СОФИЯ, 28 ДЕКЕМВРИ 1989 ГОДИНА                                                                  БРОЙ 17

София, 28 декември - Следва пълният текст на предоставената за разпространение ДЕКЛАРАЦИЯ на "Клуба на репресираните след 1945 година".

Емоционалното напрежение, последица от лозунгите и исканията, поставени на няколко митинги в страната, не е достатъчно основание за отправяне на призив за обша политическа стачка:

Нацията е изправена пред сериозни провлеми, дори пред конфронтация.

Потребен е час по-скоро политически подход за намиране на приемливо решение за двете страни.

Няма нищо по-тъжно в политиката от това да се каже: късно е вече!

Хилядите репресирани, останали живи, призовават за хладен разум, за да не се изправят брат срещу брата, син срещу баща»

София, 27.12.1989 г.

/ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/

X   X   X

София, 29 [?} декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на ОТКРИТОТО ПИСМО на независимите сдружения от град Плевен /Независим клуб за гласност и демокрация, Независимо дружество за защита на правата на човека, Независима профсъюзна федерация "Подкрепа", Клуб на репресираните и Независимо студентско дружество/.

Идеите на Демокрацията пробиват като слънчеви лъчи черните облаци на тоталитаризма, покривали 45 години политическия небосвод на България. Във всенародния поход за коренно преустройство с активна гражданска позиция се включват все по-широки слоеве от населението и търсят спасителен път за Родината, доведена до стопанска разруха, политическа и нравствена криза от плутократската командно-административна система. Карциномният клан Живков бе изрязан на Ноемврийския пленум на ЦК на БКП, но метастазите му във всички звена на системата са все още живи и жизнени. Те притежават сили и средства за да възпират обновителните процеси и грубо да манипулират общественото мнение, приписвайки старите си престъпления и новите си грехове на Независимите сдружения и свободомислешите граждани. Ярък израз на това са и опитите на отговорни служители и екипи от Българската телевизия, Българското радио и повечето от централните и областните ежедневници да представят митинга на Демократичните сили в София на 17.12.1989 г. пред Народното събрание като сборище на "екстремисти" и "политически лумпени". Успоредно с това по така добре познатия сценарий се поде кампания срещу един от най-компетентните, уважавани и спечелили народното доверие и обич журналисти - Кеворк Кеворкян и Председателя на Координационния съвет на Независичмите струдентски дружества - Емил Кошлуков. Подобни кампании се мултиплицират и в провинцията срещу активисти на независимите сдружения. Аморално и недостойно е, когато Българската общественост консолидира своите градивни интелектуални и трудови сили, за да се спаси от национална катастрофа, корумпирани журналисти, креатури на бившия режим да превръщат средствата за масова информация в трибунал на ждановско-балевска "революционна бдителност".

Нека изтрием баналните клишета и щампи! Нека разрушим порочните модели на старото мислене!

Пречистени, с висока нравственост, професионализъм, компетентност и политическа култура на Възкръснем за БЪДЕЩЕТО на БЪЛГАРИЯ!

Плевен, 19.12.1989 година

/ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/

X   X   X

София, 28 декември - Следва пълният текст на предоставеното за разпространение ИЗЛОЖЕНИЕ на "Комитет 273", внесено в Комисията за защита на овществените интереси и правата на гражданите към Народното събрание на Народна република България.

Уважаеми народни представители,

Естествено е движението по пътя към демократизация на нашия обществен живот да включи и реформа на нашата наказателна система. През изтеклия месец в това отношение вече бяха направени първи крачки. Но те съвсем не са достатъчни. Те са само началото на един процес, чиято интензивност ще бъде верен барометър на темповете на преустройството у нас.

Искаме да обърнем вашето внимание, а заедно с това и вниманието на Българската общественост върху един, колкото правен, толкова и нравствен провлем, самото присъствие на който в нашия живот отрежда на страната ни отново място на опашката на общоевропейския процес. Този проблем, по-точно, тази бездна от провлеми възниква от присъствието в нашия Наказателен кодекс на смъртното наказание. Там, в чл.37, ал.2 се казва, че то е само "временна и изключителна мярка". Тази квалификация е възприета може би единствено с цел да се отдаде с думи дължимото на факта, че идейните вдъхновители на едно общество, което нарече себе си "социалистическо", са били в челните редици на борците срещу смъртното наказание през 19 век. Още по времето, когато организираното по законодателен път убийство ве въведено като "временна" мярка в нашия Наказателен кодекс, в много страни по света то вече не фигурираше, не се прилагаше. Понастоящем смъртното наказание е отменено в по-голямата част от европейските страни и в много други страни по света - най-вече в такива, в които то никога не е било квалифицирано като "временна" мярка. А за политически престъпления, срещу каквито то е предвидено да се употребява най-вече у нас, в тези страни то е отменено дори по-рано, отколкото за криминални престъпления.

