София, 28 март 1995 година
Брой 61 /1362/

София, 28 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОСНОВНИ НАСОКИ ЗА БЪДЕЩЕТО НА ВМРО - СЪЮЗ НА МАКЕДОНСКИТЕ ДРУЖЕСТВА, ПРИЕТИ НА ТРЕТИЯ РЕДОВЕН КОНГРЕС /25 И 26 МАРТ 1995 Г., КЮСТЕНДИЛ/.

С настъпването на демократичните процеси в България през 1989 г. бе възстановена и дейността на ВМРО - Съюз на македонските дружества /СМД/. Началото бе трудно.

И въпреки че бяхме изправени през множество нарочно създавани бюрократични пречки от тогавашната държавна администрация, ние не спряхме.

Не можа да ни спре и откритата враждебност на една част от тогавашните т.нар. "борци за демокрация", които, верни на марксисткото си минало, отново поставяха на преден план идеологическите си схващания над националните интереси.

Когато открито се противопоставихме срещу опитите на Движението за права и свободи /ДПС/ да турцизира българите мохамедани в Родопите, не можаха да ни спрат нито заплахите на някои от лидерите му, нито безразличието на управляващите, нито натискът от страна на някои посолства и чужди фактори. Отляво ни наричаха "фашисти" и "ванче-михайловисти", отдясно ни обявяваха за прикрити комунисти, а много от враговете на българщината както в България, така и извън нея пророкуваха, че скоро ще изчезнем от обществената сцена на България.

Историята и реалната действителност категорично опровергаха всички /лоши/ пророци. Една част от тях осъзнаха своите заблуди, други останаха такива, каквито бяха - чужди послушници.

Пет години след своето възстановяване ВМРО-СМД не само не изчезна от политическата сцена, но със своите 180 структури, материални възможности и авторитет стана фактор, с който се съобразяват. Парламентарното ни представителство в Народното събрание пък ни дава възможността пряко да наблюдаваме и директно да участваме при формирането на българската държавна политика. До този момент ВМРО-СМД с усилията на всички свои членове успешно изпълни своята мисия да бъде създаден политически фактор, който открито да постави на вниманието на българската общественост въпроса за възраждането на българското национално достойнство и защитата на българщината извън пределите на България.

Можем уверено да твърдим, че първият етап от дейността на организацията след нейното възстановяване - етапът на нейното обществено утвърждаване, премина успешно.

А оттук нататък?

Днес ВМРО-СМД в качеството си на основна национално-патриотична организация е принудена да утвърждава влиянието си във вътрешен и външен план при неблагоприятни условия и комплицирана ситуация. Но сложността на политическото разположение на силите в България и на Балканите е както препятствие, така и възможност за осъществяване на крайните цели на организацията. Намираме се в коренно различна ситуация в сравнение преди 2-3 години. Затова е необходимо и ВМРО-СМД да се ориентира, организира и съобрази с новите политически реалности около нас.

Не бива да ни задоволява това, което сме постигнали със задружни усилия дотук. То съвсем не е малко, но спирането на едно място означава на практика връщане назад.

ЗАТОВА НЕОБХОДИМО Е ДА НАПРАВИМ СЛЕДНОТО:

І. ВЪВ ВЪТРЕШНОПОЛИТИЧЕСКИ ПЛАН В БЪЛГАРИЯ:

В настоящия момент българският политически живот се характеризира с нестабилност, породена от обстановката на Балканите, тежката социална криза и противопоставянето между държавните институции. Това противопоставяне ще се засили с оглед на предстоящите след около две години президентски избори. Налице е една силна партизанщина, която на практика разделя нацията на враждуващи лагери и изразходва ценна национална енергия.

Липсата на национална доктрина и сериозните пропуски във външнополитическите програми на партиите в България са още един фактор, който обрича България да продължи съществуването си като второстепенна страна на Балканите, и в Европа, обречена да изпада във все по-голяма външна зависимост.

Затова и в бъдеще ВМРО-СМД трябва да продължи да отстоява идеята за национална демокрация. Защото демокрацията не може да бъде самоцел, а само в името на националните интереси на България.

Ние виждаме България управлявана от една силна, национална и компетентна власт, която да спре противопоставянето, да изкорени престъпността и корупцията и да преодолее социалната криза.

За осъществяването на това е явно, че има нужда от налагането на един сериозен национален фактор в българския обществено-политически живот и това може да бъде /само/ ВМРО - СМД.

