София, 27 февруари 1992 година
Брой 41 (571)
Ръководител Пресслужба "Куриер"
Стефан Господинов
София, 27 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПОЗЕМЛЕН СЪВЕТ ПО ВЪПРОСА ЗА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА ЗАКОНОДАТЕЛНАТА КОМИСИЯ ЗА ЗАКРИВАНЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПОЗЕМЛЕН СЪВЕТ. Документът е адресиран до председателя на Народното събрание.
ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,
Законът за възстановяване собствеността върху земеделските земи беше приет от Великото народно събрание на 22 февруари 1991 г.
Правилникът за неговото приложение беше утвърден два месеца по-късно. Тези два документа определиха основните задачи на Националния поземлен съвет (НПС).
Ръководството на НПС беше избрано от Великото народно събрание четири месеца след приемане на закона като орган на Министерския съвет.
Общинските и кметските поземлени комисии се сформираха и попълваха с кадри до края на м. ноември 1991 г.
През този период нямаше законно избрани местни органи на властта, а действаха временни управи, вниманието на които беше заангажирано основно по провеждането на двете изборни кампании.
НПС беше създаден да проведе поземлената реформа и да възстанови собствеността върху земята.
За решаването на тази задача бяха изградени 269 общински и 22 кметски поземлени комисии. Липсата на достатъчно средства до известна степен затрудняваше работата на НПС и общинските поземлени комисии (ОПК).
Досега от НПС и общинските поземлени комисии е извършено:
- уточниха се по-голямата част от междуселищните граници, макар че това беше задължение на общинските съвети;
- получиха и обработиха се 701 хиляди заявления за възстановяване собствеността върху земята на 22,5 милиона декара, или около 51 % от обработваемата земя;
- удовлетвориха се молбите за временно ползване, подадени от 132 хиляди домакинства за 1,4 млн. дка земя;
- съвместно с Министерството на земеделието се уточниха земите на по-голяма част от научните институти, производствените и експерименталните бази, вузовете, училищата, Министерството на отбраната, манастирите, църквите и земите, включени в горския фонд.
Извършеното досега от НПС и общинските поземлени комисии, създадената организационна структура, натрупаният опит, създадената документация, а така също очакваните изменения в Закона и Правилника за неговото приложение създават условия за ускоряване и успешно приключване в основни линии на поземлената реформа до края на 1993 г.
С ликвидиране на НПС ще се наруши целият методологически и технологически процес при земеразделянето, което ще се отрази на формите и начините на стопанисване на земята, и то в момент, когато Националният поземлен съвет и общинските поземлени комисии пристъпват към изпълнение на най-важното тяхно задължение - земеразделянето.
- ще се нарушат производствените процеси в селското стопанство, поради което значително ше намалее селскостопанското производство, ще се влоши снабдяването на населението с хранителни продукти.
Със закриването на НПС ще се нанесат непоправими щети на селското, а оттам и на националното стопанство, ще се забави поземлената реформа, за последствията от което някой трябва да поеме цялата отговорност.
Все още не е късно да се преосмисли въпросът и да се вземе най-правилно решение.
ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,
Молим ви настоящата декларация да бъде прочетена преди второто четене на Закона за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
София, 25 февруари 1992 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 27 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОТЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА ОБЩОБЪЛГАРСКИЯ СЪЮЗ "МАКЕДОНИЯ" ПО ПОВОД ПРЕИМЕНУВАНЕТО НА УЛИЦИ И БУЛЕВАРДИ. Документът е адресиран до президента на Република България.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
Общобългарският съюз "Македония" протестира против целенасочената кампания за преименуването на софийските булеварди, улици и площади, свързани с имена и събития от многовековната ни история.
Преди месец, без достатъчна обосновка, по-голямата част на бул. "Македония" бе преименувана. Това напълно съвпадаше с позицията на кметствата в Атина и Солун. Не знаем дали на столичното кметство е известно, че главният мотив град София да бъде столица на България е географското му разположение и удобният път за Македония.
