София, 27 май 1993 година
        Брой 101 /888/

Главен редактор: Стефан Господинов

София, 27 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА НОВ СЪЮЗ ЗА ДЕМОКРАЦИЯ ПО ПОВОД НА ИСКАНЕ ЗА ГЛАСУВАНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ВОТ НА НЕДОВЕРИЕ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО.

Парламентарната група на Нов съюз за демокрация /ПГ на НСД/ счита този вот на недоверие за:

1. Несъстоятелен от гледна точка на формалния мотив - използване на насилие срещу депутати.

2. По своята същност той е поредният акт за дестабилизиране на страната.

3. Той е още едно доказателство за това, че ръководните среди на Съюза на демократичните сили /СДС/ поставят своите партийни амбиции над интересите на държавата.

ПГ на НСД поддържа правителството като необходимо условие за политическата и икономическата стабилност на страната; за продължаване на реформите и осигуряване на нормален живот на населението и за гарантиране на сътрудничеството на Република България с международните институции.

ПГ на НСД призовава народните представители да се противопоставят на всякакъв опит да се пречи на нормалната работа на Народното събрание и да съсредоточат усилията си върху работата, за която ги е избрал българският народ.

София, 26 май 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 27 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА МЕСТНИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ ДЕМОКРАТИЧЕН ЦЕНТЪР ПО ПОВОД НА ИЗЯВЛЕНИЕ НА КРАЛ ХУАН-КАРЛОС I ПРЕД НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ. Документът е адресиран до средствата за масова информация.

Основното политическо събитие през изтеклата седмица безспорно е посещението на краля на испания Хуан-Карлос I и кралица София в Република България. Подписаните споразумения са предпоставка за по-нататъшното развитие на отношениета между нашите две страни - факт, който може да бъде само от полза за нас българите.

Същевременно обаче Местният политически съвет на Българския демократичен център /МПС на БДЦ/ в Пловдив изказва своята загриженост и недоумение, че никоя от официалните институции или политически сили в страната не реагира на, меко казано, будещото недоумение изявление на испанския крал пред Народното събрание на Република България по отношение на Търновската конституция.

Ние не знаем никога чужд държавен глава да е поучавал в испанските Кортеси народните избраници на Испания коя конституция е по-добра. Що се отнася до вида на държавното управление, българският народ е имал възможността и с 94 процента от гласовете си се е произнесъл веднаж и завинаги преди повече от 45 години.

Като се има предвид, че Испания е дала подслон на бившия български монарх, който не крие апетитите си един ден да се върне на българския престол, не може да не направим неволна връзка с това изявление на испанския крал.

Ние сме убедени, че това изказване на крал Хуан Карлос I е не толкова плод на някакви дълбоки пристрастия и вътрешни убеждения, колкото на куртоазен дълг към приятеля от детинство.

За съжаление обаче иначе плодотворното посещение на краля и кралицата на Испания стана повод още веднъж, за кой ли път, една смешно малка, но твърде агресивна част от тълпата да ни карат да се срамуваме, че сме българи. Докога подобни създания от тези групи ще омаскаряват всяко официално събитие в България?

След като поруга свети за всеки българин празници, като Деня на преклонение пред Апостола, след като оплю и освирка нашите български воини, тия момчета - наши синове, призовани да ни бранят в случай на външно нашествие, тази сган не се посвени да пожелае дори пред краля на Испания смъртта и на втората дъщеря на президента!

Кой стои зад тази сган? Не са ли точно онези, които търчат по света да разправят, че сме стреляли срещу папата, че били ”бити” от полицията, че комунизмът се завръщал, че макар спечелили с малко, но завинаги, поради некадърност загубиха властта без избори, случай без прецедент в световната политическа история.

Пловдив, 26 май 1993 г.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 27 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО ПИСМО ОТ НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ СТОЯН ГАНЕВ, БИВШ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРТИЯ ОБЕДИНЕН ХРИСТИЯН-ДЕМОКРАТИЧЕСКИ ЦЕНТЪР, ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

Г-Н ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Моля да уведомите народното представителство за решението ми да напусна парламентарната група на Съюза на демократичните сили /СДС/ и да остана в това Народно събрание като независим депутат.

