София, 26 юли 1996 година
Брой 98 (1653)
София, 26 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕЗОЛЮЦИЯ И РЕШЕНИЕ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ "ЗАЕДНО - ЗА БЪЛГАРИЯ" /СОфИЯ, 20 ЮЛИ 1996 ГОДИНА/ ПО ВЪПРОСА ЗА ПРЕДСТОЯЩИТЕ ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Предстоящите избори за президент на Република България имат особено важно значение за цялостния живот на страната през следващите години, за начина по който тя ще посрещне идното столетие.
На обществото ни предстои да направи избор, който да ни изведе от омагьосания кръг на безплодната конфронтация, блокираща политическия живот и икономическото възстановяване от началото на промените преди седем години. Избор, който да постави началото на стабилизиране на държавните институции и на градивното им взаимодействие, най-сетне да даде реален шанс обществото да превъзмогне гибелното противопоставяне, да създаде простор на градивните сили и инициативи.
Българската социалистическа партия /БСП/ недвусмислено се обявява за тази съзидателна алтернатива в по-нататъшното ни развитие като общество и държава. В съответствие с това разбиране тя издига кандидати за президент и вицепрезидент с платформа, подчинена на трайните национални интереси и цели. Тази приоритетност напълно съответства както на конституционната същност на президентската институция, така и на една от най-важните характеристики на БСП като водеща националноотговорна политическа сила.
Един нов подход към президентската институция ще стимулира политиката на действени реформи. Тя трябва да стане фактор на стабилността, за укрепване на националната и социалната сигурност, за единението на обществото в името на националните интереси на Република България.
Президентската институция трябва да престане да бъде източник на политическо дестабилизиране, на ерозия на българската държавност и на подриване на международния авторитет на Република България. Агресивната кампания на тотално отрицание и очерняне, макар и прикрита зад така нареченото ново начало, която предлага още на старта на предизборния период дясната опозиция, издава намеренията й да използва президентството за целите на дестабилизацията и конфронтацията.
Сто дни до президентските избори социално-икономическата и обществено-политическата обстановка продължават да са остро кризисни. Демократичната левица навлиза в предизборна ситуация с проблемите на политическа сила, която носи отговорността за управлението на страната в най-трудната за реформите година, при засилваща се съпротива на важни властови институции, на редица икономически и политически фактори. Осъществяването на структурната реформа, прилагането на непопулярни, но необходими и неизбежни мерки, грешките в реализирането на политиката разколебават общественото мнение във възможностите на демокрацията.
В тази обстановка е необходимо постигането на видими резултати в политиката на правителството, на парламентарното мнозинство и на местната власт за преодоляване на икономическата криза, за успокояване на пазара, за задоволително компенсиране доходите на социално слабите слоеве от населението. Повишаването на ефективността в управлението на Демократичната левица и облекчаването на тежестите на прехода са необходимо условие за победата на президентските избори, а изборният успех ще допринесе за успешното развитие на реформите.
Обявените вече намерения от Георги Пирински като кандидат-президент на БСП и останалите партии от Демократичната левица са неосъществими без широка политическа и обществена подкрепа, без съпричастността на най-широки слоеве от съмишленици, без ангажираността на хилядите български интелектуалци и авторитетни общественици, без доверието на милиони български граждани.
Целите ни са постижими само с една добре подготвена, убедителна и модерна предизборна кампания, в хода на която да се постигнат, от една страна - максимална мобилизация и консолидация на партийните структури, на всички социалисти и симпатизанти на Демократичната левица, и от друга - широка обществена подкрепа на девиза "Заедно - за България!"
Посланията на кандидатите са обърнати към всички слоеве на обществото, към цялата нация. Кандидатите за президент и вицепрезидент ще бъдат представени от името на БСП, БЗНС "Ал. Стамболийски” и ПК "Екогласност", като в активен диалог се осигури подкрепата на други партии, обществени организации и среди за създаване на обединения и инициативи в името на основния лозунг на нашата предизборна кампания.
