София, 29 февруари 1992 година
        Брой 43 (573)

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София, 29 февруари - Следва предоставеният за. разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ОБЩОНАРОДНИЯ КОМИТЕТ ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ ВЪВ ВРЪЗКА С "ВЪЗРОДИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС".

Общонародният комитет за защита на националните интереси неведнъж е изразявал своето отношение към т.нар. "възродителен процес". Неговата позиция по този изключително болезнен въпрос няма конюнктурен характер и е продиктувана от стремежа за единение и възраждане на българската нация и за съхранение на суверенитета и независимостта на нашата държава.

Ние подкрепяме инициативата на Парламентарната група на СДС за дискусия в Народното събрание по истината за т.нар. "възродителен процес" като начало, което да осветли този анахронизъм на времето.

Общонародният комитет за защита на националните интереси заявява, че  престъпление да се мълчи, когато цинизмът се гаври с истината, когато националните ценности се обругават с най-обидните епитети, когато идеята за "права и свободи" се използва за прикритие на национално предателство и открит антибългаризъм.

Възрожденската идея има своите дълбоки корени в нашата история. Опитите за нейното отричане под различни форми са равносилни на измяна на родовата ни памет и на стоицизма на народните будители, на които дължим оцеляването на националната ни свяст.

Сега всеки, който се осмелява да изрази по т.нар. "възродителен процес" становище, различаващо се от позицията на тандема СДС (движение) - ДПС, бива тотално отричан и подлаган на унижение. Безспорен факт е, че всевъзможни разноцветни демагози, обличайки мантията на правозащитници, използват националния момент за политическо преследване и за азиатски реваншизъм.

Ние считаме, че заинтересувани среди в чужбина, ведно със СДС (д) и ДПС, са стратезите на идеята за саморазправа под флага на антивъзродителната кампания, която за съжаление въвлича нацията в спиралата на разединението с непредсказуеми последствия. Това няма нищо общо с изясняването на истината за т.нар. "възродителен процес" и е пореден опит за шантаж и отвличане вниманието на обществеността от парливите проблеми на деня.

Истината не е монопол на пристрастени политици и Европа и светът ще повярват на неподвластния български народ, който има последната дума.

Общонародният комитет за защита на националните интереси апелира: "Нека от миналото остане голямата поука, защото виновността на виновните не намалява трагедията на невинните."

27 февруари 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 29 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ "СТО ДНИ БЕЗСИЛИЕ И БЕЗПЪТИЦА" (ЧАСТ ПЪРВА), ПОДГОТВЕН ОТ ГРУПАТА НА ГОВОРИТЕЛИТЕ НА ПАРЛАМЕНТАРНИЯ СЪЮЗ ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ, С УЧАСТИЕТО НА ШИРОК КРЪГ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ И ЕКСПЕРТИ.

Изминаха сто дни от дейността на еднопартийното правителство на Съюза на демократичните сили.

През този период България не заживя по-спокойно. Тежките проблеми на прехода остават без ясен отговор. Засилват се неблагоприятните тенденции в икономиката. Социалното напрежение в страната нараства. Престъпността се увеличава драстично.

Тези обстоятелства ни карат да направим по-цялостен анализ на правителствената политика. Не защото се стремим към евтини политически дивиденти, а защото не можем да оставим интересите на милионите трудови хора без защита.

1. Насилието е израз на безсилие

Сегашното правителство, основано върху парламентарната коалиция на СДС и ДПС, има подкрепата на малко повече от 50 на сто от депутатите в Народното събрание. При такова крехко и коалиционно мнозинство беше необходимо управляващите да търсят диалог с други обществени и политически сили, да провеждат политика на национално съгласие, без която не могат да се реализират истински реформи.

Това очевидно не стана. Обратно - ===========главна отличителна черта на правителствената политика през стоте дни е масираната и с нищо неоправдана атака срещу всички основни политически и обществени сили извън СДС, поставянето на всички власти под единния контрол на крайната десница в СДС============.

Предложеният от правителството и гласуван от мнозинството репресивен Закон за имуществото на политически и синдикални организации, уволнението на хиляди държавни служители и стопански ръководители по политически причини, организирането и поддържането на кампания за сплашване на политическите противници, са част от една позната политическа логика - по пътя на политическото насилие и пропагандните внушения всички командни лостове на националната икономика и политика да бъдат съсредоточени в ръцете на КС на СДС.

Управляващата група лидери на СДС поставя под монополен политически контрол правителството, Парламента и Президентството, местните органи на властта, стопанските ръководители и националните средства за масова информация. Под знамето на декомунизацията правителството замени централния и местния държавен и стопански апарат, ръководствата на националните масмедии с послушни активисти на СДС. Синьото мнозинство чрез силови действия наруши Конституцията, за да извърши политически по своя характер промени във Висшия съдебен съвет. За да се подменят неудобни за СДС личности, се приемат индивидуални закони.

=========Основните действия на правителството през първите сто дни са насочени към удовлетворяване на интересите на малка, тясна социална група към реставрация на България от 1939 г., а не към перспективата на идващия XXI век=========.

