София, 28 февруари 1994 година
Брой 41 /1086/

София, 28 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ФЕДЕРАТИВНИЯ СЪВЕТ НА НАЦИОНАЛНАТА СИНДИКАЛНА ФЕДЕРАЦИЯ "ГАРАНЦИЯ, МИР, ХЛЯБ" КЪМ ВСИЧКИ СИНДИКАЛНИ ЦЕНТРАЛИ ЗА СВИКВАНЕ НА СИНДИКАЛНА КРЪГЛА МАСА.

Федеративният съвет на Националната синдикална федерация "Гаранция, мир, хляб" /НСФ "Г М X"/, като направи обстойна оценка на синдикалното движение в страната и като изразява общо мнение, че по-нататъшното разбиване на синдикалните централи е пагубно за синдикализма в страната, с което се създават предпоставки наемният работник да бъде експлоатиран по начин недопустим за европейска страна, се обръща към всички синдикални организации с призива да се свика "синдикална кръгла маса". Не е допустимо лидерите на синдикатите по чисто конюнктурни съображения да си затварят очите пред фактите, че нито една централа в момента - включително КТ "Подкрепа" и КНСБ, въобще не е в състояние да организира значим синдикален протест с реални последици, извън масмедийни балони; нито една централа не е в състояние да даде действителна подкрепа на нарастващия брой безработни и да се противопостави на наемането на работници, без договор и съответни гаранции; нито една централа не е в състояние да упражни необходимото влияние за приемане на задължителните закони и законови промени, с които да се гарантира социалната защита на нашите членове.

Синдикатите трябва да се споразумеем за себе си за приемливия, в съгласие с интересите на членовете ни, ход на реформата и със съвместни усилия да се противопоставим на всяка политическа сила, която не се съобразява с него или има реставраторски намерения.

НСФ "Г М X" се обръща, най вече към онези синдикални организации, които се отделиха от КТ "Подкрепа" и КНСБ, с призива да намерим заедно сили и да превъзмогнем разточените във времето недоразумения; да потърсим приемлива форма за обединение, без никой да губи своя индивидуален облик. За нас това е пътят да укрепим своя авторитет и да осигурим действена защита на членовете си; това е пътят да осигурим необходимата подкрепа на политическите си партньори, защото те без нас реформа не могат да извършат.

София, 26 февруари 1994 г.

СЪПРЕДСЕДАТЕЛИ:

Илич Цветков, Владимир Михайлов

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 28 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА РЪКОВОДСТВОТО НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ИЗЯВЛЕНИЕ НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ ПРЕД БИ БИ СИ.

Ръководството на Българската социалистическа партия /БСП/ оценява безпочвеното твърдение пред Би Би Си за някакъв натиск за антизападна преориентация на Република България като поредното безотговорно изявление на президента Желев по принципни въпроси на външната политика. То обективно отслабва международното положение на страната и е опит за ограничаване на възможностите за активна международна дейност на българската държава.

Безпрецедентно е използването на официалното посещение на председателя на руската Дума, за да се отправят необосновани нападки към основна политическа сила в страната и да се налагат враждебни външнополитически виждания към трети страни.

Напомняме на господин президента, че никой няма право да определя новата външна политика на Република България с примитивните формули "про” и "анти". Това мислене е рецидив от времето на студената война. Българската външна политика по конституция се подчинява само и единствено на българските национални интереси и универсалните човешки ценности, а не на идеологическите предразсъдъци на когото и да било.

Крайно време е да престане използването на външнополитическата проблематика за вътрешнопартийни цели. Това вреди на демократичния образ на Република България и не е в интерес на нацията.

Няма да позволим на никого, в т. ч. и на президента, да фалшифицира и дискредитира усилията на БСП за пълноценното участие на Република България в световните и общоевропейските процеси.

БСП е доказала с принципните си позиции и действия спрямо демократичните европейски и евроантлантически структури, а също и по отношение на регионалните конфликти, че е конструктивен и отговорен фактор за формулирането и осъществяването на съвременна балансирана външна политика на страната.

София, 24 февруари 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 28 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕЗОЛЮЦИЯ НА БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗБОРА НА ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТНЬОРИ.