В хода на предизборната кампания българските социалисти ще заложат не само един нов стил на политическо поведение, но и нов модел на президентската институция, съответстващ на конституционните изисквания и на очакванията на българина.
Висшият съвет на БСП препоръчва на Предизборния център и на съответните звена по места да утвърждават позитивен и коректен, умерен и толерантен стил на предизборната кампания. Без да пренебрегваме социалните и политическите различия, ще търсим съгласието и единодействието в името на общия интерес на България.
Като отчита всичко това и на основата на докладите и разискванията, Висшият съвет на БСП
РЕШИ:
1. Определя като най-важна политическа задача спечелването на предстоящите президентски избори на възможно най-широка национална основа, за утвърждаване демократичните начала на устройство на обществото на основата на конституционализма, за укрепване на държавността като необходима предпоставка за успешен изход от сегашната дълбока криза.
2. Приема доклада за основните акценти на план-програмата за подготовка и участие на Демократичната левица в изборите за президент на Република България.
Утвърждава статута, функциите, структурата и състава на Предизборния център "Президентски избори'96".
3. Приема доклада за политическото партньорство на БСП с други партии и обществени организации в президентските избори'96.
Предлага на ръководствата на БЗНС "Ал. Стамболийски" и ПК "Екогласност" политическото сътрудничество да се запази и продължи в предстоящите президентски избори, като се оформи в специално споразумение за съвместно представяне на кандидатурите за президент и вицепрезидент и участие на коалицията в изборите под наименованието "Заедно - за България!".
Ръководствата на коалиционните партии и на ПГ ДЛ да засилят политическия диалог за разширяване на обществената подкрепа.
4. Утвърждава за кандидат за вицепрезидент на Република България проф. д-р Иван Маразов.
Възлага на представителите на БСП в Политическия консултативен съвет, на ръководителя на Предизборния център и на кандидата за президент да запознаят коалиционните партньори с решението относно кандидатурата за вицепрезидент.
5. Висшият съвет подкрепя идеята за разгръщане на масова обществена подкрепа на кандидатурата на Георги Пирински на основата на обединенията "Заедно - за България!", в които да участват изтъкнати интелектуалци, учени и творци, представители на различни политически и обществени сили, професионални групи, религиозни и етнически общности. Тясното взаимодействие на тези обединения с предизборните центрове на всички равнища е едно от основните условия за изборния успех.
6. Цялостната дейност на ВС на БСП и на ПГДЛ да бъде организирана в тясна координация с Предизборния център на кандидатите за президент и вицепрезидент на Република България.
Да се осигури съответствие на посланията и действията на парламентарната група и правителството с основния девиз на предизборната кампания.
Местните органи и организации да планират и организират своята политическа, пропагандна и организаторска дейност и инициативи в съответствие с план-програмата и инициативите на Предизборния център. Да се изградят необходимите за кампанията звена и активно да се съдейства на обединенията "Заедно - за България!"
София, 20 юли 1996 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 26 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА СТОПАНСКА КАМАРА, КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ И КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" ЗА РЕШАВАНЕ НА СОЦИАЛНИТЕ И ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ПРОБЛЕМИ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СТРУКТУРНАТА РЕФОРМА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Днес, 10 юли 1996 г., Българската стопанска камара /БСК/, Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ и Конфедерацията на труда /КТ/ "Подкрепа" в качеството си на представителни организации на работодателите и на работниците и служителите изразяваме своята тревога от:
- фактическото блокиране реалния сектор и банковата система, водещо до разрушаване на българското стопанство;
- драстичното обедняване на българския народ, предизвикано от ускорената инфлация и неконтролируемата девалвация на българския лев;
- безпомощността на правителството да предложи ясна стратегия за преструктурирането и оздравяването на националната икономика с цел извеждане на страната от дълбоката икономическа криза;
- липсата на адекватна и надеждна програма за социална защита.