Министерският съвет и синьото мнозинство в Парламента дадоха приоритет на реституцията пред приватизацията, т.е. негова грижа станаха интересите на не повече от 350 000 собственици, а не проблемите на 2,4 милиона пенсионери, на 450 хилядите безработни, на прохождащия частен бизнес.

Вместо да решават неотложните проблеми, вниманието на правителството и местните органи на властта е ангажирано с промяна на имената на улици, подмяната на началници и с разрушаване на работещи икономически структури.

Всичко това доведе и очевидно все повече ще води до изтъняване на политическата база на СДС, до по-нататъшна промяна в съотношението на политическите сили в страната. Израз на това са критиките, които отправиха към дейността на правителството практически всички политически организации.

Правителството работи без стройна концепция.

Вместо ясна програма за действие то употребява обща фразеология. Дори някои международни финансови организации изразиха учудване от нежеланието на правителството да излезе с обща програма за действие и да поеме конкретна отговорност. Оказа се, че не съществува дори обещаният в навечерието на изборите пакет от законопроекти за "смяна на системата".

Поради липса на концепция правителството работи "на парче" и често предприема непоследователни действия. Пример в това отношение е антипазарната по своята насоченост декларация на министър-председателя за забрана на държавните фирми да увеличават цените на стоките.

Предизборната програма на СДС, на която се позовава правителството, има определено общ характер и не съдържа конкретни ангажименти. Това не позволява да се извършва необходимият демократичен контрол над действията му. От всички източноевропейски страни единствено у нас реформата се развива без цялостна и перспективна правителствена програма. Отсъствието й увеличава общата нестабилност в страната и понижава доверието на българските и на чуждите производители във възможностите за бързи промени.

Правителството на СДС работи в пълна анонимност.

То полага грижи не само да спре достъпа на информация за своята дейност, но и на практика с помощта на мнозинството в Народното събрание все повече ограничава свободата на словото в държавните средства за масова информация. Българската телевизия и Българското радио все повече се превръщат в рекламни агенти на неговия протокол.

Министерският съвет почти ежедневно демонстрира несъгласуваност в своите действия.

Отношенията между някои от министрите с ключови позиции са неприязнени и увеличават общото равнище на нестабилност. Разминаване има и между Министерския съвет и парламентарната група на СДС, която публично отхвърли позицията му по приватизацията.

Очевидно е, че трудностите и слабостите карат правителството и СДС дапредприемат извънредни мерки. Вместо обаче да насочат тези извънредни мерки към позитивни действия, управляващите търсят компенсация в продължаващото насилие и пропаганден шум срещу своите политически опоненти.

От историята знаем, че безсилието често поражда насилие. Тези, които тръгнат по този път, се озовават винаги на историческото бунище.

2. Икономиката пред колапс

През първите сто дни на правителството на СДС основните негативни тенденции от 1991 г. - спад на производството, пълзяща инфлация, растеж на безработицата, разрушаване на производствените структури и масово обедняване на хората, се задълбочиха.

Тези процеси за съжаление приемат все повече устойчив характер. Достигната е критичната граница за спад на производството. Правителството демонстрира безпомощност, а в редица случаи и обърканост. То не може да формулира ясно социално-икономическата стратегия и конкретна програма за нейното осъществяване, независимо от предизборните си уверения за сигурна готовност да управлява.

Правителството продължава да се носи върху вълната на крайния монетаризъм, който е неподходящ за конкретните условия в България.

Поради това антиинфлационните мерки стават самоцелни. Те не могат да съживят от само себе си спрялата структурна реформа, нито производството. Високото данъчно облагане и убийствените лихвени проценти потискат икономическата активност. Резултатът е неизбежен - основните социални групи драстично обедняват, а безработицата расте. Тази полотика основателно е обект на остра критика от всички политически сили извън СДС.

Липсата на ясно формулирани и огласени цели, комплексност и съгласуваност на мерките, етапност и ешелониране във времето, съчетаване на монетарните и структурни мерки и справедливо разпределяне на социалното бреме предопределя невъзможността от създаване на ясна програма. Такова самочувствие и тържество на волунтаризма рядко се срещаше дори и в условията на тоталитарната държава. Сериозни положителни резултати при такъв подход не могат да се очакват.

В досегашната законодателна дейност на СДС реформата не е приоритет.

Основната част от парламентарното време бе посветено на три закона за реституцията, вместо да се започне енергична работа по закона за приватизацията. Начинът на законодателно уреждане на въпросите за отчуждената в полза на държавата собственост обслужва главно политически цели и забавя икономическата реформа. Тъкмо поради това в повечето от източноевропейските страни бе възприет принципът за частично обезщетяване на бившите собственици, без реално връщане на имотите. У новите управляващи очевидно надделя личният интерес.

Вместо обещаното съживяване през първите три месеца правителството на СДС продължава да регистрира увеличаващ се спад на производството и задълбочаване на икономическата рецесия.

