27 януари 1995


София, 27 януари 1995 година
Брой 20 /1321/


София, 27 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМНА ДЕКЛАРАЦИЯ /ЧАСТ ВТОРА/ НА КАНДИДАТА ЗА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ОГЛАСЕНА ПРЕД 37-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 25 ЯНУАРИ 1995 Г.


Дами и господа народни представители,

Ресурсите на страната и възможностите за избор на алтернативи през следващите една-две години са крайно ограничени. Това изисква реализъм в програмираните социално-икономически показатели и цели, които очертават следната

 НЕОТЛОЖНА АНТИКРИЗИСНА ПРОГРАМА ЗА 1995-1996 Г.:

- Да осигурим прираст на БВП за 1995 година - от 1,5%, за 1996 г. - от 2,5 - 3%.

- Да увеличаваме с бързи темпове дела на частния сектор на основата на активна касова и бонова приватизация.

- Да ускорим и да приключим в основни линии възстановяването на собствеността върху земята и да осигурим стабилен растеж в селскостопанското производство.

- Да ограничаваме бюджетния дефицит, да преустановим лавинообразното нарастване на държавния дълг.

- Да приложим по-ефективни социални конпенсационни механизми, със засилени гаранции за хората с най-ниски доходи.

- Да провеждаме умерен протекционизъм в съответствие с националните приоритети, индустриалната политика и подписаните от нас международни договорености.

Същността на стопанската политика на нашето правителство може да се характеризира като:


РЕГУЛАТИВЕН ПАЗАРЕН ПРЕХОД

Той изисква по-активно ангажиране на държавата в стопанския живот, съгласуваност в осъществяването на реформите, постепенно смекчаване на рестрикциите и стимулиране на растежа в съответствие със структурната политика. За провеждането на тази политика предлагаме да се създаде и министерство на икономическото развитие, което ще осъществява: икономическо прогнозиране и програмиране; координация и обвързаност в действията на отрасловите министерства; регулиране на макроикономическите параметри и баланси.

Уважаеми дами и господа,
Правителството на демократичната левица ще насочи усилията си в следните направления:


1. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Правителството ще насърчава стабилизацията и оживлението на производството. По-активно ще се използват ресурсите от Държавния фонд за реконструкция и развитие за финансиране на проекти, осигуряващи ръст на износа, повишена конкурентност, ефективно използване на националните ресурси, нови технологии. В най-кратки срокове ще бъде завършена работата по регулирането на взаимоотношенията между държавата и предприятията, произтичащи от Закона за уреждане на несъбираемите кредити, отпуснати до 31 декември 1990 г. С това правителството ще даде възможност на предприятията да активизират реализацията на своите оздравителни програми. Несъмнено положителен ефект върху фирмите ще има прилагането на системата на държавните поръчки.

Анализът на производствените структури ще позволи открояването на перспективните фирми и дейности, които изискват мерки за оздравяване, предотвратяващи прибързаната ликвидация на производствени мощности. Ще предприемем спешни действия за прекратяване на декапитализацията в държавния и в общинския сектор, за преустановяване на изтичането на капитали от държавните фирми.

Тежкото състояние на държавния сектор в икономиката налага въвеждане на ясни пазарни правила за неговото управление и стабилизиране на статута на ръководителите на държавните предприятия. Предвиждаме подходящи стимули за малкия и за средния бизнес. Ще насърчаваме упражняването на традиционните занаяти и домашната стопанска дейност.

С преминаването към регулативен пазарен преход и подобряването на общите икономически условия в страната ще бъде намален значително бизнес рискът - както за нашите, така и за чуждите инвеститори. Предстои опростяване на процедурите по привличане на чуждестранни инвестиции и при създаване на смесени дружества в България. Необходимо е засилването на държавните гаранции за придобитата собственост от външни инвеститори.

Развитието на инфраструктурата с регионално, национално и международно значение е предпоставка за повишаване на инвестиционната активност и стабилизиране на темповете на растежа. Това се отнася както до ремонта и реконструкцията на основната пътна и железопътна мрежа, така и до изграждането и развитието на пътните артерии "Север-Юг" и "Изток-Запад", мостовете на р. Дунав, газопроводите, нефтопроводите, енергийната система на страната, телекомуникациите, пристанищата и КПП.


