София, 28 април 1995 г.
Брой 83 /1384/

София, 28 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ "СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯТА - ДИНАМИЧЕН КОРЕКТИВ НА РЕФОРМАТА ЗА ПРЕХОД КЪМ СОЦИАЛНА ПАЗАРНА "ИКОНОМИКА В БЪЛГАРИЯ" НА ГРУПА СОЦИАЛДЕМОКРАТИ ОТ ВЪТРЕШНОПАРТИЙНАТА ОПОЗИЦИЯ ЗА ПОЛИТИЧЕСКАТА ЛИНИЯ, ВЪЗПРИЕТА ОТ 41-Я ИЗВЪНРЕДЕН КОНГРЕС НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ /14-16 АПРИЛ 1995 Г., СОФИЯ/, И ЗА НОВИТЕ ЗАДАЧИ НА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ.

Първата и най-важна задача на 41-я Извънреден конгрес на Българската социалдемократическа партия /БСДП/ беше да определи новата политическа линия на партията в условията на управление на Българската социалистическа партия /БСП/.

Конгресът прие два документа: "Политическа декларация" и "Решение", които по замисъл трябваше да определят мястото и ролята на БСДП в новите условия след Избори’94 и нейното отношение към официалната власт и към другите политически сили.

Двата документа взаимно си противоречат.

Според декларацията "основната стратегическа линия на БСДП си остава нейното утвърждаване като силна самостоятелна социалдемократическа партия. Новата тактика на БСДП трябва да внесе качествена промяна в ролята и за активизиране на дейността на Българския социалдемократически съюз /БСДС/ и привличане на други самостоятелни социалдемократически формации в него... Потребностите на днешното и утрешното развитие на България натоварват БСДП с огромна отговорност за консолидиране на социалдемокрацията".

В решението, посветено на тактиката на партията в предстоящите избори за местни органи на държавна власт и на общинското самоуправление, се казва, че "в случай на положително развитие с партиите от Демократична алтернатива за републиката /ДАР/ ще бъдат запазени съюзническите отношения в рамките на БСДС/?!/ Изпълнителното бюро и Националният комитет /ИБ и НК/ да работят активно за привличане на нови формации в БСДС".

През цялата история на БСДП не са приемани по-объркани политически документи. Всъщност 41-я Извънреден конгрес преутвърди двойнствената политика, довела БСДП до тежка криза след загубата на Избори’91 и ’94, и не изпълни своята първа и най-важна задача.

Обладан от примитивен антикомунизъм, конгресът с лека ръка отхвърли постановката, че БСДП е формация от лявото политическо пространство, без да си дава сметка, че поставя под съмнение членството на БСДП в Социалистическия интернационал.

Д-р Петър Дертлиев и неговото обкръжение наложиха на партията курс надясно - към сътрудничество с партиите на реституиращата се рентиерска буржоазия. Ние, които се обявихме за лоялна вътрешнопартийна опозиция, считаме, че на 41-я Извънреден конгрес бе извършена грешка с тежки исторически последици.

Грубата инсинуация, че ние водим партията към "Позитано" 20, и породеният от това защитен рефлекс оголиха "тила" на БСДП и направиха реална опасността от нейното превземане от едрата червена буржоазия в рамките на ДАР.

Новите условия, създали се в България след изборите за 37-о Обикновено народно събрание /ОНС/, според нас изискват БСДП да се обяви за динамичен коректив на реформата за преход към социална пазарна икономика - опозиция на БСП отляво, защото единствено така нашата партия може да се изяви като последователен защитник на интересите на наемните работници и на собствениците, които осигуряват своя доход със собствен труд.

Само по този начин БСДП може да противодейства на:
- опитите за реставрация на тоталитарния социализъм;
- осъществяване на икономическата реформа и приватизацията в интерес на новосъздаващата се финансова олигархия;
- наченките на консолидация на една неокомунистическа партия с нарастващо влияние в обществото.

