София, 26 май 1993 година
        Брой 100 /887/

Главен редактор: Стефан Господинов

София, 26 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНА ПОКАНА НА ФЕДЕРАТИВНИЯ СЪВЕТ НА ФЕДЕРАЦИЯ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ" ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ФИЛИП ДИМИТРОВ. Документът е адресиран и до председателя на Парламентарната група на СДС Стефан Савов и до главния секретар на НКС на СДС Иван Куртев.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИНЕ,

Известни са Ви резултатите от проведената на 21 април 1993 г. анкета. От 4494 попълнени въпросника 56,54 % /2541/ съветват Федерация "Царство България" /ФЦБ/ да участва самостоятелно в евентуални избори. На противното мнение са 43,46% /1953/, като на въпроса "В коалиция с кои?" са отговорили 1908 души, от които 1749 /или 91,68%/ ни съветват да влезем в коалиция със СДС.

На пресконференцията ни от 28 април 1993 г., където обявихме резултатите, съобщихме готовността на ФЦБ за съюз със СДС и за протегнатата ръка на ФЦБ към СДС. Това бе отразено в пресата, включая и от вестник "Демокрация". До този момент няма реакция от Ваша страна. Нашата готовност за преговори е непоколебима. Изпълнявайки препоръките на членовете на ФЦБ и на общите ни симпатизанти, най-учтиво Ви каним на преговори за коалиция в град Пазарджик на 29 май 1993 г. от 14 часа в Монархическия клуб на ул. "Цар Самуил" 4.

В очакване на Вашия отговор, оставаме с нашия поздрав.

С БОГА - ЗА ЦАРЯ И ОТЕЧЕСТВОТО!

София, 21 май 1993 г.

КООРДИНАТОР НА ФЕДЕРАТИВНИЯ СЪВЕТ НА ФЕДЕРАЦИЯ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ":

Лили Йончева

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 26 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА КООРДИНАЦИОННИЯ СЪВЕТ НА ХРИСТИЯН-ДЕМОКРАТИЧЕСКИЯ СЪЮЗ В БЪЛГАРИЯ ПО ВЪПРОСА ЗА ЗАКОНА ЗА ЗЕМЯТА.

Изпълнителното бюро на Координационния съвет на Християн-демократическия съюз в България /ИБ на КС на ХДС/ изразява своя остър протест срещу действията на новото парламентарно мнозинство по отношение на Закона за земята.

Считаме, че приетата поправка на чл. 4 от него съдейства единствено за повишаване на градуса на социалното напрежение и на политическата нестабилност в резултат на ощетяването на законните собственици и на техните наследници. Същевременно смятаме, че този акт нарушава конституционния принцип на свещена и неприкосновена частна собственост.

Убедени сме, че крайният резултат от това необмислено действие ще бъде преустановяването на започналата реформа в земеделието, съпроводено със задълбочаването на общата криза у нас.

Призоваваме президента на Република България да упражни правото си на вето върху поправката на чл. 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, а при последващото прегласуване всички парламентаристи да защитят общонационалните интереси, водени от принципа, че само икономическата независимост прави индивида наистина свободен.

София, 25 май 1993 г.

ПОЛИТИЧЕСКИ СЕКРЕТАР НА ХДС:

д-р Светлана Спасова

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 26 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНО-РАДИКАЛНА ПАРТИЯ ПО ВЪПРОСА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ.

Българската национално-радикална партия се присъединява към законните искания на работниците от ДФ "Москвич-авто" да закупят сами своя сервиз на определената основна цена и да не се дава предприятието на търг. Голяма част от тези работници са работили в ДФ "Москвич-авто" десетки години и са дали здраве и труд за преуспяването на това предприятие. Морално и етично би било днес, в условията на приватизацията, именно тези работници да се ползват с предимство и обединени като акционери, да могат да закупят собственото си предприятие.

Опитът за приватизация на ДФ "Москвич-авто" в интерес на италианска фирма е в ущърб на интересите на работещия български колектив, защото голяма част от тези български работници утре ще останат без работа, тъй като ще бъдат заменени от италиански работници.

Приватизацията на национални предприятия и обекти трябва да се извършва в интерес на български фирми и акционерни дружества, а не на чужденци. Последното е предателство спрямо интересите на всеки български гражданин поотдело, а в съвкупност - на цялата българска нация.

Българската национално-радикална партия най-енергично настоява да бъдат задоволени справедливите искания на работниците от ДФ "Москвич-авто" и заявява, че ще подпомогне с всички законни средства борбата на работещия колектив от автосервиза в стремежа му да запази националния облик на предприятието си.

