София, 28 април 1994 година
Брой 83 /1128/

София, 28 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ПРОФ.КРЪСТЬО ПЕТКОВ ДО ПРЕЗИДЕНТА НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" Д-Р КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ ПО ВЪПРОСА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА НЕОФИЦИАЛНИ ВРЪЗКИ МЕЖДУ ДВАТА СИНДИКАТА.

КОЛЕГА ТРЕНЧЕВ,

Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ приключва организацията на националната предупредителна стачка, която ще се проведе на 4 май 1994 г. Нашата конфедерация посреща със задоволство решението на КТ "Подкрепа" да не участва в заседанията на НСТС - институция, която се превърна в параван за бездействието и демагогията на правителството. Оценяваме и факта, че "Подкрепа" не се разграничи от стачните искания на КНСБ.

Налице е възможност да се приложат и други форми на синдикална солидарност, включително взаимно консултиране и съгласуване на позиции. Това би отговорило на очакванията и настроенията на хората на наемния труд, чиито надежди за защита на доходите и спестяванията са насочени единствено към синдикатите. Координираните ни действия в сегашния момент на нова финансова дестабилизация биха били в съответствие с доминиращите мнения и традициите на европейското и световното синдикално движение.

Като отчитам деликатността на ситуацията, която се създаде след решението на Третия конгрес на КТ "Подкрепа" да прекъсне официалните си отношения с КНСБ, предлагам да установим неофициални връзки - чрез използваните в предишното ни сътрудничество контактни групи или лични неофициални срещи.

Освен основния въпрос - възможностите за координиране на позицията и действията в конфликта с правителството, КНСБ би желала да дискутираме още два аспекта на националните протести и стачки:

1. КТ "Подкрепа” неколкократно заяви, че акциите на КНСБ може да обслужат комунистите и да ги доведат на власт. Това означава, че предпочитате да се запази сегашното правителство на проф.Беров. Но само преди 5 месеца "Подкрепа” обяви кабинета ”Беров" за прокомунистически и го обвини, че рекомунизирал страната.

Кое от двете твърдения е вярно и как да избегнем нежелателните политически последици от една национална синдикална акция? А такава акция се налага, защото не е важно кой управлява, а как управлява. Управлението на сегашното правителство доведе до пълно блокиране на реформата и ново /20-30 %/ обедняване на населението от началото на 1994 г.

2. КТ "Подкрепа" изрази мнение, че не си заслужавало КНСБ да хвърля толкова усилия, защото до края на май правителството на Беров щяло само да падне. Даже и да е вярна тази прогноза, ще изчакат ли нашите членове и социално слабите групи, докато се намери изход от политическата криза! Прогнозите са, че още в края на май ще се надхвърли очакваната годишна инфлация от 30 на сто. Заедно с това правителството вече едностранно наруши споразумението със синдикатите, замразявайки от 1 април заплатите в целия бюджетен сектор. Имат ли право синдикатите при това положение да стоят безучастно и да наблюдават "падането" на едно банкрутирало правителство?

Както се вижда, КНСБ би предпочела да се обсъдят първо синдикалните и социалните проблеми и едва тогава - политическите последици и сметки. Надявам се, че като ръководител на втората представителна синдикална централа и вицепрезидент на МКСП ще оцениш извънредния характер на ситуацията в страната и необходимостта от незабавни акции в защита на наемния труд. Впрочем и при отрицателен отговор на това писмо КНСБ ще продължи натиска и протестите сама.

София, 26 април 1994 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: проф.Кр.Петков

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 28 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТКРИТО ПИСМО ДО НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ОТ ЕДВИН СУГАРЕВ - ДЕПУТАТ В 36-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ОТ КВОТАТА НА СДС И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДВИЖЕНИЕ "ЕКОГЛАСНОСТ".