Политическите сили, представени в парламента, доказаха своята невъзможност и нежелание да решат жизненоважните проблеми на българското общество и държава. Не бяха приети необходимите закони и не бе излъчено действено правителство. Интересите на България изискват следващият парламент да не бъде подобие на настоящия.

За това Българска партия Либерали предлага своето партньорство на всички партии и коалиции, доказали своята демократичност и стремящи се към гражданско общество в България.

Националната конференция възлага на Националния съвет, на Изпълнителното бюро, на председателя и на заместник-председателя на партията да положат всички усилия за изграждане на демократична коалиция.

София, 19 февруари 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 28 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПИСМО НА ПРЕЗИДЕНТА НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ ПЛАМЕН ДАРАКЧИЕВ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ПРОФ.КРЪСТЬО ПЕТКОВ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СИНДИКАЛНОТО ИМУЩЕСТВО.

От известно време с интерес наблюдавам усилията ти да намериш приемливо решение на въпроса, свръзан с имуществото на Българските професионални съюзи, организация, предшественик на Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/. Съвършено ясно е, че на Националния професионален съюз /НПС/ и Асоциацията на демократичните синдикати /АДС/ е отредена ролята на наблюдатели и на поддръжници на идеята това имущество да бъде използвано за социални цели. Нищо против нямам със собствени усилия да реализираш тази идея, макар че НПС и АДС бяха синдикатите, които първи я представиха пред обществеността в нашата страна. Те бяха и организациите, които чрез жалба до Върховния съд прекратиха опита за подялба на това имущество между Конфедерация на труда /КТ/ "Подкрепа" и КНСБ. Проблемът е обаче в това, че напоследък идеята придоби уродливи форми. Особено с документите, с които бяха запознати парламентарните групи и политическите сили. Ако твоите експерти бяха намерили време да се консултират и да чуят вижданията на специалистите, които подпомагат НПС, може би нямаше да се стигне до прибързана разгласа на този конфузен проект за закон за фонд "Социално подпомагане". Тази негова разгласа, без необходимите предварителни консултации между нас, ме кара да кажа публично някои истини, които не бива повече да бъдат спестявани.

Бих искал преди всичко да отбележа, че принципно НПС подкрепя идеята имуществото на Българските професионални съюзи, а и това на Отечествения фронт, да бъде обособено в специален фонд със социално предназначение. Ние обаче като некомунистическа организация държим в съответния нормативен акт да бъде ясно от самото начало чия собственост е това имущество, кой го управлява и кой може да се ползва от него. По начина, по който е изработен този законопроект, от самото начало е ясно, че става дума за добре позната ни "общонародна" собственост, управлявана този път от парламента /?/, синдиката, спечелил /?/ интерсиндикалните избори, и Църквата. Оставям настрани дали му е работа на върховния законодателен орган да поеме такива функции, оставям настрани и въпроса дали интерсиндикалните избори са за това някой да ги спечели. По-важното е, че след като в проекта е видно, че собствеността престава да бъде публична, не става ясно на кого се прехвърля тя. А съобразно замисъла на законопроекта фонд "Социално подпомагане" ще извършва стопанска дейност, като освен всичко друго тази дейност трябва да бъде освободена от данъци, такси, мита и пр. При такава постановка на въпроса за собствеността, при така положен крайъгълен камък на законопроекта в парламента би трябвало да заседават 240 мъртвопияни депутати, за да мине той през пленарната зала.

Смятам, скъпи братко, че е излишно да коментирам другите кусури на законопроекта, след като цялата работа е сбъркана от самото начало. Повече от ясно е, че трябва сериозно да си коригираме вижданията по въпроса за видовете собственост, ако искаме да отстояваме идеите за демократично общество и пазарна икономика. Ако го направим навреме, то тогава сигурно ще стигнем до простия извод, че има няколко варианта: или тази собственост да стане държавна, т.е. за нея да носят отговорност правителството или общините, или да бъде предоставена на организация с идеална цел, регистрирана по съответния начин, или да бъде приватизирана, или да бъде избран вариант на смесена собственост. При всички случаи обаче тези 2,5 милиарда, според КНСБ, и поне десет пъти повече според НПС, трябва да имат конкретни собственици, с конкретни права и отговорности. Само в такъв случаи би могла да бъде осъщесвена и идеята за привличане на чуждестранен капитал, между другото, заложена и в законопроекта. Защото известно е, че капиталът не обича анонимната собственост и бяга като дявол от тамян от нея.