Волята ми е обусловена от абсурдната политика, довела до отстраняването на Съюза на демократичните сили от властта и обричането на коалицията на мизерно и зависимо политическо съществуване.

Завинаги оставам с онова СДС, с което на 13 октомври 1991 година милиони свързаха надеждите си за достоен живот.

С УВАЖЕНИЕ: Стоян Ганев

Ню Йорк, 25 май 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 27 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНО-РАДИКАЛНА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ПРОМЕНИ В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА ПОЛИТИКА. Документът е адресиран до президента на Република България, до председателя на Народното събрание, до председателя на Министерския съвет, до Министерството наобразованието, науката и културата и до средствата за масова информация.

ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,
ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

Министерството на образованието и науката /МОНК/, оглавявано през периода октомври 1991 г. - декември 1992 г. от националния предател Николай Василев, е взело решение през 1992 г. за изработване на нови учебни планове по история и литература. В органа на МОНК "Аз Буки" през септември 1992 г. е публикуван планът по история, а през март 1993 г. са обнародвани две концепции за литературно образование.

Въпреки протестите на учители по история и литература, на граждани и обществени организации срещу прокарваната от МОНК антинационална политика и предупрежденията им от заложената в нея опасност за отечеството ни тази държавна институция, както и "българското" "национално" радио и "национална" телевизия, целенасочено и престъпно безмълстват.

Пуснатият от МОНК механизъм обаче е в ход, набира скорост и заплашва заложената в него стратегия да нанесе удар с непредсказуеми за българската нация последствия.

Каква е същността на прокараните в образованието промени? Те засягат един от фундаменталните стълбове на нацията ни - българското самосъзнание, и преследват неговото унищожение.

Според стария учебен план в българското училище се изучаваше /и ще се изучава до въвеждане на новия план/ стара и средновековна история /в 7 клас/, нова /в 8 клас/, най-нова в /9 клас/ и българска - /в 10 и 11 клас/. За всяка учебна година бяха отредени по 70 часа. От общо 350 часа /7 - 11 клас/ 140 часа /10 - 11 клас/ бяха отделяни за българската история.

Амбициите на новата учебна програма по история са грандиозни по своя антибългарски характер. Вместо традиционното деление се въвежда единствено обща история, от аналите на която ще бъдат пропуснати цели периоди от драматичната българска история, а други, осакатени до неузнаваемост, ще бъдат упоменати като незаслужаващ внимание незначителен факт.

От програмата за 11 клас, последния стадии от съзряването на юношеството, когато се залагат основите на интелектуалното и националното извисяване на личността, историята е изхвърлена като предмет.

Така общият брой часове /за периода 7-10 клас/ се намалява до 280 часа, от които само 20 часа са определени за българската история, а останалите 260 часа са предназначени за изучаване не толкова на общата, колкото на историята на чужди народи.

Не по-малко одиозни са неотдавна въведените "учебници", тъй наречените "Записки", които са история не на България, а на османското заробване. Антибългарската тенденциозност е заложена и в допълнителните пособия по история, например тези за кандидат-студентите и пр.

Протестите на изтъкнати български историци и учители срещу тази антинационална конюнктура обаче останаха нечути от МОНК. В замяна на това то радикално разреши въпроса - "след две години учебници по история на България просто няма да има" и учениците от горния курс /9-11 клас/ на българското училище няма да изучават история.

В съзвучие с този пъклен план са и двете концепции за литературно образование за 5-12 клас.

Авторите на първата тихомълком са изхвърлили световноизвестния роман "Под игото" и "Епопея на забравените" от Иван Вазов, автентичното свидетелство за борбата срещу турското робство "Записки по българските въстания" на Захари Стоянов, "Железният светилник" на Димитър Талев и много други. Гениалният Христо Ботев е елиминиран чрез хватката "по избор".

Шедьовърът на руската и световната класика "Евгений Онегин" е заменен във втората концепция с поемата "Цигани". Това, както и подборът на останалия материал, е свидетелство за преследваната от съставителите чужда, с далечни антибългарски цели стратегия - разбиването на българската нация и държава.

