27 юли 1994


27 юли 1994 година
Брой 145 /1190/


София, 2 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ "НОВА ДЕМОКРАЦИЯ" ИВАН ЛАЗАРОВ ПО ПОВОД НА ИЗЯВЛЕНИЯ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ.


Неотдавна г-н Ахмед Доган заяви, че отнемането на неговия имунитет ще застраши националната сигурност на България. И който не е наясно с това, значи "не е в час". След това, явно нервиран, прати всички по дяволите... Изглежда, че аз, обикновеният българин, не съм в час, защото не ми е ясно откъде идва това хипертрофирано самочувствие на въпросния господин. По-точно - досещам се, но недоумявам защо трябва да го изразява по такъв драстичен начин. Нито ми стана ясно защо една бързоръка българска коментаторка от телевизионното предаване "Таралеж" смята, че всяко недоумение от изказването на Доган е разиграване на националистическата карта.

Като преглъщам възмущението си, за да не бъда обявен в -изъм, или -езъм, аз искам да задам няколко въпроса на депутата от българското Народно събрание Ахмед Доган:

1/ Според чл.66 на турската конституция всички граждани на страната са турци. Според чл. 16 на Закона за гражданските въпроси N 1587, влязъл в сила на 1 септември 1974 г.: "Не могат да се поставят имена, които не отговарят на националната ни култура, на моралните норми, на обичаите и традициите, които притесняват общественото мнение".

Този закон обаче съвсем "не притесняваше” турските политици, когато упражняваха всестранен натиск върху българското Велико народно събрание от 1990 г., за да приеме закон за имената, който до голяма степен обслужва турските интереси в България и не отговаря на националната ни култура, обичаи и традиции.

Какво мислите за тези безспорни факти, г-н Доган? И не се ли чувствате притеснен?

2/ В Закона за политическите партии на Турция, N 2820 от 1983 г., има глава: Предотвратяване създаването на малцинства". Неговият чл. 81 гласи: "Политически партии... не могат да си поставят за цел разстройването на единството на народа, създавайки малцинства на територията на Турската република по пътя на защита, усъвършестването и разпространяването на други езици и култури извън турския език и култура и не могат да развият дейност в тази насока...".

Да, но у нас ДПС разви дейност в тази насока - върна имената на етническите турци, регистрира се като партия и в нарушение на българската конституция иска предавания на турски език по националната ни телевизия, дори и въвеждане на турски език като "помагащ" в армията на Република България.

При наличието на толкова безспорни факти и тази красноречива съпоставка излиза, Ахмед Доган, че Турция, която по разбираеми причини Ви е толкова близка до сърцето, нарушава правата на човека. Че Вие и ДПС живеете и развивате политическа дейност в една наистина демократична и толерантна страна. Е, не се ли чувствате поне малко задължен да проявите също известна толерантност? Да не говорим, че българските закони трябва да се спазват от всички граждани.

Накрая искам да Ви кажа още нещо. Ако в близките няколко години българските политици, опиянени от новата ни демокрация, допуснаха грешки и наивност по отношение на националните ни интереси, това не означава, че е един вечен и необратим процес. Народът ни узря, идеята за народно единство и национално достойнство все повече обхваща млади и стари. Това показа не само футболната еуфория. То се чувства и в обикновеното делнично общуване на хората. Ще Ви разкажа един случай, г-н Доган, срещу който аз, старият, категорично изявения антикомунист, не възразявам. Неотдавна в нашия квартал видях двама възрастни мъже - единия лежал в затвора преди 9-и септември 1944 г., а другия - след тази дата. Внуците им ритаха топка, а те спокойно разговаряха за децата, за футболните ни победи, за цените. Това е твърде симптоматично, млади господине, и Вие трябва да го разберете. Както неотдавна го разбра един известен спортен коментатор на Германия. Спомняте ли си, той каза: "Българите, когато престанат да се карат, стават непредсказуеми...". Така, че не преувеличавайте нашите политически ежби и повече не разчитайте на тях. И най-важното - като депутат в българското Народно събрание, не пречете на обикновените българи, турци и другите български граждани да живеят по комшийски мирно, както в добрите стари времена. Защото от тях зависи сигурността на България повече, отколкото от Вас, г-н Доган! Да се смята обратното е вече грандомания. Или, по-меко казано, звучи смешно.

София, 26 юли 1994 г.

