София, 27 юни 1994 година
Брой 123 /1168/

София, 27 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "ЕКОГЛАСНОСТ" ОБЯВЯВА ВОЙНА НА МАФИЯТА”, ПРИЕТА НА 22 ЮНИ 1994 Г.

Националното движение /НД/ "Екогласност” изразява своята тревога от факта, че злоупотребата с власт, корупцията, тайната приватизация, незаконните сделки, осъществявани в разрез с националното законодателство и международните правни норми, преливането на държавна собственост в частни ръце, рекетът и организираната престъпност застрашават не само обществения ред и спокойствието на гражданите, но и съществуването на самата държава. Повече от очевидна е неспособността на изпълнителната, законодателната и съдебната власт да се справят с процесите на морална и политическа деградация, с пълното пренебрежение към демократичните принципи и правни норми, обхванали българската икономика и българското общество. Очевидно е и желанието да бъдат дискредитирани демократичните ценности и унищожен шансът България да стане нормална държава, което е необходимо условие в страната ни да бъде наложен икономически и политически произвол и нейното бъдеще да следва модела на банановите републики.

Водено от своята програма, която има за задача не само отстояване на правото на хората да живеят в чиста природна среда, но и борбата за чистота в човешките взаимоотношения, обхващаща социума, политиката и икономиката, НД "Екогласност" обявява война на мафията, корупцията и икономическата престъпност. Движението формира специална група за разследвания, ориентирана към всички сфери на престъпността и злоупотребата с власт, включваща криминалисти, юристи и журналисти, които ще обработват и систематизират цялата достигаща до нас информация. Групата ще дава периодично брифинги, на които ще се оповестяват резултатите от нейните разследвания. Копия от тях и цялата свързана с тях документация ще бъдат изпращани на органите на прокуратурата и Министерство на вътрешните работи /МВР/, Комисията по корупцията към Народното събрание /НС/ и при необходимост - до представители на дипломатическите мисии. Гарантираме пълна обективност и независимост на нашите разследвания, като заявяваме категорично, че няма да се влияем от обществения ранг, длъжност и политическа принадлежност на засегнатите от тях.

Първият редовен брифинг, на който ще стане дума за злоупотреби с държавно имущество за стотици милиони и за корупция на висши държавни чиновници, ще се състои на 24 юни от 14 часа в офиса на движението /бул. "Дондуков" N 9/.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 27 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УЧРЕДИТЕЛНА ХАРТА НА НАЦИОНАЛЕН ЖЕНСКИ ФОРУМ, ПРИЕТА НА 17 МАЙ 1994 Г. В СОФИЯ. Списъкът на учредителите не е окончателен, към него могат да се присъединят по всяко време всички, които подкрепят идеите, отразени в документа.

Днес, 17 май 1994 г., в град София ние, представителките на равноправни женски организации и физически лица в Република България, решихме да създадем Национален женски форум с цел: представяне на съвременната българска жена пред обществото и държавата. Водени от стремежа да помогнем за създаване на съвременни стандарти за изява на българската жена в живота, обединяваме усилия за изграждане на реална представа за ролята на българката във всички сфери и на всички равнища на обществения и икономическия живот в национален и световен мащаб.