За 100 дни производството спадна с около 40 на сто в сравнение със същия период на предходната година. Една трета от българските предприятия са свили производството си с почти 40 на сто и не изплащат задълженията си: Всеки момент могат да бъдат обявени във фалит повече от 400 предприятия. Над 60 на сто от предприятията работят на непълна мощност. Блокирани са "приоритетите" на стопанството. През 1991 г. електрониката намали производството си наполовина спрямо предходната година; химията и металургията - с около 35 на сто; машиностроенето  с 27 на сто. Новата 1992 г. стартира с намаление от 34 на сто от производството през януари (спрямо януари 1991 г.) и прогнозно очакване от 8-10 на сто спад през годината. Инвестиционната активност е почти замряла.

Драстичното свиване на вътрешното потребление започва да играе ролята на един от основните фактори за задълбочаване на икономическия спад. През януари т.г. за 87 на сто от предприятията проблемите с реализацията са главно по линията на вътрешния пазар.

Това не се дължи само на лоши структури от миналото. Главната причина е липса на политика на структурни приоритети. Не се разработва цялостно виждане за перспективните насоки на производствено-икономическите структури. Съществува реална опасност в условията на дълбоката рецесия и безразличието на държавата в скоро време капиталоемките отрасли и сектори да се окажат пред ликвидация.

Стоте дни на правителството са съпроводени с повишаване на цените и с продължаваща инфлация.

Цените на дребно за периода ноември 1991 г. - януари 1992 г. се увеличиха с нови 15,2 на сто. Прогнозата за покачване на цените през годината е двойно по-висока спрямо обещаните от премиера Филип Димитров 3,5 на сто месечно. В опитите си да овладее инфлацията правителството възражда известните от "доброто старо време" административни антипазарни механизми на фиксираните и пределни цени.

Поради политически натиск и конюнктурни мотиви правителството окончателно загуби възможността да регулира нарастването и съотношенията в заплатите и с това даде допълнителен импулс за развихряне на инфлацията.

Много закъсня бюджетът за 1992 г. След като бе внесен едва през втората половина на февруари, е очевидно, че първите три месеца на годината ние ще живеем без него. Не може да бъде сериозно оправдание изчакването на делегацията на МВФ.

Стоте дни на правителството не отбелязаха реален напредък в преструктурирането на икономиката.

Продължи процесът на разпадане на съществуващите икономически структури и връзки, без постигане на реална децентрализации и демонополизация. Процедурите за демонополизация продължават да носят силно централизиран и бюрократичен характер. Те се израждат в неоправдана смяна на голяма част от стопанските кадри по политически подбуди. Действителна структурна реформа правителството все още не започва. Извършването на структурната реформа чрез приватизация е напълно ограничена и поради това погрешна идея и води до общо задържане на проблемите.

Приватизацията също остава в сферата на добрите намерения. Блокирана е малката приватизация. Реституцията се провежда разделно от приватизацията, което ще блокира съживяването на икономиката.

Пред смяната на системата правителството предпочита да осигури собствената и на своите активисти икономическа власт.

Стоте дни на правителството не биха конструктивни и за аграрната реформа. То възприема курс на "революционни", насилствени промени в селското стопанство. Правителството не успя да съгласува действията на органите, ангажирани в осъществяването на реформата, не осигури необходимите за издръжката й средства.

С насилствено разтуряне на ТКЗС, със създаването на административно определени ликвидационни комисии, които да се разпоредят с тяхното имущество против волята на хората, които са ги създали с труда си и с имота си, СДС се стреми да овладее икономическата власт на село и да преразпредели селскостопанското оборудване (сега собственост на кооперациите) в своя полза. По този начин производителите на селскостопанска продукция и собствениците на земя се лишават от неотменното си право сами да намерят формата и начина за осъществяване на дейността си.

СДС предприема отмяна на параграф 4 от Закона за собствеността и ползването на селскостопанските земи, с което се противопоставят собственици и ползватели на земите за лично земеделско ползване. По този начин в България се организира икономически конфликт, в който участват повече от 2 милиона души. Той не може да бъде разрешен през следващите 10 години.

Остават нерешени въпросите на оземляванията на безимотните селяни и участието на кооператорите без земя в подялбата на кооперативното имущество.

Крайно отрицателно върху външноикономическите отношения се отрази прибързаното оттегляне на държавата от тяхното стимулиране и регулиране. Несполучливата децентрализация на производството и търговията, прекъсването на традиционните междуправителствени отношения и контакти, недооценяването на търговията с източноевропейските страни и със страните с развиваща се икономика, доведоха до големи загуби за българските производители.

Закриването на Министерството на външноикономическите връзки замрази работата по ключови въпроси, рязко влоши равнището на анализ и компетентност на вземаните решения.

Забави се подготовката на преговорите за асоцииране с ЕО. Практически спря работата по подготовката за присъединяване към ГАТТ. Не е даден ход на мерките за поощряване на износа, в това число по създаване на фонд "Външнотърговска политика", на Наредба за гарантиране на експортните кредити и на Наредба за кредитиране на износа. Спрян е процесът на либерализиране на външнотърговския режим и привеждането му към международните норми, което не способства за засилване на износа при благоприятни цени и за осигуряване на оптимална защита на нашите производители, особено на готови изделия от масиран внос.

