София, 29 септември 1992 година
Брой 191 /721/
Ръководител Пресслужба "Куриер”
Стефан Господинов
София, 29 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТКРИТО ПИСМО ОТ АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ - ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЗЕЛЕНАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ, ДО СТЕФАН САВОВ - ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ И БИВШ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ. Документът е адресиран и до средствата за масова информация.
ГОСПОДИН САВОВ,
Във Вашата прощална реч като председател на Народното събрание вие имахте безочието да обвините моя баща в престъпления, които той никога не е извършвал. Искам да ви информирам, господине, че похвата на угодни вам среди да боравят със слухове и клевети съм го изпитал на гърба си още като кмет на София. Тогава това се правеше анонимно. Сега, както и подобава за хора с такъв морал, се счита, че това може да се прави явно, прикривайки се зад депутатски имунитет и властнически позиции. Така че, господине, аз открито Ви заявявам, че Вие сте лъжец и клеветник. Аз няма да искам от Вас да се откажете от депутатския имунитет, за да мога да ви осъдя. Не мога да искам от Вас това, на което не сте способен. Но ако все пак имате някакво достойноство, то Вие ще подадеде в съда иск за обида. И ако там докажете Вашите обвинения, нещо, в което не вярвам, то аз ще се оттегля от политическия живот. И не защото считам, че децата трябва да носят вината на родителите си, а по съображения, които за Вас са трудно разбираеми.
Във връзка с последното искам да Ви напомня, че за разлика от баща ми, който може да се е заблуждавал през живота си, но винаги е бил честен и човечен, то същото не може да се каже за един Ваш много близък роднина. Този, който раздаваше награди за отрязани глави.
Така че не съм аз този, който трябва да се срамува от баща си!
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 29 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ ЗА РЕШЕНИЯТА НА СЪВЕТА ОТ 23 СЕПТЕМВРИ 1992 Г. Документът е адресиран до Министерството на промишлеността, до синдикалните формации - членове на НПС, и до средствата за масова информация.
На основание на решение на Съюзния съвет на Националния професионален съюз (НПС) от 14 август 1992 г. за "Промяна на статуса на някои членове на Съюзния съвет на НПС" Ви уведомяваме, че членството на Синдикална федерация "Геология, металургия, химия" - "Подкрепа" (СФГМ "Подкрепа") бе променено от редовно в асоциирано, за което формацията е уведомена. Възстановяването на редовното членство става по установена от Съюзния съвет процедура, която СФГМХ "Подкрепа" до настоящия момент не е изявила желание да се открие. Едновременно с това не спазват и задълженията си като асоциирани членове по т. 5(2) "за осигуряване на необходимата информация за своите решения".
1. Провеждането на извънреден конгрес на СФГМХ "Подкрепа", без за това да е уведомена централата.
2. Декларацията от конгреса, че се разграничават от законно избрания президент на НПС.
3. Създаване на паралелна структура на НПС вътре в него, видно от променения устав на СФГМХ "Подкрепа", подхождащ повече на устройствен документ на конфедерация.
4. Непредставяне до днешна дата на документите, приети на Извънредния конгрес на СФГМФ, проведен на 12 септември 1992 г.
Изпълнителният съвет (ИС) на НПС с протокол N 41/23 септември 1992 г. взе единодушно следните рашения:
1. СФГМХ "Подкрепа" не може да се ползва от представителството на НПС пред изпълнителната власт и работодателите.
2. Споразумения и договорености, подписани след 23 септември 1992 г., по които СФГМХ "Подкрепа" е страна, отговорност и задължения НПС не носи.
3. Уведомяваме всички държавни и местни изпълнителни органи и министерства, че лица, представящи се от СФГМХ "Подкрепа", не могат да ползват договореностите, постигнати между НПС и гореспоменатите органи.
София, 23 септември 1992 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 29 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЗА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯТА НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА, СЪСТОЯЛА СЕ НА 30 АВГУСТ 1992 Г. В РЕЗИДЕНЦИЯ "БОЯНА".