СПИСЪК НА УЧРЕДИТЕЛИТЕ:
1. Ана Велкова, президент, Дамски бизнесклуб "Етерна"
2. Ана Георгиева, журналист, БТА "Вътрешна информация"
3. Ана Миленкова, депутат, Национална женска лига
4. Ана Мичева, социолог, БАН, Институт по демография
5. Биляна Борисова, директор на ИОЦ, Българска асоциация на университетските жени
6. Бисера Йосифова, изкуствовед, Национална женска лига
7. Ваня Сидерова, федерален секретар, КТ "Подкрепа" - женско движение
8. Вера Дакова, координатор на проект "Жени в развитие", ПРООН
9. Виолета Георгиева, Дружество на самотните майки
10. Виолета Цакова, зам.-председател, Демократичен съюз на жените
11. Гергана Дрянска, секретар, Демократичен съюз на жените
12. Елена Поптодорова, депутат
13. Елисавета Миленова, депутат, Национална женска лига
14. Емилия Дечева, мениджър на културни програми, БНТ
15. Иванка Йорданова, координатор за Съвета на Европа, МНО
16. Илияна Захариева, Асоциация на жените
17. Илинда Маркова, писателка
18. Йорданка Трополова, журналистка
19. Маргарита Брадистилова, БАН
20. Мариана Евлогиева, журналистка, Дамски бизнесклуб "Етерна"
21. Мариана Цветкова, Асоциация на клубовете на жените в бизнеса и свободните професии
22. Мария Братинова, БНР, "Радио България" /предавания за чужбина/
23. Мария Славова, юрист, Нов български университет
24. Мария Стефанова
25. Меги Колева, изпълнителен директор, Дамски бизнесклуб "Етерна"
26. Милена Пеева, пресаташе, Дамски бизнесклуб "Етерна"
27. Нели Цветкова, Федерация на клубовете на жените към БСДП
28. Пенка Найденова, научен секретар, Национален статистически институт
29. Ралица Мухарска, председател, Българска асоциация на университетските жени
30. Росица Хитова, Дамски бизнесклуб "Етерна"
31. Румяна Модева, председател, Движение "Жени и майки против насилието"
32. Сашо Петков, КТ "Подкрепа" - женско движение
33. Силвия Шопова, Национална женска лига
34. Соня Петкова, съветник, Комисия СОТ в НС
35. Стефка Атанасова, Дружество на самотните майки
36. Таня Анастасова, Българска асоциация на университетските жени
37. Таня Желязкова, Движение за деца "Рицари на познанието"
38. Христо Христов, психолог
39. Цанка Георгиева, Дружество на самотните майки
40. Цвета Петкова

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 27 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ "РАЗЕДИНЕНИ ЛИ СА МОНАРХИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ" НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ВРЪЩАНЕ НА Н.В. СИМЕОН ВТОРИ ВЛАДИМИР НИКИФОРОВ.

Преди всичко ще припомним аксиомата, че разединение може да има само там, където то е възможно. В своето историческо развитие към цивилизация човечеството усъвършенства държавноуправленските си структури, създавайки монархическата институция като кулминация на родовото управление. Републиканизмът е с по-късен исторически "старт" и е революционен продукт на цивилизацията. А двете форми са антиподи една към друга на държавно управление, като глобално противопоставят общественополитически символи с безалтернативност в принципите си. Това ще рече, че не е възможно в държавноуправленската структура на монархията като конституционна институция да има суверен с прерогативи на президент и обратното. Това подчертавам, защото в последно време се правят спекулативни манипулативни внушения, че било възможно да възстановим Търновската конституция и да си останем република, ако така "реши народът в един бъдещ референдум"! Куриозното в случая е, че тези антимонархически, а от гледна точка на историята и антибългарски внушения се правят не от републиканци /като глобално понятие/, не и от комунисти и социалисти /в частност/, а от партийно ангажирани лица с претнеции за привързаност към монархизма. Тези колаборационистични внушения са предназначени да манипулират онази част от населението, която е пасивна към партийните пристрастия и трябва да бъде експлоатирана като гласоподаватели в бъдещи избори. Но за да се обезсилят тези платени антимонархически внушения от агентурни "монархисти", трябва да се знае следното:

Монархията е институция, а не партия! Тоест привържениците на монархията не са обременени и ограничени с партийни пристрастия и противопоставяния. В този смисъл монархическата институция е естествен обединител на всички монархисти без разлика дали не членуват, или членуват в някаква общност. От това следва, че монархът, а в конкретния случай Н.В. цар Симеон II, е и институционално, и конституционно, и по съвест национален, надпартиен обединител на всички граждани на България. В този смисъл чиста проба спекулация е да се твърди, че тъй като в България имало 20, 50 или 100 монархически или монархоподдържащи общности, означавало, че монархистите били разединени и което е още по-нелепо, да бъдат сравнявани с партийната многоликост на земеделските, на комсоциалистическите, на ляво /дясно/ либералните и пр. формирования. Тоест прави се аналогия между партии и институция, каквато е монархията. А разликата е огромна и по принцип несравняема. Защото всяка партия или отделна политическа формация е ангажирана с интересите само на част от избирателите, докато монархистите имат надпартиен и по конституционни прерогативи един-единствен обединяващ ги ръководител - царя на българите Симеон II. Така че натрапчивите спекулации за разединеност на монархистите са просто безсмислица. А иначе разединение, противоборство, разкол и пр. има, но не между монархистите, тъй като царят и институцията са уникати, а между вождове и лидери, нарцистично присвоили си ролята на наместници на българския цар.