2. РАЗВИТИЕ НА СТРУКТУРНАТА РЕФОРМА И ПРИВАТИЗАЦИЯТА В ИНДУСТРИЯТА

Ускоряването на приватизацията е един от основните приоритети в икономическата програма на нашето правителство. След години на безсмислена идеологизация дори и политическите ни опоненти признаха икономическата необходимост от широкото прилагане на механизмите на социалната приватизация с бонове. Днес сме изправени пред дилемата "или бърза масова приватизация, или мъчителна смяна на собствеността в продължение на десетилетия". Тежкото състояние на индустриалния сектор, засягащо все по-болезнено банковата система и държавните финанси, не позволяват никакво отлагане.

Правителството ще възобнови и ще ускори подготовката и реализацията на боновата приватизация. Необходимо е в съкратени срокове - до средата на годината, да завърши подготвителният процес, да бъдат приети съответните закони и програми, механизмите на масовата приватизация да бъдат задействани.

Ще разширим базата за приватизационни сделки от типа на мениджърските контракти, арендните договори с право на изкупуване, участието в приватизацията на трудовите колективи при брагоприятни за тях разплащателни схеми. Определен резерв е по-широкото използване като разплащателно средство на ценните книжа по левовите и валутните дългове, но при нужната степен на защитеност на националните ни интереси.


3. УСКОРЯВАНЕ НА РЕФОРМАТА В ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ДЪРЖАВНА ЗАКРИЛА НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ

Целите на нашата политика в земеделието са: спиране на разрухата; създаване и поддържане на благоприятна икономическа среда за изграждане и развитие на жизнеспособни земеделски стопанства; осигуряване на условия за производство на необходимите на страната земеделски продукти; осигуряване на стабилно равнище на доходите на земеделските производители.

Спирането на разрухата ние виждаме преди всичко в бързото завършване и прекратяване на дейността на ликвидационните съвети. Ще се търси отговорност на онези техни членове, които са извършили престъпления и са нанесли щети на собствениците. Разпределението на имуществото ще бъде довършено от самите собственици. Ще ускорим и приключим в основни линии възстановяването на собствеността върху земята при едновременно осигуряване на гаранции срещу раздробяването й.

Ще осигурим условия за свободен избор и равнопоставеност на производствените форми - кооперации, сдружения, частни и семейни стопанства. Правителството ще съдейства за създаването и дейността на търговски, финансови и други организации за взаимопомощ на земеделските производители. Ще осигурим условия за преференциално участие на земеделските производители в приватизацията на предприятията от хранителновкусовата промишленост и обслужващите дейности. Ще подобрим дейността на държавните организации в семепроизводството, ветеринарното и племенното дело, в агрохимическите, хидромелиоративните и други обслужващи сфери.

Държавата ще закриля земеделските производители, като им осигури целево финансиране, митнически облекчения и защитни изкупни цени за особено важни земеделски продукти. Финансовата опора на тази закрила ще бъде специален национален фонд, който ще създадем с отделен закон.

Особено отговорно ще подходим при решаването на въпроса за горите на България. Те са с изключителна екологическа, социална и стопанска стойност, с национално и глобално значение. Проблемът е не толкова в промяната на собствеността върху горите, колкото в законовите гаранции и контрол с цел опазване на това национално богатство.

Правителството ще насочи усилията си към изготвяне и изпълнение на национална стратегия за опазване на околната среда. Основните й цели са развиване и усъвършенстване на системата от механизми и регулаторите за управление на околната среда; на националната система за екологичен мониторинг; интеграция с европейската екологична политика; осигуряване на екологична информация за широката общественост и привличане на обществеността и неправителствените организации в изпълнение на политиката по опазване на природната среда.

Ще дадем приоритет на дейностите, свързани с водоснабдяването, намаляването на разхищаването на вода в големите градове и особено в София, както и изпълнението на по-голям брой местни проекти за собствено водоснабдяване на отделни населени места.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 27 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
БЪЛГАРСКА КОНЦЕПЦИЯ И СТРАТЕГИЯ ЗА БЪДЕЩЕТО /ЧАСТ ПЪРВА/, ПРИЕТА НА НАЦИОНАЛНА КРЪГЛА МАСА ЗА БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРИЯ, ОРГАНИЗИРАНА ОТ ДВИЖЕНИЕТО ЗА НОВА КУЛТУРА /12 И 13 ФЕВРУАРИ 1994 Г., СОФИЯ/


I. КОНСТАТИВНА ЧАСТ

1. Светът днес

1. Човечеството днес е в най-съдбоносния етап от историята си поради опасността от самоунищожение в близките 15-20 г. и трябва да направим всичко възможно за преодоляване на тази опасност. Главната отговорност за това се носи от интелигенцията и гражданските организации, от държавните и политическите ръководители.