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Напоследък ми се случва да научавам странни неща за себе си. Например, че съм бил агент на КГБ. Че съм имал наставник и той също бил агент на КГБ. Че съм бил луд, психопат, ненормален и това го знаела цяла България. Че съм екстремист и революционер, с чиито идеи хората от "нормалните парламентарни партии" не искали да имат нищо общо. Че съм провокатор, изпратен да доведе синята коалиция до разцепление. Че мисленето ми било "антипартийно". Че трябвало да се види кой ми е давал пари и ми е създавал условия, за да издавам самиздати преди 10 ноември /?!/. Че нищо не съм знаел, защото, докато peпресираните от комунистическия режим страдали, аз съм си гледал кариерата, пишел съм си статиите и съм обслужвал с тях режима - пишейки примерно срещу Владимир Василев /!!!/.

Последното, което преля чашата, бе нееднократно изказваното мнение, че моята гладна стачка срещу президента д-р Желев била грешка, която трябвало да бъде анализирана от Националния координационен съвет /НКС/, че била истерична акция, която била отнела десет процента от електората на Съюза на демократичните сили /СДС/ и за която аз трябвало да дам отчет.

Наистина, не ми е за пръв път. Свикнал съм да чета по свой адрес и по-големи гадости по страниците на ”168 часа” и компания. Ала все пак различно е да ги чуеш от устата на съратници, с които уж си тръгнал да се бориш с комунизма и да защитаваш една национална кауза. Малка утеха е, когато ги изрича гордостта на българската интелигенция и нейните партийномислещи представители, скромният политпросветник от окръжното ръководство на Българския земеделски народен съюз /БЗНС/ - Ловеч. Но когато подобни кретенизми и плитко скроени клевети се хвърлят в лицето ти от хора, на които си вярвал, с които си работил заедно още от дисидентския период, не можеш да не се замислиш. И да не потърсиш техния политически подтекст.

Очевидно с нещо някому съм станал неудобен. И ако прехвърлите през паметта си дискусиите, оставащи затворени в НКС и скрити от хората, които гласуват за нас, едва ли ще бъде трудно да разберете с какво, кому и защо. Вероятно ще си спомните конфликтните ситуации около избора на Александър Йорданов за председател на Народното събрание /НС/, бунта на мравките и пръкналите се от техните редици предатели, които направиха възможен сегашния кабинет; бягството на Александър Йорданов от председателското място, което спаси Луканов и подпечата съставянето на новото парламентарно мнозинство и коалиционния договор между Българската социалистическа партия /БСП/ и Движението за права и свободи /ДПС/; гнусните инсинуации с жълтия плик и моята реакция по този повод; събитията около гладната стачка, напусто разтурения град на протеста и оставката на Блага Димитрова, когато СДС проигра своя шанс; споровете около двуединството на СДС като коалиция и като национално движение; споровете за или против гражданските комитети; споровете за или против перспективата за напускане на Народното събрание /НС/; споровете за необходимостта да бъде внесен вот за икономическата политика на кабинета на Беров, заради които от два месеца насам съм обвиняван в какво ли не; споровете за това трябва ли СДС да спазва собствените си взети на национална конференция решения, или не трябва.

Бих искал да поясня за какво става дума. Пред всички вас беше заявено нееднократно от господата Михаил Неделчев и Александър Йорданов, че разговор между мен и г-жа Константинова, свързан с г-н Георги Петров, е станал причина тя да попадне в болница. Твърдя, че това е абсолютна лъжа, и призовавам г-жа Константинова да го потвърди. Що се отнася до Георги Петров, случаят ви е много добре известен: всички сте запознати със заверените от държавния архив документи, които доказват, че неговото участие в ръководни органи на коалицията е несъвместимо с т.5 от решенията на Петата национална конференция. В случая аз съвсем не се вълнувам от факта, че г-н Петров е бил в окръжно ръководство на казионния БЗНС. Не мога обаче да остана безразличен към наглия начин, по който той най-хладнокръвно излъга всички лидери на партии в коалицията, както и към спокойствието, с което те узакониха тази лъжа. Проблемът съвсем не е свързан с въпросния господин - проблемът е в това, че СДС се идентифицира с политическия шмекерлък, с дебелооката политическа посредственост. Проблемът е в това кой ще ни вярва, ако сами не уважаваме себе си и решенията на най-висшите си форуми.

