София, 26 май 1994 година
Брой 100 /1145/
София, 26 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ПО ВЪПРОСА ЗА ОТНОШЕНИЕТО КЪМ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ПРОФ. ЛЮБЕН БЕРОВ.
В последните дни в България се развиват опасни за демокрацията събития. Кабинетът на професор Беров и самият премиер бяха бламирани, получиха и вот на недоверие. Съгласно конституцията и установения през 1992 г. прецедент това би следвало да доведе до незабавната оставка на премиера. Въпреки това вече няколко дни оставка не постъпва - напротив, правят се предложения и за рамкови споразумения. Това представлява грубо погазване на Конституцията на Република България, на конституционните принципи и на елементарните демократични правила. Съюзът на демократичните сили отказа да съучастничи в подобни действия. Нарушението на конституцията е въпрос не само на днешния ден; създаването на впечатлението, че конституцията може безнаказано да се нарушава, че всеки в тази страна може да прави каквото си иска и че институциите не са обвързани със закона е опасно за бъдещето на демокрацията, опасно е за бъдещето на българската държава. Ето защо СДС заявява, че ще предприеме всички необходими мерки, за да се противопостави на погазването на конституцията, и призовава всички български граждани да подкрепят позицията на СДС, да се противопоставят на погазването и пренебрегването на конституционалния ред и да се съберат на митинг на 27 май 1994 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 26 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ И НА ДЕПУТАТИТЕ СОЦИАЛИСТИ ПО ПОВОД НА ПРЕДЛОЖЕНИЯТА ЗА ПРОМЕНИ В СЪСТАВА И В ПОЛИТИКАТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ПРОФ. ЛЮБЕН БЕРОВ.
Съвместно заседание от 21 май 1994 г. на Висшия съвет на Българската социалистическа партия /ВС на БСП/ и депутатите социалисти, след като направи обстоен анализ на задълбочаващата се политическа криза, реши:
1. ВС на БСП и депутатите социалисти дават мандат на Парламентарната група да вземе решение за подкрепа или отхвърляне вота на доверие, поискан от министър-председателя, в зависимост от това дали ще бъдат направени приемливи предложения за промяна в политиката и състава на правителството. Ако не бъдат направени такива предложения, основания за подкрепа на правителството няма да има. В такъв случай единствен изход ще бъдат свободните и демократични избори колкото е възможно по-скоро.
Тази наша позиция е продиктувана от извода, че правителството в сегашния си състав и дейност няма нужния кредит на доверие за решаване на реалните тежки проблеми пред България днес.
2. БСП е готова веднага да се включи в двустранни и многостранни преговори под егидата на министър-председателя. Техният смисъл е в корекции на неприемливи моменти от програмата на Министерския съвет от 18 май 1994 г. и в даване на законодателни гаранции за изпълнение на най-важните и неоспорими задачи в нея.
3. БСП предлага в рамково споразумение да бъдат включени следните ангажименти:
- Министерският съвет да компенсира доходите на населението, драстично намалени от ценовия шок през март и април 1994 г.; Министерският съвет да отмени Постановление на Министерския съвет /ПМС/ No 77 в частта му за замразяване на заплатите на заетите в бюджетната сфера и незабавно да предприеме действия за възстановяване на работата на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
- Парламентарните групи, подкрепящи правителството, да приемат: през юни 1994 г. - промените в Закона за приватизацията и програмите за приватизация; през юли 1994 г. - закона за отбраната и въоръжените сили; до края на лятната сесия - необходимите закони за провеждане на честни и демократични избори и да продължат работата по проектозаконите за предпазния конкордат и несъстоятелността.
4. БСП смята, че инициативата на президента на Република България от 20 май 1994 г. може да се обсъжда тогава, когато възникне съответната конституционна необходимост в рамките на мандатите на парламентарните групи за съставяне на ново правителство. БСП потвърждава решимостта си да не участва в каквито и да било опити в този парламент отново да се състави правителство на политическата конфронтация, реванша и реставрацията.
5. БСП потвърждава своята неизменна позиция, че основните проблеми на България могат да бъдат решавани само в условията на конструктивен политически диалог. В заключителния етап на сделката по външния дълг всяко правителство е длъжно да постигне широко парламентарно съгласие на основата на анализ за външните и вътрешните ресурси за финансирането й и на нейната поносимост за страната.
6. Висшият съвет на БСП и Парламентарният съюз за социална демокрация /ПССД/ потвърждават мандата на Изпълнителното бюро и на ръководството на ПССД за анализ на обстановката, за конкретизация на позицията на БСП и за водене на преговори.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 26 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕЗОЛЮЦИЯ "ЗА ЦЕЛИТЕ И ЦЕННОСТИТЕ НА ОБЕДИНЕНИЕТО ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ", ПРИЕТА НА ВТОРАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ОБЕДИНЕНИЕТО ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ /22 МАЙ 1994 Г., СОФИЯ/.