През изтеклите десетилетия ние не знаехме и продължаваме да не знаем колко души са били осъдени на смърт от 1944 г. насам, по какви обвинения и спрямо колко от тях наказанието е било изпълнено. Тази статистика, подобно на много други, е закрита за нашата общественост. Независимо от това, че не можем да преценим мащабите на прилагането на това наказание, ние смятаме, че самото му съществуване в края на 20 век е недопустимо.

Фактът, че в едно общество има хора, които вършат деяния, които други хора намират за достойни да бъдат наказани със смърт, е слабост колкото на престъпниците, толкова и на самото общество. Човек не се ражда престъпник, нито идва сред нас като такъв от друга планета. Той най-напред е расъл, учил, работил, радвал се е и е страдал сред нас и заедно с нас. Ние отначало сме създали от невинния човек престъпник, а след това сме го изправили до стената. Не сме ли длъжни да бъдем по-снизходителни към подобно творение? Всеки път, когато обществото прибягва до наказанието, за да се защити от собствените си недостатъци, то засвидетелствува своето безсилие. Връх на това безсилие е умъртвяването на онези, които, рядко по свой избор, са станали въплъщение на тези недостатъци. Употребата срещу тях на подобни крайни средства е свидетелство, че обществото се нуждае от цялостна промяна на всички свои структури. Премахването на смъртното наказание би било не само симптом, но и принос към подобна промяна.

Днес онези, които смятат, че смъртното наказание има място в нашата наказателна система, привеждат два основни довода в негова защита:

Според първия от тях, то е справедливо, тъй като има престъпления, които заслужават да бъдат наказани със смърт. Последователно проведен, този възглед води до древното "око за око, зъб за зъб", до квалифицираните публични екзекуции, т.е. до кладата и набиването на кол. Защото от това, да кажеш, че е справедливо този, който е убил, да бъде на свой ред убит, до това, да се съгласиш, че всеки убиец трябва да бъде убит и то по същия начин и със същите средства, с които той е убил, има само една крачка. Приемайки подобна логика, законодателят възприема същия нравствен стандарт, застава на една и съща морална плоскост с убиеца. Съвременното законодателство отдавна е отхвърлило подобен начин на поставяне на проблема - във всички случаи, освен в един, когато става дума за оправдаването на смъртното наказание изобщо.

Според втория довод, смъртното наказание е оправдано, тъй като играе ролята на въздържащ фактор, заплашвайки потенциалния престъпник с нещо, което му е безусловно скъпо. Но досега никой никъде не е доказал въздържащия ефект на смъртното наказание, пък и едва ли е възможно той да се докаже. Но дори да бъде доказан, самата логика на подбвно "оправдаване" поразява със своята безнравственост. Според нея човекът, който подлежи на умъртвяване, е само средство за сплашване на друг човек, който би се явил евентуална заплаха за живота на трети човек. Но кой дава право на законодателя да наказва един човек не заради самия него, а заради други хора?

Недоказаните "позитивни" ефекти на смъртното наказание биха могли да се допълнят с доказаните поражения, които то нанася както върху моралното съзнание на обикновения гражданин, така и върху опитите да се намали престъпността чрез други средства. Използуването му със санкцията на държавата, т.е. на инстанцията, която иска да наложи ред и всеобщо приемливи норми на обществения живот, внушава на хората, че има случаи, в които убийството е "редно" и "нормално". Чрез тази по същество злоупотреба с авторитета, държавата косвено възпитава своите граждани в убийство. Няма никакво съмнение, че до голяма степен бруталността и насилието в нашия обществен живот са обусловени от съществуването тъкмо на онова, което в представите на много хора е призвано да служи като "въздържащ фактор". Примери в това отношение биха могли да се приведат със стотици. Тъкмо доказаните негативни ефекти на смъртното наказание са предизвикали премахването на публичното му изпълнение. Но защо нашият законодател се е спрял на тази срамежлива полумярка - изпълнението му далеч от очите и ушите на хората? С това той не е ли признал косвено неговата срамност, неговата трудна съвместимост редом с останалите обществени функции?