Свидетели сме как тези агентурни "монархисти" изпълняват поръчката чрез системни, помпозни и скъпо струващи пропагандни и атрактивни средства със и в името на монархията да работят точно срещу монархията. За тази цел антимонархически и антибългарски сили инвестират огромни средства. И с тревога констатирам, че тази колосална антимонархическа кампания постига засега известни успехи. Главният успех е, че немалка част от нашето общество е повлияна отново да се обединява срещу комунизма, а не за успеха на монархическата кауза. Тоест комунистическата агентура, окопала се в "сини" окопи, разчитаща на наивитета, емоционалността и на еуфоричните лозунги, призовава отново към повторение на фаталната грешка от последните парламентарни избори, в които преобладаващият брой монархисти гласуваха със синята бюлетина в името на ликвидирането на комунизма. Но избраните от тях "сини" депутати не само че не "обелиха" и дума за възстановяването на Търновската конституция, респективно монархическата институция, но икономически съхраниха комунизма и политически спасиха от възмездие неговите престъпници и се сродиха с фалшифицираната през 1946 г. република! Сега, за да пресечем навреме подетата отново манипулативна антимонархическа кампания със "синя" окраска, ще припомним, че никога не е имало по света монархия, в която властта да е принадлежала на комунисти. Обратното, много са примерите на комунистически републики! Така че проблемът с ликвидирането на комунизма като управляваща сила или като паразит в структурите на властта, автоматично се решава, когато се избира не между демокрация и комунизъм, а между монархия и република! Защото монархията има равенство с демокрацията и е естествена бариера срещу комунизма. В този смисъл монархистите в България са единни и в предстоящите избори ще докажат този безспорен факт, като гласуват с единна монархическа бюлетина!

София, 24 юни 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 27 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЕКРЕТАРИАТА НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ И ПОЛИТИЧЕСКОТО ПОЛОЖЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ.

Секретариатът на Централния комитет на Българската комунистическа партия /ЦК на БКП/ с тревога и със загриженост следи всичко, което става в страната ни. Нелегитимното Народно събрание не работи, а законите, които приема, са закони против интересите на България и народа ни. Тези закони са в угода на враговете на българския народ и на България. Приетите закони за приватизацията унищожават всичко, което трудовият ни народ с кървав денонощен труд построи през златния век на строителството на социализма. Социализмът не е бит и не е разгромен, бити и разгромени са ревизионистите и тяхната мафия, която днес вилнее с всичката си сила. Тази мафия днес реставрира капитализма. Тази мафия днес създава психоза и напрежение в страната ни.Тази мафия днес е пълен господар на всичко ограбено от България и от трудовия ни народ. Тази мафия владее всички средства по външните задължения на България. Тази мафия е господар на почти всички търговски фирми у нас и в чужбина. Тази мафия е навсякъде и във всичко. Тази мафия извърши ревизионистично-фашисткия преврат на 10 ноември 1989 г. Те вместо да намалят външният ни дълг, ограбиха скромните спестявания на целия ни народ чрез изкуствено въведените спекулативни цени на стоките, които скриха, а след това увеличиха цените им от 10 до 100 пъти. Тази банда от престъпници днес продават и разпродават на български спекуланти и престъпници чрез т.нар. приватизация магазини, хотели, предприятия, сграден фонд на символично ниски цени. В страната ни вилнее черната борса, спекуланти, наркотрафик, рекетьорство, изнасилвания, убийства, грабежи и обири, на които никой не противодейства. Не е малък броят на участници в тези банди на хора, които трябва да им противодействат и да се борят против тях. За съжаление те ги укриват и толерират. България никога досега не е имала престъпници и мафиоти от средите на Министерския съвет /МС/, президентството, полицията, както сега.

Секретариатът на ЦК на БКП предупреждава всички грабители на народно имущество да спрат с грабежите до произвеждането на следващите парламентарни избори, защото след тях всичко ще се намести по съответните им места, а ограбеното ще бъде върнато на трудовия ни народ. Не посягайте на завоеванията на трудовия ни народ. Спрете всякаква мафиотска приватизация.

        ПЪРВИ СЕКРЕТАР: Владимир Спасов

София, 13 май 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 27 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМНА ДЕКЛАРАЦИЯ /ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА/ НА ФРОНТА НА ПРОГРЕСИВНИТЕ СИЛИ.

