София, 27 март 1995 година
Брой 60 /1361/

София, 27 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА ПО ВЪПРОСА ЗА ОТМЯНА НА ЗАКОНА ЗА ВРЕМЕННО ВЪВЕЖДАНЕ НА НЯКОИ ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ НА РЪКОВОДСТВАТА НА НАУЧНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ И ВИСШАТА АТЕСТАЦИОННА КОМИСИЯ:

Отхвърлянето на президентското вето с повторното приемане на Закона за отмяна на Закона за временно въвеждане на някои допълнителни изисквания към членовете на ръководствата на научните организации и Висшата атестационна комисия /ВАК/ е акт с огромно политическо, научно и чисто човешко значение. Различните интереси - от истинската болка и съпричастие със съдбата на българската наука до грубата лична "аритметика" - създадоха ненужно объркване. Вместо решаване на проблемите в науката, се води борба между институции. Същността на въпроса, очевидно по друга логика, се загърбва и на практика се продължава спорът кой е по-загрижен за съдбата на българския учен.

Време е загрижеността да се материализира в конкретни действия. Ето защо Парламентарната група на Демократичната левица /ПГДЛ/ заявява:

Първо, ние не просто отхвърляме ветото на президента на България, а го правим с дълбокото убеждение, че това е единственият начин да се възстановят правата на учените, дискриминирани с въвеждането на т.нар. закон Панев. Изразяваме своето искрено съжаление, че това е възможно едва сега и редица заслужили радетели на българската наука и образование все още носят бремето на репресивното законодателство. Едновременно с това изразяваме и своето безпокойство, че този справедлив акт по примера на държавния глава може да бъде оспорен и от Конституционния съд.

Въпреки това смятаме, че повече не може да се мълчи и бездейства. Затова питаме: защо г-н Желев, заявяващ през 1995 г., че законът Панев противоречи на международни и конституционно утвърдени права и свободи и влиза в грубо противоречие със Закона за академичната автономия на ВУЗ от 1990 г. и със закона за БАН от 1991 г., не използва своето конституционно право на вето тогава, през 1992 г.? Защо на 24 декември 1992 г. той поиска от Конституионния съд да установи противоконституционалността на този закон, а сега не използва тази процедурна възможност по отношение на Анти-Панев? Очевидно се прави опит да се наложи изводът, че страни в спора трябва да бъдат други: на научните общности трябва да се противопостави непреклонността на Социалистическата партия.

Ако нашите съждения са погрешни, нека г-н Желев използва своето влияние в настоящия Конституционен съд и да помогне законът да придобие правна сила. Ние от своя страна сме готови да създадем законови предпоставки за премахване на противоречията сред научните среди.

Второ. Във връзка с това се ангажираме в най-кратки срокове да приемем внесения от Министерския съвет законопроект за висшето образование. Именно там виждаме решаването на въпроса с изборите за ръководни органи във ВУЗ, визирани в спорния §4. Отчитайки настроенията на голяма част от учените, ние смятаме, че правилото за тежестта на по-късно приетия закон ще даде възможност на научните общности сами да решат кога да насрочат и проведат нови избори. По този начин естествено ще отпадне необходимостта от прилагането на §4 и чрез този закон той фактически и практически ще бъде отменен.

Що се отнася до БАН и Селскостопанската академия, ще внесем проект за частично изменение на настоящия закон Анти-Панев в §4, уреждащ материята, касаеща тези научни звена.

Трето. Законодателната дейност на 37-то Обикновено народно събрание сериозно се затруднява, защото за второ обсъждане се връщат редица закони. Самокритичният анализ показва, че подготовката на проектите трябва, да се подобри значително. В същото време е видно, че ако конституционно призваните - правителство, парламент, президент и Конституционен съд, да доведат докрай законодателния процес не постигнат нужното съгласие, обединени около общонационалния интерес, шансовете да бъде обнародван и нещо повече приложен съответният закон не са големи. Това налага определено взаимодействие, за което, декларираме, ние сме готови. Законодателната ни програма не е тайна и по нея можем да чуем и отчетем различни мнения. Това се отнася и до президентските консултации със заинтересувани страни, които, ако се провеждат до приемането на законите, биха подпомогнали законодателния процес на Народното събрание.

