство и можем да го използваме като попътен вятър, в изграждането на една нова - едновременно българска, европейска и световна идентичност.
За Евролевицата истинската движеща сила на промяната тук е младото поколение, необременено с предразсъдъците на миналото. В него виждаме бъдещето и шанса на България, за която мечтаем. Оттук произтича и отговорността на политическите сили и на държавата радикално да промени положението в образованието, науката и културата. Ние изхождаме от разбирането, че духовната култура е онова условие, онази хранителна среда, която ще създаде възможностите за включване в орбитите на новата цивилизация.
Ние се обявяваме за:
* Нова политика за младежта, подпомагаща нейната житейска реализация чрез специфични социални програми за образование и заетост, за насърчаване на брачността и семейното планиране, за жилищно устройване;
* Интеграция в програмите на Европейския съюз, насърчаващи младежкия обмен, компютърното обучение, сътрудничеството между висшите учебни заведения, изучаването на езици, реализацията на съвместни научни и културни проекти и пр.;
* Подпомагане на децата чрез специално законодателство, което да ги защитава от насилие, да създава условия за социална интеграция на болните деца и децата в неравностойно положение.
Евролевицата подкрепя принципа на децентрализация на българската култура, за все по-широки функции на културните институции в гражданското общество.
Крайно време е да се разбере, че българската култура и изкуство не могат да оживеят в днешните условия без данъчни преференции, без освобождаване на книгопечатането от загробващи данъци. Законът трябва да признава спонсорството като разход. Да се стимулира създаването на големи фондации за подкрепа на националната култура и осигуряването на нормални условия за развитието й. Независимо от трудностите 3-4 процента от брутния вътрешен продукт трябва да се отделя за култура.
Свободата на словото и печата, развитието на електронните медии са неотделима част от демократичните процеси у нас. Тези процеси обаче не са еднозначни. Ние се обявяваме срещу опитите на непрозрачни частни и политически интереси да монополизират националните електронни медии и да диктуват тяхната политика. Подкрепяме превръщането на Националната телевизия и радио в обществени институции на гражданското общество. Тяхната финансова издръжка трябва да се отдели от държавния бюджет и да се осигурява от данъкоплатците. Само по такъв начин ще е налице истинска гаранция за независимостта им както от политиците, така и от частните интереси, те ще работят под контрола на гражданското общество.
Спортът е не само неразделна част от културата на нацията, но и един от феномените на глобализиращия се свят. Той обаче у нас не се е превърнал във всекидневна дейност. Отношението към него е отношение на задълбочаваща се комерсиализация, където основният герой е масовият зрител, а не масовият спортист. Смятаме, че е необходимо приемането на специфично законодателство, което да урежда мястото, ролята и структурите на спортните дружества и съюзи и механизмите на тяхната дейност и управление. Средствата, получени от спортния тотализатор и лотариите, да се насочат приоритетно към развитието на масовия спорт, а за стимулиране на професионалния спорт и високото спортно майсторство да се създават целеви фондове и финансови институции.
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София, 29 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ (ЧАСТ ПЕТА - ПОСЛЕДНА) НА БЪЛГАРСКАТА ЕВРОЛЕВИЦА, ПРЕДСТАВЕН НА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ В СОФИЯ НА 10 НОЕМВРИ 1997 ГОДИНА. Документът е предоставен за публикуване в пълен текст изключително на Пресслужба "Куриер" при БТА.
ГЛАВА ПЕТА
ИМУЩЕСТВО И ФИНАНСИ
Член 29. (1). БЕЛ набира средства за цялостната си дейност от членски внос, дарения, завещания и други законосъобразни източници.
(2). Имуществото на БЕЛ се състои от право на собственост върху движими и недвижими вещи, ограничени вещни права, право върху обекти на интелектуална собственост и други.
(3). Имуществото се стопанисва от Политическия съвет, Регионалните и Общински съвети съгласно законите на страната.
Член 30. БЕЛ има собствени банкови сметки на национално равнище, в регионите и в общините.
Член 31. (1). Членският внос е задължителен, събира се от всеки клуб и се отчита документално в общинските и регионалните органи на БЕЛ.