С въведените от 1 януари мита за източноевропейските страни допълнително се оскъпяват редица суровини, материали, полуфабрикати и детайли и се влошава конкурентоспособността на нашите производители, особено в машиностроенето. Отсъствието на система за митнически и банков контрол по спазването на минималните цени при износа на редица хранителни стоки и суровини води до изтичането на национален доход. Липсата на митническа статистика за вноса и износа не дава възможност на правителството да предприема каквито и да е мерки, в случай че настъпи обрат в положителната тенденция в износа, проявила се особено ясно през третото тримесечие на 1991 година.

Въпреки решението на правителството не са създадени практически условия за осъществяването на конкурсите за квоти за износ на месо, текстил и черни метали за ЕО. Не са разглеждани проекти за усвояването на безвъзмездното съдействие на ЕО по програмата "Фар" от 140-160 млн. ЕКЮ за 1991/1992 г. извън вече завършените от коалиционното правителство проекти за 75 млн. ЕКЮ.

Особено обезпокоителни са резултатите от действието на правителството на СДС при решаване на въпроса с външния дълг. Смяната на екипа, водещ преговорите, липсата на координираност в действията поражда несигурност в частните банки-партньори.

Не са завършени двустранните преговори за урегулиране на държавно гарантирания дълг в съответствие с постигнатите в Парижкия клуб договорености. Тримесечните отсрочки на плащанията по главниците и лихвите към частните банки не могат да бъдат дългосрочна политика, тъй като те не само препятстват нови търговски кредити, но и водят до капитализиране на неплатените лихви и до много рязко нарастване на общия размер на дълга. През 1992 г. тези лихви ще надхвърлят 1 млрд. щатски долара. При това трябва да се има предвид, че лихвите по новите заеми след 1991 г. постепенно ще нарастват и ако се запази тенденцията за ново външно финансиране от порядъка на 1 млрд. долара годишно, те ще надминат 400 млн. щатски долара към 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 29 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - ЕДИНЕН (ЧАСТ ПЪРВА) ЗА 100-ТЕ ДНИ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО, ПРИЕТО НА ЗАСЕДАНИЕ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА 20 ФЕВРУАРИ 1992 Г. И ПРЕДСТАВЕНО ПРЕД УС НА СЕКРЕТАРЯ НА ПОСТОЯННОТО ПРИСЪСТВИЕ ВИКТОР ВЪЛКОВ.

Парламентарните избори през октомври миналата година дадоха възможност на Съюза на демократичните сили с подкрепата на Движението за права и свободи да състави свое еднопартийно правителство. Новоизбраният министър-председател изрази категоричната готовност и годност на правителствения екип да осъществи в кратки срокове радикални промени във всички сфери на обществото и държавата. Правителството, отчитайки особената важност на смяната на икономическата система и преди всичко на отношенията на собственост, обеща бърза законодателна инициатива за скорошното приемане на необходимите нормативни актове (в областта на приватизацията, ускоряване на аграрната реформа и др.) и за тяхното последователно провеждане. Тази позиция на изпълнителната власт вдъхна надежди на хората, че препятствията в дейността на икономическите министерства са преодолени, а изпълнението на предизборната платформа на СДС ще доведе до обещаните бързи положителни икономически и социални резултати.

Опозиционните сили, по неписаната традиция на демократичните общества, осигуриха на новото правителство сравнително спокойна политическа и социална обстановка за първите сто дни на мандата му.
Кабинетът разполагаше с достатъчно време (отчитайки приемствеността) да разработи и представи на обществото и парламента разгърната правителствена програма с добре премислени и професионално отработени действия за коренен завой в обществото и държавата.

Внимателният анализ на всички страни от дейността на правителството за изминалите 100 дни убедително свидетелства, че очакваните положителни промени просто ги няма. Нещо повече - налице са примери за бездействие, на непрофесионални, често хаотични и понякога необвързани действия на правителството като цяло или на отделни негови членове. Това се отнася най-вече за ръководителите на водещите икономически ведомства. И в резултат, вместо бързи макар и скромни положителни икономически и социални последици на едно компетентно и силно правителство - по-нататъшно пропадане в бездната на разрухата, масово обедняване на преобладаващат част от народа, видимо въздържане на световната икономическа и финансова общност от участие в процесите на възстановяване на националната ни икономика.

Еуфорията на изборните резултати в отсъствието на политическа мъдрост и далновидност на някои от лидерите и ръководните органи на СДС доведео неудачно структуриране на изпълнителната власт (в т.ч. на правителството), до неизясненост на компетенциите, връзките и координацията на редица водещи министерства и други ведомства. Сега вече определено може да се твърди, че страната не разполага с удачен персонален състав на правителствения екип. Като цяло в него са включени представители на политически сили, спомогнали за победата на СДС в изборите, за сметка на лица, с малки изключения, знаещи, можещи и професионално подготвени.

Определено считаме, че в ръководствата на ред министерства (освен преобладаващото число адвокати) беше абсолютно наложително да намерят място професионалисти - специалисти в отделни области. За "пример" може да служи Министерството на земеделието, начело на което е практикуващ адвокат, а сред заместник-министрите са бивш журналист и недоучил физик, журналистка и пенсиониран закупчик.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 29 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТКРИТО ПИСМО НА ДВИЖЕНИЕТО ЖЕНИ И МАЙКИ ПРОТИВ НАСИЛИЕТО ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПО ПОВОД НА РЕШЕНИЕТО НА СТОЛИЧНАТА УПРАВА ЗА ЛИКВИДИРАНЕ НА КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИ ПАМЕТНИЦИ.