Днес, в петата година на прехода, обществото неизбежно прави равносметка на изминатия път, на плащаната социална цена и на постигнатите резултати. Все по-масово е усещането за излъганите надежди, за безпътица и за затъване, за липсата на изход. В резултат на това доверието към институциите и принципите на парламентарната демокрация и пазарната икономика е сериозно накърнено. И оттук все по-широката нагласа в полза на "силната ръка".
Обществото днес е изправено пред избор. Ще продължи ли сегашното безконтролно състояние на пазарна анархия, на разпадане на цели сектори на държавността, на засилваща се корупция и грубо нарушение на закона, т.е. - плъзгането към засилващия се хаос, в който печелят малко бързо забогатяващи и губят огромното мнозинство все по-обедняващи български граждани. Или ще бъде възстановена управляемостта на икономиката на държавно равнище въз основа и в съчетание с принципите на свободната пазарна инициатива; ще бъде ли укрепен авторитетът на органите и институциите на плуралистичната демокрация; ще се върнем ли към усилието за формиране на гражданското общество в България.
И в крайна сметка ще се стабилизира ли националната сигурност, ще се гарантира ли суверенитетът на България?
След дискусията по доклада и по внесените предложения за документи на Втората национална конференция Обединението за социална демокрация реши:
1. В качеството си на лява социалдемокраческа формация Обединението за социална демокрация /ОСД/ ще отстоява националноотговорна политика в името на свободата, на справедливостта и на солидарността в интерес на България.
ОСД разбира тази политика като:
- активизиране на политиката за стабилизиране на икономиката и на държавните финанси и преход към оживление на производството;
- преструктуриране на реалната икономика, насочено към формиране на ефективни международни, конкурентоспособни сектори на националното стопанство върху основата на свободни пазарни механизми, съчетани с разумно държавно регулиране;
- създаване на система за национална сигурност в страната, която да обхваща всички елементи на обществото, свързани със сигурността, да ги обединява по непротиворечив и достатъчно гъвкав начин и която да се поддава на граждански контрол;
- продължаване на изграждането на демократична политическа организация на българското общество чрез ефективно разделение на властите, развитие на политическия плурализъм и на парламентаризма като основа на българския политически живот и гаранция за националния суверенитет;
- грижа от страна на държавата за културата, за изкуствата и за науката, благодарение на които българската народност е оцелявала през вековете и националният ни дух е общувал и общува равнопоставено със света;
- продължаване на процесите на интегриране с европейските и световни структури като определяща линия на българската външна политика, като надежден инструмент за гарантиране на националната сигурност и на геостратегическите интереси на България.
ОСД смята, че приоритетните, непосредствени задачи по преодоляване на кризата в българското общество са:
- формиране на нов кредит на доверие у хората в полза на икономическите реформи чрез ускоряване на масовата приватизация и участие в управлението на предприятията;
- пресичане на корупцията и на престъпността, гарантиране на мирното и достойно съществуване на гражданите чрез решителни изпълнителни и законодателни мерки, уреждащи демократично местната власт, положението на държавните служители, контролните органи и функции на държавата и на съдебната система;
- довеждане докрай на връщането на земята на нейните собственици, пълен контрол върху досегашната дейност по възстановяване на поземлената собственост при гарантиране чрез закона и действията на изпълнителната власт на реални шансове за развитие на кооперативната и частна собственост;
- установяване по законодателен път на правните основи на нужните за прехода пазарни структури /стокови и фондови борси/ и държавни органи /Сметна палата, данъчна полиция и др./ и на правила за пазара /закони, уреждащи ценните книжа, търговските сделки, предпазния конкордат или за реорганизация на несъстоятелността/.
2. ОСД смята, че единствено такава националноотговорна политика, с активното участие на Българската социалистическа партия /БСП/ в управлението на страната, може да стабилизира държавата и обществото, да направи поносими тежестите на прехода, които неоправдано жестоко се стовариха върху населението на страната.
Подкрепата, която БСП оказа за избора на правителството в края на 1992 г., както и поддръжката на политиката на постигане на националноотговорни цели от това правителство, колкото и да беше противоречива и изпълнена с колебания подкрепа, като цяло е в руслото на единствената, обективно обоснована и градивна за БСП и за страната политика за стабилизиране на България по време на тежкия преход.
ОСД смята, че БСП днес има един верен път - пътят на поемане на реални отговорности за реформата в България, чиято непосредствена цел е стабилизиране на обществото на основата на общоприетите принципи на демокрацията, гарантираната от закона собственост, свободата и националния просперитет.
