София, 28 септември 1992 година
        Брой 190 /720/
    

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София, 28 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЗА ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА В БЪЛГАРИЯ.

Българските социалдемократи следят с нарастваща загриженост развитието на политическата обстановка у нас. Страната е изправена пред опасността от развитието на политическата криза, предизвикана от застоя в провеждането на икономическата реформа. Рязко нараства социалното напрежение.

Политиката на СДС (движение) доведе до конфронтация не само с останалите парламентарни сили, но и с всички - президента, извънпарламентарната опозиция, синдикатите, частния бизнес, независимата преса, църквата.

Изпълнителното бюро на Българската социалдемократическа партия (БСДП) категорично подкрепя позицията на президента д-р Желев за позитивна промяна в политиката на управляващите. Тази промяна не трябва да се основава на идеологически схеми, а да отчита реалните проблеми на общественото развитие и да търси начини за тяхното решаване. Обръщението на реформата към потребностите на обикновения човек и постигането на национално съгласие по основните въпроси на ускоряването на икономическите и политическите промени в страната нямат разумна алтернатива.

БСДП отново заявява своята готовност за активно сътрудничество с всички демократични сили, включително и онези среди в СДС, които са останали верни на идеалите, в името на които беше създаден Съюзът на демократичните сили. Залогът днес е съдбата на България.

София, 24 септември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 28 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СТАНОВИЩЕ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ПАРТИИ И ДВИЖЕНИЯ "ЕРА-3" ПО ВЪПРОСА ЗА ВОТА НА НЕДОВЕРИЕ КЪМ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ. Документът е прочетен от председателя на Народното събрание при откриване на пленарното заседание на 24 септември 1992 година.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Принудени сме да изразим становището си по този начин, предвид незачитане на елементарните правила на морала от страна на парламентарната група на БСП в качеството им на коалиционни партньори. Все още не може да се разбере от някои, че демокрацията изисква нови прояви на отговорност и времето отхвърля старото тоталитарно високомерие, а законът създава равноправие между политическите партии. Опозицията, в която се намираме, не работи действено и широкомащабно, съсредоточава се върху дребни проблеми, без да използва възможности, не отчита и факта, че в разликата на позициите и толерантността в една коалиция се намира гаранцията за развитието на тази коалиция.

По въпроса за спекулациите около председателя на Народното събрание ние смятаме:

Народното събрание се превръща в поле за недостойни сделки, за разчистване на лични сметки и това поведение не само унижава отделни личности, но и отклонява общественото внимание от болезнените проблеми на България.

Съюз "ЕРА-3" смята, че г-н Савов не заслужава подобна спекула с името му и не вижда с какво останалите го превъзхождат.

Съюз "ЕРА-3” изисква да се спре акцентът върху отделни постове и да се насочат усилията към решаване на неотложните задачи, за които хората са избрали всички ви. Народът не е гласувал, за да наблюдава безполезни дебати и реторики, а е вложил в бюлетините своите надежди за по-добър живот.

Внезапните хрумвания на ДПС не са израз на някаква справедливост, а крият борба за надмощие, власт, дивиденти и незадоволени амбиции.

Подобни реакции от тяхна страна трябваше да има за защита на собствените им членове, но тя до днес липсва.

В този аспект Съюз "ЕРА-3" като законна парламентарна партия не е съгласен с поставения вот на недоверие спрямо председателя на Народното събрание г-н Стефан Савов.

София, 24 септември 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ на СЪЮЗ "ЕРА-3": Славомир Цанков                СЕКРЕТАР: Добри Добрев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 28 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА РЪКОВОДСТВОТО НА КОНСУЛТАТИВНИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ КОНСТИТУЦИОНЕН ФОРУМ ПО ПОВОД НА СРЕЩАТА МУ С ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

Конституционният форум се солидаризира с констатациите на президента за вътрешнополитическото положение в страната и подкрепя неговите виждания за търсенето на изход от кризата.

На срещата между президента на Република България д-р Желю Желев и ръководството на Конституционния форум (КФ) бяха поставени въпросите за бедственото положение на редица социални групи в обществото ни: интелигенцията, държавните служители, пенсионери и т.н. Конституционният форум изказа своите виждания по най-острите проблеми на икономиката на страната и подчерта, че национален консенсус е необходим и следва да се търси само в сферата на икономическата реформа и темповете за нейното провеждане.