Г-Н ЖЕЛЕВ,

Ние, жените майки от Движението жени и майки против насилието, отново се обръщаме към Вас с надеждата да обединим усилията си в защита на демокрацията срещу разрастващата се опасност от провокирано насилие.
Последното решение на Столичната управа за ликвидация на паметници на културата, барелефи и паметни плочи предизвика основателно безпокойство у нас.

ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
Вие, който в книгата си "Фашизмът" обосновахте варварския характер на диктатурата, не може да не сте оскърбен в най-дълбоката същност на демократичните си разбирания.

Ние с признателност оценихме патриотичната Ви позиция по отношение на монарха Борис III. Очакваме, че и сега няма да допуснете близката ни история, свързана със саможертвата на хилядите синове и дъщери на майка България, да се превърне в бяло петно, да се засегне грубо и безцеремонно историческата памет на народа ни!

Ние, десетките хиляди жени и майки от Движението против насилието, ще подкрепим с готовност Вашите усилия за запазването на националната ни памет и достойнството ни на българи.

София, 27 февруари 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 29 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "НЕ ПОСЯГАЙТЕ ВЪРХУ ПАМЕТНИЦИТЕ НА ИСТОРИЯТА И НА АНТИФАШИСТКАТА БОРБА!" НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ АНТИФАШИСТКИ СЪЮЗ.

Над България отново се носи вълната на тревогата и социалното напрежение. С особена сила тя сега залива София. Неин източник е преди всичко Столичната голяма община, а вдъхновител - кметът на София проф. Янчулев.

Когато София издъхва под тежките удари на кризата, инфлацията, безработицата, престъпността и много други бедствия, мнозинството в общината не мисли как да подобри живота на хората, а с безумна страст се отдава на унищожението.

По негово решение и под ръководството на Ал. Янчулев трябва да бъде разрушен бившият мавзолей на Георги Димитров, да бъде взривен паметникът на Съветската армия, да бъдат унищожени всички други паметници и паметни знаци на антифашистката борба в столицата. В българската история такава вандалщина и кощунство не са известни. Подобни действия ще бъдат позор не само за техните автори, но и за всички други граждани, които ги одобряват и насърчават. В много страни на Европа се издигат паметници на Съветската армия, към които с уважение се отнасят техните народи и управници, а в България се подготвя покушение към такива скъпи места.

Ние се обръщаме към екзекуторите и осквернителите на общонародните светини:

Не посягайте върху паметниците на историята и антифашистката борба! Това ще бъде тежко престъпление, за което неизбежно ще отговаряте.

Призоваваме всички български демократи, патриоти и антифашисти:

Високо вдигнете глас на протест против бруталността и беззаконието, не допускайте да се осъществи позорното дело на янчулевци!

Настояваме пред президента, Министерския съвет и Народното събрание да се намесят и спрат варварския подход срещу паметниците на историята, на културата и изкуството! Да се обяви продължителен мораториум за това!

Предстои да честваме националния празник на България - Денят на Освобождението - 3 март. Нека превърнем този ден в символ на братска признателност и уважение към велика Русия, към нашите освободители и техните потомци, които проляха много кръв за свободата на българския народ.

Призоваваме всички граждани на София и България на 1, 2 и 3 март да посетят и се поклонят пред всички руски паметници в страната, както и пред паметника на Съветската армия. Нека те да бъдат отрупани с цветя от признателните поколения. Цветята на обичта и дружбата са по-силни от омразата и помрачението на общинските властници!

Да превърнем 3 март в ден на националната гордост и единство, на общите грижи и усилия за съдбата на България!

София, 28 февруари 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 29 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ РЪКОВОДЕН СЪВЕТ НА НАРОДЕН ПРОФСЪЮЗ "ЕДИНСТВО" ЗА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКОТО И ПОЛИТИЧЕСКОТО ПОЛОЖЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ.

Ръководството на Народен профсъюз "Единство" с тревога следи нарастващото социално-икономическо и политическо напрежение в нашата страна. Считаме, че стремежът на крайни, дясноориентирани политически сили за компрометиране и противопоставяне на президентската институция и правителството, за поставяне на непреодолими прегради пред извънпарламентарни демократични сили за пълноценното им участие в обществено-политическия живот и за брутално политизиране на синдикализма е крайно опасно явление за гражданския мир и за решаването на социално-икономическите проблеми на българските граждани.

В условията на голям спад в производството, непредсказуема и небалансирана инфлация и непрекъснато растяща безработица очертаващата се тревожна ситуация предвещава икономически и политически хаос.

Профсъюз "Единство" с голяма загриженост и надежда призовава парламентарните и извънпарламентарните политически организации към търпимост, мъдрост и национално-историческа отговорност. Ние вярваме в здравия разум на политиците и на политическите сили и сме убедени, че няма да се поддадат на деструктивната роля на безогледно подхвърляни компромати и не ще допуснат да бъдем тласнати към дълбока рецесия и парламентарна и правителствена криза.