Всичко това заедно с липсата на реална политическа сила, която да предложи целесъобразна национална алтернатива за излизане от критичното за страната състояние, очертава тревожната необходимост от спешно мобилизиране на всички прогресивни сили в страната, на целия разумен потенциал на нацията за предотвратяване на опасните последици от безсъдържателното политиканстване, създаващо предпоставки за чести парламентарни и правителствени кризи, които могат окончателно да доведат страната до необратима катастрофа.

Ето защо, осъзнавайки тази безопасност, нежелаейки да бъдем пасивни наблюдатели на безумната политическа пародия, разиграваща се пред очите ни, водеща не към преодоляване, а към задълбочаване на кризата, ние се обединяваме във Фронт на прогресивните сили в България, влагайки в това понятие следното съдържание:

- Фронтът е обществено-политическа организация, възникнала на база на актуална обществена необходимост, а не въз основа на партийна идеология;

- Фронтът е необходимо за определен период от време мобилизиране на гражданската съвест и на разумен потенциал на нацията за решаване на неотложни за нея проблеми;

- във връзка с горното Фронтът е динамична политическа организация със срок на съществуване, определен от времетраенето на породилите го причини, т.е. до създаването на устойчиви обществено-политически и икономически отношения в страната, водещи към национален просперитет;

- в този смисъл Фронтът е прагматическа политическа организация на разума и морала, в която могат да участват всички, които искат, знаят и могат да помогнат на страната, който си поставя следните цели:

- да сплоти политически на непартийна основа прогресивния потенциал на страната в името на една рационална политика за национален просперитет;

- мобилизирайки всички разумни сили на страната, използвайки целия производителен, научен и творчески потенциал на нацията, да разработи ясна, точна, моралносправедлива и приемлива програма за държавно управление, защитаваща националното и човешко достойнство и стимулираща националното развитие, към изпълнението на която да бъде ориентирана цялата представителна, парламентарна, изпълнителна и съдебна власт;

- да се бори за поемането на държавното управление от способни и нравствени личности, които, реализирайки програмата, да работят за изграждане на съвременно гражданско общество и икономическо развитие на страната.

За осъществяване на горните цели Фронтът на прогресивните сили в България си поставя за решаване следните

ЗАДАЧИ:

- политическо и гражданско активизиране на творческия потенциал на нацията за участие в обществения живот;

- с помощта на този потенциал формулиране на целта, елементите и връзките на желаната обществено политическа и икономическа система, осигуряваща съживяването на страната и създаваща условия за развитие на съвременно гражданско общество;

- дефиниране на необходимите и достатъчни условия за излизане от кризата и цялостно възраждане на страната;

- моделиране на такава структура на държавно управление, която най-пълно да отговаря на интересите на цялото общество, осигурявайки необходимия за това законодателен инструментариум;

- поддържане на висока обществена активност при вземане на важни за страната решения при изчерпателна гласна мотивация на всяко решение чрез оценка по валидни за цялото общество критерии.

Отчитайки, че полезни за цялото общество решения могат да бъдат вземани само в условията на политически плурализъм, от една страна, както и реалността, че в аморфното посттоталитарно общество партийните идеологии все още нямат твърда социална опора поради липсата на съответните социални слоеве, чиито интереси би трябвало да изразяват политическите партии, от друга страна, Фронтът на прогресивните сили в България няма да се съобразява с партийни идеологии, а ще се ръководи от

ОБЩОЧОВЕШКИ ПРИНЦИПИ

спазването на които само по себе си е именно необходимото условие за обществена подкрепа на всяко законодателно решение или действие на изпълнителната власт. Възприемайки като нравствени норми в своите действия разума и политическия морал, Фронтът на прогресивните сили в България ще се бори за утвърждаване на основните общочовешки ценности, като свобода и равнопоставеност на индивида в обществото, неговото право на индивидуалност и собственост като задължителни елементи на едно бъдещо гражданско общество. В тази връзка ще отричаме всяка проява на расово, етническо, религиозно и политическо насилие, както и всяка форма на тоталитарно управление.

За постигането на определените цели и решаване на свързаните с тях задачи Фронтът на прогресивните сили в България ще си служи със

СРЕДСТВА

съответстващи на действащите конституция и закони на страната.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 27 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ТЕЗИСИ "МОДЕРНИЗАЦИЯ ИЛИ КАТАСТРОФА" /ЧАСТ ОСМА - ПОСЛЕДНА/ КЪМ ПРОГРАМАТА НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПРЕДЛОЖЕНИ ОТ АЛТЕРНАТИВНОТО СОЦИАЛИСТИЧЕСКО ОБЕДИНЕНИЕ НА 41-Я КОНГРЕС НА БСП.