София, 17 септември 1992 г.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ: проф. Чавдаров

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 28 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" ЗА ПОЛИТИЧЕСКОТО ПОЛОЖЕНИЕ В СТРАНАТА.

Като обсъди социалнополитическото положение в Република България и опитите за дестабилизация от страна на част от управляващите кръгове:

отстоявайки своята непоклатима позиция относно правата и свободите на всеки български гражданин и на отделните етнически малцинства в страната;

отчитайки социалния диалог и партньорство като единствен изход от нарастващато напрежение в републиката;

поемайки своята морална отговорност като съучредител на СДС и основен двигател на неговата изборна победа,

Изпълнителният съвет (ИС) на Конфедерацията на труда (КТ) "ПОДКРЕПА" заявява:

1. Оценява като правилни исканията на парламентарната група на ДПС за коригиране на някои действия на управляващата коалиция в парламентарната, изпълнителната и съдебната власт.

2. Подкрепя позицията на президента на републиката Желю Желев относно "войната срещу всички", водена от отделни представители на СДС. Тези хора компрометират в критичен момент единствената надежда за България - "синята идея".

3. Поддържа становището, че единствената алтернатива за страната сега е председател на Народното събрание и министър-председател да бъдат представители на СДС. Отказът от тази политическа отговорност е предателство към милионите, гласували със синята бюлетина.

4. Намира поведението на някои народни представители от парламентарната група на СДС за недостойно и свързано с лични амбиции. Сцените, разиграли се в парламента през последните дни, са срамни и унизителни.

София, 24 септември 1992 г.

ЗА ИС на КТ "ПОДКРЕПА":

Олег Чулев, вицепрезидент

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 28 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ ПО ВЪПРОСА ЗА ПРАВОМОЩИЯТА НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА.

В последно време за хората на наемния труд става все по-очевидно твърде тясното сътрудничество между президента на републиката и двата синдиката - КТ "Подкрепа" и КНСБ. Повече от ясно е, че в критични политически ситуации мнението на президента задължително се покрива с мнението на синдикалните лидери от тези централи. Подобно тясно сътрудничество на президента със синдикатите и търсене на политическа патерица в тяхно лице според нас компрометира неговата фигура. Защото всеизвестно е, че в цивилизования свят основният партньор на синдикатите са работодателите и изпълнителната власт. Това е така, защото тези две страни притежават така наречената колективно-договорна сила и посредством диалог биха могли да решават проблемите на хората на наемния труд.

Изпълнителният съвет на Националния професионален съюз (НПС) смята за свое задължение да призове президента на републиката да осъществява своите правомощия, като влияе на политиката именно посредством нейните институционални образувания - партиите и органите на държавната власт. Такъв начин на поведение би бил достоен за държавник във всяка една цивилизована държава. Всичко друго би увредило на интересите както на президентската институция, така и на синдикатите.

София, 19 септември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 28 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ТЕЛЕГРАМА ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СВЕТИЯ СИНОД И ПАТРИАРХ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА МАКСИМ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРИЛАГАНЕТО НА РЕШЕНИЕ НА СИНОДА.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Архиерейският събор на Българската православна църква на 22 юли 1992 г. по силата на църковните канони отне духовния сан на бившия йеромонах Христофор, сега Христо Петров Събев. Същият неправомерно носи свещеническа форма, с която се явява и в Народното събрание. Светият синод в заседанието си на 24 септември 1992 г. реши да Ви замоли да се разпоредите депутатът Христо Събев да не се явява на заседания в парламента в свещеническа форма.

София, 24 септември 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ на СВЕТИЯ СИНОД: МАКСИМ, ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 28 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПАМЕТНА ЗАПИСКА (ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА) НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ПО ВЪПРОСА ЗА ИКОНОМИЧЕСКАТА И ФИНАНСОВАТА ПОЛИТИКА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО.