София, 18 май 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БНРП:

д-р Иван Георгиев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 26 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УВЕРЕНИЕ НА ГЛАВНИЯ СЕКРЕТАР НА СВЕТИЯ СИНОД С НАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НЕВРОКОПСКИ МИТРОПОЛИТ ПИМЕН СТАВРОФОРЕН СВЕЩЕНОИКОНОМ АНАТОЛИЙ БАЛАЧЕВ, ПРЕДОСТАВЕНО НА СРЕЩА, ОРГАНИЗИРАНА ОТ ДИРЕКТОРА НА ДИРЕКЦИЯТА ПО ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА ХРИСТО МАТАНОВ НА 28 АПРИЛ 1993 Г. С ЦЕЛ ДА СЕ ПРЕОДОЛЕЕ РАЗЕДИНЕНИЕТО В БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА.

Долуподписаният ставрофорен свещеноиконом Анатолий Балачев давам настоящето в уверение на това, че съм упълномощен от страната, която представлявам, за следното:

1. Да препотвърдя писмено изразената готовност за среща разговор между всички членове на Светия синод.

2. Да известя предложението, че като най-удобно място за такава среща-разговор се счита сградата на Светия синод.

3. По време на срещите разговори ще се положат максимални усилия за създаването на една възможно най-братолюбива атмосфера, при която да се изяви готовността за търсенето и намирането на средствата, чрез които да се постигне така желаното единение.

4. При срещите разговори в никакъв случай няма да бъде показвана под каквато и да било форма, че нашата страна ще третира другата като гост.

5. На архиереите, участници в желаната делегация, ще се предоставят ключовете и всички възможни условия да ползват и да се чувстват в кабинетите си и другите помещения като законни стопани.

6. И на тях, и на останалите членове на Светия синод при възможно най-благоприятно развитие на разговорите и преодоляване на спорните въпроси с огромна радост ще се предоставят за постоянно ползване гореспоменатите помещения.

7. При преодоляването на спорните неща единствен критерий ще бъде Христовата любов и добрата съвест.

ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА СВЕТИЯ СИНОД
С НАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВЕТИЯ СИНОД
НЕВРОКОПСКИ МИТРОПОЛИТ ПИМЕН:

ставрофорен свещеноиконом Анатолий Балачев

София, 28 април 1993 г.                     

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 26 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ГЛАВНИЯ СЕКРЕТАР НА СВЕТИЯ СИНОД ЕПИСКОП НЕОФИТ, ПРЕДОСТАВЕНО НА СРЕЩА, ОРГАНИЗИРАНА ОТ ДИРЕКТОРА ПО ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА ХРИСТО МАТАНОВ НА 28 АПРИЛ 1993 Г. С ЦЕЛ ДА СЕ ПРЕОДОЛЕЕ РАЗЕДИНЕНИЕТО В БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА.

Във връзка с възстановяване на статута на Синодалната палата на ул. "Оборище" N 4 се предлага следното:

1. Предоставяне възможност на главния секретар на Светия синод Левкийския епископ Неофит да изпълнява служебните си задължения в поверения му кабинет в сградата. Това ще се осъществи, след като въпросният кабинет бъде приет от комисия в състав - главния секретар-началник административен отдел Цвятко Чонков и Петър Димитров, служител при Светия синод.

2. Приемане със съответни комисии на кабинетите и квартирите на синодалните архиереи.

3. Осигуряване достъп до сградата на служебни лица по указание на главния секретар епископ Неофит и упълномощено лице от обитателите на сградата в момента.

4. Светият синод гарантира неприкосновеността на жилищните помещения и кабинети на Неврокопския митрополит, на Врачанския митрополит и на Старозагорския митрополит.

5. Очаква се изложеното по-горе да бъде осъществено в най-близко време при съответно съгласуване.

6. Практическото осъществяване на тези първоначални стъпки очакваме да допринесе и за бъдещи ползотворни контакти.

ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА СВЕТИЯ СИНОД:

Епископ Неофит

София, 28 април 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 26 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКА ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА РАБОТНИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПРИЕТА НА УЧРЕДИТЕЛЕН КОНГРЕС /23 МАЙ 1993 Г., СОФИЯ/. Организацията се създава след разкола в Българската работническо-селска партия, излиза от нея и на висшия си форум избра Национален комитет; Изпълнително бюро с Председателство и Секретариат; Национална контролно-ревизионна комисияи прие устав и програма. Председател на партията е Чуде Георгиев.