На 25 февруари 1992 г. бе сменено и името на бул. "Тракия". Известно е, че през юни 1991 г. трите основни пътни артерии на столицата бяха преименувани съответно на "Мизия", "Тракия" и "Македония", с което се подчертаваше средищното значение на българската столица в трите главни географски области, населявани от българската нация. Тази идея ни е завещана от Паисий, Раковски, Левски, Ботев, а след освобождението ни от турско робство в името на този идеал се бориха и загинаха хиляди българи от трите области, на които ние днес сме потомци. Затова ние не можем да приемем за нормална именната политика, следвана от днешното столично кметство по отношение на символа на българското единство.
Преименуването на бул. "Тракия" в бул. "Цариградско шосе" за нас е едно недоразумение или предумишлена провокация, която се прави няколко дни преди 3 март - Освобождението на България от турско робство. Ако някои в кметството желаят да се харесат някому, то те биха могли да се спрат и на името на Лала Шахин, който преди 610 години пороби град Средец.
Именната политика на столичното кметство едва ли би издигнала престижа на българската държава с това, че сами се отказваме от националното си единство и собствената си история. Тази политика неминуемо ще възбуди допълнително и без това недотам спокойното ни ежедневие.
София, 26 февруари 1992 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 27 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "АЗ СЪМ ПРЕДИЗВИКАН..." НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ "НОВА ДЕМОКРАЦИЯ". Документът е адресиран до президента на Република България.
Г-Н ПРЕЗИДЕНТ,
Отговарям Ви светкавично, макар да зная, че на това ще се даде гласност с известно закъснение, защото нашият вестник "НОВА ДЕМОКРАЦИЯ” поради финансови затруднения в момента не излиза.
Ще бъда прекалено откровен - стига реторика, декларации и обещания! Стига деспотични и некомпетентни лутания! Нека гледаме на националните ни чувства като на гарант за културно богатство, като на сплав за по-стабилна нация. Вярно е, народното доверие е пропиляно, но е възможно с по-етичен подход, с поведе солидарност, с по-малко политически егоизъм да стигнем поне до едно относително равновесие. Късогледите маневри се виждат. Икономическата обърканост, катастрофалното снабдяване, туристическите цени и това, че хората не се зачитат, затрудняват и изгодни за нас чужди инвестиции. Затова отправям горещ апел към чувството за отговорност и към всеки нормалномислещ политик - не пожелавайте нито търсете размирици! Никога бъдещето не се е градило с омраза и мъст! Българинът е добър човек и качествата, които има, скоро ще го изправят на крака. Неговите изисквания са законни, макар и понякога неумолими, но са гарант за национален просперитет. Не му пречете! Дайте му простор и той ще литне! Пустинята дори ще преобрази! Хамбарите ще напълни! Държавата ще храни...
Такава е повелята, Г-Н ПРЕЗИДЕНТ, и на безпощадната история...
Обръщам се сега лично към Вас и Ви казвам пак избързвате пред нас и пред света, което, най-меко казано, е дързост. Пристрастното Ви отношение към една от двете институции - МОНАРХИЯ или РЕПУБЛИКА, Ви правят в съзнанието ни късопаметен. Мислете, защото ще останете само исторически феномен, достоен за порицание! Достойни за порицание ще останат и тези, които Ви подкрепят, макар и да виждат, че грешите, но мълчат! Не чувства и емоции е желал избирателят от Вас, а далновидност...
Простете ми, но не мога да приема един уличен или площаден политик с разноцветно минало да охулва един институт, които е за нас спасение на Родината и Светая Светих. Не мога да приема един цар БОРИС III да бъде отново разпъван, макар и посмъртно. Изкушавам се да кажа, че и комунисти е спасявал от въжето. А Вие... да, Вие ни настройвате един срещу друг. А другите...да, другите, които Ви подкрепяха като алтернатива, нека се замислят и нека да помолят своя цар СИМЕОН II да им прости. Аз казах навреме открито пред целия народ, че сме за възстановяване на ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ, внимателно осъвременена. Аз казах, че сме за КОНСТИТУЦИОННА МОНАРХИЯ. Аз казах...
София, 25 февруари 1992 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКИ
НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ "НОВА ДЕМОКРАЦИЯ": Иван Лазаров
/Пресслужба "Куриер”/
* * *
София, 27 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕТО НА БЪЛГАРСКА ОФИЦЕРСКА ЛЕГИЯ "РАКОВСКИ" В ЕВРОПЕЙСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ВОЕННИТЕ СЪЮЗИ (ЕВРОМИЛ).