/Пресслужба "Куриер”/


* * *

София, 27 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СЪВЕТ НА ДВИЖЕНИЕ "ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА" - СЪЮЗ НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ, ВЪВ ВРЪЗКА С ПУБЛИКАЦИЯ ВЪВ В. "ДЕМОКРАЦИЯ" ОТ 25 ЮЛИ 1994 Г. И ПО ВЪПРОСА ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПАРЛАМЕНТАРЕН БОЙКОТ ОТ ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА СДС.


В броя от 25 юли 1994 г. вестник "Демокрация" публикува съобщение от името на организацията. Подписалите се като ръководители на движението декларират, че подкрепят бойкота на Народното събрание в неговата най-неподходяща политическа форма за настоящия момент - напущането на Народното събрание от депутатите на Съюза на демократичните сили /СДС/.

На тези, които се представят за ръководство на организацията, и на техните покровители от Националния координационен съвет /НКС/ ние напомняме, че Движение "Гражданска инициатива" /ДГИ/ - СДС, на няколко пъти предлагаше вземането на политически решения от НКС, които да доведат до благоприятен за каузата на СДС изход от политическата криза, започнала с т. нар. "преструктуриране на парламентарното пространство", преминала през свалянето на Стефан Савов от поста председател на Народното събрание /НС/ и падането на правителството на СДС. Нашата организация бе тази, която още след спечелването на изборите през 1991 г. предложи разделение на политическата власт от изпълнителната. Трябваше да падне правителството на СДС, за да се направи анализ на допуснатите грешки и това наше предложение да залегне в статута на СДС.

Ние предложихме, след свалянето на Стефан Савов от поста председател на НС, да се положат максимални усилия за политически диалог с Парламентарната група на Движението за права и свободи /ПГ на ДПС/ и напусналите Парламентарната група /ПГ/ на СДС депутати. И тогава, и сега Политическият съвет /ПС/ на ДГИ - СДС считаше и счита, че само диалогът, при спазване на задължителното в такива случаи условие - взаимното уважение и зачитане на правото на лично мнение, може да спомогне за заздравяване на позицията на правителството на СДС и довеждане докрай на залегналите в предизборната платформа обещания, в името на които получихме доверието на българския народ.

Напущането на НС сега, когато са приети по-голямата част от законите, които забавиха процесите на демократизация на страната, е израз на слабост и невъзможност на членовете на НКС на СДС да отчитат реалната политическа обстановка и да вземат решения, адекватни на нея. За напущане на НС трябваше да се мисли, когато бе свалено правителството на СДС и нашата организация предложи на НКС да вземе решение за такава крайна мярка на бойкотиране дейността на НС.

Израз на такава слабост е и състоянието на коалицията в момента. Вместо полагане на максимални усилия от страна на всички членове на НКС на СДС за укрепване на коалицията, се прави всичко възможно за нейното съсипване. И всичко под предлог, че това е естественият път за оформяне на политическото пространство.

ПС на ДГИ - СДС, призовава ръководствата на партиите и на организциите в СДС, както и депутатите, избрани с листата на СДС, да не забравят, че създадохме СДС, за да премахнем политическия и идеологическия монопол на комунистическата партия във всички сфери на социалния живот и да прокараме път за развитие на демократичните процеси в страната.

София, 26 юли 1994 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. Гагалов

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 27 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ "ЕКОГЛАСНОСТ" ПО ВЪПРОСА ЗА ОТНОШЕНИЕТО НА ОРГАНИЗАЦИЯТА КЪМ ПРЕДИЗВИКВАНЕ НА ПРЕДСРОЧНИ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ.


Националното движение /НД/ "Екогласност" определя настоящия политически момент като особено опасен за демократичния процес в страната. Виждайки неизбежността на предсрочните парламентарни избори, комунистите и техните сателити правят всичко възможно да отблъснат гражданите на страната от политическия живот и от участието им в решителния за България избор - силно и демократично управление или мафиотско комунистическо заробване на поколения българи.

Виновниците за сегашното катастрофално състояние са готови да избягат от отговорност дори с провокирането на етническо напрежение и заплаха за националната сигурност на страната.

В тази ситуация НД "Екогласност” счита, че Съюзът на демократичните сили /СДС/ е длъжен повече от всякога да заяви себе си като демократична алтернатива, която с категорична изборна победа и ясен мандат да поеме отговорността за съдбата на България.

За съжаление поведението на отделни лидери, депутати и организации от СДС, които се противопоставят на политиката на СДС, разколебават и отблъскват привържениците и изправят коалицията пред разцепление.

НД ”Екогласност” отстоява демократичните принципи на формиране на политическата линия на СДС от неговите ръководни органи - Националната конференция и Националния координационен съвет/НКС/.

