София, 27 април 1994 година
Брой 82 /1127/

София, 27 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ПОСТОЯННОТО ПРИСЪСТВИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ КЪМ ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СИЛИ И ОБЩЕСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ НА ОБЩА СРЕЩА ЗА ОБСЪЖДАНЕ НА ВЪПРОСА ЗА ПРЕДСРОЧНИ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ.

България е в дълбока криза, обхванала всички области на обществения ни живот.

Вече няма разумен човек, който да не вижда, че икономическата катастрофа неминуемо води до политическа, която може да хвърли страната в непредсказуеми изпитания.

Безумие е да се смята, че българският народ ще бъде излъган с някакъв ремонт на кабинета, структурни промени и т.н., с които се цели продължаване на жалкото съществуване на това правителство.

България има само един път на спасение - предсрочните парламентарни избори!

Единственото достойно решение на Народното събрание е да се саморазпусне, след като 93% от българския народ изразява недоверие към него.

В истинската демокрация при неефективна дейност на институциите само избори могат да посочат пътя, по който да се върви. По този въпрос се произнесоха повечето политически сили, обществени организации, президентът, общественици.

Българският земеделски народен съюз /БЗНС/, като отчита, че водещото начало в отношенията между политическите сили и обществените организации трябва да бъде конструктивният диалог, предлага на всички, от които зависи политическото решаване на този въпрос, обща среща през втората половина на месец май. На срещата ще се обсъдят и изложат становищата за предсрочни парламентарни избори, които смятаме, че трябва да се проведат през месец октомври 1994 г.

БЗНС отново ясно и категорично заявява: спасението на България е в предсрочните парламентарни избори!

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 27 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА ГЛАВНИЯ СЕКРЕТАР НА СВЕТИЯ СИНОД ДОРОСТОЛСКИ И ЧЕРВЕНСКИ МИТРОПОЛИТ НЕОФИТ ПО ПОВОД НА ПИСМА НА МИТРОПОЛИТИТЕ ПИМЕН И ПАНКРАТИЙ ДО БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИАРХ МАКСИМ

На 23 април 1993 г. в Светия синод се получиха писма от низвергнатите бивши митрополити Пимен и Панкратий, адресирани до Негово светейшество българския патриарх Максим, председател на Светия синод, в които се признава: "Пребъдваме в дълбоко и искрено покаяние за сторената препънка на християнския клир и паство на Българската православна църква. Отправям искрена молба към Ваше Светейшество и Светия синод за прошка" /подпис: "Бивш митрополит Пимен"/ и още: "Пребъдвам в дълбок размисъл и искрено покаяние и разкаяние за стореното от мен, което е душепагубна препънка на христоименития православен клир и вярващ народ в светата ни Българска православна църква /БПЦ/. Затова отправям смирена към Ваше Светейшество и Светия синод настоятелна молба за прошка..." /подпис: "бивш митрополит Панкратий"/.

В заседанието си на 23 април 1994 г. Светия синод изслуша горепосочените писма и реши да свика Архиерейския събор на БПЦ за разглеждането им.

София, 25 април 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 27 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПИСМО НА МИТРОПОЛИТ ПИМЕН ДО БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИАРХ МАКСИМ.

ВАШЕ СВЕТЕЙШЕСТВО,

Стоим пред широко разтворените двери на Пасхата Господня, в която Божественият Изкупител въвежда в Светая Светих на светлата ни вяра боголюбивият и христолюбив български народ, за да стане съпричастен на изкупителното му Голготско дело и на плодовете на Светоносната Великденска радост и спасение.

ВАШЕ СВЕТЕЙШЕСТВО,

Пред прага на тези разтворени от силната Божествена десница двери пребъдваме в дълбоко и искрено покаяние за сторената препънка на христолюбивия клир и паство на Българската православна църква. Отправям искрена молба към Ваше Светейшество и към Светия синод за прошка, та призовани от Светата църква за пасхално общуване пред светия олтар друг друга да обимем.

Любовта Христова всичко покрива!

Благоевград, април 1994 г.

† Бивш митрополит Пимен

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 27 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПИСМО НА МИТРОПОЛИТ ПАНКРАТИЙ ДО БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИАРХ МАКСИМ.