Днес, 25 февруари 1992 г., в хотел "Бургенланд" в австрийския град Айзенщад Българската офицерска легия "Раковски" бе приета за пълноправен член на Европейската организация на военните съюзи (ЕВРОМИЛ). След продължително заседание и серия от изпотяващи въпроси заедно с нас ликуват и две унгарски организации - Съюз за защита на интересите на военнослужещите и Общоунгарски съюз на дружески военни обединения. Обстоен доклад изнесе президентът на ЕВРОМИЛ полковник Йенс Ротбол. Кратко изложение направи нашата делегация. Представителите на всички присъстващи организации единодушно гласуваха за включването ни в съюза на военния персонал от обединяващите Европа. Неколкомесечните ни усилия бяха възнаградени с европейско признание от сродни организации в най-напредналите демократични страни. С едноминутно мълчание делегатите почетоха паметта на двамата наши колеги, летците капитан Дойчин Бояджиев и капитан Емил Тодоров.
Освен редовните членове тук присъстват наблюдатели от Полша, Гърция и Албания, Румъния и още организации от Дания, Австрия и Белгия.
Приветствени слова към членовете на ЕВРОМИЛ отправи г-н Вернер Фаслабенд - военен министър на провинция Бургенланд, чийто център е Айзенщад. Вечерта завърши в двореца "Естерхази", където кметът на областта даде прием на делегатите.
За да не говорят оръжията, военните по-често трябва да се срещат и да разговарят. Вече имаме приятели в Германия и Дания, Холандия и Белгия, в Австрия, в Чехословакия и Унгария. Няколко скромни крачки към обединяването на нашия велик и изстрадал континент през тези дни направи и Българската офицерска легия "Раковски".
Айзенщад, 25 февруари 1992 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 27 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ВЪЗРАЖЕНИЕ ОТ ПЪРВИЯ СЕКРЕТАР НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА ОБНОВЕНА БЪЛГАРСКА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ГЕНО ВЛАХОВ ПО ПОВОД НА РЕШЕНИЯ НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД И НА ВЪРХОВНИЯ СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Не съм юрист, а и да бях такъв, едва ли ще си позволя да се занимавам със съда и прокуратурата. Една погрешна стъпка и току-виж съм се намерил зад решетките.
Но аз съм комунист, който добре познава "прелестите" на съда и прокуратурата отпреди 10 ноември 1989 г. и за съжаление има честта да се сблъска с тях и след тази дата. Затова ще си позволя да изнеса някои факти, без да се страхувам от последиците за това.
През месец декември 1982 г. бях арестуван от органите на Държавна сигурност и даден под съд.
В какво се състоеше моята вина?
Участвах в група, която водеше борба срещу режима на Т. Живков и обкръжението му. В писмени материали до ПБ и ЦК на БКП изразявах своите критични и отрицателни оценки относно личния режим на Т. Живков и неговото обкръжение, провежданите от него политически и икономически мероприятия и съществуването в обществото на отрицателни явления, отнасящи се до корупцията, бюрокрацията и закононарушенията. Изразих и своите отрицателни оценки за някои от личните качества на Т. Живков.
Отправяйки моите сигнали до отговорни държавни и партийни органи и лица, имах за цел да се вземат мерки за отстраняването на настъпилите в обществения живот отрицателни явления и предотвратяването на икономическата разруха. Това показва, че не съм имал намерения да клеветя и затруднявам властта, а да сигнализирам за отстраняване на отрицателните явления и допуснатите от Т. Живков и неговото обкръжение грешки при решаването на някои кардинални въпроси в икономиката и политиката, както и да защитя правата на гражданите, да допринеса за пресичане на закононарушенията и корупцията в нашето общество.
Написах и стихотворението "Ботевградски балканджия", в което твърдях, че Т. Живков не е никакъв "стратег, новатор и кормчия..." а е просто "ботевградски балканджия и такъв ще си умре..."