В заключение бих искал да отбележа, скъпи братко, че по никакъв начин в нито един орган на НПС ние нямаме намерение да обсъждаме така предложения проект. Надявам се, че с него не биха си губили времето също така депутатите, на които си го предоставил. За предпочитане е да започнем отначало, и то след като изясним най-важния въпрос, а именно - чия собственост ще бъде това имущество. Нищо против нямам да помислим заедно по този въпрос. Може би с общи усилия ще намерим решение на проблема. Нека обаче побързаме, защото това е една надежда за милиони българи, живеещи близо или под чертата на бедността.

София, 23 февруари 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 28 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ АКАДЕМИЧНАТА ОБЩНОСТ НА АСОЦИАЦИЯТА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИНДИКАТИ, НА СИНДИКАЛНИЯ СЪЮЗ НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА, НА НАЦИОНАЛНАТА АКАДЕМИЧНА СИНДИКАЛНА АСОЦИАЦИЯ, НА НАЦИОНАЛНИЯ СИНДИКАТ НА УЧИТЕЛИТЕ И НА СТАЧНИЯ КОМИТЕТ НА ПРЕПОДАВАТЕЛИТЕ И НА СЛУЖИТЕЛИТЕ В СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ" ПО ПОВОД НА СТАЧКАТА В УНИВЕРСИТЕТА.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Ние, упълномощени представители на Асоциацията на демократичните синдикати /АДС/, Синдикалния съюз на висшите училища /ССВУ/, Националната академична синдикална асоциация /НАСА/, Българската академия на науките /БАН/, Националния синдикат на учителите /НСУ/ и Стачния комитет на преподавателите и на служителите в Софийския университет /СУ/ "Св. Климент Охридски", на съвместно заседание обсъдихме ненормалната обстановка и опасното социално напрежение във висшите учебни заведения /ВУЗ/, в полувисшите учебни заведения /ПВУЗ/, в БАН и в училищата. Като имаме предвид решаващото значение на следващите няколко дни за изхода на университетската стачка, призоваваме академичната общност и синдикалните организации във ВУЗ и в ПВУЗ да изразят своята солидарност със стачкуващите преподаватели, служители и студенти. Предлагаме:

1. Академичните съвети във ВУЗ и ПВУЗ да отложат началото на втория семестър, докато се приеме бюджетът, а там, където семестърът е започнал, с решение на академичните съвети занятията да бъдат прекратени с изключение на задочното обучение и на следдипломната квалификация.

2. До приемането на бюджета да се проведат дни на академичен протест с дискусии за ролята, за значението и за финансовото осигуряване на образованието, на науката и на културата.

3. В дните на академичния протест призоваваме всички научни работници, преподаватели и служители да участват всекидневно до приемането на бюджета в мълчаливите протести пред централния вход на Софийския университет и пред паметника на св. Климент Охридски от 17 часа.

4. Обединените стачни комитети по места да продължат подписката за участие в ефективни стачни действия. Резултатите да бъдат анализирани и публикувани сред академичната общност.

София, 24 февруари 1994 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА АДС: Иван Таушанов

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 28 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СТАЧНИЯ КОМИТЕТ НА ПРЕПОДАВАТЕЛИТЕ И НА СЛУЖИТЕЛИТЕ ОТ СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ" ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИТЕТА ЗА ЗАЩИТА НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ, ИЗЛЪЧЕНО ПО РАДИО "ХОРИЗОНТ" И ПО КАНАЛ 1 НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ.

Днес, 23 февруари 1994 г., в предаването "12 + 3" на Радио "Хоризонт" и в обедните новини на Канал 1 на Българската н&ционална телевизия /БНТ/ е излъчено "Съобщение No 2" на т. нар. Комитет за защита на Софийския университет "Свети Климент Охридски". В него се визира договореност с ректора на университета, проф. д-р Иван Лалов, за започване на сесията, за началото на летния семестър и пр., включително и заплахи за разправа със стачкувалите.

Това съобщение на "комитета" е на бланка на в. "Нов ден", издание на Съюза на свободните демократи, носи печата на тази партия и е с дата 22 февруари 1994 г.

В текста елегантно е избегнат въпросът за преговори и споразумения на ректора със стачните комитети на преподавателите, на служителите и на студентите, но внушението е ясно: стачките в университета са прекратени!