В тази връзка и като оценяваме досегашната работа на Националния съвет за тристранно сътрудничество като неефективна по вина на правителствените представители в него, в противовес на очакванията за неговата роля като демократичен коректив на действията на изпълнителната власт в търсенето на баланс между икономическите и социалните императиви, предлагаме:
Правителството, представителните организации на работодателите и на работниците и служителите в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество /НСТС/ спешно да разгледат като алтернатива на водената досега икономическа и социална политика следните краткосрочни и дългосрочни мерки:
А. Краткосрочни мерки
I. По структурната реформа
1. Министерският съвет, БНБ, Банковата консолидационна компания /БКК/ и търговските банки да приемат в най-кратки срокове програма за оборотно кредитиране на търговското разплащане. Особено внимание да се отдели на ценовото кредитиране на дружествата, работещи за износ.
2. Да се пристъпи към вариантно разработване на актуализацията на държавния бюджет за 1996 г. и проекта за 1997 г. Да се проведе предварително обсъждане на вариантите със социалните партньори.
3. Да се преустанови политиката на дискриминация на частния сектор в икономиката, включително да се предоставят еднакви възможности на частните и държавни банкови и застрахователни институции да обслужват държавния сектор, в това число държавния бюджет.
4. Да се прекрати политиката на срастване на изпълнителната власт със собствеността, като се прекрати практиката на участие на висши държавни служители в органите за управление на държавните търговски дружества и банки.
5. Да се преразгледа участието на държавни структури и висши държавни служители при учредяването на приватизационни фондове, както и ползването на държавните структури и ресурси в полза на дейността на тези фондове. Да се установи и огласи произходът на средствата за дейността им.
6. Да бъдат приети мерки за чувствително облекчаване и ускоряване на работническо-мениджърската приватизация като цяло и особено в предприятията и обособените техни части, включени в приложенията към Решение N 480 на Министерския съвет от 1996 г.
7. Да се преразгледат незабавно с участието на социалните партньори приложения номер 1 и 2 към РМС 480 на Министерския съвет, като до приключването на преразглеждането бъдат преустановени всички процедури. Нормативно да се определи смисълът и обхватът на понятието "изолация".
8. Да бъдат приети спешни програми за алтернативна заетост и създаване на нови работни места в районите с най-висока безработица, както и разработване на действени икономически стимули за разкриване на работни места, включително създаване на данъчни преференции.
II. По социалната политика
1. На населението да се предоставят безлихвени инвестиционни бонове в размер на 100 милиарда лева, обезпечени със собственост от държавните предприятия като компенсация за обедняването и неизплатените заплати. Същите да могат да се търгуват на вторичния пазар и да се ползват като платежно средство в приватизационни процедури.
2. В съответствие с установените от правителството методики за определяне цените на горивата, ел. енергията, топлоенергията, телекомуникационните услуги и др. в зависимост от курса на долара, от 01.IX.1996 г. да се въведе методика за определяне и компенсиране на доходите на населението във връзка с изменението на курса на долара и фактическата инфлация.
III. По тристранното сътрудничество
1. Министерският съвет спешно да предложи на Народното събрание да бъдат ратифицирани и обнародвани Конвенции на МОТ N 144 относно тристранните консултации и N 173 относно защита вземанията на работниците при фалит на работодателя.
2. Под контрола на НСТС, отрасловите, браншовите и регионалните съвети за тристранно сътрудничество да започнат незабавно обсъждане и приемане на конкретни механизми за защита на работниците и мениджърските екипи при ликвидация и "изолация" на предприятията.
Б. Дългосрочни мерки
I. По структурната реформа
1. Да се разработи дългосрочна стратегия за преструктуриране на българската икономика и програма, за нейното осъществяване. Да бъде създадена Агенция за индустриално развитие и преструктуриране. Организациите на работодателите и на работниците и служителите да бъдат включени в подготовката и обсъждането на стратегията и програмата, както и в дейността на агенцията.
2. Министерският съвет да разработи и предложи на Народното събрание и съдебната власт пакет от нормативни документи и мерки за цялостно подобряване на системата на разплащанията и събиране на вземанията.