България изживява трагични дни, които нямат аналог и с дните преди падане под византийско и турско робство. Дамоклиевият меч на Гибелта не само не виси, но опира в гърлото.
Комунистите решиха да подготвят опозиция за преходния период към червен частен капитализъм, която ще й служи за заблуда пред недоволния народ, ше смекчава недоволството, ще защитава заграбеното от червената номенклатура, като не допусне съд на виновниците за катастрофата и невръщане на заграбеното и ще води народа по погрешния път на мирния преход и обещания за светло синьо бъдеще по примера на своите кръстници.
В контекста на тази цел те отгледаха опозиция от средата на нереализираните към върховете комунисти и бивши комунисти, литературни критици, писатели, преподаватели и адвокати, научни работници, защитници на Априлската линия на БКП. Тодор Живков и неговата Държавна сигурност на 3 декември 1988 г. Клуб за подпомагане на гласността и преустройството (на Юлската концепция, огласена през юли 1988 г. Да споменем имената само на няколко комунисти - бивш член д-р на ф.н. Ж.Желев, проф. Николай Василев (с баща комунист, активен борец, приятел на Живков), Петко Симеонов, Ивайло Трифонов, Стефан Продев, Анжел Вагенщайн. Държавна сигурност изпрати на Запад агентура, в т.ч. Румяна Узунова и Владимир Костов в "Свободна Европа" и Константин Мишев в "Гласът на Америка". Те пускаха свободно Ж.Желев и П.Симеонов, за да им създадат имидж за заблуда на народа. И успяха.
Комунистите П.Младенов, Ал.Лилов, А.Луканов и лидери на СДС Ж.Желев, П.Симеонов и Д.Луджев подписаха предателско споразумение, което се изпълнява стриктно от лидера на сините комунисти Ж.Желев.
Комунистите-социалисти го избраха за президент през 1990 г. при условие, че ще ги защитава. Те го подкрепиха и през 1992 г.
Президентът без конституционно основание създаде президентство, подобно на Държавния съвет на Т.Живков със 150 членове плюс приобщаване на Националната сигурност и охраната, плюс скитане по чужбина.
Президентът действа антиконституционно и даде право на ДПС да участва в изборите и да участват в парламента, а умишлено съвместно с Ф.Димитров изолираха БЗНС-Н.Петков и др. български опозиционни демократични партии. Управляващите от СДС начело с президента до днес тероризираха по фашистки българските извънпарламентарни партии с всички възможни средства, като въобще не изпълняват закона за равноправие и еднаква материална база на всички политически партии, гласуван от Великото народно събрание. Царува синя диктатура!
С престъпни бездействия и действия, с ветото за приемане от Народното събрание на Закон за декомунизацията, с метода на мирен преход и национално примирение на жертвите и червените хищници-милионери и техните фирми президентът защитава запазването на икономическата им власт в страната и в чужбина - несъдене на виновниците за катастрофата и невръщане на заграбеното.
Президентът подкрепяше до последната секунда престъпното правителство на Луканов и коалиционното червено правителство на безпартийния комунист Д.Попов и синьото на голословеца Филип Димитров. Той подкрепи с Лилов и Луканов антиконституционното участие на ДПС за участие в изборите през юни 1990 г. Той самоволно разреши участието в изборите на 13 октомври 1991 г. Той командва Конституционния съд, който отхвърли искането на БСП за нелегитимност на ДПС. Президентът сложи в гърдите на България бомба със закъснител (турската), която може да предизвика гражданска война, подобно на Босна.
При обиколките из страната народът заяви ясно и категорично, че нищо не се е променило, че смяната на червената система е лъжа и че не е започнала, че правителството унищожава икономически България, че червената номенклатура чрез постове и фирми граби и спъва промените. Човекът, който бездейства в условията на безработица, глад, порнография, проституция, грабежи, изнасилвания и убийства, реши да си пише актив и да критикува председателя на Народното събрание и председателя на Министерския съвет.