Накрая още веднъж се обръщаме към широката българската аудитория с призив и загриженост, лична съпричастност и отговорност, че не само току-що гласуваният закон, но и всичко, което правим, е насочено единствено към българска по своя дух и същност политика и е продиктувано както от доверието, така и от голямата отговорност за доброто на нашата родина и просперитета на българското общество.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 27 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА КОАЛИЦИЯ НАРОДЕН СЪЮЗ - БЗНС, ДП, ПО ПОВОД НА ПРЕДСТОЯЩИТЕ ИЗБОРИ ЗА МЕСТНИ ОРГАНИ НА ВЛАСТТА.

На 24, 25 и 26 март 1995 г. в гр. Банкя се проведе съвещание на коалицията Народен съюз - БЗНС, ДП, с участието на националните ръководства и депутатите от Парламентарната група.

Подробно бяха анализирани резултатите от Избори’94 и участието на коалицията в предстоящите избори за органи на местната власт.

Като отчита, че хората, които гласуваха за Народния съюз - БЗНС, ДП, са предприемчивите, стабилните и уравновесени слоеве на населението, които не приемат централизираното управление и предпочетоха:
1. традиционни български партии с доказана днес и в историята отговорност към държавата ни;
2. демократично некомунистическо управление на страната;
3. реално отношение към властта с оглед решаване на конкретни икономически, социални и политически проблеми,

ЗАЯВЯВАМЕ:

Коалиция Народен съюз - БЗНС, ДП, е за единодействие на всички некомунистически сили в България на основата на пълно взаимно зачитане на идеологическите и организационни принципи.

Такова взаимодействие е единственото възможно на базата на равнопоставеност на реалните политически субекти.

Ние сме за конкретни общи действия, за които невинаги са необходими формални политически споразумения, а ясни параметри и точно отчитане на интересите на политическите сили и демократичната реформа в България.

В навечерието на Избори’95 коалицията ще работи активно за децентрализация и самоуправление на общините като гаранция за установяването на демокрацията в градове и села.

Коалицията запазва своето предизборно послание: "Народен съюз - БЗНС, ДП - разумният избор".

Банкя, 26 март 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 27 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ ПО ПОВОД НА БЯЛАТА КНИГА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ЖАН ВИДЕНОВ.

Появата на Бялата книга, очертаваща положението на страната, което заварва правителството на Демократичната левица - е факт, който заслужава сериозна оценка.

1. Правителствата на България от 1989 г. до сега нямаха политическа воля да направят подобно систематизирано описание на социално-икономическата реалност у нас.

Всяка политическа сила, която поема отговорността на властта, трябва да уведоми обществото откъде тръгва и - напускайки управлението - да се отчете какво е направила.

Такъв е стилът на всяко демократично управление.

2. Картината на днешната ситуация, обрисувана в Бялата книга, не е изцяло обективна и безпристрастна и това е естествено.

2.1. Липсва необходимата конкретност. Когато нещата не се назовават с точните им имена - се пораждат взаимноотричащи се интерпретации. Деперсонализацията на изложението не спомага фактите да бъдат видени трезво и обективно.

2.2. Не сме склонни да приемем имплицитните внушения, че за тежката криза в страната е виновен либералният модел на прехода. Нашето виждане е, че именно непоследователното провеждане, при това на псевдолиберални решения - забави и утежни изхода от кризата.

2.3. За изминалите пет години Българската социалистическа партия /БСП/ се опитваше да не поема отговорността, която бездруго носи като най-голяма политическа партия. Приетата тактика "Да оставим опозицията да се провали" донесе политически дивиденти на БСП, но донесе и нови проблеми за България.

След изборите БСП с всичките си идейни и организационни тенденции трябва да поеме отговорността за състоянието на държавата, като последователно развива частната собственост, пазарните механизми и конкуренция при защита на българското производство.

София, 25 март 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 27 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ ОТ ХРИСТО ИВАНОВ АТАНАСОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОЛИБЕРАЛНАТА ПАРТИЯ "СТЕФАН СТАМБОЛОВ", ПО ПОВОД НА ОСТАВКАТА МУ ОТ ПОСТА И НАПУСКАНЕ НА ПАРТИЯТА.

На 21 януари 1990 г. във Велико Търново по моя инициатива бе възстановена Народнолибералната партия.

