София, 26 март 1992 година
        Брой 60 (590)

Ръководител Пресслужба "Куриер”

Стефан Господинов

София, 26 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ И СЪЮЗА ЗА ТЪРНОВСКА КОНСТИТУЦИЯ, ПОДПИСАНО НА 24 МАРТ 1992 ГОДИНА.

Като отчитат необходимостта от:

Консолидиране на демократичните политически формации в страната;

Съгласуване и обединяване на техните действия в защита на правовия ред;

Съвместните им усилия за разрушаване фундамента на комунистическата държава и на всичките й структури в обществото;

Решимостта за постигане на справедливо възмездие чрез закона за виновниците за стопанската катастрофа и националното предателство на интересите на Отечеството;
Смела политика на реформи и действия по тяхното приложение за възстановяване и развитие на българската икономика върху основата на частната собственост и инициатива;

Възстановяване на интегритета на нацията чрез свободата на съвестта, религиозните убеждения, нравствената и културната идентичност, както и в съответствие със своите п р о г р а м и   и  п о л и т и ч е с к и  п л а т ф о р м и;

Днес, на 24 март 1992 г. в София, в Националния координационен съвет на СДС, ул. "Раковски" 134, между СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ И СЪЮЗА ЗА ТЪРНОВСКА КОНСТИТУЦИЯ се подписа следното

С П О Р А З У М Е Н И Е

1. Съюзът на демократичните сили и Съюзът за Търновска конституция заявяват решимостта си занапред да работят съвместно или в близко единодействие за утвърждаване на законността и демокрацията в България.

2. Договарящите страни ще извършват редовни политически консултации.

3. Страните се договарят да допускат представители, които да присъстват на откритите заседания на националните органи на двете коалиции.

Настоящото политическо споразумение е изготвено в два екземпляра за всяка от страните. То се сключва със срок до 31 декември 1992 г. и ще се продължава автоматично с по една годяна, ако някоя от страните по него не го денонсира един месец преди изтичането на горепосочения срок.

ЗА НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СДС: Филип Димитров

ЗА НАЦИОНАЛНИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ СЪВЕТ НА СТК: Янко Янков

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 26 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД (ЧАСТ ТРЕТА), ИЗНЕСЕН ОТ СЕКРЕТАРЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - ЕДИНЕН ЦЕНКО БАРЕВ НА ИЗВЪНРЕДНИЯ КОНГРЕС, СЪСТОЯЛ СЕ НА 21-22 МАРТ 1992 Г. В СОФИЯ.

ДРАГИ СДРУЖЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ И ДЕЛЕГАТИ,

Ние се опитахме да бъдем колкото е възможно по-конкретни, искрени и ясни, без да омаловажаваме недостатъците в нашата работа и свързаните с нея отговорности.

Организационното състояние и вътрешните проблеми на съюзния живот са едни от най-важните фактори за активното участие и влияние на Земеделския съюз в политическия и обществения живот на страната.

Динамиката на политическите процеси в България в посоката на промяна на обществената система, важните решения на съюзните форуми наложиха своевременно привеждане на съюзната организационна дейност в новите условия.

Това изискваше организационният строеж на ръководните органи, съюзната информация, решенията и тяхното изпълнение да се изменят в посока, която да изведе Земеделския съюз като една от ръководните сили на политическата сцена на България.

Обединението на земеделските сили като жизненоважен проблем за настоящето и бъдещето на БЗНС постави на изпитание политическата зрелост, културата и търпимостта, взаимното уважение и толерантност на поколения съюзни дейци и сдружени земеделци. Независимо че обединителният процес не завърши, той се отрази благоприятно на съюзния живот. Обединените дружби привлякоха в своите редици нови съюзни членове, обогати се съдържанието на организационната работа. Нали Националната конференция за земеделско единство го обяви "като процес, който ще се развива във времето”. Тя не беше насочена към количествена промяна, а преди всичко към дълбока качествена промяна в земеделското движение.