"Екогласност” застава зад решенията на Шестата национална конференция и НКС, които определят поведението и действията на СДС за предизвикване и спечелване на предсрочни парламентарни избори през есента на 1994 г.

"Екогласност" се обявява и за незабавно приемане на решение за саморазпускане на това Народно събрание, което с дейността си компрометира идеята на парламентаризма.

За своя първостепенна задача в предизборния период "Екогласност" определя възстановяването на доверието към СДС на милионите, които през 1990 г. и 1991 г. дадоха гласа си за демокрацията, за да се пресече възможността чрез избори комунистите да се възвърнат на власт.

Ние считаме, че това може да стане единствено с конкретна и ясна политическа програма и незабавно ликвидиране на разрушителните процеси в СДС.

Само политическа сила, която пренебрегне лидерските и партийни противоречия в интерес на единството на своите поддръжници и която предложи конкретни програмни намерения и мерки за изваждане на страната от катастрофалното състояние на престъпност, корупция, политическо интригантство и обедняване на хората, може да заслужи доверието на българския народ.

"Екогласност" е за:
- безкомпромисна борба с корупцията и престъпността;
- за морал и чистота в политиката;
- за създаване на законодателни условия за развитие и за процъфтяване на дребния и средния бизнес;
- за 100% частна собственост върху земята до есента на 1995 г. и за създаване на финансови и данъчни облекчения за фермерските стопанства;
- за осигуряване на реална възможност за изява на младите хора в България;
- за чиста околна среда;
- за независима външна политика, подчинена на интересите на страната;
- за ясна концепция на национална сигурност и силна и професионално подготвена армия.

В тази връзка "Екогласност" ще настоява за детайлно обновяване на предизборната програма на СДС и на нейното конкретизиране, като се поемат пред избирателите ангажименти за сроковете на нейното изпълнение.

"Екогласност" е за радикална промяна в политическото поведение на коалицията и за ориентиране на СДС към защита интересите на всички социални слоеве, които възприемат съюза като национално движение, в което теснопартийните интереси трябва да отстъпят на заден план.

"Екогласност” е и за нов ефективен механизъм за вземане на политически решения и за привеждането им в изпълнение.

Демократичните принципи изискват спазване на законите и правилата на политическия живот и всеки, който с действията си се обявява срещу основните решения на коалицията, трябва да е готов да понесе своята отговорност.

"Екогласност” е за незабавното разграничаване на СДС от всички, които компрометират синята идея, и които отказват да се съобразяват с коалиционната етика и демократично приетите решения.

Запазвайки чисто лицето на Съюза на демократичните сили, "Екогласност” апелира и за подкрепата на всички, които временно се отдръпнаха, разочаровани от политическия маскарад, насаден от тези, които в продължение на половин век ограбват нашата България.

София, 23 юли 1994 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Едвин Сугарев

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 27 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ "НИКОЛА ПЕТКОВ" В СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ С ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР ТОДОРОВ, ПРИЕТО НА РЕДОВНО ЗАСЕДАНИЕ НА 23 ЮЛИ 1994 Г. В СОФИЯ.


Националният съвет, след като изслуша доклада на председателя на съюза г-н Петър Тодоров, информацията за организационното състояние на организационния секретар г-н Г. Цонков и становището на контролната комисия от председателя й г-н Оризарски, както и след станалите изказвания и разисквания

КОНСТАТИРА:

В резултат от действията на правителството на Л. Беров, подкрепяно от "преструктурираното" комунистическо мнозинство в парламента, продължава задълбочаването на политическата, икономическата и моралната криза в обществото и в страната.

Целенасочено и организирано се блокират процесите на реформата, като реституцията,    приватизацията и особенно връщането на земята на законните й собственици. На фона на общата апатия и безнадеждност, обхванали широки слоеве от населението, се осъществява активизиране на всички ретроградни сили за рекомунизация на страната.

При така създадената политическа обстановка неимоверно нараства ролята на Съюза на демократичните сили /СДС/, неговата отговорност за развитието на демократичните процеси, за осъществяване на реформата. Политическият момент налага всички партии и организации от СДС ясно да декларират своите позиции по основните проблеми, стоящи за решение от коалицията. Недопустимо е само дни след провеждането на VI Национална конференция на СДС отделни политически лидери и депутати от синята коалиция да застават срещу решенията на своя висш политически форум, да предприемат действия, насочени към отслабване на СДС. Намират се и такива самозванци като небезизвестния Георги Петров, който си присвоява правото да говори от името на една организация, която няма нито морално, нито законно право да представлява.