ВАШЕ СВЕТЕЙШЕСТВО,

Стоим пред широко отворените двери на пасхата Господня, в която Божественият Изкупител и Спасител Господ Иисус Христос въвежда в Светая Светих на светата ни вяра боголюбивия и христолюбив народ Божий, за да стане той съпричастен на изкупителното му Голготско дело и на плодовете за спасение на светоносната възкресенска радост.

ВАШЕ СВЕТЕЙШЕСТВО,

Пред светия праг на тези разтворени от Божествената десница двери изповядвам Ви и пресъдвам [пребъдвам?] в дълбок размисъл и искрено покаяние и разкаяние за стореното от мен, което е душепагубна препънка на христоименития православен клир и вярващ народ в светата ни Българска православна църква. Затова отправям смирена към Ваше Светейшество и Светия синод настоятелна молба за прошка с пасхално ръкоцелувание пред олтара на Светата ни църква, та като позволите да се прегърнем с Вас и архиереите на светлата ни църква да се поздравим с победния пасхален поздрав "Христос воскресе".

Позволявам си да помоля опрощението ми от Вас и Светия синод, като акт канонически, да стане в присъствието на Негово Светейшество Всерусийския патриарх Алексий Втори в България.

Няколко дни преди пристигането на Всерусийкия патриарх Алексий, по съответния ред, Вам и на Светия синод ще бъде предоставена Синодалната палата за служебно ползване.

Стара Загора, 21 април 1994 г.

Бивш митрополит Панкратий

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 27 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АПЕЛ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ОБЩЕСТВЕНОСТ НА ВМРО - МЛАДЕЖКА ОРГАНИЗАЦИЯ ПО ПОВОД НА ПРЕДСТОЯЩИТЕ ВЕЛИКДЕНСКИ ПРАЗНИЦИ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ДАРЕНИЯ НА ФОНД "ПОДПОМАГАНЕ НА БЪЛГАРИ ОТ ЧУЖБИНА - СТУДЕНТИ И АСПИРАНТИ У НАС”.

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

Дълг на всеки добър християнин е, преди да седне на празничната великденска трапеза, преди да посегне към обагреното с кръвта Исусова яйце - да си направи равносметка, да попита съвестта си: "Направих ли аз за ближния си, за съотечественика си, когото безскрупулни европейски политици обрекоха на вечни мъки извън границите на Татковината, всичко, което ми повелява Господ Бог наш? Дадох ли аз своята лепта за укрепване на българщината или, подлъган от нечестивия, се предадох всецяло на грешни мисли за печалби и кярове, на грижи за тленното, което не ще пребъде?"

Български бизнесмени, за да има проспериращ български бизнес, трябва да я има България, трябва да има на света българи! Не забравяйте това!

Фонд "Подпомагане на българи от чужбина - студенти и аспиранти у нас", създаден и стопанисван от ВМРО - Младежка организация, вече цяла година води скромно съществувание почти изключително благодарение на жертвоготовността и горещите сърца на дарители - частни лица. Средите на българския бизнес са представени от достойни за подражание, но твърде малобройни изключения, останали в противостояние на всевластния дух на маразма, цинизма и националния нихилизъм, които днес опустошават умовете и сърцата на българите. Но казано е: "Което дърво не дава добри плодове, то ще се отсече!”

Даренията за фонда се приемат по сметка N: 185/4000 в ДСК-ІІІ, клон-София, с реципиент ВМРО - Младежка организация, или в касата на организацията: София, ул. "Пиротска” 5, III ет., ст. 20, при касиера Димитър Димитров или при зам.-председателя Наум Кайчев.

И нека в дните на Възкресението Господне да възкръсне и Духът на България!

ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВМРО-МО: Н. П. Кънчев

София, 21 април 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

 

*  *  *

София, 27 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ПЪРВА/ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА РОМИТЕ В БЪЛГАРИЯ, ПРИЕТ НА УЧРЕДИТЕЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА 8 МАЙ 1994 Г.

I. ИМЕ, СЕДАЛИЩЕ, СЪЩНОСТ И ЦЕЛИ.

Чл. 1. Конфедерацията на ромите в България е доброволно обединение на роми - български граждани, без разлика на тяхната етническа, верска или политическа принадлежност, които приемат устава и целите на конфедерацията и които могат да членуват в нея индивидуално или организирани в ромски съюзи, организации и движения.

Чл.2. Конфедерацията на ромите в България, наричана по-долу на кратко конфедерацията, работи в защита на интересите на ромската общност и се изгражда на следните принципи:

Равнопоставеност на членовете.