В срещата на проф. Лалов с представители на Стачния комитет на преподавателите и на служителите, състояла се в 13,50 ч., ректорът е информирал, че е водил днес, 23 февруари 94 г., в 10,15 ч. разговор с представители на въпросния "комитет", но нищо не е подписано.

Това са фактите.

А ето и нашия коментар:

1. Какво общо има между този "комитет" и тази политическа партия, освен че има един и същи председател, бланка и партиен печат?

2. Колко души са необходими да се създаде някакъв "комитет", който да "защитава" университета? И кое дава легитимност на такъв "комитет" да преговаря с ректора по толкова важни въпроси?

3. А какво да мислим, след като представителите на въпросния "комитет" са дошли на разговорите с г-н ректора днес с готово написаното от 22 февруари т.г. "Събощение No 2"?

4. Къде беше този "комитет" да защитава интересите на университета през ноември и декември 1993 г., когато ректорът, Академичният съвет и академичната общност алармираха обществеността и властите за бедственото положение на висшето образование и на науката?

5. Кой може да изземе прерогативите на Академичния съвет и да обсъжда гръмогласно проблемите на Софийския университет /СУ/? Знае се, че това е общото събрание на университета при нормална обстановка. Сега обаче университетът е в безсрочна ефективна стачка. Исканията ни са ясни и вече до болка познати! Прекратяването на стачката и започването на сесията, на летния семестър и пр. могат да бъдат следствие единствено на сключени споразумения между стачните комитети и г-н ректора. Такива още няма, защото исканията на двата стачни комитета не са удовлетворени, дори и частично. Министерството на науката и образованието направи много, за да торпилира преговорите със студентите и да избегне изобщо преговори със Стачния комитет на преподавателите и на служителите. Но ние все още търсим възможности за реални преговори с изпълнителната и със законодателната власт.

Стачката продължава!

6. И накрая! Що за средства за масова информация са тези, които дават трибуна на "анонимни източници" и самозвани комитети, а отказват, цензурират или премълчават информации от Стачния комитет, зад които стоят голямата част на академичната общност на университета?

София, 23 февруари 1994 г., 15 часа

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 28 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИТЕТА ЗА ЗАЩИТА НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ" ПО ПОВОД НА РЕШЕНИЕ НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪВЕТ ОТ 23 ФЕВРУАРИ 1994 Г.

Комитетът за защита на Софийския университет намира, че вчерашното решение на Академичния съвет /23 февруари 1994 г./ доближава академичната общност до проваляне на учебната 1993/1994 г. и компрометиране на кандидатстудентската сесия за 1994 г. Свързването на започването на зимната изпитна сесия и началото на летния семестър с резултатите от преговори между стачкуващи и Министерството на образованието и науката е нова грешка на ръководството, която сигурно ще има катастрофални последици.

Комитетът за защита на Софийския университет най-категорично настоява за безусловно започване на изпитната сесия от 7 март 1994 г. и на летния семестър от 30 март 1994 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: проф. Ив. Калчев

София, 24 февруари 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 28 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪЮЗА НА ЮРИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА СТАЧКАТА НА СТУДЕНТИТЕ В СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ".

Съюзът на юристите в България е дълбоко обезпокоен от неправомерния начин, по който група студенти от Софийския университет "Св. Климент Охридски" чрез окупация отстояват и защитават справедливи искания, засягащи българското студентство, академичната общност и висшето образование.

Липсата на държавна политика на социалните приоритети, финансово обезпечени от държавния бюджет, между които образованието и науката основателно трябва да заемат полагащото им се място, е достатъчно основание да се атакуват държавните институции и да се активизира българската общественост, като се използва целият арсенал от правнодопустими, законови средства за отстояване и за защита на значими и признати от закона интереси. Но дори справедливостта на едно искане не може да бъде оправдание, а още по-малко основание за използването на незаконосъобразни средства за неговото отстояване.

Независимо как ще бъде квалифицирана, като самоуправство или като нарушение на обществения ред, окупацията е безспорно неправомерно деяние, предизвикващо съответната санкция. Юридическият спор относно точната квалификация не засяга въпроса за неговата явна неправомерност и недопустимост. Опитите окупацията да бъде представена като стачка са не по-малко несъстоятелни, тъй като студентите не са в трудовоправни отношения с никого, нямат качеството на работници или служители и поради това нямат право на стачка за защита на своите колективни икономически и социални интереси.