2. В целия свят протичат активни процеси на обединение и дезинтеграция, довели до развита система от глобални противоречия и проблеми, узрели за разрешаване, т. е. светът е в тотална криза, бележеща края на един дълъг период в човешката история и преминаване към качествено нов етап.

3. Светът се обединява ускорено: формират се световна икономика, световна екология, световни комуникации, осъзнава се нуждата от световно /транснационално/ законодателство и от екологична икономика.
Човечеството вече е единен организъм.

4. Това обединяване се проявява във видимите вече положителни глобални тенденции в развитието на света, пронизани от главната между тях - хуманизация на всички социални дейности. Човекът е роден, за да живее като човек.

5. Пътят към глобалното обединение минава през регионалните съюзи. Народните се обединяват първо със своите съседи.

6. Светът се дезинтегрира ускорено: формират се световни центрове и сили на хегемония, разкъсват ни етнически, религиозни и национални войни, става преразпределение на зоните на влияние. Човечеството е система от враждебни единици.

7. Тази дезинтеграция се проявява в отдавна видимите отрицателни глобални тенденции в развитието на света, пронизани от главната между тях - дехуманизация и падане на духовността и морала. Законът на джунглата още е в сила и не мисли да отстъпва.

8. Светът днес живее в сянката и на алиенацията на личността - тя се отчуждава даже от самата себе си и боледува, наркоманизира се, самоубива се. Човекът се чувства сам и безпомощен.

9. Главната причина за кризата е основният дефект на съвременната цивилизация: погрешната ценностна йерархия - на върха са материалното, парите, властта над другите, низшите удоволствия. Това доведе съвременното общество до кризата и проблема за оцеляването му - належаща е потребността от обединяване усилията на човечеството.

10. Очертават се и главните характеристики на Новата култура: водеща роля на духовно-морално-социалните ценности, интеграция на целия исторически опит на човечеството, разгръщане на творческия потенциал на всеки човек като средство за реализиране на неговите цели и идеали и като основа и реализация на личното му щастие.

11. Правителствата, политиците и деловите среди се оказват неспособни да разберат глобалната проблематика и да я решават ефективно - те служат главно на късогледите си интереси. Без натиска на гражданското общество те няма да предприемат необходимите мерки. Късогледството, егоизмът и бюрокрацията ни водят към деградация и гибел.

12. Още не се разбира от всички, че отрицателните ни качества не са ни полезни повече, а в новите условия са просто гибелни.

13. Растат активно структурите и усилията на интелигентното гражданско общество в посока на безопасния преход към Новата култура. Развива се общество на постбизнеса, на знанието, на професионализма от висша класа.


2. България днес

14. В България всички положителни тенденции се проявяват по-слабо, а всички отрицателни - по-силно. Причината е тоталитарният период - довел българина и структурите на обществото до деперсонализация, причина е и дълбоко аморалната стара и нова номенклатура, свързаните с нея лица и служби, финансовата върхушка, но и незрелостта на българската интелигенция като цяло.

15. България в момента е изградена върху гнили основи: нелегитимен Народен съд, референдум монархия-република, фалшифицирани избори за Велико народно събрание /ВНС/ - 1990 г., укрепващ съюз между престъпността и държавни органи и служители, създаване на нова опасна олигархия.

16. Народното събрание, политиците и деловите среди проявяват егоизъм и некомпетентност, вършат най-голямото в историята ни национално предателство: тотално ограбване на държавата, корумпиране на всички - особено на младежта и жените, служат на чужди интереси и съвети, разрушават и постигнатото в последните десетилетия. България навлиза в дивия капитализъм - малко милионери и милиони бедни, пропастта между които е крайно взривоопасна; българинът има огромно търпение, но отвъд него не познава спиране.

17. Огромният човешки, природен, културен и духовен потенциал на България се разпилява престъпно, страната става придатък на чужди държави, икономически групировки и международни мафии.