III. Доходите на населението и трудовата заетост са едни от най-невралгичните и конфликтни области във взаимоотношенията между правителството и синдикатите. Задълбочаващата се рецесия, отлагането на приватизацията и преструктурирането нанесоха тежък удар върху жизненото равнище на българските граждани и предизвикват остра и силова реакция от страна на синдикалните централи.

КНСБ многократно досега е изразявала своята позиция, че успешното провеждане на икономическата реформа е невъзможно без разработването и прилагането на адекватна за нашите условия политика на доходите и заетостта, която да е съобразена не само с финансовите, но и с другите макроикономически и социални параметри на прехода към пазарно стопанство. За съжаление тази позиция не среща разбиране и не се приема от правителството. Обективно възникващите проблеми продължават да се решават "на парче", често в зависимост от силата на упражнявания върху правителството и другите държавни органи натиск от страна на работещите в отделни отрасли или на социални групи от населението.

1. Въпреки декларациите и уверенията за запазване на реалните доходи през тази година правителството продължава да провежда силно ограничителна политика в областта на доходите като основен и едва ли не единствен начин за овладяване на инфлацията и за финансова стабилизация. Това води до непрекъснато намаляване на реалните доходи и прогресиращо обедняване на преобладаващата част от населението.

До края на юни 1992 г. на практика бяха замразени заплатите в бюджетната сфера, минималната работна заплата за страната, пенсиите, обезщетенията за безработица и другите социални плащания. Незначително е нарастването на работната заплата в производствената сфера. Само за шестте месеца от началото на годината е налице нов спад на реалните доходи от заплати и социални плащания с около 25-30 на сто, при спад средно за цялата минала година около 50-55 на сто. Увеличаването на заплатите в бюджетната сфера и компенсациите на социалните плащания, както и актуализирането на пенсиите, компенсират малка част от спадането на реалните доходи досега. Приетата от правителството и неподкрепена от синдикатите и от работодателите нова Наредба за регулиране на средствата за работната заплата в производствената сфера допълнително ограничава възможностите за нарастване на заплатите дори и в предприятията, които имат възможност да увеличат производството.

2. Всичко това е съпроводено с продължаващо закриване на работни места в държавния сектор и опасно както от социална, така и от икономическа гледна точка нарастване на безработицата. По данни на Националния статистически институт през миналата година са закрити над 650 хиляди работни места, а за шестте месеца от началото на тази година (без селското стопанство) - нови над 110 хиляди. Официално регистрираните безработни в края на м. август 1992 г. надхвърлиха 515 хиляди души. Реално безработните в страната са с около 200 000 души повече. Особено тревожни размери придобива т.нар. "етническа безработица" сред турското и циганското население, която в някои райони на страната надхвърля 80-85 на сто. Това доведе до нова изселническа вълна, която обхвана над 100 000 души от турското население. Налице са обстоятелства, които дават основание да се очаква нарастване на безработицата до края на годината: предстои приватизация, преструктуриране, закриване и фалити на много държавни и общински фирми и предприятия; ще нарасне броят на търсещите работа от завършилите средните и висшите учебни заведения, както и от уволнените от казармата; ще бъдат освободени от работа сезонно заетите през лятото в селското стопанство, хранителната промишленост, строителството, търговията и другите отрасли.

Продължаващото намаляване на реалните доходи, нарастването на безработицата, намаляването на работните места в държавния сектор и ограничените възможности на частния сектор засилват социалното недоволство и тласкат немалко хора към различни незаконни източници на доходи, включително към престъпност, емиграция и стихийни протести. Реална алтернатива на бедността, безработицата, масовата емиграция и стопанската престъпност няма. Правителството гледа на тези явления като на неизбежно следствие от реформата и т.нар. преход към пазарна икономика.

IV. Ключов елемент в първоначалните намерения на правителството и важен фактор за неговата популярност беше амбицията за ускоряване на приватизацията и подпомагане на частната инициатива. Правителството категорично е заявявало, че осъзнава неефективността на държавния сектор и поради това се стреми към насърчаване на частния бизнес, частната собственост и предприемаческата активност. Независимо от добрите намерения практическата политика по отношение на частния бизнес е погрешна и нелогична:

1. Конкретните параметри на стабилизационната политика не само не насърчават, но дори свиват полето на легалната частна инициатива и по този начин я компрометират двойно - и като я лишават от възможност да се конкурира равностойно с държавния сектор, и като я ориентират към нелегални търговски операции, което влошава нейния имидж сред обществеността. Нерадостно е положението, когато частният бизнес масово се асоциира, включително и в официални изказвания, или с мафия, или с официална спекула.