Затова основна цел за всички членове на организацията трябва да бъде превръщането на ВМРО-СМД в едно модерно национално-патриотично движение, което да се наложи като една от основните обществено-политически сили в страната в решителното противопоставяне на всички онези фактори, които работят за вътрешното разединение на българския народ. Затова във вътрешноорганизационен план трябва да продължи изграждането и разширяването на организационната структура, но като се прави внимателен качествен подбор на новите членове и създадените нови дружества.

Основна задача е привличането в редовете на организацията на сериозни и качествени хора в структурите ни по места. Само с нови качествени хора и утвърждаването на едно ново лице на ВМРО-СМД можем да очакваме нови и сериозни резултати от нашата обществена дейност. Изграждането на регионалните ръководства, които да бъдат поети от млади, компетентни и енергични хора, е първостепенна задача. Регионалните комитети трябва да ръководят цялата пропагандна, обществено-политическа и социално-икономическа дейност в регионите.

II. ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ ПЛАН:

Разрешаването на македонския въпрос, както и възраждането и съхраняването на българската национална общност извън страната, може да се осъществи, когато България е не само "остров на мира и стаблилността", както твърдят някои политици, а и когато България се превърне в основен политически фактор на Балканите.

1. По отношение на Република Македония основна цел е запазването на нейната държавна независимост, териториална цялост и вътрешен интегритет.

Подобряването на отношенията между България и Македония е основен приоритет на ВМРО-СМД.

Пълното отваряне на границите между двете държави ще доведе до свободно движение на хора, стоки и капитали, а също така и до свободно проникване на идеи и информация.

2. По отношение на Егейска Македония основен стремеж на организацията е извоюване на индивидуални човешки права за българското население там.

3. По отношение на Република Албания - национално и социално издигане на българите в Албания и извоюване на статут на официално признато малцинство.

4. По отношение на Западните покрайнини реална цел е въпросът за спазване на човешките права на българското малцинство и ако Сърбия при решаване на сръбския национален въпрос предяви териториални претенции към Хърватска и Босна и Херцеговина, България трябва да постави въпроса за териториална принадлежност на Западните покрайнини.

Основна цел на ВМРО-СМД е осъществяване на идеята за духовно единство между всички българи.

За осъществяване на външнополитическата си програма трябва да бъдат засилени международните контакти и инициативи на ВМРО-СМД:
- създаване на връзки с нашите традиционни приятели на Балканите и в Европа;
- активни работни контакти с онези политически сили, организации и личности в Република Македония, Егейска Македония /Гърция/ и Албания, които имат сходни на нашите позиции и виждания.

III. В СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ:

ВМРО-СМД не може и не трябва да разчита единствено на приходите от недвижимите имоти, с които разполага.

Финансовото стабилизиране на бюджета на организацията ще се осъществи и чрез активизирането на създадените стопански структури и чрез изграждането на нови активни икономически субекти.

Чрез изграждане на нови икономически структури по места биха могли да се самофинансират в дейността си и местните регинални комитети и дружества. Подобно желание бе изразено в резултатите от проведената през 1994 г. анкета в структурите на организацията за създаването на икономическа структура не само за набавяне на нови приходи, но и за откриване на нови работни места за наши членове и решаването на редица социални проблеми на нашите членове и симпатизанти.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 28 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕЗОЛЮЦИЯ, ПРИЕТА НА ЗАСЕДАНИЕ НА ГОЛЕМИЯ ФЕДЕРАТИВЕН СЪВЕТ НА ФЕДЕРАЦИЯ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ" /25 МАРТ 1995 Г., СОФИЯ/.

1. Федерация "Царство България" настоява пред народните представители да приемат химна и герба на Царство България за химн и герб на Република България.

2. Федерация "Царство България" предлага на Народното събрание да гласува спешно изменение на закона, касаещ пенсиите, и настоява 100-процентното индексиране на пенсиите от Министерския съвет.

3. За местните избори районните центрове ще подписват договори, базиращи се на равнопоставеност и взаимна изгода, само след съгласуване с националното ръководство и ратифициране от Федеративния съвет.

4. Големият федеративен съвет на федерация "Царство България" /ГФС на ФЦБ/ приема план за обединение на монархическите организации, участвали в избори’94, и упълномощава националното ръководство да предприеме необходимите действия.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 28 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
МЕМОРАНДУМ "БЪЛГАРИЯ Е ПАК В РОБСТВО" НА РЕГИОНАЛЕН КОМИТЕТ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА - ПЛЕВЕН, ДО НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА, ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ И ДО ДИПЛОМАТИЧЕСКИ МИСИИ, АКРЕДИТИРАНИ В СОФИЯ, ПО ПОВОД НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ИЗБОРИ И ПОЛИТИКАТА НА УПРАВЛЯВАЩАТА КОАЛИЦИЯ.