(2). Минималната месечна вноска на всеки партиен член е 500 лева, като над тази граница размерът на вноските е доброволен и се определя от всеки един член на партията лично, съобразно неговите възможности.
(3). Пенсионерите, студентите и безработните плащат еднократна годишна вноска в размер на 500 лева.
(4). Събраните средства от членски внос са предназначени изцяло за покриването на разходите за партийна дейност в регионите и общините и не се допускат отчисления за националните органи.
(5). Средствата от членски внос се включват в общинските и регионалните бюджети и се разпределят както следва:
- 60 процента остават в сметките на Общинските партийни съвети и се използват за дейност в рамките на общината.
- 40 процента се превеждат по сметка на Регионален партиен съвет и се използват за общорегионална дейност.
(6). Начинът на събиране, отчетността и контролът на средствата от членския внос се определят в отделна Инструкция, утвърдена от Политическия съвет.
ГЛАВА ШЕСТА
ИНФОРМАЦИОННО-ИЗДАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ И НАУЧНИ ЗВЕНА НА БЪЛГАРСКАТА ЕВРОЛЕВИЦА
Член 32. (1). Българската Евролевица осъществява собствена информационно-издателска дейност.
(2). Конкретните издания - информационен бюлетин, вестник, списание и др., както и техните директори и главни редактори се утвърждават от НПС.
Член 33. (1). Българската Евролевица може да създава собствени научни звена, които да разработват стратегически и тактически въпроси на нейното политическо поведение.
(2). Ръководителите на научни звена на БЕЛ се утвърждават от НПС.
ГЛАВА СЕДМА
ИМЕ, СЕДАЛИЩЕ, СИМВОЛИ
Член 34. (1). Партията се нарича Българска Евролевица (БЕЛ).
(2). Нейната дейност обхваща територията на Република България.
(3). Седалище на партията е град София.
Член 35. (1). Партийният цвят е зелен.
(2). Символът на БЕЛ е бяла лястовица на зелен фон.
(3). Знамето на БЕЛ е зелено. В горната лява част е изобразена бяла лястовица.
Член 36. Печатът на БЕЛ е зелен, по средата е символът, а в кръг е изписано "Българска Евролевица".
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
& 1. БЕЛ се образува в съответствие с член 7 от Закона за политическите партии за неопределен срок.
& 2. БЕЛ е юридическо лице и се представлява от своя председател или други упълномощени лица.
& 3. Настоящият Устав влиза в сила от деня на неговото приемане, като се вписва в съда по реда на член 9 от Закона за политическите партии.
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София, 29 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПЕТЪР СТОЯНОВ ОТ СЪПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ОБЕДИНЕНИЕТО ЗА НАЦИОНАЛНО СПАСЕНИЕ АХМЕД ДОГАН И ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ (ЛИДЕРИ НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ И НА ЛИБЕРАЛЕН СЪЮЗ "НОВ ИЗБОР") ЗА ПОДГОТОВКАТА ПО УЧРЕДЯВАНЕТО НА НАЦИОНАЛЕН МЛАДЕЖКИ СЪВЕТ В БАНСКО НА 29 НОЕМВРИ 1997 Г. Документът е адресиран и до председателя и заместник-председателя на Комитета за младежта, физическото възпитание и спорта Цвятко Барчовски и Атанас Георгиев; предоставене за публикуване изключително на Пресслужба "Куриер" и чрез БТА - на средствата за масово осведомяване.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
Обръщаме се към Вас във връзка с подготовката за учредяване на Национален младежки съвет и някои тревожни тенденции, свързани с това начинание. Според нас, предложената структура на бъдещ Национален младежки съвет, както и критериите за участие в него нарушават основни демократични правила:
1. Инициирането на работна група по създаване на Национален младежки съвет (НМС) се състоя не на представителен форум, а на информативен семинар на 21 октомври 1997 г., където не участваха основни организации.
2. Така създадената работна група от 19 организации изготви "Общи положения за Устава на НМС", които поставят непреодолими бариери пред основни видове младежки организации - студентски, неполитически, браншови, регионални и др.
3. Абсолютно се игнорира регионалният принцип - задължително европейско изискване при изграждането на такъв тип структура.