Както е видно, от краткото съдържание на писаните от мен материали няма никакъв контрареволюционен умисъл, за да бъда подведен под отговорност по чл. 108 и 109 от Наказателния кодекс.
Независимо от това Софийски градски съд в състав - председател Людмила Стаменова и съдебни заседатели Христо Христов и Стоил Петров, в присъствието на прокурора Стефан Божков ме призна за виновен и ме осъди на 18-месеца лишаване от свобода ефективно (присъда N I 6/26 май 1983 г. на СГС).
Върховният съд на НРБ потвърди присъдата с решение N 19/4 август 1983 г.
След 10 ноември 1989 г., с решение на Народното събрание от 15 януари, 6,3 и 30 март 1990 г. съм реабилитиран политически и граждански (ДВ бр. 48).
С решение N 443/29 октомври 1990 г. Върховният съд на НРБ ме реабилитира и съдебно, защото всичко, което съм твърдял в моите материали, се потвърждава и от разкритите след 10 ноември 1989 г. факти.
Такава е истината - за едно и също деяние се вземат коренно противоположни решения от един и същи съдебен орган! Казано с други думи, накъдето духне вятърът, нататък се накланят съдебните органи.
По ирония на съдбата през 1991 г. се наложи да прибягна до услугите на Софийски градски съд - Фирмено отделение, и до Върховния съд на Република България, в изпълнение на решение на пленум на ЦК на БКП от 9 март 1991 г.
На 12 август 1991 г. отправих молба до Софийски градски съд с искане за вписване на промени в ръководството на БКП, съгласно решение на ЦКна БКП.
Без да се задълбочи при прегледа на документите и без да признае правилността на искането, Софийският градски съд в състав председател Илинка Герасимова и съдебни заседатели Бисерка Коцева и Кина Чутуркова, в присъствието на прокурорката Атанасова приема решение, че проведеният конгрес на БКП на 3 и 4 ноември 1990 г. в Панагюрище е нелегитимен, което прави "неоснователно” искането за вписване на промени в ръководството на партията.
Тук съдът и прокурорката пропускат една малка подробност.
В Панагюрище се свиква конференция, която впоследствие по волята на делегатите прераства в конгрес. Следователно всякакви изисквания на чл.чл. 19,20 и 21 на какъвто и да е устав са вече невалидни. Валидни са само решенията на конгреса, който е в правото си да променя или не устава.
Решението на Софийския градски съд за отхвърляне на искането за вписване на промени в ръководството, по-скоро за промени в устава, е от 8 октомври 1991 г. Решението е потвърдено и от Върховния съд (N 248 от 15 януари 1992 г.)
И двете решения не са случайни.
Новият тъмнотурскосин ”априлски повей” е насочен към ликвидиране на комунизма и на комунистите въобще.
Верни ”на своята класа”, съдът и прокуратурата помогнаха с каквото можаха. Историята се повтаря, това заявявам пред цяла България.
В съда и в прокуратурата в Република България нищо ново не се е появило и нищо старо не е изоставено.
Бог да пази България от такова правосъдие.
София, 20 февруари 1992 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 27 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА РЪКОВОДСТВОТО НА НАЦИОНАЛНИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СИНДИКАТ КЪМ ПОЛИЦЕЙСКИТЕ СИНДИКАЛНИ ДРУЖЕСТВА В СТРАНАТА. Документът е адресиран до президента на републиката, до председателя на Народното събрание, до председателя на Министерския съвет, до министъра на вътрешните работи, до изпълнителните комитети на независимите професионални организации на пожарникарите, на служителите на граничните контролно-пропускателни пунктове и на служителите от Националната служба за сигурност, до Независимата професионална организация "Зашита" - Пловдив и до средства за масова информация.
ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,
С телеграма 3/146 бяхме уведомени за обръщение, подписано от председатели на професионални организации в МВР, останали в състава на федерацията. Не можем да приемем това обръщение за официално становище на изпълнителните комитети на тези организации, тъй като в индивидуални разговори техните членове изразяват одобрение и разбиране относно решението ни да създадем самостоятелен Национален полицейски синдикат. Посочената по-горе телеграма е част от многобройните опити за дискредитиране на нашия синдикат и за предизвикване на разцепление сред близо 30 000-ния състав на полицията. За първи път полицията има свой самостоятелен синдикат, предвестник на така желаната финансова, структурна и кадрова самостоятелност на Националната полиция. Явно това не се харесва на някои заинтересувани среди в МВР, които желаят една структура да продължава да ръководи и манипулира полицията както служебно, така и синдикално. Категорично заявяваме, че постигнатите договорености между ръководството на МВР и Националния полицейски синдикат не подлежат на съмнение. Това, което други не можаха да постигнат с месеци, ние решаваме за броени дни след обособяването на самостоятелен синдикат. Въпреки декларираното в телеграма 3/146 "...че общността на проблемите ще бъде основа за бъдещото ни сътрудничество и взаимодействие...”, текстовете по-надолу говорят за точно обратното. Ръководството на Националния полицейски синдикат ще се въздържи от категорични оценки до получаването на официалните писмени становища на отделните изпълнителни комитети на професионалните организации в МВР.
Не в мнимо декларирано единство, а в общността на интересите, скрепени в писмени споразумения между равнопоставени страни, ще бъде реално нашата сила.
София, 12 февруари 1992 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 27 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СИНДИКАТ, ПО ПОВОД НА ИЗЛИЗАНЕТО НА НЕЗАВИСИМАТА ПРОФЕСИОНАЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ ОТ ПОЛИЦИЯТА ОТ ФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ ПРОФЕСИОНАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ НА МВР.
Документът е адресиран до президента на републиката, до председателя на Народното събрание, до председателя на Министерския съвет, до министъра на вътрешните работи, до изпълнителните комитети на независимите професионални организации на пожарникарите, на служителите от граничните контролно-пропускателни пунктове и на служителите от Националната служба за сигурност, до Независимата професионална организация "Защита" - Пловдив, до полицейските синдикални дружества в страната и до средства за масова информация.
1. Ръководството на Националния полицейски синдикат счита, че каквото и официално становище да вземе Изпълнителният комитет на Федерацията на независимите професионални организации (ИК на ФНПО) на служителите на МВР, относно излизането на Независимата професионална организация на служителите от полицията (НПОП) от състава на Федерацията, това ще бъде квалифицирано като намеса в работата на Националния полицейски синдикат и като грубо незачитане на вота на участниците в Делегатското събрание на НПОП, проведено от 30 януари до 1 февруари 1992 г. в Балчик.
2. Решението на ИК на ФНПО само ще затрудни диалога между двете независими синдикални организации, които следва да работят съвместно на основание на официално сключени споразумения.
София, 6 февруари 1992 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 27 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪЮЗА НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ, ПО ПОВОД НА ЗАСИЛЕНИЯ ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ИНТЕРЕС КЪМ ПРОБЛЕМИТЕ НА ИНВАЛИДИТЕ И ХОРАТА С УВРЕДЕНО ЗРЕНИЕ.
Свидетели сме на поредния журналистически интерес към проблемите на инвалиди, включително и на инвалидите по зрение. Ние се отнасяме с искрена благодарност към авторите на ония публикации, които добросъвестно и честно запознават нашата общественост с трудния живот на слепите хора, както и с многостранната дейност на тяхната социална организация. Приемаме тези публикации като реална подкрепа на усилията ни да оцелеем в прехода към пазарната икономика, да изградим онази организационно-стопанска структура на своята дейност, която най-пълно и ефективно ще се впише в днешната, и особено в утрешната икономическа реалност у нас. Очакваме нови закони и постановления, които ще защитят специфичните интереси на слепите хора, на техния труд и на тяхното желание да се интегрират в обществото. Ето защо раздухването на изречени и неизречени, на чути и нечути позиции, мнения, становища не е най-подходящият начин да се помогне на слепите хора и на техния съюз, който има 70-годишна история, натрупал е богат опит и традиции.
Не желаем да се спекулира с проблемите и реалните страдания на слепите хора, нито те да бъдат използвани в нечии чужди сметки. Съюзът на слепите в България е коректен в отношението си към държавните институции и не бива издания, нямащи нищо общо с неговите проблеми, изкуствено да го противопоставят на тези институции. Надяваме се, че и занапред средствата за масова информация ще проявяват искрено внимание и грижа към тази част от обществото и в тяхно лице ние ще имаме искрени и честни съмишленици.