Само по този начин нашата партия може да съдейства на:
- тенденцията към социалдемократизиране на определени среди в БСП;
- осъществяването на икономическата реформа и приватизацията от управлението на БСП в интерес на трудовите слоеве, с оглед създаването на условия за възникване и развитие на силна средна класа в България;
- обновяването на БСДП и обединяването на социалдемократически формации в един силен БСДС, който да осигури бъдещата победа на социалдемокрацията у нас чрез нова и съобразена с реалностите политика.

Политиката, възприета на 41-я Извънреден конгрес на БСДП, поставя под заплаха самата същност на партията и на практика ще ликвидира нейната самостоятелност. Тази политика освобождава цялото ляво пространство за БСП и за създаващата се пред очите ни неокомунистическа партия и затова ние считаме, че тази политика е акт на пораженчество.

Ние, които се обявяваме за лоялна опозиция в БСДП, заявяваме, че ще отстояваме действителния социалдемократически характер на нашата партия като умерено лява /ляво-центристка/, реформистка и прогресивна политическа сила и ще полагаме усилия за насочване на нейната политика към изпълнението на стратегическата цел, провъзгласена от 38-я Възстановителен конгрес на БСДП /1991 г./ за преход на България към свободно гражданско общество, основано на модерната демократична и социална пазарна икономика.

Заветите на д-р Атанас Москов за тържеството на социалния хуманизъм са нашият идеал.

Стефан Радославов, Стефан Златев, проф. Захари Карамфилов, проф. Кирил Боев, проф. Богдан Атанасов, Стефан Нешев, д-р Янко Станев, Лиляна Минчева, Валентин Пешев, Стефан Златев старши, Тодор Марков, Васил Методиев, Нели Цветкова, Александър Радославов Антония Златева и др.

София, 22 април 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 28 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНО-РАДИКАЛНА ПАРТИЯ ДО ПОСОЛСТВАТА НА РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ, НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ И НА РЕПУБЛИКА ИРАК В СОФИЯ С ИСКАНЕ ЗА ПРЕМАХВАНЕ НА ЕМБАРГОТО НАД ИРАК И ЗА ИЗТЕГЛЯНЕ НА ТУРСКИТЕ ВОЕННИ ПОДРАЗДЕЛЕНИЯ ОТ СЕВЕРЕН ИРАК. Документът е адресиран и до средствата за масово осведомяване.

ВАШЕ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО,

На 20 март 1995 г. турски войски нахлуха дълбоко в Северен Ирак и разгърнаха там мащабни действия и наказателни операции.
Единствено оправдание за този акт турското правителство намира в решимостта си да смаже кюрдския "тероризъм". То според собствени изявления няма намерение скоро или въобще да се изтегли оттам.

Навлизането на войски на една страна на територията на друга суверенна държава ясно и категорично се квалифицира от международното право като агресия.

Окупацията на обширна територия в Северен Ирак е втората агресия на Турция след тази в Кипър. С това обаче не се изчерпват турските завоевателни претенции. Такива Турция предявява към България, Гърция, Македония, републиките от бившия СССР, към Германия чрез няколкото милиона турски гастарбайтери и др.

Реакциите на света срещу турското военно нашествие в Северен Ирак са различни. Преобладават тези, осъждащи Турция - на Франция, Германия и на други не само европейски правителства. По тази причина Анкара спретна обиколка на външния си министър в Западна Европа, който да се помъчи да помени тяхното отношение и да ги привлече на страната на агресора.

Противоположна на европейската е позицията на Съединените американски щати, чийто Конгрес гласува сто милиона долара помощ за агресията. Турската министър-председателка спешно замина за Вашингтон, където да координира действията на турската армия с американския план срещу Ирак и зад гърба на иракския народ да бъде решена съдбата му.