Намалението в числения състав на БЗНС (е) се получи след загубата на Съюза в парламентарните избори като отрицателна реакция на отделни сдружени земеделци, които не превъзмогнаха в себе си разочарованието от неуспеха и не проявиха достатъчно политическа воля, за дa отстояват идеите въпреки изборните неудачи.

По-важно е, че през декември 1991 година, януари и февруари 1992 г. се очерта трайната тенденция на един постоянен числен състав от 112 000 сдружени земеделци, организирани в 4105 местни земеделски дружби и 274 общински земеделски дружби.

В качествено отношение численият състав се променя положително. Увеличава се броят на сдружените земеделци с по-високо образование, разширява се социалната база, новото попълнение е предимно от млади хора от всички професии, включително и от средите на интелигенцията, което напълно съответства на променящия се характер на БЗНС (е) като национална политическа сила.

Трябва да се подчертае, че по отношение на възрастовия състав преобладават съюзни членове на средна и пенсионна възраст. Недостатъчно е участието и на жените.

Обликът на цялостната дейност на БЗНС (е) през отчетния период в най-голяма степен се определяше от работата на съюзните органи - Върховен съюзен съвет, Управителен съвет, Постоянно Присъствие.

За 8 месеца след Националната конференция за земеделско единство се състояха 6 заседания на Управителния съвет и 2 заседания на Върховния съюзен съвет. На тези заседания се обсъдиха най-важните проблеми на вътрешния политически живот в страната, изразено беше отношението на БЗНС (е) към тях и бяха приети съответни решения.
Доста проблеми останаха извън обсега на дейността на Управителния съвет и Върховния съюзен съвет, а по други - не се реагираше своевременно. Неслучайно в това отношение сдружените земеделци отправят много критични бележки и имат изисквания за компетентна изява на ръководството по националните средства за масова информация.

Това, което характеризира дейността на Постоянното присъствие на БЗНС (е), е демократичността в обсъждането на въпросите и колегиалността при взимане на решения. Членовете на Постоянното присъствие на БЗНС (е) се стремяха да поддържат редовни контакти с общинските и местните земеделски дружби. След изборите на заседание на УС на БЗНС (е) Постоянното присъствие подаде колективна оставка и бе сформиран съкратен състав от членове на ПП, който получи пълномощия да подготви конгреса и работи за обединението с БЗНС - Никола Петков.

Определената дата за конгреса - 25 януари, бе отложена във връзка с очакваното обединение, което не се постигна, и се наложи свикването му на 21 и 22 март 1992 година.

Отчетно-изборната предконгресна кампания премина организирано през събрания на местните земеделски дружби, отчетно-изборни общински конференции и окръжни делегатски събрания. Като цяло се наложи дух на демократичност както при обсъжданията на политическата линия на Съюза, така и при избора на нови ръководства, делегати и кандидати за върховните съюзни органи. Сдружените земеделци се отнесоха към проблемите на БЗНС (е) изключително критично и аналитично. Изборът на нови ръководства и делегати за конгреса се проведе по препоръките на Устава и при алтернативност на кандидатурите. Спазен беше принципът на приемственост и обновление и като положителен може да се отчете фактът, че обновлението в ръководните органи на местно равнище е 75 на сто. За председатели на местните земеделски дружби и общинските земеделски дружби бяха избрани предимно млади, високообразовани съюзни дейци.

Отчетната кампания показа много недостатъци в съюзната организационна работа. По-добро е организационното състояние на местните земеделски дружби в селата, но кварталните дружби, особено в големите градове, отстъпиха от добрите традиции на Земеделския съюз. Оказа се, че една значителна част от тях не водят редовен организационен живот. Градските дружби в големите градове все още "боледуват”. Това състояние е ненормално за нашата организация, защото интелектуалният потенциал на Съюза е съсредоточен в градовете и колкото по-бързо се преодолеят трудностите от организационен характер, толкова по-добре.

По вина главно на ръководствата в отделни местни земеделски дружби, а някъде и по вина на общинските ръководства сдружените земеделци се чувстват изоставени от своята органичния.