София, 14 февруари 1992 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 27 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ (ЧАСТ ПЪРВА) НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - ЕДИНЕН (БЗНС - Е).
I. СЪЩНОСТ И ЦЕЛИ НА БЗНС-ЕДИНЕН
Чл. 1. Българският земеделски народен съюз - единен (БЗНС-е) е демократична, обществено-политическа организация, който действа в съответствие с Конституцията и законите на Република България, на основата на свои устав и програма.
Чл. 2. Основна цел на Българския земеделски народен съюз - единен е благоденствието на народа и на всеки гражданин на Отечеството.
Чл. 3. Българският земеделски народен съюз - единен работи за утвърждаване на демокрацията, за модерна икономика с приоритет на земеделието; за ред и законност, подкрепа на социално слабите; за национално единение и сигурност, за съхранение и развитие на националната култура.
II. ЧЛЕНСТВО В БЗНС-ЕДИНЕН
Чл. 4. Член на БЗНС-единен може да бъде всеки пълнолетен и дееспособен гражданин,който приема програмата и спазва устава на съюза.
Чл. 5. Всеки член на БЗНС-единен има право:
(1) да избира и да бъде избиран в съюзните органи;
(2) свободно да излага и отстоява своите виждания, мнения и съображения по всички въпроси, отнасящи се до дейността на съюза;
(3) да участва в живота на организацията и да осъществява съюзната политика и решения;
(4) да иска и да получава информация от всички съюзни органи за тяхната дейност;
(5) да участва с предложения при формирането на съюзната политика,които не са в противоречие със земеделската идеология;
(6) да присъства лично, когато се обсъжда съюзното му положение и дейност.
Чл. 6. Всеки член на БЗНС-единен е длъжен:
(1) да спазва устава и да работи за постигане на целите на програмата на съюза;
(2) да развива и утвърждава демократизма във вътрешносъюзния живот;
(3) да разяснява, провежда и защитава съюзната политика;
(4) да участва редовно в събранията на местните земеделски дружби и в другите форми на организационен живот на съюза;
(5) да плаща редовно членски внос и да получава съюзния вестник.
Чл. 7. Членовете на БЗНС-единен имат равни права и задължения във вътрешносъюзния живот.
Чл. 8. Членството в БЗНС-единен е доброволно.
(1) Кандидатите за членове на БЗНС (е) подават заявление и автобиография до земеделската дружба по местоживеене.
(2) Заявлението се разглежда и обсъжда от общото събрание на местната земеделска дружба в едномесечен срок след подаването му в присъствието на кандидата.
(3) За приет се счита кандидатът, за когото са гласували половината плюс един от присъстващите членове.
Чл. 9. Членовете на Земеделския съюз притежават членска книжка, която се издава от съответното общинско ръководство.
Чл. 10. Членуването в БЗНС-единен се прекратява:
(1) по искане на съюзния член;
(2) при обявяване на недееспособност или смърт;
(3) поради изключване.
Чл. 11. За нарушения на Устава на БЗНС-единен се налагат наказания: изключване; изваждане от състава.
(1) Местната земеделска дружба изключва съюзен член, като предложението за това изключване се обсъжда от общо събрание.
Предложеният за изключване съюзен член трябва да бъде известен най-малко 10 дни преди насроченото събрание и да бъде поканен за участие в събранието.
Наказанието се налага с решение на събранието на местната земеделска дружба, за което са гласували най-малко две трети от присъстващите членове.
(2) Съюзните ръководства могат да изваждат от състава си свои членове до следващото първо заседание на компетентния съюзен орган, който взима отношение по въпроса и го решава окончателно.
Чл. 12. Наложените наказания по ал. (1) и (2) от чл. 11 могат да бъдат обжалвани пред висшестоящите контролни органи в едномесечен срок, а също така пред Върховния съюзен съвет и пред конгреса.
Чл. 13. Напусналите БЗНС-единен могат да кандидатстват отново за приемане в съюза след шест месеца, а изключените - след една година.