Агресията на Турция в Северен Ирак е брънка от мащабния заговор срещу арабската страна, планиран дълго преди 1990 г., ръководен и налаган от Вашингтон. Неговата реализация започна през януари 1991 г. с претекста на антииракската коалиция начело със САЩ и Великобритания, при активното съучастие на Турция, за "защита на изконно иракската територия Кувейт /под натиска на Великобритания откъснат през 1913 г. от своята метрополия/ от Ирак. Такъв претекст обаче САЩ и другите велики сили не намериха срещу турската агресия в Кипър през 1974 г. Десетте държави от коалицията с помощта на свръхмощните въоръжени сили на НАТО /на които Турция предостави своите бази - такива като Инджирлик/, на Организацията на обединените нации /ООН/ и Съвета за сигурност на ООН сътвориха "Пустинната буря" над Ирак, която унищожи и осакати стотици хиляди иракчани и нанесе огромни материални щети на потърпевшата арабска държава.

Двоен е стандартът на САЩ и по отношение на кюрдите - в Турция те са "терористи" и "сепаратисти", а в Ирак - "борци за свобода". Важно място в стратегическия американско-британски план за дестабилизация и унищожение на Ирак е отредено и на кюрдите. Неговите стратези обаче едва ли са загрижени за съдбата им. За това свидетелстват не само изявленията на Джордж Буш за неговата "втора родина" - Турция.

В действителност не от справедливостта се ръководят геополитическите ястреби, а от хищния интерес за заграбване на богатствата, особено петрола, на Ирак. Те обаче не успяха да сломят твърдата решимост на иракското правителство да отстоява националните интереси на своя народ. Именно затова стратегията им преследва не само свалянето на Саддам Хюсеин и управляващата партия, но също разпокъсването и унищожаването на иракската държава. Сериозна крачка за това беше направена още през 1991 г., когато САЩ, Великобритания и Франция с помощта на Съвета за сигурност на ООН наложиха забрана за полетите на иракските военновъздушни сили северно от 36-я паралел, т.е. над Северен Ирак, и де факто отстраниха иракското управление там. Именно тогава беше заложена основата за агресията на Турция в Северен Ирак.

Нещастията на иракския народ не свършиха с 1991 г. През август 1992 г. трите велики сили, пак с помощта на резолюция на Съвета за сигурност на ООН, лишиха от суверенитет и небесното пространство над Южен Ирак. Още тогава за световната общественост стана прозрачен неоколониалният план за разпокъсване на Ирак - най-напред на три части: северна, централна и южна.

Не само НАТО, но и двете най-важни световни организации - ООН и Съветът за сигурност на ООН - станаха мощен инструмент за налагане на този колониален план срещу Ирак. На 2 октомври 1992 г. Съветът за сигурност на ООН за първи път в историята на човечеството, погазвайки международното право, наложи конфискация на авоарите на суверенна държава - Ирак /повече от пет милиарда долара/. В същата резолюция беше наложен диктат върху сделките за продажба на иракски нефт, лъвският пай от печалбата на който влезе в сейфовете на задокеанските господари, а останалата част беше използвана за разходи на кръстосващите Ирак "експерти-шпиони", за създаване на иракска опозиция и други подобни, което представлява отявлен грабеж, който неотдавна Съветът за сигурност на ООН със специална резолюция номер 906 отново продължи.

Не по-малко зловещи бяха оръжията през 1993 г. На 13 януари над Ирак се разрази нов унищожителен вихър от бомби и ракети, които хвърлиха в смърт и разрушение Багдад. Подобна картина се повтори на 27 юни, когато американски ракети като порой връхлетяха жилищни квартали на иракската столица.

Пета година вече продължава антихуманната война не само с военни средства срещу Ирак. Грозни са щетите от наложеното от Съвета за сигурност на ООН ембарго, което хвърли в колапс иракската икономика, причини и продължава да причинява смъртта на хиляди иракчани. Така народът на Ирак е подложен на безпримерен геноцид.

Турция чрез агресията си от 20 март 1995 г. в Северен Ирак и антииракската коалиция от 1991 г. чрез "Пустинната буря", ембаргото и други действия не само накърняват държавния суверенитет и националните интереси на иракския народ, но и във вреда на един от основните принципи на нашето съвремие грубо погазват човешките права на 18 милиона иракчани и на техните съграждани иракските кюрди.