Демократичност и равногласие при определяне на целите и на задачите и на тяхното практическо осъществяване.

Организационна и финансова самостоятелност на съставляващите организации.

Чл. 3. Конфедерацията е сдружение с нестопанска цел по смисъла на Закона за лицата и семейството и носи наименованието Конфедарация на ромите в България. Тя придобива качеството на юридическо лице след вписването й в надлежния регистър при Софийски градски съд.

Чл. 4. Седалището на конфедерацията се намира в София, ул. "Веслец" N: 35, община Оборище.

Чл. 5. Цели на конфедерацията:

- да представлява и защитава социалните и духовните интереси на ромите в България;

- да отстоява и защитава реалните права и свободи на Ромското население в България, произтичащи от конституцията, Международната харта за правата на човека и другите международни документи, касаещи индивидуалните човешки права;

- да съдейства за ефективно решаване на икономическите, на битовите и на жилищните проблеми на ромското население пред компетентните държавни органи;

- да стимулира условия за утвърждаване на ромското единство и за развитие на ромския фолклор и на ромските културни и духовни традиции.

II. НАЧИН НА ПОСТИГАНЕ НА ЦЕЛИТЕ И ФОРМИ НА ИЗЯВА.

Чл. 6. Конфедерацията работи в сътрудничество с други организации, които работят за териториалното единство на България; демократизирането на обществото; икономическото решаване на проблемите на гражданите на страната, в това число и икономическите и социалните проблеми на ромското население.

Чл. 7. С оглед на отстояването на правата на ромите, конфедерацията ще поддържа и осъществява контакти с политически партии и неполитически организации и движения, както и с международни сродни организации като РОМАНОЮНИОН, ЕВРОРОМА и др.

Чл. 8. Конфедерацията на ромите в България ще осъществява своите цели, като:

- осъществява взаимодействие с централните и местните органи на изпълнителната власт, с оглед разработване на предложения за законодателни инициативи за решаване на специфичните проблеми на ромския етнос;

- организира срещи, конференции, дискусии, национални, регионални и международни семинари по проблемите на ромския етнос;

- организира общи събрания, шествия и митинги в защита на ромските права и интереси;

- излиза пред средствата за масова информация с общи декларации и становища по конкретни проблеми на циганския етнос.

Чл. 9. Конфедерацията ще насочи усилията си в следните форми на изява:

- сътрудничество със синдикатите в България за отстояване и за защита на трудовите и на икономическите права на ромите в България;

- сътрудничество с общинските администрации за решаване на битовите и на жилищните проблеми в кварталите с компактно циганско население;

- съдействие за възстановяване на ромските културни традиции и развитие на ромската етнокултура и фолклор;

- съдействие за разработване и за прилагане на специална образователна програма в учебните заведения за обучение на ромските деца по майчин език и ромска култура.

Чл.10. Конфедерацията ежегодно и по подходящ начин ще организира честването на 8 април - Международен ден на ромите, като го приеме и за свой празник.

III. СРЕДСТВА.

Чл.11. Конфедерацията набира средствата си от: членски внос, спонсорство, дарения, концертни изяви, спортна и културна дейност, както и от други законни приходоизточници.

Чл. 12. Членовете на конфедерацията заплащат ежегоден членски внос в размер на 10 лв., който размер може да бъде изменян по решение на Общото събрание. Ежегодният членски внос се събира в предплата до 31 март на текущата година.

IV. ЧЛEHCTBO.

Чл.13. Член на конфедерацията може да бъде всяко пълнолетно физическо лице с българско гражданство и всяко юридическо лице защитаващо интересите на ромското население, които приемат устава на конфедерацията и отговарят на изискванията на същия. Нови членове на конфедерацията се приемат с решение на Общото събрание, взето с обикновено мнозинство на гласовете, след подаване на писмена молба до Координационния съвет. За юридическите лица молбата трябва да бъде придружена с копие от акта за регистрация на същото и с протокол с решение на Управителния орган на същото за влизане в конфедерацията.

Чл.14. Не могат да бъдат членове, лица и организации с противоконституционни цели и с цели, противоречащи на Международната харта за правата на човека, с екстремистки прояви или проповядващи насилие и омраза на политическа, партийна, национална, верска, расова или социална основа.