Избраният от групата студенти начин на протест чрез окупация на сградата на Софийския университет фактически изключва възможността останалите студенти, които отричат неправомерните действия като средство за отстояване на справедливи искания, реално да участват в процеса на защита на тези общи за студентството искания. Но най-укоримо в окупацията като противоправно деяние е правнонедопустимото лишаване на хиляди студенти - държавна поръчка, платено обучение, както и чуждестранни студенти, от практическата възможност да упражнят едно свое защитено от закона право. Основателна е тревогата ни за последиците от евентуално предявяване и уважаване на искове за съдебна защита на накърнените права на тези студенти. Не изключваме и възможността студенти, почувствали се жертва на несправедливо правосъдие, в случай на отхвърлен или частично уважен иск, да пренесат спора в Европейския съд за човешките права в Страсбург. Ще бъде жалко, ако първият български казус там бъде свързан с името на нашата Алма матер.

Съюзът на юристите в България изразява искреното си огорчение от обстоятелството, че трябва да отложи за неопределено време организирания от него едноседмичен курс по Европейската конвенция за защита на правата на човека и на основните свободи с лекторски екип от Международния институт за човешките права в Страсбург, основан от юриста Рене Касен - носител на Нобелова награда за изключителните му заслуги за защитата на човешките права, поради пълната неизвестност относно учебния процес в Софийския университет. Този курс е предназначен за студенти юристи, на които нашият съюз гледа като на бъдещи колеги с особен ангажимент към тази проблематика.

Съюзът на юристите в България иска да вярва, че правосъзнанието на младите български граждани, дължимият респект към правото, абсолютно присъщ за всяка правова държава, постепенно, но непременно ще създаде условия за фактическа невъзможност да се използват неправомерни действия за защита на справедливи и признати от правото интереси. Но за това е нужен и цялостен обществено-политически климат, за създаването на който, макар и по различен начин, са ангажирани държавните институции, гражданското общество и отделната личност.

София, 22 февруари 1994 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪЮЗА НА ЮРИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ: доцент Снежана Начева

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 28 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪВЕТ НА ТЕХНИЧЕСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ В СОФИЯ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА УЧЕБНИТЕ ЗАНЯТИЯ ВЪВ ВИСШЕТО УЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ И ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ КЪМ ИСКАНИЯТА НА СТАЧКУВАЩИТЕ ПРЕПОДАВАТЕЛИ, СЛУЖИТЕЛИ И СТУДЕНТИ ОТ СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ "СВ.КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ".

Академичният съвет на Техническия университет /ТУ/, София, на заседанието си на 23 февруари 1994 г., като:

- констатира, че висшето образование и науката в България са поставени в изключително незавидно положение и че няма изгледи да бъдат спасени;

- протестира решително против това, че държавните институции: Министерство на финансите, Министерство на науката и образованието, Министерският съвет и Народното събрание не обърнаха внимание на справедливите искания, изложени в редица документи от октомври 1993 г. до сега;

- отчита, че не са получени за януари и февруари 22 милиона лв., а недостигът в предвидения бюджет на ТУ, София, за 1994 г. е в размер на 70 милиона лв. от минимално необходимия;

- изразява тревога от невъзможността за провеждане на учебна и на научноизследователска дейност през 1994 г.;

- поставя под съмнение изплащането на стипендиите на студентите, на заплатите на преподавателите и на служителите;

 РЕШИ

Прекратява учебните занятия в Техническия университет, София, за срок от една седмица, считано от 28 февруари 1994 г., поради финансова невъзможност за провеждане на нормален учебен процес.

Академичният съвет на Техническия университет, София, се присъединява изцяло към справедливите искания на колектива на Софийския университет.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА АС: проф.д.м.н. Б.Чешанков

София, 23 февруари 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 28 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СИНДИКАТ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СЪСТОЯНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПОЛИЦИЯ И ПРЕСТЪПНОСТТА В СТРАНАТА.