ГОСПОДА,

След като се проведоха едни напълно манипулирани и фалшифицирани "избори" за 37-то Народно събрание в България, които по нищо не се различаваха от "изборите" и "референдума" от 1946 г. нашето скъпо отечество отново потъна в червеното блато на комунистическо-болшевишкото робство. Горното потвърждава и фактът, че член на Централната избирателна комисия /ЦИК/ стана министър в настоящия Министерски съвет /МС/, както и това, че човек с явно нестабилно психическо състояние стана председател на парламентарната комисия по радио, телевизия и Българска телеграфна агенция /БТА/.

След произвеждането на "изборите" бе сформиран МС от бившото обкръжение на диктатора Тодор Живков и идеолози и участници във възродителния процес от 1984-1986 г. До днес НС под парламентарния диктат на Българската комунистическа партия - Българската социалистическа партия /БКП-БСП/ прие три съществени закона - и трите рекомунизационни-болшевишки:
- Изменения на Закона за реституцията.
- Закона "анти Панев".
- Изменение на Закона за земята.

С тези си действия БКП-БСП доказа, че нищо старо не е забравила и нищо ново не е научила. Правото на свещена и неприкосновена частна собственост вече в България практически не съществува. Днес се възстановяват ТКЗС-колхозите, само че под други имена и форми. Българският народ е подложен на нечуван комунистически терор. Това се чувства особено в селата, където хората биват малтретирани, пребивани и имотите им опожарявани поради несъгласието им за възстановяване на трудовокооперативните земеделски стопанства /ТКСЗ/ под каквато и да е форма. Вече има опити за политически покушения срещу непримиримите протестиращи антикомунисти, защитаващи правото си на собственост и на човешки права и свободи. Такива са случаите - извършеният политически атентат срещу международно известния правозащитник инж. Илия Минев през 1994 г., нашумелият случай "Джерман-Скакавица", където бяха малтретирани дори и представители на местната власт с антикомунистически възгледи, и др. Възобновиха се политическите процеси под формата "дело за обида и дребно хулиганство". Малтретиране и гонения се провеждат и спрямо легитимните представители на Българската православна църква /БПЦ/, а така също и спрямо легитимното мюсюлманско представителство на ислямската религия в страната. Правителството потъпка и преследва тези две разпространени и традиционни вероизповедания в страната, като всячески се стреми да легитимира и възстанови бившите офицери от Държавна сигурност /ДС/, оглавявали тези две вероизповедания допреди 10 ноември 1989 г. в лицето на офицерите от ДС, полк. Недим Генджев на исляма и полк. Максим на БПЦ.

Съдебната власт, прокуратурата, следствието, полицията, местната административна власт, ръководствата и администрациите на стопанските, здравните и културно-образователните институции в 96% от случаите представляват бивша номенклатура на БКП-БСП, действаща на политическа основа във вреда на интересите на антикомунистическите маси от населението. 80% от безработните и социално слабите в страната са антикомунисти и са такива поради убежденията си. 98% от едрия капитал е в ръцете на БКП-БСП, капитал, придобит по незаконен път с окрадените средства от българската държава.

В момента МС използва всички средства да задуши и да ликвидира дребния частен бизнес с цел окрупняване на едрия такъв и на държавните предприятия. Печалбите от държавните предприятия изтичат в ръцете на мафията БКП-БСП. Извършва се скрита "приватизация" на печелившите държавни предприятия и те отиват отново в ръцете на мафията БКП-БСП. Народът е изпаднал в апатия и нескрито изразява мнението си, че западният свят се интересува само от икономическата си изгода в "бившите" соцстрани, но не и от социалното положение на народите в тези страни и от техните права и свободи. 94% от държавното управление е корумпирано и е в явни връзки с мафията БКП-БСП. 99% от помощите за България биват разграбвани и поделяни от БКП-БСП и само 1% попадат по предназначение.

Средствата за масово осведомяване - радио, телевизия и БТА, биват контролирани и цензурирани от БКП-БСП. Непокорната опозиционна преса бива подлагана на икономически терор, като не се доставят необходимите материали или се доставят на неизгодни цени, и тя е принудена да прекрати дейността си. Само през 1994 г. прекратиха своята дейност следните опозиционни вестници: 1. "Ново слово", 2. "Нов ден", 3. "Нова демокрация", 4. "Монархически вестник", 5. "Царски вестник", 6. "Царски вести" и др., а през първите два месеца на 1995 г. прекратиха своята дейност: 1. "Свободно слово", 2. "Либерален конгрес" и др.