Чл.15. Членовете на конфедерацията имат следните права:
- да представляват интересите й пред всякакви държавни и обществени органи;
- да избират и да бъдат избирани в органите на конфедерацията;
- да избират свободно своята форма на организационна структура при колективните членове;
- да имат достъп до документите и да получават всестранна информация от управителните органи на конфедерацията относно дейността й.

Чл.16. Членовете на конфедерацията имат следните ЗАДЪЛЖЕНИЯ:
- да спазват разпоредбите на настоящия устав;
- да провеждат разяснителна дейност сред обществеността относно целите и задачите на конфедерацията;
- да участват активно в осъществяването на целите и задачите на конфедерацията, като подпомагат морално и материално дейността й;
- да не провеждат дейност, която е против интересите на ромското население и конфедерацията.

Чл.17. Прекратяването на членството става по решение на Националната конференция, взето с обикновено болшинство от членовете на конфедерацията:

а/ доброволно - по писмена молба на желаещия да напусне, отправена до Координационния съвет или Председателството;

б/ поради изключване - по предложение на Координационния съвет или Председателството, поради неспазване системно на устава, при неизпълнение на решенията на Националната конференция и на управителните органи на конфедерацията.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 27 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА /ЧАСТ ПЪРВА: "НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА БЪЛГАРИЯ - НАШЕ ОБЩО ДЕЛО" НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПРИЕТА НА ЧЕТВЪРТАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /25-27 МАРТ 1994 Г., СОФИЯ/.

I. ПРЕХОД КЪМ ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО И НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА БЪЛГАРИЯ

Българската социалдемократическа партия е една от малкото партии, които още през 1990-1991 г. поставиха приоритетно проблемите на националната сигурност в своята програма и в практическата си дейност. Първите разработки на партията от 1990 г. представляват разгърната военна доктрина, актуална в основата си и днес. През пролетта на 1991 г. беше изготвена и приета цялостна "Концепция за националната сигурност на България", допълнена през есента на същата година с материала "За укрепване на националната сигурност на България". С подобна концепция до този момент не разполагаше нито една друга политическа сила. Професионалното ниво на разработките на БСДП по военните аспекти на националната сигурност бе оценено високо от обществеността, а нашият стремеж да проведем основните си идеи, на практика издигна авторитета на партията в този период.

Днешните потребности на обществото налагат националната сигурност да се разглежда не само като проблем на въоръжените сили, полицията, другите силови институции и на външната ни политика, а да се обхване в цялата й сложност от множество взаимообвързани фактори и компоненти. Подобна задача изисква поставянето и решаването на голям брой теоретични и приложни части, както и общосистемни проблеми, налагащи използването на значителен научен, управленски и обществен потенциал.

Исторически обусловеното разпадане на т. нар. "световна социалистическа /комунистическа/ система" доведе света до качествено ново състояние и породи редица нови проблеми.

Разпадането на световната двуполюсна блокова структура /или по-точно на един от полюсите й/ сложи край на "студената война", но не ликвидира опасността от възникване на световни конфликти, а породи нова експанзия на апетитите на свръхсилите за преразпределение на "свободните" пространства в бившия източен блок. Свидетели сме на познати от историята действия на великите сили, целящи осигуряване на собствените им интереси за сметка на националните интереси на други държави. С още по-голяма сила се сблъскват интересите на великите сили на Балканите, чието геостратегическо значение рязко нарасна. Тази политика вече донесе огромни материални щети на Република България и прогнозите за бъдещото й развитие не са оптимистични. Ситуацията се усложнява от изместването на центъра на напрежението от глобалните към регионалните конфликти, но с повече или по-малко прякото участие на великите сили. По този начин регионалните проблеми се глобализират и могат да се превърнат във фактор за световна дестабилизация на фона на един все по-изявен войнстващ национализъм.

Икономическата пропаст между развитите и развиващите се страни се задълбочава лавинообразно и това поражда сериозни проблеми, особено в Европа. Богатият Запад очевидно не осъзнава достатъчно опасността /включително и за самия него/ от съседството си с все по-обедняващия и разкъсван от икономически и социални проблеми, а оттам и от етнически, религиозни и национални конфликти Изток. Развиващият се в Западна Европа процес на доверие, добро сътрудничество и интеграция е положителен и активно съдейства за укрепване на мира и стабилността, за намаляване на напрежението в света на базата на изгражданата общоевропейска система за сигурност. Но заедно с това още повече се разтваря и "ножицата” между Западна и Източна Европа.