Второ: В решаващия момент за оставка на правителството подкрепи ДПС.
Трето: Чрез г-жа Крулева хвърли вината за "Оня списък" върху Ф.Димитров и оправда Стоян Ганев и Ахмед Доган.
Четвърто: Планира да издигне кандидатурата на г-н Луджев за премиер, който се подкрепя и от ДПС, г-н Тренчев и от БСП. Двамата са туркофили и национални предатели.
Пето: Покани на пресконференцията състав от журналисти преди всичко от червения печат и от неговите сателити. Той рекламира в. "24 часа" като независим печат.
Шесто: Г-н Желев е абсолютно прав в критичните бележки към правителството, парламента, Националния координационен съвет на СДС и непроизнесеното слово на политическото съвещание на СДС. Критиката е градивна за всеки човек и всяка държавна институция и атрибут на демокрацията, в т.ч. и синя.
Моите критични бележки са мотивирани, че г-н Желев изказва твърди становища с голямо закъснение и не е с чисто намерение.
Лидерите на СДС действат самоубийствено и срещу синята идея, щом не признават критиката, затварят очите си пред негодната и катастрофална икономическа политика, пред катастрофата на производството, пред безработицата, мизерията, спекулата, престъпността, пред духовната гибел на един народ, не желаят да коригират погрешната икономическа и социална политика. На дело защитават неокомунизма - червения капитализъм, и провеждат антинационална политика.
Българската демократическа партия (БДП) заявява ясно и категорично своята позиция, която е неизменна от две години, че президентът със своите действия и бездействия обслужва оставането на власт на неокомунистите чрез мирен преход, национално помирение и демагогия под формата на неокомунизъм, червен частен капитализъм с 3 % милионери и 97 % мизерстващ народ.
България не е престъпник, за да бъде осъдена на гибел, и не е опитно зайче, затова антинародната и антибългарската политика на червено-сините от СДС и БСП трябва да бъде отхвърлена твърдо.
БДП е защитавала винаги България, народа и националните идеали на Левски, Ботев и Бенковски и неизменно се е противопоставяла и ще се противопоставя на червената и червено-синята антинародна и антинационална политика. Никой не може да стои над България и народа, вкл. и президентът Желев.
След оставката на правителството на Филип Димитров още през м.октомври 1992 г. трябва да се организира национална кръгла маса с участието на представители от всички политически партии - (с председателите или упълномощени лица), която да реши редица крещящи проблеми, които да помогнат за преживяване на народа и за провеждане едновременно на парламентарни и президентски избори през м.май 1993 г.
Всеки, който милее за България и за многострадалния нещастен български народ и желае да носи името демократ, трябва да приеме провеждането на тези избори и на националната кръгла маса като единствен спасителен път в трагичните дни на хаос, безработица, спекула, пиратска дейност на хиляди фирми, на престъпност и мизерия.
София, 22 септември 1992 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БДП: Йоло Денев
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 29 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕЗОЛЮЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА ДВИЖЕНИЕ "ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА", ПРИЕТА НА 16 СЕПТЕМВРИ 1992 Г., ПО ВЪПРОСИ, КОИТО ДА БЪДАТ ЗАЩИТАВАНИ НА ПОЛИТИЧЕСКОТО СЪВЕЩАНИЕ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ.
1. Движение "Гражданска инициатива" (ДГИ) е лоялен член на коалицията СДС. Движението счита за необходимо в новата политическа обстановка да се поднови политическото споразумение между всички партии и организации на равноправна основа, една партия един глас.
2. Отстояване на принципите на равнопоставеност и суверенитет на всички партии и движения в СДС на основата на плурализма в мненията и коалиционния характер на съюза.
3. Да се подобрят формите на взаимодействие между национални и местни структури на СДС. Реструктуриране на СДС, насочено към департизирането му.
4. Националният координационен съвет (НКС) на СДС да приведе в изпълнение решенията на Четвъртата национална конференция на СДС.