4. Комитетът за младежта, физическото възпитание и спорта (КМФВС) поощряваше процеса на изграждане на регионални младежки съвети, но на 19 ноември 1997 г. работната група по подготовка на НМС взе решение да не допусне представители на изградените вече регионални младежки съвети за участие в учредяването на НМС, което ще се състои на 29 ноември 1997 г. в Банско.
5. Оповестяването на предстоящото учредяване на НМС, както и на изискванията към отделните организации е бавно и често оскъдно. Това хвърля допълнителна сянка върху бъдещото събитие.
6. Работната група по създаване на НМС постави срок за подаване на документи за желаещите организации до 25 ноември 1997 г. Същата група ще отсява до 26 ноември 1997 г. организациите за участие в учредяването на НМС според правила и критерии, които могат да бъдат само "предложения" на инициативна група, докато се произнесе самото Учредително събрание. Поканите на одобрените организации ще се изпращат на 27 ноември 1997 година, а самото Учредително събрание е насрочено за 29 ноември 1997 г.
7. Очевидно се прави опит за използване възможностите на властта - изпълнителна и парламентарна (депутати от Съюза на демократичните сили и Българската социалистическа партия), за оказване на натиск и манипулации на един граждански процес.
Ние оценяваме необходимостта от изграждане на такъв представителен обществен орган на младежките организации, какъвто ще бъде Националният младежки съвет. Именно затова сме длъжни да Ви уведомим, че парламентарната група на Обединението за национално спасение - ОНС (по-специално - Движението за права и свободи и Либерален съюз "Нов избор" и техните младежки организации) не би подкрепила НМС, неотговарящ на основни европейски критерии и основан на недемократична база.
Искрено се надяваме на Вашата подкрепа за регламентиране на ясни, демократични и отговарящи на европейските изисквания, правила при подготовката и учредяването на Национален младежки съвет.
София, 25 ноември 1997 г.
Съпредседатели на парламентарната група на Обединението за национално спасение:
АХМЕД ДОГАН; ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София, 29 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА УЧАСТНИЦИТЕ В ПЪРВАТА ОКРЪЖНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ИНИЦИАТИВНИЯ СЪВЕТ ЗА ОБНОВЛЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ, ПРИЕТА В РАЗГРАД НА 15 НОЕМВРИ 1997 ГОДИНА. Към документа се присъединяват инициативни съвети за обновление на ДПС от Русе, Ловеч, Плевен, Казанлък, Сливен, Бургас, Асеновград, Шумен, Търговище, Добрич, София, Кърджали, Силистра, Варна, Велико Търново, Хасково, Благоевград.
Декларацията е предоставена за публикуване в пълен текст изключително на Пресслужба "Куриер" и чрез БТА - на средствата за масово осведомяване.
УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ,
СКЪПИ СЪМИШЛЕНИЦИ!
През 1994 г. Централното ръководство на Движението за права и свободи (ДПС) прие решение всички изборни лица в ДПС да подпишат декларация, че не са участвали активно във "възродителния процес", че не са били на отговорни постове в Българската комунистическа партия (БКП), че не са били сътрудници на Държавна сигурност. Последна точка в същата декларация гласи, че ако в определен момент се докаже, че горепосочените данни не отговарят на истината, то подписаната декларация се счита за оставка от поста, който заемат лицата.
По силата на тази декларация в момента ръководството на ДПС е нелегитимно!
В името на справедливостта, в името на жертвите, които сме дали, заради изстрадалите ни избиратели, призоваваме всички членове на ДПС да се присъединят към Инициативния съвет за обновление на ДПС.
Пред нас няма два пътя - има едно ДПС, което създавахме с много болка и надежди; едно излъгано от ръководителите си ДПС, което иска да се обнови, което иска по-добър живот за своите избиратели.
Скъпи съмишленици, кажете "До тук!" на тези, които ви мамиха толкова години! Заявете своето право на достойно бъдеще!
Разград, 15 ноември 1997 г.