Разгромът на работниците и селяните като класа в България е исторически факт. Това, което не успяха да постигнат зверствата, убийствата и лагерите на фашизма, го постигна партията, която беше призвана да защитава техните интереси.

Десетилетия трудовите хора в България бяха лъгани, обезверявани и деидеологизирани, за да може да дойде момент, в който преобладаващата част от класата се лумпенизира и застана против собствените си икономически интереси.

Сега, след 10 ноември 1989 г., работническата класа и трудовото селячество освен всичко друго е и разцепено на десетки партии, движения, крилца и перца. БСП доскоро негласно, а напоследък и явно се определя като "елитарна” партия на целия народ, като по този начин не може да защищава само интересите на обикновения работник и на трудовите слоеве в България.

На работниците, селяните и широките трудещи се маси в България е необходима партия, която да изразява и защитава техните идеи и стремежи за изграждане на такова общество, в което те ще бъдат господари на собствения си труд. Революционните сили не могат да останат в една партия с онези, които измениха на работническо-селските революционни традиции в България, компрометираха техните идеи и доведоха страната до обща икономическа и политическа криза.

Всичко това обуславя появата на партия, която да е организатор и защитник на жизнените интереси на работника, трудовия селянин и трудовата интелигенция в България. Тази партия е БЪЛГАРСКАТА РАБОТНИЧЕСКА ПАРТИЯ /БРП/.

БРП се обявява за наследник на революционния период от работническото и селското движение в България, приема идеите на разстреляните, на народните герои, които паднаха в борбите на народа ни против зараждащия се фашизъм през 1923 г., против кървавата монархо-фашистка диктатура до 9 септември 1944 г., на тези, които спасиха страната ни от третата национална катастрофа, като проляха кръвта си по фронтовете на Втората световна война, на тези, които със своя труд създадоха свободна, независима народна демократична България.

БРП е класова партия, партия на класата на работниците и трудовото селячество, която днес е едно ново формирование в страните с развита икономика. Основните социални ядра на тази класа са: непосредствените производители на материални блага от града и от селото; инженерно-техническите кадри, научните работници, участващи в научното осигуряване на материалното производство; идеолозите, формиращи идеологията на класата.

Най-непосредствената задача на БРП е разрушаването на мита, проповядван през последните три години почти от всички политически сили за неспособността на социалистическото общество да осигури благоденствието и демократичните придобивки на трудовите слоеве от най-напредналите страни в света. Отнемане на политическата, икономическата и държавната власт от тъмносинята социално-икономическа групировка и предаване цялата власт в ръцете на трудовия народ. За постигане на тази цел учредителният конгрес на БРП задължи новото ръководство да започне незабавни преговори с всички партии и движения, имащи марксистко-ленинска платформа, за тяхното организационно обединяване. Тази си цел БРП ще постигне и чрез единодействие и сътрудничество с всички демократични сили в България, които признават основните принципи на едно действително социалистическо общество.

БРП си поставя отговорната задача да изведе работниците и селяните от положението на наемни работници на управляващите класови групировки и да реализира принципа, според който всеки гражданин на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ИМА ПРАВО НА ТРУД; да премахне унизителното положение, в което беше и е и днес интелигенцията като обслужваща прослойка на властимащите; да осъществи мечтата на многото поколения светли умове на човечеството - хората да живеят така, колкото и както се трудят.

Изграждането на гражданско, социалистическо, самоуправляващо се общество е крайната цел на БРП. За нейното осъществяване БРП ще сътрудничи с всички политически сили, професионални организации, партии и движения, които се обявяват за: общество, в което всеки ще бъде господар на труда си; силна социалнорегулирана държава; преимуществено развитие на обществената собственост върху средствата за производство; правово, демократично, плуралистично общество.

Икономическият фундамент на обществото, което БРП ще се стреми да изгради, е обществената собственост върху средствата за производство с едно богатство на нейните форми. Дребната частна собственост, базираща се на труда на индивида, е съществувала при всички обществено-икономически формации, но никога не е била равноправна, а е била подчинена на господстващата. Този вид собственост е една необходимост и за социалистическото общество, като тя се интегрира в различните форми на обществена собственост. Дребната частна собственост трябва да се поощрява и развива, като в настоящия момент особено значение би играла в сферата на производството. Тя ще се явява и като катализатор на обществената собственост с нейните присъщи черти на бърза иновация и приспособяване с изискванията на пазара.