Уважаеми народни представители, ние, членовете на "Комитет 273" намираме за несъвместимо движението към демократизация на нашия обществен живот и запазването на смъртното наказание в нашата наказателна система. Смятаме, че с премахването му нашето законодателство е изостанало с десетилетия от законодателствата на другите европейски страни. Ето защо предлагаме още на следващата сесия на Народното събрание то да бъде премахнато изцяло и заменено със следващото по тежест наказание, предвидено в Наказателния кодекс на НРБ.

София 27.12.1989 Г.

/ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/

X   X   X

София, 28 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на ПРОГРАМАТА на Македонския дискусионен клуб "Вардар" в Благоевград.

Като подкрепяме непреодолимото желание на всички културни и свободни народи от нашия континент за изграждане на Общ европейски дом, като имаме предвид съвременното обществено-политическо развитие на България в условията на един постоянно нарастващ стремеж към гласност и демокрация,
като отчитаме десетилетния застой в редица области от духовния живот на българския народ, породил необходимостта от ново мислене и дела по всички въпроси на деня и историята,

МАКЕДОНСКИЯТ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ "ВАРДАР" СЕ ОБЯВЯВА ЗА:

1. Широко популяризиране сред българската и световната общественост на историческото минало, културните традиции и съвременното положение на Македония.
2. Защита на българското историческо минало, традиции и култура в Македония чрез научна, просветна и пропагандна дейност.
3. Гласност, демокрация и плурализъм като необходими условия за осъществяване на дейността си.
4. Осигуряване на свободна трибуна за изказване на алтернативни мнения по проблемите на обществено-политическото ни развитие и националния въпрос.
5. Поддържане на постоянни контакти с научни институти, средствата за масова информация, официални и независими организации и сдружения, Българската православна църква както от страната, така и от чужвина.
6. Установяване на връзки с емиграцията в Америка, Австралия и Европа на основата на културно-просветните начинания.
7. Приемане на програма за официално чествуване на събития и имена, отнасящи се за историческото минало на Македония.
8. Широко застъпване на по-важни исторически събития и личности, култура и фолклор от Македония в учебните дисциплини на всички нива от образователната система.
9. Възстановяване и правилно отношение към забравени и умишлено непопуляризирани духовни и материални паметници на културата в Македония.
10. Преоценка на наименованията на селища, граждански обекти, обществени институции и заведения с оглед традициите на населеното място или географския ареал.
11.Организиране, провеждане и популяризиране на различни културно-просветни прояви.
12. Осъществяване на самостоятелна пропагандна и печатна дейност съгласно действуващите в страната закони.
13. Създаване на независим Съюз на македонските културно-просветни клувове и дружества с център гр.София.
14. Възстановяване на Македонския научен институт.

Македонският дискусионен клув "Вардар" е независима културно-просветна организация, която ще работи по своята програма в съответствие с Конституцията на Народна Репувлика България и международно приетите споразумения за правата на човека от Хелзинки и Виена.

Благоевград, 1.12.1989 г.

/ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/

X   X   X

София, 28 декември - Следва пълният текст на предоставената за разпространение РЕЗОЛЮЦИЯ на Общоградския митинг в Бургас, организиран от независимите демократични сдружения /Клуб за гласност и демокрация, Клуб "19 ноември", Независимо сдружение ЕКОГЛАСНОСТ, Независимо дружество за защита на правата на човека, Независим лекарски съюз и Независимо дружество за защита на правата на ученическата младеж/ на 9 декември 1989 година.

Митингът на бургаското гражданство, свикан в навечерието на пленума на ЦК на БКП на 11 декември и сесията на Народното събрание на 14 декември, приветствува стремежа на партийното и държавното ръководство на страната да следва курса към обновление на обществото ни в изпълнение решенията на пленума на ЦК на БКП ог 10 ноември 1989 година.

Оценявайки обаче обстановката на бързи политически промени към демокрация в страните от социалистическия лагер, митингът настоява за още по-бързи и радикални промени в партийния и държавния апарат, както във висшия ешелон, така и в ръководствата по места. Ние, гражданите на Бургас, от дълги години сме свидетели и потърпевши на некомпетентно, недалновидно и в редица случаи политически безпринципно ръководене от страна на местното партийно и държавно ръководство. То допусна многобройни компромиси и грешки в своята работа, които доведоха до тежки последици за всички ни. Грозен, мръсен и неблагоустроен град, лошо снабдяване, хаос в транспорта, хроничен жилищен проблем, изкуствено раздухвано недоверие между интелигенцията и трудовите маси. Най-тежката последица от командно-административния метод на управление е екологическата рана нанесена на Бургаския регион. Хиляди декари плодородна земя за изхранване бяха безвъзвратно погребани под нефтохимическия комбинат и под създадената вече фирма "Промет" в Дебелт. Акваторията на Бургаския залив е пред загиване от системно изхвърляне на непречистени отпадни води, нефт и нефтопродукти. Ние отдавна дишаме въздух, в който вредните вещества далеч надхвърлят нормите на пределно допустимите концентрации.А сега сме принудени да пием и вода, отровена от тежки метали. Задълбочаването на тази екологическа рана се измерва с непрестанно нарастващия брой на психофизическите увреждания на хората, живеещи тук и с тревожния процент на уродство и смъртност при децата. Затова днес митингът гласува категорично вот на недоверие на местното партийно и държавно ръководство. Бургаското гражданство изисква и настоява:

1. Да се отнемат мандатите на досегашните народни представители на Бургас.

2. Незававно да бъде освободен по целесъобразност Николай Жишев от поста първи секретар на Областния комитет на БКП заедно с цялото му обкръжение. На освободените да бъде потърсена персонална отговорност за щетите, нанесени на бургаската общественост в областта на икономиката, екологията, духовния живот и социалната сфера.

3. Народното събрание да изиска спешно от Областния народен съвет в Бургас засекретения доклад за екологическите проблеми в бургаския регион като му даде публична гласност. Да бъде съставена специална парламентарна комисия за срочно разследване на обстоятелствата, довели Бургас и района на прага на екологическата катастрофа. В състава на комисията да бъдат включени независими специалисти, еколози, лекари и други.

Народното събрание да предприеме незабавни мерки за финансово обезпечаване на комплексна действуваща програма, насочена конкретно за бургаския регион, за да бъде възстановено екологическото равновесие и опазено човешкото здраве. Да бъдат дадени под съд онези, които са скривали истината или са помагали със своята индиферентност за нейното преиначаване.

4. Да бъдат незабавно спрени всички екологически вредни и опасни производства в нефтохимическия комбинат до практическото внедряване на безотпадна пречиствателна система,независимо от нейната стойност в левове или валута.

5. Чрез обществено осъждане да се реши целесъобразността от по-нататъшното функциониране на фирма "Промет" - Дебелт и възможността за трансформирането й в екологически чисто и рентабилно производство.

6. Да бъде спряно в Бургаския район инвестирането на обекти на тежката промишленост като средствата се насочат за строеж на болници, училища и за благоустрояване.

7. Да въде дадена сградата на междуокръжната партийна школа за нуждите на здравеопазването в Бургас.

9. Да бъде дадена сградата на областния и общинския комитет на БКП за градска поликлиника.
 

С оглед на ускоряването на процеса на преустройство на обществото в дух на гласност и демокрация, митингът настоява още за следното:

1. Незабавно да бъдат отменени от Конституцията на Народна Репувлика България текстовете, узаконяващи ръководната роля на БКП.

2. Да се разработи нова изборна система за условията на многопартийност на управлението, която да бъде предложена за всенародно обсъждане.

3. Да се създаде нов закон за собствеността като се осигури правна равнопоставеност на всички форми на собственост, да се премине към пазарна икономика на страната.

4. Да се създаде закон за земята и се извърши цялостна аграрна реформа като се даде възможност на народа за безвъзмездно получаване на земя с право на онаследяване.

5. Да се създаде закон за печата, гарантиращ свобода на словото и издателската дейност с премахване на политическата цензура.

6. Да се разделят законодателната, изпълнителната и съдебната власт.

7. Да се приведе законодателството в съответствие с международните конвенции, пактове и харти, ратифицирани от Народна република България.

8. Да спре финансирането от държавния бюджет на БКП и другите обществени организации.

9. Да бъде премахната номенклатурата и всички привилегии, свързани с нея.

10. Да бъдат разформировани партийните организации по месторабота.

11. Да бъдат деполитизирани армията, милицията и органите на Държавна сигурност.

12. Да се деидеологизира образованието и да бъдат премахнати привилегиите при кандидатствуване във ВУЗ.

13. Да бъде гарантирана независимостта на творческите съюзи и профсъюзите.

14. Да се даде незабавно гласност на целогодишните доходи на висшия ешелон, пълния списък на резиденциите и разходите по тяхната издръжка.

15. В парламентарната комисия по разследване на деформациите в обществения и стопанския живот да бъдат включени представители на независимите сдружения.

/ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/

X   X   X

София, 28 декември - Следва пълният текст на предоставеното за разпространение ПРОТЕСТНО ПИСМО до ръководството на Комитета за телевизия и радио от Независимия съюз на демократичните сили и от Македонския дискусионен клуб "Вардар" в Благоевград.