3. Министерският съвет съвместно с БНБ, БКК и търговските банки да разработи програма за консолидация на банковата система, както и да бъде създадена национална информационна система за кредитополучателите.
4. Да бъде разработена нова политика за насърчаване на инвестициите и особено за развитието на малкия и среден бизнес и привличането на чуждестранни инвестиции. Ускорено приемане на закон за малките и средните предприятия.
5. Министерският съвет да разработи програма с извънредни мерки за пресичане на административния и криминален рекет в икономиката.
6. Да се стабилизира данъчното и друго фискално законодателство и практиката по неговото прилагане, в това число новоприетите нормативни актове да влизат в действие след едногодишен период, необходим за подготовка на българските и чуждестранните стопански субекти.
7. Да се извърши коренна промяна на приватизационната политика, като се отдава приоритет на ускоряването на процеса, а не на касовите постъпления.
8. Да се разработи политика за управление на държавната собственост и стабилизиране статута на ръководителите на държавните предприятия.
9. Да се разработи програма за насърчаване на износа и защита на националното производство и създаване на икономически условия за нейната реализация.
II. По социалната политика
1. Да се приеме национална програма за спиране на отрицателните демографски тенденции, заплашващи съществуването на българската нация, и създаване на условия за завръщане на емигриралите българи в активна възраст.
2. Да бъдат внесени изменения на действащото трудово, осигурително, данъчно и приватизационно законодателство с цел установяване на специални закрили, обезщетения и преференции на работниците при ликвидация на предприятия.
3. Да се установи принципът на равнопоставено трипартитно управление на обществените социални фондове.
4. Да се приеме закон за трудов съд.
5. Да се приеме закон за заетостта.
6. Да се създадат специални институции и фондове за защита на интересите на наемните работници при ликвидация на предприятията.
7. Да се възстановят във взаимния фонд дяловете и акциите или техният паричен еквивалент от приватизираните държавни и общински предприятия, неправомерно присвоени от държавата и общините.
III. По тристранното сътрудничество
Министерският съвет да внесе в Народното събрание за ратификация и обнародване следните конвенции на МОТ:
1. N 102 относно общественото осигуряване.
2. N 154 относно колективното договаряне.
3. N 157 относно запазване на правата в общественото осигуряване.
4. N 158 относно уволнението.
5. N 168 относно насърчаване на заетостта и защитата при безработица.
Страните, подписали настоящата алтернатива, се обръщат към останалите социални партньори и българската общественост с призив да подкрепят предложените мерки за спасяването на българската нация, икономика и пазар като единствен път за преодоляване на кризата и приближаването на България към европейските стандарти.
ЗА БЪЛГАРСКА СТОПАНСКА КАМАРА:
Председател на УС: Божидар Динев[Данев]
ЗА КОНФЕДЕРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ:
Заместник-председател: Иван Нейков
ЗА КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА "ПОДКРЕПА",
Вицепрезидент: Димитър Манолов
София, 10 юли 1996 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 26 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ - ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ АНТИФАШИСТКИ СЪЮЗ И НА КОМИТЕТА ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА АЛБАНИЯ И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА ПРАВОСЪДИЕТО НА АЛБАНИЯ САЛИ БЕРИША, В ЗАЩИТА НА АНТИФАШИСТА ХАДЖИ ЛЕШИ. Документът е адресиран и до председателя на парламента на Република Албания, до министър-председателя на Република Албания, до Пиро Додбиба - председател на Националния комитет на Организацията на ветераните от антифашистката война за национално освобождение, и до средства за масово осведомяване.
ВАШЕ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО,
От името на Българския антифашистки съюз /БАС/ изразявам решителен протест срещу съдебното преследване на големия албански патриот и световноизвестен антифашист Хаджи Леши.
Историята не може да бъде подправена или забравена.