Когато Стоян Ганев обвини Филип Димитров, а Янко Янков обвини Стефан Савов в сътрудничество на Държавна сигурност /ДС/, резултатът бе, че в първия случай си отиде лидерът, а във втория - и партията му заедно с него. Когато публично и пред десетки журналисти аз бях наречен агент на КГБ, изведнъж се оказа, че нещата били други и не можело да се процедира по същия начин. Бих искал да попитам това ли е начинът, по който СДС спазва защитавания от всички "коалиционен принцип”?

Съжалявам, но това е вече много. И е много не заради лични обиди, а защото под тях се крият много по-сериозни конфликти, свързани с това какво е СДС, каква е неговата мисия и най-вече какви са пътищата за нейното постигане. Свързани и с факта, че днес, когато политическата ситуация е по-напрегната от когато и да било, когато страната ни е пред катастрофа, СДС мълчи, спотайва се, изчаква, залага на прословутата "парламентарна игра", крие се от собствената си огромна отговорност.

Аз ще дам искания от господата Стефан Савов и Георги Петров "отчет" за своята гладна стачка. Само че този път не в затворения кръг на НКС, а пред нашите избиратели. И няма да спазвам принципа да се мълчи по всички неудобни въпроси, а ще ги задам ясно и открито, посочвайки конкретни политически отговорности. Ще запитам например защо от година и половина някои лидери в СДС се занимават единствено с проблема как да свалят Филип Димитров. Или кой и защо провокира противоречията между Парламентарната група /ПГ/ и НКС. Или в името на какво години наред бе прикриван добре известният на г-н Савов факт, че Георги Марков е бивш сътрудник на Държавна сигурност. Или кой организира и кой поддържаше бунта на мравките. Или как СДС реагира на жалките компромиси, правени и до ден-днешен от председателя на Народното събрание /НС/ г-н Александър Йорданов. Или кой и защо се срещаше и се среща потайно с президента и какви обещания са давани на тези срещи. Или кой и защо шантажираше Филип Димитров по време на моята гладна стачка, кой и защо разтури града на протеста и върна тихомълком ПГ в пленарната зала. Или кой носи политическата отговорност за това, че СДС проспа върховия момент на политическо напрежение, когато наистина можеха да бъдат предизвикани предсрочни избори. Или кой и защо се противопоставяше и се противопоставя на това да бъде внесен вот на недоверие за икономическата политика на правителството. Или на какво се основава презумпцията, според която ПГ е длъжна при всички обстоятелства да остане в пленарната зала, за да служи като параван за днешната парламентарна агония и на днешното съсипване на страната.

Това са горещи въпроси, които повече не могат да бъдат премълчавани. Ето защо си позволявам да поканя господата Стефан Савов, Георги Петров, Александър Йорданов, Михаил Неделчев и всички други, които пожелаят, на публичен диспут пред нашите симпатизанти. И се надявам, че поне този път те няма да се скрият зад партийни и партизански "съображения".

София, 26 април 1994 г.

С УВАЖЕНИЕ: Едвин Сугарев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 28 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА УЧИТЕЛСКИЯ СИНДИКАТ "ПОДКРЕПА" ПО ПОВОД НА СЪСТОЯНИЕТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ.

- Като анализира сложната обществено-политическа обстановка в страната и задълбочаващата се криза в образованието;

- Като отчете бедственото положение, в което се намират българските учители, дължащо се на антихуманната политика на Беровото правителство,

Националният координационен съвет /НКС/ на Учителския синдикат /УС/ "Подкрепа" припомня на своите членове и симпатизанти, на учителите, че още преди приемането на Закона за държавния бюджет за 1994 г. Учителският синдикат изрази своето категорично несъгласие с размера на средствата, предвидени за отрасъл "Образование", и предупреди учителите за предстоящия апокалипсис в образователната сфера, изразяващ се в затваряне на училища, незаконно забавяне /два-три месеца/ на заплатите, неспазване на подписаните споразумения и клаузите на колективните трудови договори /КТД/, рекомунизация на всички нива в структурите на Министерство на науката и образованието/МНО/.