5. ДГИ подкрепя правителство, формирано от СДС и изпълняващо програмата на СДС, като поддържа идеята за структурни и персонални промени в настоящото правителство.
6. Правителството да активизира законодателствената си инициатива за изпълнение на решенията на IV национална конфренеция за декомунизация.
7. Правителството да прилага ефективно приетите досега закони от парламента, целящи смяна на системата.
8. ДГИ е за социален диалог между правителство и синдикати (социално партньорство).
9. Парламентът спешно да приеме внесения пакет от социални закони.
10. ДГИ осъжда опитите за създаване на напрежение между парламент, правителство и президент.
Националният съвет на Движение "Гражданска инициатива" упълномощава своите представители на Националното политическо съвещание на СДС да отстоява решенията, залегнали в настоящата резолюция.
София, 16 септември 1992 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 29 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА РЕГИОНАЛНОТО РЪКОВОДСТВО НА НОВА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ - БУРГАС, В ПОДКРЕПА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО. Документът е адресиран до председателя на Министерския съвет, до Министерството на вътрешните работи, до Националния координационен съвет на Съюза на демократичните сили и до средствата за масова информация.
Регионалното ръководство на Нова социалдемократическа партия - Бургас, декларира своята пълна подкрепа на правителството на Съюза на демократичните сили (СДС) и на министър-председателя г-н Филип Димитров, както и уважението си към председателя на Народното събрание г-н Стефан Савов.
Нова СДП адмирира решението на Комисията по национална сигурност и работата на своите представители в нея по въпроса за огласяване на досиетата на всички щатни и нещатни служители (доносници) на Държавна сигурност. (Става въпрос за работните досиета на всички от структурите на ДС). В тази връзка ръководството на Нова СДП настоява да се огласят досиетата на председателите на политически партии и организации в Бургас и региона, както и тези от СДС - Бургас, на кметовете от съставните общини, като с предимство се огласи досието на г-н Продан Проданов - кмет на Община-Бургас.
От ръководството на Нова СДП - регион Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НОВА СДП - БУРГАС: М. Добрев
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 29 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА РЕГИОНАЛНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА МИНЬОРИТЕ - ПАНАГЮРИЩЕ, КЪМ СИНДИКАЛНА МИНЬОРСКА ФЕДЕРАЦИЯ "ПОДКРЕПА" ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Документът е адресиран и до средства за масова информация.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
по повод на зачестилите атаки срещу президентството и лично срещу Вас, от името на членовете на Рагионалната организация на миньорите към Синдикална миньорска федерация (СМФ) "Подкрепа" - Панагюрище, Ви заявяваме, че стоим твърдо зад Вас и Вашите позиции по отношение на по-нататъшното демократизиране на Република България, провеждането на реформата и смяната на системата.
Панагюрище, 22 септември 1992 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Хр. Керемидчиев
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 29 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОТЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ В 11 КЛАС НА СТОЛИЧНИТЕ ГИМНАЗИИ ВЪВ ВРЪЗКА С ВЪВЕЖДАНЕТО НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНА МАТУРА И ЗРЕЛОСТНИ ИЗПИТИ. Документът е адресиран до заместник-председателя на Министерския съвети министър на образованието и науката проф. Николай Василев и до средства за масова информация.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,
Към Вас се обръщат учениците от 11 клас на столичните гимназии. Приемаме направените промени в българското образование и смятаме, че въвеждането на новите учебни планове в началото на гимназиалния цикъл би съдействало за задълбочена и целенасочена подготовка на бъдещите студенти.
В същото време изразяваме и своя протест във връзка с въвеждането на задължителна матура по български език и литература и математика, както и двата зрелостни изпита по дисциплините от ЗИП за завършващите тази година, за което бяхме информирани едва на 15 септември 1992 година.