3. В случай че основните политически сили продължават да отстояват не национални, а групови или теснопартийни цели и интереси, ще навлезем скоро в състояние на хаос, на хиперинфлация, ще надвисне опасността от катастрофа и възможността от установяване на повече или по-малко прикрита диктатура ще стане реална.
Ако БСП се обяви за "нова политика", която да пропагандира като политика на "леви" представи и задачи на прехода, това на практика би довело до нейната самоизолация.
ОСД смята, че е необходимо да се конкретизира и отстои националноотговорна политика, надхвърляща теснопартийните интереси, и чрез активни действия да се предложи шанс за обрат към стабилизация.
Сега в БСП някои активно експлоатират недоволството от неимоверните трудности на прехода. За съжаление това напълно оправдано чувство стана инструмент за осъществяване на политическа линия на неангажиране с отговорността за реформите, на неучастие във властта. Тази политика не позволява активното присъствие на БСП в извършване на реформите у нас, води до нарастване на неуправляемостта на прехода, поражда опасни социални илюзии или за осъществяване на български вариант на китайския модел, или за непосредственото изграждане на демократическия социализъм.
Напоследък тази политическа пропаганда придобива все по-открити форми. Ако подобна политическа линия се наложи в БСП, партията ще се окаже сама, без политически съюзници и без реални политически цели пред себе си. Ето защо 41 конгрес на БСП има особено значение в най-новата история на БСП и на страната. От него партията ще излезе, избрала едната от двете политически линии. Този избор ще определи и по-нататъшната й съдба.
4. ОСД се създаде и съществува в името на това БСП да води политика на ясни отговорности в провеждането на реформата, да определи себе си в прехода и в пътя си към стабилизирането на българското общество.
ОСД отстоява тази политика и с всичките си средства я подкрепи, когато към края на миналата година след поредица от заседания на Висшия съвет на БСП тя постепенно се превърна в практическа политика на БСП.
ОСД смята, че единствената национално и партийно полезна политика за БСП в прехода е политиката на ясни и твърди позиции в полза на прехода, в полза на промяната, която независимо от своя непривичен за доскорошните представи характер е нужна на страната и на партията. Този избор преди нас направиха подобните на нас партии в Източна Европа и днес са управляващи, с огромна подкрепа партии. Те не отстъпват от реформите, въпреки че това не са типичните социалистически по своя характер реформи. Но провеждани от леви социалдемократически партии, тези реформи нямат и напълно капиталистически характер, защото дават възможност за солидарността и за социалната справедливост в тежките условия на прехода.
Обединението за социална демокрация смята, че БСП няма друга алтернатива освен искрено и отговорно да приеме този тип ляво социалдемократическо поведение, за да бъде в полза на своите избиратели и на преобладаващото мнозинство на гражданите на Републиката.
5. ОСД продължава да развива възгледите си за лявата социалдемократическа природа на БСП, която може да бъде такава партия, каквито са днес сродните й партии от Източна Европа. На своите предходни конгреси БСП прие като свои основни ценности ценностите на лявата социалдемокрация - свободата, справедливостта и солидарността, като основа на демократическия социализъм. ОСД смята, че БСП следва да приема и отстоява:
свободата като основополагаща, ключова ценност в демократичното българско общество. Но не разбирана единствено и само като свобода в рамките на закона /както може да се прочете в някои проекти за програми на БСП днес/, защото законите могат да бъдат и мракобесни, а свобода, разбирана като гарантирано от обществото човешко пространство за индивидуална изява, основано върху неприкосновеността на законната собственост.
Справедливостта като ключова ценност и принцип на обществената уредба в демократичното гражданско общество, но не като унифицирано, обезличаващо човешката индивидуалност формално равенство, а като принцип на равнопоставените възможности, като гаранция за простор за тяхната реализация в съгласие с хуманните закони и морални норми на цивилизованото общество.
Солидарността като дълбоко заложен в традициите й на лява партия принцип, но не за революционната, често погазваща човешките права солидарност, а за градивната солидарност на хората в гражданското общество, която води до свободната им изява.
Ако отстоява тези ценности, БСП ще утвърждава себе си като лява социалдемократическа партия, чието естествено място е в Социалистическия интернационал, сред партиите, които отстояват в своите общества целите и ценностите на демократическия социализъм. ОСД намира за преднамерено дезориентираща пропагандата срещу социалдемокрацията, водена в някои партийни среди под предлог, че социалдемократическото движение е в криза и ние ще предложим нещо по-напреднало и от него, нещо, наречено "модерно". В българското общество все още трябва да се работи и да се полагат огромни усилия, за да се реализират условията за истинско установяване на свободата, на справедливостта и на солидарността. Като реализираме тези ценности, ние не връщаме обществото назад, както се твърди в тези среди, а го придвижваме напред, в посока на европейската цивилизация, в общество на демократически социализъм.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 26 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМНА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ СЪЮЗ, ПРИЕТА НА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /21 МАЙ 1994 Г., СОФИЯ/.