(Пресслужба "Куриер")
* * *
ИЗВЪНПАРЛАМЕНТАРНИ ПОЛИТИЧЕСКИ СИЛИ
София, 29 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКАТА РАБОТНИЧЕСКА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ВЪТРЕШНОПОЛИТИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И С ОЦЕНКА ЗА ДЕЙСТВИЯТА НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ОПОЗИЦИЯ. Документът е предоставен за публикуване изключително на Пресслужба"Куриер” и чрез БТА - на средствата за масово осведомяване.
Доброволният отказ на Българската социалистическа партия (БСП) от властта в началото на тази година постави левите сили в изключително трудната ситуация да убеждават трудещите се маси, че техните надежди и подкрепа няма да бъдат излъгани за пореден път. Липсата на ясни идеи и пълното политическо и управленско безсилие на опортюнистичните сили в БСП доведе до тоталното отричане на правото на левицата да изразява идеи и интереси, различни от тези на победилите през януари и февруари 1997 г. реставратори на капитализма. Затова не са случайни опитите на сегашното ръководство на БСП да търси съучастие в натрапвания крайно десен вариант на реформи.
Поредното доказателство в това отношение даде и срещата в Лесидрен, където се събраха пет политически социалдемократически формации, които причисляват себе си в лявото политическо пространство. На практика сбирката прерасна в сгледа на неколцина политически изкопаеми от Българската социалдемократическа партия (БСДП) с чевръста група от нагаждачи, съглашатели и ренегати от БСП, Обединения блок на труда (ОБТ) и Евролевицата. В резултат на което участниците дружно се договориха да предлагат "лявата алтернатива, без да смъкват Съюза на демократичните сили (СДС) от власт".
В създадената по такъв начин комфортна управленска обстановка управляващата необуржоазна класа бърза да затвърди своята власт и да превърне България в колония и заложник на чужди интереси. Затова днес безогледно се разпродава националната индустрия, руши се армията и се нагнетява бясна русофобия. Присъединяването ни към НАТО, така желано от необуржоазията, няма да реши никакви проблеми, а ще създаде нови, и то с непредвидими последици.
Днешните буржоазни управници стигнаха и до пряка реставрация на фашизма в България, като гласуваха в Народното събрание Закона за обезщетяване на конфискуваните имущества през периода 1944-1962 г. Те зачертаха вината на осъдените от Народния съд по искане на участниците в антихитлеристката коалиция. По този начин българският парламент оправда със задна дата включването на България в хитлерофашистката коалиция и последвалите злодеяния на монархофашизма.
Рано или късно господата сини депутати ще отговарят и за този позорен закон.
В резултат на осем години реставрации на капитализма днес едно средно българско семейство изразходва 80 процента от доходите си за храна. Над половината от българите са обеднели още повече през последната година, а българинът, според социолозите, вече свикна с бедността и изпадна в апатия и дълбоко отчаяние. На това отгоре политическият елит дружно стовари върху плещите му непосилно данъчно бреме. Страната фактически се управлява от второстепенни чиновници от Международния валутен фонд, чиято единствена задача е да приберат с лихвите мизерните подаяния.
Под предлог за рационализиране на здравното обслужване масово се закриват общински болници и други здравни заведения в страната. На практика се въвежда повсеместно платено здравеопазване и грубо се погазва гарантираното в Конституцията право на безплатно медицинско обслужване. Същото се отнася и за гарантираното право за безплатно средно образование.
Българското земеделие, което преди години осигуряваше прехраната на населението и значителен приход от експорт, днес е в състояние на пълна разруха. Производствените фондове са разграбени, инфраструктурата е разбита, нацията гладува. В същото време Народното събрание приема закони, които задълбочават кризата в земеделието и обслужват единствено интересите на бившите едри поземлени собственици и техните наследници.
В тези условия пред българската левица и пред обществото стоят тежки въпроси. Очевидна е нуждата от сериозно политическо послание, вместо от обемисти документи-индулгенции за провалили се политици. То очаква от левицата конкретни политически действия за връщане във властта и за запазване на социалния и народо-демократичен характер на държавата.
Българската работническа социалистическа партия (БРСП) заявява, че отстоява с всички позволени от закона средства социалистическа идея такава, каквато я виждаха нейните безкористни мъченици и първостроители.