На 13 октомври 1991 г. тя стана отново парламентарна партия, представена в 36-то Народно събрание, член на коалицията Парламентарен съюз за социална демокрация /ПССД/.

В 36-то Народно събрание партията внесе шест законопроекта, разработени и депозирани от мен, а именно проектите за Закон за свободното използване на ефира от българските граждани, Закон за връщане на собствеността от държавата на народа, Закон за приватизация, Закон за защита на българските производители, Закон за изменение на Закона за данък-оборота и акцизите, Закон за изменение и допълнение на Закона за политическите партии.

От юли 1993 г. бе възстановен партийният орган "Свобода" като тримесечно теоретично списание.

На последните парламентарни избори от 18 декември 1994 г. партията проведе добре организирана спрямо малките финансови средства кампания с издигнати над 120 кандидатури във всички избирателни райони.

Към днешна дата Народнолибералната партия "Стефан Стамболов" е относително добре организирана, с много способни кадри в нея. Има опит при коалиционно и самостоятелно политическо действие. Тя притежава една позитивна платформа, високооценена от експерти и лидери на други партии. Ползва се с уважение и доверие от всички конструктивни политически сили.

Аз съм начело на партията вече пет години, три от които тя беше представена в парламента.

Със съзнанието, че съм бил достатъчно дълго начело на партията и съм направил много за нея, като поемам и своята отговорност за не докрай използваните възможности за разрастването на партията, желаейки да се оттегля от политиката и да работя пряко за страната си - Република България, аз си подавам оставката като лидер на Народнолибералната партия "Стефан Стамболов" и я напускам, преставайки да бъде неин член, считано от 26 март 1995 г.

София, 24 март 1995 г.    

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 27 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД /ЧАСТ ПЪРВА/ НА КОМИТЕТА ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРИЕТ НА ЗАСЕДАНИЕ НА КОМИТЕТА /27 ФЕВРУАРИ 1995 Г., СОФИЯ/.

С приемането на новата Конституция на Република България бяха създадени сериозни правни гаранции за развитието на човешката личност. Гражданите у нас имат множество права, чрез които осъществяват свои съществени интереси. Повечето от тези права се радват на уважението на държавата и обществото. Значителен успех постигнаха политическите права, т.е. правата, чрез които гражданите осъществяват участието си в управлението на държавата и обществото. Избирателното право се ползва масово и безпрепятствено. Последните избори за народни представители /18 декември 1995 г./ протекоха при спазване на всички изисквания на конституцията и на законите. Не са отбелязани никакви съществени нарушения, които да компрометират изборните резултати. Широко се ползва правото на гражданите да създават свои организации - било със стопанска, било с идеална цел. Пълно развитие получи свободата на словото и на печата. Не съществува никаква цензура в държавните масмедии. Гражданите свободно могат да издават вестници и други средства за масово осведомяване. Гарантирана е свободата на придвижването. Всеки сам избира мястото си на живеене и на работа. Съществува неограничена свобода на научното и художественото творчество. Свободата на съвестта и вероизповеданията е също така гарантирана. Не съществува правителствена политика на ограничаване на правата на етническите малцинства. В пресата обаче може да се отбележи известна дискриминация на ромското население /като при извършване на престъпления се подчертава ромската етническа принадлежност на извършителите/.

Неограничеността на някои свободи /на словото, на вероизповеданията/ води в някои случаи дори и до злоупотреба с тях. Свободата на словото нерядко се използва за оклеветяване на други граждани, а свободата на съвестта и вероизповеданията - за създаване на секти, чиято дейност е насочена срещу обществения ред, морала и правата и свободите на другите граждани /нарушавайки по този начин конституционната разпоредба на чл.37, ал.2/.

Като отбелязваме пълната свобода в осъществяването на правото на придвижване, ние заедно с това трябва да отбележим, че днес реализацията на това право среща определени затруднения в поведението на други държави. На много български граждани, изявили желание да пътуват в чужбина, под различни предлози се отказват входни визи. Такива примери ни предлага администрацията на САЩ, ФРГ, Холандия и други някои западни държави. Администрацията на САЩ отказа виза дори на съпругата на лице, което постоянно и законно пребивава в САЩ. Така на мястото на съборените от нашата страна бариери западните държави издигнаха нови, много по-трудно преодолими. В случая без съмнение се нарушават и духът, и буквата на приетите от Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа /СССЕ/ документи /"Третите кошници" от Хелзинки, Виена/.