Без да подценяваме огромната организаторска работа, която извършиха дружбените ръководства в предизборната кампания и всеотдайното участие на хиляди съюзни деятели и сдружи земеделци, от организационна гледна точка не можем да бъдем доволни. Останаха непосетени квартали и села от наши агитатори и кандидати за народни представители. Не организирахме добре посещения на широк кръг от населението в предизборните събрания, подценихме паралелното преброяване на резултатите както на национално, така и на регионално равнище. Трудно комплектувахме изборните секции и недооценихме работата на застъпниците. Макар и в малки количества, останаха неразлепени и нераздадени агитационни материали.

Важно място в структурата на БЗНС (е) заемат общинските земеделски дружби и преди всичко дейността на техните ръководства. По същество влиянието на Съюза конкретно върху реалните социално-икономически проблеми на населението най-силно се проявява и чувства в общините. От общинските ръководства зависят в голяма степен активността на местните земеделски дружби и сдружените земеделци. Те определят политическата линия по значими проблеми в общините, където работят директно с другите политически сили и влияят чрез общинските съветници и кметовете в органите на местното самоуправление и администрация.

Внимателният анализ на работата на общинските ръководства на БЗНС (е) показва, че тя все още не е на равнището на изискванията. Някои съществени пропуски бяха отбелязани на отчетно-изборните конференции на общинските земеделски дружби.

Срещите, събранията и заседанията нямат редовен характер, проблемите, които се обсъждат, не се предхождат от предварително проучване, има елементи на стихийност. Не се привличат професионалисти както от средите на сдружените земеделци, така и от други специализирани звена и институции.

Нарушава се постоянната връзка между общинските и местните земеделски дружби, а по вина на организационните работници между Постоянното присъствие на БЗНС (е) и тях. Важни решения на Управителния съвет не стигат своевременно до общините, а остават главно в бившите окръжни центрове. Това води до несъгласуваност и губене на ценно време. Все още липсва инициатива и самоуправление, а там, където я има, грижите за нейното развитие от страна на Постоянното присъствие не са достатъчни. Информацията и обратните връзки често се нарушават и нерядко се стига до обърканост и пасивност.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 26 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОСЛАНИЕ НА ПРЕДСТОЯТЕЛИТЕ НА СВЕТЕЙШИТЕ ПРАВОСЛАВНИ ЦЪРКВИ, ОТПРАВЕНО ОТ ТЯХ НА СЪСТОЯЛАТА СЕ НА 15 МАРТ 1992 Г. СРЕЩА ВЪВ ФЕНЕР, ЦАРИГРАД.

В името на Отца и Сина, и Светия Дух. Амин.

Събрани в Светия Дух на съвещание днес, 15 март 1992 г., Неделя на св. Православие, по инициатива и покана на първия сред нас - Вселенския патриарх г. Вартоломей и под негово председателство във Фенер, Цариград, ние по Божия милост и благодат предстоятелите на поместните светейши патриаршии и автокефални и автономни църкви:

- Вартоломей, Архиепископ на Константинопол, Новия Рим, и Вселенски Патриарх,
- Партений, Папа и Патриарх на Александрия и на цяла Африка,
- Игнатий, Патриарх на Антиохия и на целия Изток,
- Диодор, Патриарх на светия град Йерусалим и на цяла Палестина,
- Алексий, Патриарх на Москва и на цяла Русия,
- Павел, Патриарх на Белград и на цяла Сърбия,
- Теоктист, Патриарх на Букурещ и на цяла Румъния,
- Максим, Патриарх на София и на цяла България,
- Илия, Архиепископ на Мцхета и Тбилиси и Католикос-патриарх на цяла Грузия (представян от Вселенския патриарх),
- Хризостом, Архиепископ на Нова Юстиниана и на целия Кипър (представян от Александрийския патриарх),
- Серафим, Архиепископ на Атина и на цяла Гърция,
- Василий, Митрополит на Варшава и на цяла Полша,
- Доротей, Митрополит на Прага и на цяла Чехо-Словакия,
- Йоан, Архиепископ на Карелия и на цяла Финландия,