Дейци и съмишленици на Отечествения съюз, граждани на България,
Страната ни продължава прехода си към демократично общество, разкъсвана от крайна политическа конфронтация, недопустима междупартийна омраза и човешка нетърпимост.
И днес, както на своята Национална конференция преди две години, Отечественият съюз отхвърля това състояние на национално и обществено разединение и отстоява убеждението, че само гражданското разбирателство е път и същност на истинската демокрация.
Тези идеи той защитава въпреки всички опити за тяхното обругаване и задушаване.
Отечественият съюз е първоносител на съзнанието, че ценностите на толерантността и на разбирателството трябва да определят поведението на държавните органи и институции, на партиите и обществените организации, на всички граждани.
Само така няма да се позволи вълните на политическата, на икономическата и на духовната криза да залеят България и да застрашат устоите на нейното съществуване като държава.
Отечественият съюз и неговите членове:
- не могат да бъдат безучастни към бедността, завладяваща все по-голяма част от българския народ;
- не могат да бъдат мълчаливи свидетели на развихрената в страната престъпност и корупция, които правят несигурен живота на всеки от нас;
- не могат да не въстават срещу бездействието на държавните органи и институции пред тревожните демографски, социални и икономически проблеми на нацията и държавата;
- не могат да се примиряват с дълбоката ерозия на националното съзнание, която прави младите хора лесна плячка на безконтролно нахлуващи в страната религиозни секти и съмнителна мистика;
- не могат да бъдат равнодушни към опитите, често налагани отвън, за етническо и религиозно обособяване в разрез с духа на принципите на конституцията;
- не могат да се съгласят с недостатъчната грижа на властта към съдбата на пенсионерите и лишените от трудова реализация млади хора;
- не могат да приемат недобросъвестното използване на принципа за разделението на властите, зад което се крие незадоволителната работа на институциите, особено на местните органи на властта, и недопустимата борба между тях за партийно-политическо надмощие в разрез с общите нужди на хората.
Днешните условия на тревога и надежда изправят Отечествения съюз пред нови обществено-политически отговорности, за да служи всеотдайно на интересите на всички слоеве на населението, на всеки гражданин.
Основна негова цел е да участва активно в изграждането на гражданското общество върху принципите на конституционализма и на законността, на запазването на националните и общочовешките ценности.
Това изисква от Отечествения съюз и неговите дейци открито и настойчиво да работят за постигане на разбирателство по проблеми и задачи, които са в интерес на страната, на нейното демократично развитие, на гражданите й независимо от техните партийни, религиозни или етнически различия.
Повеля за Отечествения съюз днес е той да стане действена обществено-политическа сила за развитие и защита на националните интереси, фактор за укрепване на общонационалното единство и сплотяване на разума и на таланта на целия народ в името на България.
Той е и ще бъде изразител и защитник на конституционните права и свободи на гражданите, активно ще участва в усилията за тяхното реално осигуряване в духа на съвременната цивилизация и с вярност към българските народностни черти и добродетели.
Отечественият съюз е за равенството на всички граждани пред закона и против всякакви привилегии или ограничения, произтичащи от народност, произход, раса, пол, образование, социално, материално и служебно положение.
Социалнозащитната функция на съюза ще продължава да се развива като основен израз на неговата същност и насока на дейност по местоживеене.
Негова неотменна взискателност е държавата да не отстъпва от социалните си отговорности. Той ще продължи да настоява за приемане на неотложни и достатъчни мерки за защита на интересите на пенсионерите, на инвалидите, на самотните възрастни хора и на социално слаби слоеве, в защита на детството и на майчинството за преодоляване на демографската драма на нацията.
Отечественият съюз и занапред ще влага своите сили за:
- превъзмогване на дълбоката икономическа, политическа и духовна криза на социалнодопустима цена и при задължителното условие за запазване на гражданския мир;
- социална насоченост на пазарното стопанство с гаранции за задоволяване на насъщните потребности на населението при облекчени данъчни условия и ликвидиране на стопанската спекула;
- възстановяване на добросъседските отношения по местоживеене, за възвръщане на доверието между хората и човешкото общуване между тях, за повече доброта и съпричастност към чуждите болки, радости и скърби;
- широка и системна обществена подкрепа на държавните и правоохранителните органи в борбата им срещу нарастващата престъпност, за приемане и прилагане на безпощадни наказателни мерки против престъпниците и рушителите на обществения ред;
- пълна откритост на насоките, на процесите и на формите на приватизацията и право на участие в разпределението на народното и общественото богатство на всички граждани и защита на националния капитал, когато той поема отговорност за защита на национални цели и за подобряване на социалното положение на хората;
- приоритетно развитие на селското стопанство, възраждане на българското село с помощта на достъпни кредити и разумна данъчна система, бързо възстановяване на собствеността на земята и защита на правото за свободно сдружаване на земеделските стопани;
- възраждане на народните читалища като огнища на богат обществен и културен живот;
- издигане на националната културна традиция, фолклора, празничната и битовата култура, развитие на родознанието и родовата памет, краезнанието и любовта към родния край, в противовес на ширещия се национален нихилизъм;
- системни грижи за целенасочена патриотична дейност сред българите в чужбина.