Отбелязаните успехи в развитието и осъществяването на правата на човека в Република България не бива обаче да водят до извода, че тези права изобщо не се нарушават.

Правата на гражданите се нарушават от два вида субекти: държавата и гражданите.

А. Държавата нарушава правата на гражданите било активно /чрез действия, на които няма право/, било пасивно /чрез бездействие, на което няма право/.

I. Действията, чрез които държавата нарушава правата на гражданите, биват фактически и юридически.

1. Фактическите действия се изразяват в прилагането на различни непозволени от закона форми на физическо насилие спрямо гражданите. В Комитета по правата на човека се получават жалби на гражданите, в които се съобщава за извършени спрямо тях насилствени действия от страна на полицията. Получени са и сигнали за смъртни случаи на лица, задържани в поделенията на Министерството на вътрешните работи /МВР/. За някои случаи за неправомерно или най-малкото неоправдано посегателство върху телесната неприкосновеност на гражданите бяха сезирани съответните органи. В получените официални отговори се отрича да е имало непозволени прояви на насилие, но ние имаме основание в отделни случаи да вярваме на пострадалите. За съжаление не разполагаме с възможности да извършваме собствена проверка на съобщавани случаи на полицейски насилия.

2. Юридическите действия, с които биват нарушавани правата на гражданите, имат формата на нормативни актове /закони, постановления, правилници, наредби/, административни актове и правораздавателни актове.

Закони, които да нарушават конституционно установени права на гражданите /закони от типа на закона "Панев"/, през 1994 г. не са приемани.

Някои правителствени актове обаче изискват сериозна критична оценка. Така през 1994 г. служебното правителство на г-жа Инджова прие постановление по прилагането на Закона за земята, с което съществено засегна правата и интересите на съответната категория граждани.

Административните актове, с които се нарушават правата на гражданите, са за съжаление неизброимо количество. В това отношение усърдно са се проявявали както централни, така и местни държавни органи.

Създавани са преднамерени затруднения на гражданите да осъществяват своето право на сдружаване, като се организират в кооперации. Затрудненията идват от различни органи на власт, включително и от президентството. На съдилищата са давани указания да отказват регистрации на селскостопански кооперации, тъй като зад тях стоял "електорат на Българската социалистическа партия /БСП/". По този начин освен правото на сдружаване се нарушава и принципът на недискриминация, доколкото в случая част от българските граждани се подлага на дискриминация по политически признак.

През 1994 г. продължиха уволненията по политически причини. Стотици и хиляди граждани, за които единственият доход е трудовото възнаграждение, бяха подложени на репресия заради своята политическа принадлежност. Особена активност в това отношение прояви правителството на г-жа Инджова. Масов характер имаха уволненията на местно равнище.

С незаконосъобразни и неправилни административни актове общинските власти грубо нарушават и редица други права на гражданите. Особено много жалби са получени във връзка с възстановяването на собствеността на гражданите, в областта на строителството и други. Местни администратори, използвайки служебните си възможности, посягат на имуществени права на обикновени граждани. Защитата срещу тези посегателства не всякога е достатъчно ефективна. Съдебната защита срещу административния произвол е прекалено мудна и невинаги обективна.

Изключително тежки нарушения на правата и свободите на гражданите се допускат от страна на съдебната власт, респективно чрез издаваните от нейните органи актове. В случая се проявява крайно неприятен парадокс, доколкото тъкмо съдебната власт е тази, която, призована да защитава правата на гражданите, би трябвало никога да не допуска сама да ги нарушава.

Съдебната власт се ангажира преди всичко не с борбата срещу криминалната престъпност, а с преследването на политически фигури от близкото минало. Под формата на наказателни процеси за "присвояване", за "злоупотреба с власт" и пр. се водят по същество политически процеси. Процесът срещу Тодор Живков е изцяло несъстоятелен, доколкото държавният глава не може да бъде подвеждан за деянията, за които е привлечен да отговаря. Продължават да са във "висящо" състояние делата за "присвояване", изразяващо се в това, че са подписани решения за отпускане на помощ на някои слаборазвити страни/ срещу А. Луканов, Ал. Лилов и други дейци на бившата комунистическа партия. Делата нито се приключват, нито се движат, което със самото това обстоятелство вече ограничава и нарушава съществено правата на съответните лица. Продължават да са във "висящо" състояние процесът срещу генералите, обвинени, че "чрез съда" са извършили убийство, и процесът срещу обвинените в убийства в лагерите в Белене, Ловеч и др. Ако обвиняемите са виновни, те трябва без съмнение да бъдат наказани, ако обаче не са виновни, респективно липсват доказателства за вината им, те трябва да бъдат оправдани или освободени /някои от тях са задържани под стража вече трета година/. Във всички тези случаи освен нарушаване на конкретни права, закрепени в материални и процесуални норми, се нарушава и конституционната норма на чл. 31, ал.4, съгласно която не се допускат ограничения на правата на обвиняемите, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието.