Като обсъдихме с братска любов въпросите, занимаващи нашата една, свята, вселенска и апостолска православна църква, и извършихме съвместно светата Евхаристия в тази неделя, посветена от векове на св. Православие, в патриаршескиия храм на Вселенската патриаршия, заявяваме следното:

Отправяме вседушевно славословие към триединния Бог, Който ни удостои да се видим взаимно лицем к лицу и да си разменим целувката на любовта и мира, да се причастим от чашата на живота и да се насладим на божествения дар на всеправославното единство. Съзнаваме и отговорността, която промисълът на Господа е възложил на нашите рамене като пастири на Църквата и духовни водачи, и със смирение и любов отправяме към всеки човек с добра воля, а най-вече към нашите братя съепископи и към цялото благочестиво изпълнение на Православната църква благословение от Бога, целование на мира и слово на утеха (Евр. 13:22).

Радвайте се винаги в Господа, братя наши! (Филип, 3:1)

Усилвайте се в Господа и в мощта на силата Му! (Еф. 6:10)

Светейшата православна църква по цялата земя, която живее в света и неизбежно е под влияние на промените в него, днес се намира пред особено остри и належащи проблеми, които иска да посрещне като едно тяло, следвайки словата на св. апостол Павел: "Кога страда един член, страдат с него всички членове" (1 Кор. 12:26). Освен това, като отправя поглед към бъдещето на човечеството и цялото Божие творение в навечерието на третото хилядолетие на историята след Христа, в едно време на бързи духовни и социални преобразувания и промени, и като изпълнява свещения си дълг, св. Православна църква желае да свидетелства и даде отговор за нашата надежда със смирение, любов и дръзновение (1 Петр. 3:15).

Двадесетият век беше столетие на големи постижения в областта на познанието за вселената и в усилията на човека да подчини природата на своята воля. През този век се изяви силата, но и безсилието на човека. След толкова големи постижения вече никой не се съмнява, че властването на човека над природата не води към щастие и пълнота на живота. Затова човекът би трябвало да се е поучил, че далеч от Бога научният и технологическият напредък се превръщат в оръдие за разрушаване както на природата, така и на обществения живот. Това стана ясно с рухването на комунистическата система.

Успоредно с това трябва да признаем неуспеха на всички човекоцентрични идеологии, които създадоха у човека на нашия век духовна празнота и неяснота относно истинския смисъл на живота и увлякоха множества съвременни хора да търсят спасение в нови религиозни и парарелигиозни движения и в една почти идолопоклонническа привързаност към материалните ценности на този свят. Всички видове прозелитизъм, които се упражняват днес, са по-скоро изява на съществуващата дълбока криза на съвременния свят, отколкото нейно разрешаване. Младите хора на нашето време имат правото да научат, че благовестието на Христа и православната вяра предлагат любов вместо омраза, сътрудничество вместо противопоставяне, о бщуване вместо разделение между човеците и народите.

Всичко това призовава православните християни към по-дълбоко духовно и каноническо чинство. За съжаление това единство често е застрашавано от разколнически групи, които съществуват редом с каноническата структура на Православната църква. Като разменихме мисли в тази насока, ние установихме нуждата всички поместни светейши православни църкви, показвайки пълна солидарност, да осъдят тези разколнически групи и да се въздържат от всяко общение с тях, където и да се намират те, докато не се обърнат, за да не се показва Православната църква разединена по този въпрос, тъй като "дори кръвта на мъченичеството не може да заличи греха на разединението” и "да изпаднеш в ерес е по-малко зло, отколкото да разединиш Църквата (св. Йоан Златоуст).

В този дух на загриженост за единството и на всички вярващи в Христа ние взехме участие в икуменическото движение на нашето време. Това участие се основаваше на убеждението, че ние, православните, трябва да допринесем според силите си за възстановяване на единствотo, като даваме свидетелство за едната неразделена Църква на апостолите, отците и вселенските събори. И във времето на големите трудности имахме очакването, че Православната църква ще има правото да разчита на солидарността на всички вярващи в Христа, която солидарност впрочем непрекъснато се прокламираше като основен идеал на това движение.