Всичко това изисква нова политика в полза на цялото население, провеждана от органите на властта, освободени от теснопартийни сметки и подчинени единствено на интересите на всички хора.
Конституционният път за създаването на такива органи е един - произвеждането на нови местни и парламентарни избори.
Отечественият съюз настоява за предсрочни избори, защото:
- само те могат да отхвърлят гибелния за демократичното ни развитие двуполюсен модел на вражда между институциите и в самите тях;
- само те могат да премахнат унизителната за обществото ни безплодност и липса на градивна воля в днешния парламент и да създадат нов, в който да се търси разумното съчетание на интересите на всички слоеве и социални групи;
- само те могат да определят действено, компетентно и единно правителство, опряно на стабилна и трайна парламентарна подкрепа в името на радикалните и разумни в същото време политически и икономически реформи;
- само те могат да формират местни органи, които няма да се делят по политически признак, а ще носят съзнанието, че нуждите на хората нямат партиен, а човешки цвят.
Отечественият съюз настоява за промяна в избирателната система, като в нея се включат силно изразени мажоритарни елементи. При сегашната пропорционална система избирателите гласуват за партийни каталози, а не за личности и за кандидати, които са видели с очите си, с които са разговаряли и в качествата на които са повярвали. Нужни са законодателни предпоставки, за да могат българските избиратели да изпратят в държавните органи почтени, можещи и подготвени граждани, с политическа воля да събират, а не да разделят хората.
Отечественият съюз ще участва в предстоящите избори, верен на своето убеждение, че демокрацията не е само начин на управление на обществото, а и начин хората на това общество да живеят заедно и все по-добре.
Той ще бъде заедно с онези сили и дейци, които се стремят и работят за националното разбирателство и единение.
Обществената дейност на Отечествения съюз както досега, така и занапред ще бъде насочена към дълбоко обновление на страната в духа на конституционализма и демокрацията, към свободно развитие на личността.
Дълг на Отечествения съюз е да работи за извисяването на националната идея над политическите страсти и дребнавите котерийни борби.
Националното ни самосъхранение като държава и социалното ни оцеляване и преуспяване като народ искат обединените усилия на всички.
Те искат един Отечествен съюз на гражданското разбирателство и демокрацията!
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 26 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД /ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА/ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ СТЕФАН САВОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ В 36-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ, ИЗНЕСЕН НА ШЕСТАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА СДС /14, 16 МАЙ 1994 Г., СОФИЯ/.
Искам да уверя всички, че ако в Съюза на демократичните сили /СДС/ има някакъв консенсус, който изцяло се споделя от Парламентарната група, това е, че в рамките на този парламент СДС няма да участва в кабинет.
Съществуват обаче някои проблеми, които следва да се дискутират, тъй като са свързани с парламентаризма.
Някои наши приятели от чужбина недвусмислено ни казваха: "Уважаеми господа, вашето място е в парламента. Не правете грешки, не правете бойкоти!" Ние нямаме право на подобни грешки. Впрочем тези наши истински приятели ни помогнаха в продължение на два избора. Това трябва да се оцени, тъй като ние не получаваме пари, няма да искаме от "Г-13" и от Красимир Стойчев или от Валентин Моллов.
Каква е бъдещата задача на Парламентарната група?
Много се говори за саморазпускане. Чух само един юрист, който с много условности прие, че би могло да има някаква годна юридическа процедура за саморазпускане. Но това в действителност е невъзможно най-малкото, защото би изисквало преди всичко консенсус. Подобен текст обаче не съществува по конституция. Парламентарната група вече подкрепи моята теза. Не съм избран, за да залъгвам моите избиратели с химери. Никога не съм ги лъгал. Излезнах както при първите, така и при вторите избори с лозунга, че СДС означава нова нравственост. Ако СДС означава нова нравственост, ние не можем да измисляме процедури, които не са сигурни и бих казал, са въобще неосъществими. Нямаме право да ги предлагаме на нашите симпатизанти, за да им повярват, а след това по митингите да викат "Разпуснете се! Саморазпуснете се!" и т. н.