Ние решително отхвърляме съглашателските действия и бездействия на така наречената опортюнистична парламентарна опозиция, която на практика улеснява антинародната и антинационални политика на управляващата необуржоазия.
БРСП призовава всички партии, организации и симпатизанти от извънпарламентарната левица да обединят усилията си за създаването на мощен единен народен фронт против настъплението на капитализма и десния реваншизъм.
София, 28 ноември 1997 г.
Председател на БРСП: ЧУДЕ ГЕОРГИЕВ
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София, 29 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛЕН КОНГРЕС ЯНКО ЯНКОВ ДО НЕГОВО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО ГОСПОДИН ЛУИШ ГОНЗАГА ФЕРЕЙРА, ИЗВЪНРЕДЕН И ПЪЛНОМОЩЕН ПОСЛАНИК НА ПОРТУГАЛИЯ У НАС ОТ 1989 Г. ДО 1993 Г., ВЪВ ВРЪЗКА С КНИГАТА МУ "РЕВОЛЮЦИЯ НА ИЗТОК. ЕДИН ПОРТУГАЛЕЦ В СОФИЯ". Документът е предоставен за публикуване изключително на Пресслужба "Куриер" и чрез БТА - на средствата за масово осведомяване.
ВАШЕ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО,
Прочетох Вашата издадена преди няколко дни книга "Революция на Изток. Един португалец в София" със същите чувства, с които четох последните мемоарни писания на Тодор Живков. И двамата сте разказали превъзходно всичкото онова, което може да бъде казано от който и да е добросъвестен хроникьор, и не сте казали абсолютно нищо от онова, което може да бъде казано единствено от вас. Но докато нежеланието на Живков да разкрие истината за процесите и явленията, в които е участвал, е напълно логично и разбираемо, то причините за Вашето дипломатическо заобикаляне и премълчаване на истината, която Вие несъмнено знаете, за режисьорите и същността на политическия спектакъл, наречен "нежна революция", изискват по-прецизно внимание.
Да се приема днес, осем години след събитията, че "Революцията на Изток" по своята същност е била официален сблъсък между демокрацията и комунизма, е меко казано несъобразяване с историческите факти. Както предхождащите, така и последващите събития факти разкриват, че така наречената "Нежна революция" всъщност е била подпомагана по специален начин от Запада конспиративна битка между два клана комунисти - между "либералните" комунисти, стремящи се да се трансформират в социалисти и социалдемократи и да изградят "капитализъм за себе си", и ортодоксалните комунисти, стремящи се да установят "световен комунизъм". Това, че Западът изключително интензивно подпомагаше първите е очебиен, но "незабелязан" от Вас исторически факт, и именно Вие сте един от тези, които трябваше да отговорят на въпроса дали това е било капан, заложен от КГБ на Запада, или е било капан, заложен от Запада на КГБ.
Неадекватно и неискрено е да се изхожда от предпоставката, че за Запада е оставала незабелязана целенасочената трансформация на подпомаганите от него структури на КГБ в структури на червената мафия. Неадекватно и неискрено е да се предпоставя, че новата трансформация на КГБ се е отказала от полезния си навик да контролира тотално всички обществени и държавни институции. В крайна сметка неадекватно и неискрено е да се нарича "демократично" едно общество, в което целият държавен апарат (начело с президента, депутатите и министрите) е само едно от структурните звена на червената мафия, при това звено под нейното средно йерархично ниво. А нима не е още по-неадекватно и неискрено ако онзи, който целенасочено и интензивно е спомогнал това да стане "именно така" днес или премълчава този факт или се "удивлява" как е било възможно да се случи всичкото това?! При това изрично и недвусмислено да пише, че "не бива да сочим с пръст когото и да било", защото "никой не е виновен!".
Ваше Превъзходителство,
Поне ние, които се срещахме с Вас, за да търсим в историята на представляваната от Вас държава модел за бъдещето на България, днес имаме правото да получим отговорите на множество въпроси, на които голяма част от обикновените българи вече имат своя отговор, но на които не намерихме Вашия отговор в книгата:
1) Защо по време на "революцията" Западът абсолютно никога и с абсолютно нищо не подкрепи автентичните противници и жертви на комунизма, които преди "революцията", макар и символично подкрепяше?