Българската национално-радикална партия поставя въпроса за организиране на международна конференция за Турция, на която да се постави въпросът за:
- агресията в Ирак и Кипър и за възстановяване на щетите от нея;
- връщане от османската наследница на заграбените територии на съответните държави, в това число и на България;
- признаване на геноцида над арменския, българския, кюрдския и над други народи.

Българската национално-радикална партия настоява:

1. За безусловно премахване на ембаргото над Ирак.

2. Турция незабавно да се изтегли от Северен Ирак, да възстанови щетите и да възмезди иракската страна за пострадалите и жертвите.

3. За отмяна на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, отнасящи се за Ирак, в това число и на тези, които забраняват на иракските военновъздушни сили да контролират небесното пространство над Северен и Южен Ирак.

4. В Северен Ирак да се възстановят централната иракска власт, пограничните и митническите служби.

София, 24 април 1995 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: д-р Иван Георгиев

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 28 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ С ПРЕДСЕДАТЕЛ Д-Р КИРИЛ БОЯДЖИЕВ ДО ИЗВЪНРЕДНИЯ И ПЪЛНОМОЩЕН ПОСЛАНИК НА САЩ В БЪЛГАРИЯ УИЛЯМ МОНТГОМЪРИ ПО ПОВОД НА ТЕРОРИСТИЧНИЯ АКТ В ОКЛАХОМА СИТИ.

ВАШЕ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО,

С покруса и възмущение посрещнахме новината за жестокия терористичен акт в Оклахома сити. Чрез Вас изказваме най-дълбоки съболезнования на роднините на десетките невинни жертви на бруталното насилие.

Като либерална формация Радикалдемократическата партия осъжда всяка проява на насилие и подкрепя усилията на правителството на САЩ в борбата с международния тероризъм.

София, 21 април 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 28 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД /ЧАСТ СЕДМА/ "БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ НА КРЪСТОПЪТ" НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ Д-Р ПЕТЪР ДЕРТЛИЕВ, ПРОЧЕТЕН НА 41-Я ИЗВЪНРЕДЕН КОНГРЕС /14-16 АПРИЛ 1995 Г., СОФИЯ/

КАКВА ПАРТИЯ СМЕ НИЕ?

"Никой не може да отправи призив към бъдещето, без да събуди ехото на миналото"
                                                                    Жан Жорес

След многото промени, които БСДП претърпя в унисон с времето, доктор Москов даде ключовата дума, характеризираща същината, непобедимото ядро на социалната демокрация - социален хуманизъм. Ако не изпълним това определение с по-конкретни представи, то ще си остане красива фраза и нищо повече. И така, какво е това социален хуманизъм? Да започнем с хуманизма. Това е човечността, моралът, любовта към хората като мотив за действие. А социален - това е обществото като обект на нашето действие.

Какви са носителите на социалния хуманизъм - социалдемократите? Това са нравствени, човечни хора, действащи в интерес на обществото. Те са апостолите - някога на християнството, днес на социалната демокрация. Идеите, които даваме, нашето поведение, делата, които вършим в интерес на обществото, на другите, са практическият израз на нашия социален хуманизъм. Но какво е моето, твоето място във всичко това? Какъв е моят интерес? В дейността за добруване на обществото аз косвено помагам за моето собствено добруване, осигурявам мир и разгръщане на възможности за изява на децата си, на близките си. Работейки за БСДП, аз мога да постигна морално задоволство от общественото признание като общински съветник, депутат и защо не по-нагоре. Изграждайки, изграждам себе си съобразно възможностите си. Толкова.

Ала авторите на проектите Радославов и колектив по-завоалирано, а Златев - драстично и ясно, имат друго виждане. Апостолството - службата без корист на другите, било волунтаризъм. Сега било друго време, хората искали да намерят личния си интерес, своя интерес в партията, затова трябвало да идем с победилата партия. А кога ще се реализираме ние, бе попитал доктор Москов един от участниците в колектива.