След като бившият министър на образованието Николай Василев вкара в българското училище езика на петвековния ни поробител, Движението за права и свободи /ДПС/ започна гонение и уволнение на българските учители от селищата, където живеят и мюсюлмани. На тяхно място антиконституционната организация има мерака да внесе от Турция учители - турски шовинисти, които в българските училища с български средства да отглеждат "сиви вълци" - планирани унищожители на България. Неотдавна от югоизточната ни съседка бяха безпрепятствено доставени повече от триста хиляди учебника, заредени с непримирим турски шовинизъм и поробителски дух. Политическите сили обаче, обладани от партизански интриги и разпри, не пожелаха да видят, нито отреагираха на анхарската наглост, която от лоното на българското училище прави леговище за "сиви вълци".

Днес догановци чрез правителството с турски мандат на Любен Беров, при съучастието на президента Желю Желев и на многобройните партии налагат на България завоевателната стратегия на пантюркизма. Експанзията е наудържима! Нейното клеймо тежи както върху програмата по история, така и върху концепциите за литературното образование.

Втората концепция по литературно образование, както и програмата по история са обременени с космополитизъм - идеологията на либерализма, стратегията на който е да разбива нации и държави, за да хвърли народите в колониално робство.

Българската национално-радикална партия, загрижена за съдбата на отечеството, се противопоставя на заклетите български врагове и настоява проектираните програма по история и двете концепции за литературно образование - творения на националното предателство - да бъдат отхвърлени. На България е нужно такова образование, което да стане основа за моделиране на високо българско самосъзнание и достойнство, за интелектуално въздигане на българския народ, за просперитет на неговата нация и държава. Министерството на образованието, науката и културата следва да преодолее пагубния национален нихилизъм, да увеличи броя на часовете по българска история, български език и литература, да преразгледа и отмени антибългарското си решение за въвеждане в българското училище на езика на петвековния ни кръвожаден поробител и да изработи национална стратегия за българското образование.

Българската национално-радикална партия призовава българските учители, писатели, интелигенти, всички родолюбци, целия български народ да се обединят в единен фронт за спасяване на общонационалната ни светиня - родното училище. Ковачница на българи.

Братя българи, Отечеството е в смъртна опасност, спасението му е във вашата власт!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БНРП:

д-р Иван Георгиев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 27 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ОБЩЕСТВЕНОСТ ОТ ДВАДЕСЕТ И СЕДЕМ ОБЩЕСТВЕНИЦИ И ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА ОБЩОЧОВЕШКИ И ОБЩОНАЦИОНАЛНИ ЦЕННОСТИ В ОБРАЗОВАНИЕТО.

Националното съзнание и националното самочувствие са в основата на съществуването на всяка нация. Те до голяма степен се формират и развиват в училището. А най-голямо значение има обучението по родна литература и родна история. Във всички държави това обучение е в сърцевината на образователните системи.

У нас, по чисто конюнктурни политически съображения, се посяга тъкмо на тази основа на образованието. Това се прави във време, когато вътрешно и външно, единството на българската нация и самото съществуване на българската национална държава са поставени под най-голяма заплаха.

От печата се запознахме с проекти за нововъведения в образованието ни, които не могат да не ни тревожат и възмущават. Имаме предвид проектите за концепция за литературното образование от 5 до 12 клас, както и решението за нов учебен план по история, публикувани от Министерството на образованието, науката и културата. Съгласно проектите за структуриране на учебното съдържание са изброени списъци от примерни текстове. В тях отново се прави манипулативен подбор на автори и произведения, предпоставени от новата политическа конюнктура. Досегашната дългогодишна практика показва, че не бива и не може литературата ни да се прекроява и нагажда към съображенията на политическия момент. Очевидно от тази досегашна практика авторите на концепциите не са се поучили. Разработените от тях проекти предизвикват въпроса: защо така се осакатява обучението по българска литература, при което от примерните текстове са изхвърлени класически творби, влезли отдавна във всеки български дом, произведения с които цели поколения са възпитавани като българи. Става дума за "Под игото" и "Епопея на забравените" от И.Вазов, "Записки по българските въстания" от Захари Стоянов, "Индже" от Йордан Йовков, романите на Димитър Талев и други. Поезията на Христо Ботев е подложена на кощунствено интерпретиране със следното обяснение: "Така видяна, поезията на Ботев не е призив към етническа нетърпимост, а болезнен вик на една човешка душа, жадна за свобода." В случая авторите внимателно отбягват пред думата "свобода" да поставят определението "национална". Борбата за свобода на отечеството ни, в която Ботев сложи главата си, се нарича етническа нетърпимост. Случайно ли е това, че във всички примерни текстове напълно е пренебрегната и изхвърлена темата, свързана с националноосвободителните ни борби? Прескочени са цели пластове и блокове от националната ни литература.