Политическият фундамент на обществото, което се стреми да изгради БРП, е една нова политическа система, в която като равноправни членове ще съществуват множество от политически партии, движения, професионални и други сдружения и обединения. Народът ще бъде единственият законен съдник, който ще определя коя политическа партия ще го управлява.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София 26 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА-ПЛАТФОРМА /ЧАСТ ПЪРВА/ НА ЛИБЕРАЛНО-ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ /ЦЕНТЪР/, ПРИЕТА НА УЧРЕДИТЕЛНО СЪБРАНИЕ НА 17 ДЕКЕМВРИ 1992 Г. В СОФИЯ.

Либерално-демократическата партия /ЛДП-ц/ - център е съвременна либерална партия, чиято програма, устав и дейност почиват изцяло на идеите на просвещението, либерализма, неолиберализма и опита на либералните партии по света. Тя се явява продъжител на либералните политически партии в България начело с бележитите български държавници Стефан Стамболов и Димитър Петков.

I. Основи на либералната политика. Място на Либерално-демократическата партия - центьр в политическия спектър.

1. ЛДП-ц има за цел превръщането на Отечеството ни в модерна либерално-демократична държава.

2. ЛДП-ц си поставя като първостепенна задача строгото спазване на международната харта за правата на човека, приета от ООН, Хелзинкските и Виенските споразумения, Конституцията на Република България и пълноценното ни присъствие в Обединена Европа. Тя представлява демократична алтернатива на политическата истерия и хаоса, като категорично се противопоставя на двуполюсния модел, наложен от лидерите на синята и на червената върхушка, и ще се стреми постепенно да се превърне в балансиращ център на политическия и обществения ни живот. Според нея разделянето на десни и леви партии е погрешно. По решаващите различия помежду си навякъде и във всички времена политичеките сили са се разделили не на леви и десни, а на свободолюбиви и авторитарни.

3. ЛДП-ц ще направи необходимото, за да обедини партиите с либерално-демократическа насоченост в Либерална конфедерация, която ще представлява по същество основата на бъдещата Българска либерално-демократическа партия.

4. ЛДП-ц ще провежда чрез коалиция или самостоятелно политика на центъра, като по този начин ще пречи на нелибералния партньор да следва своята авторитарна склонност наляво и надясно. Тя е свободолюбива алтернатива за решаване на проблемите на гражданското общество и опозиция на авторитарни предложения за решение на същите тези проблеми.

5. ЛДП-ц е отворена за променящите се изисквания на едно променящо се съвремие. Нейно политическо кредо е либералната демокрация. Либералната демокрация означава промяна на обществото чрез конституционни средства. Докато ориентираният към властта, стремящият се към власт на всяка цена се опитва да задържи онези състояния на обществото, които съответстват на неговите желания, либерал-демократът желае трайно откритото общество. За него е ясно, че трайното може да бъде постигнато само там, където съществува възможност за органична промяна. Обществото постоянно се реформира. То постига най-голяма степен на устойчивост, когато не могат да възникват нежелателни революционни състояния. ЛДП-ц е против намесата в общественото развитие чрез революция.

6. ЛДП-ц е за равнопоставеност на всички граждани пред законите и категорично против всякакви привилегии. Най-важният критерий за преуспяване на обществото са личните качества и професионализмът, а не политическата биография. Свободата на всеки човек се гарантира от закона и от неговото спазване. Демократичната конституция и либералните закони са общественият договор между свободни граждани за допустимите ограничения на личната свобода и недопустимите посегателства върху нея.

7. ЛДП-ц е за реалното разделяне на властите в държавата на законодателна, изпълнителна, съдебна и местно управление и категорично против намесата на политическите сили в тях. За тази цел е необходимо Да бъдат гарантирани механизмите на това разделение.

8. ЛДП-ц защитава принципа за пълна деполитизация на държавните структури и служители.

9. Либерално-демократичната правова държава произлиза от образа на гражданина, който преследва своите интереси и в политическата област постига своите независими изборни решения. Тя осигурява неговата свобода, но държавните отношения при неразрушените тоталитарни структури застрашават тази свобода. ЛДП-ц е за цялостно отделяне на държавата от управляващата партия, която и да е тя.

10. ЛДП-ц подкрепя идеята Народното събрание да бъде постоянно действащ законодателен орган в страната. Парламентът не управлява, той създава закони.