След умишлено блокиране от страна на Министерския съвет на социалния диалог по проблемите на образованието на 20 декември 1993 г. УС "Подкрепа" обяви национални протестни действия. Това беше моментът да се иска от "правителството подобряване на социалното положение" на работещите в образователната система, както и обезпечаване на училищата и учебно-възпитателни заведения със средства за веществена издръжка. За съжаление ръководството на Съюза на българските учители /СБУ/ в този така важен момент за колегите се дистанцира от стачката въпреки участието на много учители в нея.

В тази светлина обявените за 4 май 1994 г. протестни действия считаме за една позакъсняла реакция на нещо, за което УС предупреждаваше преди година. Учителският синдикат е на мнение, че стачка в този момент няма да има ефекта, както през декември 1993 г., а би обслужила определени политически сили по предварително разработен сценарий. Учителството отново няма да получи нищо.

Във връзка с разпространяваните в регионите сведения, че УС "Подкрепа" и СБУ са се договорили за съвместни стачни действия, заявяваме, че подобни твърдения не отговарят на истината. Там, където членовете на УС "Подкрепа" желаят да участват в протестите на СБУ, могат да го направят по своя воля и съвест.

Генералното решение на въпросите, свързани с образованието, науката и културата, Националният координационен съвет вижда в слизането от политическата сцена на виновниците за катастрофата. Затова НКС за пореден път изказва своето недоверие към министъра на науката и образованието доцент Марко Тодоров, както и към правителството на проф.Любен Беров, доказали своето бездушно отношение към бъдещето на България, и иска незабавно техните оставки.

София, 26 април 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 28 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА/ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА РОМИТЕ В БЪЛГАРИЯ, ПРИЕТ НА УЧРЕДИТЕЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА 8 МАЙ 1994 Г.

V. УСТРОЙСТВО И УПРАВЛЕНИЕ

Чл. 18. Органи на Конфедерацията на ромите в България са:
- Национална конференция /Общо събрание/
- Координационен съвет и председателство /Управителен съвет/
- Контролен съвет

Чл.19. Висш орган на конфедерацията е Националната конференция.

Чл.20. Националната конференция се състои от всички членове на конфедерацията, като индивидуалните членове участват лично, а колективните са представлявани от упълномощени представители.

Националната конференция се свиква най-малко веднъж годишно или по искане на 1/10 от членовете на конфедерацията. Ако в последния случай Координационният съвет не свика Национална конференция в двуседмичен срок от искането, членовете на конфедерацията могат да поискат от районния съдия по седалището на конфедерацията да свика конференцията. Свикването става чрез писмени покани до всеки един член, в които е оповестен дневният ред, изпратени най-малко две седмици преди насрочената дата.

Чл.21. Националната конференция се счита за законна, ако присъстват най-малко половината от всички членове. Ако този кворум липсва, началото на конференцията се отлага с един час по-късно при същия дневен ред, като след изтичането на този час конференцията се счита за законна, колкото и членове да се явят.

Чл.22. В Националната конференция всеки член - индивидуален или колективен, има право на един глас.

Решенията на Националната конференция се вземат с обикновено мнозинство на гласовете. За изменение на устава, за прекратяване на конфедерацията или за сливането й с друго сдружение е необходимо квалифицирано мнозинство - 2/3 от присъстващите членове.

По въпроси, които не са били предварително вписани в дневния ред и не са били надлежно оповестени, не могат да се вземат решения, като тази забрана не се отнася за отстраняване на членове на Координационния съвет и за избиране на нови членове вместо тях.

Чл. 23. Националната конференция има следните правомощия:
- изменя и допълва устава;
- избира Координационен съвет, Контролен съвет, отговорен секретар и говорител;
- приема отчетите на Координационния и на Контролния съвет веднъж годишно;
- приема и изключва членове на конфедерацията;
- определя главните насоки на дейността на конфедерацията и приема план и програма за тяхното осъществяване;
- взема решения за прекратяване или преобразуване на конфедерацията;
- взема решения по текущата дейност на сдружението.

Чл.24. Координационният съвет е висш изпълнителен орган на конфедерацията.

Координационният съвет се избира от Националната конференция за срок от 2 години. Броят на членовете се определя при избора, но не може да бъде по-малък от З /трима/ души.