2. Завързалата се политическа борба около държавните предприятия отново повишава тяхната роля в икономиката за сметка на частния сектор. Именно държавните предприятия, а не частният бизнес, се оказват сега бездънна златна мина за финансиране на политически групировки и като такива добиват особено значение и за новата власт.

3. Истинската пазарна икономика може да се изгражда само чрез независим частен бизнес, а налаганата сега икономическа система води до насилствена симбиоза на държавния сектор с частни фирми. Частният предприемач намира достъп до необходимите му ресурси само в държавния сектор, а мениджърът в държавното предприятие ползва предприемаческата активност на частния сектор за реализация на продукцията си. Така държавният сектор и частният бизнес стават взаимно зависими вместо свободни партньори.

4. Частният бизнес засега не получава нито едно от благоприятните условия, на които се разчита за неговото толериране в други страни. Данъчната и кредитната политика го поставят в еднакво неблагоприятни условия с държавните мастодонти. В някои области условията са дори по-неблагоприятни, например поради примката на банковата система, която не лови големите длъжници. Частният бизнес не ползва и правото на обикновен данъкоплатец - да бъде пазен и защитаван от насилие и шантаж.

Може би най-фрапантен израз на абсурдната и гротескна ситуация, в която е поставен частният бизнес, е готовността му да търси подкрепата на синдикатите за промяна в икономическите условия за развитието му. Макар че КНСБ осъзнава ролята на частния сектор и е готова за такава подкрепа, фактът остава и е достоен за сериозен размисъл.

КНСБ неведнъж е заявявала своята готовност за конкретен диалог с правителството по всички принципни въпроси на икономическата реформа. За съжаление официалната антисиндикална политика, обвиненията към синдикатите за превишаване на техните права, за стремеж за ограничаване на действията на изпълнителната власт прекъснаха реалното социално партньорство.

При това положение ръководството на КНСБ не смята за необходимо да продължава опитите си чрез диалог да внася корекции в икономическата и във финансовата политика на правителството. Равностойното й партниране, поемане на отговорност и оказване на социална поддръжка от синдикатите на реформата е възможна само при смяна на политиката или на икономическия екип.

В този смисъл настоящата Паметна записка следва да се приеме като аргументиран отказ от синдикална подкрепа на икономическата реформа в България.

Същевременно КНСБ ще продължи да сътрудничи на държавните ведомства и на експертните групи при обсъждането на законопроекти и решения, засягащи социалното осигуряване, социалното подпомагане, компенсациите на доходите, регионалните и отрасловите програми за алтернативна заетост и др. Тази конкретна законодателна и управленска дейност не губи своето значение независимо от смяната на правителствата и осигурява необходимата приемственост и стабилност на индустриалната и социалноосигурителната система.

София, септември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 28 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ИНТЕРВЮ С ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕС БЛОК ЖОРЖ ГАНЧЕВ ПО ПОВОД НА УЧАСТИЕТО МУ В РАБОТАТА НА КОНГРЕСА НА МЕЖДУНАРОДНАТА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНА ОРГАНИЗАЦИЯ ИПИ - ИНИЦИАТИВИ ЗА МЕЖДУНАРОДНО ПАРТНЬОРСТВО, СЪСТОЯЛ СЕ В ГЕРМАНСКИЯ ГРАД ВОЛФСБУРГ ОТ 16 ДО 18 СЕПТЕМВРИ 1992 Г.

- Каква е същността на този световен форум?