Промените в Източна Европа драматично надхвърлиха способностите на ООН, НАТО, другите международни институции, на правителствата на развитите държави и дори на обществеността в някои от тях да реагират своевременно и по правилен начин на рискови събития и опасни тенденции. Нещо повече, в някои страни с развита демокрация са налице начални прояви на национализъм или поне на унизителен за нас елитаризъм.

Предвидените в Парижката харта за нова Европа наднационални органи, структури и институции са в начална фаза на развитие и все още практически не функционират. Трагедията в бивша Югославия доказва, че на Европейската система за сигурност все още не може да се разчита. Нещо повече, подписаният договор за конвенционалните въоръжени сили в Европа създаде опасен дисбаланс на Балканите чрез явно превъзходство на Турция и Гърция в броя на танковете, бойните машини и артилерията /при също такова превъзходство в качествено отношение/. Новосформираните държави в бивша Югославия не са страна по Парижкия договор, но разполагат със значителен военен потенциал и мощна военна индустрия.

Разпадането на СССР и Югославия доведе до появата на Балканите и в района на Черно море на нови държави и това довежда до изменения във външната политика на всички държави в този регион, на великите сили и на световните религиозни центрове. Обстановката става трудно предвидима, често противоречива и поради това още по-нестабилна.

В условията на описаната сложна външна обстановка, на вътрешни трусове, обусловени от задълбочаващата се икономическа, социална, политическа, етническа и духовна криза, България бавно и мъчително осъществява своя драматичен преход към демокрацията.

Разпадането на СИВ и на Варшавския договор, както и прекратяването на двустранните договори с бившите страни-членки на Варшавския договор, доведоха страната ни до опасен дефицит на национална сигурност, без външнополитически, външноикономически и външновоенни гаранции. За създадената ситуация определено имат вина и нихилистичните и космополитни действия на редица нови български политици главно от средите на "тъмносините” в СДС.

Важен дестабилизиращ фактор за страната ни е продължаващата политическа криза. По вина на консервативно-реакционните сили в БСП и на крайните в СДС у нас се наложи и утвърди двуполюсен конфронтационен политически модел.

Въпреки декларациите и вътрешните борби БСП на този етап не е обновена партия и продължава да слугува на опасните тенденции от миналото, обогатени с най-отрицателните страни на спекулативния преход към пазарна икономика и безскрупулно увеличаване на капитала на "червената буржоазия”. На практика БСП не е социално хомогенна политическа сила. В нея продължава да членува значителен контингент от "твърдолинейни” комунисти, войнствено придържащи се към реставрацията на комунизма и дори на сталинизма. Втората "кохорта” в БСП е формирана от "перачите” и притежателите на "червения” капитал. По същество това са най-крупните капиталисти в страната, които са носители на дясна идеология и са едни от главните виновници за налагането на пагубната от икономически и социален аспект монетаристична политика. За тази втора група е характерна демагогска лява фразеология, най-често буквално копирана от БСДП, съчетана с прикрита, но добре изразена дясна антисоциална практика. Третата група членове на БСП е съставена от хора действително преживели нравствен катарзис и явяващи се, повече или по-малко осъзнато, носители на съвременните социалдемократически идеи. Надеждата на БСДП е, че именно с тези хора в бъдеще ще може да се оформи една силна социалдемокрация в България.

Съвременният СДС също не е хомогенна формация. На практика това е една изпълнена с дълбоки противоречия коалиция, съставена от две-три по-значими традиционни за българската история партии /възстановени след 10 ноември 1989 г./ и множество партии фантоми, най-често с екстремистка ориентация. Характерно за политиката на СДС като цяло са тоталното отрицание и нихилизмът, съчетани с дясна фразеология и болшевишкореволюционни методи на действие. Дезинтеграционните процеси в СДС напоследък се задълбочават и може да се очаква излизане на по-умерените партии от коалицията, остатъкът от която евентуално ще се коалира с монархическите партии в България. По такъв начин дестабилизиращата роля на СДС ще се засили на базата на раздухване на проблема "република-монархия”.

/Пресслужба "Куриер"/

15:30:00
27.04.1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                    Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнители: Галя Дамянова
                                           Цветанка Любомирова
                                           Маргарита Анева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!