В решението за нов учебен план по история фактически е заличен предметът "История на България". Новият план предвижда историята на България да бъде изучавана от 3 до 5 часа годишно, или около 20 часа общо за цялото средно образование срещу 260 часа история на чужди народи /в досегашната програма българската история се изучава в 140 часа/.

След като се заклеймиха утвърдени понятия като "турско иго", след като се принизи националноосвободителната борба на нашия народ, сега се предлага на българската история да се отделят тези двадесетина часа, и то в рамките на световната история. Това е абсурдно, след като се знае, че всеки достоен народ отдава най-напред достойно място на собствената си история!

Обръщаме се към българската общественост да не остава безразлична към подобни груби посегателства върху националното съзнание и националното самочувствие. Политическата целесъобразност и идеологически нови догми не трябва да влияят върху принципите на образованието, които почиват на общочовешки ценности и национални достояния.

Необходимо е българската литература и българската история да се изучават пълноценно в училището като едни от главните учебни предмети, които учат децата ни да обичат своето отечество, да знаят своя род и език!

ПОДПИСАЛИ:

Доц. Ангел Попангелов, Антон Дончев, Богомил Нонев, ст.н.с. Гани Николов, проф.д-р Димитър Филипов, Евелина Гечева, Емил Петров, д-р Иван Георгиев, Иван Кисимов, проф. Иван Цветков, акад. Илчо Димитров, Коста Църнушанов, д-р Константин Поптодоров, арх. Крум Данаилов, проф.д-р Къню Кънев, Леда Милева, доц.к.т.н. Михаил Авджиев, Минчо Минчев, Надежда Ялъмова, Николай Хайтов, проф.д-р Орлин Загоров, Петър Караангов, Румен Анатков, Стоян Бояджиев, Стойчо Стоев, Пламен Йоргов, Милко Кожухаров.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 27 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АПЕЛ НА ГРАЖДАНСКИ КОМИТЕТ, СЪЗДАДЕН ПО ИНИЦИАТИВА НА ОБЩОБЪЛГАРСКИЯ СЪЮЗ "ИСТИНА”, КЛУБА НА РЕПРЕСИРАНИТЕ КЪМ ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ И ЦАРСКОТО АКАДЕМИЧНО ДРУЖЕСТВО "ЦАР БОРИС III", ПРИЕТ НА ВЪЗПОМЕНАТЕЛНА НАУЧНО-ПУБЛИЦИСТИЧНА СЕСИЯ "50 ГОДИНИ ОТ СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ - ФЕВРУАРИ-МАРТ 1943 Г., СЪСТОЯЛА СЕ НА 21 МАЙ 1993 Г. В СОФИЯ.

Изхождайки от убеждението, че е недопустимо трагичните събития по българските земи преди 50 години заради егоистични, нечисти политически цели да се представят или интерпретират във вреда на доброто име на България и на интересите на българския народ;

че не бива сляпа омраза и политически егоизъм да рушат ценности, зад които стоят много хиляди изпепелени човешки съдби;

че ярката поляризация и противостоене в нашия политически живот днес не улесняват обективния подход към истината за близкото ни минало - редица въпроси стоят недостатъчно изяснени, открити.

Отправяме към нашата общественост и държавни институции следния

А П Е Л:

1. Призоваваме към отговорност и обективност при третирането на болезнената тема, като бъдат пресичани всички опити трагедията на еврейския и на българския народ по време и след Втората световна война да се използва за нечисти политическки цели на международния и домашен комунизъм.