С голяма тъга и притеснено сърце установяваме, че определени кръгове в Римокатолическата църква пристъпват към действия, които са напълно противни на духа на диалога на любовта и на истината. Винаги имахме искрено общение с всички в икуменическите срещи и в двустранните богословски диалози. След рухването на атеистическите комунистически режими, от които така ужасно бяха гонени и притеснявани много православни църкви, очаквахме братска подкрепа или поне разбиране за трудното - след 50 или 70 години жестоки гонения - и дори трагично икономическо положение на тези православни църкви, което се отразява отрицателно върху пастирското им служение.

Вместо това традиционните православни страни се приемат като "земя за християнизиране". Създават се в тях мисионерски мрежи и се провежда прозелитизъм с всички от десетилетия осъдени и отхвърлени от християните методи в ущърб на желания път към християнско единство. Особено отбелязваме и осъждаме дейността против нашите църкви на принадлежалите към Римската църква униати в Украйна, Румъния, Източна Словакия, Близкия изток и другаде. Тя причини състояния напълно несъвместими с духа на диалога на любовта и на истината, който наченаха и придвижиха приснопаметните водачи на християнството папа Йоан XXIII и Вселенският патриарх Атинагор, като се нанесе дълбока и трудноизлечима рана на диалога.

На дело този диалог вече е ограничен върху обсъждането на въпроса за унията, докато се постигне съгласие по този въпрос.

Същото трябва да се каже и за някои протестантски фундаменталисти, които са готови да "проповядват" в православни страни, доскоро страдали под комунистически режим. Смятаме за неприемливо тези страни да се считат за "земи за християнизиране", след като в тях Евангелието е било проповядвано преди много векове, а вярващите в тези страни често са жертвали дори живота си за вярата в Христа.

По този въпрос припомняме, че ние, православните, осъждаме безусловно всякаква форма на прозелитизъм, който трябва да бъде ясно разграничаван от мисията и евангелизацията. Прозелитизмът, насочен към народи, които вече са християнски, а в много случаи именно православни, и действащ било чрез материални примамки, било чрез различни форми на насилие, отравя отношенията между християните и вреди на усилията за тяхното единство. Обратно - мисионерството, упражнявано сред нехристиянски страни и народи, е свещен дълг на Църквата, достоен за всяка подкрепа. Такова дело на православна мисия се извършва днес в Азия и Америка и заслужва пълна поддръжка на всеправославно и междухристиянско равнище.

Движена от духа на помирението, Православната църква от много десетилетия дейно участва в усилията за възстановяване на християнското единство, което е и изрична и неотменима повеля на Господа (Йоан 17:21). Тази е основната и изключителна цел на участието на Православната църква като цяло в Световния съвет на църквите. Затова тя не допуска никакво подценяване на тази първоначална цел заради други интереси и цели. Поради това православните безусловно отхвърлят някои нововъведения от последните години в рамките на икуменизма, като ръкополагането на жени в свещенство и употребата на обобщаващ език по отношение на Бога, понеже те създават сериозни пречки за възстановяване на единството.

В същия дух на помирение, пожелаваме, щото отбелязаният напредък в някои от диалозите, като например в този с Ориенталските православни църкви (нехалкидонски), да се доведе до успешен край след отстраняване на все още съществуващите пречки.

А сега насочваме мисълта си с особено внимание към по-общите проблеми на съвременния свят в края на второто хилядолетие след Христа. Като споделяме надеждите, но и безпокойствието на човечеството, ние отбелязваме следното:

Устремният напредък на технологията и науките, които са оръдията за подобряване на живота на хората и за облекчаване на мъките, нещастията и болестите им, за съжаление невинаги се гради върху съответната духовна и нравствена основа. Вследствие на това споменатият напредък не е лишен от сериозни опасности.