През 1941 г. 300 албански патриоти-антифашисти начело с Хаджи Леши тръгнаха от района на Дебър на смъртен бой с италианските фашисти-окупатори и против нацистките палачи. Дебърският албански партизански батальон носеше през 1942 г. гордото знаме на Скендербег, на жадната за свобода Албания. Командир на този батальон бе Хаджи Леши.
През периода 1943-1945 г. хиляди италиански войници и военнослужещи, изпаднали в тежка беда като военнопленници, търсеха спасение при партизанските части, ръководени от Хаджи Леши. Наричаха го "албански Гарибалди".
След 1945 г. Хаджи Леши заемаше над 30 години високия пост на държавен глава. Той винаги бе близко до народа си и бе човечен с всички хора.
Невъзможно е твърдението на албанските съдебни власти, че Хаджи Леши бил извършвал "престъпления против човечеството". Той никога не е подкрепял крайностите в политическите борби. Известно е проявяваното от него благородство към италианските и немските пленници, към албанските наемници, поставили се в услуга на завоевателите.
Хаджи Леши винаги е подчертавал своето уважение към българските антифашисти, високо оценявайки тяхната борба против монархофашизма, десетилетия наред тероризирал българския народ.
Ваше превъзходителство,
Държавници на Република Албания!
Не поемайте непростимата отговорност да преследвате един стар и болен човек! Не отдавайте на смъртта един от видните синове на вашия народ, какъвто е Хаджи Леши! Не му определяйте трагичната съдба на Шефкет Печи, който загина в затвора! Ако сте убедени демократи, освободете незабавно Хаджи Леши!
София, 2 юли 1996 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ АНТИФАШИСТКИ СЪЮЗ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИТЕТА ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА,
НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ: проф. Велко Вълканов
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 26 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА ПРЕЗИДЕНТА НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" Д-Р КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ИВАН КОСТОВ С ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В ПРЕДСТОЯЩИТЕ ИЗБОРИ ЗА ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КОСТОВ,
Конфедерацията на труда /КТ/ "Подкрепа" изпитва засилващо се безпокойство във връзка със задълбочаващите се негативни тенденции в страната, породени от престъпното управление на Българската социалистическа партия /БСП/ и нейните сателити.
Ние продължаваме да смятаме, че единственият път за изход от катастрофалната за България ситуация е предизвикването на предсрочни парламентарни избори и спечелването им от демократичните политически формации, най-значима от които е Съюзът на демократичните сили.
В тази връзка, както и поради наближаващите президентски избори, Ви предлагам домакинството ни за провеждане на консултативна среща между оперативните ръководни органи на двете организации в удобно за Вас и колегите Ви време в седмицата между 08.07 и 12.07.1996 г., като детайлите уточним допълнително.
Оставам в очакване на отговора Ви.
София, 3 юли 1996 г.
ПРЕЗИДЕНТ НА КТ "ПОДКРЕПА":
д-р Константин Тренчев
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 26 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ "БЪЛГАРИЯ ОТНОВО НА СЪДБОВЕН КРЪСТОПЪТ - НАКЪДЕ ЩЕ ВЪРВИМ В КРАЯ НА ДВАДЕСЕТОТО СТОЛЕТИЕ" /ЧАСТ ПЪРВА/ НА ЧЛЕНА НА РЪКОВОДСТВОТО НА ПАРТИЯТА НА ТРУДА ЙОРДАН ВЕЛКОВ.
За пореден път България е изправена пред съдбовен кръстопът, пред драматичен избор. Днес всеки българин си задава въпроса: А сега накъде?
В продължение на 52 години основната тенденция в общественото развитие у нас е, че държавната власт постоянно е в ръцете на комунистическата - откраднала през април 1990 г. наименованието социалистическа партия. Резултатът е налице - невиждана национална катастрофа. Парадоксалното е, че и при такова изключително тежко национално бедствие българските комунисти отново чувстват себе си като политическа сила, която е способна да намери спасителния изход в развитието на страната. При това, когато проблемите, с които се сблъсква, са очевидно непреодолими за нея, а вече е загубила и обществената подкрепа. Това, разбира се, е естествено състояние за комунистическата /лъжесоциалистическата/ партия, което не бива да учудва. Налице е нова комунистическа диверсия и безсъвестна демагогия.