Предвид гореизложеното Националният съвет на БЗНС "Н. Петков" в СДС прие следните

РЕШЕНИЯ:

1. БЗНС "H. Петков" в СДС се обявява против спирането на реформата и политиката на рекомунизация, провеждана от правителството на Любен Беров с подкрепата на комунистическото мнозинство в парламента.

2. Осъжда умишленото забавяне на поземлената реформа, насочено към принудително създаване на кооперации от типа на отречените ТКЗС.

3. БЗНС "Н. Петков" в СДС е против всякакви опити за разкол в коалицията и настоява за спазване на решенията на националните конференции и произтичащите от тях действия. Настоява всяка партия или организация, влизаща в състава на коалицията СДС, ясно и еднозначно да определи своето място и поведение към СДС. Недостойно е да се кълнеш във вярност на идеята, а на дело да вършиш всичко за нейното дискредитиране и провал.

4. Участниците в заседанието на Националния съвет възлагат на Изпълнителния съвет да осигури представителство на БЗНС "Н. Петков" в СДС в Националния координационен съвет като негов редовен и пълноправен член.

5. Националният съвет възлага на Изпълнителния съвет да организира в тримесечен срок национална конференция, посветена на програмата, целите и стратегията на съюза в предстоящите избори и бъдещото развитие на страната.

6. Националният съвет на БЗНС "Н. Петков" в СДС подкрепя инициативата на Националното движение за земеделска защита /НДЗЗ/ за протестни действия срещу обезценяване на труда на селския труженик и приканва всички свои членове, както и членовете на останалите земеделски организации да подкрепят протеста.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 27 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НА РЪКОВОДСТВАТА НА ПАРТИЯ "НОВА БЪЛГАРИЯ" И НА ДВИЖЕНИЕ "ВОЛЯ ЗА БЪЛГАРИЯ" ВЪВ ВРЪЗКА С ПРОВЕДЕНИ КОНСУЛТАЦИИ ПО ПРОБЛЕМИ НА ВЪТРЕШНОПОЛИТИЧЕСКИЯ И ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИЯ ЖИВОТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.


Ръководствата на Партия "Нова България" и Движение "Воля за България" проведоха поредица консултации по проблемите на вътрешния и на външнополитическия живот на страната. Бе констатирана близост на позициите и оценките за кризисното състояние на българската икономика, безплодието на държавните институции и реалните заплахи за националните ни интереси и приоритети.

Двете организации подчертаха необходимостта от радикална промяна в българския политически живот и преодоляването на хаоса чрез утвърждаването на прагматични, отговорни и разумни политически кадри във всички сфери и етажи на държавната власт и местното самоуправление.

Тези цели могат да бъдат изпълнени само и единствено чрез нов тип политически взаимоотношения, основани на цивилизован, открит и коректен диалог между отговорните и разумни политически сили.

Двете организации потвърдиха готовността си за провеждане на регулярни контакти и съгласуване на позициите и усилията с цел осъществяване в страната ни на политика за национално спасение и възраждане.

София, 22 юли 1994 г.

ЗА ДВИЖЕНИЕ "ВОЛЯ ЗА БЪЛГАРИЯ": Христо Смолянов

ЗА ПАРТИЯ "НОВА БЪЛГАРИЯ": Стефан Николов

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 27 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ НА КОНФЕДЕРАТИВНИЯ СЪВЕТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" ВЪВ ВРЪЗКА С УЧАСТИЕТО НА СИНДИКАТА В НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО /21 И 22 ЮЛИ 1994 Г., КЪРДЖАЛИ/.


Конфедеративният съвет на Конфедерация на труда /КТ/ "Подкрепа", проведен в Кърджали на 21 и 22 юли 1994 г.

РЕШИ:

Да продължи неучастието си в Националния съвет за тристранно сътрудничество /НСТС/ на национално ниво. Препоръчва тристранният диалог да се активизира на отраслово и на регионално равнище.

Мотиви: Участието на КТ "Подкрепа" в НСТС ще легитимира и удължи живота на бламираното правителство на проф. Л.Беров.

Неспазването на договореностите по политиката на доходите на населението /бюджетната сфера, учащите и пенсионерите/.

Едностранно налагане на проекти в сферата на социалното законодателство /закон за пенсиите, здравното осигуряване, социалното подпомагане и безработицата/.

Намерението за промяна на наредбата за условия на труд, която посяга на здравето и на заплащането на близо 700 000 работници.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 27 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ТРЕТА/ НА ГРАЖДАНСКО ОБЕДИНЕНИЕ ЗА РЕПУБЛИКАТА, ПРИЕТ НА ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /23-24 ОКТОМВРИ 1993 Г., СОФИЯ/.