Синдикалистите според нас трябва именно сега да поемат своята градивна роля за бързото съживяване на производството, за овлядаване на безработицата и да станат социален гарант за подобряване условията на живот за безработни, пенсионери, инвалиди, учещи се.

Ние искаме правителството да действа разумно, спокойно, почтено и смело. Настояваме за незабавното конституиране на консултативен орган, заместващ Тристранната комисия по съгласуване на интересите, с участието на всички национални профсъюзни организации, без да бъде пренебрегвана която и да било от тях. Държим да се търси мнението на широки слоеве от обществеността при обсъждане на социално-икономическите проблеми. Ние сме против монополизиране и политизиране на синдикализма. Правителството трябва да отчита всичко това и да направи необходимото за реализация на такъв подход, ако ли не - то наистина ще трябва да си отиде.

Профсъюз "Единство" изразява увереност, че здравият разум на политическите сили в парламента и извън него и на всички плуралистични институции у нас ще надделее. Надяваме се, че правилно ще бъдат оценени както подбудите, така и същността на настоящото становище.

София, 27 февруари 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 29 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ВЪЗРАЖЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ ПО ПОВОД НА ИНФОРМАЦИЯ НА ПРЕДАВАНЕТО "ПО СВЕТА И У НАС" НА БЪЛГАРСКА ТЕЛЕВИЗИЯ.

ГОСПОДИН АГОВ,

Членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) са изненадани и възмутени от изцяло невярната информация, която г-жа Нери Терзиева поднесе снощи пред няколко милиона български зрители в предаването "По света и у нас" във връзка със заседанието на съвета на 26 февруари 1992 година.

Не ни е известно откъде сте получили данни за съобщението, но като фактология то е изцяло невярно. Прави впечатление учудващата правна неграмотност на съставителите на "новината".

Не е вярно, че ВСС е уволнил съобщените от говорителката прокурори. На въпросното заседание ВСС прие да разгледа предложението, внесено от Главния прокурор на Републиката г-н Иван Татарчев за освобождаване на четирима прокурори поради това, че не притежават необходимите професионални и делови качества или поради прояви, несъвместими със служебното им положение. Беше прието за разглеждане и второто предложение, внесено от г-н Татарчев във Висшия съдебен съвет - за освобождаване на 23 прокурори поради навършване на пенсионна възраст.

Решение по тези предложения Висшият съдебен съвет не е вземал. Това той ще направи на следващото си заседание, защото засегнатите прокурори имат право да направят възражения и защото направените предложения и евентуалните възражения срещу тях подлежат на обсъждане от ВСС.

Иска ни се да вярваме, че поднесената дезинформация е неволна, но смущава почти пълната идентичност на изнесеното по Българска телевизия и публикуваното съобщение в днешния брой на вестник "Дума".

София, 27 февруари 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВСС,
МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО: Светослав Лучников

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 29 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ПОСЛАНИКА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ОТ ГРУПА БЪЛГАРСКИ ХУДОЖНИЦИ, ПРЕДОСТАВИЛИ СВОИ ТВОРБИ НА ИЗЛОЖБА С БЛАГОТВОРИТЕЛНА ЦЕЛ ЧРЕЗ ФОНДАЦИЯ "ПРИЯТЕЛИ НА БЪЛГАРИЯ - ЛОНДОН". Писмото е изпратено и до президента на Републиката, до Главна прокуратура, до средства за масово осведомяване.

ГОСПОДИН СТАНЧОВ,

През месец април 1991 г. под Ваш патронаж в Лондон бе организирана благотворителна изложба със съдействието на фондация "Приятели на България - Лондон".

За конкретното мероприятие ние дарихме следните наши творби:
Васил Стоев - две картини; Владимир Пенев - пет картини; Елза Артамонцева - една икона; Николай Иванов - две икони и Цветан Груев - двадесет и четири икони.

Възмутени сме от начина, по който се изопачава истината в българската преса.

Моля за Вашата намеса, за да се изясни на българската общественост, че изложбата бе организирана и проведена с една-единствена цел - набиране средства за българските сирачета.

Всички участващи в организацията и даренията предоставиха безвъзмездно своя труд и творчество, така че истината изобщо не отговаря на клеветите, отправени от шизофреника Едвин Сугарев, за които той следва да носи не само морална отговорност.

В заключение искаме чрез Вас със съжаление да обявим своето разочарование от ефекта на нашето дарение и Ви молим незабавно да ни бъдат върнати всички непродадени творби. Това е краят на нашата благотворителна дейност.

Виновни за това са тези, в името на които ние не спяхме, ходехме по митинги, развявахме сини знамена и давахме с удоволствие нашата подкрепа, и които с подхода на комунистите от 1947 година сега ни се отблагодаряват.

Като запазваме цялото си уважение лично към Вас и Вашата благородна дейност, се надяваме да бъде дадена публичност на настоящето писмо.

Васил Стоев
Владимир Пенев
Елза Артамонцева Николай Иванов
Цветан Груев

София, 26 февруари 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 29 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПОЛИТИЧЕСКИ СЪЮЗ "НОВА БЪЛГАРИЯ" ЗА ПОЛИТИЧЕСКОТО И ИКОНОМИЧЕСКОТО СЪСТОЯНИЕ НА СТРАНАТА. Документът е предоставен от архива на съюза и се публикува за първи път.