Така например в социалното съжителство на хората съсредоточаването на облагите от този напредък и на свързаната с него мощ в ръцете на само част от човечеството засилва нещастията на останалите хора и създава огнища на вълнения и дори на войни. Съчетаването на напредъка със справедливост, любов и мир е единствено верният и сигурен път, за да не се превърне той от благословение в проклятие през идващото хилядолетие.

Огромни са обаче и проблемите, които създава този напредък също за оцеляването на човека като свободна личност, създадена "по образ и подобие" Божие. Напредъкът на генетиката - макар че той може решително да допринесе за преодоляването на множество болести - е възможно да превърне човешкото същество от свободна личност в създание, направлявано и контролирано от онези, които умеят това.

Подобни са и опасностите за оцеляването на природната среда.

Неразумното и евдемонистично ползване на човека от материалното творение с помощта на научния и технологичния напредък вече е започнало да нанася непоправимо разрушение на природната среда. Православната църква, която не може да остане безучастна пред това разрушаване, призовава чрез нас всички православни християни да посветят първия ден на месец септември всяка година - началото на църковната година - на молитви и прошения за съхраняването на Божието творение и за възприемане на такова отношение към природата, което ни подсказват св. Евхаристия и подвижническото предание на Църквата.

Предвид на толкова много и големи възможности, но и опасности за днешното човечество, Православната църква приветства всеки напредък по пътя към помирението и единството. Особено приветства пътя на Европа към нейното единство и напомня факта, че в нея живеят голям брой православни християни, а се очаква в бъдеще да се прибавят към нея и други православни. Не бива да се забравя, че страните от Южна и Източна Европа се населяват предимно от православни народи, допринесли решително за оформянето на европейската култура и духовност. Това прави нашата Църква един значителен фактор за формирането на обединена Европа и увеличава нейната отговорност.

Скърбим най-дълбоко за братоубийствения сблъсък на сърби и хървати и за всички жертви от него. Смятаме, че от ръководителите на Римокатолическата църква и от всички нас се изисква особено внимание, пастирска отговорност и мъдрост по Бога, за да се предотврати използването на религиозното чувство за политически и етнически цели.

Сърцата ни са особено чувствителни и за всички народи, които по другите континенти се борят за своето достойнство, свобода и развитие в справедливост. Особено се молим за мира и успокоението в района на Близкия Изток, където се е родил и е живял нашият Спасител Христос и където съжителстват народи от различни религии.

Като заявяваме това с обич в Господа в тази света и велика Неделя на св. Православие, ние призоваваме всички вас, благочестиви православни вярващи по цялата земя, към единство около вашите канонически пастири, а вярващите в Христа - към помирение и солидарност пред опасностите, които днес застрашават света.

Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа и любовта на Бога и Отца, и общението на Светаго Духа да бъде с всички вас (2 Кор. 13:13). Амин. В Патриаршията във Фенер - Цариград, Православна неделя, 15 март 1992 г.

ПРЕДСТОЯТЕЛИ НА ПРАВОСЛАВНИТЕ ЦЪРКВИ:

ЦАРИГРАДСКИ ВАРТОЛОМЕЙ (И ЗА ГРУЗИНСКИ ИЛИЯ)   АЛЕКСАНДРИЙСКИ ПАРТЕНИЙ (И ЗА КИПЪРСКИ ХРИЗОСТОМ)   АНТИОХИЙСКИ ИГНАТИЙ
ИЕРУСАЛИМСКИ ДИОДОР
МОСКОВСКИ И ВСЕРУСИЙСКИ ПАТРИАРХ АЛЕКСИЙ
СРЪБСКИ ПАТРИАРХ ПАВЕЛ    
РУМЪНСКИ ПАТРИАРХ ТЕОКТИСТ
БЪЛГАРСКИ ПАТРИАРХ МАКСИМ   
АТИНСКИ АРХИЕПИСКОП СЕРАФИМ
ВАРШАВСКИ МИТРОПОЛИТ ВАСИЛИЙ
ЧЕХО-СЛОВАШКИ МИТРОПОЛИТ ДОРОТЕЙ    
ФИНЛАНДСКИ АРХИЕПИСКОП ЙОАН

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 26 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ СТАЧЕН КОМИТЕТ НА ФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ НА МИНЬОРИТЕ, МЕТАЛУРЗИТЕ, ЕНЕРГЕТИЦИТЕ И ГЕОЛОГОПРОУЧВАТЕЛИТЕ, АДРЕСИРАНА ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.