2. Досегашното едностранчиво отношение - недостойно към паметта на загиналите и престъпление към идните поколения, налага нов, обективен прочит на историята от този период. Това могат да сторят само нови, млади, неангажирани хора. Да бъдат издирени и публикувани нови документи, специално - архивите от разпитите на българските държавници в Москва след 9 септември 1944 г.; домашните архиви; спомени на все още живи свидетели и участници в тия събития.

3. Българските държавни институции да изяснят докрай своята позиция и да я отстояват навред, където към проблема се подхожда с тенденция да бъдат накърнени достойнството на българския народ и държава.

4. Да се вдигне мълчанието и се отдаде заслуженото на забравени и заклеймени дейци, народни представители от 25-то НС, изтъкнати представители на ВМРО като Владимир Куртев и др., други обществени дейци и организации. В Народното събрание да бъде поставена плоча в памет на хората, поставили ЧОВЕЧНОСТТА НАД ПОЛИТИКАТА. Европейската общественост да бъде компетентно осведомена за ИСТИНАТА по този проблем.

5. Да се отправи апел до обществените среди в Израел с оглед да бъде отстранена допуснатата несправедливост. Името на България трябва да остане чисто. Съответен текст да изясни цифрата 11 343 жертви от Беломорието, Македония и Пирот. В списъка на българите-благодетели да се впише и името на Владимир Куртев от ЦК на ВМРО - човека, който сигнализира заплахата и най-енергично действа, за да бъде преодоляна.

6. Да се подготви "История на евреите в България", включваща събитията от това време, която да бъде разпространена на съответни езици сред еврейския народ по света.

ВЕЧНА ПАМЕТ НА МЪЧЕНИЦИТЕ! ВЕЧНА БЛАГОДАРНОСТ НА БЛАГОДЕТЕЛИТЕ! ПОКЛОН ПРЕД ЧОВЕЧНОСТТА, СЪСТРАДАНИЕТО И ВЗАИМОПОМОЩТА!

БОГ ДА БЛАГОСЛОВИ ДРУЖБАТА, ВЗАИМНОТО УВАЖЕНИЕ И ПРЕУСПЯВАНЕТО НА НАШИТЕ ДВА НАРОДА!

София, 21 май 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 27 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА СВЕТИЯ СИНОД С НАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НЕВРОКОПСКИ МИТРОПОЛИТ ПИМЕН ЗА СЪСТОЯЛО СЕ ЦЪРКОВНО СЛУЖЕНИЕ ЗА ОБЕДИНЕНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА.

Водени от сериозна загриженост за отговорната мисия на Светата ни Българска православна църква в нашето съвремие, за благоприятно навременно разрешаване на възникналите сериозни проблеми в нейния цялостен живот, както и за започване на задълбочена подготовка на църковен народен събор, отправихме писмено предложение до дядо Максим и събратята митрополити за обединение и благоплодно църковно-народно служение.

С координацията на Дирекцията по вероизповеданията и лично от господин директора Христо Матанов състоя се среща между митрополитите Неврокопски Пимен, Старозагорски Панкратий, Сливенски Йоникий, Видински Дометиан. На срещата присъстваха и епископ Неофит и ставрофорен свещеноиконом Анатолий Балачев като главни секретари.

При тази среща благонамерено се определи дата, час, място и състав за предварителен въведителен разговор. Определена бе датата 13 май, 10 часа, място - помещение в Министерския съвет.

На уговорения ден и час за среща се явиха Старозагорски митрополит Панкратий, Врачански митрополит Калиник и ставрофорен свещеноиконом Анатолий Балачев. Без да постъпи извинително уведомление, другите митрополити не се явиха на уговорената среща.

Принудени сме да направим горното съобщение от желание да бъде информирана за знание благонамерената църковна и гражданска общественост.

София, 20 май 1993 г.

