София, 29 септември 1994 година
Брой 191 /1236/

София, 29 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ СЪЮЗ ЗА ОТЕЧЕСТВОТО И БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ, ПОДПИСАНО НА 27 СЕПТЕМВРИ 1994 Г. В СОФИЯ.

Ръководството на Съюз за Отечеството и Българска партия Либерали, водени от принципното сходство и еднопосочност на своите оценки, идеи и програми за настоящето и бъдещето на България, се обединяват около следните принципи и цели:
- съхраняване на българската държавност и оцеляване на единната българска нация, укрепване на националната сигурност;
- изграждане на широка предизборна коалиция, която да обедини волята, способностите и възможностите на всички националноотговорни политически сили, решени да осъществят единствено спасителната за страната умерена, социално ангажирана и националнообединителна политика;
- утвърждаване на конституционализма, парламентарната демокрация, толерантността, солидарността и стремежа към разбирателство като норми на обществения живот и стил на политическо поведение и действие;
- преодоляване на гибелния за страната двуполюсен конфронтационен модел, който обезсилва и парализира градивната воля на държавните институции и органите на властта, на цялото българско общество;
- рязко ускоряване на реформите във всички области на обществения живот и бързо преодоляване на дълбоката икономическа, социална, духовна, демографска и екологична криза в България;
- решително отхвърляне на досегашния едностранчив и неефективен модел на преход към пазарна икономика, насърчаване на свободната икономическа инициатива, възраждане на предприемаческия дух на българина; експортно ориентирана икономика;
- защита на националния капитал, преференции за неговото развитие и ангажирането му в решаването на националните проблеми, ясни правила за забогатяване;
- незабавно връщане на земята на собствениците и гарантиране на условията за свободно коопериране, масова приватизация, която да отговори на интересите на най-широки слоеве на населението;
- гарантиране на сигурността на личността, на нейната собственост и достойнство; решителни действия на правозащитните и правоохранителни органи, на цялата общественост срещу растящите беззаконие, престъпност, корупция и стопанска разруха.

Волята за свобода и демокрация е неразделна от волята за национално съхраняване и просперитет.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪЮЗ ЗА ОТЕЧЕСТВОТО: Гиньо Ганев

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ: Петко Симеонов

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 29 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ЗА СРЕЩА С РЪКОВОДСТВОТО НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ.

Днес председателят на Националния координационен съвет на Съюза на демократичните сили /НКС на СДС/ Филип Димитров и заместник-председателят Стефан Софиянски приеха представители от ръководството на Българска национална демократическа партия /БНДП/ в сградата на СДС на ул. "Раковски" 134 по тяхна молба.

На срещата бяха обсъдени въпроси, засягащи формите на предизборно сътрудничество. Двете страни са против съставяне на правителство в рамките на този парламент, тъй като ще задълбочи още повече кризата в България.

Диалогът между двете политически сили ще продължи и занапред.

София, 28 септември 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 29 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА ПО ВЪПРОСА ЗА СВИКВАНЕ НА НАЦИОНАЛНА КРЪГЛА МАСА НА ВСИЧКИ ПОЛИТИЧЕСКИ СИЛИ, СПЕЧЕЛИЛИ НАД 1 ПРОЦЕНТ ГЛАСОВЕ НА ИЗБОРИТЕ ПРЕЗ 1991 Г.

Демократическата партия на справедливостта в България подкрепя идеята за национална кръгла маса на всички политически сили, спечелили над 1 % гласове на изборите през 1991 г.

Демократическата партия на справедливостта настоява да се направят необходимите промени в Конституцията и съответно в Избирателния закон и избирателният праг да се сведе на 1%.

Едно правителство може да бъде силно само когато е избрано от парламент, който представлява реалната воля на избирателите, а не е резултат от законови редукции, конюнктурни пазарлъци и компромиси между най-големите политически сили.

Не законодателят, а избирателят избира парламента, а той служи на волята на народа.