Националният полицейски синдикат - независима, доброволна, професионална организация на офицерите, на сержантите, на служителите от гражданската администрация и на помощния персонал от полицията; член на Европейския съвет на полицейските синдикати - неправителствена организация към Съвета на Европа; придържащ се стриктно към резолюция 690 от 1979 г. на Съвета на Европа относно "Декларация за полицията" и "Европейската харта на полицая"; легитимен представител на своите членове пред държавата, обществените организации, ръководствата на Министерство на вътрешните работи /МВР/ на всички равнища, както и пред другите юридически и физически лица и международни организации; защитаващ не само професионалните и социални права на българския полицай, но и основните свободи на българските граждани,

З А Я В Я В А:

В страната се води необявена война. Правят се опити за създаване на паралелни структури на полицията. Предоставя се оръжие на хора извън органите на реда. Хората се страхуват. Градовете опустяват с настъпването на мрака. Ежедневно биват убивани, изнасилвани и ограбвани невинни граждани. Криминалната престъпност придобива все по-организиран и по-агресивен характер и постепенно всички ние се превръщаме в нейни заложници. Държавата не гарантира охраната и сигурността ни. Правораздавателната система действа незадоволително. Законодателството е старо и неефективно срещу новите форми на престъпност. Тежкото материално-техническо и кадрово състояние на полицията я превръща в регистратор и страничен наблюдател на протичащите процеси.

Българският полицай все още е недостатъчно защитен от закона. Рязко се увеличиха случаите на оказване на въоръжена съпротива срещу служителите от полицията. Увеличи се броят на ранените и убитите полицаи при изпълнение на служебните им задължения. Свръх натовареността, ниският статус и заниженият авторитет на българския полицай, както и унизителното заплащане на неговия труд, го принуждават да работи допълнително извън полицията и го прави податлив на корупция. Всичко това демотивира хората да служат в полицията и да работят активно.

Като има предвид, че проблемите на полицията и на борбата с криминалната престъпност засягат всеки един български гражданин без разлика на пол, възраст, професия, вероизповедание и политическа принадлежност, Националният полицейски синдикат

Н А С Т О Я В А:

Политическите сили да докажат на дело, че мислят за българския народ, като постигнат консенсус по проблемите на полицията и на борбата с престъпността.

Парламентът в двумесечен срок да осъвремени Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс; да приеме закона за съдебната система; да извърши промяна в Закона за пенсиите с оглед полицаят да има право да се пенсионира при условията на първа категория труд; да приеме закон за държавния служител.

Правителството да приеме специална програма за полицията, осигуряваща материално-техническото й превъоръжаване и минимум двукратно увеличение на заплатите на служителите, пряко ангажирани в борбата с престъпността.

Министърът на вътрешните работи да възобнови диалога със синдикалните организации в МВР и работата на Съвета за социално партньорство, като подпише споразумение, регламентиращо взаимоотношенията му със синдикатите; да престане да променя подзаконовата нормативна база и да решава социални въпроси, без да взема становището на Съвета за социално партньорство при МВР; да не създава структури за борба с корупцията в МВР, а да премахне причините за това явление; да доведе докрай децентрализацията в МВР с произтичащата от нея структурна, кадрова, финансова и материално-техническа самостоятелност на националните служби; да коригира неефективната структура на Столичната дирекция на вътрешните работи; да разпореди атестиране на ръководния състав в МВР.

Директорът на националната полиция да установи строг контрол при набирането и обучението на кадри за полицията; да осигури спазването на конкурсното начало в развитието на кариерата и участието на представители на синдиката в комисиите по провеждането им, както и в комисиите по атестирането на изпълнителския състав с оглед тяхната обективност.

Българският полицай даде своя принос за мирния и безкръвен демократичен преход. През последните четири години той доказа на практика лоялността си към институциите на политическата система в Република България и има право да изисква и институциите да бъдат лоялни към него.

Националният полицейски синдикат не желае да взривява социалния мир и е убеден, че политическите сили, парламентът, правителството, президентът на Република България, министърът на вътрешните работи, директорът на Националната полиция, синдикалните организации и цялата българска общественост ще изразят публично отношението си към проблемите, поставени в настоящата декларация.

В случай, че не се предприемат реални действия по изпълнение на справедливите ни искания, Националият полицейски синдикат ще ангажира в своя подкрепа Европейския съвет на полицейските синдикати и цялата европейска полицейска общност и ще започне протестни действия във всички структури на Националната полиция на територията на страната.