ГОСПОДИН МИНИСТЪР,
Нашето становище е, че в случая се нарушават основни клаузи на досега действащите закони в българското училище. Не се съблюдава и правилникът при постъпване в съответната гимназия за организация на учебно-възпитателния процес. Ние се обучавахме четири години по система, гарантираща освобождаване от задължителни матури при показан много добър или отличен успех.
ГОСПОДИН МИНИСТЪР,
Смятате ли, че е възможна задълбочената и целенасочена подготовка на два или три кандидатстудентски изпита и успоредната такава на четири матуритетни дисциплини (невинаги съвпадащи) за период от 8 месеца? Още повече, че конспектите включват учебния материал за 9,10 и 11 клас, а подготовката ни през тези години не е била съобразена с полагането на задължителни зрелостни изпити.
Най-настоятелно Ви молим да вземете предвид гореизложените факти и да отмените решението на Министерството на образованието и науката относно общозадължителните матури за единадесетокласниците през учебната 1992-1993 година.
Очакваме вашето справедливо решение на нашата молба.
София, септември 1992 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 29 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ИНФОРМАЦИЯ "СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯТА В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ" НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЗА РАБОТАТА НА 19-ИЯ КОНГРЕС НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯ ИНТЕРНАЦИОНАЛ, СЪСТОЯЛ СЕ НА 15 - 17 СЕПТЕМВРИ 1992 Г. В БЕРЛИН.
1. На 15-17 септември 1992 г. в Берлин се проведе XIX к-с на Социалистическия интернационал.
Основният девиз на най-висшия форум на световната социалдемокрация беше "Свобода и солидарност в един променящ се свят".
В работата на конгреса участваха 700 делегати от 130 партии от почти всички страни на света. На 14 септември се проведе заседание на Съвета на Социалистическия интернационал (СИ) (на председателите на партиите членки), който разгледа и утвърди проектите за дневен ред и за решенията на конгреса - предварително подготвени от комисиите и комитетите, приети от Президиума на съвета на Социалистическия интернационал на заседанието му в Мадрид от 13-14 март 1992 г. и предоставени на всички партии.
От 15 до 17 септември 1992 г. се състояха пленарните заседания на конгреса.
Деветнадесетият конгрес на Социалистическия интернационал:
а) разгледа и обсъди собствената си дейност през времето след Осемнадесетия конгрес от 1986 г. и прие обща резолюция, с която одобри дейността на ръководните органи на Интернационала;
б) разгледа, обсъди и прие декларации за:
- Социалдемокрацията в променящия се свят - основен политически документ, който очертава стратегията и тактиката на световната социалдемокрация през следващите години.
- Световната икономика.
- Околна среда и развитие, приоритети на действие.
- Малцинствата и правата на човека.
в) прие промени в своя статут, като утвърди нова категория "член-наблюдател" и прие за членове-наблюдатели Италианската социалдемократическа партия, Унгарската социалистическа партия, Словашката социалдемократическа партия, Унгарската социалдемократическа партия и други партии. 14 партии бяха приети за членове със съвещателен глас, между които Социалдемократическата партия на Албания и Монголия. Шест партии бяха утвърдени за редовни и пълноправни членове;
г) избра новите ръководни органи на Интернационала:
- на мястото на оттеглилия се от поста председател Вили Брандт беше избран Пиер Мороа;
- деветнадесет почетни председатели, между които Ханс-Йохан Фогел, Алан Гарсия, Марио Соариш, Роман Рубиал, Нийл Кинък;
- заместник-председатели общо двадесет и пет души, между които Гро Харлем Бруидланд (първи заместник-председател на Интернационала); Фелипе Гонзалес, Ишвар Карлеон, Бетино Кракси, Бьорн Енгхолм, Ердал Иньоню, Ицхак Рабин, Колеви Сирса, Андреас Папандреу, Франц Враницки;
- главен секретар - отново беше преизбран Луис Аяла.