Имайки предвид икономическото, политическото и духовното състояние на страната в настоящия момент, Политическият съюз "Нова България" излиза пред българите с настоящата политическа декларация:

България е пред трета национална катастрофа!

Политическата и икономическата система са пред разпадане!

Новоизбраният парламент не действа ефективно!

Правят се опити да се минира неговата дейност, да се снижи неговият национален престиж, а по този начин се задълбочават още повече политическата и икономическата разруха на страната.

Въз основа на това Политическият съюз "Нова България" заявява:

В интерес на българския народ е:

1. Незабавното разпускане на сегашното Народно събрание.
2. Незабавно насрочване на нови избори за ново Велико народно събрание.
3. Изхождайки от всеизвестния факт за некадърността на сегашната политическа и икономическа система в страната, Политическият съюз "Нова България", считайки, че това ще бъде в интерес на нацията, предлага на българския народ:
     1. Новоизбраното Велико народно събрание тържествено да възстанови Търновската конституция от 1879 г.!
     2. Новоизбраното Велико събрание да анулира всички закони и актове, натрапени насилствено на българския народ от комунистическия тоталитарен режим от 1944 г. досега.
     3. Новоизбраното Велико народно събрание да възстанови всички закони и актове, които са били в сила до 1944 г., анулирани от комунистическата диктатура.
     4. Новоизбраното Велико народно събрание, след като изпълни тези три жизненоважни за българския народ задачи, да се трансформира в обикновено народно събрание с мандат от 4 или 5 години и да започне работа по осъществяването на нови програми за спасението на България.

Българи, времето не чака! Родината рухва! Нацията е пред гибел!

Призоваваме всички демократични сили за активни действия!

Нека правдата възтържествува!

София, март 1990 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 29 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА ЗА ДЕЙНОСТТА НА ДРУЖЕСТВО "ГРАЖДАНИН" ЗА 1992 ГОДИНА, ОГЛАСЕНА НА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ НА 10 ФЕВРУАРИ 1992 ГОДИНА.

I. ПОЛИТИКА

1. Конференции, симпозиуми и срещи-дискусии по проблемите на либерализма.

1.1. Историческото развитие на либерализма.
1.2. Радикалдемократите и политиката на Балканския полуостров.
1.3. Македонският въпрос и българските политически партии.
1.4. Либерализмът и религиите.
1.5. Среща на балканските либерални партии (съдействие на РДП по организацията на срещата).

2. Семинари и срещи-дискусии, посветени на принципите на съвременното българско законодателство.

ІІ. ИКОНОМИКА

3. Конференции, симпозиуми и срещи-дискусии по проблемите на икономиката.

3.1. Основните икономически концепции на XX век, възникване и развитие.
3.2. Проблеми на икономиката в посткомунистическото общество. Сравнителен анализ на състоянието и тенденциите на икономическото развитие на бившите комунистически страни.
3.3. Изкуството и културата в икономическите условия на прехода към пазарно стопанство.
3.4. Проблеми на регионалната икономика. Регионално стимулиране на частния бизнес (съвместно с Партията на свободата и прогреса и РДП).
3.5. Принципи на съвременното българско законодателство в икономическата област.

4. Организиране на бизнес школа и курсове по маркетинг към дружество "Гражданин" (съвместно с датския колеж по мениджмънт и други сродни организации).

4.1. Бизнес мениджмънт - консултации по управлението.
4.2. Мениджмънт в областта на изкуството и културата.

III. ИЗКУСТВО И КУЛТУРА

5. Учредяване на фондация "Млади таланти" с основна цел - подпомагане на млади български таланти - музиканти, певци, актьори, поети, писатели, художници и журналисти, които следят и отразяват проявите в културата и изкуството.

6. Организиране на концерт по случай националния празник на България - 3-ти март.

7. Организиране на концерт по случай националния празник на САЩ "Деня на благодарността" (съвместно с КС на СДС и посолството на САЩ в България).

8. Организиране на концерт на млади български таланти (съвместно с музикалната академия и филиала на дружеството в гр. Пловдив).

9. Организация и подготовка на национално честване на 100 годишнината от рождението на поетесата Е. Багряна (съвместно с парламентарната комисия по културата, Института за литература към БАН и Националния музей на българската литература).

10. Организиране на курсове по история на изкуството.

10.1. История на музиката.
10.2. История на живописта.
10.3. История на театъра.

11. Провеждане на семинар по проблемите на културата в посткомунистическото общество (със съдействието на Министерството на културата.)

IV. НАУКА

12. Честване на български учени с признат международен и национален авторитет, забравени през времето на комунизма.

12.1. Честване на видния български физик проф. Рашко Зайков и учредяване на стипендия, носеща неговото име.

13. Организиране на образователни курсове.

13.1. Езикови курсове.
13.2. Курсове за ученици и кандидат-студенти.

14. Изпълнение на програмата от курсове съгласно договора за съвместна дейност с "Балканкар" (курсове по английски за напреднали и начинаещи).