Чл. 19 /1/ Националният съвет се избира от Националната конференция в състав от 79 членове за срока между конференциите.
Делегатите от всеки регион имат право да предлагат за утвърждаване от Националната конференция по един свой представител за член на Националния съвет.
/2/ Националният съвет ръководи дейността на Гражданското обединение за републиката /ГОР/ между конференциите.
/3/ В работата участват с право на глас народните представители, членове на ГОР.

Чл.20 /1/ Националният съвет се свиква на заседание най-малко веднъж на четири месеца от Изпълнителния съвет или по искане на 2/3 от членовете по ал. ал. 1 и 3 на предходния член чрез писмена покана, в която са упоменати времето, мястото и дневният ред на заседанието, изпратена не по-късно от 7 дни преди заседанието.
/2/ Заседанието е редовно, ако присъстват повече от 1/2 от избраните членове на Националния съвет.
Решенията се приемат с обикновено мнозинство от присъстващите при явно гласуване.
/3/ Заседанията на Националния съвет са открити. Членовете на Контролната комисия участват в тях с право на съвещателен глас.

Чл.21. До избор на нов Национален съвет старият продължава да изпълнява функциите си.

Чл.22. Националният съвет:
1. Подготвя и свиква Националната конференция на ГОР.
2. Утвърждава реда и начина на образуване на организации на ГОР, както и реда за избор на делегати.
3. Свиква помощните органи и утвърждава техните ръководители.
4. Утвърждава щата и бюджета на ГОР, предложени от Изпълнителния секретар.
5. Управлява имуществото и стопанската дейност на ГОР.
6. Издава препоръчителни материали за общинските и местните подразделения.
7. Избира изпълнителен секретар.
8. Избира Изпълнителен съвет от своя състав по предложение на председателя, заместник-председателя и изпълнителния секретар и възлага конкретни отговорности на членовете му.
9. Утвърждава определените от общинските организации кандидати за народни представители в съответствие с Избирателния закон.

Чл. 23 /1/ Между две национални конференции действа Постоянна конференция, която включва в състава си членовете на Националния съвет, председателите на общинските организации и всички народни представители, членове на ГОР.
/2/ Постоянната конференция може да приема решения по вътрешнополитически и международни проблеми, взема решения за сключване на съюзи и коалиции, приемане на предизборни платформи.
/3/ Постоянната конференция взема решения с мнозинство от 2/3 от присъстващите.

Чл. 24 /1/ Изпълнителният съвет е в състав от 15 членове и се избира за срока на пълномощията на Националния съвет.
/2/ Изпълнителният съвет ръководи дейността на ГОР между заседанията на Националния съвет.
/3/ Изпълнителният съвет заседава най-малко веднъж месечно и се свиква от председателя или от 2/3 от членовете му с писмена покана, изпратена най-малко 3 дни преди обявената дата на заседанието.
/4/ Заседанието е редовно, ако присъстват повече от 1/2 от членовете. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите.
/5/ В заседанията на Изпълнителния съвет участва и председателят на Контролната комисия със съвещателен глас.

Чл.25 /1/ Изпълнителният съвет изгражда комисии за организационно, методическо и експертно съдействие на формированията на ГОР, както и други организационни структури по направления и дейности.
/2/ Ръководителите на комисии се утвърждават от Националния съвет. Те участват в работата на Изпълнителния съвет с право на съвещателен глас, ако не са негови членове.

Чл. 26. До избор на нов Изпълнителен съвет старият продължава да изпълнява функциите си.

Чл.27. Изпълнителният съвет:
1. Подготвя заседанията на Националния съвет.
2. Води преговори за сключване на съюзи и коалиции, които се одобряват от Постоянната конференция по Чл.23.
3. Приема решения, декларации, обръщения и др.
4. Създава помощни органи и определя техните членове.
5. Издава препоръки за поделенията на ГОР по организационни, финансови и други проблеми.

Чл. 28. Председателят, заместник-председателят и изпълнителният секретар се избират за срока на мандата на Националния съвет.

Чл.29. Председателят:
1. Осъществява общото ръководство на ГОР и го представлява пред трети лица.
2. В извънредни ситуации прави изявления, за което уведомява незабавно Изпълнителния съвет.
3. Председателства заседанията на НС, Постоянната конференция и ИС.

/Пресслужба "Куриер"/


15:00:00
27.07.1994 г.


Редактори: Нина Гаврилова
                    Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнители: Маргарита Анева
                                           Славка Кочева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!