ГОСПОДИН ДИМИТРОВ,

Нееднократно сме се обръщали към правителството и към Министерството на индустрията и търговията с декларации и настоятелни искания да се вземат конкретни мерки за бързо решаване на откритите въпроси в уранодобива и рудодобива. В тази връзка бяха и проведените напоследък срещи с господин Иван Пушкаров - министър на индустрията и търговията, и с господин Николай Василев - заместник-председател на Министерския съвет, за поетите от тях ангажименти за започване на преговори по нашите искания. Такива преговори и до днес не са проведени. Нещо повече. Правителството обяви, че започва преговори само с Миньорската федерация "Подкрепа" зад гърба на независимите синдикати.

Нерешените проблеми в уранодобива и рудодобива засягат интересите на целите трудови колективи, преобладаваща част от която членуват в независимите синдикати. Ето защо най-енергично искаме правителството да води преговори едновременно или паралелно с Миньорската федерация "Подкрепа" и Федерацията на независимите синдикати, като отново настояваме за:

1. Правителството да не взема прибързани решения по спиране на оловното производствo, закриване на уранодобива и съкращаване на рудодобива.

2. Да се осигурят необходимите средства за изплащане на неизплатените заплати на заетите в отрасъла, както и за продължаване на нормалната производствена дейност.

3. Да се реши най-после въпросът за старите дългове на фирмите, които до голяма степен изкуствено предопределят неефективността на тези производства.

4. Да се разработят обосновани и финансово обезпечени програми, осигуряващи условия за нормално развитие на уранодобива, рудодобива и геоложките проучвания в прехода към пазарна икономика.

5. Да не се замразяват договорираните заплати, като същите се актуализират и приведат в съответствие със степента на инфлация. За тези цел да продължат облекченията по отношение на формирането и регулирането на средствата за заплати в отрасъла.

6. Управлението на стопанските организации (фирми и дружества) да се възлага чрез мениджърски конкурси на професионалисти, доказали своите качества.

7. В случай на крайна необходимост от ограничаване на производството и закриване на отделни работни места да се гарантира социална осигуреност на освободените работници, съобразена със специфичния характер на техния труд.

Отново декларираме нашата готовност за водене на преговори с правителството, както и готовността на миньорите за активни стачни действия. Израз на тази готовност е ескалиращото социално напрежение в трудовите колективи, както и проведената на 11 март 1992 г. в София протестна демонстрация на техни представители.

Заявяваме, че ако на 23 март 1992 г. не започнат преговори (заедно или паралелно) и с Федерацията на независимите синдикати на миньорите, металурзите, енергетиците и геологопроучвателите, обявената от нас стачна готовност ще премине в ефективни стачни действия. Това означава масова обща национална стачка на миньорите с непредсказуеми последици за социалния мир.

София, 20 март 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 26 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЯ НА СТАЧНИТЕ КОМИТЕТИ НА НЕЗАВИСИМИЯ СИНДИКАТ НА МИНЬОРИТЕ И НА НЕЗАВИСИМИЯ СИНДИКАТ НА РАБОТЕЩИТЕ В УРАНОДОБИВА, ПРИЕТИ НА ЗАСЕДАНИЕ НА 23 МАРТ 1992 Г., ПО ПОВОД НА СИНДИКАЛНИТЕ СТАЧКИ.

1. В съответствие с чл. 3 от Закона за колективните трудови спорове и постигнатото съгласие на 23 март 1992 г. с г-н Филип Димитров - председател на Министерския съвет, а преди това и с г-н Иван Пушкаров - министър на индустрията и търговията, насрочваме на 25 март 1992 г. (сряда) от 14.00 ч. във Федерацията на независимите синдикати на миньорите, металурзите, енергетиците и геологопроучвателите преговори с Министерството на икономиката и търговията, Браншовата камара, Министерството на труда и социалните грижи и представители на Министерския съвет по отправените искания, съдържащи се в декларацията на двата синдиката от 20 март 1992 г. На преговорите да се поканят за участие и представители на Синдикалната миньорска федерация "Подкрепа”.