Чл.25. Координационният съвет провежда заседание най-малко веднъж на 3 месеца в присъствието на всички свои членове и взема решения с обикновено мнозинство на гласовете.

Чл.26. Координационният съвет има следните правомощия:
- управлява, ръководи и организира цялостната дейност на конфедерацията;
- обсъжда, изготвя и приема материалите за проекти на решения на Националната конференция;
- определя начина и мероприятията за използване на средствата на сдружението;
- организира изпълнението на решенията на Националната конференция;
- решава всички текущи въпроси, които не са от изключителната компетентност на Националната конференция;

Чл.27. Координационният съвет избира измежду състава си: председателство, отговорен секретар и говорител.

Чл.28. Председателството се състои от пет членове - съпредседатели с равни права и задължения, които се избират от Координационния съвет за срок от 2 години. Председателството осъществява оперативното управление на конфедерацията. Председателството заседава най-малко веднъж в месеца и взема решения с обикновено мнозинство от гласовете на всички свои членове. По единодушно решение на всички свои членове председателството възлага осъществяването на представителството на конфедерацията пред трети физически и юридически лица на един от своите членове, наричан изпълнителен член, и на отговорния секретар.

Чл.29. Отговорният секретар:
- представлява конфедерацията пред трети физически и юридически лица след възлагане от председателството;
- подготвя дневния ред и свиква заседанията на председателството и на Координационния съвет;
- организира изпълнението на решенията на Координационния съвет и на председателството;
- изработва проект за изразходването на финансовите средства на конфедерацията и го предлага за приемане.

Чл.30. Говорителят изнася информация относно позицията на конфедерацията пред всички средства за масова информация, държавни, политически и обществени формации. Преди контакт с обществеността изказването на говорителя винаги се съгласува с членовете на председателството.

Чл.31. Контролният съвет се избира от Националната конференция с решение, взето с обикновено мнозинство на гласовете, в състав от 5 членове с мандат от 2 години.

Контролният съвет контролира законосъобразното развиване на дейността на конфедерацията и правилното разходване на финансовите средства. Той се отчита веднъж годишно пред Националната конференция.

VI. ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО

Чл.32. Конфедерацията се представлява пред трети физически и юридически лица от изпълнителния член, избран измежду членовете на председателството, и от отговорния секретар, избран от Националната конференция, заедно или поотделно. За първи изпълнителен член е избран Петър Стефанов Георгиев, а за отговорен секретар Александър Емилов Емилов.

VII. ПРЕКРАТЯВАНЕ

Чл.33. Конфедерацията може да бъде прекратена по решение на Националната конференция, взето с квалифицирано мнозинство от 2/3 от гласовете на присъстващите, или в предвидените от Закона за лицата и семейството случаи /чл.146/, по решение на районния съдия. Прекратяването се вписва в надлежния регистър на съда.

VIII. ОБЩИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл.34. По решение на Националната конференция конфедерацията може да създаде свои регионални единици на територията на бившите окръзи, като определи и свои координатори за всяка териториална регионална единица.

Чл.35. Конфедерацията на ромите в България има свой печат: кръгъл, в средата е изобразено колело на каруца, а около него на български език е изписано: "Конфедерация на ромите в България".

Чл.36. За всички неуредени в настоящия Устав случаи се прилагат императивните разпоредби на Закона за лицата и семейството.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 28 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА /ЧАСТ ВТОРА/ "НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА БЪЛГАРИЯ - НАШЕ ОБЩО ДЕЛО" НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПРИЕТА НА ЧЕТВЪРТАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /25-27 МАРТ 1994 Г., СОФИЯ/.

Движението за права и свободи понастоящем е третата парламентарна политическа сила в България. По същество това е партия, поддържаща разумна лявоцентристка политика, но поради факта, че практически е образувана на етническа основа, ролята й за национална сигурност на България не е положителна в перспектива.

Понастоящем в България съществуват значителен брой умерено ляво- и дясноцентристки формирования, но неспособността им да се коалират в името на една разумна политика ги прави практически непригодни в настоящия момент да реализират големия си потенциал като фактор, стабилизиращ националната сигурност.

Острата политическа конфронтация, обусловена от двуполюсния модел, доведе до опасна нестабилност и несигурност. Демократичните институции непрекъснато се вкарват в конфликти, нарушава се и принципът на независимост на властите. На практика се блокира работата на Народното събрание и се протака приемането на най-необходимите за страната и за националната сигурност закони. Непрекъснато се провокират институционални кризи и чрез направо антиконституционни действия се инсинуират обществени вълнения и се застрашава правовият ред в страната. Критично са засегнати специалните служби /външното разузнаване и контраразузнаването/, които попаднаха под ударите, предназначени за т.нар.политическа полиция /6-то управление на бившата ДС/.

Опасни стават измеренията на икономическата криза в страната. Застрашително продължава спадът на производството. Расте задлъжнялостта на предприятията, а оттам и невъзможността да се развиват и да произвеждат продаваема на вътрешния и външните пазари продукция. Вътрешният и външен дълг на държавата стават все по непосилни. Най-вече по вина на редица новоизлюпени политици бяха загубени традиционни пазари с голяма перспективност. Намаляват реалните доходи на населението, свива се потреблението, инфлацията расте главоломно, заетостта критично намалява. Енергетиката е близо до колапс. Транспортната и съобщителната система се крепят на "честна дума". Започват да се разрушават важни елементи на националната инфраструктура. Стагнацията е обхванала цялата национална икономика. Източниците на приходи за държавния бюджет се изтощават неумолимо, а потребностите на разходната част нарастват. Системата за национална сигурност все повече чувства бюджетен дефицит и не може да разчита държавата да осигури средствата за функционирането й дори на допустимия минимум.

Допълнителна тревога за националната сигурност предизвиква умишленото унищожаване от определени лица и групировки на националната военна индустрия. Тази доста модерна и много рентабилна част от икономиката ни е доведена до фалит, нейни завоювани с труд пазари са може би завинаги загубени. На практика стореното е национално предателство, извършено в интерес на чужди икономически групировки. По този начин България загуби и ще продължава да губи не само милиарди долари годишно, но и жизнено важната за нея потребност да модернизира и поддържа наличната си бойна техника /за подмяна на която сега и дума не може да става/.

Наред с разрушаването на промишлените структури бяха ликвидирани и осигуряващите ги научни звена. Заложеното от времето на комунизма нихилистично отношение към научните кадри сега доби нови измерения /особено към представителите на фундаменталната наука/. Напълно бе игнориран интелектуалният потенциал, свързан с отбраната и сигурността на страната, стигна се дори до отричане на усвоеното научно пространство, в което се осъществяваха необходимите научни контакти. Интелектуалната среда, в която се реализираха изследванията и разработките, свързани с националната сигурност, "обедня" и в резултат се разшири територията на некомпетентността и волунтаризма спрямо "военната" наука. Нейната роля, значение и проблеми бяха информационно затъмнени, а истинското състояние на нещата - умишлено деформирано. С лека ръка се вземат решения за ликвидиране на елитни научни поделения, без които системното решаване на проблемите на националната сигурност е най-малкото невъзможно /особено фрапантен е случаят с решението да се ликвидира до края на 1993 г. Централната лаборатория за системи за управление при БАН/.

В условията на страшната икономическа криза неминуемо се задълбочава и социалната криза в страната. Безработицата взема безпрецедентни размери. По-голямата част от населението живее под социалния минимум, а вече почти половината - и под жизнения минимум. Мизерията поражда недохранване на населението, което е особено опасно за подрастващите. Хората не могат да си осигурят дори елементарно лечение, както и условия за нормален отдих. Започва озлобяване и обезверяване. Расте социалното напрежение, особено върху контраста между изпадналите в крайна мизерия стотици и стотици хиляди и благо действащото върху спекулата и мръсните пари малцинство. Това води до значително намаляване на духа и боеспособността на подлежащите на мобилизация. Създават се предпоставки и за социално напрежение с всички произтичащи от това последствия за вътрешната ни сигурност. Логична последица е безпримерното нарастване на престъпността и корупцията. Българските граждани не се чувстват сигурни за живота, честта и собствеността си.