† Неврокопски митрополит Пимен

† Великотърновски митрополит Стефан

† Старозагорски митрополит Панкратий

† Врачански митрополит Калиник

† Проватски епископ Антоний

† Велички епископ Галактион

† Брегалнишки епископ Борис

† Стобийски епископ Гавриил

† Главинцки епископ Авенир

† Мелнишки епископ Генадий

† Тивериополски епископ Павел

† Адрианополски епископ Евлогий

† Маркианополски епископ Инокентий

/Пресслужба "Куриер"/

 
*  *  *

София, 27 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА-ПЛАТФОРМА /ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА/ НА ЛИБЕРАЛНО-ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ /ЦЕНТЪР/, ПРИЕТА НА УЧРЕДИТЕЛНО СЪБРАНИЕ НА 17 ДЕКЕМВРИ 1992 Г.

III. ЛИБЕРАЛНА ИКОНОМИЧЕСКА ПЛАТФОРМА

Своите възгледи и становища за икономическата система на либералното общество ЛДП-ц гради върху основата на икономическата теория на неолиберализма. В икономическата си програма партията се обявява за изграждане и осигуряване на всички възможности за съществуване на либерално социално пазарно стопанство, чиито основни принципи са: икономическа самостоятелност и отговорност на предприемачите, неотменимост и неприкосновеност на частната собственост.

Законово гарантираната пазарна икономика, частната инициатива и средната класа ще осъществяват реалното изграждане на новата икономическа система.

Политическата, правовата и културната свобода имат като предпоставка икономическата свобода, както и либерален икономически ред може да има само при съответно демократичен държавен и правов строй.

Пазарното стопанство изхожда от реалния човек с всички негови грешки, слабости и силни страни. То приема, че индивидът има предвид собственото си предимство, то координира желанията за пазара и използва егоистичния стремеж за анонимност на конкуренцията за "благото на нацията". При пазарното стопанство "санкцията" за грешки се състои не в страха от държавно наказание, а от икономически загуби.

1. ЛДП-ц застава зад частния бизнес. Нейна цел е формирането на средна класа, но също така тя подкрепя и хората на наемния труд, които сега са огромното мнозинство от народа. Те са социалната база за създаването на средна класа - гарант за демокрацията.

2. ЛДП-ц е за подпомагане на частния бизнес, за облекчаване на състоянието на дребния производител. Всеки, който влага инвестиции в производството, трябва да бъде поощряван.

3. ЛДП-ц е за цялостно преструктуриране на националната икономика.

4. ЛДП-ц настоява за ускорена, справедлива и прозрачна приватизация. Масовата приватизация ще осигури възможност на всеки да участва и да получи компенсация за своя труд, тя ограничава държавната бюрокрация.

5. ЛДП-ц е за разработване на конкретна програма за приватизация на едрата държавна собственост и за създаването на независим Контролен съвет за приватизация, който да включва представители-специалисти, професионалисти от различните политически сили в страната.

6. ЛДП-ц се обявява за бърза реформа в селското стопанство, като се даде път на свободната инициатива на селяните и се разруши монополът на държавата в изкупуването, а също така се осигури безпрепятствен достъп на производителите до пазара.

7. ЛДП-ц е против монопола. Поставянето на знак на равенство между демонополизация и приватизация е заблуда с опасни последици. Пазарна икономика при наличие на монополи /независимо дали са държавни или частни/ означава не само прехвърляне на тежестите върху купувача, а и разрушаването на нормалните икономически процеси.

ЛДП-ц е за специална правителствена антимонополна програма и антимонополно законодателство.

8. ЛДП-ц счита, че свободната конкуренция е двигателната сила на икономическия напредък на обществото. Тя настоява за гарантирана динамична свободна конкуренция чрез закони за конкуренцията и достъп до пазарите чрез премахване на бариерите в национален, европейски и световен мащаб. За нас либерализмът означава свободни икономически зони, свободни икономически контакти с Европа и със света.

9. ЛДП-ц е за създаване на система от взаимни, спестовни и инвестиционни фондове. Държавата трябва да ограничи своето влияние върху банките и застрахователното дело. Необходимо е банковото законодателство да стимулира частната банкова дейност, а данъчната система да подпомага частната инициатива, както и бързо създаване на нормативна база за борсите и свободната търговия с ценни книжа.