- Без съмнение той има голямо практическо значение. Присъстваха видни политици, бизнесмени, учени от 57 страни на Европа, Америка и Азия. Съорганизатори бяха Римският клуб, Дойче банк, концерните "Сименс", "Фош" и "Фолксваген". Сред участниците бяха Жак Делор, шефът на ЮНЕСКО Федерико Майор, президентът на Римския клуб Хохлайтнер, президентът на Белорусия Шушкевич, световноизвестни учени, видни бизнесмени. Интерес предизвикаха присъствието и словото на Михаил Горбачов, който след избирането му за председател на "Зеления кръст" в Рио де Жанейро се доказва като фигура от световен мащаб. От името на д-р Тренчев и "Подкрепа" и от мое име и от името на Българския бизнес блок (БББ) му подарих албум за българските икони, платформата и програмата на БББ. В присъствието на президента на "Фолксваген" д-р Хаан Михаил Сергеевич каза, че следи българския политически живот, знаеше резултатите от президентските избори и целите на БББ. С радост той каза, че ще прочете внимателно нашата програма.

Радвам се, че на конгреса бе разисквана тезата, която вече две години защитавам - че икономиката трябва да командва политиката, а не обратното, както в България. В докладите на световнопризнати специалисти се говореше не толкова за "ноу хау" - "да знаеш как", а за "ноу уай" - "да знаеш защо": на каква цена се произвежда, каква е връзката с екополитиката в глобален мащаб. Богатите хора от Европа и Америка мислят с чувство за отговорност, защото вече си дават сметка, че не можеш да бъдеш щастлив на фона на бедността в останалите региони: рано или късно ще има социален взрив.

- Има ли България някакви реални шансове да получи подкрепа от международните бизнессреди?

- Засега изоставаме от Унгария, Полша и Чехо-Словакия. За да ни обърне светът по-голямо внимание, ние сами трябва да напомняме за себе си - ако щете, чрез успехите на нашия спорт и нашето изкуство, трябва да покажем с каква производствена база и с какви специалисти разполагаме, какво може да се спечели след инвестиране в нашата икономика. Трябва да подобрим рекламата за България, да имаме силно лоби в Брюксел, Страсбург и Вашингтон и да използваме личните си контакти.

След като с д-р Тренчев и Георги Прохазки от "Отворено общество" посетихме "Фолксваген" - един истински завод от XXI век, - аз разговарях с втория човек в концерна Петер Майер-Дом. Той прояви интерес за сътрудничество (евентуално с някой от нашите военни заводи), след като му разказах, че е възможно у нас да се произвеждат резервни части и инструменти. Очакваме писмо с конкретни предложения до Българския бизнес блок, за да осъществим връзката.

- Докато отсъствахте, у нас станаха бурни политически събития, поискани бяха оставки. Какво е отношението на БББ към създалата се ситуация?

- Не разполагам с пълна информация, но отсега мога да кажа, че ББ е отворен за диалог с всички политически сили. Не желаем да участваме в размахването на юмруци. Нека всичко се реши по парламентарен, по конституционен път, без ексцеси. Лично аз съм за социален мир, политически стабилитет и за постигане на консенсус при решаване на важните за цялата нация въпроси. За нас най-важно е България да бъде управлявана от професионалисти, без значение от техния партиен цвят - защото знаещи и можещи хора има и в СДС, и в БСП, и в извънпарламентарната опозиция.

Ако се стигне до необходимостта да бъде създадено коалиционно правителство, Българският бизнес блок е готов да поеме своя дял от отговорността чрез предлагането на компетентни личности.

В този напрегнат политически момент трябва да се прояви от всички ръководители чувство на огромна отговорност - и не толкова на политици, а на държавници, които милеят за България. Лично аз не губя оптимизма си за изхода от създалата се ситуация. Важното е да обичаме своя народ и да сме готови да му служим с всичките си сили! Видяното и чутото във Волфсбург също ме кара да бъда обнадежден на глобално ниво.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 28 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЦЕНТРАЛНИЯ КООРДИНАЦИОННО-ИЗПЪЛИТЕЛЕН СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА ОТЕЧЕСТВЕНА ПАРТИЯ "НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ". Документът е адресиран до Народното събрание, до президента на републиката, до Министерския съвет, до Министерството на културата, до дипломатическите мисии в София и до средствата за масова информация.

Тези дни средствата за масово осведомяване доведоха до знанието на всеки български гражданин вестта за предстоящи концерти в тринадесет български града на сръбската фолк-звезда Весна Змиянац.