2) Защо Западът целенасочено попречи на опитите на много българи в автентичната им борба за освобождаване от пипалата на КГБ и червената мафия?
3) Защо Западът изостави принципните си позиции и практическата си дейност по въпроса за човешките права и изостави в лапите на старите екзекутори както целенасочено репресираните, така и обикновените хора, които заживяха в още по-жестока и no-безправна ситуация, отколкото преди?
4) Защо Западът не разобличи смисъла на "нежната революция" като прикритие на "великата криминална революция" на КГБ и червената мафия, и така не позволи на автентичните антикомунисти и демократи да превърнат "нежната революция" в инструмент на същински демократически промени?
5) Защо Западът чрез своята политическа и финансова подкрепа легитимира като представители на българската държава марионетките на червената мафия? Същата тази мафия, която унищожава създаваната с хилядолетия българска материална и духовна култура и с това поставя под съмнение бъдещето на българската нация.
Накрая искам да Ви попитам, Ваше Превъзходителство: на какво се основава оптимизмът Ви за бъдещето на България? Какво Ви дава основание да мислите, че това, което се случва днес определя едно достойно бъдеще за България?
Може би е излишно, но все пак държа да Ви припомня, че съм политически затворник на комунистическия режим и активен участник, и жертва на "демократичните" процеси, които описвате във Вашата книга.
София, 22 ноември 1997 г.
Председател на Партия Либерален конгрес, председател на Съюза на юристите демократи в България и председател на Управителния съвет на Базисния институт за проучване и защита на човешките права: ст.н.с. доц. ЯНКО ЯНКОВ
(Пресслужба "Куриер")
* * *
ПАТРИОТИЧНИ ОРГАНИЗАЦИИ
София, 29 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ВОЕННОПАТРИОТИЧНИТЕ СЪЮЗИ В БЪЛГАРИЯ ЗА РЕФОРМАТА В БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ. Документът е предоставен чрез БТА на средствата за масово осведомяване.
СКЪПИ СЪОТЕЧЕСТВЕНИЦИ,
Живеем в години на дълбоки промени във всички сфери на обществото. Военнополитическите реалности в света, Европа и в частност на Балканите, участието и стремежът ни за присъединяване към европейските и евроатлантическите структури, развитието на отношенията ни с останалите страни в дух на приятелство, сътрудничество и равноправие и не на последно място демографските и икономическите реалности в страната обуславят потребността от провеждането на радикална реформа в Българската армия.
Военнопатриотичните съюзи осъзнават неизбежността от тази промяна и очакват тя да допринесе за утвърждаването на здравия боен дух и подобряването на състоянието и боеспособността на българската войска.
Запасното войнство, изпълнявайки дълга си пред род и Родина, подкрепя усилията на Министерството на отбраната и Генералния щаб на Българската армия в осъществяването на реформата и ще продължи да съдейства със знания и опит промяната да се извърши в духа на националните традиции и ценностите на българската войска, в съответствие с приоритетите на националната сигурност.
София, 11 ноември 1997 г.
Подписали декларацията:
Председател на Съюза на офицерите и сержантите от запаса: ген. л-т о.з. АНГЕЛ АНГЕЛОВ
Председател на Съюза на възпитаниците на военните на НВ училища,
ШЗО и родолюбивото запасно войнство: кап. о.з. ЛЮБОМИР БАНКОВСКИ
Председател на Съюза на военноинвалидите и пострадалите от войните:
доц. д-р подп. о.з. ВИТАН АНЧЕВ
Председател на Съюза на ветераните от войните:
акад. полк. о.з. ЕФРЕМ КАРАНФИЛОВ
(Пресслужба "Куриер")
---------------------------------------------------------------------------------------
Бюлетинът е приключен редакционно на 28 ноември 1997 година.
БЪЛГАРСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ
Ръководител на екип "Справочна информация": Марта Иванова
Дежурен редактор: Лилия Томова
Репортер: Нина Гаврилова
Комплексна обработка: Издателски комплекс - БТА
Copyright © Пресслужба "Куриер", 1997 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително.