София, 28 януари 1993 година
        Брой 19 /806/

Главен редактор: Стефан Господинов

София, 28 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СЪВЕТ НА АЛТЕРНАТИВНАТА СОЦИАЛ-ЛИБЕРАЛНА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ПОСЛЕДНИТЕ РЕШЕНИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ.

Политическият съвет на Алтернативната социаллиберална партия /ПС на АСП/:

- Оценява като фатално грешни последните решения на Националния координационен съвет, отслабващи позициите на СДС и възможностите му за реализиране на промяната.

- Оценява като нелегитимно и неправилно решението на Парламентарната група на СДС за наказание на самостоятелно мислещи депутат.

- Е за търсене на конкретна отговорност от персоналните виновници за провала на едногодишното управление на СДС.

- Е за формиране на нова парламентарна група, отворена за всички прагматично мислещи депутати, милеещи за интересите на България.

- Е за съвместни действия със СДС и ДПС при изпълнението на Програмата на Съюза на демократичните сили и в процесите на демократизация на страната.

        София, 27 януари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 28 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СТАНОВИЩЕ "КОИ СА ЛЪЖЕВРАБЧЕВИСТИТЕ" НА РЪКОВОДСТВОТО НА БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ "ВРАБЧА 1" ПО ВЪПРОСА ЗА ЛЕГИТИМНОСТТА НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ЦАНКО СТАНОЕВ.

БЗНС "Врабча 1" със своите свещени традиции, принципи и идеи, създадени от апостолите на земеделското движение начело с великия му трибун Александър Стамболийски, като майка на движението е получил името си от самата улица, на която се намира от 1907 година, е понасял коварни удари от лъжци, демагози, провокатори и рушители на единството му.

Такава напаст го сполетя и след смъртта на секретаря му Страхил Гичев, достоен син на още по-достоен баща-обединител - Димитър Гичев.

Подушили кристалната политическа чистота на БЗНС "Врабча 1”, като плъхове под фалшиви имена и лъжи за задоволяване личните си попълзновения и по нареждане знае се на кого, стремглаво нахълтаха в БЗНС "Врабча 1"

а. Лъжеземеделецът Йордан Миланов Дупаринов, представяйки се в съюза като земеделец от фамилията Спас Дупаринов, бивш министър от кабинета на Александър Стамболийски, заради което с охота бе приет за член, а всъщност впоследствие се оказа, че той няма нищо общо с него, а е родом от село Радибош, Радомирско, попаднал в ТВО Белене за разни далавери, а не като идеен земеделец или стопанин такъв.

б. Асен Стойчев Димитров, син на бившия касиер на БЗНС "Врабча 1", чието име и авторитет използва за комерческите си цели, свързвайки се с лъже-Дупаринов и чрез солидните му връзки с Георги Андреев - човек втори по влияние след Георги Трайков в казионния БЗНС, и многообещаващия Садовски от БЗНС - Никола Петков, сформираха така наречения вече безизвестен "Обединен" земеделски съюз, заради която им дейност ръководството на БЗНС "Врабча 1" ги изключи от редовете на съюза ни с протокол от 10 октомври 1990 година, а с решения N 165 от 2 септември 1991 година, от 16 март 1992 година и 297 от 17 декември 1992 година на Върховния съд претенциите им за секретар са отхвърлени.

в. Третият им съратник Димитър Панчев Тодоров от Варна се представи като 26-годишен изтерзан затворник, която присъда прекарал с Константин Муравиев. Впоследствие се оказа, че е осъждан политически само за 2-3 години, а останалите за криминални престъпления. При провеждане на изборите за Велико Народно събрание БЗНС "Врабча 1" ги бойкотира. Визираният криминалист изтегля голяма сума пари от името на БЗНС "Врабча 1", самоуправно се кандидатира, заради което ръководството на съюза го изключи. По тези му криминални престъпления писаха и вестниците. Непонятно е как от няколко години той е избран за председател на собствениците в България.

Налага се да уведомим нашите членове, съмишленици, симпатизанти, политически партии и организации, че Върховният съд, с посочените по-горе решения отхвърля искането им предявено и в заседанието на 17 декември 1992 година, като за секретар на БЗНС "Врабча 1" остава ЦАНКО ГЕОРГИЕВ СТАНОЕВ.

София, 8 януари 1993 г.

/Пресслужба Куриер"/

*  *  *

София, 28 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ДРУЖЕСТВОТО КЪМ ПАРТИЯ ХРИСТИЯНСКО ЖЕНСКО ДВИЖЕНИЕ - БЛАГОЕВГРАД, ПО ПОВОД НА ОТНЕМАНЕТО НА ДЕПУТАТСКИЯ ИМУНИТЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ.

Дружеството на партия Християнско женско движение /ХЖД/ в Благоевград изразява недоумението си от факта, че народното представителство позволи да бъде изпълнено искането на главния прокурор Татарчев за снемане на депутатския имунитет на народния представител г-н Александър Лилов.

Енергията и потенциалът на Народното събрание бяха отклонени от сериозните икономически и социални проблеми пред обществото ни.

Днес България има нужда от спокойствие, конструктивизъм и затваряне страниците от миналото, които ни разделят.

Провеждането на съшити с бели конци политически процеси няма да ни доближи до целите, които си поставяме, няма да даде на обществото ни импулсите на съзиданието!

Благоевград, 23 януари 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
        Е.Капитанска

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 28 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОТЕСТ НА ДРУЖЕСТВОТО КЪМ ПАРТИЯ ХРИСТИЯНСКО ЖЕНСКО ДВИЖЕНИЕ - КЮСТЕНДИЛ, АДРЕСИРАН КЪМ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, ПО ПОВОД НА ОТНЕМАНЕТО НА ДЕПУТАТСКИЯ ИМУНИТЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЙОРДАНОВ,

Енергично протестираме срещу начина, по който бе взето решението за отнемане на депутатския имунитет на г-н Александър Лилов. Не може такива важни въпроси да се решават с картите на отсъстващи депутати. Вие бяхте длъжен да осигурите нормални условия за гласуване. Още повече, че искането на главния прокурор не почиваше на никакви доказателства, а беше политически мотивирано. Неговата цел е да се върне парламентът отново към познатата от миналата година безплодна конфронтация, да се даде нов простор на пагубната за страната силова политика.

ГОСПОДИН ЙОРДАНОВ,
Искаме да вярваме, че под Вашето ръководство парламентът ще се превърне в поле за съдаване на закони, а не в арена за политически репресии. В противен случай чрез нашите народни представители ще поискаме отставката Ви.

Кюстендил, 25 януари 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
        Даринка Якимова

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 28 януари - Следва предоставеният за разпростаранение пълен текст на:
ВЪЗРАЖЕНИЕ ОТ НЕЗАВИСИМАТА СИНДИКАЛНА ФЕДЕРАЦИЯ НА ТЪРГОВИЯТА, КООПЕРАЦИИТЕ, УСЛУГИТЕ И ТУРИЗМА СРЕЩУ РЕШЕНИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЙНАТА СГРАДА И ИМУЩЕСТВО. Документът е адресиран до председателя на Министерския съвет на Република България и до министъра на финансите.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БЕРОВ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН АЛЕКСАНДРОВ,

Дълбоко сме възмутени и изненадани от решението на Министерския съвет от декември 1992 г. във връзка с предоставяне на собствената ни синдикална сграда на ул. "6-ти септември" номер 4 в София на други организации.

Сградата е собственост на Федерацията отпреди 9 септември 1944 г. по правоприемство, за което притежаваме необходимите документи.

В нея се помещава федерацията с нейните синдикални структури, както и още четири синдикални федерации - на леката промишленост, на миньорите, на енергетиците и на металиците.

Решение на Министерския съвет не ни е връчено. Узнаваме за него по косвен път - чрез пресата и по повод на опитите на ТОА "Средец" - служба "Държавни имоти и вещни права", за проникване в сградата и извършване на описи.

Длъжни сме да поясним, че със заповед номер 2023 от 3 август 1992 г. на бившия министър на финансите г-н Иван Костов, базирайки се на чл. 6 от Закона за имуществата на партиите и организациите, е наредено изземването на сградата на ул. "6-ти септември" номер 4 с движимото имущество. С нея е разрешено предварително изпълнение.

В законния срок заповедта е обжалвана от нас до Върховния съд на Република България чрез Министерство на финансите.

С жалбата сме направили и искане по чл. 37, алинея 3 от Закона за административното производство за спиране на предварителното изпълнение, тьй като не са налице визираните в заповедта условия по чл. 16 от същия закон.

Повече от пет месеца Министерството на финансите, в грубо нарушение на чл. 39, ал. 1 от Закона за административното производство, не препраща преписката до Върховния съд.

Принудени от тези безотговорни действия на длъжностни лица на Министерство на финансите, с молба директно до Върховния съд, поискахме, да бъде изискана преписката служебно, като се произнесе спешно съдът по искането ни за спиране на предварителното изпълнение.

По повод на нашата молба Върховният съд - Трето гражданско отделение, изисква преписката от Министерство на финансите, но по необясними за нас причини и до днес тя се задържа в министерството.

Излишно е да подчертаваме значимостта и спешния характер на разглеждането на този въпрос от Върховния съд, чието забавяне е станало причина и за издаването на незаконосъобразното решение на бившия Министерски съвет от декември 1992 год.

Решението е незаконосъобразно дори и при безспорно подлежащи на конфискация имоти по чл. 1 от Закона за имуществата на партиите и организациите, тъй като не е изпълнено основното задължение на Министерския съвет по чл. 2 от същия закон, така както изисква чл. 7 от него. Още повече, че в случая става дума за имот, който е извън обсега на Закона за имуществата на партиите и организациите.

Целта на Закона е да се възстановят нарушени законни права на държавата върху имущества, създадени с държавни средства, придобити от партии и организации без законно основание или в нарушение на закона, а не накърняване на законна синдикална собтвеност, чието съществуване е конституционно защитено.

През всичките тези месеци беше създадено изключително напрежение и ненормална обстановка за работа както за нас, така и за другите синдикални федерации в сградата. То стана повод за многократно обсъждане на въпроса от колективните ръководства на федерацията и предизвика солидарни реакции от страна на синдикалните организации в страната срещу неправомерното посегателство върху синдикалното имущество. Налице е готовност за адекватни синдикални действия при практически опити за изземване на имуществото.

Ние оценяваме изключително трудния момент, в който новото правителство пое управлението на страната. Отчитаме също, че надеждите на всички са отправени към вас и всяко нагнетяване на обстановката би довело до нови усложнения с непредвидими последици. Но не бихме могли да спрем справедливия протест на хилядите синдикални членове, които искат защита на законно придобитото имущество, градено от поколения.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БЕРОВ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН АЛЕКСАНДРОВ,
Молим и настояваме за незабавна отмяна на тези незаконосъобразни административни актове и вярваме, че ще се отнесете с подобаващата ви отговорност към този жизненоважен за нас проблем.

Разчитаме на вас.

София, 18 януари 1993 г.

С уважение,

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Цеков

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 28 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКА И СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКА ПРОГРАМА /ЧАСТ ТРЕТА/ НА КОАЛИЦИЯ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ" /КОНСТИТУЦИОНЕН СЪЮЗ СЪС СЕДАЛИЩЕ ГР. ПЛОВДИВ И КОНСЕРВАТИВНА ПАРТИЯ/.

ІІІ. ЦЕНОВА ПОЛИТИКА

Стабилната ценова политика предполага паралелно с частната собственост и стабилната парична стойност свободно определяне на цените и лоялна конкуренция. Държавата няма законното и моралното право да се намесва пряко и с административни средства при договарянето на конкретното равнище на цените. Посоченото обстоятелство обаче не изключва използването от страна на държавата на богат арсенал от косвени икономически лостове, с помощта на които да се поддържа стабилен "ценови климат". Поради това Коалиция "Царство България" е категорично против политиката на растящите цени, като крайно не-социална и застрашаваща самите устои на пазарното стопанство мярка. Свободната и лоялна организирана конкуренция е една от най-важните опорни точки на социалния пазарен ред. Организирането на конкурентна среда означава въвеждане на утвърдени със закон правила, които да изключват възможността чрез своето положение и поведение едни стопански субекти да ограничават достъпа на други производители и продукти до пазара. Стремежът към заемане на монополно положение е естествен мотив в поведението на отделния стопански субект и именно затова трябва да бъде контролиран от държавата. От друга страна, осигуряването на абсолютни еднакви пазарни позиции за всички е илюзия, близка до тази на комунистическото "всеобщо икономическо равенство".

Провежданата в момента в България "реформа" е пример не само за неадекватно икономическо поведение, но и класически образец за начин, по който не би следвало да се постъпва. Особено очебиещи са "пропуските" на правителството и парламента в следните насоки:

1. "Либерализиране" и "реформа" на цените в отсъствието на организирана конкуренция и свободен пазар. Откъснати от естествената си среда, "либерализираните" цени по същество се превърнаха в средство за икономическо насилие над потребителите, органично неприсъщо на пазарните отношения. Показателно е, че нито една от новите "либерализирани" цени не падна под равнището на административно определяните до този момент от държавата.

2. Изместване на мерките за създаване на свободна и лоялна конкурентна среда с политически действия за подмяна на една стопанска номенклатура с друга. Вместо държавата веднъж завинаги да бъде отделена от непосредствената си намеса в управлението на индустрията, търговията и услугите с помощта на съответни постановления, тя не само че запазва, но и засилва монополните си позиции спрямо стопанските субекти.