Да се реализираме професионално чрез партията - та какво му е новото? Нали 45 години хората се реализираха с червения светофар, а в последните години мнозина потърсиха реализация чрез синия? За какво, по дяволите, бе нужно да сваляме Живков? Такова време на кариеристи и на службогонци винаги е имало. Тази нова теория е по-известна под името клиентелизъм и в такава прагматична партия няма място за Сакъзов, за Пастухов, за жертвата на Людмила Славова, за доктор Москов - писаря от лудницата. Те не бяха прагматици. Те не се реализираха, макар че бяха прекрасни професионалисти, а камо ли да се реализират чрез партията. За нея - БСДП, те жертваха всичко, дори живота си. Затова образът им носим като знаме на утрешния ден.

Господа новатори, вие нямате право на миналото на тази партия! Тя бе партия на реалисти, но едновременно и на идеалисти. Не на себеустройчици.

А че миналото като морал и лично поведение тежи на господа новаторите, личи от чистката, която се прави в малкото огнища, където те имат превес.

В община "Оборище", където е господин Карамфилов, за делегат на конгреса бе отхвърлен Руен Крумов. Няма да го представям.

В община "Сердика" бе отхвърлена кандидатурата на почетния председател Любен Буев - стареещия младеж, който едва се измъкна някога от смъртна присъда, човек с нежно поетично виждане, който, вместо да се реализира, отстоя достойнството си, като цял живот работи като строителен работник.

Случайно ли е, че в община "Надежда", където е господин Радославов, не бе излъчен за делегат на конгреса възстановителят на общинската организация, някогашният секретар на младежкия съюз, на когото смъкнаха кожата от бой в Дирекцията на милицията, а сега добър историк, който написа биографията на Коста Лулчев - Петър Кузманов?

Или може би те са идеологически архиви? Вярно, ако приемем за архива социалния хуманизъм на доктор Москов. А истината е, че в това разбунено време те устояха непоклатимо на всички съблазни - и червени, и сини.

В историята на БСДП и в миналото е имало прагматици. Блестящ юрист и оратор бе Сотир Янев. Отиде си в служба на царската диктатура. Имаше и други прагматици - Здравко Митовски и Димитър Братанов. Те вкараха част от партията в БСП и какво друго правим, когато се сетим за някой от тях, освен да плюем с отврата? И нещо лично: ако нашата партия вместо за устройване на обществото, за добруване на хората, главно на обикновените хора, стане партия на себеустройващата се групичка ръководители, нека бъдат спокойни някои хора - аз не ще търся никакво място в нея, просто не мога да бъде неин член.

Ще ми се възрази: но БСП взе нашите идеи. Да ги реализираме заедно с тях. Солиден аргумент - ако наистина БСП ще реализира социална демокрация. Но кога открихме тази истина, господа? Защо не казахте това преди изборите, когато се надявахте на друг изход?

С изключение на двама души колко трудно ми бе да удържам крайния антикомунизъм на почти всички вас? Защо именно най-изтъкнатите седесари в партията ни изведнъж станаха толкова енергични радетели за федерация и конфедерация с БСП? А защо доктор Москов, най-толерантният между нас, каза: "Не е време за влизане в правителството."

Позволявам си малко въображение - какво щеше да стане, ако бе победил СДС? Нямаше ли същите хора, в името на борбата с комунизма, за демокрация, да ни призоват в съюз /национален или местен, например Варна и Стара Загора/ със СДС.