Конгресът изслуша послание на Вили Брандт, прочетено от Ханс-Йохан Фогел. Тежко болен, дългогодишният председател на Интернационала, дал толкова много за развитието на социалдемокрацията и за прогреса на човечеството, приветства конгреса, пожела му успешна и ползотворна работа и бъдещи успехи на социалдемокрацията в променящия се свят.
Основната идея на Вили Брандт, че социалдемокрацията е израз на висшия хуманизъм в действие и че тя е призвана да се бори за промени чрез мирни и демократични средства, намира последователно приложение в препоръките, които той отправи към всички социалдемократи в света.
На 16 септември 1992 г. голяма реч пред конгреса произнесе Михаил Горбачов. С нея той за първи път открито и докрай осъди комунизма като обществена система, призна неговия пълен крах и оповести победата на социалдемокрацията в историческия двубой, продължил близо един век.
Заключителна реч произнесе новият председател Пиер Мороа, която има голямо програмно значение, доколкото развива решенията на конгреса в една пълна концепция.
Изказване на конгреса направиха повече от 80 души - заместник-председатели и почетни председатели на Социалистическия интернационал, председатели на партии, видни социалдемократически дейци от цял свят.
2. На Деветнадесетия конгрес на Социалистическия интернационал България беше представена от делегация на Българската социалдемократическа партия в състав:
- д-р Петър Дертлиев, председател на БСДП;
- Стефан Радославов, главен секретар на БСДП;
- Петър Корнажев, зам.-председател на ИБ на БСДП;
- Вълкана Тодорова, член на ИБ на БСДП;
- Димитрин Вичев, член на ИБ на БСДП;
- Диан Димитров, член на ИБ на БСДП;
- Чавдар Николов, икономически експерт на ИБ на БСДП;
- Георги Катов, политически експерт на ИБ на БСДП.
Делегацията беше придружавана и от Руен Крумов, дългогодишен журналист, един от седемте възстановители на БСДП, парламентарен коментатор на ИБ на БСДП. На конгреса не присъстваха представители на никакви други политически партии от България.
Българската социалдемократическа партия, една от осемте партии-основателки на Интернационала, беше зачетена с изключително внимание.
Още на първото пленарно заседание, веднага след официалните доклади и изказвания на заместник-председателите, думата беше дадена на д-р Петър Дертлиев, представен на конгреса от Ханс-Йохан Фогел, който запозна делегатите с борбите на нашата партия и с живота и дейността на председателя.
Речта на д-р П.Дертлиев, стегната и пълна, беше изслушана с голямо внимание и изпратена с аплодисменти. В нея д-р Дертлиев очерта обстановката в България, трудната борба, която води БСДП, и перспективите на нашата дейност. Нашата делегация направи предложение за създаването на постоянен изпълнителен орган към Съвета на СИ - Комитет за Централна и Източна Европа. Предложението беше прието и заложено в програмата на заседанието на парламентарната група на социалдемократическите партии на Европейския парламент, който ще се състои през м.ноември 1992 г. в Страсбург.
На Съвета на СИ бяха представени: становище на БСДП, АСО (независими), Социалдемократически клуб "Европа" и Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) по кандидатурата на БСП за членство в Интернационала, анализ на БСДП за развитието на демократичните процеси в България, становище на ИБ на БСДП по кандидатурата на БСДП за членство в Интернационала, програми и други документи.
По време на конгреса нашата делегация установи контакти с повече от тридесет делегации на други социалдемократически партии, проведе разговори и срещи в различен състав и на различни равнища с повечето партии, представени на конгреса. Особено важни бяха разговорите с представители на германската, на австрийската, на шведската, на френската партия, както и с представителите на партиите от всички бивши т.нар. "социалистически страни". На срещите бяха очертани насоките на бъдещото сътрудничество на БСДП с братските партии от Интернационала.