10. ЛДП-ц е за създаване на дълготрайна национална програма за постепенно ограничаване на замърсяването на околната среда.

11. ЛДП-ц счита, че екологическите права на личността имат същата значимост като неговите социални и икономически права. Нарушеното екологично състояние за нея означава нарушение на човешките права. Природата и околната среда образуват жизненото пространство на човека. Само една здрава природа и една хуманна околна среда дават възможност на гражданина да развива своята личност.

12. ЛДП-ц настоява за създаване на екологопромишлен комплекс, осигуряващ технологически контрола и управлението на процесите в стопанската дейност.

13. ЛДП-ц е за провеждане на екологосъобразна инвестиционна и данъчна политика. Всеки, който произвежда екологически чисти продукти и прилага екологически чисти технологии в производството, трябва да бъде подпомаган, а този, който използва замърсяващи и вредни технологии, да бъде наказван с високи глоби и данъци.

14. ЛДП-ц смята, че в прехода към пазарна икономика в условията на демокрация на страната трябва да бъде отделено особено внимание на младите хора в България, като им бъдат осигурени подходящи условия за развитие и реализация. Сегашните инвестиции в образованието са залог за бъдещото преуспяване на нацията.

ЛДП-ц търси социална опора в хора, склонни към личностна изява, било тя творческа, професионална или обществена. Разчитаме на енергичните, готови на разумен риск, предпремчивите, доказали стремежа си към самостоятелност, и на онези, които преследват успеха с порядъчни средства.

IV. ЛИБЕРАЛИЗМЪТ, СОЦИАЛНАТА ГАРАНЦИЯ И СОЦИАЛНИЯТ КОНСЕНСУС КАТО ОСНОВНА СЪСТАВНА ЧАСТ ОТ ПАЗАРНОТО СТОПАНСТВО

1. ЛДП-ц поддържа становището, че е необходимо да се изгради единна функционираща социална система за осигуряване.

В периода на преход към либерално общество здравеопазването и социалното осигуряване постепенно отпадат като функции на държавата и започват да се самоуправляват като независими пенсионни и осигурителни фондове. Но сега, а и в следващите години е нужно държавата да защитава интересите на различните социални групи, също така държавно участие в създаването на широка социална мрежа за защита на слабите, както и да бъдат гарантирани механизмите за преразпределение на доходите в рамките на осигуровката за възрастни, болни и безработни.

2. ЛДП-ц е за гарантиране на възможността всеки индивид да получи средно образование. Либералната държава цени и стимулира по всички възможни начини интелекта и образованието на своите поданници.

3. ЛДП-ц е за осигуряване на значителни средства за преквалификация на работната сила, особено в преходния период към либерална пазарна икономика.

4. ЛДП-ц е за гарантирано право на стачки със закон за трудовите конфликти.

5. ЛДП-ц е за равновесие и диалог между съюзите на работодателите, синдикатите и съюза на потребителите.

6. ЛДП-ц е за създаване на специален статут за инвалиди и сираци.

7. ЛДП-ц е за приемане на закони, стимулиращи благотворителната и социалната дейност на фирмите и организациите.

8. ЛДП-ц е за полагане на специални грижи за младите семейства и децата.

9. ЛДП-ц е против законовото преследване на хомосексуалистите. Всеки има право на своя личен и обществен избор, стига да не нарушава или застрашава правата и достойнстото на другите.

ЛДП-ц настоява Народното събрание с предимство да разгледа и приеме закон за проституцията.

V. ЛИБЕРАЛИЗМЪТ И ДУХОВНОТО РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА КАТО ГАРАНЦИЯ ЗА ВЪЗРАЖДАНЕ НА НАЦИЯТА

ЛДП-ц приема християнските добродетели и ценности като необходими за изграждането на едно цивилизовано общество с хуманни взаимоотношения, съществуващи върху основния духовен закон: "Както желаете да правят човеците за вас, така правете и вие на тях".

1. Човекът е висша ценност. Неговите индивидуални права, неговият частен живот са неприкосновени. Човекът е свободен в семейството, бита, възпитанието на своите деца. Държавата няма право да се меси в частния живот на човека, освен когато той застрашава правата на друг човек.