2. При непостигане на резултат в преговорите по т. 1 да се проведат предвидените стачки, протестни демонстрации и други синдикални действия.

3. Отделни трудови колективи от минната промишленост при спазване на изискванията нa Закона за колективните трудови спорове по решения на съответните стачни комитети могат още сега да преминат към ефективни стачни действия.

4. Призовават се синдикалните организации от федерацията при провеждане на ефективни стачни действия да предприемат едночасови солидарни стачки и други солидарни действия, като се спазват изискванията на Закона за колективните трудови спорове.

Настоящите решения са приети с протокол от заседанието, проведено на 23 март 1992 година, на двата стачни комитета.

ЗА СТАЧНИЯ КОМИТЕТ НА НЕЗАВИСИМИЯ СИНДИКАТ НА МИНЬОРИТЕ: П. Токмакчиев

ЗА СТАЧНИЯ КОМИТЕТ НА НЕЗАВИСИМИЯ СИНДИКАТ НА РАБОТЕЩИТЕ В УРАНОДОБИВА: Др. Цолов

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 26 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ НА МИНЬОРИТЕ, МЕТАЛУРЗИТЕ, ЕНЕРГЕТИЦИТЕ И ГЕОЛОГОПРОУЧВАТЕЛИТЕ КЪМ МИНЬОРИТЕ, ЧЛЕНОВЕ НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ И КЪМ ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ МИНЬОРИ ПО ПОВОД НА ИДЕЯТА ЗА СЛИЗАНЕ НА ЖЕНИ И ДЕЦА В МИНИТЕ.

По повод на многобройни сигнали, че при евентуални миньорски стачки се предвижда слизане на миньори заедно с техни съпруги и деца под земята, Ви призоваваме да не се прибягва до подобни методи и средства, които могат недопустимо да изострят обстановката и да застрашат живота и здравето на невинни деца и жени. Необходимо е да подчертаем също така, че това би било безпрецедентно нарушение на правилниците по безопасността на труда в минната промишленост и на други нормативни актове.

Справедливите искания на миньорите могат и трябва да бъдат решени при използване на средствата, предвидени в Закона за колективните трудови спорове.

София, 24 март 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ
РЕГИСТЪР НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ

 

015. ПАРТИЯ НА СВОБОДНИТЕ ДЕМОКРАТИ (ПСД)

На 16 декември 1989 година на свикания в Стара Загора Учредителен конгрес се създава Партия "Съюз на свободните демократи”. На Втория партиен конгрес на 3 февруари 1990 г. тя приема името Партия на свободните демократи. От 9 февруари 1991 г. участва в политическо обединение Съюз на свободните демократи със съпредседатели доц. Иван Калчев и инж. Кирил Дуков, заедно с форума на свободните демократи и Съюза за гражданско общество.

Поставя си за цел да подпомага осъществяването на стремежите на българския народ към създаването на един по-справедлив свят, в който човекът с неговите въжделения, потребности, достойнство и чист морал ще бъде истински двигател на обществения прогрес. Безкористната служба на Отечеството стои над всякакви класови, съсловни и партийни интереси. Принципите на либерализма са в основата на програмата на партията - свободата на личността, на инициативата, правото всеки сам да решава и да зависи от себе си, от своите възможности.

Партията е центристка и дори малко вдясно от центъра. За диалог е с всяка партия, която уважава мнението на другите.

Ръководен орган е Председателството. Председател е инж. Кирил Дуков.

Печатен орган е в. "Нов ден".

Адрес за контакти:
София, бул. "Ген. Скобелев" N 32, ет. IV
тел. 51-14-84

/Пресслужба "Куриер"/

09:54:37
26.03.1992 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                           Любомир Йорданов
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!