На 24.12.1989 г. в предаването на програма "Хоризонт" "Неделя-150" в диалога с П. Берон и А. Вагенщайн, водещият предаването под формата на запитване изнесе информация, че в Благоевград се е провел "... противобългарски митинг". Това е груба лъжа, която няма прецедент. Подобни "информации" създават напрежение и предизвикват объркване.

Сега повече от всякога информациите трябва да въдат достоверни, проверени и поднасяни нетенденциозно. Възмутени сме!

От името на независимите организации и независимите граждани на Благоевград ИСКАМЕ:

1.  Да престанат фалшификациите на информацията!

2.  Да се потърси отговорност на лицата, допуснали излъчването на неверна информация и лично на водещия споменатото предаване.

3.  Официално да се опровергае казаното на 24.12.1989 г. в предаването "Неделя-150".

 Да се извините на благоевградската и цялата българска общественост за поднесената неверна информация.

/ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/

 

X   X   X

София, 28 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на ДЕКЛАРАЦИЯТА на Клуба "Журналистическа инициатива".

Изразяваме удовлетворение, че на извънредно заседание на Управителния съвет на СБЖ на 10.12.1989 г. надделя изразената и от Клуба "Журналистическа инициатива" позиция за необходимостта от извънреден конгрес на Съюза на Българските журналисти.

На поредната сбирка на Клуба вяха обсъдени и приети следните принципни положения:

1. Извънредният конгрес на СБЖ да се проведе с личното участие на всички съюзни членове. Поради текущата ни работа, предлагаме конгресът да се проведе в последната съвота и неделя на месец януари 1990 г. в зала 1 на НДК.

2. В подготвителната работа за конгреса Клубът "Журналистическа инициатива" ще участва с конкретни предложения за начина на неговото провеждане.

3. Нашата предконгресна платформа включва изработването на нов Устав и Програма на СБЖ върху следните принципи:

 - Съюзът на българските журналисти да се обяви за автономна професионално-творческа организация. Той да е автономен от политически организации, държавни органи и структури, стопански и административни звена и от други обществени организации и движения;
 - Съюзът на българските журналисти да съществува и да действува в съответствие с Конституцията, законите и своя Устав;
 - Да въде открит за всички, които се издържат от журналистически труд и да защищава техните професионални права и интереси в съответствие с принципите и средствата на профсъюзната зашита;
 - Новият съюз на българските журналисти да се бори за правно гарантирана свобода на мнението, словото и печата и правото на личността свободно да търси, получава и разпространява всякакъв вид информация и идеи чрез всички средства без оглед на държавните граници, в съответствие с чл.19 на Всеобщата декларация за правата на човека и други международно-правни документи, подписани от Народна република България.
 - Упражнявайки правото си на законодателна инициатива, СБЖ да участва активно в изработването на нов закон за свободата на мнението, печата и информацията;
 - Да настоява средствата за масова информация с национално значение, като Радиото, Телевизията, БТА, и София прес да бъдат пряко подчинени на НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ;
 - ръководните органи на СБЖ да се избират пряко от конгреса с тайно гласуване и да се отчитат пред конгреса;
 - Независимо от окончателната им структура, която подлежи на дискутиране, численият им състав да бъде сведен до оптималеноперативен минимум;
 - В ръководните органи на СБЖ не трябва да влизат лица, които са на ръководни длъжности и по силата на служебното си положение са страна в трудово-правните отношения с редовите журналисти /включително от главен редактор нагоре/;
 - Конгресът трябва ясно да изрази своето отношение към ограничаващите журналиста методи и средства на тоталитарно-бюрократичната система, за да се възвърне достойнството на българските журналисти и народното доверие към тях;
 - Конгресът трябва да направи отчет на мрачния период на сталинската журналистика, която е придатък към тоталитарно-бюрократичната система и репресивния апарат, да я осъди, а новият съюз да се разграничи от това време и от хората-символи на този период.

/ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/

X   X   X

НА ВНИМАНИЕТО НА НАШИТЕ АБОНАТИ И ЧИТАТЕЛИ

Напомняме на всички, които проявяват интерес към Бюлетина ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР", че е време да помислят за подновяването на абонамента си за желан от тях срок през 1990 година. Месечният авонамент е 44 лева.

В бюлетина, който излиза всеки работен ден, ще продължим да публикуваме безплатно в пълен текст различни програмни документи: декларации, петиции, решения, отворени писма, обръщения, платформи, резолюции и други на обществени организации и неформални сдружения.

За абонирането няма никакви ограничения, а адресът на Абонаментната служба е: София 1040, бул. "Ленин" номер 49, телефони: 70-51-94 и 73-37-231.
 

ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"