V. РЕЛИГИЯ

15. Провеждане на семинар на тема "Религията - минало, настояще и бъдеще" (със съдействието на Богословския факултет и Съюза на свещениците).

VI. ИЗДАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ

16. Издаване на списание "Демократичен преглед".

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 29 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ (ЧАСТ ТРЕТА - ПОСЛЕДНА) НА ДЕМОКРАТИЧЕН СЪЮЗ "РОМА", ПРИЕТ НА УЧРЕДИТЕЛНАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ЦИГАНИТЕ В БЪЛГАРИЯ НА 17 МАРТ 1990 ГОДИНА В СОФИЯ.

Член 19. Функции на ръководството:

(1) Председателят:
- Представлява съюза пред държавни органи, партии, организации, физически и юридически лица.
- Събира ръководството на заседание.
- Ръководи заседанията на Централното ръководство.

(2) Заместник-председателите заместват председателя при негово отсъствие и поемат част от неговите функции.

(3) Секретарите:
- Отговарят за редовното събиране и отчитане на членския внос.
- Контактуват с градските, общинските и кварталните организации, водят кореспонденцията на Централното ръководство, полагат грижи за създаването на нови съюзни организации.
- Събират и съхраняват всички предложения и искания на членовете и на териториалните Управителни съвети и ги внасят за разглеждане от председателя или ги внасят за обсъждане от Централното ръководство.
- Съхраняват протоколите на конгреса, националните конференции и заседанията на Централното ръководство.
- Отговарят за съхраняването на архива и кореспонденцията на съюза и на Централното ръководство, както и за съхраняването на печата и бланките на съюза.
- Отговарят за общата координация на работата на Централното ръководство и на териториалните организации.

Член 20. Териториалните Управителни съвети и Градските ръководства имат ДВЕГОДИШЕН МАНДАТ, като всяка година са длъжни да дават отчет пред общите събрания и конференции.

Член 21. Мандатът на Централното ръководство е ТРИГОДИШЕН, през което време то е длъжно да свиква пленума най-малко на 6 месеца по веднъж, национална конференция - ежегодно, конгрес - всеки три години.

Член 22. Според резултатите от работата им сроковете на членовете на ръководството (персонално) могат да бъдат удължавани само с още един мандат. За несправяне с работа членовете на управителните съвети или на ръководствата могат да бъдат отзовавани.

Член 23. Демократичният съюз "РОМА" има и КОНТРОЛНО-РЕВИЗИОННА КОМИСИЯ, избрана от Общото събрание (конференция или конгрес) в състав от 3 до 5 души - председател, секретар и членове. Комисията е длъжна най-малко два пъти в годината да проверява дейността и финансовата отчетност на ръководството. За резултатите от проверката тя докладва на Общо събрание (конференция, конгрес).

Член 24. Управителните съвети и ръководства на съюза се свикват ДВА ПЪТИ В МЕСЕЦА, при което съответните секретари се задължават най-малко три дни преди заседанието да уведомят членовете за дневния ред.

Член 25. Общото събрание се обявява най-малко една седмица преди определената дата. Събранието е редовно, ако на него присъстват повече от половината членове.

Член 26. Националната конференция или конгрес се обявява най-малко един месец по-рано от определената дата.

Извънредни градски или национални конференции и конгреси могат да се свикват както по искане на управителните съвети и ръководства, така и по инициативата на 1/3 от членовете на съответната организация.

Член 27. Ръководството на всяка съюзна организация е длъжно да притежава следната документация: списък на членовете, протоколна книга, приходо-разходна книга, инвентарна книга, квитанционна книга.

Член 28. Членовете на съюза плащат 2 лева встъпителен членски внос и по 1 лев ежемесечен членски внос.

Член 29. Средствата на съюза се набират от членски внос, дарения, културни и забавни мероприятия, печатни издания, субсидии, трудова дейност и др.

Член 30. Даренията с имената на дарителите се вписват в специална КНИГА ЗА ДАРЕНИЯ.

Член 31. Събраният членски внос се разпределя, както следва: 30 % за кварталните организации, 30 % за градските и 40 % за Централното ръкводство.

Отчитането на членския внос става по съответната банкова сметка на градските и на Централното ръководство - 10-то число на текущия месец.

Член 32. Печатът на Централното ръководство е КРЪГЪЛ, с надпис: "ДЕМОКРАТИЧЕН СЪЮЗ "РОМА" - БЪЛГАРИЯ".

Съюзът има и своя банкова сметка.

Член 33. Саморазпускане на Съюза - НЕ СЕ ПРЕДВИЖДА. Ако въпреки това се наложи, то ще се извърши съгласно законите на Република България.

Член 34. За членство или излизане от Съюза се подава молба.

Член 35. Главната функция на ОБЩОТО СЪБРАНИЕ, ГРАДСКАТА И НАЦИОНАЛНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ и КОНГРЕСА е да отчете дейността на съюзната организация и да избере ново ръководство. Другата й функция е да приеме платформата и устава на съюза. Изменения и допълнения по настоящия УСТАВ могат да се правят само по решение на конгреса или на националната конференция.

/Пресслужба "Куриер"/

11:00:34
29.02.1992 г.    

Редактори: Нина Гаврилова
                      Любомир Йорданов
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използуване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!