Разпускането на парламента ще стане тогава, когато ще стане възможно да се гласува недоверие на правителството или когато проф. Беров разбере, че му е дошло време да си подаде оставката. Нашите симпатизанти като че ли не знаят, че ние сме избрани по пропорционалната система и след нас в листите идват хора, посочени от Мичковски, Тренчев и други от тяхната компания. Тези хора ще ни заместят и ще седнат при нашите отцепници.
Има и още нещо много важно. Напускането на парламента от един депутат не става само с едно голо волеизявление. Не мога просто да кажа: "Напускам парламента, вземам си шапката и си отивам!" По конституция напускането се гласува! Предполага се още и бойкот! Какви ли не идеи за бойкот има. Бойкот частичен, бойкот "влизаме - излизаме", бойкот "влизаме, но не гласуваме". Налага се да повторим примерите с Никола Мушанов и Никола Петков - те не бойкотираха, а стояха на поста си и заплатиха за това с живота си! Защото всеки един от нас е призван като войник да се бори в своя окоп!
Пълна безсмислица е да се твърди, че с присъствието си в парламента легитимираме комунистите. Подобни твърдения означават, че политическото ни мислене е все още на ниско равнище.
Би могло още да се говори за конституционните възможности във връзка с евентуално напускане на парламента. Те са оскъдни, защото за съжаление такава е конституцията. И най-малко аз съм виновен за това, тъй като пръв напуснах парламента и не гласувах тази конституция.
Нека се знае! Ние сме за бойкот, но не за самоцелен бойкот, наситен с рискове, от които от СДС след това да не остане нищо или пък СДС да получи едва 15 на сто от гласовете. Не! Ние държим за бойкот, при който, поне в предвидимите сигурни възможности и съчетан с извънпарламентарни средства, може да доведе до сваляне на правителството. Само в такъв случай можем да бойкотираме парламента. Иначе всичко ще бъде на всуе!
Лично аз мисля, че над всички нас трябва да владее разумът. Ентусиазъм има, но това не е ентусиазмът на 1991 година. Подобни процеси наблюдаваме в цяла Източна Европа. Защото в момента хората се интересуват от джоба си. Интересуват се от това каква програма ще им дадем, която да ги нахрани, да им даде сигурност. Те вече не желаят само голи лозунги. Няма и не може да успеем с лозунги като "Долу комунизмът!". Който се доверява на подобни лозунги, той се лъже горчиво. Днес са необходими 51 процента от гласовете на народа и ние сме длъжни да очертаем перспективите на тази маса наши симпатизанти!
Накрая позволявам си да припомня едно вдъхновено слово на великия Мигел де Сервантес, чийто Дон Кихот казва на верния оръженосец Санчо Панса: "Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може да се жертва животът и обратно - лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека!"
Вярвам, че на всекиго са близки тези думи. Когато тиранинът ти отнема всички права, остава правото да посегнеш към оръжието. Но днешната обстановка не е революционна, а времето на нежните революции премина.
Каква е нашата задача днес? Имаме консенсус, че искаме предсрочни избори. Но кога? Не бива да се поемат неразумни, излишни рискове. Нямаме право на грешки. Днес трябва да се правят задълбочени анализи. Нека си спомним, че двама от най-великите българи - Левски и Гоце Делчев - призоваваха към неуморна организаторска работа. Всеки от нас днес трябва повече от всякога да се отдаде на труд. Нужно е единство, основано на разума. Пред парламентаристите от СДС, макар и в опозиция, има огромно поле за работа. И само ако съумеем да координираме сполучливо парламентарните и извънпарламентарни средства за политически натиск, ще съумеем да постигнем победа. Но, повтарям, тя изисква постоянство, работа и труд!
По-малко думи и лозунги, повече дела!
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 26 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ /ЧАСТ ВТОРА/ "СЪВЕСТ" НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СВОБОДНАТА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ДИМИТЪР ДИМИТРОВ ПО ВЪПРОСА ЗА ИКОНОМИЧЕСКАТА И СОЦИАЛНА КРИЗА В БЪЛГАРИЯ. Документът е обръщение към Българската социалистическа партия.
"Социалната пазарна икономика" пренебрегна социалната справедливост, "тя" има своя власт - власт на инициативния капитал, завладяващ "ума и съвестта", капитал, който ги тласка към прогреса на индивидуалистичната неосъзната нравствено, необуздана, неконтролируема, субективна воля да не признава разпределение и достъп до жизнено необходими за обикновените хора материални и духовни блага, възпрепятства нормалното им развитие, реализация в обществено-полезната дейност и нормален човешки живот.
Стремежът за непрекъснато забогатяване се стимулира от предоставените условия и възможности за присвояване на принадения продукт - печалбата, добавената стойност. Този икономически ред - държавната икономическа организация, предопределена от законодателство, е причина за имуществено и финансово неравенство, създаващо условията за появата на класи /формират се социални структури с противоположно имуществено и финансово състояние, имащи различни позиции и интереси в обществото/.