6. БСП ОТ РЕВОЛЮЦИОННА КЪМ ЕВОЛЮЦИОННА ПАРТИЯ

Социалистическата партия присъства по нов начин в политическия живот, осъзнавайки програмните си цели и стратегия в духа на края на XX век и действайки с модерни демократични средства. Това е партия с нови цели, с нова природа и нова същност. Тя функционира върху основания на ново разбиране за социализма като резултат от демократични еволюционни и мирни действия. Променени са не само средствата за постигане на програмната цел /социализма/. Променена е самата представа за социализъм. Той се разбира като достижим единствено чрез демократични преобразувания в условията на класов мир и гражданско съгласие. Днес Българската социалистическа партия /БСП/ е умерена левоцентристка сила, действаща не революционно, а реформистки. За социалистическата партия демокрацията е основно изискване спрямо действие, водещо към нейните цели. Днес БСП е главен опонент на крайната десница в България, но не и неин симетричен полюс. В този смисъл всеки опит тя да бъде представена като червен аналог на радикално-революционния Съюз на демократичните сили /СДС/, но от другата страна на барикадата, е безпочвена спекулация. БСП и СДС не са аналози в този смисъл. Опитът БСП да се представи като крайно ляв червен гигант, който заедно със своя аналог-антипод СДС не оставя място в "центъра" за "умерените, културни, цивилизовани и симпатични" центристи, е явна фалшификация. БСП е с левоцентристка ориентация. Нещо повече - тя е главната левоцентристка партия в България и всички опити това да се отрече, независимо дали идват извън БСП или от отделни среди в нея, свидетелстват за неразбиране на нейната същност или за злонамереност.

Сложната историческа еволюция на БКП, драматичните метаморфози, изживени от нея през изминалия половин век - вземане на властта като революционно марксистка партия, до възкръсването й като принципно нов политически субект от социалдемократически тип, - са доказателства за това, че бариерата, разделяща непримиримо комунизма от социалдемокрацията, като общо разбиране е невярно. Тази естествена еволюция се доказва от логиката и хода на обективния исторически процес. Българската левица, извървяла дълъг път и извършила историческата си мисия, естествено еволюира и премина на качествено ново ниво. В този смисъл преходът от революционен социализъм към революционен реформистки и демократичен социализъм не е резултат от организационно-кампанийни действия, а е следствие на дълъг еволюционен процес. Празнуваният от десницата "крах на българския комунизъм" е израз на факта, че средството /революционният социализъм/ е станало излишно след постигане на собстената си цел /модернизацията/.

Този закономерен процес на развитие не е нито завършен, нито безпроблемен, нито пък осъзнат докрай. БСП носи в себе си белезите и елементите на всички етапи от този процес. Израз на тази незавършеност са и многобройните въпроси, които БСП непрекъснато задава на себе си, въпроси, свързани с нейната идентификация, самосъзнание и самоопределение. Днес основният въпрос за природата на партията не може да получи отговор, ако не се зададе поновому. Той трябва да звучи не като "на кого е партия БСП", а като "партия за какво е БСП".

Разбирането, че БСП е класова партия на "трудовий народ", която, въоръжена с една идеология, води класова борба срещу основния противник - “капиталиста-експлоататор", не отчита дълбоките промени, настъпили в социално-класовата структура на обществото именно в резултат от дейността на самата комунистическа партия. През изминалите десетилетия противоречието между труда и капитала в България беше видоизменено. Между съвкупния капитал, представян от номенклатурата, и обществото като съвкупен работник, като инструмент за експлоатация функционираше държавата. Отнемаше се не само принаденият продукт, но и неизвестна част от необходимия продукт. От друга страна, държавата преразпределяше съвкупния обществен продукт, от който значителна част отиваше за социални цели и по този начин се тушираха неизбежните противоречия. Този модел се провали пбради неспособността му за по-нататъшно развитие, но резултатът от неговото функциониране е, че централното класово противоречие между труда и капитала бе видоизменено, отслабено и изтласкано на втори план.