Така в разстояние на месец време редовият българин (за втори път след скандалния баскетболен турнир на дружество "Левски" с участието на сръбски отбор) е неприятно сюрпризиран и остава без отговор на логични въпроси: разграден двор ли е България и кой дава право на безотговорни личности или инстанции така грубо да погазват поетите от правителството пред международната общност задължения?!

Във време, когато народът ни понася всеки ден огромни загуби от ембаргото, наложено от Съвета за сигурност към ООН над Сърбия и Черна гора, в отечеството ни се намират субекти, чиито действия, явно покровителствани от определени политически и икономически кръгове, нанасят непоправими морални, а не дай боже и нови материални щети на родината.

Ние - Централният изпълнителен съвет на Българската отечествена партия "Национален съюз" - остро протестираме против опитите да бъде нарушено ембаргото на световната организация над Сърбия и Черна гора, защото точно това се цели с така усърдно рекламираните концерти на сръбската певица.

Предупреждаваме съответните институции за голямата отговорност, която поемат с бездействието си при това грубо нарушаване от българска страна на международната воля.

Моралът ни на граждани на нова Европа изисква честно и достойно да спазваме стриктно изпълнението на всяко поето задължение.

Настояваме за безусловно спазване на ембаргото и за строги наказания на всеки, който с нарушаването му поставя под угроза името и авторитета на отечеството ни.

Пловдив, 15 септември 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Куманов

/Пресслужба "Куриер"/

[реклама]

*  *  *

СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ

СИНДИКАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ

01. КОНФЕДЕРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ (КНСБ)

Началото се поставя на Пленум на Централния съвет на Българския професионален съюз (БПС) на 25 ноември 1989 г., когато профсъюзите се обявяват за независими от политически организации, държавни органи и административно-стопански ръководства. Те приемат наименованието Независими български професионални съюзи. Състоялият се на 17 февруари 1990 г. XI извънреден конгрес на профсъюзите прераства в Първи учредителен конгрес, който утвърждава новата структура и новото наименование на организацията - Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ). Това е окончателното скъсване на синдикалната организация с казионното предназначение на профсъюзите, определено им от тоталитарната държава.

Конфедерацията е доброволно обединение на самостоятелни и равнопоставени федерации, отраслови, браншови и териториални синдикати, професионални и професионално-творчески организации, както и на други организации със синдикална насоченост, които приемат нейния Устав. Формира се от общо 74 колективни членове - основни и асоциирани. Функционира на основата на следните принципи: доброволност на участието, равнопоставеност на членовете, демократично определяне на целите и тяхното съвместно реализиране, организационна и финансова самостоятелност на членовете и синдикална солидарност, изборност и мандатност на ръководните длъжности.

КНСБ си поставя като основна цел представителството и защитата на основните социални и трудови интереси и права на своите членове, при съобразяване с нормите на действащото национално законодателство, на международните трудови конвенции. Тя и нейните членове са независими от политически партии и организации, от органи на държавната власт, от организации на работодателите и от всички други обществени и синдикални организации, движения и сдружения.

От останалите синдикални организации КНСБ се отличава с мястото, което заема в социално-обществения живот, превеса в количеството на членската маса, стратегията и тактиката за постигане на целите, които си поставя.

Конфедерацията обединява повече от 1 800 000 трудещи се от различни стопански сфери на дейност.

Ръководни органи са Координационният съвет, който включва председателя, заместник-председателите, изпълнителните секретари и председателите на основните членове на конфедерацията, а също и Изпълнителният комитет - в него влизат председателят, заместник-председателите, изпълнителните секретари и членове, избрани от Координационния съвет.

Председател е проф. Кръстьо Петков, а заместник-председатели са: проф. Светослав Ставрев, Диана Дамянова, д-р Желязко Христов и Иван Нейков.

Печатни органи са вестник "Труд" и месечните синдикални издания "Синдикална практика", "Кореспондентско обучение" и "Как живеем".

Към конфедерацията работи Институт за социални и синдикални изследвания.

Адрес за контакти: София-1000, пл. "Македония" N 1, тел.: 87-00-77; 86-65-01; 86-65-05.

/Пресслужба "Куриер"/

10:30:26
28.09.1992 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Любомир Йорданов
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!