Трудът на трудовите хора от града и от селото е ограбван от присвояването на принадения продукт. Обикновените трудови хора ще бъдат експлоатирани от неконтролируеми, цени, данъци и такси само защото политическа сила с парламентарно мнозинство не е пожелала да създаде социалистическа държавна организация, при която принаденият продукт - печалбата, добавената стойност да бъдат насочени в държавната хазна и държавните институции да разпределят субсидиите и да се осъществява справедливо разпределението на доходите.
Банковото дело и търговия не изпълняват вече предишните си функции и роля - натрупване на капитал за общо благо, а се натрупва национален дълг. Държавният служител използва служебното си място за лично облагодетелстване. Пристрастяването към частното и личната изгода - печалбата, води до пороците на грабежа, насилието и терора, алчността не търпи прегради и не признава мярка и обществен морал. Служебната професионална заангажираност се поддава на индивидуалистична комерческа нагласа и реализация /модерна позиция - прагматизъм от предоставени условия и възможности за това/.
Дългът се преобразява в индивидуалистично-егоистичен нагон, всеки срещу всеки, и се гради "щастие върху нещастието" на другия.
Демокрацията предложи неравнопоставеност, унижение, нищета на бедните, на безимотните и на безработните. За всички тях "грозна е земята”.
Средната класа от държавни работници и служители - основни привърженици на БКП/БСП, е в крак с времето - индексациите на доходите й са актуализирано гарантирани. Средната класа не намира основания да споделя тежненията на обикновените хора, изпаднали в беда. Средната класа е принадлежна на политическата сила, която й е предоставила правото да упражнява трудово-професионална дейност /формално е деполитизирана/.
Общите, единните интереси, единната идеология - марксистко-ленинският мироглед, който е олицетворение на безкласовите обществено-социални отношения, характеризиращи дружбата между всички социални и етнически групи, са пренебрегнати.
Работническата класа е разединена - изоставена е от нейния ръководител /авангард/, преобразен от произтекли обективни обстоятелства в олигархия с политическо и икономическо господство, предоставящи и условията, и възможността да защитава своя марксистко-ленински мироглед засега чужд като съзнание на работническата класа, която се превръща в пролетариат, лишен от придобивките на марксистко-ленинския мироглед, социализма и социалната справедливост. Социализмът се присвоява като принаден продукт от банкери и търговци. На обикновения, безправен трудов човек са оставени нищетата, унижението, бедността и примирението, поддържани от демагогия и християнска вяра само защото авангардът се двоуми дали да стане ръководител, принадлежен на своята работническа класа.
Неосъзнатият стремеж за предимство на частната собственост над държавната насочват:
- за тотална приватизация на стратегически национални промишлени обекти;
- връщането на земята като частна собственост в селата чрез преднамерено създавана обществена нагласа ще създаде предпоставките марксистко-ленинският мироглед да няма почва, да бъде лишен от доверие, защото ще се създадат нови производствени, социални обществени отношения и морал, неадекватни на безкласовата социалистическа държавна икономическа организация.
Трудещите се на село ще придобият различна класова определеност в зависимост от имуществено и от финансово състояние.
Неосъзнатият стремеж на индивида да стои над другия чрез имуществено, финансово и политическо надмощие довежда до потъпкване на моралните устои на всяко обшество на неговата държавна организация и ред, защото природата на финансовия капитал не желае и не признава бариери и контрол.
Отнета бе политическата власт на обикновените трудови хора. Отнемат им се постепенно социалната справедливост и защита.
Появява се стремежът изцяло да се отнеме икономическата власт на обикновените трудови хора, наемните работници, управляваните: владеенето на принадения продукт, печалбата, добавената стойност и техните материални стойностни привъплъщения: държавно имущество и средства за производство.
Историята е показала, че държавни служители, незащитаващи държавното достояние /имущество/, и лишаването на народа - управляваните, от политически и икономически права създават условия за разлагане на държавното управление и подлагане на държавата на чуждестранни политически, икономически, социални: власт и влияния. Постоянно се говори за национални интереси, но всеки влага различен смисъл в тях.
Стимулирането на частната инициатива се появи като необходимост, която трябваше да демонстрира отговорното отношение, проявяващо се в заинтересоваността към собствеността, която де са изрази така, че колективната и държавната собственост да се чувства като своя собственост. Прояви се друга тенденция и стремеж - държавното да се присвои, за да се грижат за него като свое собствено - тенденция за пресъздаване на обществено-икономическа обстановка, която трябва да допринесе за внедряване на нови технологии и организация на труд, допринасящи за качествен, конкурентоспособен пазарен продукт - изделие.