Днес нито полюсът на труда, нито полюсът на капитала отговарят на класическата картина, рисувана от Маркс в епохата на "дивия капитализъм". "Съвкупният работник" в България не е вече "нищият пролетарий" от зората на капитализма, собственик само на двете си ръце, тотално отчужден от средствата за производство, и "има да губи само веригите си". Днешният работник е относително квалифициран, собственик е на определено количество жизнени средства за потребление, и което е най-важното, не живее със съзнанието за "нищ пролетарий", а със самочувствието на законен собственик на част от националното богатство, произведено от него и сега разграбвано. "Класовото чувство, класовият инстинкт и вековната злоба на роба" не са вече основни мотиви в неговото съзнание. Дори обеднявайки, той не е готов да членува в партия от класически пролетарски тип.

Преходът на БСП от доктринална към ценностна ориентация, т.е. от идеята за "партия на класовата борба на труда срещу капитала" към разбирането, че БСП е партия на всички български граждани, които са заинтересовани от свободното, справедливо и солидарно развитие на всеки гражданин, е предопределен от развитието на българското общество. На мястото на класическия конфликт между труда и капитала сега в България има широка основа за тяхното взаимно проникване и дифузия, за тясно сътрудничество, баланс и уравновесено взаимодействие. БСП следва да намери своята социална основа в класовото сътрудничество и партньорсто, чието въплъщение е именно средната класа. По своята същност средната класа е заинтересована както от свободата като условие за разгръщане на творческа стопанска инициатива, така и от справедливостта на разпределението на нейните резултати. С участието си във властта и собствеността тя е не само дифузия между труда и капитала, но основен субект на социална стабилност, икономически и национален суверенитет. Особено важно е да се разбере, че тя е резултат не само на днешната ситуация, но че нейното внушително присъствие е плод на примиряването и дифузията между труда и капитала именно поради дългогодишното управление на БКП. Това не е новоизмислена спекулативна социална категория, а значителен и реален социален факт.

Една съвременна социалистическа /социалдемократическа/ партия не адресира директно ничии частни и групови интереси за сметка на други. Днес БСП събира подкрепа не толкова и само на особени групови и класови непосредствени интереси, но преди всичко защитава общовалидни хуманни принципи, на общочовешки ценности, въплътени в конкретни идеи и проекти за по-добро свободно, хуманно и справедливо съществуване на всички. Така въпросът е не толкова в способността й да предложи един абстрактен проект за желаното бъдеще, а упорито, крачка по крачка да увеличава тук и сега свободата, справедливостта и солидарността.

Като партия на класовия мир БСП има нужда от мир със себе си и в себе си, от нова форма на съчетаване на различните виждания за своята цел и същност. Новото време, за което се бори БСП, трябва да настъпи преди всичко в самата нея. Общественият диалог, за който настоява, трябва да започне в самата нея. В една диалогична партия наличието на разномислещи групировки и членове, дори до степен на противополжност са гаранция за нейната жизнеспособност. В БСП трябва да има място за варианти на лявата култура, включително и за комунистическия вариант. Всички опити за социалдемократизация на БСП по пътя на "декомунизацията" отгоре противоречат на нейните цели и методи.

Сериозен проблем за БСП днес е това, че формалните гаранции, осигуряващи различията, оттам и диалога, все още не са заложени в сега действащия устав. Той не съдържа необходимите норми и конкретни правила, регулиращи вътрешнопартийната демократична процедура. Уставът не урежда нормативно взаимоотношенията в партията по повод участието й в избори, съставяне на листи, ръководството на парламентарната група, отношенията между ПГ и ВПС и изработването на програмни и политически документи. Той не урежда и жизненоважния въпрос за прокарване на разликата между изборни политически длъжности и функции, от една страна, и експертно-професионални длъжности, от друга. Там, където се сливат политик и експерт, при това с неясни права и неясни отговорности няма и политическа отговорност, а оттам няма и демократичен контрол за действията на политиците.

Новата идентификация на БСП не се състои в смяна на етикетите и терминологията, а в ново осъзнаване на своята същност и цели. То е гаранция, че на сцената на политическия живот в България се е появила една наистина нова, конструктивна, проектна и диалогична политическа сила, съчетаваща национална отговорност със силни социални ангажименти, сила, която с присъствието си в политическия живот гарантира продължението на демократичния диалог в обществото и способства за демократичната идентификация на останалите политически сили.

БСП е отговорна, стабилизираща обществото сила, един от най-важните държавно-творчески фактори на нова демократична България.

/Пресслужба "Куриер”/

15:00:00
27.06.1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                    Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнител: Галина Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!