Златев ме кори - "Доктор Дертлиев иска да управлява с таланта на целия народ, но не иска с този на БСДП". Тежко обвинение, но дали е така? Да видим кои са талантите на БСДП, които Дертлиев пренебрегва:

- Радославов и колектив ми представиха списък на лицата, които са предложени за по-високи административни служби. Зачертах едно име - това на Златев. Виновен съм. "Хубаво говори, но за работа идва само когато се раздават депутатски места" - определението е на Радославов, не мое. Имената на кандидатите бяха разгледани на заседание на Изпълнителното бюро. Някои сами си направиха отвод. Останаха следните:

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ЕКСПЕРТНО УЧАСТИЕ В АДМИНИСТРАЦИЯТА
1. Георги Дичев - професор, Костадин Костадинов, Божидар Митев, Илия Калев, Борислав Манолов - колектив енергетици.
2. Петър Агов - началник управление в Националния център по музеите.
3. Николай Николов - ръководител направление в Министерството на транспорта.
4. Михаил Андреев - зам.-председател на Комитета по геология.
5. Юри Копач - зам.-областен управител на Бургаска област.
6. Митко Цветковски - началник управление в Министерството на културата.
7. Петко Георгиев - генерален директор по експлоатацията и строителството на АД "Слънчев бряг".
8. Валентин Пешев - зам.-областен управител на Софийска област.

Погледнете списъка! Добри специалисти, но няма ли и други? На мен ми е неудобно да го представя. За какво беше цялата донанма? Това ли са само талантите на БСДП? Ако е така - пали й клечка. Та единствено по-тежко представяне е това на колектива от енергетиката, съставен основно от експерти на БСДП. А защо ги няма там имената на основните новатори или може би им е неудобно да впишат своите мераци, или могат да ги решат устно чрез разговорите, които водят. А имената са толкова малко, защото "информационната банка" за хората на БСДП е... в главата на Васил Методиев.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 28 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ /ЧАСТ ТРЕТА/ "ДЪРЖАВАТА - ИКОНОМИЧЕСКИ И ПОЛИТИЧЕСКИ ТЕНДЕНЦИИ" НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СВОБОДНАТА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ДИМИТЪР ДИМИТРОВ.

Историческото развитие на световната цивилизация до днес предлага възможността за нова, съвременна интерпретация на комунизма:

Комунизъм - идейна алтернативно-императивна обществено-социална политико-икономическа категория, предлагаща: гарантирани условия за природосъобразно развитие и подготовка за социална реализация на човека, благополучие и правомощия за всички; с правото на превъплъщения: на гласно обществено състояние или негласно социално състояние. Формите на превъплъщения се предопределят от политическата и икономическата власт в структурите на държавата.

Антикомунизмът, като "класова идеология на буржоазията /господстваща, експлоататорска, управляваща класа в капиталистическо общество-собственик на средствата за обществено производство, използваща наемен труд/", се явява идейно-политическо оръжие на империализма, в борбата му против силите на социализма, демокрацията и прогреса, против международното работническо и комунистическо движение /имащо за цел унищожението на всички форми на експлоатация и гнет - ръководство за действие е теорията на научния комунизъм/, против народите, отстояващи своето национално освобождение" /НК/.

Идеологическото противопоставяне като международно политическо явление се осъществяваше от страните, представители на противоположни идеологии, като великите сили - САЩ и СССР. Като първичен проблем се явява намаляването на военното международно напрежение - съпътстващ проблем се явява отговорът на въпроса ще се осъществи ли реставрацията на капитализма /пътят - моделът на обществено развитие, начинът на живот, жизнена дейност/ в социалистическите страни.

СССР притежаваше военностратегическо превъзходство над САЩ /безспорна е логиката - военното превъзходство защитава сигурността/.

Безспорен е и фактът, че комунизмът като обществена идеология е в състояние на "ерозия", което не е получило гласност, но е известно на "империалистите". Привилегированото положение на управляващите комунистически ръководители /и техни държавни служители/ създава: предпоставките, условията, възможностите за тяхното икономическо-финансово, политическо и социално несравнимо неравенство и неравнопоставеност спрямо обикновените трудови хора; тяхната обществена и психологична нагласа /на управляващите ръководители/ по стеклите се обективни причини, става чужда на интересите и потребностите на управляваните широки народни маси, т.е. тяхното обществено съзнание, се превъплъщава в специфично социално съзнание, предизвикано от специфичното социално битие и други обективно стекли се обстоятелства. Появява се натрупан финансов капитал, който се нуждае от движение и управление, а посоката - пътят е към царството на "империалистите".