III. ОРГАНИЗАЦИОННИ ПРИНЦИПИ, СТРУКТУРА И ОРГАНИ НА БЗНС-ЕДИНЕН
Чл. 14. Българският земеделски народен съюз-единен е юридическо лице със структурни звена, изградени на територията на Република България.
Чл. 15. Българският земеделски народен съюз-единен осъществява съюзната си дейност на основата на принципите на:
(1) колективност при изработване и вземане на решенията на всички равнища;
(2) изборност на съюзните органи и членовете на ръководствата на всички нива, с тайно гласуване, с възможност за алтернативност на кандидатурите, с обикновено мнозинство от присъстващите;
(3) гласност в дейността на всички органи и земеделски дружби; всеки съюзен член да има достъп до всички решения на органите на съюза;
(4) отчетност на съюзните органи и членовете на ръководствата на всички равнища пред органите и дружбите, които са ги избрали;
(5) мандатност - до два последователни изборни мандата за изборните общосъюзни органи и ръководствата на всички равнища;
(6) алтернативност на концепции на основата на Програмата на БЗНС (е) и в рамките на организационната структура на съюза.
Чл. 16. Събранията, конференциите, конгресите и заседанията на Управителния съвет, Постоянното присъствие, Върховния съюзен съвет и Контролния съвет:
(1) са редовни, ако присъстват най-малко половината плюс един от членовете или делегатите;
(2) взимат решения с обикновено мнозинство, освен ако изрично не е посочено друго.
Чл. 17. За всички събрания, конференции, конгреси и заседания на съюзните органи и ръководства се водят протоколи.
Чл. 18. Организационната структура на БЗНС-единен включва: местни земеделски дружби, общински земеделски дружби и общосъюзни органи - Конгрес, Върховен съюзен съвет, Управителен съвет, Постоянно присъствие и Контролен съвет.
МЕСТНА ЗЕМЕДЕЛСКА ДРУЖБА
Чл. 19. Местната земеделска дружба е основно звено на БЗНС-единен. Тя не може да има по-малко от 5 членове. Когато в населеното място няма земеделска дружба, членуването става в най-близката дружба на общината.
Чл. 20. Висш орган за осъществяване на дейността на местната земеделска дружба е събранието, което се провежда един път на месец. То може да се свика от ръководството на дружбата или по предложение на най-малко една трета от членовете.
Чл. 21. В края на всяка година се провеждат отчетни събрания. На всеки две години се провеждат отчетно-изборни събрания, на които се приемат отчети за дейността на дружбата и контролната комисия и се избира ръководство, състоящо се от: председател, заместник-председател, секретар и касиер; контролна комисйя в състав: председател, секретар и членове; делегати на конференции на общинската земеделска дружба.
Чл. 22. Местната земеделска дружба издига кандидатури на съюзни членове в органите на БЗНС-единен, в местните органи на държавната власт и управление.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 27 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ (ЧАСТ ПЪРВА) НА ДЕМОКРАТИЧЕН СЪЮЗ "РОМА", ПРИЕТ НА УЧРЕДИТЕЛНАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ЦИГАНИТЕ В БЪЛГАРИЯ НА 17 МАРТ 1990 ГОДИНА В СОФИЯ.
ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕДПОСТАВКИ
Организираната обществено-политическа и културно-просветна дейност на циганите в България датира от началото на века - конференция на циганите във Видин (1901 г.), конгрес - в София (1906 г.). По-значими са изявите на циганското дружество "ЕГИПЕТ" - София, 1919 г., организация "ИСТИКБАЛ" - ("БЪДЕЩЕ") - кв. Конъовица - София 1929 г., която издава първия цигански вестник "ТЕРБИЕ" ("ВЪЗПИТАНИЕ") - 1931 г., циганска конференция в Мездра - 7 май 1932 г., "Общоциганска организация за борба против фашизма и расизма и културно издигане на циганското малцинство в България - 6 март 1945 г., издаване на вестник "РОМАНО ЕСИ" ("ЦИГАНСКИ ГЛАС") - 1946 г., национална конференция на циганите в България - София, 2 май 1948 г.
Циганската организация бива на два пъти разформирована от буржоазно-монархическите власти - след Септемврийското въстание от 1923 г. и след излизането на Закона за защита на държавата (ЗЗД) - 1934 г.