11. ЛДП-ц е за реално действаща президентска институция. Президентът трябва да притежава ясни правомощия и като символ на единството на нацията да гарантира съгласно конституцията нормалното функциониране на държавата, обществото, Народното събрание и правителството. ЛДП-ц е за осъществяване на избор на президент пряко и с обикновено мнозинство за не повече от два последователни мандата от по четири години.

12. В либерализма ЛДП-ц вижда и една критическа рефлексия върху формите на управленската практика. Тя е за либерална технология на управление, базираща се на уважението към юридическите лица и свободата на индивидуалната инициатива. Настоява за силно, компетентно и отговорно правителство, което да функционира в съгласие със законите на държавата по конкретна програма, публично оповестена, както и за независима съдебна власт.

13. ЛДП-ц изразява становището, че националната сигурност на страната и националните интереси на България са комплекс от проблеми, по които е необходимо постигане на пълно съгласие от различните политически сили. Крайно време е тази материя да излезе извън сферата на политическите боричкания и противопоставяния. Концепцията за националната сигурност на страната се изработва не ситуативно, а въз основа на една дългосрочна стратегия за осъществяване на ционалните интереси на България. В този смисъл е необходимо да бъде подготвен и приет Закон за отбраната и въоръжените сили. Българските въоръжени сили следва, преминавайки през един преходен период, да се изградят на пълен професионален принцип.

Утопия е да се мисли, че държавата ни ще може да гарантира сама националната си сигурност единствено чрез мощта на своята армия. Но ЛДП-ц е против политическото, икономическото и военното сателитно /пактово/ обвързване. България трябва да заеме достойно място в ситемата на световната колективна сигурност при достатъчни гаранции за своята национална независимост.

ЛДП-ц е за професионална армия и гарантирани мобилизационни ресурси и възможности.

Националната разузнавателна служба, Националната служба за сигурност и органите на Министерството на вътрешните работи са части от въоръжените сили на страната. Те изпълняват специфични функции, което определя и техните структури, субординация и механизми за демократичен контрол. Затова са необходими законови гаранции за тяхната устойчивост и стабилност и невъзможност за подчиняването им на отделни политически сили.

II. Либерална ценностна система

В своята политическа и обществена дейност Либерално-демократическата партия - център се ръководи от основните либерални принципи: свобода на личността, самоопределение, толерантност, прогрес и мир.

1. Свободата е най-върховната ценност за либерал-демократа. Единствено свободното общество предлага най-големия шанс всеки да постигне своята същност. В него всеки може да постигне това, което мисли, че му се полага, и да живее, както мисли, че е най-добре за него.
Задължението на държавата е да уеднаквява условията за всички и да се грижи за съблюдаването на обществените правила.

2. Свободата е възможността да взимаш решения. Но който взима решения, е отговорен за последствията им. Свободата означава толерантност. В либерално-демократичната държава гражданинът е най-главната инстанция и затова е отговорен за всичко, което се случва в нея. Само този който в своите мисли и действия се ръководи от разбирането за доброто във всичко, достига и опазва свободата.

3. Под либерализъм се разбира взаимната зависимост между индивидуалност, свобода и отговорност. За разлика от другите политически системи либерализмът определя своята същност не от потребностите на обществото, а от природата на човека.

4. Целта на свободата е себереализирането. Себереализирането се осъществява чрез възможно най-голямо самоопределение и съопределение. Толерантността е признание на свободата на ближния.

5. Либерал-демократът е критичен и самокритичен. Той проверява и възприема чужди мнения и не защитава своите собствени с догматични и авторитарни искания.

6. Либерал-демократът се обръща към разума на гражданите, а не към техните предразсъдъци и страсти. Той иска да убеждава, а не да увещава. За него е ясно, че демагогията убива демокрацията.

7. Либерализмът зачита човешкото достойнство на своя противник. Той се противопоставя, но не оскърбява. За него всяко непочтено посегателство върху политическия противник е посегателство върху демокрацията.

8. Мирът е повече от отсъствие на насилие и война. Мирът е приложение на основните ценности на либерализма - свободата и отговорността.

Мирът е либерална форма на съвместно съществуване както на индивидите, така и на народите

/Пресслужба "Куриер"/

10:30:00    
26.05.1993 г.    

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                           Любомир Йорданов
Технически изпълнители: Цветанка Любомирова
                                           Галина Дамянова
                                           Славка Кочева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

[реклама]

 

Copyrigfat © Пресслужба "Куриер”, 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!