По времето на обсъждането на законопроекта за изменение на Закона за земята в НС комунистът Ангел Димов в познатия стар стил пледираше в речта си срещу "американските мисионери и западни империалисти", той открито проповядваше от името на БКП-БСП нова колективизация - ТКЗС. Във връзка с това въпреки решение на НС да се предават дебатите на Закона за земята по Българската национална телевизия те бяха прекратени с цел българският народ да не види и да не чуе протестите на опозицията.

БКП-БСП цели изкуствено създаване на социално напрежение и междуетнически конфликти от рода на втора Босна.

Господа, принцип на вечното право е, че всеки народ има право на въоръжен бунт срещу тирана като последен стадий на протест. В България е узрял моментът българският народ да пристъпи към това си право и то ще стане, ако бездействате относно комунистическия геноцид, налаган над народа ни.

Ние като правозащитници изразяваме пред Вас мнението на преобладаващата част от българския народ. В контекст на горното ви призоваваме вашите уважавани и демократични държави да преустановят финансовата и материалната помощ за България, банките на вашите държави както и международните банки да преустановят даването на финансови заеми за България, защото почти всичко, което давате, не стига до народа и не се ползва за нуждите на държавата ни, а отива в мафията БКП-БСП. Настояваме да преустановите връзките си с правителството на комунистическата мафия в България до произвеждането на нови, демократични избори.

Ако вие не вземете под внимание меморандума ни, ще бъдем принудени да сформираме временно легитимно правителство на Царство България с цел ползване на последното ни право на протест - бунт, с цел отхвърляне на новото-старо комунистическо робство. Всичко това ще доведе до излишно напрежение и неминуеми кръвопролития, които ние не желаем. Ние не искаме мъст, ние искаме справедливост, но ние не можем да забравим завета на нашите деди: свобода или смърт. Надяваме се, че здравият разум ще надделее и вие за пореден път ще помогнете на изстрадалия ни български народ.

Бог да пази България и Негово величество Симеон II, царя на българите!

Плевен, 16 март 1995 г.

                                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Савов

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 28 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД /ЧАСТ ВТОРА/ НА КОМИТЕТА ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРИЕТ НА ЗАСЕДАНИЕ НА КОМИТЕТА /27 ФЕВРУАРИ 1995 Г., СОФИЯ/

ІІ. Твърде значителни са нарушенията на правата и свободите на гражданите, които държавата осъществява с простото си бездействие. Нашата държава е определена в конституцията като социална, правова и демократична. Тя следователно не може да стои безучастна пред огромните затруднения, които гражданите срещат при реализацията на своите социално-икономически и социално-културни права.

Основно право на гражданите е правото на труд, което не само придава смисъл на човешкото съществуване, но гарантира и самото съществуване чрез получавания срещу труд доход. Днес това право не съществува за около 17 на сто от активното население на страната ни. Значителна част от гражданите работят в частния сектор при крайно неблагоприятни трудови и социални условия /повечето от тях не са пенсионно осигурени/. Правото на жилище е вече непостижима мечта на трудовите хора. Държавата и общините практически не строят, за да предоставят на социално слаби граждани по-евтини жилища. Държавата не осигурява достатъчно надеждно правото на здравеопазване. Лекарствата се превърнаха в лукс. Корупцията в областта на здравеопазването превърна здравните услуги в скъпо платена и често непостижима за обикновените хора възможност. Постепенно загубва безплатния си характер и правото на образование. Днес правото на по-високо образование се превърща все повече в привилегия на богатите слоеве на населението.

В крайно тежко състояние е правото на сигурност. Държавата се оказва неспособна да защити гражданите от неудържимо растящата престъпност, която придобива нови количествени и качествени измерения. Докато през 1989 г. са регистрирани 51 352 престъпления, през 1994 г. регистрираните престъпления са вече 222 828. Силно смущаващи са данните за някои от най-тежките престъпления. Така ако през 1989 г. убийствата /довършени/ са 188, изнасилванията - 419, грабежите - 893, кражбите - 32 581, кражбите на моторни превозни средства - 3912, то през 1994 г. те вече са: убийсттвата - 499, изнасилванията - 744, грабежите - 6640, кражбите - 162 389, кражбите на моторни превозни средства - 17 593. Престъпността у нас се обогати с всички ония форми, които са добре познати на западното общество. Висока организираност, съвременна техническа съоръженост, срастване на престъпни елементи с отделни звена от системата на държавния апарат, безогледност и жестокост - това е престъпността днес в България. Законите на престъпния свят започват да се превръщат в закони на обществения живот. Убийствата по поръчка са едва ли не обичаен бизнес. Обществените отношения силно се деформират, всичко започва да придобива превратен смисъл. Свободата започва да обслужва своите врагове, множествеността на партиите действа срещу единството на нацията, свободата на съвестта преминава в нетърпимост към свободата на съвестта на другите и т.н.