2. ЛДП-ц ще се стреми да утвърждава основните ценности на либерализма - свобода на личността, плурализъм на формите на духовен живот, равни шансове за творческа изява на отделната личност.

3. ЛДП-ц е за свободен обмен на идеи, културни и научни ценности в световен мащаб.

4. Националното радио, телевизия и Българската телеграфна агенция трябва да се превърнат в независими средства за масово осведомяване.

5. ЛДП-ц е за стимулиране на частната издателска дейност и равнопоставеност на частните радио и телевизия с общонационалните.

6. Културата, науката и образованието трябва да се отделят от сферата на политическите отношения и да се развиват като общонационална ценност, като бъдат освободени от опеката на една идеология и на държавата.

7. Нужно е да бъде стимулирано развитието на частните училища, колежи, културни и научни институти.

8. ЛДП-ц е за законово гарантиране на отделянето на религиозните институции от държавните дела и за формиране на верска търпимост, както и за възстановяване на имотите, престижа и влиянието на Българската православна църква.

9. ЛДП-ц е за законодателно стимулиране на меценатството и спомоществователството на културната дейност. Необходимо е да бъдат осигурени благоприятни възможности за развитие на частната благотворителна дейност за подпомагане на науката, образованието и развитие на хуманитарните дисциплини.

VI. НАЦИОНАЛНИЯТ ВЪПРОС

ЛДП-ц смята, че националният проблем в България може да се решава само в условията и като следствие на радикалната демократизация у нас.

1. ЛДП-ц защитава тезата, че Отечеството ни е еднонационална държава, като отчита и уважава спецификата на отделните етноси.

2. ЛДП-ц поддържа правото на етническите групи да използват свободно майчиния си език, традиции и кулутура, но категорично е за зачитането на българския език във всички сфери като официален.

3. ЛДП-ц е против създаването на политически партии и движения на етническа и религиозна основа. Тя противостои на всяка форма на проява на национален сепаратизъм.

4. ЛДП-ц ще работи за културното и етническото самосъзнание и развитие на всички българи, живеещи извън пределите на България, както и за заздравяване на техните връзки с родината.

VII. МИРНА, НЕЗАВИСИМА И СЪЗИДАТЕЛНА ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКА ДЕЙНОСТ

България над всичко, но в хармония със света и съседите си!

Ние сме партията, която твърди, че сме в Европа, но Европа и светът трябва да се заслужат. В този смисъл е наложително пълен отказ от всякакви компенсационни териториални претенции, зачитане на самостоятелността на всяка нация и държава, както и спазване правата на гражданите, независимо от тяхната етническа и религиозна принадлежност. Мирната и съзидателната външна политика, подчинена на националните интереси и съобразена със стратегическото геополитическо положение, ще гарантира важната роля на България не само на Балканите, но и в по-широк общоевропейски контекст.

ЛДП-ц е убедена, че само либерализмът е в състояние да охлади балканските страсти.

1. Обществото ни трябва да провежда независима външна политика, като дава своя принос в изграждането на Обединена Европа.

2. ЛДП-ц застъпва становището, че националната сигурност на Република България трябва да се изгражда върху основата на международни и двустранно договорни гаранции.

3. ЛДП-ц е за спазване на конвенциите на ООН за разрешаване на възникнали международни конфликти. Спорните въпроси да се решават единствено с политически средства чрез езика на дипломацията.

4. ЛДП-ц е за активни добросъседски отношения и за превръщането на Балканите в елемент на стабилността в Европа.

ЛИБЕРАЛИЗМЪТ не е мечта, която се сблъсква с действителността и не успява да се впише в нея. Той изработва критически инструмент на действителността.

ЛИБЕРАЛДЕМОКРАТЪТ носи в себе си една надежда, един дух, морал и философия, върху които се градят човешките ценности и добродетели.

ЛИБЕРАЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ означава толерантност, усещане за универсално гражданство и е в основата си триумф на човешкия дух.

/Пресслужба "Куриер"/

11:00:00
27.05.1993 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                           Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнители: Иванка Тодорова
                                           Павлина Стефанова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!