Надяваме се, изпълнени със съзнанието за дълга към България, изработвайки новия закон, депутатите този път ще уважат волята на тези, които ги избират, а няма да се опитат да извлекат теснопартийна полза, както това стана през 1991 г.

София, 27 септември 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 27 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАТУТ НА ЗЕЛЕНИЯ ПАРЛАМЕНТ, ПРОМЕНЕН И ДОПЪЛНЕН НА НАЦИОНАЛНА СРЕЩА НА 11 СЕПТЕМВРИ 1993 Г.

ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл.1. Зеленият парламент е постоянно действаща кръгла маса по проблемите на опазването на околната среда в България.

Чл.2. Зеленият парламент е обществен консултативен орган.

Чл.3. Зеленият парламент не провежда и не пропагандира партийни идеологии и не приема решения, продиктувани от интересите на която и да е политическа сила.

ЦЕЛИ

Чл.4. Да разглежда, дискутира и да взема становище по проблеми, законодателни инициативи и въпроси, отнасящи се до състоянието и опазването на околната среда в България и здравето на гражданите на Република България.

Чл.5. Да подпомага обмена на информация между членовете си и държавните институции.

Чл.6. Да участва чрез законни форми в процеса на обществен контрол върху държавната екологична политика.

Чл.7. Да обединява усилията на членовете си за формиране на обществено мнение чрез масмедиите по неотложни екологични въпроси.

ЧЛЕНСТВО

Чл.8. Членството е доброволно, основано на свободното волеизявление.

Чл.9. Членовете могат да бъдат:
/1/ Обществени и политически организации, които със своя устав, наименование или програмни цели са си поставили решаването на местни, регионални или национални екологични проблеми.
/2/ Организациите по преходната алинея трябва да бъдат сдружения с нестопанска цел, регистрирани по Закона за лицата и семейството /ЗЛС/ или по Закона за политическите партии /ЗПП/.
/3/ Изявени учени, специалисти и общественици в областта на опазване на околната среда и здравето на човека, но не повече от 1/3 от общия брой редовни членове.

Чл.10. Наблюдатели могат да бъдат организации или физически лица, които не отговарят на критериите за редовни членове или не желаят да бъдат такива.

Чл.11. Присъединяването към Зеления парламент се осъществява чрез писмено заявление, придружено с основните документи на кандидатстващата организация или лице и се утвърждава от органите на Зеления парламент, съгласно този правилник.

Чл.12. Напускането на Зеления парламент се осъществява чрез писмено предизвестие или с решение на органите на Зеления парламент само ако организацията /лицето/ не отговаря или не изпълнява условията за членство и настоящия правилник.

Чл.13. Организацията член, която при редовно призоваване не делегира свой представител за участие в работата на Зеления парламент на повече от три поредни заседания, се счита за напуснала по собствена воля и трябва да кандидатства отново по общия ред за приемане в Зеления парламент. Това изискване не важи за редовните членове - физически лица.

Чл.14. Членовете на Зеления парламент не са задължени да изпълняват решенията на органите на Зеления парламент и са независими от неговите решения, освен в случаите, когато доброволно са приели това. Решенията имат характер на съгласуване на мненията на членовете.

Чл.15. Декларация се издава при постигане на консенсус по разглеждан въпрос /проблем/. Ако не се постигне консенсус, приема се решение на мнозинството, в което поименно се изреждат организациите, гласували за решението.

Чл.16. Всеки редовен член /физическо или юридическо лице/ има един глас.

Чл.17. Наблюдателите имат само съвещателен глас. Те не участват в гласуването на решения и в избора на органи на Зеления парламент.

Чл.18. Членовете на Зеления парламент имат следните права и задължения:
/1/ Да участват във формирането и в избора на органи на Зеления парламент.
/2/ Да се информират неограничено за хода и за работата на Зеления парламент.
/3/ Да спазват настоящия статут.

ОРГАНИЗАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ НА ДЕЙНОСТТА

Чл.19. Органи на самоуправление са:
/1/ Сесията на Общото събрание на Зеления парламент.
/2/ Съвет на координаторите.
/3/ Председател на Съвета на координаторите.

Чл.20. Сесията е върховен орган на Зеления парламент и се формира от по един представител на всеки един от редовните членове. Сесията има следните функции:
/1/ С мнозинство от 2/3 приема нови членове или прекратява членството в Зеления парламент.
/2/ Приема и променя с консенсус статута на Зеления парламент.
/3/ Избира Съвета на координаторите и определя техния брой.
/4/ Избира председател на Съвета на координаторите с мандат от 1 година.
/5/ Приема с мнозинство от 2/3 решение за прекратяване дейността на Зеления парламент.
/6/ Информира членовете си и поставя за дискусия актуални екологични проблеми.
/7/ Взема становища и решения за неотменни действия по отделни екологични проблеми в България.

Чл.21. Заседание на Сесията на Зеления парламент се провежда минимум 4 пъти в годината /веднъж на всяко тримесечие/. Ако сесията реши, заседанията могат да бъдат и почести. При особени екологични ситуации, изискващи спешна и неотложна намеса на обществеността, се свиква извънредна сесия в 7-дневен срок. Извънредна сесия се свиква и по искане на не по-малко от 1/10 от членовете на Зеления парламент в 14-дневен срок.

Чл.22. Сесията на Зеления парламент може да заседава и ако присъстват минимум 50 % от членовете.

Чл.23. Ако най-малко 3 броя организации членки сметнат, че дадено решение на органите на Зеления парламент противоречи на чл.1, ал.З от настоящия статут, могат да наложат "вето", като изрично писмено посочат основанията си за това.

Чл.24. Съветът на координаторите /СК/ се формира от председателя и от избраните координатори. СК подготвя и свиква сесиите, организира дейността на Зеления парламент между тях.

Чл.25. Съветът на координаторите провежда заседания поне веднъж на 2 седмици, като на тях присъстват поне 2/3 от членовете му, и взема решенията си с обикновено мнозинство.

Чл.26. Председателят на СК не може да бъде представител на политическа партия или организация, имаща представители в централните или местните органи на властта.

Чл.27. Председателят на СК на Зеления парламент:
/1/ Ръководи заседанията на сесията.
/2/ Организира изпълнението на приетите от сесията решения.
/3/ Удостоверява с подписа си текста на приетите от Зеления парламент решения и документи.
/4/ Представлява Зеления парламент в отношенията с физически и с юридически лица и изпълнява представителните функции на говорител в рамките на статута и приетите от сесията конкретни решения.
/5/ Координаторите заместват председателя по негово поръчение и изпълняват част от неговите оперативни функции.

Чл.28. Редовните заседания на сесията на Зеления парламент се обявяват в 14-дневен срок с писмена покана до членовете.

Заседанията на извънредната сесия на Зеления парламент се обявяват с писмени покани до членовете в 7-дневен срок.

ИМУЩЕСТВО

Чл.29. Зеленият парламент не формира отделно имущество от това на Фондацията за екологично образование и обучение /ФЕОО/. За дейността си Зеленият парламент ползва наличната база на ФЕОО.

Чл.30. ФЕОО предоставя отделна банкова сметка и бюджет на Зеленият парламент, която се разпорежда от председателя на Зеления парламент и финансово отговорното лице на ФЕОО.

Чл.31. Зеленият парламент може да финансира дейности, само пряко свързани с дейността и организацията на Зеления парламент.

На състоялата се на 11 септември 1993 г. среща бяха направени следните предложения към статута на Зеления парламент:

Раздел "ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ"

Чл.1. Зеленият парламент е постоянно действаща неполитическа кръгла маса по проблемите на екологията в България.

Чл.2. Зеленият парламент е обществен консултативен орган. Със своята дейност той е опонент на държавните органи и институции в осъществяването на екологичната политика в страната.