Демографската криза не е новост за България, но сега размерите й са рекордни. Прирастът на населението ни е отрицателен. Детската смъртност е ужасяваща. На първо място в Европа сме по сърдечносъдови заболявания и на едно от челните места в света по заболяване от рак. Антропологическите показатели на подрастващите и на младежите са значително по-лоши от тези на предците ни. Расте хилаво поколение. Намалява драстично наборният контингент.

Риск за сигурността на страната представлява и етническата криза, завещана ни от комунизма. Въпреки усилията на повечето политически сили и на държавните институции в страната продължават да съществуват зони с потенциално етническо напрежение. Тук оказват дестабилизиращо въздействие както вътрешни, така и определени външни сили, което създава реален риск за националната сигурност.

Прогресивно се задълбочава кризата в духовната сфера. В безпътица е културата, а образованието търпи недопустими лишения. Руши се културното ни наследство. Напълно е провокирана ценностната ни система. Загърбват се вековни народни традиции, ценности и идеали. Страната е отворена за безпрепятствено нашествие и безкритично приемане на съмнителни чужди културни и религиозни системи с последващо засилване на националния нихилизъм. Недопустим е изкуствено предизвиканият разкол в Българската православна църква, чиято роля е от голямо значение за поддържане и съхранение на българската духовност и държавност.

Тежкото обществено-политическо и икономическо състояние на страната оказва пряко отрицателно въздействие върху въоръжените сили и органите на сигурността, които са основните гаранти за националния суверенитет, териториалната цялост, реда и вътрешната сигурност на страната. Безумието на политическото двуполюсно противопоставяне вече години наред не позволява на демократичните държавни институции да приемат съответните решения за разработването на програмните и нормативни документи, уреждащи проблемите на отбраната и сигурността. Материално-техническото снабдяване на тези институции е далеч от необходимото за правилното им функциониране. В редица случаи срочнослужещите не могат да бъдат дори изхранвани и заради това се пускат в чести домашни отпуски. Нараства престъпността сред срочнослужещите, изнасят се оръжие и боеприпаси от казармените помещения. Бойната подготовка е недопустимо съкратена. Социалният престиж и авторитетът на военнослужещия и полицая стават все по-ниски. Пада самочувствието им и привлекателността на техния труд. Отслабена е дисциплината, понижени са боеспособността, бойната и мобилизационната готовност на въоръжените сили, органите на сигурността и страната като цяло. Разкриваемостта на престъпленията е отчайващо ниска, а незаинтересоваността на някои представители на органите за сигурност към посегателства върху граждани или върху тяхна собственост е все по-често срещано явление. Характерна опасност представлява корупцията в органите на сигурността и връзките на някои техни служители с организираната престъпност.

Безпокойство буди практическата липса на координация /информационен обмен и оперативно взаимодействие/ между службите за сигурност и обществен ред, в това число и на национално равнище. Извършващите се реформи в системата на сигурността и обществения ред през последните три години са довели създаването на множество служби с приблизително еднакви функции при относително висока степен на самостоятелност и различна институционална принадлежност. Самият факт за това състояние поражда обосновани опасения, още повече че причините за него често се коренят в политически провокираните борби междудържавните институции. Но още по-опасна е липсата на органи, които да съгласуват тяхната дейност. Последствията от тази реалност вече се измерват с няколко човешки живота и с още по-голяма девалвация на престижа на службите за сигурност.

Въпреки че официалните инстанции са много пестеливи на сведения, факт е, че корупцията и участието на държавни служители /в т.ч. и от висок ранг/ в различни форми на организирана престъпност не подлежат на съмнение. При това ръководителите на съответните институции, както и правоохранителните органи, са буквално безсилни или пък не желаят да пресекат тези явления.

Опасността от този феномен е повече от голяма, защото корупцията в държавния апарат/ да не говорим за висшите му сфери/ е в основата на всяка мафия и именно това я прави толкова ненаказуема.

Общо взето, външната и вътрешната обстановка на страната днес е такава, че създава пряка опасност за нашата национална сигурност.

/Пресслужба "Куриер"/

14:30:00
28 април 1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Цанка Стойчева
Технически изпълнители: Галя Дамянова
                                           Маргарита Анева
                                           Иванка Тодорова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!