3. Откъсване на приемането на законодателството за демонополизацията и лоялната конкуренция от приватизацията и избор на съответстващи капиталови форми за големите фирми като предпоставка за истински свободен пазар. В резултат редица наши производства и продукти с утвърден авторитет и присъствие на чужди пазари ще загубят позициите си, а заетите е тях - работните си места. Насилствената неокомунистическа децентрализация по "бълкански стандарти" може да има само един мотив - подготовка на крупни фирми и цели отрасли от националната индустрия за последваща разпродажба на безценица на предварително избрани "купувачи".

IV. БЮДЖЕТНА ПОЛИТИКА

Особено безпокойство в настоящия момент предизвиква начинът, по който кабинетът провежда бюджетната реформа. Вместо да скъсат окончателно с формулата "силен бюджет - слаби стопански субекти", правителството продължава да изцежда и последните жизнени сокове на все още държавната индустрия и зараждащите се частни предприемачи. Декларираното намаляване на държавните разходи не засяга непрекъснато роящите се "пазарни институции". За сметка на това грубо се пренебрегват жизненоважни сфери на производството, извънпроизводствената сфера, науката, културата, националната и социалната сигурност. Очевидно е, че бюджетната политика се нуждае от "остър завой", който обаче да не изхвърля "зад борда" социално слабите. Това може да се осъществи само ако бюджетът е не "попечител" на стопанските субекти, а се формира на основата на резултатите, постигнати от тях независимо от държавата и в свободна конкурентна среда. Отношението на правителството към държавните субсидии е основателен повод за тревога. Няма модерна държава, която да не отделя средства за подпомагане на особено важни сектори и дейности с производствен и научно-образователен характер. Каквито и да са моментните финансови затруднения на държавата, те в никакъв случай не могат да бъдат основание за окончателен "развод" със системата на целевото парично стимулиране. Още повече, че вече почти повсеместната практика на вегетиране чрез дотации е пред почти пълна ликвидация.

V. ДАНЪЧНА ПОЛИТИКА

От съществена промяна се нуждаят и взаимоотношенията между държавния бюджет и данъчната система. Очевидно е, че данъчната реформа не може да бъде изведена от контекста на общата стратегия на стопанската реформа, нейните цели и задачи. Следователно, докато данъците продължават да обслужват "кърпенето" на бюджета, мотивите на предприемачите за активно стопанско поведение ще бъдат незначителни. Ето защо разкъсването на органичната връзка между бюджетната и данъчната реформа вече нанася непоправими щети на стопанската дейност.

Преходът към пазарни отношения и неговите особености у нас налагат разработване и прилагане на съответна данъчна система, която да има силно антиинфлационно действие и да стимулира стопанската активност. Основен принцип на реформирането на данъчната система следва да бъде еднаквост /при равни други условия/ на данъчните ставки за всички стопански субекти. Неговото прилагане не изключва данъчните преференции, които трябва да се задействат от самите стопански субекти, когато отговарят на определени изисквания, заложени в държавната политика. Втори важен принцип на данъчната система е формиране на такива данъчни ставки, които да ограничават до минимум необходимите изключения. Трети специфичен принцип е "вграждането" на социални елементи в данъчното облагане на стопанските субекти. В съответствие с разбирането за свободата и отговорността на индивида за предпочитане е да му се предостави възможност самостоятелно и по собствено желание да насочва от средствата си за социални и благотворителни цели, като техният размер /напълно или частично/ се приспада без други формалности от подлежащите на облагане доходи. Коалиция "Царство България" смята за особено необходимо облагането на доходите на населението на сегашния етап да води до ограничаване на прекомерното потребление на едни индивиди за сметка на други. Освободените по този начин средства обаче не трябва да се изземат от държавата, а да се предостави правото на индивидите да ги реинвестират в стопанската дейност. Смисълът на подобен подход се заключава в намаляването на натиска на паричната маса на пазара, без да се ограничават възможностите за умножаване на частната собственост на гражданите. С преодоляването на стагнацията данъчните ставки върху личните доходи могат да бъдат "освобождавани" постепенно в зависимост от конкретното състояние на икономиката и пазара. При конкретните моментни условия в България предложеният модел на облагане на личните доходи би стимулирал образуването на собствен капитал от широки социални прослойки.

/Пресслужба "Куриер"/

9:45:00
28.01.1993 г.

Редактори: Любомир Йорданов  
                            Нина Гаврилова - деж. ред.
Технически изпълнители: Траянка Каличкова
                                           Тинка Христова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!