Раздел "ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ"

Чл.3. Целта на Зеления парламент е да съдейства за обединяване усилията на обществеността в Република България в обсъждането и решаването на екологичните проблеми в съответствие с европейските и световните стандарти.

Чл.4. Задачите на Зеления парламент са:
/1/ да обсъжда национални и глобални проблеми за състоянието на екологията и за опазването на околната среда и съдейства за формирането на националната политика по тях;
/2/ да дискутира и да взема становища по опазване на здравето и на екологичното възпитание на гражданите в Република България;
/3/ да осъществява законодателни инициативи, да обсъжда законопроекти и други нормативни актове на държавата и правителствени органи по въпросите на екологията и околната природна среда /ОПС/;
/4/ да координира действията на неправителствените ОООС и да осъществява обществен контрол чрез законни форми върху държавната екологична политика;
/5/ да подпомага обмена на информация и идеи между неправителствените ОООС и държавните институции;
/6/ да формира с помощта на средствата за масово осведомяване обществено мнение по актуални екологични и природозащитни проблеми, за устойчиво икономическо развитие.
/7/ Зеленият парламент осъществява своите цели и задачи на сесии, конференции, симпозиуми, работни срещи и др.

Раздел "ЧЛЕНСТВО"

Чл.5. Дейността на Зеления парламент е открита. В нея може да участват представителите на всички неправителствени организации и формирования, заинтересовани от екологичните и природозащитните проблеми. В неговата работа могат да участват също учени, специалисти, общественици и политици, занимаващи се с проблемите на природознанието и на екологията, на опазването на околната среда, на здравеопазването, на образованието, на икономиката, на социологията и други обществени науки.

Чл.8. става чл.6.

Чл.9. става чл.7.

/3/ изявени учени, специалисти и общественици в областта на опазване на околната среда, здравето на човека и други области, свързани с тях, но не повече от 1/3 от общия брой редовни членове.

Чл.29. става чл.27. Зеленият парламент не е юридическо лице и не формира отделно имущество. За дейността си Зеленият парламент ползва наличната база на ФЕОО.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 29 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ТРЕТА/ НА НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ "ОБЕДИНЕНО БЪЛГАРСКО ВОЙНСТВО".

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
ОБЩИНСКА СЪЮЗНА ОРГАНИЗАЦИЯ

18. Общинските съюзни ръководства обединяват всички основни съюзни организации /ОСО/ на териториален и на ведомствен принцип на съответните общини.

19. Ръководен орган на Общинското съюзно ръководство е Общинската конференция или Общото събрание, което се провежда веднаж годишно. Конференцията обсъжда отчетите на общинските изпълнителни съвети, на общинското счетоводно обслужване, на общинските финансови ревизионни комисии /ОФРК/, на общинските комисии по съюзна етика /ОКСЕ/. Тя - конференцията, прави разработки относно свои програми и платформи, третира проблеми в Общинския изпълнителен съвет, в т.ч. представителството на конференцията, като другата половина от тях се делегират от основните съюзни организации, избор и на делегати за съюзния конгрес по предложение на Окръжната съюзна организация и на делегатите на конференцията. Общинският изпълнителен съвет /ОИС/ е длъжен да свика Общинска конференция, ако това са поискали 1/4 от членовете на общинската организация, защото в противен случай клубните организации /ОСО/ образуват организационен съвет, с главен координатор с право на Общински изпълнителен съвет, той координира дейността на клубовете при изпълнението на задачите, оказва помощ, практически опит, взема решения по възникнали проблеми през общинските съюзни ръководства във взаимоотношенията с държавната власт.

20. Общинският съд на честта /ОСЧ/ или по съюзна етика /СЕ/ се състои максимум от седем човека, като само първите трима са редовни, а четиримата са резервни. Дейността се ръководи от председател, избран от общинските съюзни конференции. Обсъжда финансовите въпроси, спазване на програмите и устава, разглежда жалби от вътрешносъюзни спорове и други. Отчита се пред Общинския съюзен съвет. Мандатът им е две години, както за председателя, така и за членовете.