В началото на 1995 година, когато българските комунисти утвърдиха своята програма за държавно управление, беше възприета политиката, наречена "ляв преход". Министър-председателят на комунистическото правителство Жан Виденов самонадеяно заяви тогава, че политиката на "левия преход" ще спре разрухата и ще обнови страната, че ще се изгради при поносима социална цена пазарна икономика у нас. Действайки в този дух, комунистическата /лъжесоциалистическата/ партия всекидневно залива българската общественост със съобщения, информации и анализи по контролираните от нея средства за масово осведомяване за големите преимущества на техните политически и икономически програми, за постигнати обективни стопански резултати и главното - за очертаващо се като трайна перспектива положително политическо и икономическо развитие на страната. Афиширането на предимствата на политиката на "левия" преход беше един от основните фактори за спечелването на парламентарните избори през декември 1994 година. В миналото и сега лъжата е основният двигател на политическата и държавната дейност на комунистическата партия.
След година и половина комунистическо управление резултатите са известни на всички. Политиката на "левия" преход на практика изцяло се провали. Въпреки това обаче българските комунисти убедено считат, че те трябва да продължат да управляват. Традиционният им аргумент е, че са спечелили изборите и имат законното основание да държат в своите ръце държавната власт. Изходът от досегашното си неуспешно държавно управление комунистическата /лъжесоциалистическа/ партия в настоящия момент намира в спасителната формула за провеждане на структурна реформа в страната. Закономерно възникват няколко въпроса: Защо не успя и се провали политиката на левия преход? Ще успее ли новата комунистическа надежда за успешно провеждане на структурната реформа? Ще се оправдаят ли твърденията, че нашата страна се намира във временна стопанска криза, която ще бъде преодоляна в близък период? Както и възможно ли е - което е определящо - да се провежда структурна икономическа реформа в условията на всеобхватна национална катастрофа?
Обобщаващият отговор на тази поредица от въпроси е категоричен: не съществуват никакви възможности комунистическата /лъжесоциалистическа/ партия да намери задоволителни решения за осъществяването на тези изключително сериозни и трудни обществени задачи. Не е възможно комунистическата партия, която е създател на тоталитарната система, да я премахне и да я замени с политическа демокрация и с реална пазарна икономика. Комунистите, говорейки за структурната икономическа реформа, просто подменят главния национален въпрос - премахването на тоталитарната комунистическа обществена система във всичките й форми и проявления в страната.
Всъщност България преживява най-тежката национална катастрофа през времето на съществуването на Третата българска държава. Причината за бедственото положение на страната е несполучливият експеримент от 52-годишното престъпно комунистическо управление. Неговият най-характерен белег - през целия период от 9 септември 1944 г. до днешни дни без прекъсване, е перманентната криза, която по своите мащаби се разширява и задълбочава без ограничение, обхващайки всички страни на българския обществен живот.
В настоящето определен интерес представляват актуалните оценки за ситуацията у нас на основните парламентарни политически сили. Комунистическите преценки са известни и коментарите по тях са излишни. Заслужава обаче да се разгледат и обсъдят оценките на некомунистическите парламентарни политически формации. В техните политически среди се твърди, че със своето некадърно управление правителството на Жан Виденов е предизвикало тежка икономическа криза през първата половина на 1996 г., независимо от постигнатото икономическо оживление за предходния годишен период. Още при бегъл поглед се забелязва едностранчивостта на тази оценка. Очевидно е, че този проблем не стои така, той е неизмеримо по-различен и сложен. Същевременно той никога не се поставя, както би следвало - радикално: коренът на настоящата чудовищна катастрофа е в многогодишното съществуване на тоталитарната комунистическа система на българска земя. Изводът от това е, че докато тази обществена система не бъде премахната, спасителният изход за страната няма да бъде намерен!