18. В България повечето от опозиционните сили не са професионални и морални, образуван е политически вакуум, който може да се заеме от нова политическа организация - или от всенародно движение за национално обединение и възход.

19. Осъзнава се нуждата от българска идея - годна да обедини основната маса от народа, интелигенцията и бизнеса тук и в чужбина. Това е нуждата от български модел за път в бъдещето - път към обединение на българите, Балканите, Европа и света, път, морален и хуманен, с ниска човешка цена на прехода и висока скорост на развитие във всички социални сфери.

20. Силните социални идеи и народни традиции у нас показват, че пътят в бъдещето е в единството на държавното и частното, на плановото и свободното, на правата и задълженията.

21. Отговорна за правилния избор на България е нейната духовна интелигенция - морална, компетентна, социално отговорна и предприемчива. Тя трябва да се издигне на висотата на историческите си задачи днес. Тук решаващо е качеството, а не количеството й.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 27 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКА ДЕКЛАРАЦИЯ /ЧАСТ ВТОРА/ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПРИЕТА НА ШЕСТНАДЕСЕТИЯ КОНГРЕС НА БКП НА 5 и 6 НОЕМВРИ 1994 Г. В КОВАЧЕВЦИ, СОФИЙСКА ОБЛАСТ.


По различни причини, които историята някога правдиво ще оцени, години наред се премълчаваше или изопачаваше революцията в Китай. Революция на три десетилетия, революция на феодализма, устремен към социализма, революция на милиарден народ. Революция на марксистко-ленинска основа, пречупена през призмата на местните условия. Горните обстоятелства са предостатъчни, за да издигнат сред класиците на комунизма и величавата фигура на Мао Цзедун и на Китайската комунистическа партия. Днес комунистически Китай е милиардна реалност. Предпазил се сурово и мъжествено от мракобесния октопод, днес Китай прави учудващи икономически чудеса, които ще удвоят производството за броени години. Днес и утре човечеството може и трябва да разчита на всестранната помощ на тази велика страна!

Някога Владимир Маяковски писа:

"В дълг съм
        пред вас бродвейски лампиони,
        пред небесата на Багдад,
        пред Червената армия,
        пред вишните на Япония
        и пред всичко, за което не писах!"

От половин век насам и дали дълго ще продължи, човечеството е в дълг по явно политически погрешни пристрастия към една величава фигура на епохата. Този дълг е към личността, делото и всеотдайността на Йосиф Висарионович Сталин. Да повикаме за свидетели фактите. Сталин беше необходимост на епохата. Пролетарската революция се нуждаеше от щит и меч. Той наметна войнишкия шинел от Царицин и си отиде с него в саркофага - той беше вечният войник! Човекът, който не смени сина си - войник, за генерал! Защо всъщност мракобесието избра първия удар по Сталин! Ударът не беше по Сталин, ударът беше по болшевишкия стил на партийно ръководство, по ленинския стил, стил на висока партийна дисциплина и морал! При един болшевишки стил нямаше да има нито хрушчовизъм, нито живковизъм. Започнаха с изстъпленията на Сталин. Колко било хуманно и човечно мракобесието, разбира се, за своите гробища. Мракобесието не вие за жертвите на Наполеон, за петдесетте милиона жертви на хитлеризма, за двестате хиляди жертви на Хирошима и Нагасаки, станали по вина на Труман за броени секунди, и за толкова жертви от радиацията за половин столетие. Не се плаче за хилядите хора, измиращи от глад в резултат на вълчата природа на капитализма, а се плаче за жертвите на революцията. Истината е тая, в СССР има два вала на възмездие - първият след разгрома на интервенцията, когато народът наказа убийците и предателите, и вторият вал беше след края на Втората световна война, когато архивите на Гестапо попадаха в ЧК и народът потърси отговорност на хиляди белогвардейци, предатели и палачи над комунисти и мирни съветски граждани.

Нима може да се отрече голямата военно-стратегическа заслуга на Сталин за изхода на Отечествената война в СССР. Четири години безсъние, твърдост, мъжество и героизъм. Хиляди са съветските воини, загинали в атаките с името на Сталин. Съветският народ, Червената армия и Сталин спасиха човечеството от хитлеризма! Историята някога ще ни съди. Ето ви днес Съветския съюз без Сталин и без болшевишката партия.