21. Общинската финансова ревизионна комисия /ОФРК/ се избира от конференцията, като се гласува броят на членовете й и поименно нейният председател, с мандат до две години.

22. Общинската счетоводна отчетност /ОСО/ се попълва от главен счетоводител, помощник-главен счетоводител, счетоводител, счетоводни и финансови инспектори, домакин, снабдител /стоковед/, според необходимостта. Всичките те се назначават по административно-правен път.

Членовете на ръководствата на селищните /градски и селски/ изпълнителни съвети, както и на кварталните /районните/ изпълнителни съвети се избират с тайно гласуване на конференцията и се утвърждават от конгреса или от Централното нацнонално ръководство.

Председателят на общинския съюзен изпълнителен съвет се ръководи и следи дейността на Общинската комисия по съюзна етика /ОКСЕ/, Общинската финансова ревизионна комисия /ОФРК/, Общинското счетоводно обслужване /ОСО/ или въобще представлява Общинско съюзно ръководство /ОСР/.

ГЛАВА ПЕТА
ОКРЪЖНИ /РЕГИОНАЛНИ/ СЪЮЗНИ РЪКОВОДСТВА

23. Окръжни изпълнителни съвети:

Състои се от председател, подпредседател, главен координатор, отговорен съветник, секретари /организационен и технически/. Избират се според необходимостта и финансовите възможности.

Окръжният изпълнителен съвет обединява всички общински ръководства, т.е. всички общински изпълнителни съвети на териториален или на ведомствен принцип.

24. Ръководен орган на окръжните съюзни ръководства е Окръжната конференция, която се провежда веднъж годишно. Конференцията обсъжда отчетите на съответните окръжни изпълнителни съвети, на окръжните комисии по съюзна етика /ОКСЕ/, на окръжните финансови ревизионни комисии, на окръжното счетоводно обслужване. Принципите, от които се ръководи Окръжният изпълнителен съвет, са индентични с тези на общинските изпълнителни съвети - виж техните дословни трактовки.

25. Окръжната комисия по съюзна етика /ОКСЕ/ се избира от конференцията и се състои максимум от седем човека, като само първите трима са редовни и четиримата са резервни. Мандатът й е две години.

26. Окръжната финансово-ревизионна комисия /ОФРК/ се избира от конференцията, като се гласува броят на членовете и поименно нейният председател, с мандат до две години.

27. Окръжно счетоводно обслужване /ОСО/. Състои се от главен счетоводител, помощник-главен счетоводител, счетоводител, счетоводни и финансови инспектори, касиер-домакин, /снабдител/ стоковед, според необходимостта. Всички те се назначават от Окръжния изпълнителен съвет на ОБВ - по административно-правен път. Представителите на Окръжното счетоводно обслужване могат да правят периодични ревизии на долустоящите финансово-счетоводни обслужващи звена, като общинско счетоводно обслужване, като кварталните и селищните счетоводни обслужвания. Председателят на Окръжния съюзен изпълнителен съвет /ОСИС/ координира и ръководи дейността на ОКСЕ, ОФРК, Окръжното счетоводно обслужване или въобще представлява Окръжното съюзно ръководство. Мандатът на Окръжният изпълнителен съвет е две години.

ГЛАВА ШЕСТА
ОБЩОСЪЮЗНИ ОРГАНИ

28. Висш върховен орган на НС "ОБВ" е конгресът, който се свиква веднъж на две години, като делегатите му се събират при необходимост на ежегодни сесии. Делегатите запазват статута си /пълномощията си/ до избора на делегати за следващия конгрес, освен ако не са отзовани или подменени от избралите ги конференции или общи събрания.

Извънреден конгрес може да се свика от Националния централен изпълнителен съвет на Обединено българско войнство /ОБВ/, не повече от един път годишно, но ако е наложително повече пъти, това може да стане по искане на повече от 1/4 от членовете на ОБВ.