София, 24 февруари 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 28 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД /ЧАСТ ТРЕТА - ПОСЛЕДНА/ НА ЦЕНТРАЛНОТО РЪКОВОДСТВО НА СЪЮЗА НА РЕПРЕСИРАНИТЕ В БЪЛГАРИЯ, ОГЛАСЕН ОТ ИВАН НЕВРОКОПСКИ ПРЕД ПЪРВИЯ НАЦИОНАЛЕН КОНГРЕС НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /5 ДЕКЕМВРИ 1993 Г., СОФИЯ/.

Нашата магистрална насока е ясно антикомунистическа. Борба до пълно отстраняване на комунистите от властта.

Изграждане на истинско демократично общество с гарантиране свободите и правата на всички български граждани, свещена и неприкосновена частна собственост, свободно пазарно стопанство при гарантирана социална защита.

При тези основни политически постулати ние ще се стремим за в бъдеще да търсим активно сътрудничество с всички демократични антикомунистически сили.

Съзнавайки своята отговорност пред българския народ и държава, сложния и отговорен момент, в който се намираме, ние сме длъжни да се включим активно в политическия живот и за в бъдеще да участваме чрез парламента и изпълнителната власт в мероприятията, необходими за нормално развитие на нашата страна.

Това налага по наше виждане да се организират всички демократични антикомунистически сили в един предизборен блок, който реално би могъл да постигне изборна победа и се включи в парламента, с което мнозинство да изкове такива закони, които бързо ще дадат възможност за основни и коренни промени по пътя на демократичните преобразувания. Този призив на националното ръководство на Съюза на репресираните е издигнат още преди една година и половина.

Всички антикомунистически сили съзнават тази необходимост, но за съжаление до практически действия не се е стигнало. Налага се новото ръководство да започне интензивна работа в тази насока.

Кои са нашите естествени съюзници? Това са БЗНС и СДС и всички антикомунистически сили в парламента и извън него. Трябва де се предприемат максимални усилия, за да се преодолеят лични и користни амбиции, които не са малко, особено в днешно време. Затова са необходими мъжество и воля. Убедени сме, че ние, които минахме през огъня на борбата, през неимоверните изпитания на жестоката диктатура, ще дадем всичко от нас, за да възтържествува това, за което сме се жертвали. Ние сме длъжни с цената на всичко, даже и с живота си, ако е необходимо - да победим.

Връщане назад няма - историческият ход е в правилна посока. Комунизмът е на политическото бунище. Сринат е бастионът на насилието и демагогията.

Какво е нашето становище за отношенията ни с Движението за права и свободи. Сред турското малцинство и българомохамеданите има много репресирани - особено във връзка с възродителния процес, нашият стремеж е те да бъдат организирани в общински клубове. Досега има изградени такива в общините на Кърджалийския район, Смолянския, Разградския и др.

Националното ръководство на ДПС има положително отношение към тези клубове на репресираните. Ние и за в бъдеще ще търсим разбирателство и добра воля. Разбира се, това не значи, че ние одобряваме като цяло тяхната дейност. Не може да не ни тревожи позицията на ръководството на ДПС и особено действията на тяхната парламентарна група.

Казваме го не за да създаваме недоверие и дистанция между двете организации, а напротив - имайки предвид, че техният електорат включва хора, две трети от които са репресирани, не може да не ни тревожи, че тяхното ръководство търси опора и допирни точки за сътрудничество с хората, които ни репресираха. На тях трябва да им бъде ясно, че и в политиката трябва да има морал.

Стремим се със синдикалната организация "Подкрепа" да изграждаме близки отношения. На много места в провинцията имаме пълно разбиране и взаимно сътрудничество. Като пример ще посоча Кърджали.

С всички останали антикомунистически организации уважението ни ще бъде взаимно и ще търсим пътища за общи действия.

Нашето становище за парламента и правителството.

Парламентът не отразява реално вота на избирателите. Комунистите успяха да създадат ново мнозинство в техен интерес. Групировките извън СДС в парламента обслужват пряко интересите на бившите комунисти и затова нашето искане е разтуряне на парламента и отиване на избори.  Правителството на г-н Беров по същество обслужва социалистическата партия. Опитите за рекомунизация се узаконяват чрез парламента и правителството. Опитват се да ни убедят, че правителството е експертно, а действията му са не само зависими, но и пряко служат на господаря, който ги е узаконил. В настоящия момент, когато предстоят решителни реформи в икономиката /връщане на земята, приватизация и др./, в политическия живот е необходима не рекомунизация, а пълна декомунизация. Необходимо е правителство, което да притежава смелост и твърдост, необходима е политическа воля, политически ангажимент - това правителство не притежава тези качества и затова трябва да си отиде.