Всяка идея или идеология изисква своята реализация - необходими са условия и възможности..., обстановка. Чрез средствата на т. нар. психологическа война се внася, разпространява и отстоява становището в обикновеното, масово съзнание на хората за съветската военна заплаха и заплахата от държавите - членки на Варшавския договор, за "нарастващото неравенство между силите на НАТО и Варшавския договор"... създава се атмосфера за възбуждане на ненавист към страните на социализма, това е обстановка, която става повод за ликвидирането на стратегическото ядрено оръжие.

Полъхът на относително създаденото военно равновесие предразполага към ново международно политическо и икономическо мислене. На преден план се поставят проблемите, свързани с утвърждаването на "общочовешките ценности и интереси" - утвърждаването на световния прогрес върху "принципите на рационалността, демократизма, хуманизма - свободата на личността и социалната справедливост". От източноевропейските общества, тръгнали по пътя на демокрацията, се изисква специфично национално приобщаване към международното разделение на: труда-производство-пазари и утвърждаване на взаимноизгодни процеси и отношения, полагащи и поддържащи мирното и добронамереното икономическо сътрудничество.

Проявява се стремежът да се осъществи процес "на преход от едно състояние" на световната цивилизация към качествено ново, от една епоха към друга епоха, включващ в себе си и различните обществено-икономически трансформации, приспособявания и сублимации на стари начини на производство и живот, закономерно включва себе си и промени в духовната култура, в системата на ценностите и идеологиите. Наблюдава се един динамичен процес на релативиране на маса ценности, образци, критерии и заедно с това на единно дълбочинно възраждане, ренесанс на основополагащи класически ценности като хуманизма, ценността на живота, свободата, правата на човека, демократизацията, солидарността и т.н. В тези условия едни идеологии отмират, други се обновяват, възникват елементи на нови идеологии. Така че не може определено да се твърди нито че обществените отношения напълно се деидеологизират, нито пък се идеологизират. Рационализирането на идеологиите, задържано от обратния процес на ирационализиране, проява на това стълкновение на ценности, норми, принципи и идеали на досегашния свят и необходимостта той радикално да се преустрои, откривайки простор за нови ценности, норми, принципи и идеали. Тук, в тази не по-малко напрегната битка, ще се реши както съдбата на идеологиите, така и съдбата на цялата човешка цивилизация, /проф. П. Ганчев/.

"Разкриването на съвременните реалности, на най-важните исторически тенденции в световното развитие и вписването на преустройството в нашата страна в него като обективна необходимост... зададена от логиката на общественото развитие..." /к.и.н АЗ./.

Преди да пристъпим към тенденциите, да се запознаем със становището "Капитализмът няма да се превърне в социализъм, той ще бъде поетапно изтласкван, стесняван, блокиран от новото съдържание,... което е толкова силно, жизнеспособно, перспективно, че то ще се развива, като създава свои форми и подчинява някои от старите форми, видоизменяйки ги и приспособявайки ги към своите цели и интереси" /Ж.Т./. Следователно магистралният път на обществено развитие и днес не изменя своята посока от капитализъм към социализъм. Но конкретно историческото съдържание на социалния прогрес не бива да се свежда до непосредствения преход на народите от една световна система в друга. Сега на преден план излиза съдържанието на прогреса, формиращо се в дълбочината на вътрешно формационни пластове - преустройството на социализма, технологично обновление... по пътя на една по-демократична алтернатива..." /ФЗС/ и икономическо развитие, съвместимо изискванията на пазарните отношения. Запознати с ценностите - съдържанието на обществено-социалния прогрес и предлаганите проекции на тенденции, ще предоставят възможността за осъзнаването на съвременните реалности и предлагани ценности.

/Пресслужба "Куриер"/

15:35:00
28.04.1995 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Валентина Игнова
Технически изпълнители: Тинка Христова
                                           Славка Кочева
                                           Галина Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!