Наказателните процеси изобщо продължават неоправдано дълго. Предварителното производство рядко приключва в определения от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ шестмесечен срок. В следствения арест се намират стотици, хиляди граждани, които година, две, три чакат да получат обвинителен акт. Хиляди са и подсъдимите, които се намират в затвора без влязла в сила присъда. Зле функциониращата съдебна система нарушава не само правата на обвинените в престъпления български граждани, но и правата на ония, които са пострадали от извършените престъпления. Те трудно стигат до реално обезщетяване на причинените им с престъпленията вреди.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 27 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА СЪЮЗА НА СОБСТВЕНИЦИТЕ НА ЗЕМЯ И НА ЗАНАЯТЧИИ В БЪЛГАРИЯ ПО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ. Документът е внесен в парламентарната Комисия по земеделието и горите.

На състоялата се на 18 март 1995 г. национална конференция делегатите изразиха становището на членовете на съюза по проекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, както следва:

1. Чл.5 - да се отмени.

2. Чл. 10, ал.1 - да не се заличават думите "или е възможно да бъдат установени".

3. Чл. 10 а, ал.1 - да се добави "ако собственикът желае, може да заплати извършеното строителство по балансова стойност и да възстанови собствеността на земята си в съществуващите стари граници".

Мотиви: След като купувачът на постройката може да купи земята под нея, следва, че собственикът на земята също може да купи постройката върху земята си.

4. Чл. 17, ал.1 - да не се отменя.

Мотиви: Съществуващите стари граници ги няма в блоковете. Синорите са разорани. Възстановяването на собствеността по ал. 1 в никакъв случай няма да пречи на комасацията на земята и на евентуалното й колективно обработване. Докато отмяната на горепосочената алинея 1 ще доведе до създаването на социално напрежение с непредвидими последствия за години напред.

5. Чл. 17, ал. 3 - въвеждането на новата алинея 3 е много обезпокояващо поради несправедливия замисъл да се даде пълна свобода на разпоредителност на правилника за приложение на закона. Явна е тенденцията доброкачествената плодородна земя да бъде давана на привилегировани.

6. Чл. 17, нова алинея 7 - след думата "закононарушение" да се добави "установено от съда".

7. Чл. 18 - да не се въвежда.

Мотиви: Текстът е реално неприложим. Ще се създаде излишно социално напрежение. Що се отнася до оризовите полета, то те са вечни и следва, че нямат срок за амортизация.

8. Чл. 19 - след думите "общинска собственост" да се добави "до поискване от собствениците".

Мотиви: Тъй като има и много наследници емигранти, нека земята бъде предпоставка и стимул за завръщането им в родината.

9. Чл. 19 а - да се отмени.

Мотиви: Смятаме, че собствениците, които десетилетия са ощетявани и тормозени крайно несправедливо, следва да бъдат безусловно обезщетени. Трябва да се избягнат допълнителните унижения, посегателството върху свободата на личността, а също и допълнителните административни усложнения по връщането на земята, както подобава това да стане в една демократична страна.

Чл. 27 /6/ - да се добави: Лицата, които са възстановили собствеността си върху земята в съществуващи стари граници, заплащат застроеното върху нея с разсрочване за пет години на равни годишни вноски и индексация на допълнителната сума с двадесет на сто от размера на годишната инфлация.

Мотиви: Купувачът на постройката и собствениците на земята трябва да бъдат справедливо равнопоставени.

/Пресслужба "Куриер"/

12:30:00
27.03.1995 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                    Валентина Игнова - деж. ред.
Технически изпълнители: Галина Дамянова
                                           Славка Кочева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!