Същата участ я постига в периода на култа към личността - 1954/1955 година.
Девети септември 1944 г. представлява повратна точка в живота на циганското население. Една от главните му заслуги се състои в това, че раздвижва и най-дълбоките низини на българския народ - циганите. Възвестява равенството им с останалите граждани на НРБ, събужда надеждите им, вдъхва им вяра в собствените им сили. Появяват се и първите плодове на тази нова политика - включване в социалистическото производство, създаване на мрежа от културно-просветни организации, театър, училища, ансамбли за песни и танци, читалища, курсове за ограмотяване, издаване на вестници, радиопредавания и др.
Придобивките на циганите биват ликвидирани без остатък в периода на култа към личността и последвалия го дълготраен тоталитарен режим.
10 ноември 1989 г. ознаменува края на тоталитарната система и поставя началото на демократични изменения в нашето общество. Етническите общности в страната получават правото да водят "собствен културен живот, да изповядват и практикуват собствената си религия, да си служат с родния си език", (чл. 27 от Международния пакт за гражданските и политическите права на човека, 1966 г.).
Създаването на обществена формация за работа сред циганското население представлява: стъпка към осъществяване на това право.
ИМЕ И ХАРАКТЕР НА СЪЮЗА
Член 1. Възстановява се дейността на разформированата в периода на култа към личността "Общокултурна организация за борба против фашизмаи расизма и културно издигане на циганското малцинство" под наименованието:
ДЕМОКРАТИЧЕН СЪЮЗ "РОМА".
Член 2. Демократичният съюз "Рома" представлява доброволно, независимо, непартийно, самоуправляващо се обединение, с идеална цел.
Член 3. В съюза могат да членуват всички граждани, навършили 18-годишна възраст, без разлика на партийна и национална принадлежност, вероизповедание и пол, които приемат неговия устав и плащат членски внос.
Член 4. Съюз "РОМА" ратува за свобода и равноправие на всички граждани на България, против разновидните форми на дискриминация и асимилация (претопяване, поглъщане), прилагани от бившия авторитарен режим спрямо етническите общности у нас.
ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ
Член 5. (1) Главната цел на Съюз "РОМА" е да се бори за всестранното - обществено-политическо, икономическо, социално-битово, културно-просветно и нравствено издигане на циганското население.
(2) Съюзът възпитава членовете си в дух на преданост и любов към родината, уважение към духовните ценности на българския народ, на неговата култура и език, непоколебимо подкрепя силите за радикални промени в нашата страна и внася свой дял в борбата за демократизация и хуманизация на нашето общество.
(3) Съюзът "РОМА” отстоява не формалното, а фактическото равноправие на циганския етнос с цел да бъдат преодолени неоправданата етнокултурна дистанция и социалното отчуждение между циганите и останалите граждани на страната.
(4) Демократичният съюз ”РОМА” защитава конституционните права и свободи на членовете си пред държавата и нейните органи; както и пред другите обществени и политически организации в страната.
(5) Съюзът настоява за коренно нов, научнообоснован правителствен подход при решаваме на многостранните проблеми на циганското население.
СПОСОБИ ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТТА
Член 6. (1) ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙНОСТ:
- Всяка териториална СЪЮЗНА ОРГАНИЗАЦИЯ провежда самостоятелни мероприятия и сътрудничи с местните обществени организации и институции.
- Ръководствата на съюзните организации изискват включването на свои представители в местните органи на административната власт с оглед на ефикасното и ускорено решаване на специфичните проблеми на циганското население.
(2) ТРУДОУСТРОЯВАНЕ
- Съюз "Рома" съдейства за преодоляване на масовия неквалифициран и нископлатен труд на циганското население чрез ангажиране на правителствените органи и институции в търсене на пътища за квалификация и преквалификация на включените в производството и набелязване на мерки за настаняване на невключените.
(3) СОЦИАЛНО-БИТОВА ДЕЙНОСТ
- Съюзът се бори за приоритетно решаване на жилищния въпрос на циганите както на локално, така и на правителствено ниво.
/Пресслужба "Куриер"/
10:25:34
27.02.1992 г.
Редактори: Нина Гаврилова
Любомир Йорданов
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА
Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!