Частната инициатива започна с търговията и осъществи вътрешен и външен стоков контакт и оборот с промишлен държавен и частен капитал. Това допринася за натрупването на частен капитал, който създава предпоставките за възникване на частен стоков и заемен капитал.
Възниква и самостоятелна сфера за приложение на капитала, появяват се отрасли на частна дейност, като търговия и банково дело. При приватизиране на промишлени обекти се обособява частен промишлен, търговски и заемен капитал като продукт от излючителното право върху вида самостоятелна дейност. Създава се финансов монополистичен капитал - това е обществено-икономическа обстановка, характерна на капиталистическата обществено-икономическа формация /класово общество, класи и класови прослойки с постоянно присъствие на "средна класа"/. Управляваща класа - капиталисти, управлявана класа - наемни работници, пролетарии и прослойки - дребна буржоазия, интелигенция.
Приватизацията на помишлени обекти /превръщането им от държавни в частни/ е обект на внимание и оправдан интерес от страна на финансовия капитал към промишления капитал /сграден фонд и средства за производство/. Приватизацията е финансово-юридически правен акт, с който се узаконява сграден фонд, средствата за производство, принаденият продукт - печалбата, добавената стойност, и води до отнемане като собственост на целия народ и преминаване във владение като частна собственост на физическа или юридическа личност, заплатила формално стойността им. Работническата класа се превръща в пролетарий и става обект за експлоатация, отнемат се на целия управляван народ социални придобивки, съществували в безкласовото социалистическо общество. Тежестите, които ще предлагат икономическите аномалии, ще засягат всички социални и етнически групи - управляваните.
Финансовият монополистичен капитал формира организационни обединения от частни монополи. Банковият капитал осъществява различни форми на взаимопроникване във финансово-монополистичните групи. Това е характеристиката на първоначалния етап, на първоначално натрупване на капитал и формиране на структури.
Следващ етап е формирането на финансовата олигархия, в която има представители на монополистическата буржоазия, политически, държавни, обществени, религиозни, у които се проявява стремеж да поставят, да "съсредоточат в свои ръце контрола над промишленост и банки, контрола върху други отрасли на капиталистическото стопанство, а така също и контрол над държавния апарат", за да създадат условия и възможности за безпрепятствено, "частно капиталистическо присвояване на принадената стойност, печалбата, добавената стойност", стремежа към масова приватизация на промишлени обекти у нас. Никой не противостои и не противоречи, защото няма финансова монополистична група, която да предяви претенции за защита на държавна собственост, промишлен обект в създаващи се условия и обстановка на капиталистическа, обществено-политическа и икономическа държавна организация. Неосъзнато поддържане на предложена идея ли е, изпълнение на нечия поръчка ли е, некомпетентност, неразбиране, или нежелание е? ... Но готовността за приватизация е налице.
Реалност е също че в страните с развита демокрация е на власт държавно-монополистичният капитализъм, "приспособяващ се към изискванията на научно-техническата революция", при който стопанският механизъм се "определя преди всичко от законите на стойността като главен регулатор на общественото производство на всички стадии на развитие на капитализма". Държавно-монополистическите комплекси стимулират функционирането на финансово-монополистичните групи чрез движението на средствата от държавния бюджет /държавен монопол на финансовите ресурси/. Това допринася за взаимодействие /кредитни връзки/ между промишлен и банков капитал.
Държавата наблюдава и контролира икономическия живот, възпроизводство на капитал, експлоатация на наемния труд, превръща се във функциониращ капиталист и като такъв спомага развитието на държавните предприятия, одържавява пазарните отношения.
Дейността на държавата в икономиката на капитализма се изразява като централен орган на политическа власт на монополистичния капитал. Държавата встъпва като съвкупен капиталист, използвайки при това правови форми на принуждение да се разпорежда с огромни икономически ресурси /има много положителни образци за взаимстване и внедряване в практиката, необходима е добра воля и политическо решение/.
"Класовата природа на капиталистическата държава се определя от нейната икономическа политика"... "силата на икономически силния е във волята на този, който държи в свои ръце политическата власт. Без нея той не може да удържи своето икономическо господство."...
Чужди инвеститори ще има, когато разберат и се уверят, че предприятията ни могат да работят, а така също, когато политици и държавни дейци са наясно със своята стратегия и тактика на икономическа политика.
Пазарната икономика изисква да се доближат качеството и стойността на произвеждания продукт, изделие за широко потребление, до международната цена, а така също да се регулират международните връзки и отношения, свързани с разделението на труд и пазари.
София, май 1994 г.
/Пресслужба "Куриер"/
16.40:00
26.05.1994 г.
Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
Цанка Стойчева
Технически изпълнители: Галина Дамянова
Цвета Любомирова
Иванка Тодорова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА
Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!