След 10 ноември 1989 г. в България комунистическата тоталитарна система се запази, разбира се, при своеобразни условия и в прикрита форма. Противокомунистическата демократична революция у нас не се състоя. Оказа се, че българското общество дълбоко в основата си с нищо не се промени. Днешната следдесетоноемврийска обществена структура е рожба на комунистическите фалшификати "Кръгла маса" и "Седмо Велико народно събрание" и е едно продължение на стария комунистически режим под друга външна форма на проявление.
Съхранени бяха основните политически и икономически устои на тоталитарната комунистическа система. Това се постигна преди всичко чрез създаването на паралелност във властта /двувластие/.
Двувластието в държавното управление в периода на следдесетоноемврийската нова комунистическа система се осъществява, независимо от избраните държавни органи и институции, от паралелни подмолни властови структури, организирани на основата на бившия висш комунистически партиен и държавен апарат и на специалните тайни служби на бившата Държавна сигурност. Основното значение на паралелната комунистическа власт се прояви в най-голяма степен по времето на правителството на Димитър Попов и Любен Беров /откровено прокомунистически/ и на Филип Димитров /първият и единствен демократичен некомунистически кабинет, който управлява само 9 месеца/. В този смисъл следдесетоноемврийската политическа конфигурация се определя като комунистическа имитация на демократична политическа система и има изцяло декоративен характер. Учудващото е, че при разглеждането на този необорим политически факт, заедно с комунистите, и парламентарните некомунистически политически партии и коалиции у нас определят съществуващата политическа система като плуралистична и демократична. Точно ще прозвучи, ако кажем: идеята, че в България след 10 ноември 1989 г. съществува реална многопартийна демократична политическа система е опасна, дълбоко погрешна и неверна. Това разбиране в политически план е нищо повече от една голяма и празна илюзия, което прави състоянието на страната трагично, а действията на националните демократични сили - безполезни и обречени на провал.
Разглеждайки съдържанието на новата следдесетоноемврийска комунистическа система и страшните аспекти на тоталната обществена катастрофа, в която е пропаднала страната, се налага и друг, също значим въпрос: съществуваше ли възможността комунистическата /социалистическа/ партия да провежда друга алтернативна политика: за предотвратяването на националната катастрофа? Разкриването на смисъла на този въпрос ще стане възможно едва когато се намери верният отговор: каква партия е комунистическата партия у нас? Във връзка с това трябва да се изясни проблемът: "Българската социалистическа партия" по своята истинска същност може ли с основание да се възприеме като "българска", като "социалистическа" и като "партия"? При разглеждането на естеството и характера на комунистическата /нарекла се социалистическа/ партия в България цялото внимание трябва да бъде насочено към прецизно анализиране на следните моменти, конкретни факти и ефективни обстоятелства:
Първо: Комунистическата партия е извършила историческо предателство към собствения си народ и престъпления спрямо човечеството. От момента на своето създаване през 1919 г. тя винаги е действала против българските държавни интереси като противобългарска, чужда съветска шпионска организация. Комунистическата партия постоянно е използвала в своята практика зловещите оръжия на терора, насилието и конспирацията. Българските комунисти предизвикаха гражданска война в страната през 1923 г., която продължава и до днешни дни. През годините на Втората световна война те организираха терористична въоръжена съпротива срещу законната държавна власт, дейно поддържани от съветските шпионски и подривни централи. Върхът на националното предателство е извършеният на 9 септември 1944 г. престъпен отечественофронтовски комунистически преврат в услуга на чуждата брутална и непредизвикана съветска военна агресия. След заграбването на властта комунистическата партия води война срещу собствения си напълно беззащитен и невъоръжен народ за насилственото налагане в страната на съветския тоталитарен комунистически режим. Едно от най-големите национални злодейства на българския комунизъм е отричането от България, което няма аналог в човешката история! На два пъти ръководните органи на комунистическата партия предлагат присъединяването и сливането на България със Съветския съюз. През времето на комунистическото управление България - цветуща градина на Балканите, се превърна в пустееща земя. Национализирана беше индустрията, занаятите, търговията и едрата и средната градска собственост. Селското стопанство беше насилствено колективизирано и в голяма степен разрушено. Самото физическо съществуване на обикновения българин беше поставено под постоянна заплаха и опасност. Комунистите изпитват безкрайна омраза към собствения си народ. Закономерно комунистическият експеримент на българска земя завърши с пълен провал и с невиждана обществена катастрофа.