Държавата за съжаление е почти безучастен наблюдател на всички тези процеси. Подчинена на теорията на либерализма, тя оставя гражданите да се справят сами с възникващите в отношенията им проблеми. Така тя преминава от едната крайност в другата. Докато преди пет-шест години нейното поведение даваше основание да се говори за патернализъм, сега то дава основание да се говори за абдикация от конституционно възложените й задължения. Това е дълбоко погрешно. В един свят с високо организирани групи, с мощни средства за информация, с лесно достъпни оръжия, с нарастващо отчуждение между хората гражданите не биха били в състояние без помощта на държавата да осигурят спазването, респективно реализацията, на своите права.

Б. Другият основен субект на нарушаване на правата на гражданите са самите граждани. Гражданите все по-често се оказват във война едни с други. Борбата на интересите им се води чрез нарушаване на правата им. Конфликтът на облечените в права интереси се решава от силата. Най-острата форма на правонарушение е престъплението. Днес престъпността е основният, най-масовият и най-опасен източник на нарушаване на правата на човека.

Масовата престъпност в България има своите социлни корени.

Първият фактор, който способства за развитието на престъпността, е рухналата икономика на страната ни. Хиляди, стотици хиляди хора са без работа. Подгонени от глада и нищетата, те прибягват до престъпленията. Това в най-голяма степен важи за ромското население. Ромите носят тежкия укор, че съставляват основният контингент на престъпния свят. Забравя се обаче, че едва днес, при новата икономическа обстановка ромите се свързаха толкова масово с престъпността. Преди, когато имаше работа за всички, следователно и за ромите, престъпленията и при тях носеха характера на изключение. Днес огромната част от ромското население е безработно. В някои райони безработицата достига до 90-95 на сто от съответното население. Ромите първи биват уволнявани и последни биват назначавани на работа. В случая трудно би могло да се говори за дискриминация на етническа основа, доколкото обяснението трябва да се търси преди всичко в значително по-ниската трудова квалификация на ромите, но факт е все пак, че ромите обективно се оказват в крайно трудно социално положение.

Вторият фактор, който способства за развитието на престъпноста, е рухналата нравственост. Днес ценностната система на мнозинството от хората в България изживява тежка криза. До 10 ноември 1989 г. хората се ръководеха от ценностна система, изградена върху убеждението, че основната ценност е човекът. Днес се налага друго убеждение, убеждението, че основната ценност са вещите, имуществото, материланото богатство. Стремежът за забогатяване не познава никакви граници. Деяния, които преди се смятаха за тежки престъпления, днес се смятат за бизнес. Безогледно се разграбва под една или друга форма както държавно, така и лично имущество. Хората не са сигурни нито за живота си, нито за здравето си, нито за своето имущество, нито за своята чест и достойнство. Безнаказаността на престъпниците само още повече ги насърчава да търсят решение на проблемите си чрез престъпленията.

Третият фактор, който способства за развитието на престъпноста, е рухналата ни държавност. Държавата става жертва на противоречията, развили се вътре в обществото и намерили най-ярък израз в борбата между партиите. Държавните органи не обединяват обществото, те по-скоро се превърнаха в източник на неговото разединение. Вместо да поведе борба срещу условията и факторите, които водят до нарушаване на правата на гражданите, държавата поведе борба със самата себе си. Разгърна се война между различните власти. Определени сили използват своето влияние върху дадени държавни органи, за да ги противопоставят на други. Конституционният съд поиска да е не защитник на конституционализма, а оръдие в борбата срещу парламента. Върховният съд на свой ред се превърна в оръдие на борбата срещу неудобни правителства. Самият президент не остана настрани от вътрешновидовата борба в държавата. Той използва правомощията си не в интерес на правата на гражданите, а в интерес на политическата си кариера. Той не реагира на грубо нарушаващия правата на гражданите Закон за земята, не сметна за необходимо да върне антиконституционния закон "Пенев", а връща закони, които имат тъкмо задачата да защитят в някаква степен съществени права на гражданите. Ангажирана в борба със самата себе си, държавата загуби своята мощ и следователно способността си да оказва благотворно въздействие върху протичащите в страната процеси. Поне засега тя е по-слаба от престъпния свят, по-слаба от икономическите спекуланти, по-слаба от партийните междуособици.

/Пресслужба "Куриер"/

13:00:00
28.03.1995 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Валентина Игнова
Технически изпълнител: Маргарита Анева
                                         Павлина Стефанова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!