На нас ни е необходим нов парламент, в който антикомунистическите сили да бъдат мнозинство, за да се направи решителен прелом за истински демократични промени.

И още веднъж от тази трибуна призоваваме всички демократични антикомунистически сили да намерят смелост, разум, мъдрост и воля, за да стане реалност нашият призив, нашият апел за създаване на демократичен антикомунистически блок при едни бъдещи избори. Това е най-разумният изход. Репресираните ще работят неуморно за постигане на тази цел.

Не се спирам подробно на нашето виждане по редица въпроси, които намират място в нашата програма. Вие ще имате възможност да се запознаете с нея и ще изразите вашето становище.

Уважаеми делегати, ние неведнъж сме се обръщали към отговорни инстанции в нашата държава с искане да се намерят законови форми, за да бъдат съдени виновниците за извършените жестокости и престъпления, да бъдат съдени виновниците за националната катастрофа. Досега нямаше никакви резултати. Опитите на главния прокурор г-н Татарчев за съдене на извършителите на престъпленията в лагера край град Ловеч затъват в съдебни процедури, което е гавра с паметта на убитите. Не 16 лагеристи са умишлено убити, както искат да ни излъжат по обвинителния акт; те са 156 лагеристи и ние искаме да знаем не физическите убийци, а моралните подбудители като съучастници в тази зверска вакханалия.

Г-н Тодор Живков е прав да иска да го съдят за политически престъпления. И ние се обръщаме към Главна прокуратура, за да бъдат съдени виновниците за политически престъпления. Малко ли такива престъпления бяха извършени с решенията на Политбюро. Докога ще чака парламентът, за да реши отмяната на давността след 9 септември 1944 г.?

Защо в Народното събрание не се реши със законов норматив отмяна на присъдите, издадени от Народния съд? СДС имаше мнозинство в парламента и не предприе нищо. След като загуби мнозинството, Националният координационен съвет излезна с декларация с искане за отмяна на наредбата - за нас това е чиста демагогия.

Докога ще ни разиграват парламентаристите с досиетата, колко време още трябва да умуват, за да се стигне до решение.? Сега сме свидетели на нови опити това да се потули, без да се стигне до окончателно решение. Становището на Съюза на репресираните е, че докато не се разсекретят досиетата, мир не ще има в България.

Ние не можем да не изразим тревогата си от редица кадрови промени в полицията. Уволняват се хора от отговорни постове и се заменят със стари номенклатурни кадри. Накъде отиваме?

Престъпността расте, корупцията се шири, народът обеднява. Комунистическата хидра обхваща с пипалата си цялата икономическа власт.

Време е да се помисли сериозно и трезво. Националното ръководство констатира с огорчение, че има скрити сили в БНТ, които са заинтересувани да не се отделя никакво представяне на хора от Съюза на репресираните. Бъдещото ръководство ще трябва да предприеме решителни мерки, за да се промени това крайно неблагоприятно състояние.

Уважаеми делегати, вие знаете, на Националната конференция в гр. Стара Загора се взе решение за изграждане на национален параклис на мястото на паметната плоча на загиналите от войните пред казармата на бившия 1-ви пехотен полк /сега градинката на НДК/. Това наше решение ще трябва да бъде сега тук, на Конгреса, преутвърдено и да се вземе решение за учредяване на фондация, като се възложи на новото Национално ръководство да бъде регистрирана в най-скоро време тази фондация и за целта се открие подписка за събиране на суми за изграждане на националния параклис.

Моля да бъда извинен за направените пропуски; апелирам към всички делегати, които ще се изказват - без емоции да направят критичен анализ и вземат становище по повдигнатите проблеми в настоящия доклад.

/Пресслужба "Куриер"/

15:00:00
28.02.1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Цанка Стойчева
Технически изпълнители: Тинка Христова
                                           Галя Дамянова
                                           Траянка Каличкова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!