Обективно погледнато, комунистическата партия в нашата страна няма историческото право да се нарича "Българска".
София, 15 юли 1996 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 26 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОПРОВЕРЖЕНИЕ ОТ ВЛАДИМИР СПАСОВ - ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ И НА НОВИЯ КОМУНИСТИЧЕСКИ ИНТЕРНАЦИОНАЛ, ПО ПОВОД ПУБЛИКАЦИИ В СТОЛИЧЕН ВСЕКИДНЕВНИК ЗА ПРЕДСТОЯЩА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО ИНИЦИАТИВА НА БКП И НА СЪЮЗА НА ЛЕВИТЕ СИЛИ. Документът е адресиран до главния редактор на в. "Новинар" и средства за масово осведомяване.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЛАВЕН РЕДАКТОР,
Възмутен съм от манипулацията на журналиста Симеон Гаспаров, когото уважавам, но той си е позволил своеволие и преиначаване на казаното от мен в брой 171 от 25 юни втора страница във вестник "Новинар" с поставеното от него заглавие "БКП кани монархисти и фашисти за спасяване на страната". Нито съм писал, нито съм говорил подобни неща.
В отправената покана пишем: До ръководствата на всички политически партии." Никога и никъде не съм споменавал монархически и фашистки партии, с които нито в миналото, нито сега, нито за в бъдеще Българската комунистическа партия /БКП/ може да има нещо общо и не може да влиза с тях в никакви коалиции и съюзи.
На въпроса на Симеон Гаспаров - кои партии сме поканили за участие в предстоящата на 20 юли т. г. Учредителна конференция за създаването на Национален съюз на прогресивните и патриотичните сили за спасението на България" отговорих, че сме поканили всички, които милеят за България, с изключение на монархическите и фашистките партии.
Ето защо най-учтиво Ви молим да наредите да бъде направено опровержение на грубата фалшификация, която е направена умишлено за злепоставяне и оклеветяване на БКП и на мен като кандидат за президент, издигнат от БКП и от Съюза на левите сили. В противен случай ще бъда принуден да потърся правата си чрез съда.
София, 26 юни 1996 г.
ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР НА ЦК НА БКП:
Владимир Спасов
/Пресслужба "Куриер"/
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
* За вашите конференции, семинари, презентации;
* За вашите срещи с журналисти;
* За вашите празници - Пресклубът на БТА ви предлага най-голямата зала с удобен паркинг, озвучителна техника, видеоекран, аудиозапис, професионални водещи и фотографи.
От БТА новината стига най-бързо до всекиго.
С наша помощ всички ще говорят за вас!
Телефони: 943-36-22 или 73-37-260.
Издателският комплекс на БТА осигурява:
* художествено оформление, компютърен дизайн, предпечатна подготовка;
* цветоотделяне, експонация;
* печат на визитки, покани, бланки, листовки и др.;
* висококачествен четирицветен печат;
Всички видове полиграфически услуги.
За информация: 73-37-228 и 73-37-325.
---------------------------------------------------------------------------------------------------
Бюлетинът е приключен редакционно на 20 юли 1996 година
Главен редактор: Любомир Йорданов
Заместник-главни редактори: Емилия Димитрова и Йорданка Ненова
Редактори: Лилия Томова - деж. ред., Нина Гаврилова
Комплексна обработка: Издателски комплекс - БТА
БТА - Редакция "Справочна информация"
Copyright © Пресслужба "Куриер", 1996 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително.
Twitter
Facebook