Най-важното оръжие в арсенала на мракобесието е разколът, разпокъсване на класовите, политически и национални сили. Ние сериозно и предупредително осъждаме всякакъв опит за разкол, етапност в научния комунизъм и опитите да се противопоставят класиците един на друг. Сталин беше ленинец, заедно с Ленин бяха марксисти, а заедно с Маркс и Енгелс бяха комунисти! Опитът да се създават комунистически партии, които се кичат ту като "марксисти", ту като "обновители" или единени, е опит за разкол, сателитност на други нечистоплътни политически сили и игра по свирката на чужди централи.

Ние, комунистите, декларативно осъждаме обществено-политическата научна мисъл. Къде сте, хиляди академици, професори и научни работници, къде сте, преподаватели от политическите школи, къде са вашите питомци? Къде са вашите дебели томове, къде е вашата съвест при тия сложни и продажни времена? Защо се свихте в черупките си, подхвърлили ви къшей хляб за мизерен живот! Мълчите? Къде е вашият глас в защита на социализма? Социализмът не е загинал и няма да загине! Социалистическата революция продължава.

Революцията не става с госпожици,
        облечени за нощен бал,
        не става с народ заспал.
        Революцията става с мъже,
        готови за куршум и въже!

Ето какви научни работници са необходими на човечеството! По-жалкото е това, че довчерашни професори по научен комунизъм сега са академици по антикомунизъм. Редица от тях преминаха до мракобесната барикада.

Ние осъждаме всички ония мракобесни сили, които вулгарно и грубо, лицемерно и прикрито нанасяха удар на нашия научен потенциал, създаден с усилията на цялата нация. Сега пред този потенциал стоят много отговорни задачи - ревностна защита на социалистическия строй, безпощадна критика на буржоазната лъженаука, правдиво уясняване на редица идейни, икономически, технически, политически и социални въпроси. На объркания български народ са нужни истината, вярата, мъжеството и победата на социализма. Стотици са въпросите, които стоят пред вас, стотици са и отговорите, които животът чака.

Ние, комунистите, се възхищаваме от смелостта, безстрашието и бойкостта на академик Николай Ирибаджаков, който смело и научно отстоява принципите на марксистко-ленинската идеология. Той даде справедлива и точна оценка на редица негативни неща в нашия обществен живот, разкри характера, ролята и същността на Българската социалистическа партия /БСП/ като партия с антикомунистическа насоченост, партия, която не се различава от Съюза на демократичните сили /СДС/. Подложи на остра критика Програмата на БСП - програма, която гъмжи от неясноти и противоречия.

С едно не сме съгласни, ние, комунистите, с академик Николай Ирибаджаков. Запитан защо не членува в БКП, той уклончиво отговаря, че му пречи напредналата възраст. На този уклончив отказ ние ще отговорим само с няколко реда:

Истината е една и тя голяма,
        за комуниста пределна възраст няма!
        При тия времена сурови, смътни,
        комунисти да си останем и посмъртни!

Ние като комунисти трябва да бъдем наясно, че сътресенията в социалистическите страни дойдоха в резултат на дълбокото и далечно планувано и търпеливо провеждано предателство. Предателството е най-изпитаното оръжие на господстващите и експлоататорски класи. В нашия век и в нашия социалистически обществен строй това предателство започна с идването на Хрушчов и приключи своя финал с предателя на века Горбачов. Тепърва история и съвремие ще проучват този позорен акт от нашето съвремие.

Тоталният разгром не отмина и нашата нация. Той носи белезите на общия разгром на соцстраните, но има и някои свои особености. Разгромът започна от Априлския пленум през 1956 г., когато по указания на Хрушчов бяха извършени решаващи партийни и държавни кадрови промени. Сменено беше едно изпитано, опитно и закалено болшевишко ръководство на БКП, като изненадващо беше издигната една посредствена личност, каквато беше и е Тодор Живков. Това е човекът, който в продължение на тридесет и три години беше партиен и държавен ръководител на страната. Човекът, за който може да се даде краткото и вярно определение - овчарска фразеология, тъмна идеология, мъгла, съмнение и недоразумение. Ето какво може да се каже за този период:

"Тридесет и три години живковизъм, години на позор и героизъм"!

/Пресслужба "Куриер"/


13:00:00
27.01.1995 г.


Редактори: Нина Гаврилова
                    Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнители: Цвета Любомирова
                                           Славка Кочева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!