29. Редовният конгрес се свиква от ЦИС, като дневният ред се обявява максимум три месеца предварително, а на извънреден конгрес - един месец. Нормите за представителството на конгреса се определят от ЦИС. Делегатите се издигат на събранията на основните съюзни организации /ОСО/ и се избират на техните или на общинските конференции.

В случай че ЦИС не свика извънреден конгрес в посочения срок, съюзниците, които са поискали това, могат да образуват организационен комитет за свикването му. Конгресът ще е редовен и решенията ще са законни, ако присъстващите на него делегати са повече от 50 на сто от съюзната членска маса. При необходимост и по съображения на ЦИС може да се свика и да се проведе по спешност национална конференция по нетърпящи отлагане въпроси, по наболели проблеми на съюзната работа. Членовете на ЦИС, на Централното счетоводно обслужване, на Централната финансово-ревизионна комисия, на Централната комисия по съюзна етика по отношение до третия член и на евентуално парламентарна група /влезнали в Народното събрание по мажоритарната система или издигнати с партийната листа на някоя политически сила/ са със статут на постоянно присъствие в българския парламент, които са избрани за делегати - участват в работата на конгреса на съюза с право на съвещателен глас.

30. КОНГРЕСА

30. а/ Приема, изменя и допълва програмната декларация, устава на ОБВ. Конгресът решава въпросите чрез обикновено вишегласие /мнозинство/ 50+1 или с квалифицирано мнозинство - 2/3 от присъстващите с явно или тайно гласуване. Право на глас имат само делегатите и членовете на общосъюзните ръководни органи на Централното ръководство в това число председателството на ЦИС; Оперативно-изпълнителният щаб на ЦИС, в контекст и на постоянните работни комисии по текущите работи и комисии по Военно-приложни спортни дисциплини /ВПСД/ - обслужващи организационно-технически ЦИС на ОБВ, отразени в Приложение N1 към Устава на съюза, като неразделна част от него. Правото на глас се предоставя също и на ръководния орган: ЦКСЕ, ЦФРК, ЦСО, но важи само до третия член от състава и за трите комисии. Право на глас се предоставя и на председателите на окръжните изпълнителни съвети, на общинските изпълнителни съвети, на районните /кварталните/ изпълнителни съвети и на селищните изпълнителни съвети /градски или селски/.
б/ Обсъжда и утвърждава на основание на постъпилите предложения от основните съюзни организации, общинските изпълнителни съвети, окръжните изпълнителни съвети - съюзната линия за действия или изпълнение.
в/ Избира състава на ЦИС, ЦКСЕ, ЦФРК и ЦСО, касаещо до третия член, главния редактор на централния печат на Националния съюз ОБВ, които по право могат да заемат и други длъжности в ЦИС, председателство или оперативно-изпълнителен щаб. Техният мандат е минимум до три години, съгласно Закона за лицата и семействата.
г/ Обсъжда отчетите на ЦИС, ЦКСЕ, ЦФРК, ЦСО, на главния редактор на съюзния печатен орган на ОБВ и приема съответните решения.
д/ Обсъжда и утвърждава бюджета и щата на общосъюзните органи.

31. В периода от две години между сесиите на конгреса, работата на ОБВ се ръководи от ЦИС, който:
а/ Действа като колективен орган за ръководство. Периодичността на заседанията му се определят от самия него в зависимост от потребностите.
б/ Координира и оказва помощ на органите и организациите за изпълнение на решенията.
в/ Ръководи и контролира изпълнението на бюджета.
г/ Представлява съюза в контактите и взаимоотношенията му с другите организации, сдружения и партии.
д/ Формира постоянни и временни комисии и работни групи по основни въпроси на съюзната дейност.
е/ Определя както цялостната, така и по-конкретната стратегия и поетапна тактика.

/Пресслужба "Куриер"/

15:30:00    
29.09.1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                    Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнител: Галина Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!