3. Деветнадесетият конгрес на Социалистическия интернационал показа ясно, че: първо, световната социалдемокрация е една от най-влиятелните политически сили на нашето време. Тя дава своя решителен принос в развитието на човешката цивилизация и нейната роля расте, особено сега, в епохата на краха на комунизма по целия свят; второ - силата на социалдемокрацията се корени в нейните морални ценности и програмни цели, свързани с интересите на хората на труда и в умението й да води актуална и резултатна политика с практически средства във всички области на живота; трето, всяка социалдемократическа партия може да разчита на сътрудничество и помощ от всички останали партии на Социалистическия интернационал, но е длъжна да изгражда сама своята дейност и преди всичко да развива собствената си сила, ако иска да има успех и бъдеще; четвърто, социалдемокрацията се бори както срещу тоталитаризма във всичките му форми, така и срещу консерватизма. Тя отстоява принципите на парламентарната демокрация и на социалното пазарно стопанство - съдържание на съвременното свободно общество; пето, вярна на своите традиции, социалдемокрацията приоритетно изменя и обогатява своите програмни цели и форми на дейност. Да бъде първа в борбата за утвърждаване на новото в прогреса на човечеството е една от най-добрите традиции на социалдемокрацията. Противник на всяко насилие, тя се стреми към промени в живота само чрез реформи и с мирни средства.
За социалдемокрацията думите на Вили Брандт: "Който иска сигурност утре, се бори за реформи днес" очертават целия стил на истинско поведение, доказал исторически своята ефективност.
София, 21 септември 1992 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ
СИНДИКАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ
02. КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА "ПОДКРЕПА"
На 8 февруари 1989 г. в Пловдив няколко ентусиасти, сред които са д-р Константин Тренчев, поетите Петър Манолов и Николай Колев, художниците Христо Генев, Диана и Димитър Бояджиеви, археологът Николай Маджев, философът Огнян Велчев и студентката по медицина Кояна Иванова (по-късно Тренчева), възниква идеята за създаване на сдружение, което да защитава основните социални и трудови права на интелектуалците. То обаче надхвърля по обхват първоначалния замисъл и се учредява под името Независим профсъюз "Подкрепа", като алтернатива на тясно обвързаните с партийно-държавната структура Български професионални съюзи (БПС). На 28 октомври 1989 г. се преобразува в Независима федерация на труда "Подкрепа", а Националната конференция на 17-18 март 1990 г. в София прераства в Учредителен конгрес на Конфедерацията на труда "Подкрепа".
Основни принципи, върху които се гради дейността на конфедерацията са: независимост, представителност, демократичност. Нейният основен девиз е: "Хляб, мир, свобода!"
Най-важните задачи, които конфедерацията има амбицията да решава, са в областта на трудовата заетост и намаляването на безработицата, възстановяването на реалните параметри на цената на труда и неговото съответно заплащане, постигането на гарантиран работен ден и отпуски съгласно европейските и световните стандарти, създаване на нова, модерна система за социално осигуряване, защита на интересите на работниците и служителите в процеса на приватизацията. КТ "Подкрепа" е първата синдикална организация у нас, която издига за свой ръководен принцип трипартизма в областта на социалното партньорство.
Конфедерацията се изгражда на принципа на свободното федериране на автономни професионални организации и регионални съюзи, създадени на основата на демократичността, децентрализацията и взаимодействието, като структурните единици са изградени задължително на професионален (браншов) и териториален принцип. В настоящия момент Конфедерацията на труда се състои от 35 синдикални регионални съюза и 33 професионални организации с обща численост около 800 000 членове.
Ръководни органи са Конфедеративният съвет, който включва председателите на всички регионални и професионални синдикални организации и Изпълнителният съвет, в който влизат президентът, вицепрезидентът и 11 конфедерални секретари.
Президент е д-р Константин Тренчев, а вицепрезидент - Олег Чулев.
Печатен орган е вестник "Подкрепа".
Адрес за контакти: София-1000, ул. "Ангел Кънчев" N 2 тел. 85-61
факс 87-58-42
телекс 24-598
/Пресслужба "Куриер"/
10:08:28
29.09.1992 г.
Редактори: Нина Гаврилова
Любомир Йорданов
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА
Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!